Децата играят без очаквания. Те са самата игра. Няма разлика, едно са. Напълно са погълнати от нея.

Децата не са толкова привързани, колкото възрастните им и малко по-обременени събратя, като Рамус, които си имат аршини за всичко и мерят ли мерят и все не могат да измерят.

На едно дете, ако му счупиш играчката, ще ревне с глас, та ще ти проглуши ушите, но 5 минути по-късно, няма да има и следа от страдание по това, че някой му е счупил играчката. Децата умеят да играят много по-добре от нас, защото са в пъти по-естествени и необременени. Те са автентични, не са вкопчени. Нямат претенции да са нещо или някой. Те са. Когато са тъжни са тъжни, не се преструват на весели или безметежни, когато са доволни са доволни, когато са гладни са гладни и т.н. Децата могат да са най-добрите дзен-учители на родителите си. Стига родителят да може да допусне, че едно дете може да му бъде учител, вместо насилствено да му налага граници и да го деформира по начина, по който са му били налагани на него в детството. 

Така не може да има диалог, а си говориш сам или с някой "друг"...  

 

Диалог е форма на комуникация, при която за да протича и то двупосочно, е нужна форма на резонанс. Иначе сигналите от комуникацията просто минават и заминават, ако не резонират в звената през които тече.

Всеки човек е точно така - резонира само на това, на което е самия той. Ако исках да направя конкретна комуникация, щях да го напиша като за "някого". Обаче това не е моя задача, нито моя цел.

 

Ако някой не резонира на форма на комуникация - обикновено той пише че "това били празни приказки". Празни са... но въпроса може би не е в "приказките", а в Този, за когото те са "празни..."

 

Бих влезнал в диалог само с човек, който намирам че си заслужава. Правил съм го, правя го... когато е налице мотив. С някои става от самосебе си и дори мотив не ми е нужен. С други - дори и с мотив и много усилие - не е възможно. Не виждам в това нищо драматично и за мен няма никакъв проблем - нито го очаквам, нито ме интересува, нито ми трябва.

И ще допълня дакини, че децата се вживяват, но знаят че играят, и в един момент сменят играта или излизат от нея, за разлика от "възрастните"

Редактирано 26 май 201412 г. от скай-фай (преглед на промените)

Децата играят без очаквания. Те са самата игра. Няма разлика, едно са. Напълно са погълнати от нея.

Децата не са толкова привързани, колкото възрастните им и малко по-обременени събратя, като Рамус, които си имат аршини за всичко и мерят ли мерят и все не могат да измерят.

На едно дете, ако му счупиш играчката, ще ревне с глас, та ще ти проглуши ушите, но 5 минути по-късно, няма да има и следа от страдание по това, че някой му е счупил играчката. Децата умеят да играят много по-добре от нас, защото са в пъти по-естествени и необременени. Те са автентични, не са вкопчени. Нямат претенции да са нещо или някой. Те са. Когато са тъжни са тъжни, не се преструват на весели или безметежни, когато са доволни са доволни, когато са гладни са гладни и т.н. Децата могат да са най-добрите дзен-учители на родителите си. Стига родителят да може да допусне, че едно дете може да му бъде учител, вместо насилствено да му налага граници и да го деформира по начина, по който са му били налагани на него в детството. 

Това са обикновени идеалистични приказки за децата. Обикновени, популярни и идеалистични. Децата играят игрите си по детски. Големите деца - по "голямо детски", по-вживяно, по-вкопчено. А доколко могат да са "учители" на възрастните... точно колкото и всичко друго. Ми вземи си " един вживян тарикат" във фаза да ти е учител - за ония, стабилните нива, дето писа че ти убягват... Той ще те "научи" на техника отвсякъде.... (особено ако фазите ВИ съвпадат)

 

Иначе на приказки си най-отворената тук - благи, мъдри, умни, цитирани или имитирани, заучени или нагласени... Но е само игра и фазите ти личат през думите. И да си вземеш квито и да са учители - то може би работата не е в учителството, а в ученика.

Само сред децата може да прокараш тия имитации. щото ще се хванат и то дори и там - не всички. Нищо че си се потрудила доста да го докараш на автентично...

Редактирано 26 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Диалог е форма на комуникация, при която за да протича и то двупосочно, е нужна форма на резонанс. Иначе сигналите от комуникацията просто минават и заминават, ако не резонират в звената през които тече.

Всеки човек е точно така - резонира само на това, на което е самия той. Ако исках да направя конкретна комуникация, щях да го напиша като за "някого". Обаче това не е моя задача, нито моя цел.

