Наропа е индиец - будист, който е живял преди около 1000 години. Той е имал изключително познаване на Будистките учения. Известен е с това че в университета Наланда е участвал в многобройни дебати и винаги е печелел, дори се казва че понякога след спечелването на дебат, е предлагал да сменят позициите си, защитавал е обратната гледна точка и пак е печелел дебата.

В определен момент той разбрал, че практиката му няма резултат и тръгнал да си търси учител. Срещнал Тилопа, просветлен майстор, махасидха.

Наропа следвал Тилопа 12 години и минал през 12 малки и 12 големи изпитания, някои от тях доста трудни, Тилопа буквално избил концепциите на Наропа. Наропа е постигнал пълно осъзнаване след удар по главата с дървен налъм.

Бих препоръчал сгънат на 4 вестник. Дървен налъм по главата - това вече не будизъм, а марксизъм-ленинизъм... :-)

Да изучаваш Будизма, значи да изучаваш собственото Аз. Да изучаваш собственото Аз значи да го забравиш. Да забравиш собственото Аз означава да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля. Да бъдеш просветлен от всичко, което те заобикаля, означава да отхвърлиш собственото си тяло и разум и телата и разума на другите. Просветлението изчезва безследно — и тази безследност продължава безкрай. ДОГЕН

Джаммапада Словата на Буда С четири неща се сдобива човек,който силно желае жената на съседа си-с лошо име,неудобно легло,наказание и накрая -преизподнята. ............................ Тук са лошото име и пътят на злото към ада.Тук е краткото удоволствие на изплашения в прегръдките на изплашената. Тук е тежкото наказание ,което царят налага.Затова нека никой не помисля за жената на съседа си.

Редактирано 14 март 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Един ум с две състояния

Просветлението и илюзията

Умът има две лица, два образа, които са две състояния на една и съща реалност – просветлението и илюзията.

- Просветлението е състоянието на чистия ум. Подходът към това познание е недвойнствен, наричат го „първично познание”. Неговото преживяване е непосредствено, което ще рече, че е освободено от илюзиите. Чистият ум е свободен и притежава безброй много качества.

- илюзията е състоянието на нечистия ум. Нейният познавателен подход е двойнствен, тя е „обикновеното съзнание”. Неговите преживявания се редуват с илюзиите. Нечистият ум е обусловен и изпълнен с много страдания.

Нечистият илюзорен ум е присъщ на обикновените хора и на състоянието в което обикновено се намираме. Чистият просветлен ум е състоянието, в което той проявява истинската си същност, освободен от обичайните условности и произтичащите от тях страдания. Такова е просветленото състояние на един буда.

В състояние на нечист, илюзорен ум, обикновеният човек преминава през различни етапи на съществуване или обусловено съзнание. Безкрайното преминаване на съзнанието в тези състояния представлява „условното съществуване”, „цикъла на съществуванията”, или още „цикличното съществуване” – самсара.

Когато умът се изчисти от всички илюзии на самсара, това преминаване престава. Тогава настъпва просветленото състояние на буда, което е преживяване на истинската чистота на нашия собствен ум, на нашата буда-природа.

Природата на буда съществува във всички чувстващи същества, независимо какви са те и това е причината, поради която всички могат да стигнат до реализацията. Постигането на просветлението е възможно именно защото тя е във всеки от нас. Ако ние я нямаме в себе си, никога не ще можем да я реализираме.

Разликата между обикновеното и просветленото състояние е единствено чистотата или нечистотата на ума, присъствието или липсата на илюзии в него. Сегашният ни ум притежава всички качества на състоянието на буда, те живеят в него и са неговата най-чиста същност. За нещастие те остават незабелязани, маскирани зад различни покрития, завоалирани под нечистотиите, които са натрупани върху тях.

Буда Шакямуни е казал:

Природата на буда живее във всяко същество,

но тя е завоалирана от допълнението на илюзиите.

Когато те бъдат прочистени,

съществата стават истински буди.

Разстоянието между обикновеното и просветленото състояние е това, което разделя не-познаването от познаването на тази чиста природа на ума. В обикновено състояние тя е непознаваема. В състояние на просветление тя се реализира напълно. Състоянието, при което умът не може да разпознае собствената си същност е онова, което наричаме пълно невежество. Реализирайки дълбоката си същност, умът се освобождава от това невежество, от илюзиите и условностите, следващи от него и така стига до необремененото освобождение, наречено просветление.

