...

Това сериозно ли? В смисъл, че не ме смущава, а просто ми се вижда малко необичайно.

 

матайм ахуз (200 %).

Аз съм дом за норбековистите в града, където живея и всяка събота си даваме среща. Под тяхно влияние узнах за енергията на мисълта, за водата, че храната трябва да се пие, а водата да се яде. Наример, душата има син електриков цвят. Чакрите, седемте нива на духа и такива подобни. Как да се храним? Това е цяла наука се оказва.

 

На гости ми бе ясновидката на Берлускони. Мога да те уверя, че съм рекламно лице на фирма Ahava (Любов) и участвам в нейна сериозна козметична програма .

 

Клетвата и нашата цел е да останем завинаги млади. Преродих се и избрах да остана завинаги на 28г. А да, относно ерудицията, благодаря. Това е много дълга тема и в последствие ми светна, защо при кандидатсване за работа не ми гледаха дипломите или изпити по темата, ами решавах задачи по психометрия в продължение на часове. Днес реших да уча стоматология и се записах. Звучи налудничаво, но евреите са трудни за разбиране в началото. На първи октомври почвам училище. Стискай ми палци.

 Стискай ми палци.

Стискам ти за всичко, но стига ме бъзика, т.е. не ме дразни, готино е.

Редактирано 30 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 

На гости ми бе ясновидката на Берлускони. Мога да те уверя, че съм рекламно лице на фирма Ahava (Любов) и участвам в нейна сериозна козметична програма .

 

 

Теодора? Дето нищо не познава? 

Да речем - че е странно и ти прави впечатление. Добре, така да е. Да приемем че "спонтанния разговор" не само съм го позабравил... а и вече не го мога. Моите спонтанни неща, вече отдавна не са спонтанни за "другите". И е странно да изразяваш че "твоите лични неща, сякаш са обективни и са такива за "всички".

 

Питай, но ако не страдаш от предразсъдъци, просто го прочети както съм го написал - нали подходът ти е искрен или отворен. Аз книги не пиша, опитах се да кажа нещо от себе си. Все едно - прочети каквото ти резонира, приеми или отхвърли, каквото решиш. Да живее свободата. Няма как, няма и защо да зная дали, кое и какво на теб точно ще ти резонира, импонира. Не се познаваме и подхождам общо и широко. Ето защо насоката на обща, обобщителна. Това не пречи с нищо ти да си подбереш на теб каквото ти подхожда, трябва, каквото ти търсиш. Не мисля че е възможно само и единствено да отговоря точно това и така, както ти си с идеята че си "запитала".

 

Това, че "питаш ти... не означава че единствено и само на теб пиша - във формата на "отговор". Затова го засегнах въпроса ти доста повече обстоятелствено, отколкото е прието да се "пише по форуми". Нищо от горното написано не е от книги и именно това е ценното за мен. Вътрешния път не е социален път, по него не може никой да върви, освен пътуващия - просто защото е "В СЕБЕ СИ". Тук няма как да се споделя, няма как да се учи, няма как да се "говори" по него. Единствено и само се изразява, обобщава, сам за себе си, сам пред себе си. И тук идва въпроса за отговорността и разбирането на всичко това от "Четящия" и Интерпретиращия  го.

-----------------------------------------

Но на мен ми е интересно друго и бих искал да запитам

- да предположим хипотетично че "изречението за пътуването към себе си" е "лично преживяно". Защо за теб именно това е ценно? Като е пак прочетено - в книгите нима няма написани неща, които са "лично преживени"? - По този начин - те защо не са толкова ценни?

 

- И нещо друго към този контекст - добре - лично преживяно. Но защо именно това е ценно за теб, при положение, че лично преживените неща са ценни именно само за преживелия ги. Друг - и да иска, не може чуждото лично преживяно, да го направи свое преживяно, освен чрез въображателната стъкмистика на "вътрешния театър"?

 

Напротив, казах, че говоря през призмата на своето светоусещане, както всички тук. Никой не прави изключение или смяташ, че греша?

Ако греша, къде греша, но пак според теб?

 

Като каза, че не пишеш само на мен, с това намекваш, че писането във форум е вид суета или че си се издигнал над нея и пишеш за общото благо? Ако последното е вярно, то очевидно самодостатъчността може да съществува само в контраст с групата или стадото, за което обичаш да пишеш. И следователо тази самодостатъчност също е вид илюзия, сън в лятна нощ.

 

Относно "личното преживяване" пак ще изразя несъгласие. Според мен, хората преживяват често едни и същи неща. Нещо повече - в основата си тези неща са напълно еднакви. Да илюстрирам ли с пример или не е нужно? Това, което ме вдъхновява е механизмът, който създава различията или индивидуалността на преживяването. 

 

Интересен феномен е самодостатъчността. Може би бихме могли да я разискваме в отделна тема?

 не съм казала "шпагата на иудаизма",.......казала съм "шпагата на исраел"...има разлика.но ринпочето не схваща, и освен това е много разсеян.

ОК. Схванах разликата. Разсеян съм понякога - признавам.

Аз го поздравих със същата песен.

Инак, представяш всичко доста романтично, но това е нормално.

С Profruit оценявате исляма по твърде различен начин...

Редактирано 31 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

 аз преценявам и оценявам хората.както казах,религията не е водеща за мен в отношението ми към хората.

Точно. Напълно споделям.

 аз преценявам и оценявам хората.както казах,религията не е водеща за мен в отношението ми към хората.

 

бадр и рrofruit,са мъже  с огнени характери......те държат саби,но имат и сърца...това е по важното.за това ги харесвам и двамата.

 

Интересно твърдение. Нима има хора без сърца?

Интересно твърдение. Нима има хора без сърца?

Е, да всички имат сърца. Но на някои сърцата са студени, на други огнени, на трети романтични...

Терминът "човек със сърце", обикновено се употребява за човек, чието сърце е чисто и изпълено с любов.

Явно Вал вижда някаква любов в сърцето на Бадр, затова употребява спрямо него този термин.

 поради причина,щото хич не обичам да ми се правят на интересни,и защото не обичам фръцките, те оставям без отговор.като познавам себе си,малко вероятно е да ти обърна повече внимание  

 

Око за две, зъб за чейне?

 

Не обръщате и другата буза? Благородство, милосърдие към ближния... да обичаш някого не заради - защото е хубав, могъщ, мъдър и добър, а въпреки че - въпреки че е фръцльо, пръцльо и безсърдечен?

 

Въпросите са по-скоро риторични...

 

какво вижда,вал в сърцето на бадр,ти вероятно едва ли ще разбереш,ама пък нищо не ти пречи да си гадаеш и фантазираш  

И в най-твърдото сърце, има място за любов...

1,Напротив, казах, че говоря през призмата на своето светоусещане, както всички тук. Никой не прави изключение или смяташ, че греша?

Ако греша, къде греша, но пак според теб?

