Благодаря ти за този пост, рамус.

Не знаеш ли, че Рамус е отвъд всяка обусловеност?

Абсолютно има промяна в постовете и. Започна да чува и да внимава, когато изказва мнение. Започна да проверява информацията, която цитира. Изобщо има голям и положителен напредък. Все още, не е пример за толерантност, обаче. Разбира се, има много по-нетолерантни от нея, но те са неспасяеми.

 

Не исках да ти отговарям, но не мога да се сдържа.

Кое според теб е нетолерантност?

Да критикуваш дадена религия или учение, нетолерантно ли е?

Ами ти по твоята логика също си нетолерантен към ОШО, защото непрекъснато го подиграваш и критикуваш.

Мен също ме подиграваш и критикуваш. Това значи, че и ти си нетолерантен.

 

Ако за това че критикувам безобразията и варварските и примитивни закони на една религия, някой ме нарече неторанатна - ок, нямам нищо против... да бъда нетолератна към варварите, но пък толерантна към потърпевшите.

Редактирано 29 юли 201313 г. от Bel Ami (преглед на промените)

Не знаеш ли, че Рамус е отвъд всяка обусловеност?

 

Новобранец съм, не ви познавам все още и добре че.

Ако ви познавах, може би щях да съм си изградила някакви преубеждения.

 

 

Но вас ви няма. Няма го индивидуалния момент. Има борещи се идеологии и сякаш се криете хитро сред тях като мишки, които плуват на кораб, скрити някъде сред товарите му. Но "нямало значение кораба", защото ако почне да потъва мишките от мимикрирали се сред товара му, изплуват, за да пребъдат и отидат на друг кораб. А иначе - едните мишки, умело крещят, че на другия кораб мишките били скапани. Че кораба бил един или друг. А всички сте сред  океана...

 

абсолютно съм съгласна с тази метафора 

 

.

Новобранец съм, не ви познавам все още и добре че.

Ако ви познавах, може би щях да съм си изградила някакви преубеждения.

няма да ти отнеме много време да ни опознаеш и добре дошла в джунглата

Рамус, постът ти е блестящ!

 

Всеки, който отъждествява себе си с някоя идеология и е неин сляп привърженик, губи своята индивидуалност.

Той става част от масата, от тълпата, от стадото, с което се идентифицира.

Рамус, постът ти е блестящ!

 

Всеки, който отъждествява себе си с някоя идеология и е неин сляп привърженик, губи своята индивидуалност.

Той става част от масата, от тълпата, от стадото, с което се идентифицира.

 

Да, и да не се опитваме да се себедоказваме за сметка на някой друг. Както каза рамус - може да ни се струва, че сме в различни кораби, но всички сме в океана.

Кофти его игричка е това, но рядко можем да се хванем, че я играем, прекалено сме въвлечени в нея.

За това красноречиво говори и употребата на класификации и епитети по адрес на пишещите.

Мисля, че би било хубаво всеки един от нас да си направи искрена преоценка.

Не исках да ти отговарям, но не мога да се сдържа.

Значи има шанс да ме чуеш.

 

Критиката е хубаво нещо, но трябват няколко неща:

 

1) Да познаваш предмета, който критикуваш. Не може да критикуваш исляма без поне горе-долу да познаваш Курана и другите текстове. Много често ти не критикуваш това, което казват мусулманите, а това, което си мислиш, че казват. Аз понякога критикувам Ошо, само че съм му изчел почти всичко, което е издавано у нас, бил съм в негова група навремето, която се водеше от една холандка, бивша негова ученичка и съм правил част от медитациите, които той дава. Това в продължение на около година. Твоите представи за исляма са формирани от медиите, които много често пускат ислямофобски материали.

 

2) Не бива да ползваш argumentum ad hominem. Напр., не бива да държиш Бадр отговорен за крайностите и фанатизма в неговата религия. Такива неща има във всяка религия и идеология. Както виждаш има и войнстващи атеисти даже.

