преди 2 часа, Shiniasu написа:

Проблемът е, че се правят крайни изводи.

Крайни изводи, безкрайни изводи. За да се разбираме ползваме дефолти. Подразбирания. Вие бутате по малко дефолти. Има дефолти, които не ги бутате по дефолт. Ние сме склонни да бутнем който и да е дефолт. Включително и подразбирането за присъщо съществуване на каквото и да било, барабар както със себе си, тъй и с пустотата, бог и татхагатагарбха.

Та, кой прави крайни изводи ?

Между другото, чисто логически, едно и каквото и да било е едно и също. Едно и всичко е едно и също. В този смисъл, ако има присъщо съществуване само едно, каквото и да било, има присъщо съществуване всичко.

По отношение на причинно следствените връзки, великия Айнщайн, го е изразил горното по следния начин:

"В света или не съществуват чудеса, или всяко нещо е чудо"

току-що, Реджеп Иведик написа:

Крайни изводи, безкрайни изводи. За да се разбираме ползваме дефолти. Подразбирания. Вие бутате по малко дефолти. Има дефолти, които не ги бутате по дефолт. Ние сме склонни да бутнем който и да е дефолт. Включително и подразбирането за присъщо съществуване на каквото и да било, барабар както със себе си, тъй и с пустотата, бог и татхагатагарбха.

Защо тогава разделяш присъщо от неприсъщо съществуване? Какво означава "присъщо съществуване"? Да мога да същетсвувам само аз, независимо от всичко останало? Опитай се да съвместиш идеята, че аз като индивидуалност мога едновременно да съм 1) неразделна част от цялото и единтичен с цялото, в този смисъл безпределен, неизменен, неограничен и 2) отделна единица съзнание, крайна, ограничена, развиваща се, притежаваща характеристики, качества, добродетели. Когато съвместиш тези две гледни точка, ще получиш разбиране за това как гледам на себе си. Не ми е нужно никакво присъщо същствуване. Аз като съзнателна индивидуалност същетсвувам взаимозависимо с всички останали индивидуалности и не мога да си представя живот отделно от тях. Множеството, разделението и различието създава многообразието на живота. Можеш да наречеш това многообразие "илюзия", но аз не мисля, че то се прекъсва някога. Просветленното съзнание би следвало да осъзнава в еднаква степен и разнообразието и единството на съществуващото, без да отрича нито едно от двете. От страната на феномените всичко е ограничено, крайно, променливо и разнообразно, докато от страната на непроявеното във форми, в понятия и в концепции няма никакви граници, разделения и промени. Светът в който се намираме не може да изключва нито една от споменатите две крайности. Някои разглеждат едната крайност като съществуване, а другата - като несъществуване; други правят обратното. Всичко зависи от гледната точка. Аз не мога да кажа, че феномените не съществуват. Ако можеше да съществува само тази част от цялото свързана с липсата на феномени, на форми, на понятия, на разграничения, защо съществуват тези неща? Какво ги е породило (ако ги е породило) освен необходимостта от тях? А ако не са породени, те са неотделима част от съществуващото.

преди 2 часа, capnemo написа:

Това ми прилича на една съфорумка, която се самозадоволяваше ВЪРХУ постове от форума......

Това са били неосъзнатите и необоздани нагони на изтървал се индивид, предполагам. Както имаме тука енда съфорумка, която си изживява целия живот във форума под форма на жадно уверяване на "останалите" ма кво и колко била, колко и какво притежавала. Вал беше много уместна с забележката, ето вижте как следващите два дена е просто, агънце. Колко е мила и блага, можело значи. Защото като си изтърве злобата и всички видяхме какво става, изпада в сляпа заблуда и на всяка цена трябва да я изрази.

Само дето тук в тази тема, няма нужда никой на никой да се прай че бил нещо повече. И без това сме 5 човека редовни участни тук, обаче някой не издържат просто и тук между нас, абсолютно без да има нужда и смисъл,  ни са прай. 

Това медитиране ВЪРХУ е просто модерно да се казва, когато човек са занимава с нещо, и то му харесва толкова много че му харесва да се оглежда като такъв, съответно изразява и изпозлва не случайни епитети, за да може да се харесва като такъв. Всичко е едни парад един маскара, един фалш, и това е тъжното. Ако е някой който наистина се занимава с това, медитация. Бих приел такова изразяване, да допуснем че може така дасе каже. Ама от някой практикуваш, не от някой който го прави за красота. Това е и което толкова време се опитвам да иронизирам, токувиж някой ден някой са светнал.