 

Ако някой не резонира на форма на комуникация - обикновено той пише че "това били празни приказки". Празни са... но въпроса може би не е в "приказките", а в Този, за когото те са "празни..."

 

Бих влезнал в диалог само с човек, който намирам че си заслужава. Правил съм го, правя го... когато е налице мотив. С някои става от самосебе си и дори мотив не ми е нужен. С други - дори и с мотив и много усилие - не е възможно. Не виждам в това нищо драматично и за мен няма никакъв проблем - нито го очаквам, нито ме интересува, нито ми трябва.

Ясно   Тогава си взимай редовно всичко което са ти изписали ... "учителите" ти, и не ми падай на нивото да ми обясняваш врели некипели, защото няма да те разбера 

Редактирано 26 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Защо ? Говорим си за живота. За ежедневния опит. Дзен е в ежедневието. Заговориш ли за Дзен и той изчезва.

То не пречи, някой който се интересува ако зададе въпрос, Скепсис или някой друг който е достатъчно запознат с материята да му отговори компетентно.

 

Така е. И това не се отнася само за Дзен, а и за всяка религиозна или философска система. Там всичко е относително и е въпрос на преживяване, светоусещане и самостоятелно достигане до някаква лична истина. В смисъл такъв, че да се говори за която и да е религия, е излишно. В чисто информативен смисъл - да. Самата тема беше започната точно с тази идея - да даде информация на любопитните. Иначе да си мерим истините и разбиранията - няма смисъл. Опитаме ли да изречем неизречимото - профанизираме го и то изчезва. Така че в тези теми можем само да си говорим празни приказки на тема религия. В този аспект наистина всичко, което може да се напише тук, хем ще е спам, хем няма да е...

Всъщност това е обикновена лъжа. Нито си отворена, нито към игрите на хората. Ти си една от най-прикритите участници тук. И игрите ти са оставени навсякъде по темите. И фейковете и фазите и тук-там смислените неща, които никога не се знае доколко са твои и доколко натъкмени.

 

Иначе - да, имитираш много веселие, много игра. То така са всички деца - щото напътствията са такива - вместо драма - да бъдело като игра. Ми те и двете са игри. Така или иначе.

 

При хамелеона е чист първосигнален рефлекс, и то защитен. Тук при теб, е същото, но маскирано като игра, както всичко останало.

 

Никога не си била открита, освен на игра, освен донякъде - прекалено си ранявана и многото рани никога не биха ти позволили да откриеш много, още повече пък - всичко и докрай. Иначе много пишеш за доверието кое е и какво е. Ама едно е да се чете, да се учи, заимства. Друго е да се прилага в живота, насред себе си. И не на игра.

 

На игра иначе - всички сме големи играчи... От велики - по-велики. 

 

Рамус, ти продължаваш да търсиш някакъв закован и фиксиран във времето и пространството смисъл в разнообразните проявления на формата.

 

Няма такъв. Азът в това число с всичките му проявления.

Този аз няма никакъв друг център освен схващането.

 

Всичките тези форми на аз както са истински и живи към един момент, така са мъртви и несъществуващи към друг. Все се опиташ да се хванеш за нещо и все ти се изплъзва, защото реално няма за какво да се хванеш. Формите идват и си отиват, това, което е неизменно е принципът на схващане, иначе нямаше да можеш дори да ги забележиш.

 

Единствената реална и неизменна опора на разума е схващането, самият процес на схващане. А схващанато/обектите/ те са безкрайни. Ти си тръгнал да търсиш истинският "схващащ" като някакъв фундамент, неизменна константа, а той е илюзия. Няма схващащ, разбери, има схващане. Когато изкуствено се създаде азовата идентификация, човек се лъже и си мисли "аз схващам". От това словосъчетание само последната дума е реална. Затова не е важно какво схващаш, а как схващаш и дали схващаш… Схващаш ли?

Защо ? Говорим си за живота. За ежедневния опит. Дзен е в ежедневието. Заговориш ли за Дзен и той изчезва.То не пречи, някой който се интересува ако зададе въпрос, Скепсис или някой друг който е достатъчно запознат с материята да му отговори компетентно.

 

Прав си. 

Окей, опитай тогава с четене на Декарт. Той на по-достъпен език обяснява нещата, както науката йога, но го обяснява по европейски. 

Cogito ergo sum погрешно се интерпретира от някои като наличие на някакъв аз.