 

3) Трябва да проверяваш мотивацията си, т.е. да си задаваш въпроса "Защо го правя?" Трябва да мислиш и за последиците. Ако срещу теб имаш един толерантен мусулманин, а повечето у нас са такива, и започнеш да нападаш религията му и да го обвиняваш за всички извращения, които се сетиш, то ефекта ще е обратен. С други думи, най-много да го радикализираш и да го превърнеш във фанатик. С Бадр няма подобен риск, защото има достатъчно жизнен опит, знания и самоконтрол, но ако е някой друг това може да се случи.

 

Има и други неща, но това са основните.

Ако ви познавах, може би щях да съм си изградила някакви преубеждения.

Всъщност това е негово твърдение, макар че не го изказва винаги експлицитно.

Рамус, постът ти е блестящ!

 

Всеки, който отъждествява себе си с някоя идеология и е неин сляп привърженик, губи своята индивидуалност.

Той става част от масата, от тълпата, от стадото, с което се идентифицира.

 

Да не си част от тълпата, мила ми Бел, не е толкова просто. Не е достатъчно да кажеш: "Аз не съм част от тълпата! Аз съм отвъд идеологиите и догмите!" Това са просто думички. Ще ти го обясня с една картинка:

 

 

Твоите представи за исляма са формирани от медиите, които много често пускат ислямофобски материали.

За една религия можеш да съдиш по делата на нейните последователи.

 

Всеки човек е свободен да критикува нещата, които не харесва.

 

Не мога да бъда толератна към насилието.

 

А Бадр не го критикувам за делата на хората от неговата религия, защото той няма никаква вина за действията на други хора. Ако критикувам религията му, това в никакъв случай не означава, че критикувам лично него.

 

Явно все още не си станал истински будист, след като не можеш да излезеш от идентификациите.

 

 

Значи има шанс да ме чуеш.

 

Критиката е хубаво нещо, но трябват няколко неща:

 

1) Да познаваш предмета, който критикуваш. Не може да критикуваш исляма без поне горе-долу да познаваш Курана и другите текстове. Много често ти не критикуваш това, което казват мусулманите, а това, което си мислиш, че казват. Аз понякога критикувам Ошо, само че съм му изчел почти всичко, което е издавано у нас, бил съм в негова група навремето, която се водеше от една холандка, бивша негова ученичка и съм правил част от медитациите, които той дава. Това в продължение на около година. Твоите представи за исляма са формирани от медиите, които много често пускат ислямофобски материали.

 

не Сепсис,тя не критикува Курана,а мюсюлманите,които вярват в него и тяхното законодателство,доколкото аз разбрах.Определено има огромна разлика.Аз също съм отвратена от тях,но не обвинявам Курана,както споменах в друг мой пост.

не Сепсис,тя не критикува Курана,а мюсюлманите,които вярват в него и тяхното законодателство,доколкото аз разбрах.

Това, което си написала, какво точно значи, Джанис? Тя не критикува Курана, а мусулманите, които вярват в него. Следователно, тя ги критикува за техните убеждения, които не познава. Виждаш ли някаква логика? Аз не.

За една религия можеш да съдиш по делата на нейните последователи.  

Това не е така. Все едно, да съдя по теб за Ошо.

Освен това, въпросните неща са крайности и извращения, които в повечето случаи противоречат на Курана. Те не са норма, а девиации (отклонения).

Това, което си написала, какво точно значи, Джанис? Тя не критикува Курана, а мусулманите, които вярват в него. Следователно, тя ги критикува за техните убеждения, които не познава. Виждаш ли някаква логика? Аз не.

Както написах в друг мой пост,едно е какво пише в курана и друго е какво са интерпретирали мюсюлманите.Тъй като тя,както и аз не знае какво пише в Курана,критикува техните Постъпки.Всички знаем какви са убежденията на арабите и техните закони,защото за голямо наше съжаление всеки ден чуваме и виждаме последиците от същите тези убеждения.Пак повтарям,че Курана няма никаква вина за извратения,ревностен до болест мозък на един несигурен в себе си човек,който превърна едно перде във фередже.

