Будизмът приема прераждането, нали така? Тогава два въпроса: 1. Обективно установим факт ли е прераждането? 2. Доколкото знам будизма отрича безсмъртието на душата и ако е така, то какво се преражда?

Вало, можеш ли да препоръчаш някоя интересна книга, която ти е въздействала?

Вало,а не е ли интересно,че Буда е прекарал 40 дена под дървото,а Исус 40 дена в пустинята?!

А и хубаво всеки може да се осъзнае като Буда,и просветлен,но какво правим с кармата?!(Позволявам си да подвигна този въпрос,понеже будизма го приема донякъде.)И щом като един човек постигне нирвана-после,ако остане в този,материалния свят няма ли да трупа нова карма?!Намасте.

Преди просветлението си Сидхарта е медитирал една седмица. Медитацията е инструментът с който той открил, че емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност ... не са част от природата ни, той трансформирал тези емоции в мъдрост и отишъл отвъд концептуалното разбиране, преживял природата на ума си. Тогава станал Буда - всички пречки били напълно пречистени и всички вродени качества напълно развити.

Карма е думата която в будизма се използва за закона за причина и следствие.

Разбирането за карма означава поемане на отговорност за живота ни. Всяка наша мисъл, дума или действие в миналото са създали причини за това което ни се случва точно сега и всяка мисъл, дума или действие сега определя бъдещето ни. Ние се раждаме, живеем и умираме от безначални времена и причините за това ги създаваме самите ние. Това е Самсара - безкрайният цикъл на раждане, страдание и смърт.

Карма от просветлена гледна точка е илюзия, карма е начина по който непросветленият ум преживява света.

Нирвана все още не е пълното просветление на Буда, това може да се каже е първата голяма крачка.

От гледната точка на просветлението всяко нещо което се случва е свободната игра на пространството, всяко нещо е свежо и ново, всеки атом трепти с радост и се поддържа от любов, всяка мисъл е мъдрост и всеки който среща е женски или мъжки Буда, независимо дали го знае или не. При просветлението напълно е отпаднало разделението и липсва всякаква привързаност или вкопчване. Това преживяване не може всъщност да бъде описано с думи.

Може обаче да бъде преживяно от всеки, защото това е природата ни.

Будизмът приема прераждането, нали така? Тогава два въпроса:

1. Обективно установим факт ли е прераждането?

2. Доколкото знам будизма отрича безсмъртието на душата и ако е така, то какво се преражда?

Прераждането е работна хипотеза за повечето будисти. Има и такива, които имат спомени от предишните си животи.

1. Зависи какво имаш предвид под обективно установим факт.

Има един учен който е работил в тази област. Казва се Ян Стивънсън от университета във Вирджиния. Проф. Стивънсън е правил проучвания в продължение на повече от 40 години. В много от случаите обяснението би било с възможно прераждане. Идеята за прераждането освен в Будизма я има в Хиндуизма, Даосизма, Джайнизма, във вижданията на някои древногръцки философи : Платон и Питагор, някои Суфистки групи, в много от индианските племена, някои евреи също имат тази доктрина тя се поддържа от някои съвременните философи.

Идеята за прераждането я е имало в християнството и е забранена на Петия вселенски събор (Втори Цариградски) на църквата свикан от император Юстиниан през 553 година. Между другото тогавашния Папа не е присъствал. На този църковен събор са анатемосани вижданията на Ориген (182 –253) – християнски теолог един от най-изявените отци на църквата. Това разбира се не е доказателство за прераждането, просто показва че такива идеи е имало в християнството. Има ги и сега. Някои християнски секти, като Либералната Католическа Църква включват идеята за прераждането в тяхната доктрина.

Станислав Гроф прилага един метод наречен холотропно дишане, при което някои хора получават спомени от предишни животи.

Интересна негова книга е "Когато невъзможното се случва"

Някои хора, които медитират също понякога имат спомени от предишни животи.

Ето какво казва един будистки учител:

"Аз вярвам в прераждането, но в същото време дълбоко уважавам логиката на тези които не вярват. Аз вярвам в прераждането, толкова колкото вярвам, че утрешния ми "аз" е продължение на днешния ми "аз". Просто продължение. Продължение е относителна дума за мен. Защото не мога наистина да кажа, че утрешния ми аз и днешния ми аз са еднакви. Ако го кажа не би трябвало да се храня утре, тъй като току що вечерях. "

Всичко това обаче не е съществено в будизма. Какво сме правили в предишните си животи можем да разберем от настоящия.

Съществено е че имаме възможност да постигнем пълния си потенциал. Имаме възможност да бъдем Буди, което означава да отидем отвъд всичките си ограничения, да бъдем абсолютно безстрашни, спонтанно радостни и активно да работим в полза на другите.

Просветлението освен това е и всезнание, спомените за всички предишни съществувания са достъпни.

2. Това което се преражда е резултат от натрупването на кармични отпечатъци, прераждането не означава, че се ражда същата личност, но следващото раждане е продължение на настоящия ни живот по начина по който утрешното аз е продължение на днешното.

След просветлението прераждането се случва като съзнателна и спонтанна активност за благото на другите.

Природата на Слънцето е да свети и топли, природата на Буда е безстрашна, радостна и неуморна активност за другите. Всеки е Буда, не всеки го знае.

Вало, можеш ли да препоръчаш някоя интересна книга, която ти е въздействала?

Лама Оле Нидал

Буда и Любовта

Как стоят нещата

Навлизане в Диамантения път

Великият Печат: Безгранично пространство и радост

Пътят на Буда - Калу Ринпоче

Какво не те прави будист - Дзонгсар Кхиенце Ринпоче

Думите на моят съвършен учител - Патрул Ринпоче

Последните две ги няма на български.

Редактирано 31 май 201016 г. от Вало (преглед на промените)

Мерси! Намерих една книжка с мъдрости Словата на Буда ДХАМАПАДА и да те питам, това наистина ли са думите му?