Редактирано 18 май 20179 г. от König (преглед на промените)

преди 15 минути, Shiniasu написа:

Защо тогава разделяш присъщо от неприсъщо съществуване?

Да караме едно по едно. Присъщо съществуване, наричаме независимо от съзнанието съществуване. Но без във формулата да вкарваме присъщо съществуване на съзнанието. Неприсъщо съществуване, наричаме съществуване обусловено от съзнанието. Пак без във формулата да вкарваме присъщо съществуване на съзнанието.

Щото, както е казал Айнщайн, ако съзнанието съществува присъщо, то всичко съществува присъщо. (ако само едно нещо е чудо, то всяко едно нещо е чудо).

Ако битието съществува присъщо, то и съзнанието съществува присъщо. Оттам и идеите на вярващите. Тези, които дават преимущество на съзнанието считат, че първично е съзнанието (БОГ), а битието е негово проявление. Тези, които дават преимущество на битието считат, че първично е битието (МАТЕРИЯТА И ЕНЕРГИЯТА), които в някаква степен на организация присъщо обуславят възникването и изчезването на зависими от битието съзнания.

Дотук с присъщото съществуване.

При правилния възглед, не се приема нищо на доверие. Но понеже, се счита, че в нашето обусловено (неприсъщо съществуване) не може без приемане на доверие, то приетото на доверие също се счита за неприсъщо съществуващо. Доверието и недоверието също са неприсъщо съществуващи.

Неприсъщото съществуване не отрича присъщото съществуване, но счита идеите за присъщо съществуване за крайни и недоказуеми. В този смисъл разбира се идеите за неприсъщо съществуване са също крайни, но се считат за практични.

Практичността се изразява в критично мислене и способност за разграничение на опорните точки и приетото за вярно.

Практичността изразява ползата , а полезното за един е вредно за друг .....! 

преди 28 минути, Реджеп Иведик написа:

Практичността се изразява в критично мислене и способност за разграничение на опорните точки и приетото за вярно.

От всичко това, до какъв извод требва да стигнем? Пркатичноста, е критично мислене? Че и способност някаква за опрни точки. Ми това може само да ми посужи за разбиране на опорните точки, на политическия максарат в Бг например.

От толкова време, години станаха вече. пишеш само едно и също, по един и съш начин с едно и също послание. Ама абсолютно едно и също, само здъфкано и изплюто през твоята призма. Какво е това твойто просветление такова, никакво развитие не се наблюдава.Това ли значи да се постигне просветление? Хахаха сухота.....

Редактирано 18 май 20179 г. от König (преглед на промените)

преди 25 минути, by_chechi написа:

Практичността изразява ползата , а полезното за един е вредно за друг .....! 

Именно. 

Както се вижда, дори и ти като вярващ, си способен на трезви оценки.

Тези, които имат неправилен възглед, не означава, че не умеят да мислят. Означава, че имат полета на безкритичност. Полета на фанатизиране. Безкритичността е в района на опорните точки. Там е и фанатизирането, там са вкопчването и страданието. 

За правилния възглед се казва, че няма фанатизъм, няма привързване, няма женене за успехите или неуспехите, няма страдание.

Редактирано 18 май 20179 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

току-що, Реджеп Иведик написа:

Да караме едно по едно. Присъщо съществуване, наричаме независимо от съзнанието съществуване. Но без във формулата да вкарваме присъщо съществуване на съзнанието. Неприсъщо съществуване, наричаме съществуване обусловено от съзнанието. Пак без във формулата да вкарваме присъщо съществуване на съзнанието.

Кои сте тези "ние"? Чие съзнание? Ако аз и ти гледаме една маса, то тя кога възниква, след като ти я погледнеш или след като аз я погледна? От моето съзнание ли зависи или от твоето? Защо изобщо е необходимо да намесваш съзнанието? Присъщо съществуване означава, че нещо не е възникнало зависимо от други неща. Неприсъщо съществуващо е това, което възниква в зависимост от нещо друго.