Това, което си написала, какво точно значи, Джанис? Тя не критикува Курана, а мусулманите, които вярват в него. Следователно, тя ги критикува за техните убеждения, които не познава. Виждаш ли някаква логика? Аз не.

Това не е така. Все едно, да съдя по теб за Ошо.

Освен това, въпросните неща са крайности и извращения, които в повечето случаи противоречат на Курана. Те не са норма, а девиации (отклонения).

Боже, Боже...все едно да съдя по теб за Буда!

 

Както написах в друг мой пост,едно е какво пише в курана и друго е какво са интерпретирали мюсюлманите.

 

Там е работата, Джанис, че различните мусулмански култури интерпретират нещата твърде различно. Не можеш да сравняваш талибаните в Афганистан с мусулманите в Иран или с тези в Катар. Или с мусулманите у нас.

 

 

Всички знаем какви са убежденията на арабите и техните закони

 

Там е работата, че не знаеш. Имаш някаква обща и неточна представа формирана от медиите. В по-радикалните ислямски общества, мусулманите имат същите превратни представи за Запада, които са формирани от тяхните медии и образование.

Боже, Боже...все едно да съдя по теб за Буда!

Точно така. Обаче, опитай да отговаряш на казаното от мен, а не просто да репликираш.

 

Дали няма да е от полза да прочетеш ТОВА, което е от Дойче Веле...

Там пише следното, което е мнение на Антонина Желязкова, председателка на Международния център за малцинствата и междукултурните взаимодействия в България по повод на акциите на ДАНС и прокуратурата в Западните родопи преди по-малко от две години:

„В България ние не ценим нашите мюсюлмани. Ние имаме огромен шанс, на фона на нещата, които се случват в съседни страни, на Балканите, където навсякъде могат да се срещнат някакви огнища на радикализация или на засилени фундаменталистки течения и настроения. Ние не ценим нашите мюсюлмани, които са изключително лоялни, обичат България, държат на страната и сами имат собствени, вътрешни механизми, с които да се предпазват от, да кажем, евентуални радикални или нетрадиционни проповедници, които биха дошли в страната.

Но насилието спрямо тях, което се извършва от по-миналата година насам, безпокои цялото мюсюлманско население. То не може да понесе, че се оскърбяват техни духовни водачи, селски и градски, на които те изключително много държат. Това са високо компетентни и образовани хора, интелигентни хора, които не мислят нищо лошо, те просто са духовни водачи на местното население. С това само ние самите, политиците, службите за сигурност, радикализираме мюсюлманите в България. И понеже не съм намерила термина на български език, а би ми се искало политиците, парламентът, онези, които правят работещите политики, да помислят за „десекюризация” на мюсюлманите в България. Защото „секюризацията” води до изключително тежки последици както за мюсюлманите, така и за междурелигиозните отношения в страната”

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Ето затова съм против начина, по който се водят дискусиите тук.

Редактирано 29 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Всеки човек е свободен да критикува нещата, които не харесва.

БЕЛ, това е типично изказване на жена, на дете. Твоето на моменти е точно детско, като на инат.

Критиките към нехаресваното не са сериозни. Какви критики са, след като са просто реакция на лично отношение. И си просто говорителка на личното си отношение.

 

Скепсис се опитва къде повече или по-малко провокативно да ти обясни, че не е достатъчно само и единствено лично отношение, за да е налице сериозност и задълбоченост. Докато просто изявяваш личната си позиция, всъщност пишеш себе си. А в написаното правиш своя автопортрет в който се рисуваш, че живота около теб го мериш само и единствено по личното си отношение, формирано спрямо едно или друго групово тежнение, които ти импонират и си избрала да те представят пред света. Не е достатъчно това за да се наречеш индивидуалистка и индивидуалното в теб да те представя. Индивидуалните неща са различието от общото. А ти просто избираш да застанеш зад поредната групова приказка, само защото много ти харесва и ти допада. Това, разбира се е позиция.. но няма в нея нищо индивидуално. Нищо твое, лично. Няма в нея твоята същинска индивидуалност. Особено по отношение на мисленето.  Това не е критика, това е описание, което е малко като профил... но в него няма мое лично отношение...