Декарт, като всеки просветлен йогин, не твърди: "Мисля, следователно съществувам като аз, като човек", а още по-малко потвърждава твоите думи: "Мисля, следователно съществувам като този отделен човек - като Рамус". Напротив, той твърди: "Мисля/схващам, следователно съществува схващане/мислене." Това е основата и в будизма, ако това не се схване, човек ще продължава да се върти в порочен кръг и да се помайва по бекрайните и разнообразни форми, приемайки ги за нещо сигурно и неизменно, за свой аз… Но ти не си първият, който се е излъгал да търси неизменен, дори трансцедентален смисъл в името и формата, няма и да си последния.

 

Няма, уви, друга реалност, отвъд схващането. Щом е налице схващане, налице е и съществуване. Илюзията идва от това, че човек се идентифицира или оцветява с обектите, които различава, вместо просто да ги различава.

Рамус, по мое мнение всички, които пишем тук сме бити кучета. Не си само ти. Имам нюх. Има една християнска католическа притча и една будистка за големия разбирач. Ще кажа будистката, другата в темата за християнството.Един монах знаел най добре от всички най важната мантра. Дотолкова се усъвършенствал, че не останали никъде никакви мъдреци, които да знаят мантрата по добре от него. Той обаче продължавал да търси нови и нови познавачи и да се доказва, че знае повече. Един ден научил, че на един остров живее най великият от великите мъдреци и може би той единствен би могъл да знае мантрата по добре. Отишъл веднага монаха на острова и заговорил мъдреца. Скоро се оказало, че знае мантрата по добре дори и от този прехвален мъдрец на мъдреците. Мъдрецът като разбрал, че знае мантрата по зле помолил монаха да му разясни най големите тънкости. Монахът му ги разяснил и си тръгнал доволен с лодката, като знаел, че е единственият човек, който знае толкова добре най важната мантра. По едно време видял мъдреца от острова да върви по водата без да потъва и да му маха да спре лодката. Когато настигнал лодката вървейки по водата, мъдрецът помолил– Би ли ми казал пак най важните тънкости, защото забравих някои от тях.– С удоволствие – отговорил монахът – макар и да ми се струва, че аз всъщност съм този, който трябва да се учи от теб.

Тия волни стъкмистики - декарт и йога - вече са ги упражнявали множество "мислители" умници. Те са с идеята че всичко е едно. Йога е просто път - не е философия. Смисъла й не да обяснява какъв е света. И между другото - Патанджали е бил нещо като аналог на нашите "философи", а не отдаден, посветен йогин.

И тук някой продължават да спрягат философски приликите и разликите между празноговоренето и дзен.

 

Колеги - празните приказки се отнасят до празни неща. Не изпразвайте от съдържание нещо, само защото за вас то има точно това съдържание, което ви е потребно за да вървят игрите ви.

 

Поне мъничко респект към онези - на предната линия на практиката, които чертаят пътищата, а не ги следват. които създават, а не заимстват.

 

Будизма не е философия, Даоизма, дзен, или езотериката - НЕ СА ФИЛОСОФИИ. Те не са за философи - те са практически системи. Преди всичко практически комплексни системи за трансформация на идентичността чрез осъзнати способи.

На вас ви е по-изгодно да си говорите, да четете, да повтаряте или цитирате един или друг. И в това се състои участието ви тук.

 

Но тия системи за ПЪТИЩА , те не са разсъдителни упражнения. Философията в тях е само допълнителен второстепенен подход, допълващ практическите занятия.

Когато Скепсис е създал темата, според мен погрешно я е насочил спрямо "лбопитните". Това е автогол за будизма. Това не е поредната философска източна школа. Може би е трябвало заглавие от рода - ЗА ПРАКТИКАТА В БУДИЗМА... примерно.

 

По толкова много начини беше казано от практикуващите тук, че БЕЗ ПРАКТИКА НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ РАЗБЕРЕ АДЕКВАТНО НИЩО ОТ НАПИСАНОТО ЗА СЪЩНОСТТА НА БУДИЗМА... А тук - от умен, по-умен, всеки с претенции, дори и наставления са налице, дори пояснения... И то от участничка, която претендира че "разбира" що е то "схващане".

 

Играта е, когато коварно и преднамерено се имитира практика, чрез формални разсъждения и концептуални стъкмистики. Теорията не е направена да е без практика, А тук юнашки се пишат толкова "разбирачи"... че и разбирали, че и схващали, че и поясняват, доказват... Ама да не забравя, че те съвсем не са егови, че вече това е разбиране, че колко много знаят. Но първо заради практиката могат ли да го отрекат, отхвърлят, да го забравят, да останат без него... Че чашата бая е препълнена, а водата в нея е доста мътна...