1. Зависи какво имаш предвид под обективно установим факт.

Има един учен който е работил в тази област. Казва се Ян Стивънсън от университета във Вирджиния. Проф. Стивънсън е правил проучвания в продължение на повече от 40 години. В много от случаите обяснението би било с възможно прераждане.

Имам предвид, че не се установява единствено на база интроспективните преживявания на някой авторитет (напр. Буда). Иначе, не виждам разлика с останалите религии, в които има мистици и светци видели Бог. От такъв тип напр. са доказателствата на Августин Блаженни. Може ли линк към сайта на проф. Стивънсън?

Идеята за прераждането освен в Будизма я има в Хиндуизма, Даосизма, Джайнизма, във вижданията на някои древногръцки философи : Платон и Питагор, някои Суфистки групи, в много от индианските племена, някои евреи също имат тази доктрина тя се поддържа от някои съвременните философи.

Идеята за прераждането я е имало в християнството и е забранена на Петия вселенски събор (Втори Цариградски) на църквата свикан от император Юстиниан през 553 година. Между другото тогавашния Папа не е присъствал. На този църковен събор са анатемосани вижданията на Ориген (182 –253) – християнски теолог един от най-изявените отци на църквата. Това разбира се не е доказателство за прераждането, просто показва че такива идеи е имало в християнството.

Макар, че не доказва нищо, подобен привиден аргумент създава привидна тежест на доктрината за прераждането. Схващането на Ориген за прераждането е доста разлиюно от това, което описваш. Но защо не приложиш обратната логика: в повечето индуистки школи, христянството или исляма се говори за бог, а будизмът, ако не греша е атеистична религия. Трябва ли тогава да приемете, че има Бог?

2. Това което се преражда е резултат от натрупването на кармични отпечатъци, прераждането не означава, че се ражда същата личност, но следващото раждане е продължение на настоящия ни живот по начина по който утрешното аз е продължение на днешното.

Приемствеността между днешното и утрешното аз се основава на приемствеността на тялото и съзнанието, но как се случва това в следващия живот, т.е. пак задавам същия въпрос, защото не мисля, че схванах добре отговора.

Редактирано 31 май 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

Имам предвид, че не се установява единствено на база интроспективните преживявания на някой авторитет (напр. Буда). Иначе, не виждам разлика с останалите религии, в които има мистици и светци видели Бог. От такъв тип напр. са доказателствата на Августин Блаженни. Може ли линк към сайта на проф. Стивънсън?

Ето сайта : http://www.healthsystem.virginia.edu/internet/personalitystudies/

Прераждането, както и всичко останало в будизма, е проверимо.

В будизма се смята че мозъкът не създава, а трансформира ума. Мозъкът е по-скоро като радиоприемник, а не радиопредавател. Процесите, които се случват в момента на смъртта и след това са изключително детайлно описани. Има специални медитационни практики за момента на смъртта.

Всеки, който медитира достатъчно може да достигне до спомените от предишните си животи. Това обаче не е фокус на будистката практика, по-скоро е страничен резултат.

Макар, че не доказва нищо, подобен привиден аргумент създава привидна тежест на доктрината за прераждането. Схващането на Ориген за прераждането е доста разлиюно от това, което описваш.

Да различно е, но показва че подобна идея е съществувала в Християнството в продължение на повече от 300 години. Ориген е живял доколкото помня около 200 години след Христос, а вижданията му са анатемосани 300 години след смъртта му. Причините за отхвърлянето на вижданията му са най-вероятно политически: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=36333&st=0&p=358244&#entry358244

Но защо не приложиш обратната логика: в повечето индуистки школи, христянството или исляма се говори за бог, а будизмът, ако не греша е атеистична религия. Трябва ли тогава да приемете, че има Бог?

От будистка гледна точка светът е безначален, безкраен и несъзаден, това е нещо което е открил този човек наречен Буда преди 2500 години и е нещо което може да открие всеки, който положи усилията необходими за да бъде просветлен.

С всяка мисъл, дума или действие ние създаваме отпечатък в собствения си ум, ние създаваме причини за това, което сме направили на другите, да се случва и на нас. Това което се преражда е илюзията за отделно съществуващ аз, създадена от безкрайния сбор впечатления които носим в ума си.

В будизма се казва, че светът е като голям колективен сън в който всеки "живее" своя индивидуален сън. Светът е илюзорен. Не че нещата не съществуват. Те съществуват, но всяко нещо от външния или вътрешния свят е съвкупност от причини и условия. Една дъга - тя зависи от въздуха, капчиците вода в него, определен ъгъл на слънчевите лъчи и мястото на наблюдателя. Дъгата се появява в резултат на причини и условия, тя през цялото време се променя и рано или късно изчезва. Затова дъгата съществува условно, тя няма абсолютно съществуване. Не можем да покажем нещо от дъгата и да кажем: Ето това е същността на дъгата, която е вечна и неизменна.

Всичко което ни заобикаля - цветя, пеперуди и Вселени съществува по този начин - временна съвкупност от причини и условия, появява се, променя се и изчезва. Всичко от вътрешния свят - мисли, емоции ... също съществува така. Дори времето не е абсолютно. Времето също е илюзия.

Нещата се проявяват, но са пусти от истинско съществуване. Формата е пустота и пустотата е форма.

Само едно "нещо" винаги е. Това което гледа през очите и слуша през ушите точно сега. Това което мисли мислите и е зад и между тях.

Каква е природата на ума?

Ние преживяваме картинките на външните и вътрешните светове, но нямаме преживяване на това което осъзнава и преживява нещата. Наличието на това преживяване, директното познание на природата на ума е наречено просветление.

Будистката практика не води до усъвършенстване, будистката практика води до откриване на съвършенството което сме.

"Слънцето" на просветлението винаги свети, ние не го виждаме поради "облаците" на егото ни.