 

Използвам тия ми думи, за да обобщя нещо. Всички пишещи тук се опитват да направят вечния компромис. Хем се криете зад групово приети идеологии, сред които се налага да приемате за да живеете по някакъв начин в съзвучие с останалите в групата... хем и се опитвате в това групово поле да се намерите като индивиди, като различни....

 Но това е невъзможен компромис. Няма смислена и същинска ИНДИВИДУАЛНОСТ, докато групата обхваща периметъра на нейното проявление. И битката на всяка индивидуалност е именно да достигне зрялостта да счупи оковите на групово оформеното. За целта тя трябва да има нужната готовност, да остане сама.

Да е налице достатъчна форма на независимост от мнение, натиск, и всякакви форми на вътрешните регулиращи механизми в групите.

Да е достатъчна че я има сама по себе си, без да е нужно "сравняването", без да се нуждае от доказване...

И особено - МИСЛЕНЕТО - самостоятелно изведеното критично мислене. Това не е просто нагласа, не е и чувство. Не е изживяване колко съм и какво съм. Това е бавно постепенно самооформяне към едно битие без психическите зависимости, вкоренени в основите чрез груповото възпитание... Без одобрение, без съчувствия, без отношения и изразяването им като мерило кой, кой е - но само в контекста на групово обусловеното. Докато то оформя целия житейски периметър, всички приказки и думички около "СВОБОДА" са лишени от техния същински смисъл и значение.

Редактирано 29 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ами ти по твоята логика също си нетолерантен към ОШО, защото непрекъснато го подиграваш и критикуваш.

 

Мен също ме подиграваш и критикуваш. Това значи, че и ти си нетолерантен.

Ето това имам предвид, като говоря за срастването на идеологията и идеята на индивида за себе си. И след като са налице интерпретация на сигнали, които са насочени срещу вярваното, те аавтоматично се препращат към личното поле. И оттам - самата личност се "чувства подиграна и критикувана само защото нейният идол бил подигран и критикуван". Това би направил и БАДР ако интерпретира спрямо неговия идол АЛЛАХ или пък Мухамад. Той вече няколко пъти реагира точно така. По същия начин е и валкирия. По същия начин го направиха и други - например поддръжниците на исус. Без никаква разлика са и поддръжниците на т.н. "идея на науката", които се водят атеисти. А те сякаш не разбират че човешките вътрешни психични положения се отнасят до всеки - без оглед на идола и вида на идеологията. За същите които се величаят атеисти или рационалисти положението  с  срастването на идеологията с идентичността им е налице. И те някак си без да се разпознаят също имат своите си идоли, своите си предубеждения. Също имат своите си отношения и пристрастия... 

 

Тогава? Единственото което остава като мотив, е и най-очевидното - всеки има нужда от "друговерците" за да се дефинира единствено и само сред тях. По този начин се симулира и изживява вид идентичност, вид различност.  Това е заради липсващата индивидуалност и е призвано да го компенсира.

Нещо като - "като няма какво, и как да го кажа, няма как да съм различен, да съм себе си, ще се "сблъскам" с нещо наистина различно от мен... Чрез този "сблъсък" ще се докажа че съм различен, с отстояване. И като се отстоявам така ще симулирам и маскирам че не ми достига от личната индивидуалност, която така или иначе ако не е "различната среда", не мога да я изкажа.""