Цялата Буда-дхарма и нейното практикуване се състои в прочистването, в „премахването на илюзиите” от ума и довеждането му от нечисто до чисто състояние, от илюзиите до просветлението.

Откъс от книгата „Пътят на Буда” - Калу Ринпоче

Всъщност според мен се изисква сериозна практика в тази област. Ако човек си мисли, че ето днес е на работа и тем подобни от ежедневието и в един момент каже, че отделя един час за медитация, то не е на прав път. Тук е ежедневието, а там е медитацията. В случая медитацията ще се явява само в тежест. Големия майсторлък според мен е ежедневието и медитацията да се превърнат в едно и също нещо. Или целия ден да е една истинска практика. Въпросната медитация е изчистен вариант ( защото при нея си сам със себе си ) на практика, предназначението и е да покаже какво е важно да се случва в ежедневието. Самото ежедневие е доста "замърсено" и ни пречи да виждаме същноста. Не се ли постигне обединение...нищо не става. Като че ли някой хора са се завили с " топлия юрган " на медитацията и не приемат или бягат от ежедневието, което според мен е дълбоко погрешно. Поне така си мисля де.

Какво е истинска медитация? Да слееш всичко, кашляне, гълтане, махане с ръце, неподвижност, думи, действия, добро и зло, успех и позор, печалба и загуба, правилно и грешно - в едно... ХАКУИН

Да се бориш със своите мисли е все едно да заприличаш на този човек, който от съображения за акуратност и хигиена, решил повече да не ака. Ден не акал, два не акал. Накрая, разбира се, не издържал, но продължил да уверява всички, че не ака.

Ра Хари

Леле, започна да става сложно. Бих препоръчал литература: 1. " Дух без окови " от Такуан Сохо. Книгата обяснява духа. 2. " Олтарна сутра " , от Хуинен - VI Патриарх на школата Чан. Обяснява ума. 3. " Дзен ум - ум на начинаещ " от Шинрю Сузуки. Обяснява Дзен и практиката. Поне това е най - доброто, което съм чел за момента.

Редактирано 15 март 200818 г. от скитник (преглед на промените)

Не се бори с тях, пускай ги да отплуват... накъдето им се ще. Не ги контролирай. Нека да си вървят... спри потока им навътре.

Иначе - да, не е за нас постоянната медитация...

Аз изобщо не ги контролирам...Правят каквото си искат...Затова пиша само глупости.

Всъщност според мен се изисква сериозна практика в тази област. Ако човек си мисли, че ето днес е на работа и тем подобни от ежедневието и в един момент каже, че отделя един час за медитация, то не е на прав път. Тук е ежедневието, а там е медитацията. В случая медитацията ще се явява само в тежест. Големия майсторлък според мен е ежедневието и медитацията да се превърнат в едно и също нещо. Или целия ден да е една истинска практика. Въпросната медитация е изчистен вариант ( защото при нея си сам със себе си ) на практика, предназначението и е да покаже какво е важно да се случва в ежедневието. Самото ежедневие е доста "замърсено" и ни пречи да виждаме същноста. Не се ли постигне обединение...нищо не става.

Като че ли някой хора са се завили с " топлия юрган " на медитацията и не приемат или бягат от ежедневието, което според мен е дълбоко погрешно.

Поне така си мисля де.

Буда е преподавал за монаси, които живеят в манастири и спазват доста обети, за миряни - хора със семейство и работа и за йоги, живеещи отвъд условностите на света.

Без учител обаче практиката няма резултат. Или ако има, резултатът не е просветление.

Редактирано 15 март 200818 г. от Вало (преглед на промените)

Истинската молитва не е акт, а състояние (който иска да смени молитва с медитация). Вало, казваш, че всеки е Буда. Аз ще добавя - в потенция. Най-добрият учител на човека е именно този Буда.

Редактирано 15 март 200818 г. от венци (преглед на промените)

Истинската молитва не е акт, а състояние (който иска да смени молитва с медитация).

Молитва според мен не е равно на медитация.