Облаци, които се състоят от много пластове - "смущаващи" емоции, като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, желание и вкопчване ..., закостенели/дуалистични идеи и навици, вяра в съществуването на отделен и независим "аз".

Когато преобразуваме причините които ни пречат да преживяваме същността си, колкото повече намаляваме егото си, толкова повече истинската ни природа се появява от само себе си.

Ето сайта : http://www.healthsystem.virginia.edu/internet/personalitystudies/

Прераждането, както и всичко останало в будизма, е проверимо.

В будизма се смята че мозъкът не създава, а трансформира ума. Мозъкът е по-скоро като радиоприемник, а не радиопредавател. Процесите, които се случват в момента на смъртта и след това са изключително детайлно описани. Има специални медитационни практики за момента на смъртта.

Всеки, който медитира достатъчно може да достигне до спомените от предишните си животи. Това обаче не е фокус на будистката практика, по-скоро е страничен резултат.

Да различно е, но показва че подобна идея е съществувала в Християнството в продължение на повече от 300 години. Ориген е живял доколкото помня около 200 години след Христос, а вижданията му са анатемосани 300 години след смъртта му. Причините за отхвърлянето на вижданията му са най-вероятно политически: http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=36333&st=0&p=358244&#entry358244

От будистка гледна точка светът е безначален, безкраен и несъзаден, това е нещо което е открил този човек наречен Буда преди 2500 години и е нещо което може да открие всеки, който положи усилията необходими за да бъде просветлен.

С всяка мисъл, дума или действие ние създаваме отпечатък в собствения си ум, ние създаваме причини за това, което сме направили на другите, да се случва и на нас. Това което се преражда е илюзията за отделно съществуващ аз, създадена от безкрайния сбор впечатления които носим в ума си.

В будизма се казва, че светът е като голям колективен сън в който всеки "живее" своя индивидуален сън. Светът е илюзорен. Не че нещата не съществуват. Те съществуват, но всяко нещо от външния или вътрешния свят е съвкупност от причини и условия. Една дъга - тя зависи от въздуха, капчиците вода в него, определен ъгъл на слънчевите лъчи и мястото на наблюдателя. Дъгата се появява в резултат на причини и условия, тя през цялото време се променя и рано или късно изчезва. Затова дъгата съществува условно, тя няма абсолютно съществуване. Не можем да покажем нещо от дъгата и да кажем: Ето това е същността на дъгата, която е вечна и неизменна.

Всичко което ни заобикаля - цветя, пеперуди и Вселени съществува по този начин - временна съвкупност от причини и условия, появява се, променя се и изчезва. Всичко от вътрешния свят - мисли, емоции ... също съществува така. Дори времето не е абсолютно. Времето също е илюзия.

Нещата се проявяват, но са пусти от истинско съществуване. Формата е пустота и пустотата е форма.

Само едно "нещо" винаги е. Това което гледа през очите и слуша през ушите точно сега. Това което мисли мислите и е зад и между тях.

Каква е природата на ума?

Ние преживяваме картинките на външните и вътрешните светове, но нямаме преживяване на това което осъзнава и преживява нещата. Наличието на това преживяване, директното познание на природата на ума е наречено просветление.

Будистката практика не води до усъвършенстване, будистката практика води до откриване на съвършенството което сме.

"Слънцето" на просветлението винаги свети, ние не го виждаме поради "облаците" на егото ни.

Облаци, които се състоят от много пластове - "смущаващи" емоции, като гняв, гордост, завист, ревност, алчност, желание и вкопчване ..., закостенели/дуалистични идеи и навици, вяра в съществуването на отделен и независим "аз".

Когато преобразуваме причините които ни пречат да преживяваме същността си, колкото повече намаляваме егото си, толкова повече истинската ни природа се появява от само себе си.

Добре де,но,ако човек се измъкне от Самсара и стигне това прозрение-после как може да живее в този свят.Не знам дали осъзнаваш,но ние ежеминутно,дори ежесекундно сме изправени пред причина-следствие.

За отричането на безсмъртието на душата от будистка гледна точка не го знаех,но и според някои други източници е така.Душата е доста дълготрайна,но не е вечна(в повечето случаи).Само едно нещо е вечно и влеем ли се в него-би следвало,и всичко друго от нас да стане такова(поне аз така си го обяснявам и мисля)?!Намасте.

Редактирано 31 май 201016 г. от Blue_Star (преглед на промените)

Добре де,но,ако човек се измъкне от Самсара и стигне това прозрение-после как може да живее в този свят.Не знам дали осъзнаваш,но ние ежеминутно,дори ежесекундно сме изправени пред причина-следствие.

За отричането на безсмъртието на душата от будистка гледна точка не го знаех,но и според някои други източници е така.Душата е доста дълготрайна,но не е вечна(в повечето случаи).Само едно нещо е вечно и влеем ли се в него-би следвало,и всичко друго от нас да стане такова(поне аз така си го обяснявам и мисля)?!Намасте.

Мисля, че просветлението не може да бъде разбрано във форум. Необходими са много условия за това. Едно от условията е автентичен учител, който е носител на приемствеността. Аз не съм учител. Аз съм начинаещ.

В будизма няма творяща и наказваща сила - Бог, няма и вечна и неизменна душа.

Карма от абсолютна гледна точка е илюзия. За нас които сме в Самсара, карма не е илюзия, за всеки който осъзнае природата на нещата, за всеки Буда - няма разлика между Самсара и Нирвана. Те са едно. Разликата зависи само от гледната точка.

На относително ниво възгледът ни за природата на нещата е ограничен, като на жаба сме на дъното на кладенец (пълен с паяжини и с всякакви замърсявания - смущаващи емоции, закостенели идеи...).

Виждаме понякога в далечината горе - малко сиво-синьо петно и казваме – това е природата на нещата.