 

Това в болд, може да изглежда смешно... но внимателното му зачитане, зад алегориите и привидната обърканост, може да си позволят само компетентни хора в психодисциплините. Защото само пред тях се откриват напълно скритите за народните очи, вътрешно-психични положения и огромната роля на несъзнателното в нея. А в него - няма рацио. Рациото го няма в никой неосъзнат индивид - то само се симулира, то се използва "после" за да маскира неговата липса отвътре. И това е в личен и обществен план едно и също. И ако една доктрина се представи като "учение" това не я прави нещо различно от доктрина и идеология. Просто се маскира като рационална, логична... но си остава само и за рамките и целите на групата сред която тя е инициирана.

 

Вижте всеки колко много набляга на различията си спрямо другите... А никой не говори да приликите. Никой не говори за ОБЩОТО, а фокуса е спрямо различията ви. А различията на това ниво на комуникация пораждат просто лична защитна реакция. А едни от вас тя вече е отработена през годините. За други - е по-засилена. Но и в двата случая не се променя нищо по същество.

Редактирано 29 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 

 

Да е налице достатъчна форма на независимост от мнение, натиск, и всякакви форми на вътрешните регулиращи механизми в групите.

Да е достатъчна че я има сама по себе си, без да е нужно "сравняването", без да се нуждае от доказване...

И особено - МИСЛЕНЕТО - самостоятелно изведеното критично мислене. Това не е просто нагласа, не е и чувство. Не е изживяване колко съм и какво съм. Това е бавно постепенно самооформяне към едно битие без психическите зависимости, вкоренени в основите чрез груповото възпитание... Без одобрение, без съчувствия, без отношения и изразяването им като мерило кой, кой е - но само в контекста на групово обусловеното. Докато то оформя целия житейски периметър, всички приказки и думички около "СВОБОДА" са лишени от техния същински смисъл и значение.

 

Говориш за независима субективна преценка, за индивидуалност. Какъв е смисълът на индивидуалността, ако тя няма отношение с общото?

Един свободен, с нищо несвързан електрон? Не мисля, че това е възможно. Всичко в природата е свързано помежду си на база на някакво отношение.

Независимо мислене не може да съществува, според мен. Мисленето може да бъде лишено от емоционална окраска, да. Може да изглежда и индивидуално, аутсайдерско. Но то пак е в отношение спрямо нещо или е проява на отношение към нещо. Може би осъзнаването на факта, че няма "абсолютна свобода" те прави мъдър? Знам ли и аз, само си бълбукам по написаното от теб и асоциациите, които то породи.

 Няма смислена и същинска ИНДИВИДУАЛНОСТ, докато групата обхваща периметъра на нейното проявление. И битката на всяка индивидуалност е именно да достигне зрялостта да счупи оковите на групово оформеното. За целта тя трябва да има нужната готовност, да остане сама.

Като цяло съм съгласен с много от написаното, но имам едно принципно възражение. Докато има стремеж към постигане на индивидуалност, човек остава в пределите на дуалното възприятие - субект-обект, аз-ти. Това може да е изключително фино състояние, когато се мине отвъд грубите емоции и представи за Аз, но не е свобода.

 А никой не говори да приликите. Никой не говори за ОБЩОТО, а фокуса е спрямо различията ви.

 

Аз опитвам, макар и без особен успех.

Може би защото сама следва да достигне до истината, каквото и да значи това?

А не да й бъде внушена отвън?

Само такава вяра не е сляпа.

Ако стигне до това положение няма да е вяра, а ще е убеждение, вследствие на знание и опит, дали собствено придобити или с чужда помощ - без значение.

Говориш за независима субективна преценка, за индивидуалност. Какъв е смисълът на индивидуалността, ако тя няма отношение с общото?

Сега разбра ли, че предната ми реплика за Рамус, не беше ирония, а констатация.

Рамус твърди, че е отвъд психичните, социалните и други подобни обусловености. Твърди, че е свободен от такива детерминираности.

Редактирано 29 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Ох леле колко са ми са се загрижили за тия сладури мюсюлманите бе, ц ц ц , брей ...

Аз викам да вземат да научат английски и да се преселят всичките мюсюлмани от бг в Англия. Може и в Турция да отидат някои ако не им понася мъгливия климат на острова.