 

2,Като каза, че не пишеш само на мен, с това намекваш, че писането във форум е вид суета или че си се издигнал над нея и пишеш за общото благо? Ако последното е вярно, то очевидно самодостатъчността може да съществува само в контраст с групата или стадото, за което обичаш да пишеш. И следователо тази самодостатъчност също е вид илюзия, сън в лятна нощ.

 

3,Относно "личното преживяване" пак ще изразя несъгласие. Според мен, хората преживяват често едни и същи неща. Нещо повече - в основата си тези неща са напълно еднакви. Да илюстрирам ли с пример или не е нужно? Това, което ме вдъхновява е механизмът, който създава различията или индивидуалността на преживяването. 

 

4,Интересен феномен е самодостатъчността. Може би бихме могли да я разискваме в отделна тема?

1, За грешките вече казах - не зная дали "ТИ" грешиш. Няма как да го зная. Грешката е извод, решение, което е условно - трябва му отправна точка. Това вече е само твоя работа. За теб едно нещо може да е грешка, за мен - не.

Относно мен - аз също имам "призма на светоусещане". Намирането на подходи за излизането от нея - това е насоката на моя живот, моята практика. На това съм се посветил. Скепсис твърди че това също е капан, защото в него има също стремеж, също има намерение, интенция. И е прав за това, но само когато въпроса се разглежда като общо. А разглеждането му в дълбочина и финност на детайлите - това е насоката и... разковничето. Но за това е нужно много практика и свързаното с нея опознаване на собствения вътрешен свят, много дълбоко вътрешно разголване и внимателно вникване - кое ме движи, кое е основното, на кое се опирам, кое е важно, защо, кога е дошло, мое ли е или е "присадено" отвън... Скепсис и много други твърдят, че това не е възможно без учител. И въпреки това се казва, че "учителя" не учил, а нещо като "припомнял". Той е нещо като "акушерка" на един раждащ се за себе си индивид, при откъсването му от светските блянове и изживявания с които изначално се програмира. Практиката показва, че нещата отново са така - но само когато се гледат общо и твърде обобщено.

 

Личното светоусещане върши работа до едно време и спасително, щото е първо, идва навреме, когато нямаме друга алтернатива и по него се идентифицираме кои сме - когато ни е най-необходимо. Но идва време, когато от спасително въже, това става "клетка". Може и златна да е... но идва време когато то ограничава. Почват се компромиси, почват се опити за осъвместяване - хем да си негов затворник, хем и да изживяваш свобода. Хората, които ги касае това, просто почват да го "израстват". То вече не им е достатъчно за да ги изрази. Това не е "търсене" и същото "недостатъчно" като "социалното и личното недостатъчно". Това е едно наваксване - едно пробиване на нещо ново, което "пробива" в начините си за изява и е проява на вътрешна трансформация в самия индивид.

 

2. Ето, тия думи в точка първа са и отговор на точка 2 - изполвам думите ти, използвам думите си, за да пиша освен на теб, и на Скепсис примерно. Това е вид индиректна комуникация и е просто прийом.  Имам и други свои цели, участвайки в това писане, тук на това място. Те са напълно различни от целите на останалите, имайки предвид насоките и мотивите им. Така, че ползвам въпросите и думите ти, на които изграждам форма на "отговори". На друго място съм писал, че използвам писането за техника за самоанализ. Използвам написаното от останалите - заради същото. Затова твоята интерпретация на моите думи, за да бъде адекватна, е нужно търпение и някои други... да ги наречем интереси. Най-лесно е да ме мериш според общата мярка, спрямо общото, спрямо всички. Това правят повечето, това им е достатъчно. За света на социума това наистина е достатъчно. Но света и вселената са по-големи и има хора за които социалното не е всичко...

 

Не ме интересува "общото благо". Общите неща касаят хората в "общото". Тук има достатъчно от тях. Ти самата също имаш такъв уклон. Това е форум в който именно хората на "общото" имат основна роля, то е тяхно място, то е направено от тях - за тях. На мен това не ми пречи.Въпроса е, че голяма част от това, което изразявам е позиция влизаща в противоречие с "хората в ОБЩото". Най-малкото - според тях. Различен съм от тях, не издигнат, не "повече от тях" - просто съм различен. Други неща от живота ме интересуват, други са мотивите ми, други са насоките ми.

 

Писането във форум - си е писане във форум. Дали е суета или не - това зависи от участниците в това писане. не е въпрос кой какво върши - въпроса е именно КАКЪВ МУ Е МОТИВА, онова, което е "преди което и да е действие". Дали аз съм се "издигнал" над суетата - не зная. Не е моя работа, просто има неща, на които не резонирам и не ме интересуват.

 

3. Личното преживяване... ти изразяваш несъгласие. Чудесно. Не ми е работа да те съгласявам. И не го правя - за мен това е наивно.

Но за мен - няма човек, който да преживява нещата еднакво с друг. Ще ми бъде интересно ако илюстрираш с пример, но след това да анализираш примера в дълбочина и го обхванеш "по-широко". Ако имаш допълнително и познания за психическата динамика във вътрешния свят на човека... би било направо чудесно.

Магията на груповото съществуване, прави така, че резонирането на един човек, според общото, да изглежда че хората са "общи", общото да е приоритет. Дамите особено, в това "общо" имат своя силна роля, насока... заради някои... химични, биологични, неврологични и психични особености. Живеейки в общности (групи) това допълнително се засилва и затвърждава. Типичната роля на "емпатията" прави за много хора, случващото се в другите, да "изглежда" като в тях самите.... Но... за общо-гледащите хора, всички негри ще са еднакви, ако се гледат при подходящи условия, за малко и повърхностно. Но вече при внимателното оглеждане. при съпоставките, при навлизането в дълбочина... ще излизат "различията". Мозъка на човека работи приоритетно по линията на "сходствата" - това има своята заложена и дори генетична причина. Именно заради това сходствата са първото, което той извежда. И едва след това, при задълбочаване - се търсят разликите. Защото именно разликите обозначават РАЗЛИЧИЕТО.

 

Най-общо - за социалните личности, на нивото на което психически съществуват, приоритет е именно търсенето на еднаквост, близост, прилики, сходства. Заложено е, те само го използват и затвърждават.

За ИНДИВИДА - приоритет е съзнателното вникване на различното, на особеното, на отделящите елементи и разликите... Това в осъзнаването е нещо като начален етап.

 

4. САМОДОСТАТЪЧНОСТТА - не може да е феномен. Тя дори се отрича от хората на "ОБЩото". Според хората на ОБЩностите, самодостатъчност не може да съществува. Те разглеждат всичко във "връзка" с другото". Нещо повече - всъщност най-важното за тях е, че ВСЕКИ Е ВЪВ ВРЪЗКА С ДРУГИТЕ. Защото за тях именно това е приоритета - връзката, не ролята, смисъла и значението на "елемента" - за тях именно ОБЩОТО е онова, което ги крепи, заради което те съществуват...