Ако някой ни покаже методи как да се качим на повърхността и го направим, ще видим небето в неговата необятност, как всъщност няма нито център нито граници. Ще преживеем абсолютната природа на всичко. Просветлението.

Ако се върнем да дъното на кладенеца ще имаме сериозен проблем. Това да предадем с думи преживяването си. Това никак не е лесно. Всъщност не е възможно. Колкото и добре да разказваме - никой от слушателите няма да преживее това, което сме преживели ние.

Това което можем да направим е да научим и другите (тези които искат това) как да се качат горе и сами да преживеят природата на ума.

Вало,ами самият Буда имал ли е автентичен учител?И ок-няма вечна,и неизменна дума,но все пак човек си "спомня" миналите прераждания-как става това?!Намасте.

Вало,ами самият Буда имал ли е автентичен учител?И ок-няма вечна,и неизменна дума,но все пак човек си "спомня" миналите прераждания-как става това?!Намасте.

Буда е имал няколко учители преди просветлението си, мисля назад в темата има информация (dagpo беше писал нещо за това). Те разбира се не са могли да му предадат знание и методи за пълно просветление. Просветлението на Буда е резултат от практиката и развитието му като Бодхисатва в продължение на много, много, много животи.

На шест години момчетата строят пясъчни замъци, на 16 се заглеждат в очите на момичетата, а на 76 събират керамични фигурки. Тялото също напълно се е изменило, казват че на всеки 7 годни в тялото не остава дори и една молекула от предишното тяло. Едни неща харесваме и искаме днес, съвсем други утре. Всичко се променя през цялото време.

Това което се променя и не е вечно е личността с нейните характеристики, това което не се променя е осъзнаването което е като огледало на повърхността на което се "случват" външните и вътрешните светове. В това "огледало" обаче няма нищо персонално, нищо личностно, то е отворено като пространството, няма граници и е сияйно ясно. Тези думи обаче са напълно ограничаващи. Всеки ги разбира въз основа на собствения си опит. Тоест погрешно. Няма как да разберем какво е да скочим с бънджи, само ако интелектуализираме. Няма как да преживеем истинската си природа ако само четем книги и размишляваме за това. Трябва да "скочим" :-)

Истинската ни природа не може да се предаде с думи. Може обаче да се преживее.

Вало-ти си от третия тип будисти,които се стремят да обяснят всичко от научна гледна точка.

Всичко,което съм прочела до сега за Будизма ми звучи не логично и много объркано,

трябва да видиш каква гримаса правя,като прочета,че въпреки всичко съм Будда http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

А чувал ли си теорията,че учителя Будда е един от Пророците на Аллах,пратен за напътствие на хората?

А чувал ли си теорията,че учителя Будда е един от Пророците на Аллах,пратен за напътствие на хората?

И това ли в Корана го пише?

Вало, я да се заям малко (най-добронамерено, разбира се), че Алиах ме обвини в ислямофобия, пък ако имам някаква фобия тя е към индоктринирането и промиването на мозъци. Както казах, не познавам добре будизма, освен отчасти ранния (Хинаяна), който казват бил най-близо до автентичното учение на Буда. По-добра представа имам от класическите ведически даршани като Санкхя, Двайта и Адвайта, Йога... Та мисълта ми беше, че ми направи впечатление, че говориш за отиване отвъд концепциите. Това е обща представа за източната и западната мистика. В Адвайта на това му викат nirvikalpa-samadhi (непроменливо самадхи), а Патанджали го нарича nirvichara-samadhi (неразлграничаващо самадхи). По принцип имам трудности с термини като неконцептуално знание. Буквално и номинално концептуално знание е това, което съдържа концепти (понятия, общи представи), а неконцептуално е това, в което такива няма. Най-общата дефиниция за истина е: съгласуване на познанието с предмета. Възприятието на една роза например не може да е неконцептуално, защото при отсъствието на понятието (концепта)"роза" познанието на обекта, който имаме в нагледа ще е неопределимо, т.е. неадекватно. Така стигаме до заключението, че неконцептуалното знание, ако изобщо е възможно няма познавателна стойност

Редактирано 1 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)

А чувал ли си теорията,че учителя Будда е един от Пророците на Аллах,пратен за напътствие на хората?

И това ли в Корана го пише?

Някои от пророците са споменати в Корана ,а други не са.За броя им се

казва че са между 124 000-изпратени за цялото човечество-за всеки

народ.Пророците ,споменати в Корана са 25-ма(те са били най-великите) !

Всички Пророци са идвали, за да учат народите си на Единобожие. Това, което

се случвало с всички тези Пратеници е, че те не били приемани добре от

по-голямата част от хората. Така например, те започнали да фалшифицират

ученията на пророците!

И според исляма, вече да се пази Божието слово е било дело на Аллах,

а не на народа на който е низпослан !

“ И низпослахме на теб (о, Мухаммед) Напомнянето,

за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.” (ан-Нахль 44)

“ Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние

непременно ще го пазим.” (ал-Хиджр 9)

Буда е имал няколко учители преди просветлението си, мисля назад в темата има информация (dagpo беше писал нещо за това). Те разбира се не са могли да му предадат знание и методи за пълно просветление. Просветлението на Буда е резултат от практиката и развитието му като Бодхисатва в продължение на много, много, много животи.

На шест години момчетата строят пясъчни замъци, на 16 се заглеждат в очите на момичетата, а на 76 събират керамични фигурки. Тялото също напълно се е изменило, казват че на всеки 7 годни в тялото не остава дори и една молекула от предишното тяло. Едни неща харесваме и искаме днес, съвсем други утре. Всичко се променя през цялото време.