Минута мълчание и респект за прегазените от Гръмотевичната колесница на Ваджраяна и чертата на пътя която са оставили...

 

 

ЕДИН ЛЮБОПИТЕН МОНАХ запитал учителя си:

— Кой е Пътят?

— Той е пред очите ти — отговорил учителят.

— А защо не го виждам?

— Защото мислиш за себе си.

— А Вие? Вие виждате ли го?

— Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам“ и „ти виждаш“, погледът ти няма да се промени — отвърнал учителят.

— Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз“, нито „ти“?

— Е, когато няма нито „аз“, нито „ти“, кой е този, който ще иска да го види?

 

 

 

 

Рамус…Очевидно не схващаш, но не достига мъжество да го признаеш пред себе си. 

Дори не достига искреност да се усъмниш в изводите си и да допуснеш, че именно с практика тези неща изкристализират, а не с четене на книжки. Невъзможно е с четене на книжки. Едното четене на книжки няма как да ти даде инсайта, че схващането е единственото реално и неизменно нещо в света на умовете ни. Егото няма да е съгласно да бъде принизено само до ниво на някакво си схващане. Само то може да бъде много повече и всичко, а де факто е едно голо нищо. 

Трябва да си го преживял в практиката си. Ако не си, продължаваш да пишеш критични постинги, които очевидно си имат своя истина, в която си вкопчен и се бориш и отричаш нещата, които са неприемливи или заплашителни за твоята азова идентичност. Заплашителни обаче само изглеждат, тъй като се изживяваш като нещо отделно, различно и велико, а де факто си просто още един израз на съзнателния принцип - схващане. Докато не разбереш, че начинът на схващане - въпросът "как" е правилния въпрос и той е "ключът от бараката", а не въпроса "кой", ще продължаваш да преливаш от пусто в празно, да тъпчеш на едно място и да бълваш еднотипни постинги. Няма как да напишеш нещо друго, докато си описан с това, с което си описан - с някаква своя представа за съществуване на някаква личност - име и форма, която има център, различен от схващането. В един свят, където всичко, без изключение може да бъде подложено на съмнение, защото непрекъснато се променя, единствено принципът на когницията на цялото това великолепие и разнообразие остава неизменен, докато си жив. Само този принцип ще бъде с теб неизменно до края на дните ти, всичко останало ще се променя, появява и изчезва, а ти ще схващаш всичко това до смъртта си. Схващане, а не хващане.

Редактирано 26 май 201412 г. от дакини (преглед на промените)

Понякога всичко това просто ми дотяга... в редки случаи - дори отвращава.

Всичко това... с тия претенции, декларации и подражание и имитации, а всъщност посредствено... толкова обикновено. И само боичките.... Но пък напъните за духовен маскарад...

Толкова е "навсякъде", че направо е досадно...

==============

Обещах на Скепсис да "пазя темата" от поредните умници... И пълен провал.

То няма спасение - като вирусите... Навсякъде, изменчиви, нагласени, търсещи да се вкопчат в каквото и да е, което и да е, който и да е...

Защото природата на "вируса" е да се вкопчи - защото той самия е нищо (няма ДНК). И без "приемник"... е просто изгубен. Защото няма свой собствен живот... и разчита на вкопчването в нещо, което да го има, за да го ползва за себе си... В танца и очакването някъде да се "вкопчи"... Дори и като "духовен"...

Редактирано 26 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Не разбирам, защо си говорите на въпреки. Моля ви не е нужно. Помислете малко, защо е този форум?  За "любопитни" не за "професионалисти" и за хора който се интересуват да се занимават с Будизъм. Аз с такава надежда очаквам тук да чуя менения и напътствия на интелигентни и постигнали мъдрост хора а вие се карате. Какво научавам аз "начинаещият" тук от това? А вие имате такова знание, всеки по свой начин и всички сте прави, аз поне тъка си мисля. Но нека се говори на достъпен за масите език, моля ви. Аз искам да науча нещо а и предполагам други. Караници и дразги имаме достатъчно в живота. Моля ви. :-)

УЧИТЕЛЯТ Тодзан теглел на везните лен. При него в склада дошъл един монах и го запитал:

— Кажи ми, какво е Буда?

Тодзан отговорил:

— Ето: пет мери лен.