НЕ КАЗВАМ ЧЕ ТОВА Е НЕВЯРНО или че това е ГРЕШКА или ЗАБЛУДА от тяхна страна - просто казвам колко голяма е ролята и значението на пристрастието и как специфични и много "тънки" неща определят онова, което ти нарече "призма на светоусещане", а други наричат "мнение, гледна точка". За хората в "общото", това светоусещане не е точно "тяхно" - магията е, че те се идентифицират с него и това прави те да го привиждат като "лично" и т.н....

защо не си стиснете ръцете,вие двечките? И да се опитате да водите разговор съобразявайки се,че някои са по чуствителни от други и да бъдете по тактични.Темата е интересна и не искам да се превръща в махленски спор.

Изказването на един колега,че някой е по долен и от животно(макар че не знам защо е решил,че животното е долно същество)ми дойде в повече.

 и във връзка с това, що  не изпляска някакъв розов ангел с дантелени гащи . ами се разминаваш само с един емотикон.....лошо балами ,лошо...няма романтика в теб

...ами ...внимавай, щото любовта е прелюбодейство според писанията....

1, За грешките вече казах - не зная дали "ТИ" грешиш. Няма как да го зная. Грешката е извод, решение, което е условно - трябва му отправна точка. Това вече е само твоя работа. За теб едно нещо може да е грешка, за мен - не.

Относно мен - аз също имам "призма на светоусещане". Намирането на подходи за излизането от нея - това е насоката на моя живот, моята практика. На това съм се посветил. Скепсис твърди че това също е капан, защото в него има също стремеж, също има намерение, интенция. И е прав за това, но само когато въпроса се разглежда като общо. А разглеждането му в дълбочина и финност на детайлите - това е насоката и... разковничето. Но за това е нужно много практика и свързаното с нея опознаване на собствения вътрешен свят, много дълбоко вътрешно разголване и внимателно вникване - кое ме движи, кое е основното, на кое се опирам, кое е важно, защо, кога е дошло, мое ли е или е "присадено" отвън... Скепсис и много други твърдят, че това не е възможно без учител. И въпреки това се казва, че "учителя" не учил, а нещо като "припомнял". Той е нещо като "акушерка" на един раждащ се за себе си индивид, при откъсването му от светските блянове и изживявания с които изначално се програмира. Практиката показва, че нещата отново са така - но само когато се гледат общо и твърде обобщено.

 

Личното светоусещане върши работа до едно време и спасително, щото е първо, идва навреме, когато нямаме друга алтернатива и по него се идентифицираме кои сме - когато ни е най-необходимо. Но идва време, когато от спасително въже, това става "клетка". Може и златна да е... но идва време когато то ограничава. Почват се компромиси, почват се опити за осъвместяване - хем да си негов затворник, хем и да изживяваш свобода. Хората, които ги касае това, просто почват да го "израстват". То вече не им е достатъчно за да ги изрази. Това не е "търсене" и същото "недостатъчно" като "социалното и личното недостатъчно". Това е едно наваксване - едно пробиване на нещо ново, което "пробива" в начините си за изява и е проява на вътрешна трансформация в самия индивид.

 

2. Ето, тия думи в точка първа са и отговор на точка 2 - изполвам думите ти, използвам думите си, за да пиша освен на теб, и на Скепсис примерно. Това е вид индиректна комуникация и е просто прийом.  Имам и други свои цели, участвайки в това писане, тук на това място. Те са напълно различни от целите на останалите, имайки предвид насоките и мотивите им. Така, че ползвам въпросите и думите ти, на които изграждам форма на "отговори". На друго място съм писал, че използвам писането за техника за самоанализ. Използвам написаното от останалите - заради същото. Затова твоята интерпретация на моите думи, за да бъде адекватна, е нужно търпение и някои други... да ги наречем интереси. Най-лесно е да ме мериш според общата мярка, спрямо общото, спрямо всички. Това правят повечето, това им е достатъчно. За света на социума това наистина е достатъчно. Но света и вселената са по-големи и има хора за които социалното не е всичко...

 

Не ме интересува "общото благо". Общите неща касаят хората в "общото". Тук има достатъчно от тях. Ти самата също имаш такъв уклон. Това е форум в който именно хората на "общото" имат основна роля, то е тяхно място, то е направено от тях - за тях. На мен това не ми пречи.Въпроса е, че голяма част от това, което изразявам е позиция влизаща в противоречие с "хората в ОБЩото". Най-малкото - според тях. Различен съм от тях, не издигнат, не "повече от тях" - просто съм различен. Други неща от живота ме интересуват, други са мотивите ми, други са насоките ми.

 

Писането във форум - си е писане във форум. Дали е суета или не - това зависи от участниците в това писане. не е въпрос кой какво върши - въпроса е именно КАКЪВ МУ Е МОТИВА, онова, което е "преди което и да е действие". Дали аз съм се "издигнал" над суетата - не зная. Не е моя работа, просто има неща, на които не резонирам и не ме интересуват.

 

3. Личното преживяване... ти изразяваш несъгласие. Чудесно. Не ми е работа да те съгласявам. И не го правя - за мен това е наивно.

Но за мен - няма човек, който да преживява нещата еднакво с друг. Ще ми бъде интересно ако илюстрираш с пример, но след това да анализираш примера в дълбочина и го обхванеш "по-широко". Ако имаш допълнително и познания за психическата динамика във вътрешния свят на човека... би било направо чудесно.

Магията на груповото съществуване, прави така, че резонирането на един човек, според общото, да изглежда че хората са "общи", общото да е приоритет. Дамите особено, в това "общо" имат своя силна роля, насока... заради някои... химични, биологични, неврологични и психични особености. Живеейки в общности (групи) това допълнително се засилва и затвърждава. Типичната роля на "емпатията" прави за много хора, случващото се в другите, да "изглежда" като в тях самите.... Но... за общо-гледащите хора, всички негри ще са еднакви, ако се гледат при подходящи условия, за малко и повърхностно. Но вече при внимателното оглеждане. при съпоставките, при навлизането в дълбочина... ще излизат "различията". Мозъка на човека работи приоритетно по линията на "сходствата" - това има своята заложена и дори генетична причина. Именно заради това сходствата са първото, което той извежда. И едва след това, при задълбочаване - се търсят разликите. Защото именно разликите обозначават РАЗЛИЧИЕТО.

 

Най-общо - за социалните личности, на нивото на което психически съществуват, приоритет е именно търсенето на еднаквост, близост, прилики, сходства. Заложено е, те само го използват и затвърждават.

За ИНДИВИДА - приоритет е съзнателното вникване на различното, на особеното, на отделящите елементи и разликите... Това в осъзнаването е нещо като начален етап.

 

4. САМОДОСТАТЪЧНОСТТА - не може да е феномен. Тя дори се отрича от хората на "ОБЩото". Според хората на ОБЩностите, самодостатъчност не може да съществува. Те разглеждат всичко във "връзка" с другото". Нещо повече - всъщност най-важното за тях е, че ВСЕКИ Е ВЪВ ВРЪЗКА С ДРУГИТЕ. Защото за тях именно това е приоритета - връзката, не ролята, смисъла и значението на "елемента" - за тях именно ОБЩОТО е онова, което ги крепи, заради което те съществуват...