След което бутаме всичките джамии включително и тая дето е срещу Халите и повече не мислим нито за мюсюлмани, нито за проблемите свързани с тях.

Така де, що се мъчат да живеят на територия където не ги обичат ?

Еврейте след като ги прекара Хитлер през газовите камери, най-после разбраха че е по-добре за тях да си ходят там в пустинните местности в тяхната новосъздадена държава и да не досаждат на германците например.

Сега границите са отворени, да се спасяват веднъж за винаги и това е. И без това никой не ги е викал преди 6 века да се заселват насила по нашите земи.

Между Гърция и Турция е имало споразумение за размяна на население преди доста години. Гърците от Турция са заминали масово за Гърция, а турците от Гърция са ги натоварили на корабите и хайде в Турция. Само в пограничните райони не са го направили този номер, което е било грешка. Трябва мюсюлманите от бг да се поучат от историята и да се спасяват поединично, постепено и бавно, но сигурно.

Или пък могат да се покръстят и да почнат да дават доброволно български имена на децата си, така след три поколения и фамилните имена ще са български. Спират да се мъчат с тоя тъп и непотребен турски език и готово. Що им е да се правят на цигани ? За кво им е тоя турски на децата им ако ще живеят тука ? 

Говориш за независима субективна преценка, за индивидуалност. Какъв е смисълът на индивидуалността, ако тя няма отношение с общото?

Един свободен, с нищо несвързан електрон? Не мисля, че това е възможно. Всичко в природата е свързано помежду си на база на някакво отношение.

Независимо мислене не може да съществува, според мен. Мисленето може да бъде лишено от емоционална окраска, да. Може да изглежда и индивидуално, аутсайдерско. Но то пак е в отношение спрямо нещо или е проява на отношение към нещо. Може би осъзнаването на факта, че няма "абсолютна свобода" те прави мъдър? Знам ли и аз, само си бълбукам по написаното от теб и асоциациите, които то породи.

Бълбукането е чудесна метафора и много се смях на нея, като я прочетох. Но обръщам внимание на думичките в това бълбукане. Защото са прями и директни и понеже си ги написала директно с това много точно изразяват първичните реакции срещу различното от обособеното вече. Ето това са внушеното отношение спрямо различното. В случая тук, обособеното е ГРУПОВОТО прието - в най-широк смисъл. Дотолкова е определящо то, че в него се виждат задължителните положения. Сякаш "без тях нищо не може да съществува". Много точни думи, затова им обръщам внимание. И други тук са ми ги писали - във всякакъв смисъл. Скепсис също, както са и последните думи...

 

Скепсис, най-малкото е некоректно да говориш на други хора за мен, при положение че преднамерено ги заблуждаваш. Опита да ме представиш като "твърдящ кой съм аз" може ли да е по-скоро, защото това е образ, който само по този начин би ти паснал на мирогледа? Всъщност защо да те интересува наистина кой съм аз - аз за теб съм само онова, което ме поставиш спрямо "хоризонта си на събитията". Би могъл да ме "видиш" кой съм точно само по един начин - ако спреш да ме мериш по веруюто и удобстсвото на пристрастието си. Но допускам че това ти е невъзможно...

 

Скепсис - това ли е единствения начин - да има стремеж? Думите ти всъщност са изключително точни, и чудесно изразени. Това за което пишеш е капан в някакъв смисъл. Но не са по същество.

Тук въпроса за "стремежа" е да си "при себе си". Това не е стремеж в смисъла в който ти запълваш това понятие. Това е по-скоро нещо като "зов - да си себе си". Въпроса с АЗ-ТИ е преходен момент, а не е самоцел. Той е неизбежен етап, защото скъсването с "пъпната връв" на социално-детерминираното го изисква. Но само като преходност, само като етап. Неизбежността му е именно във възможността да се "идентифицираш, пълроначално като "различния" спрямо общото. Това е импулс към "себе си". Тук повечето хора участват заради несъзнателното действие на същия този импулс. Само дето несъзнателното се покрива с груповите обусловености... просто защото това е нивото. Това може, това се прави. Ако някой можеше и беше наличен с "повече" то би го изразил. 