Това което се променя и не е вечно е личността с нейните характеристики, това което не се променя е осъзнаването което е като огледало на повърхността на което се "случват" външните и вътрешните светове. В това "огледало" обаче няма нищо персонално, нищо личностно, то е отворено като пространството, няма граници и е сияйно ясно. Тези думи обаче са напълно ограничаващи. Всеки ги разбира въз основа на собствения си опит. Тоест погрешно. Няма как да разберем какво е да скочим с бънджи, само ако интелектуализираме. Няма как да преживеем истинската си природа ако само четем книги и размишляваме за това. Трябва да "скочим" :-)

Истинската ни природа не може да се предаде с думи. Може обаче да се преживее.

Да,мисля,че те разбрах.Няма как,докато спиш да ти се обясни какво е да се "събудиш",дори чисто физиологически.Чак след като се събудиш-осъзнаваш,че си спал и си спомняш съня.Е,с някои редки изключения,понеже всяко правило си ги има.

В една книга един тибетец обясняваше,че,ако приемем,че нашето съзнание е една кана,то това,което ни дели от света и всичко са стените на тази кана.Да,но той казва,че стигне ли човек прозрение-то,той осъзнава,че никога не е имало нито стените,нито самата кана,а всичко това е било илюзия.Но след това е трудно да "събудиш" някой друг,понеже можело да го приспиш още повече и объркаш допълнително.И да,знанието без практическото му приложение,и опита ни-почти безполезно е.

За 7-те години-за 3,макс. 4-ри години всяка една клетка в тялото ни е подменена с друга(Може би и на другите нива става някаква промяна.И пак трябват няколко години,не знам).Аз се питам тогава защо остаряваме-отговорът на доста хора е,че понеже при рекпликацията на дадена клетка,тя се "уврежда",пък макар и в превъзходно състояние.Но аз май съм по привърженик на тезата,че тяло няма,а и има хора,които са правили/правят удивителни неща.С две думи "невъзможното" не се знае какво е.А и числото 7 на доста места се появява.Както и други числа,и надали е случайно.Чудя се дали човек само в 1 живот може да научи това,което някои (на)учат за хиляди?!Дали желанието и стремежът ни помагат да се осъзнаем?!Или всичко е в ръцете на Бог?! Намасте.

Редактирано 1 юни 201016 г. от Blue_Star (преглед на промените)

Иван ли си ... Петър ли си ... Исмайл ли си ... защо всичко свързваш с Корана ... тема " Библията - въпроси, отговори, тълкувания " - ти го обръщаш за твойте възгледи ; Тема / в която сме в момента / " Будизъм /за любопитните/ " ... ти пак твойте щуротии ... Няма ли за теб Ислям (за любопитни) - пиши си там ! И не досаждай на хората . То бива твоето ... ама никъде го няма !

Всички Пророци са идвали, за да учат народите си на Единобожие.

Само дето Буда е учил, че няма Бог.

Само дето Буда е учил, че няма Бог.

Цитирайки ме, отчасти, губи се значението на това което съм написал !

Някои от пророците са споменати в Корана ,а други не са.За броя им се

казва че са между 124 000-изпратени за цялото човечество-за всеки

народ.Пророците ,споменати в Корана са 25-ма(те са били най-великите) !

Всички Пророци са идвали, за да учат народите си на Единобожие. Това, което

се случвало с всички тези Пратеници е, че те не били приемани добре от

по-голямата част от хората. Така например, те започнали да фалшифицират

ученията на пророците!

И според исляма, вече да се пази Божието слово е било дело на Аллах,

а не на народа на който е низпослан !

Това за Буда , дали е бил един от между 124 000-изпратени пророци,които не били приемани добре от

по-голямата част от хората. ще проверя в хадисите, и ако открия нещо, по тази тема, .... ще го споделя ( ако има нещо за споделяне)

Редактирано 1 юни 201016 г. от ivan_7788 (преглед на промените)

Само дето Буда е учил, че няма Бог.

Буда никога не е изразявал становище по въпроса има ли или няма Бог...

Буда не е пророк.

Буда е обикновен човек.

Като всеки от нас.

Единствената разлика е че ние преживяваме непрекъснато променящите се картинки на вътрешните и външните светове, а Буда преживява непроменливото състояние, огледалото зад картинките, дълбините под вълните на океана. Разликата е че ние се чувстваме разделени от всичко останало и в стремежа си да постигнем щастие и да избегнем страданията оставяме мислите, думите и делата ни да са управлявани от емоции като гняв, гордост, завист, ревност, алчност ... и резултата е страдание за другите и за нас, в състоянието на Буда всяко разделение е отпаднало и всяка мисъл, дума или действие на просветленото същество носи максимум полза, за максимум същества в най-дългосрочен план и това се случва спонтанно като израз на истинската ни природа.

От будистка гледна точка има много богове. Цяла сфера. Там се прераждат тези с почти изцяло положителна карма, тези в които почти не са останали "смущаващи" емоции, само една много фина гордост. Всички ние сме били в тази сфера безброй пъти. Божествената сфера е част от Самсара - безкрайният цикъл от раждане, страдание и смърт.

В будизма няма творяща, съдеща и наказваща сила - Бог, който е сътворил всичко от нищо. И Буда е преподавал това.

Вало-ти си от третия тип будисти,които се стремят да обяснят всичко от научна гледна точка.

Не. Не се стремя към това. А кои са другите два типа според теб?

Всичко,което съм прочела до сега за Будизма ми звучи не логично и много объркано,

трябва да видиш каква гримаса правя,като прочета,че въпреки всичко съм Будда http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Само с четене не става. Интелектуалното разбиране е недостатъчно. Необходимо е интелектуалното разбиране да стане живо, директно преживяване. Да се разтворят пластовете на егото, чувството за собствена значимост, да се трансформират смущаващите чувства и да се освободят закостенелите, дуалистични идеи. Тогава природата ни се появява от само себе си. Тя винаги е там. Дори точно тук и сега.

А чувал ли си теорията,че учителя Будда е един от Пророците на Аллах,пратен за напътствие на хората?