Вало, казваш, че всеки е Буда. Аз ще добавя - в потенция.

В този текст Калу Ринпоче говори точно за това

Най-добрият учител на човека е именно този Буда.

А в този текст Согиал Ринпоче говори за това.

Молитва според мен не е равно на медитация.

В този текст Калу Ринпоче говори точно за това

А в този текст Согиал Ринпоче говори за това.

Уффф!

Ми... добро утро!

Не познавам втората книжка... дали я има в електронен вид?

Иначе хич ме няма по сложните работи мен...

За електронен вид не знам. От книжарница е. Виж по езотеричните.

Редактирано 15 март 200818 г. от скитник (преглед на промените)

За помрачения човек Буда е живо същество, за просветления човек живото същество е Буда. За глупавия човек Буда е живо същество, за мъдрия човек живото същество е Буда. Ако умът е помрачен, Буда е живо същество, ако умът е спокоен и уравновесен, живото същество е Буда. Щом като се зароди помрачения ум, Буда веднага се скрива в живото същество. Но ако възникне просветлена мисъл и умът е в състояние на покой, живото същество става Буда. В нашия ум съществува самият Буда, Буда в нашия собствен ум е истинският Буда. Ако самите ние не притежаваме ум на Буда, къде на друго място да го търсим?! Хуйнен - VI Патриарх на школата Чан

ДВЕТЕ ЛИЦА НА УМА

Лама Джигме Ринпоче

За да развием любов и съчувствие, първо трябва да разберем ситуацията, в която се намираме в момента. За да развием истинска любов и съчувствие трябва да разгледаме емоционалните процеси и смущенията, които възникват в ума ни. Трябва да отделим време, за да осъзнаем какво занимава ума ни. На тибетски думата за “смущаващи чувства” посочва ум, който е постоянно смутен. Не става дума само да имаме едно чувство в един момент, а всички чувства, с всичките им резултати и последици.

СМУЩАВАЩИТЕ ЧУВСТВА

Смущаващите чувства са: ревност, привързаност, гняв и всички различни състояния, в които попадаме. Ние имаме тези чувства, но бихме искали да се освободим от тях. Когато се появят в нас, се борим с тях. Не искаме да бъдем смущавани. Но трябва да разберем, че чувствата не са изцяло отрицателни. Ако ни смущават, то е защото не знаем как функционират или какво да правим с тях. Така или иначе чувствата са неразделна част от динамичния процес на живота.

Умът има два аспекта: йеше и намше на тибетски. Йеше е измерение на мъдростта, на ясното мислене, което осъзнава както себе си, така и чувствата като част от себе си.

НАМШЕ / ЙЕШЕ

Намше е осъзнаване, което е ограничено, отделено или несвързано. Сега се намираме в това съзнание, което е изпълнено с объркване и смущения. Но йеше и намше, мъдрост и объркване, са два аспекта на ума. Ето защо, дори да искаме, не можем да се освободим от чувствата, нито можем да ги спрем, нито да се откажем от тях.

Онова, което е важно обаче, е да разберем как функционират чувствата, как се появяват и откъде идват. Например, когато възникне ревност, трябва да я видим, да я осъзнаем. Опитайте се да видите каква е причината за нея и какво е следствието от нея. Нужно е не само да видим аспекта на чувството, което ни засяга вътрешно (или, с други думи, какво е въздействието му в нашия ум/съзнание, как ни кара да се чувстваме), но трябва да осъзнаваме и какво ни кара да правим, действията, които се мотивират и подхранват от ревността например.

Ако се вгледаме внимателно в момента, в който възниква ревността, ще видим, че избираме страна и очевидно нашата страна е винаги най-добрата. Другите са на грешната страна. Това е малко като футболните мачове във Франция: още преди мачът да започне, предварително сме избрали “своя” отбор. Знаем, че това е отборът, за който ще викаме, докато гледаме играта по телевизията. Но ако пътуваме и се озовем например в Азия или Латинска Америка и гледаме футболен мач по телевизията, в началото няма да можем да разберем много. Ще има два отбора, екипите им ще са с различен цвят. Но много бързо, без дори да усетим, ще изберем единия цвят и отбор. Тогава ще викаме за отбора, който сме си избрали и ще критикуваме другия отбор.