НЕ КАЗВАМ ЧЕ ТОВА Е НЕВЯРНО или че това е ГРЕШКА или ЗАБЛУДА от тяхна страна - просто казвам колко голяма е ролята и значението на пристрастието и как специфични и много "тънки" неща определят онова, което ти нарече "призма на светоусещане", а други наричат "мнение, гледна точка". За хората в "общото", това светоусещане не е точно "тяхно" - магията е, че те се идентифицират с него и това прави те да го привиждат като "лично" и т.н....

 

Рамус, не мога да скрия, въпреки краткото време, откакто съм в този форум, че ти за мен си от малкото потребители и въобще хора, които действително се опитват да гледат дълбоко в себе си и го правят с цялата искреност, на която са способни. Не си спестяваш абсолютно нищо, стига да си в състояние да го уловиш. Точно това визирах, когато говорех на скепсис за отдаденост и искреност.

Дълбоко и неподправено уважавам такива хора.

 

Защо имам проблем със самодостатъчността. Този проблем не е продиктуван от това, че човек става независим от социума. Не е и продиктуван от това, че вътре в себе си човек може да намери абсолютно всичко, което го има и извън него, а може би дори нещо много по-ценно. А по-скоро от обикновения факт, че нас нямаше изобщо да ни има и да пишем дори в този форум, ако не бяхме в отношение с всичко останало. Дори и ти, като аскет да речем, си подържан от прана - най-образно казано. Може да изолираш човешкия фактор, но не можеш напълно да изключиш природните взаимовръзки. Всяко твое вдишване и издишване е резултат на тези взаимоотношения.  Кръвта тече във вените ни, органите ни работят, а мускулите ни се свиват и разпускат, клетките ни се обновяват. Тялото не може никога да си бъде самодостатъчно, то има нужда от подържащ елемент, без който би се разпаднало на минутата. Къде е самодостатъчността в това? От там и идеите в най-различни философски системи, че тялото е затвор за душата, че има душа или нещо безсмъртно, което е над материалното и може да бъде абсолютно свободно, че духът управлява материята и че само в изчистения от материя дух, е свободата. При тези обстоятелства, как да не наричам самодостатъчността с думата "феномен"? Нима има нещо, което да съществува независимо от всичко и само по себе си? 

 

Относно еднаквостта или единосъщността на преживяванията - Буда е обяснил принципите повече от прекрасно. Не мисля, че бих могла да формулирам това, което е казал той, по-добре от него. На мнение съм, че ако човек наистина е опознал добре себе си - това, което е намерил там, няма да е различно от онова, което има във всеки един от нас. Разликата е в интензитета на проявленията. И тя е илюзорна.

 

Всъщност, тъкмо едно от направленията на будизма, а имено Хинаяна има за цел постигане на подобно състояние. Това е т.нар. нирвана на Архатите. По същество, това е едно капсулирано, самодостатъчно състояние, при което всички афекти са потушени и липсва всякаква активност. Това от гледна точка на Махаяна, обаче, е пречка пред достигнето на буда-състоянието, макар че е състояние извън цикличното, обусловено съществуване (сансара). В крайна сметка, според Махаяна, архатите също постигат буда-състоянието, но това отнема невъобразимо голям период от време.

Всъщност, тъкмо едно от направленията на будизма, а имено Хинаяна има за цел постигане на подобно състояние. Това е т.нар. нирвана на Архатите. По същество, това е едно капсулирано, самодостатъчно състояние, при което всички афекти са потушени и липсва всякаква активност. Това от гледна точка на Махаяна, обаче, е пречка пред достигнето на буда-състоянието, макар че е състояние извън цикличното, обусловено съществуване (сансара). В крайна сметка, според Махаяна, архатите също постигат буда-състоянието, но това отнема невъобразимо голям период от време.

 

Това, което казваш, ми навя асоциация със следната притча:

 

Един от най-известните ученици на Буда, Сарипута, постигнал Нирвана и отбелязал: “О, приятелю, Нирвана е щастие (Сукха), Нирвана е щастие (Сукха)!” Тогава Удяй попитал: “Но, приятелю, Сарипута, какво е щастие, ако няма осезание?” Сарипута отвърнал : “Това, че там няма осезание, е щастие.”

 

Същата цел я има и в йогата на Патанджали - това пълно угасване и постигане на състояние на недеятел.

Това, което казваш, ми навя асоциация със следната притча:

 

Един от най-известните ученици на Буда, Сарипута, постигнал Нирвана и отбелязал: “О, приятелю, Нирвана е щастие (Сукха), Нирвана е щастие (Сукха)!” Тогава Удяй попитал: “Но, приятелю, Сарипута, какво е щастие, ако няма осезание?” Сарипута отвърнал : “Това, че там няма осезание, е щастие.”

 

Същата цел я има и в йогата на Патанджали - това пълно угасване и постигане на състояние на недеятел.

Точно. Това, което дава Патанджали води до нещо подобно. Само един детайл, който може би не знаеш. Според Махаяна, Шарипутра, Маугдаляна, Махакашяпа, Ананда и други архати, всъщност са били бодхисатви, т.е. следвали са Махаяна, но са се представяли за Хинаяна практикуващи пред тези, които са практикували Хинаяна. Разбира се, по онова време не е имало подобно разделение на учението на яни. Тази класификация възниква по-късно. Но напр. в Праджняпарамита-хридая, която ти постнах сутринта разговорът е между Шарипутра и Авалокитешвара. Това е Махаяна сутра, както знаеш.

Защо имам проблем със самодостатъчността. Този проблем не е продиктуван от това, че човек става независим от социума. Не е и продиктуван от това, че вътре в себе си човек може да намери абсолютно всичко, което го има и извън него, а може би дори нещо много по-ценно. А по-скоро от обикновения факт, че нас нямаше изобщо да ни има и да пишем дори в този форум, ако не бяхме в отношение с всичко останало. Дори и ти, като аскет да речем, си подържан от прана - най-образно казано. Може да изолираш човешкия фактор, но не можеш напълно да изключиш природните взаимовръзки. Всяко твое вдишване и издишване е резултат на тези взаимоотношения.  Кръвта тече във вените ни, органите ни работят, а мускулите ни се свиват и разпускат, клетките ни се обновяват. Тялото не може никога да си бъде самодостатъчно, то има нужда от подържащ елемент, без който би се разпаднало на минутата. Къде е самодостатъчността в това? От там и идеите в най-различни философски системи, че тялото е затвор за душата, че има душа или нещо безсмъртно, което е над материалното и може да бъде абсолютно свободно, че духът управлява материята и че само в изчистения от материя дух, е свободата. При тези обстоятелства, как да не наричам самодостатъчността с думата "феномен"? Нима има нещо, което да съществува независимо от всичко и само по себе си? 

 

Относно еднаквостта или единосъщността на преживяванията - Буда е обяснил принципите повече от прекрасно. Не мисля, че бих могла да формулирам това, което е казал той, по-добре от него. На мнение съм, че ако човек наистина е опознал добре себе си - това, което е намерил там, няма да е различно от онова, което има във всеки един от нас. Разликата е в интензитета на проявленията. И тя е илюзорна.