Минута мълчание и респект за прегазените от Гръмотевичната колесница на Ваджраяна и чертата на пътя която са оставили... ЕДИН ЛЮБОПИТЕН МОНАХ запитал учителя си:— Кой е Пътят?— Той е пред очите ти — отговорил учителят.— А защо не го виждам?— Защото мислиш за себе си.— А Вие? Вие виждате ли го?— Докато гледаш на нещата от две страни, казвайки „аз не виждам“ и „ти виждаш“, погледът ти няма да се промени — отвърнал учителят.— Значи пътят може да се види, когато няма нито „аз“, нито „ти“?— Е, когато няма нито „аз“, нито „ти“, кой е този, който ще иска да го види?

Отговорът, че пътят е пред очите на ученика означава, че пътят е ежедневието, обикновените и необикновени неща, които се случват всеки ден. Ученикът не вижда пътят, защото не е свикнал да се слива със света, не е прозрял, че е едно цяло с вселената. Чак когато се научи да се вглежда в себе си и да наблюдава вън от себе си, тогава ще спре да мисли за себе си и ще види пътя. Това, че учителят вижда пътя, не може да помогне на ученика, тъй като пътят не може да се открие чрез подражание. Пътят е оригиналност. Последният въпрос на ученика означава, че той не е разбрал, че не трябва да се отрече от себе си и да изчезне, а трябва да бъде себе си и да се слее със света.

УЧИТЕЛЯТ Тодзан теглел на везните лен. При него в склада дошъл един монах и го запитал:— Кажи ми, какво е Буда?Тодзан отговорил:— Ето: пет мери лен.

Тук идеята според мен е, че пътят към осъзнаване е в ежедневието. Във вниманието върху това, което се прави в момента.

Отговорът, че пътят е пред очите на ученика означава, че пътят е ежедневието, обикновените и необикновени неща, които се случват всеки ден. Ученикът не вижда пътят, защото не е свикнал да се слива със света, не е прозрял, че е едно цяло с вселената. Чак когато се научи да се вглежда в себе си и да наблюдава вън от себе си, тогава ще спре да мисли за себе си и ще види пътя. Това, че учителят вижда пътя, не може да помогне на ученика, тъй като пътят не може да се открие чрез подражание. Пътят е оригиналност. Последният въпрос на ученика означава, че той не е разбрал, че не трябва да се отрече от себе си и да изчезне, а трябва да бъде себе си и да се слее със света.

Да, в първата част учителят насочва към пълноценно преживяване на Настоящето, а накрая дали не иска да каже, че извън него всеки въпрос е неверен?

Да, в първата част учителят насочва към пълноценно преживяване на Настоящето, а накрая дали не иска да каже, че извън него всеки въпрос е неверен?

И това може да е. Не го погледнах от този ъгъл. Сега като видях от тебе, бих казал по скоро, че извън него всеки въпрос е безсмислен, или че въобще не съществуват въпроси.

В една книга за будизма на руски четох, че след Буда негови последователи развили теория на моменталността или моментализма от ученията за всеобщото изменение и непостоянството, съгласно която всичко съществува само един неделим момент от времето, тъй като може да бъде доказано, че нищо не остава неизменно в течение на два различни момента, и защото нещата не дават два еднакви резултата в два различни момента от своето съществуване.Следователно всичко трае само мигновение.

Редактирано 26 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ако се приема съществуването като промяна да, разсъждеенията водят дотам. Наскоро четох Хегел. Той също разглежда съществуването като промяна и стига до извода, че съществуването е движение от тук в тук и от сега в сега.

 защото за начинаещ като мен е много лесно да изгубя преценка кой е крив и кой прав.

 

Нека да продължи като дискусия и така и по малко разбиращите да разберат нещо. 

 

Но животът ме научи на едно, че единственото от което има нужда е ЛЮБОВ и ДОБРОТАТА. И че само с нея се лекуват най болезнените рани и страдание и докато обикаляме из тези светове на съществуване на всякъде да я използваме и тъка да се учим и помагаме. И единственото което като стремеж да имаме, да сме по добри за да помагаме повече.

 

Помогнете на хора като мен да научим това безценно знание наречено Будизъм, и да си помогнем всичко сами да си подобрим съществуването.

Да си подобрите съществуването... Най-после, с точните думи, точно в целта... - помагането, да научим това безценно знание, наречено будизъм, за да си помогнем да си подобрим съществуването... лекуването на раните, страданието...

Последните три изречения - 4 пъти ПОМАГАНЕ... Мило, ми то будизма не е "знание" бе. Как тогава да го "научите" (в множествено число). Ми за теб толкова ли прочете от всичко в темата - че било знание, дето било безценно и което да го научите и така да си помогнете в подобряването на съществуването...