Това е вярно не само за футбола: същият процес се отнася за много ситуации - взимането на страна, окуражаването на едната и критикуването на другата. През по-голямата част от времето ние поддържаме тази поза на отсъждане: “Той греши, отношението му е грешно. Очевидно е, че аз съм прав, а той не е.” Постоянно говорим така на себе си и сме затънали в дуалността. Винаги избираме най-добрия аспект и най-добрата страна и най-добрият отбор винаги е нашия отбор. Трябва да сме прави. Ние сме като съдии, които постоянно заседават за това кой е прав и кой греши. Действаме като висш магистрат на своето съществуване.

Често не можем да погледнем в себе си, защото е прекалено болезнено или защото неспирно се самоосъждаме. Вместо да казваме: “Не мога да приема това,” или да отхвърляме ситуацията, в която се намираме, трябва наистина да се вгледаме, да видим, да осъзнаем какво се случва.

ДА ОСЪЗНАВАМЕ

Да можем да видим или да осъзнаем чувствата си, не означава, че ще можем да ги изживяваме по правилния начин от днес за утре. Не трябва да очакваме моментален резултат, нито да допускаме грешката да мислим по следния начин: “Съвсем ясно ми е, че ревнувам и знам, че нищо няма да излезе от мен!” Не е въпросът на винa, като признаваме, че сме лоши. Вината и виновността нямат място в осъзнаването или в бдителността. По-скоро, става въпрос да видим кои сме и какво е правилно. Ако осъзнаваме, мисленето ни става по-ясно и тогава е възможно да видим чувствата в мига, в който те възникват. В резултат на това, умът ни ще става все по-свободен. Ние освобождаваме ума от всякакви пречки. Плодът или резултатът няма да се появи директно, защото не можем да се освободим изведнъж от всички пречки. Това, че сме решили да видим чувствата си не означава, че можем да ги видим. И въпреки това, малко по малко, ще започнем да разпознаваме истинското равновесие в себе си. Ще разберем кои сме в действителност. Ще осъзнаем, че другите са в същата ситуация като нас, че те имат същите чувства и преживяват същото объркване.

Вземете например едно бебе, което изведнъж се е разплакало, защото сме го оставили самичко. Ние не се гневим. Може малко да се раздразним, но не изпитваме омраза към бебето. Оправдаваме го, че плаче, защото е прекалено малко и не разбира.

От друга страна, когато срещнем възрастен човек със същата реакция, веднага си създаваме мнение за него. Веднага го приравняваме към своята гледна точка за нещата и начина, по който ги възприемаме. Ако само можем да минем отвъд своята субективност, ако само можем да осъзнаваме все повече и повече какво се случва с нас, тогава, вместо да виждаме грешките на другите, ще успокоим собствените си умове. Ще бъдем много по-свободни и по-спокойни. Ще преживяваме всяка ситуация не от гледна точка на дефектите на другите, а от перспективата на търсене на възможно решение, което е положително. Вместо да съдим, ще мислим: “Как мога да му помогна да намери решение на ситуацията, което да е полезно както за него, така и за мен?” Постепенно ще омекнем отвътре – от жестокостта и грубостта на егото ще постигнем мекотата на съчувствието.

Източник

Здравейте,

и аз да кажа няколко думиза медитацията

Медитацията е преживяване(действие),нещо което трябва да се опита! Не става с четене на книги ,със слушане на лекции....

Ако искате да опитате най добрият(бързият) вариант е да намерите някой,който е медитирал повече от вас.

Да говоря за нещо,което не съм опитала е все едно,да ви разказвам как ще се чувствам ако отида на Луната .Вярно, има хора които са бил там,но дали моите преживявания,ще са същите?

Аз съм споделяла с учителя ми мои преживявания и понякога той започва да се смее,понякога клати глава и ме гледа странно.

Това е като плетенето. Аз не плета стегнато и не премятам конеца през врата си,майка ми плете стегнато и премята конеца зад врата си.Има още много варианти на плетене, но важното е ,че всички плетем.А как да обясним на тези,които не плетат за какво става въпрос?И най-бързо може човек да се научи, ако някой му покаже.