Самодостатъчността не се измерва с това да живееш в барокамера. Да не дишаш, да застинеш или да пренебрегваш тялото си.

Става въпрос за ПСИХИЧНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО при което взаимовръзките му вместо отвън, се прекъснат и се преместят "отвътре". В някакъв смисъл за да се реализира това е нужно да се проникне в комплексните психични механизми, които определят битието на който и да е Субект... и оттам - какви са взаимодействията и динамиката и същността на тия механизми. Психичния свят е сякаш една отделна вселена. В нея малцина навлизат. В нея не става с учене, не става с назубряне и наизустяване или овладяване на теории. Както и при математиката - за да се докосне дълбоката същност, е нужно точно такъв "тип мислене". Такава нагласа.

 

Будизма и архатите не ме интересуват. Не се занимавам с Будизъм. Аз не съм философ, нито мислител. Не съм и аскет. За мен празното мислителство, върху заучени наготово постановки е празна от смисъл дейност. За мен думите на Буда, не са думи на Буда. А на будистите. Не може думите на хората да ме обяснят мен. Да обяснят дълбочината на битието, на възприятието и отражението, в този миг, в този момент... И още - какво като ги е "обяснил прекрасно"... Кое ги прави "прекрасни" тия обяснения - ти ли, която им даваш прилагателното... или те са прекрасни сами по себе си?

 

Виж смисъла на понятието ВРЪЗКА - подобно на ВРЪЗВАМ, ВЪЖЕ, ЗАВЪРЗВАНЕ, ОБВЪРЗВАНЕ. Моите първи стъпки, както и продължаваща практика, и в последствие състояние на съзнанието е скъсването на връзките, които са главата ми. Тия връзки не са на тялото, макар в началото да са били.

Връзката между хората в социума не е просто взаимодействие - връзките изграждат зависимост. Това е нещо много повече от взаимодействие. Не ме интересува дали и какво Буда или Филанкишиев бил казал по едно или друго нещо. За мен, за това, който съм, няма кой какво да каже. Изначалната отговорност е да го направя АЗ.

Изначална отговорност е аз да кажа за моя живот, да открия нужните думи, да направя нужните дела. Няма кой, няма как, няма откъде някой да "знае" моята истина, ако е "наистина МОЯ".

 

Аз - вече като осъзнат собственик, и хазяин на собствения си двор. АЗ - като поемащ отговорност извън социалните връзки, при които като куци хора един друг се подкрепят и стоят прави да не паднат. И са прави именно и само защото се крепят взаимно. Това е смисъла на социалния живот, в този момент и тази точка от неговото развитие. Иска се критичен и задълбочен анализ на ежедневието, наблюдения на взаимодействията и транзакциите в социалния живот. Типологията, която се оформя от изводите и обобщенията е неизменна и не е тук мястото да развивам тази тема.

 

КОгато е налице достатъчно зрял индивид, който да постави на преден план ИНДИВИДУАЛНОСТТА СИ, пред социалните връзки, той започва път, който тия социални взаимодействия не могат да му предложат. И в това е смисъла им - защото в търсенето на собствен път започва търсенето на СОБСТВЕНОТО ИНВИДУАЛНО АЗ. Търсещия търси в себе си. Търсещият, търсенОто, търсенЕто - всичко това се завърта вътре. Насоката му е - НАВЪТРЕ. Няма кой и няма как "друг" да влезе в главата ти, да ти покаже, да те насочи, да ти открие. Ти си го направил, ти си сътворил и затвора и вратата към свободата, в теб е и ключа и отговорността, след като си я заключил, да я отключиш, когато дойде подходящото време и ти самия си готов и зрял да поемеш извън удобството на социалната утроба. 

 

САМОДОСТАТЪЧНОСТТА не е да излезеш от ВСЕЛЕНАТА. Въпроса е да откриеш КОЙ СИ ТИ, но останал без покривалото и мимикрията на социалните връзки, сред които ти си никой - една брънка от обща система за допиранията и побутвания. Всеки спрямо другия. В това е номера на явлението САМОДОСТАТЪЧЕН. Един човек в социума не е отделен никога. На него му се внушава че той сам е нищо. Тия разсъждения - за тялото, за праната са именно част от внушеното социално статукво, част от множеството внушения на които се държи социалната система и свързаната с нея лична идентичност. Те са вмъкнати в теб и ти ги изразяваш, но не са твои. Ако внимателно ги премислиш, и разнищиш, но именно в подробностите, ще разбереш сама колко много "капанчета" си пропуснала, като си ги смятала за свои. Аз самия съм бил защитник на "връзката на всичко със всички" и съм бил от твоята "страна на условната бариера". Връзката е само метафорна и покрива много удобно именно човешките ЗАВИСИМОСТИ. Особено това е актуално именно за дамските представители. Там капана на зависимостта е още по-голям, по-мощен, илюзията далеч по-засилена защото значението й е в основата на цялата система. Но това е съвсем друга тема. Това е огромна и много дълбока тема. Тук подавам само мънички фрагменти и те са като кръпки. Няма как нещо толкова задълбочено да го изведа изчерпателно, за да е налична система от елементите, връзките и взаимодействията между тях.

 

Ето това е самия проблем - СОЦИАЛНО ОПРЕДЕЛЕНА ИДЕНТИЧНОСТ... и ИНДИВИДУАЛНО ОТКРИТА ИДЕНТИЧНОСТ. Това не е война, това не е противопоставяне. Най-точната дума е, че от първото се израства към второто. Растежа, развитието имат посока. Не съм войнстващ елемент, нито ми е идеята да правя реклама в стил "вижте ме какъв индивид съм". Цената за индивидуалността изразяване насред социалното ежедневие е голяма. Нищо в социалната действителност не е направено да се ползва от индивиди. И те са напълно "чужди" в нея. Нищо от основните двигатели, които движат един социално обусловен живот, не работят в индивида. Целия живот, цялото му битие следва да бъдат преосмислени, защото нищо от "готовото" не може да влезе в употреба. В замяна на това ИНДИВИДА става ТВОРЕЦ НА ЖИВОТА СИ, защото практиката е да се преосмисли изцяло - колкото може повече. Това не става веднага, не става с хрумвания. Не става магически със "щрак" и готово.

 

В последната - ролята на самия индивид в откриването на собствената си идентичност - е основна.. и ЕДИНСТВЕНА.

В СОЦИАЛНО ОПРЕДЕЛЕНАТА ИДЕНТИЧНОСТ - тя идва наготово, като програма, кой (коя) си, за какво си, дава ти се картина на света. Това не е вмешателство - това е израз на всеки новороден член, сред групата, която му определя сделката - оцеляване - срещу готова групова идентичност. Нещо като - даваме ти, но ако и ти заиграеш в същата игра. Това е алегорично, като метафора. Това е сделка, която новороденото не може да не сключи. То няма критичен поглед и потенциал, за да я осмисли и преоцени. И не е въпроса, че това е някаква ПРЕЧКА пред която и да е индивидуалност. Най-важното е, че именно СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА Е НАПРАВЕНА и ИЗГРАДЕНА ЗАРАДИ СТРАХА, ОЦЕЛЯВАНЕТО. Тя дава на социалните си зависими елементи една предвидима среда, дава им идея за спокойствие, за сигурност. За повечето това е повече от достатъчно.