 

 Поне това е едно открито представяне, значително по-откровено и прямо, през думите си. Тук други са къде по-опитни в маскарада на същото

 

Мило, и учител да си намериш, и сам буда да дойде, пет пари няма да даде "да ти помага". Те будистите в пътя към "буда" не си помагат. Има друга дума за това - взаимно си съдействат. Между съдействие и помагане има качествена разлика. А ти обикаляш с цел някой да ти помогне - да си подобриш съществуването...

Ми хапни шоколад, пийни му беслисче, сипи ракийка със салатка - ще си подобриш съществуването.... Излез с приятелки, купи си нови обувки, направи си прическа, поклюкарствай. Това последното дори и тука във форума го предлагат. И много им помага на участниците - наричат го "общи приказки". А ти - къде се натресе на будизма... Сбъркала си, но в масовата бъркотия това няма как да личи. Ако толкова те напира друго - излей се на свещеник приятелка или психотерапевт. Или си организирай един здрав секс. .. Нищо че той все не достига, все не достига вниманието, ласките, разбирането... Разбира се, че няма да ги има... и вечно ще има глада за тях...

 

И да намериш в будизма кое - любовта и добротата... помагането... Като обикновени социални игри. Ми защо ти е будизма - виж ню-ейдж. Стани християнка, мюсюлманка. ОТдай се на помагането и любовта. Ама и това не ти стиска. А е толкова по-лесно, толкова по-навсякъде. Виж популярните книжки - ти всъщност оттам си подочула и за будизма - но през лъскавата му дреха, с която са го облекли други потребители, дето търсят навсякъде това, което и ти. Всъщност всички се интересуват именно от това - от ежедневието си. Да се "почувстват" по-добре... Добре, добро, добро-та, доброправене... едни и същи сугестии, матрични послания вървящи навсякъде в опита да се регулира хищническата поглъщаща всичко популация.

 

Играта на помагане е социална игра. Тя е силно матрично внушение и непрекъснато се поддържа, защото така поддържа цялата барака. А и е изгодна, макар всъщност да е един обикновен детски атавизъм. Но и без това и останалото е от същия кюп. И най-важно - сред подобни, всичко е нормално и естествено...

 

Ти си мислиш тук, че се караме ли... Не, това е игра в която влизам да играя. Сериозните неща бяха казани вече - без всякакъв резонанс. Не само от мен беше опитано - да се изпишат. И влизам да поиграя на дрънкане. И се вижда на кое се реагира. това резонира - толкова е просто и очевидно. Това е нивото, на това се резонира. Мантрата с повторението си как съм критикар, как повтарям едно и също - това се вижда, това е "прочита" това е нивото... И реакцията - защото ставам дразнител... Но само тогава може да се резонира, макар и защитно, повърхностно. За реагиращите защитно - няма никакъв шанс. За други, минаващи, някога, някъде през тия думи - може би, евентуално... възможно... да е друго. Пак от тях зависи - всичко всъщност зависи от четящия. Но понеже нивото на четящите е първосигнално-реагиращо, те са с идеята че това е естественост. Всъщност - за тях е. Заради това и нямат шанс. За друг - поне с наченки на израстване на същото - вече може да си позволи друг прочит. Той вече ще има избор. Реагиращия няма избор. Той е обсебен от защитаването си, така, че полето му е тясно и той е потънал сред него... Дори и в опита да го обръщат на игра, да си внушават, повтарят, дори да декларират... то като маскарада е също игра, игрите не могат да продължават дълго, насищат се, омръзват... и дотам. Почва друга игра...

Просто... се заиграх, макар че играта с несериозното често да ме отвращава. За мен това нито е драма, нито дори нещо съществено, но не означава че ми липсват реакции. Регистрирам ги и толкова...

 

Дискусия е невъзможна - защото именно тя е напълно безмислена. Тук просто хората си дискутират защото това им трябва. Всъщност - играят го на дискусии - всичко за тях е нужно да им принадлежи, за да го ползват относно тях си. Лицемерието е, че това е скрита игра на "неего", на една показна имитация на прикриване, за да прикрият по-дълбоко една обикновена потребителска същност. С която са израснали, с която толкова са свикнали - всичко да им принадлежи... да използват... Няма значение какво е - всичко може да се докара за консумация - така им е обещано, такава е сделката - всичко се консумира в общия кюп. Заради това в него можеш просто да си играеш че си някой и просто да ползваш... И това се приема за естественост. 

 

Тук просто хората си приказват - просто си обменят идеи. Няма значение темата, всъщност нищо няма значение. Има правила на форума - вчера направих доклад - да се премахнат нещата отвъд темите... Без значение че сред тях са и моите.