Не. Буда е обикновен човек, като всеки от нас. Той е осъзнал абсолютната природа на всичко и е споделял в продължение на 45 години знание и методи за постигане на същото осъзнаване за всеки който пожелае. Всеки е Буда, не всеки го знае.

...Чудя се дали човек само в 1 живот може да научи това,което някои (на)учат за хиляди?!...

Възможно е човек да стане просветлен в този живот. Знанието и методите за това са запазени. Има все още и автентични учители, които са носители на тази приемственост. Рано или късно това учение ще се загуби. Даже спомен няма да остане. Тогава ще се появи следващият Буда (пети подред на тази Земя) и отново ще преподава как стоят нещата. Общо хиляда Буди ще се появят докато има живот на тази планета.

...

Както казах, не познавам добре будизма, освен отчасти ранния (Хинаяна), който казват бил най-близо до автентичното учение на Буда.

Три типа хора са се вдъхновявали от Буда и са ползвали знанието и методите му. Единия тип хора са тези, които преди всичко виждат собствените си проблеми и искат да се избавят от тях. Те получили ученията които са познати до наши дни като Хинаяна.

Друг тип хора също са се учили от Буда. Тези, които освен собствените си проблеми виждат че всички сме повече или по-малко в една ситуация, този тип хора имат излишък от енергия и са склонни да помагат на другите. За тези хора Буда преподал ученията на Великия път в будизма - Махаяна или Бодхисатваяна.

Третия вид хора не са виждали в Буда нещо външно - те виждали в него огледало на собствения си потенциал, те имали интуитивното усещане, че всеки е Буда. Чрез този тип хора до нас са достигнали ученията на Ваджраяна или Диамантения път на Будизма.

Трите пътя са едно. На външно ниво избягваме действия които не са полезни за останалите, на вътрешно ниво развиваме съчувствие и мъдрост и се опитвам да сме полезни за другите и на най-дълбоко ниво се опитваме да помним че ние и всяко същество е Буда и се опитваме да мислим, говорим и действаме като Буда.

По-добра представа имам от класическите ведически даршани като Санкхя, Двайта и Адвайта, Йога... Та мисълта ми беше, че ми направи впечатление, че говориш за отиване отвъд концепциите. Това е обща представа за източната и западната мистика. В Адвайта на това му викат nirvikalpa-samadhi (непроменливо самадхи), а Патанджали го нарича nirvichara-samadhi (неразлграничаващо самадхи).

Ако става въпрос за Адвайта-веданта - то нейните източници са будистки и това е най-близката до будизма система.

По принцип имам трудности с термини като неконцептуално знание. Буквално и номинално концептуално знание е това, което съдържа концепти (понятия, общи представи), а неконцептуално е това, в което такива няма. Най-общата дефиниция за истина е: съгласуване на познанието с предмета. Възприятието на една роза например не може да е неконцептуално, защото при отсъствието на понятието (концепта)"роза" познанието на обекта, който имаме в нагледа ще е неопределимо, т.е. неадекватно. Така стигаме до заключението, че неконцептуалното знание, ако изобщо е възможно няма познавателна стойност

Колкото и да сме добри с концепциите според мен е по-вълнуващо да сме влюбени, отколкото да обличаме взаимоотношенията между хората в идеи и представи.

Интуицията дава представа за неконцептуално знание. Знаеш кой звъни преди телефона да е звъннал, знаеш че ще срещнеш някой и го виждаш на следващата пресечка. По пътя към просветлението всички смущаващи емоции се трансформират в мъдрост. Гневът например, ако сме способни да "видим" как се появява в пространството на ума поради причини и условия, как непрекъснато се променя и рано или късно се разтваря в същото това пространство от което се е появил, ако успеем да наблюдаваме тази свободна игра, то в момента в който гневът се разтваря, ние "виждаме" или осъзнаваме много точно ситуацията. Гневът се трансформира в мъдрост, която е наречена огледало-подобна.

Глупостта също е смущаващо чувство. Трансформацията на глупостта води до мъдрост, която е всепроникваща интуиция. Това е много точно директно знание за всичко, без посредничеството на идеите и представите за нещата.

Роза е само концепция. Ние смесваме нещата с представите си за тях. Има разлика между това да си говорим за рози и да излезем и да поднесем букет рози на някоя красива дама.

Та това което исках да кажа е че е възможно да познаваме и преживяваме всичко и без идеите и представите си за нещата.

Може би е малко объркано, но това е защото имам твърде много идеи и представи. :-)

Най-общата дефиниция за истина е: съгласуване на познанието с предмета

Има истина на относително ниво и на абсолютно ниво.

на относително ниво - нещата се появяват. Като примера с дъгата по-горе. Всяко нещо е временна съвкупност от причини и условия. Всяко от причините и условията от своя страна - също е временна съвкупност ... За нито едно нещо не можем да кажем, че има абсолютно съществуване. Защото всяко нещо се появява, променя и изчезва. Хората, цветята, Интернет ... всичко съществува така. Затова може да се каже, че всичко съществува илюзорно. Появява се, но не можем да намерим някаква абсолютна същност в каквото и да е.

Това което гледа през очите и слуша през ушите точно сега, това което мисли мислите и е между и зад тях - винаги е. Сияйно ясно осъзнаване, без център или граници, неродена ясна светлина. Отворено безгранично пространство където се случват филмите на вътрешния и "външния" свят.

Това сме, това е абсолютната природа на всичко.

Разбира се това са само идеи и представи, но е възможно да се преживява така.

Редактирано 1 юни 201016 г. от Вало (преглед на промените)

Ако мога и аз да напиша нещо, изровено от съзнанието ми, което е свързано с Буда. Младият Буда имал много въпроси, относно устройството на света и тръгнал по света да търси техните отговори. След дългогодишни търсения на това как е устроен света, най-накрая той се завърнал там откъдето е тръгнал. Попитали го: Е, намери ли отговорите на въпросите, които те терзаеха? Отговорил: Да, разбрах, че отговорите на всички въпроси са скрити вътре в нас. Най-добрият учител сме ние самите, нашият подсъзнателен опит. Не търсете навън, обърнете се навътре. Опознайте себе си. Всеки човек е част от Цялото, част от Бог. Всеки човек е една малка Вселена, отражение на всичко, което е.