 

Всички ИНДИВИДИ, започваме именно от своята си социална отправна точка. Така или иначе всички ИНДИВИДИ идваме от социалната обусловеност. Естествено е именно тя да се използва, за да се развива новата форма на идентичност. Просто въпроса е тя да се израсте. Като в такава роля, социалното просто се ползва, за да се "стъпи на раменете му". В този смисъл е смешно да наричам социалното НЕЖЕЛАТЕЛНО, да го бутам, да го боря. Така или иначе то ми е дало "живота", основата. Въпроса е "СЛЕД ТОВА" - ако има такова.

Често са налице форми на отричане и противопостяване на социалното - но това са преходни моменти. Скепсис, не е като някой да ги стреми, не е като да са "искани". Не е като да се целят, да са желани. Въпроса е - КОЙ СИ ТИ. Оттам - ако ти не си това, на което си приучен, ще се появи импулса ти да се търсиш извън подадената и готова обусловеност. Нужно някъде там - отвътре, вече сякаш да "се е случило".

Нима Буда би ми казал кой съм аз, или пък ОШО или Хуан Матус? Нима някой би писал кой съм аз в книга или учения? Няма ме там, не защото искам да съм изклкючителен и не защото съм такъв. Не се намирам сред готовото... и търся себе си извън него. Ако греша, ако бъркам, ако съм в грешка - има "кой", кога и къде да ме "съди" и ще понеса отговорността си. САМ, пред себе си, за себе си, заради себе си. ЗАради това, че съм такъв, какъвто съм. 

Редактирано 31 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Един въпрос. А размишлявал ли си над въпроса, че няма нещо такова като "вън" и "вътре". Това "отвън" е проекция на това "отвътре". Не като метафора. Съвсем буквално.

Един въпрос. А размишлявал ли си над въпроса, че няма нещо такова като "вън" и "вътре". Това "отвън" е проекция на това "отвътре". Не като метафора. Съвсем буквално.

разбира се. Дори е много по-сложно от проекции и проектиране. Има двойни отражения в тия проекции, много сложни взаимодействия. Това съм го извеждал с години работа. Но само до допълня - мога да изведа множествените проекции на моя собствен свят. Правил съм го вече - преди повече от 4 години. Първата схема и досега си я пазя и се припомням по нея първите ми опити. Сега схемата е толкова сложна, и преплитанията са с толкова обратни връзки... Принципа за двойното отражение направо се самопостанови и се самоизведе спрямо изводите от самоанализа... И още и още...

Да - без метафори, съвсем буквално.

 

Понятията "вътре-отвън" са условни. В схемата си за обяснения сред групова комуникация използвам също и двойката "малък-голям", ... и още няколко. Има и множество парадокси сред тия схеми и поради ограничения си диапазон, ги използвам само за аналогии, за да представя множествените взаимовръзки чрез система от аналогии от ежедневните думички. Алегорично, метафорично... това е положението. Не съм намерил досега по-подходящи средства. А и това не ми е самоцел... Използвам това, и за още други мои цели... Не ми се разпростира по тия въпроси тук...

 

А, според мен, тя е илюзия. Затова и ти казваш "сякаш е друга вселена", защото само така ни се струва от нагласите в съзнанието. Съгласна съм обаче, че не всеки човек има такива нагласи и е способен на такова дълбоко потапяне и дисасоциация.

Когато описвах как тялото е свързано с всичко, исках да кажа, че няма как дадена част от тялото или негова производна, каквато е съзнанието, да бъде напълно изолирано от взаимодействие, с каквото и да било. Не можеш да прекъснеш нищо. Можеш да трансформираш, но ще е пак някаква форма, която ще продължава да е свързана с всичко останало. Виж, ако беше казал, че "вън" и "вътре" повече не съществуват, като разграничения, щях да се съглася.

Хайде да спрем вече да се съгласяваме или да гоним съгласия. Може ли?

Много бих искал и да предложа, ако може да спрем и с изразяването на отношения. Темата не е ли възможно да я изведем извън предпочитанията, убежденията, мненията, гледните точки, одобренията, харесването, допадането и... съгласието. Защото "съгласна съм" е именно интелигентната форма на "харесването" и одобрението. Та всичко това бих искал да го предложа... но едва ли е възможно да се случи. Все пак - може ли поне като насока... като вектор, дори и пожелателно да е.

 

Писах вече, че "вън и вътре" са само условности. Те са относителни величини, спрямо условна отправна точка. Ако отново прочетеш написаното от мен с това уточнение не е изклкючено да получиш друга интерпретативна картина.

Да, разбрах и вече беше написано че самодостатъчността това е илюзия. Нагласите на съзнанието - чие съзнание. Странно, защо само хората в груповото съзнание смятате че съзнанието сякаш го има "извън вас". че е някъде отвън, че е едно, че е единно, че е живо... И вие сте само частица от него. Това е типичната картина на групово-обусловеното мислене. Спрямо този периметър на разглеждане и мориглед твоите съждения са напълно коректни и много точни. Но... не са единствено възможните. Съществува напълно различен мироглед, напълно различно поле за възприятие и отражение на всичко това. Непрекъснато пиша за него. И непрекъснато ми казват, че "жираф не може да има, щото не е възможно". И че - "аз съм всъщност магаре, само дето се правя че имам дълъг врат, а няма такъв - тва са илюзии на магарето, дето иска да е нещо повече от магаре"...

 

Бих обърнал вниманието ти върху собствените ти думи - средата на третото ти изречение - съзнанието като производно на тялото. Можеш ли да кажеш какво за теб е смисъла на понятието "съзнание", защото в моя пълнеж за тази думичка нещата са много различни.

 

 

Прекрасното е в тяхната универсалност и полезност за нас, хората, които страдаме. Универсални принципи и способи за безкомпромисен себеанализ. Невероятна психология. Дори в съвременната наука започват да се прилагат при лечението на различни психопатии или тренинги.

Нещо като отличен шофьорски курс. Но изкарването на курса не гарантира, че ще станеш виртуозен водител, само ежедневната практика и постоянство могат да допринесат за това.

Сега - хем алегорично, хем чрез твоята аналогия. Опитай ти самата да го аналогизираш адекватно:

Истинския шофьорски курс го изкарах предварително зад волана на трабанта, който купи баща ми. Когато бях вече на курс, имах зад гърба си почти 700 км, повечето от които ги бях направил вътре в Пловдив. В този смисъл, в повечето неща които върша, сред които съм се формирал като личност и индивид, съм онова, което се нарича "самоук". И в момента социалната ми професия, е за неща, които се самообучих, като едновременно с това са и дълбоко в мен още от дете - става въпрос за компютрите...