Разбира се медитирането е най-трудното нещо с което съм се захванала и едва ли в този живот ще се науча да го правя добре,а плетенето го научих за няколко часа.

Джаммапада Словата на Буда Така ,както стръкът трева,ако бъде хванат неумело, срязва ръката,така и неправилно практикуващият аскетизъм отвежда в ада. .................... Небрежно свършената работа,престъпният обет и лошата дисциплина-всички тези неща не носят голяма награда. ....................... Ако нещо трябва да бъде направено,нека човек го направи. Нека здраво се захване с него!Невнимателният странник само още повече разпилява праха на своите страсти.

Според традиционното будистко разбиране нашата човешка природа няма его. Когато нямаме идея за его, ние имаме възгледа на Буда за живота. Егоистичните идеи са заблуди, които помрачават нашата буда-природа. Ние непрекъснато ги създаваме и следваме, този процес се повтаря отново и отново – и животът ни изцяло се изпълва от егоистични идеи. Това се нарича кармичен живот или карма. Будисткият живот не трябва да бъде кармичен. Целта на практиката ни е да спре тъчащият карма ум. Ако се опитвате да постигнете просветление, това е част от карма, вие създавате и сте движени от карма и си губите времето върху черната възглавница. Според Бодхидхарма практика, основана на каквато и да било идея за постижение, е само повторение на вашата карма. Забравяйки това, много зен-учители от по-късно време са наблягали върху постигането на една или друга степен с помощта на практиката.

По-важна от всяка степен, която ще постигнете е вашата искреност, вашето правилно усилие. Правилното усилие се основава на истинското разбиране на традиционната ни практика. Щом разберете това, ще разберете колко е важно да седите в правилната поза. Когато не го разбирате, позата и начинът на дишане са само средства за постигане на просветление. Ако имате такова отношение, би било много по добре да вземате опиати вместо да седите с кръстосани крака! Ако практиката ни е само средство за постигане на просветление всъщност няма никакъв начин то да бъде постигнато! Ние загубваме смисъла на пътя към целта. Когато обаче твърдо вярваме в пътя си, вече сме постигнали просветление. Ако вярвате в своя път, просветлението е налице. Ако не можете да повярвате в смисъла на практиката, която изпълнявате в момента, вие не можете да направите нищо – само блуждаете около целта с маймунския си ум. Непрекъснато търсите нещо, без да знаете какво правите. Ако искате да видите нещо, трябва да отворите очи. Ние не пренебрегваме идеята за постигане на просветление, но по-важен е настоящият момент, а не някой ден в бъдещето. Трябва да полагаме усилия в настоящия момент. Това е най-важното за практиката ни.

Преди Бодхидхарма, в резултат на изучаването на учението на Буда, възникнала дълбоката и възвишена философия на будизма и хората се опитали да постигнат нейните високи идеали. Това е грешка. Бодхидхарма открил, че е грешка да създаваме някаква възвишена или дълбока идея и след това да се опитваме да я постигнем чрез практикуване на зазен. Ако нашият зазен е такъв, той по нищо не се отличава от обичайната ни дейност, от маймунския ум. Прилича на много добра, възвишена и свята дейност, но в действителност между нея и нашия маймунски ум няма никаква разлика. Именно върху това е наблягал Бодхидхарма.

Откъс от книгата "Зен-ум, ум на начинаещ" Шунрю Сузуки

Нужно ли е усилие за да баде разбран будизма ?

Нужно ли е усилие за да баде разбран будизма ?

Усилие е нужно във всичко,но не и прекалено...

Нужно ли е усилие за да бъде разбран будизма ?

Какъв хубав въпрос! С източен вкус ... Струва ми се, че ако човек започне да полага усилия, съвсем няма да го разбере...

Тук попаднах на филм с напявания на мантри от китайския дзен-будизъм. Приятно е за слушане...

Хитлер прочел четирите благородни истини на Буда и разбрал, че животът е страдание. "Спешно трябва да се направи нещо по въпроса" - обадил си човеколюбецът в него. И наредил да се създаването на Аушвиц.

Редактирано 1 август 200817 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Мда ... Може. Но това няма отношение към будизма, а към Хитлер, нали?

Редактирано 1 август 200817 г. от Багира (преглед на промените)