Буда никога не е изразявал становище по въпроса има ли или няма Бог...

Този кълн на името и формата(нама-рупа) също не е създаден от самия себе си, не е създаден от нещо друго, не е създаден от себе си и нещо друго, не е създаден от Бога, не е преобразуван от времето, не е произлязъл от някаква праматерия, не е зависим от една отделна причина, но и не е възникнал без причина. И все пак впоследствие съединяването на бащата и майката, поради настъпването на готовността за зачеване и поради събирането на останалите причини, семето на познанието, съпроводено от удоволствие, поражда в майчината утроба кълна на името и формата, влизайки тук или там в областта на възникването, макар че дхармите са без господар и не са "мои", без сцепление, подобни на акаша, и по природа са като мираж, и то защото не липсват основанията и причините.

При това нито една дхарма не приминава от този свят в другия свят. И въпреки това се наблюдават дело и плод, тъй като не липсват основанията и причините.

Из "Сутра за оризовия кълн" (Шалистамба сутра)

Фраувалнер, Е. "Антология на будистката философия". С., 1995.

По-ясно от това здраве му кажи. Буда отхвърля ведическата традиция с нейните идеи за Брахман и Атман, и това е един от най-оригиналните моменти в неговото учение.

Вало, основният представител на Адвайта-веданта е Шанкара Ачаря (788-820), който реформира индуизма и написва много съчинения като напр. коментарите към Бхагават-гита и различни упанишади. То и самото име "Адвайта-веданта" означава недвойнствено знание. Доколкото си спомням учителят на Шанкара (Гаудапада Говиндапада) е изучавал будизъм наистина и определено е имало заимстване, но да се твърди, че източниците на Адвайта са будистки е крайно пресилено. Адвайта е една от шестте ортодоксални ведически системи или даршани (другите са Няя, Вайшешика, Санкхя, Раджа-йога, Пурва-миманса и Уттара-миманса или Двайта и Адвайта-Веданта). Всъщност Шанкара остро е критикувал будизма, но пък това е нормално - всеки дърпа чергата към себе си

Възприемането на розата като роза е свързано с налагането върху отделните сетивни данни на представата за роза, която представа не е нищо друго освен концепт (викалпа). Но всъщност точното значение на термина викалпа е погрешна представа. Тъй че може би е по-правилно да говорим за знание свободно от погрешни концепции, а не изобщо от концепции, инак Буда би имал затруднения да различи една червена парцалена топка от една червена роза

Ако мога и аз да напиша нещо, изровено от съзнанието ми, което е свързано с Буда.

Младият Буда имал много въпроси, относно устройството на света и тръгнал по света да търси техните отговори.

След дългогодишни търсения на това как е устроен света, най-накрая той се завърнал там откъдето е тръгнал.

Попитали го: Е, намери ли отговорите на въпросите, които те терзаеха?

Отговорил: Да, разбрах, че отговорите на всички въпроси са скрити вътре в нас.

Най-добрият учител сме ние самите, нашият подсъзнателен опит.

Не търсете навън, обърнете се навътре. Опознайте себе си.

Всеки човек е част от Цялото, част от Бог.

Всеки човек е една малка Вселена, отражение на всичко, което е.

В будизма няма Бог. Има много богове, но те са част от Самсара - безкрайният цикъл от раждане и смърт.

Просветлението в будизма не е възможно без учител, без учене и без практика. Въпреки че е истинската ни природа, е много, много, много трудно да бъде постигнато. Ние сме в Самсара от безначални времена. Безброй пъти сме били хора и досега от само себе си не сме осъзнали и не сме станали просветлени.

Принц Сидхарта радостен и безметежен живот до 29-тата си година. Тогава той осъзнал преходността, осъзнал че всички се разболяват, остаряват и умират. Това откритие преобърнало живота му. Бъдещият Буда не бил притеснен толкова за себе си, колкото за близките си, за всички хора и чувстващи същества. Той решил да намери решение на проблема със страданието и смъртта. Отказал се от удобният живот, напуснал двореца и започнал пътешествието си към просветлението. След шест години скитане, учене и медитиране при различни учители, той се установил под едно дърво на място в Индия, което днес се нарича Бодгая и решил да остане в медитация докато открие как стоят нещата. Това се случило след като медитирал една седмица и в деня на пълнолунието на месец Май, което било и неговият рожден ден той станал Буда. Пробуден от съня на невежеството.

След това в продължение на 45 години Буда споделял, с всеки който пожелае, знание и методи водещи до същото преживяване. Той починал на същия ден- пълнолунието на месец Май и преди да умре казал няколко неща : "Умирам щастлив. Всичко(всяко учение), което може да ви облагодетелства вече съм го дал. Не вярвайте на нито една моя дума просто защото един Буда я е казал. Проверете всичко сами, бъдете своя пътеводна светлина."