Всеки тук подава своя "нюанс" към обусловеното, прикривайки го по толкова много начини. Но нюансите ги има само докато ИНДИВИДУАЛНОТО не се изведе на преден план. Това не е самоцел, това не може да е цел, освен когато се компенсира друг вид липси. Когато зрелостта е вече на необходимото ниво, процеса потегля и не е нужен стремеж. Например - цветето цъфти без да му е необходим стремеж - то просто е себе си в различните си етапи. За него дори няма и етапи - етапи е само за наблюдателя отвън. Пак заради него и според "него си" той придава на "цветето" и стремежите и "законите"... А всичко е само според неговите очи. Това не пречи на цветето да е себе си, далеч отвъд очите на гледащите го, които всъщност ползват цветето само за своите си проекции...

 

Форума тук, както и всеки друг форум и тема, са просто една форма на средностатистическа социална извадка. И аз чета именно заради това - работя и живея по начин който е сравнително изолиран от широкия социален живот и социалните форуми ми показват със достатъчна степен на приближение и адекватност какво е "нивото" на груповото говорене.

Редактирано 29 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Скепсис, най-малкото е некоректно да говориш на други хора за мен, при положение че преднамерено ги заблуждаваш. Опита да ме представиш като "твърдящ кой съм аз" може ли да е по-скоро, защото това е образ, който много повече би ти паснал на мирогледа?

Би било така, ако ти нямаше достъп до форума и хората формираха мнението си за теб само по моите оценки. Но това не е така, нали? Имаш свободата да изразиш твоята гледна точка. Мхм.

 Въпроса с АЗ-ТИ е преходен момент, а не е самоцел. Той е неизбежен етап, защото скъсването с "пъпната връв" на социално-детерминираното го изисква.

Само да отбележа, че става дума за нещо повече от социална обусловеност. Една котка или пеперуда, пчела, заек и прочие също има дълбоко дуално възприятие.

 Например - цветето цъфти без да му е необходим стремеж - то просто е себе си в различните си етапи. За него дори няма и етапи - етапи е само за наблюдателя отвън. Пак заради него и според "него си" той придава на "цветето" и стремежите и "законите"... А всичко е само според неговите очи. Това не пречи на цветето да е себе си, далеч отвъд очите на гледащите го, които всъщност ползват цветето само за своите си проекции...

В цвете ли искаш да се превърнеш?

Редактирано 29 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Би било така, ако ти нямаше достъп до форума и хората формираха мнението си за теб само по моите оценки. Но това не е така, нали? Имаш свободата да изразиш твоята гледна точка. Мхм.

В такъв случай тогава остави същите тия :хора" да си имат своите си оценки, без да е нужна твоята "намеса". Защо тогава да ти е нужно да казваш КОЙ СЪМ АЗ в разговор с другите?

 

 

Само да отбележа, че става дума за нещо повече от социална обусловеност. Една котка или пеперуда, пчела, заек и прочие също има дълбоко дуално възприятие.

Само да отбележа, че доста претенциозно е да твърдиш че знаеш как са по същество нещата при изредените животински представители. Още повече пък "дълбоко дуално"... Нали се сещаш че всичко опира пак до вездесъщите особености на натъкменото в твоя психичен хоризонт. А на него ти си твореца - за твоята изгода се прави, за да ти служи като патерица.

Но има и нещо друго - дори да приемем виртуално че твърдението ти е вярно, то неразбирането на думите ми е в съвсем друга посока и нека го изразя така:

Не е въпроса дали има или няма ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ - то е задължително на даден етап. Въпроса е - как и към къде продължава развитието.