Учих се на шофирането за първи път практически в 8-ми клас, като първите отговори на въпросите ми относно шофирането ми ги даде мой много добър приятел, който беше... 5-ти клас. Отгледан в потомствено шофьорско семейство имаше вроден усет за техника, механика и управлението им. Те имаха и западна кола и това е първата кола в която седнах зад волан и проведох първите си опити за реализация на теорията изведена от наблюдение. Извеждах шофирането внимателно от всякакви източници-  хора, които карат, ориентирането и логиката на движението по улиците вече го имах, защото карах колело из пловдивските улици още от преди първи клас. Много обръщах внимание на колите и четях книги и списания по двигатели и шасита, механика и принципите им. Бях научил знаците предварително и ги знаех наизуст. От практиката по самите кръстовища знаех кой, кога, защо е с предимство или няма такова. Логиката всъщност е изключително проста...

Когато вече се качих в новия трабант на баща ми, имах само първи стъпки - потегляне и каране на 1-ва по малки улички, скришно късно вечерите... На него обаче един ден, като се качих и ... нещо се промени в мен, падна някаква бариера и... сякаш цял живот съм карал коли. Нещо в мен се свърза с колата, сякаш е част от мен, сякаш е ръката и краката ми, сякаш свирех на това... Това не е поезия, нито романтика - буквално е.

И досега е така - обърнах специално внимание на шофирането. Оформих стил, използвах в по-късни години за да направя анализ и на нещата които се случват в главата на човека по време на шофирането. динамиката на самото внимание, задачите и посоките на възприятията... Отделно - техниката на самото шофиране. Техниката на самото ориентиране, поле и територия на възприятие и реакция, управление на тия процеси - далеч отвъд самия автомобил. И досега използвам "дихателни" техники, когато е налице умора, а се налага да шофирам. Просто използвам шофирането точно както и сега, тук, това - писането. За мен всичко в живота е поле за отражение на мен самия. От всички извеждам принципи, ползвам го за да се наблюдавам и анализирам, както "отвътре", така и отношение към "навън". ..

------------------

Който е прочел за психологията първо в будизма, е нормално да се вдъхнови. Аз самия бях вдъхновен и впечатлен.

Но постановката на "страданието" няма смисъл от будизъм. Достатъчен е един човек, който да наблюдава себе си. Ако е внимателен, ако има зрялост, честност, смелост... не е нужно някой да му пише или говори що е това страдание и как избягаме от него. Основните постулати на будизма не са коректни и адекватни за нашето време и място - ТУК и СЕГА. Написани са за други тип хора, за друго време и място, за друга култура и постановения от нея друг мироглед.

Какво ще кажеш за следното - що е това "СТРАДАНИЕ" - имаш ли твое лично виждане, твой опит. А не да се повтаря заученото и написаното от тоя или оня.

Редактирано 31 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

Който е прочел за психологията първо в будизма, е нормално да се вдъхнови. Аз самия бях вдъхновен и впечатлен.

Но постановката на "страданието" няма смисъл от будизъм. Достатъчен е един човек, който да наблюдава себе си. Ако е внимателен, ако има зрялост, честност, смелост... не е нужно някой да му пише или говори що е това страдание и как избягаме от него. Основните постулати на будизма не са коректни и адекватни за нашето време и място - ТУК и СЕГА. Написани са за други тип хора, за друго време и място, за друга култура и постановения от нея друг мироглед.

Какво ще кажеш за следното - що е това "СТРАДАНИЕ" - имаш ли твое лично виждане, твой опит. А не да се повтаря заученото и написаното от тоя или оня.

 

Не съм съгласна с голяма част от написаното.

 

Първо, защото може да не съм съгласна и въпреки това написаното да ми харесва като изразни средства, постановка, развитие на творческата мисъл и аргументация. Открито казвам къде и в какво нейде в логиката или в информацията куца, но според мен. 

Второ, има моменти, а и ситуации в живота, които хич не са ми по вкуса, но е неизбежно да не ги приема и да не се съглася с тях.

 

Така, че да заявиш "съгласяването е интелигентна форма на харесване" е точно толкова неправилно, колкото е правилно, ако кажеш, че "нехаресването е интелигентна форма на съгласие".

 

Това за другия тип хора и култура си е лично твое виждане. За мен са универсални. Не деля хората по расов и културен признак. Критерият за правилност при мен е само този - универсалност, полезност, достъпност. Същото е и в науката. Един физик може да е индиец или американец, или руснак, но щом извежда универсални принципи, какво значение има неговия произход, за Бога???? Йога е наука и е за всички, а не е притежание само на една определена култура, нито е занитена в някакъв момент във времето да виси неподвижно там и да събира космически прах.

 

Но понеже съм от хората, които избягват да говорят за себе си, тъй като не смятам, че моята личност с нейните лични преживявания следва да бъде предмет на интерес със своите тривиалности, то предпочитам да се спирам и да разисквам общочовешки теми. Теми, в които всеки един би могъл да вземе участие и да изрази своето виждане. Не смятам себе си за нещо различно и уникално. Аз съм продукт на взаимовръзки и отношения. Нищо повече. Без тях се завръщам отново в първоначалното си състояние нейде из космическата супа. И толкова.

Не съм съгласна с голяма част от написаното.

 

Първо, защото може да не съм съгласна и въпреки това написаното да ми харесва като изразни средства, постановка, развитие на творческата мисъл и аргументация. Открито казвам къде и в какво нейде в логиката или в информацията куца, но според мен. 

Второ, има моменти, а и ситуации в живота, които хич не са ми по вкуса, но е неизбежно да не ги приема и да не се съглася с тях.

 

Така, че да заявиш "съгласяването е интелигентна форма на харесване" е точно толкова неправилно, колкото е правилно, ако кажеш, че "нехаресването е интелигентна форма на съгласие".

 

Това за другия тип хора и култура си е лично твое виждане. За мен са универсални. Не деля хората по расов и културен признак. Критерият за правилност при мен е само този - универсалност, полезност, достъпност. Същото е и в науката. Един физик може да е индиец или американец, или руснак, но щом извежда универсални принципи, какво значение има неговия произход, за Бога???? Йога е наука и е за всички, а не е притежание само на една определена култура, нито е занитена в някакъв момент във времето да виси неподвижно там и да събира космически прах.

Добре. ОК! такава си, това си ти, това е идеята ти за теб, живота, смисъла, замисъла... и още и още. 

Написа за себе си, и с това автопортрета си, значително по-изчерпателно отколкото повечето от пишещите тук.

 

в написаното от мен вложих и няколко типови въпроса - цитирам ги:

1,Какво ще кажеш за следното - що е това "СТРАДАНИЕ" - имаш ли твое лично виждане, твой опит, твое откритие по него?

 

2,Бих обърнал вниманието ти върху собствените ти думи - средата на третото ти изречение - съзнанието като производно на тялото.

Можеш ли да кажеш какво за теб е смисъла на понятието "съзнание", защото в моя пълнеж за тази думичка нещата са много различни.