Вало, основният представител на Адвайта-веданта е Шанкара Ачаря (788-820), който реформира индуизма и написва много съчинения като напр. коментарите към Бхагават-гита и различни упанишади. То и самото име "Адвайта-веданта" означава недвойнствено знание. Доколкото си спомням учителят на Шанкара (Гаудапада Говиндапада) е изучавал будизъм наистина и определено е имало заимстване, но да се твърди, че източниците на Адвайта са будистки е крайно пресилено. Адвайта е една от шестте ортодоксални ведически системи или даршани (другите са Няя, Вайшешика, Санкхя, Раджа-йога, Пурва-миманса и Уттара-миманса или Двайта и Адвайта-Веданта). Всъщност Шанкара остро е критикувал будизма, но пък това е нормално - всеки дърпа чергата към себе си

Може ли да се каже, че това е възгледа на Адвайта-веданта:

"Нашата истинска природа e Атман, който е идентичен на Брахман, Абсолютът. Според Адвайта-Веданта - Брахман е творецът, но също и творението. Вселената не е сътворена ex nihilo, а Брахман посредством своята сила на трансформация(Мая) се е проявява като видимия свят. Това не променя същинската му природа, която е неизменна и се описва като недуалност на битие, осъзнаване и блаженство (Сат-Чит-Ананда). Следователно Бог (Брахман) е реалността, а всичко друго (материалните обекти и съществата) са илюзия. Той хем е трансцендентен, хем е иманентен на творението и затова се описва като „нито това, нито това“ (санкр. нети-нети) защото не може да се ограничи до някакво определение. Той е Абсолютът, източник на Вселената, която е негова илюзорна трансформация. Поради индивидуалното невежество (авидя) ние възприемаме Брахман дуално като субективния ни аз и външните обекти, но всъщност Бог няма атрибути и форма и не се подава на дефиниране. Бог (Брахман) е напълно трансцендентен, но се отразява изоморфно в структурите на материята и съзнанието... Висшият Аз (Атман) е изначално неотделим (адвайта) от Бог (Брахман)."

Възприемането на розата като роза е свързано с налагането върху отделните сетивни данни на представата за роза, която представа не е нищо друго освен концепт (викалпа). Но всъщност точното значение на термина викалпа е погрешна представа. Тъй че може би е по-правилно да говорим за знание свободно от погрешни концепции, а не изобщо от концепции, инак Буда би имал затруднения да различи една червена парцалена топка от една червена роза

На относително ниво червената парцалена топка е различна от розата, но от абсолютна гледна точка те се появяват от причини и условия, променят се и изчезват. Съществуват илюзорно.

Знание свободно от концепции, според мен от една страна означава разбирането че думите и описанието с думи е само "пръст сочещ към Луната, а не самата Луна" описанието с думи е карта на местността, не самата местност. С думата храна не можем да се нахраним. В думата чаша, не можем да налеем вода. Освен това самата дума- чаша е просто етикет. Тя създава представата за някаква отделна същност, но ако започнем да изследваме чашата, ще открием че тя е просто съвкупност от други неща, които от своя страна също са такива съвкупности...

Дори преживявания за които имаме общи впечатления е невъзможно да се предадат с думи, а преживяването на абсолютната природа на нещата е нещо за което нямаме отправна точка, затова за да бъде постигнато е необходим някой който го има, той/тя да може да предаде подходящите методи и много, много усилия и практика за да бъде постигнато лично.

Знание свободно от концепции от друга страна означава липса на вкопчване в концепциите. Ние много често сме силно привързани към идеите и представите си, а те са само нещо, което сме получили от другите - родители, учители, книги, филми, интернет ...

В състоянието на Буда "аз-ът" липсва. Тогава няма някой, който да е привързан към нещо.

Аз бих казал, че един Буда възприема света едновременно концептуално и неконцптуално - той/тя различава розата от парцалената топка, но в същото време няма предпочитания, той вижда тези феномени равнопоставено, като свободната игра на пространството на ума, където всичко трепти с радост и се поддържа от любов. Неконцептуалната гледна точка отива отвъд времето, което също е илюзия. От будистка гледна точка, това което гледа през очите и слуша през ушите ни точно сега - винаги е. Безкрайно, неограничено ясно осъзнаване, отворено като пространство в което се случва всичко. Нещата се появяват, променят и изчезват в зависимост причини и условия, ясното пространство на ума - винаги е.

Това преживяване, ако все пак се опитаме да облечем в думи е абсолютно безстрашие, спонтанна радост и непрекъсваща мъдра активност в полза на другите. Това сме.

Аз може би съм твърде начинаещ за да отговоря адекватно на този въпрос.

Освен това моето знание в много голяма степен е интелектуално, аз нямам директно преживяване на това как стоят нещата. :-)

Всеки разбира различно света. Всеки е уникален в интерпретацията на своята илюзорна реалност. За мен Бог е всичко това, което е и всичко това, което не е.

Всеки разбира различно света.

Всеки е уникален в интерпретацията на своята илюзорна реалност.

За мен Бог е всичко това, което е и всичко това, което не е.

Всеки е свободен да избере каквото обяснение за света харесва. Не пиша за да споря, темата е образователна за Будизма и аз се опитвам да споделям ограниченото си знание.

Може ли да се каже, че това е възгледа на Адвайта-веданта:

Да може. Брахман не е някакъв персонален Бог, а е абсолютната реалност - Едното без второто. Атман не е някакво пресонално его, а е напълно идентичен на Брахман. Този аспект на Брахман се нарича Ниргуна-Брахман (Брахман без качества) и затова се използва формулата нети-нети (нито А, нито не-А, нито А и не-А, нито нито А, нито нито не-А). Къде отиде аристотеловата логика с нейния законза изключеното трето Освен този безкачествен аспект Брахман има и друг, който се нарича Сагуна-Брахман (Брахман с качества). В Раматапаная Упанишада се казва: "Брахман е чисто съзнание, без части, без форма. Придават му се символи и качества, за да се подпомогне търсещият в неговите усилия". Брахман с качества се конкретизира като Ишвара, чийто най-известен аспект е Тримурти (букв. триморфен, в три форми), т.е. Брахман, Шива и Вишну символизиращи възникването, съхранението и разрушението на всички феномени. Чрез проявените аспекти на Брахман човек най-накрая достига до Брахманирвана, при която угасва всяка дуалност между Атман и Брахман. Всяко подобие с будизма е случайно и непреднамерено

Поправям се - всъщност Шанкара е изучавал будизъм. Малко индуистка пропаганда :

Редактирано 2 юни 201016 г. от scepsis (преглед на промените)