Не е въпроса дали има или няма ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ - въпроса е отношението на СУБЕКТА, ИНДИВИДА КЪМ НЕГО. Докато е несъзнателно, движението се осъществява от импулси за компенсации на липси. КОгато стане възможно да е осъзнато, да е налице РАЗУМ, да е налице проникване, тогава ДУАЛНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ е възможно да се израсте и постепенно да се трансформира в ... "друго, качествено различно от него"...

Редактирано 29 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)

 Когато зрелостта е вече на необходимото ниво, процеса потегля и не е нужен стремеж.

Не съвсем, според мен, това е края, а не началото на процеса, ако под "край" е разбира просветленото състояние на Буда.

В такъв случай тогава остави същите тия :хора" да си имат своите си оценки, без да е нужна твоята "намеса". Защо тогава да ти е нужно да казваш КОЙ СЪМ АЗ в разговор с другите?

Извинявам се тогава, ако съм те засегнал/подразнил някак. Искрено съжалявам. Не съобразих.

 

Само да отбележа, че доста претенциозно е да твърдиш че знаеш как са по същество нещата при изредените животински представители. Още повече пък "дълбоко дуално"... Нали се сещаш че всичко опира пак до вездесъщите особености на натъкменото в твоя психичен хоризонт. А на него ти си твореца - за твоята изгода се прави, за да ти служи като патерица.

Не е претенциозно. В предишния си живот съм бил катерица и си спомням.

Но това е очевидно. Общувай с насекомите, птиците, рибите и другите животни и ще откриеш, че е така.

Не е въпроса дали има или няма ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ

Напротив, напротив. Това е въпроса. Можеш да направиш това възприятие изключително фино, както писах по-горе. В т.нар. божествени състояние на съзнанието или сфери, има нещо, което се нарича "нито възприятие, нито не-възприятие", което, въпреки това, си остава обусловено.

Редактирано 29 юли 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

Не съвсем, според мен, това е края, а не началото на процеса, ако под "край" е разбира просветленото състояние на Буда.

Ей това е пример за нагласянето на всичко и всеки, спрямо полето ти на мироглед. Само и само да пасва там. Правиш го като всички останали - просто е значително по-умерено и си с по-широка култура, контекст, знания. Заради това е и невидимо за теб - изглежда толкова естествено и обикновено. И с това истина. Несъзнаваното и неосъзнатостта правят тази магия... 

 

 

Извинявам се тогава, ако съм те засегнал/подразнил някак. Искрено съжалявам. Не съобразих.

Ако това ще те успокои, приемам всички извинения или съжаления. Макар че всъщност нямам нужда от тях. Не си ме засегнал и те разбирам, ти по-горе си го написа. Много ти е силен импулса да "учиш" другите и ме използва по-горе като пример... за някои неща, които ти искаше да наблегнеш. Не виждам нищо нередно в това - правим го всички така или иначе. Ако това беше проблем, трябваше да ти се извинявам непрекъснато. А аз самия по принцип не се извинявам, защото корена на думата е "ВИНА", а вина в мен няма. Може да се поправя, да понеса отговорност за грешка, но вина нямам. Аз съм автентичен във всеки момент от времето и не виждам никаква нужда да имам вина при положение че в някакъв предишен момент съм бил отново автентичен.

 

 

Но това е очевидно. Общувай с насекомите, птиците, рибите и другите животни и ще откриеш, че е така.

Очевидно е "според очите с които го гледаш". В моите "контакти", може и да не е точно така... И да не е "истина" откритото от теб в "общуването си" с животните. А животни около мен... просто нямаш на идея колко бяха години наред - по стечение на обстоятелствата... .

Виждаш ли - ти изразяваш непрекъснато че "истината е една" че ти я знаеш, че ти я откриваш, че имаш път към нея, в който път си навлезнал и си уверен в него... И че колкото и който и да прави нещо - винаги ще открие това, което ти, когато си направил същото...

 

А това... е меко казано неверно. Мъничко съмнение поне нямаш ли че света не е само онова, което ти самия смяташ за него.

Редактирано 29 юли 201313 г. от _ramus_ (преглед на промените)