 

надявам се че не е нахално ако  отново помоля за отговори, просто защото допускам че си ги прескочила в многото ми думи.

Гледам, че се придържаме стриктно към темата.

Значи, имам въпрос към Рамус. Как точно смята да мине отвъд социо-културните обусловености, когато ползва езика, който е социален феномен и има структоро-опредяляща роля за нашия когнитивен процес. Това за мен е пълна загадка.

Да - без метафори, съвсем буквално.

Мхм. Май, говорим за различни неща. Писах "буквално", а не по пътя на анализа.

1,Какво ще кажеш за следното - що е това "СТРАДАНИЕ" - имаш ли твое лично виждане, твой опит, твое откритие по него?

Допада ми този въпрос. Това е изходната точка, от която е тръгнал всеки буда.

–––––––––––––––––––

Хора, моля ви, пишете малко по-кратички постове. Към момента споделяма една и съща консенсуална реалност. Не е нужно да се обяснява всичко толкова обстоятелствено. Нека пробваме да водим диалог, а не монолог. Освен това, нали знаете какво казва Айнщайн за разбирането и обясненията. Наистина има неща, които не могат да се обяснят с две думи, но колегата Рамус понякога минава всякаква мярка. Резултатът е, че сме принудени да четем написаното от него отгоре-отгоре. Това не е от липса на уважение или подценяване, а от липса на време. Тъй че, колега Рамус, моля пиши по-сбито и точно. Не сме марсианци - ще те разберем. Ако нещо пропуснем и не схванем, то ще се изясни в процеса на разговора. Ти имаш склонноста да се опитваш да изложиш всичко по темата наведнъж. Това е монолог, а не диалог. Монолози можеш да си водиш и сам. Нямаш нужда от нас за целта.

Редактирано 31 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Гледам, че се придържаме стриктно към темата.

Значи, имам въпрос към Рамус. Как точно смята да мине отвъд социо-културните обусловености, когато ползва езика, който е социален феномен и има структоро-опредяляща роля за нашия когнитивен процес. Това за мен е пълна загадка.

Мхм. Май, говорим за различни неща. Писах "буквално", а не по пътя на анализа.

Допада ми този въпрос. Това е изходната точка, от която е тръгнал всеки буда.

–––––––––––––––––––

Хора, моля ви, пишете малко по-кратички постове. Към момента споделяма една и съща консенсуална реалност. Не е нужно да се обяснява всичко толкова обстоятелствено. Нека пробваме да водим диалог, а не монолог. Освен това, нали знаете какво казва Айнщайн за разбирането и обясненията. Наистина има неща, които не могат да се обяснят с две думи, но колегата Рамус понякога минава всякаква мярка. Резултатът е, че сме принудени да четем написаното от него отгоре-отгоре. Тъй че, колега Рамус, моля пиша по сбито и точно. Не сме марсианци - ще те разберем. Ако нещо пропуснем и не схванем, то ще се изясни в процеса на разговора. Ти имаш склонноста да се опитваш да изложиш всичко по темата наведнъж. Това е монолог, а не диалог. Монолози можеш да си водиш и сам. Нямаш нужда от нас за целта.

пиша, всеки чете. Какво чете, колко, защо и дали - е нещо което сам определя. Защо от мен да зависи поведението на всеки друг човек, където и да е, с каквото и да е.

Стига си предирял като госпожица - хорааа, ма той пише дълго и без мерки нечии.

Така пиша - това пиша. Нарушавам ли нечия свобода така? как така ти си "принуден", а може би и изнасилен да четеш.    Баси тоя свободоотнемащ рамус. Айде остави ме малко и мен да свърша своята работа де - нима е толкова трудно или влиза в твоето лично поле или мярка за света? За мен е вид упражнение.

 

И после - за езика, дето ти е "въпрос към Рамус".

Езика е просто инструмент, За себе, в себе си имам "друг език". Вече си чел, говорили сме за това там където казах, че ползвам написаното от мен за собствена вътрешна работа по самоанализ. Спрямо обкръжението, спрямо целите, спрямо насоката, спрямо... моите неща, са и изразните средства. 

Ти наистина ли питаш... или просто така - за спорта и каруцата на форума да върви и кучетата да си лаят? Ако питаш сериозно, ще подходя и сериозно и уважително. Ако питаш тенденциозно да е твоето мнение, представено като въпросително изречение, касаещо че щом ползвам социално обусловения език, значи само си плямпам празни приказки, няма смисъл да се задълбавам.

това, което опитваш да представиш като дилема, всъщност не е противоречие. Езика, както и всичко заучено, се преосмисля и от средство за комуникация и съответното на него ниво на такава комуникация, се измества към целите на вътрешната употреба. Постепенно в него заемат приоритет абстрактните понятия и отвореното значение и смисъл на тия понятия. Това ги пълни със съдържание все повече и повече. За мен някои понятия от езика на общо ползване напълно изгубиха значението си и самоотпаднаха. но ги ползвам когато се налага, спрямо събеседник, който имат значение в неговия свят...

 

Виж, още отначалото ти подходи към мен по малко неадекватен начин (поне според мен). Провокациите - добре. Всъщност аз ги започнах - така е.

Защо ти са някои... да ги наречем реторични способи - не мога да го разбера, но ти си имаш свои си неща. Не ми пречи, не искам нищо, не слагам правила, изисквания. Няма нито какво да делим, нито искам да взема нещо, Не убеждавам, не натискам, не изисквам. Говоря себе си. Понякога си мисля, че долавям, сигнали, при които преднамерено ме засилваш по твоите писти... и по тия - форумните. Не разбирам всичко, но го приемам, каквото и да е. Ти си човек със собствена линия, избори, цели, намерения... и имаш идея за тях, далеч по-изчистена по твоите мерки, в сравнение с повечето форумни "воини" с уж големи сърца...

 

Аз не воювам срещу социално обусловеното. Не ми е враг то. Нямам врагове, понякога слагам нещо като противник - условно, фиктивно. Между двете има качествена разлика и тя идва от ролята която им представям във вътрешната работа по тях. Понякога използвам за да гледам и обуславям нещо - през друго, относително, като първото. Имам много похвати - не са абсолютни, нито истина. За мен те са просто инструменти, а не са част от моята идентичност. Мога да сменям инструментите, въпроса е - какво остава, кое е онова което "сменя инструментите".

 

Не е нужно непрекъснато да доказвам нещо. Представям нещо, имаш си свое виждане - добре. Уважавам го и с лекота мога да го приема, още повече че в голяма степен ние имаме множество общи неща. Искаш нещо за себе си - добре, вземи си го. Тук имаш и социална твоя си роля. Търсиш си своите неща, прицеляш се в своите задачи. Добре. Нека обаче да не го правиш през мен. Уважението е просто начин на отношение на един човек преди всичко към самия себе си. И да - естествено че това е мое мнение. Не го целя, нито ще го отстоявам. Кажи как искаш да е - веднага ще се маскирам да е така... Но така няма да съм себе си, няма да съм автентичен. Разбираш ли?

Редактирано 31 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)