Някои неща се нуждаят от "чистота". Това е мое мнение, разбира се. Не ме интересува че някой си бил обиден. Това е негова работа, негов избор (по-скоро - липса), негова отговорност.  Аз заставам с истинското си лице. Откровено и открито - точно тук, точно сега..

===============

Проблема точно за будизма е именно потребителите и нуждата да употребяват всичко. Няма спасение, вчера аналогията с вируса ми хрумна спонтанно, но е образност и не е лишена от подобия. Потребителите в матрицата са свикнали да употребяват всичко. Всичко в името на себе си - това е вируса. И твоите думи издават това - същото е - да намериш да направиш живота си по-добър. за любов, за доброта. Будизма - като рецепта за надежда, за вдъхновение, за поле на изживявания... отново същите проекции... Не че това е лошо - потребност. Масова, при това. Но нуждата да се намери, защото толкова липсва в толкова объркания матричен свят, изяжда всичко. И когато будистите са разширили и разпространили това в западния свят, няма как да не са разбрали колко е дълбока заешката дупка. И че в нея потъва всичко - всичко. Защото щението е безкрайно и всичко се смила от него - до едно и също накрая. Както е храносмилателната система...

 

Това е проблема - всички това искат - да направят живота си по-добър. Да си поприказват, да се начешат, да потрошат малко време, че в днешно време сърбежите са много, а форумите е да се чешат.

Това е моята проста мотивация да напиша всичко последно. Въобще не ме интересуват личните препирни. То Дакини това го прави навсякъде, то е вече толкова еднообразно, И не е само тя.

 

Всъщност ти нямаш никакъв шанс да разбереш нищо за будизма. Ако наистина би разбрала, ако наистина би схванала дори мъничко от същността - би избягала веднага. Ако си честен със себе си, ако имаш куража поне на това, макар да е най-малкото и нищожното... веднага ще стане ясно че горните думи, изведени като мотивация нямат нищо общо с будизма. И идеята че затова всички тук са си просто говорящи. Лесния и масовия вариант - да си говорят, да си правят вятъра през виртуала. Прости и обикновени колективни игри, на които тук форумното пространство е  предоставено да се играе - като виртуално футболно поле.

Някои между другото са точно заради спорта, други - да си намерят онова, което търсят... Ама така - без цената... Точно като теб - да се направи живота да е по-добър... Всъщност същината през това е "ИСКАМ ДА МИ Е ПО-ДОБРЕ".

 

Заради това в места като България няма да има БУДИЗЪМ - от сериозния. Просто няма как, няма и защо - тук фазата е такава, че потребителите са най-хищни за консумация - от щенията. Защото са много несигурни, защото вече се изпразват от вдъхновения, цели, Оттам и житейския смисъл. Един потъващ все по-дълбоко в депресия и невротизъм социал.

Няма не само БУДИЗЪМ - от сериозния. Няма и нищо сериозно вече. Не че по принцип сериозното е било някога масовка. Точно това е - сериозното може да се прояви само през отделен човек. Рядко - през група от сериозни хора. Това, сигурен съм, е причината, да дойдат сериозни хора, дори с мисията да разпространят сериозното сред сериозни хора... И после - да си тръгнат, защото ясно видели че такива няма.

 

Това е положението. Сериозния човек, е в Индия в момента. Защото това е сериозността - да я заявиш пред вселената и да направиш нужното за посвещението си. Да платиш цената - и материалната и готовността да оставиш светското си. И там са двамата от тоя форум в настоящия момент. Направиха каквото можаха, писаха - нищо. Едно голямо нищо... Писаха толкова пъти едно и също - и пустиня... Всичко пропада и се изпарява някъде в пустинята. И всичко се обезсмисля в нея - защото е едно гигантско матрично храносмислане... поглъща всичко, излиза от него - едно и също.

 

Друг сериозен в будизма човек, отдаден човек. Докато беше тук, канил и други още по-сериозни хора - точно от особените, от напредналите, от отдадените като него. Идваха в БГ, направиха каквото можаха, и като видят сами какво е блатото - се изнасят. И той самия, въпросния. Българина, избяга от България. И то не къде да е - някъде много далеч. Защото сериозните хора може и да живеят и сред изпражнения и блато, и го правят известно време. Но те имат свободата за изберат и когато един избор се изчерпи - се прави друг.

 

Имало е и други хора - от сериозните, във форума. Единици. Дошли... и си отишли. И Скепсис ще си отиде, вървейки по пътя си. И който и да е друг. Идват и си отиват - докато разберат че опитите да кажеш нещо сериозно са напълно обречени сред невротични и объркани хора, отровени от собствените себе си, търсещи да привидят навсякъде където докопат противоотрова. А няма такава. Нещо повече - колкото повече се търси да се докопа, толкова повече се отравя и неотровното... Затова сериозните хора са Пътници - идват и си отиват.

 

Не може да вирее нещо сериозно сред консуматори, за които най-важното е да смилат, да ползват - за преработка... Всичко се преработва - защото е лесно. Да се докара до "сладост", да става за сладка консумация. И да не е сладка - но да е консумация. Всичко, навсякъде - консумирането и потреблението като цел, като смисъл, като битие.

 

Тук търсещите противоотрова наричат всичко това - критика, негативизъм. Не ме интересува. Диалога ме интересува само със сериозни хора. С който трябваше намерих диалог. И да влезна в които и да са игри - това не ме интересува, освен с познавателна цел спрямо нещо, заради което съм тук. Влизам и излизам - не ме интересува нито помагането, нито добротата, нито щастието. Когато ги няма - е избор да е така. Като е избор - значи се оставя свободата да е свещен. Свободата на този, който е направил избора.

 

Докато някой се усети че проблема е просто в него, а не в помагането, добротата или щастието... А в първосигналността - да му е добре. С първосигналните неща ситуацията е проста - нужно е да се израснат. Това са детските болести - като шарката. Просто се минава и ако е същинска, ако субекта е здрав... повече не се появява. И в този случай - най=здравословното е именно ДА СЕ ОСТАВИ. Ама имало сърбеж - как да обясниш, че сърбежа е част от болестта. Ама като го сърби - кво да му кажеш, като той не чува, като е обсебен от сърбежа. Просто се чака... ама при него е драмата - отвън е лесно, опита на преминалия вече през това, е едно. Ама оня "в кюпа" драмата е в апогей. И като са му вързани ръцете в лечебна цел, за да не се чеше, че се наранява, той търси други да го чешат. Взаимно да си чешат едни други - щото сърби та сърби. 

Редактирано 27 май 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Значи като не успя с неприятническите си постове да ни изнервиш и да ни развалиш приказката, седна и написа доклад до властта, белким те ти помогнат. Че се и хвалиш. Ашколсун.Между другото, не знам дали осъзнаваш, но това говори за нас, че сме прихванали все нещо, от уравновесеността на будистите.

...

 

Както посочих учителите биват разни. Има учители на нивото на сутра, които са "добродетелни приятели" (калиянмитра), има на нивото на тантра, които могат да дават Ваджраяна-посвещения (абхишека) в различните класове тантри, а има и такива, които могат да ни въведат в Махамудра или Дзог Чен. Има текстове като "50 стиха за почит към Гуруто" на Ашвагоша, където техните качества са обяснени в подробности...

Привет, :-)

Има ли ги в превод тези текстове (на български или на руски) и кои конкретно са те (заглавията им, имена им), освен този, който си споменал?

...

Санскара-скандаха откога се превежда като воля? Срещал съм "нагласи", "ментални формации", "ментални фактори", но не и воля. Мисля, че е ясно защо, ако се вземе под внимание съдържанието на санскара-скандха, т.е. 47-те (по Абхидхарма-коша на Васубандху) или (51-те по Абидхарма-самучая на Асанга), ментални състояния или диспозиции.

Може ли малко повече разяснение върху тези ментални състояния? Според мен ще е от голяма полза.

 

Може ли да се каже, че тези състояния са дълбоко свързани с кармичния воал (ако въобще има нещо, което да не е свързано с него)?

 

Може ли да се каже, че тези състояния са до голяма степен предпоставка за наличието на клеши-те и на това коя от тях ще е водеща в даден момент?

....................

"Или мълчи, или кажи нещо по-добро от тишината!" - Питагор

...

Инак, без да има яснота какво е съдържанието на всяка от скандхите, аятаните и дхату, не знам пустотата на какво точно ще бъде осъзната. Принципът е, че трябва да се започне с Абидхарма, да се мине през възгледите на Вайбхашика, Саутантрика и Читтаматра, и едва тогава да се престъпи към Мадхямака и Праджняпарамита сутрите, които са много, но тази е най-популярната сред тях.

...

Аятаните - може ли молко повече за тях?

 

Може ли да се каже, че тези трите (скандхи, аятани и дхату) са аналогични на "Полето на Пракрити" (което е описано и в Бхагавад Гита)?