преди 4 минути, Shiniasu написа:

Кои сте тези "ние"? Чие съзнание? Ако аз и ти гледаме една маса, то тя кога възниква, след като ти я погледнеш или след като аз я погледна? От моето съзнание ли зависи или от твоето?

Какво образование имаш ?

Физика учил ли си ? Кой е наблюдателя във физиката ? Има ли наблюдателя абсолютна сетивност ?

Ако счетем, че наблюдателя няма абсолютна сетивност, защо е задължително да считаме, че наблюдаваното съществува независимо от сетивността на наблюдателя ?

преди 13 минути, Реджеп Иведик написа:

За правилния възглед се казва, че няма фанатизъм, няма привързване, няма женене за успехите или неуспехите, няма страдание.

Тва честно са такива свободни съчинения, ма ти тотално си са изоставил и нямаш граници вече. Правилният възглед е само един, едно единствено правилно нещо. Това твоите са само гирлянди които кичиш по фасадата на къщата ти на просветлене, на острова на просветление, в пристана за неудачници.

Дори и да съществува, как бихме могли да знаем, като какво съществува ?

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

Дори и да съществува, как бихме могли да знаем, като какво съществува ?

Ми като го практикуваш ще го разбереш, не като ми говориш само за него. Ти някаква разлика правиш въобще? 

На мен ми е ясно че дрънкаш ей така всякакви работи от скука, ама аре осъзнай че има и други които са тук. не случайно ти постнах нещо днес сутринта, помисли малко е.

Коя е тази абсолютна сетивност, която е миропомазана да отсъди, съществува ли присъщо масата ?

Имаме ли опитност, на разглеждане на феномените и причинно - следствените връзки вън от контекст ?

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Ще помедитирам върху темата и ще пиша.

Тря ти доста акъл нестава само с медитиране. Кое друго учение се осъзнава и разбира с медитация? Няма такова.

Причинно следствени връзки, съществуващи и не съществуващи вън от контекста на разглеждане, причинно следствени връзки ли са или случайности ?

С медитиране да активираш мозъчни дялове но си имаш капацитет!

преди 7 минути, Реджеп Иведик написа:

Коя е тази абсолютна сетивност, която е миропомазана да отсъди, съществува ли присъщо масата ?

Имаме ли опитност, на разглеждане на феномените и причинно - следствените връзки вън от контекст ?

Кажи ми това първо какво общо има с будизма? И като го разбера какъв резултат трябва да постигна, кво тря ми се случи? да ма втрещи остро просветлението ли? Хаха стига е

 

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Причинно следствени връзки, съществуващи и не съществуващи вън от контекста на разглеждане, причинно следствени връзки ли са или случайности ?

Почна да ди зацикля харда, вземи малко си почини. Бъговете в програмата ти ще я забият. Дай рестарт или слееп. Хахаха 

преди 4 минути, _Alex&Vanko_ написа:

С медитиране да активираш мозъчни дялове но си имаш капацитет!

Индуктивност имаш ли си ?

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Да караме едно по едно. Присъщо съществуване, наричаме независимо от съзнанието съществуване. Но без във формулата да вкарваме присъщо съществуване на съзнанието. Неприсъщо съществуване, наричаме съществуване обусловено от съзнанието. Пак без във формулата да вкарваме присъщо съществуване на съзнанието.

Нищо не ти се разбира човек. Времето според мен съществува независимо от съзнанието. Ако не си съгласен дай друг пример. И отиваме до това да вкараме във формулата присъщото съществуване на съзнанието и да не го вкарваме. Едно по едно. Не така да изсипеш обобщаващо.

Какво е Будизма в крайна сметка? Религия, философия или учение? Може ли да се медитира върху философски въпроси или върху думи на Христос и т.н.

току-що, Реджеп Иведик написа:

Какво образование имаш ?

Физика учил ли си ? Кой е наблюдателя във физиката ? Има ли наблюдателя абсолютна сетивност ?

Ако счетем, че наблюдателя няма абсолютна сетивност, защо е задължително да считаме, че наблюдаваното съществува независимо от сетивността на наблюдателя ?

Посочи будистки източник подкрепящ твърдението ти. Да вземем за пример планетата Земя. Ние съзнателно възприемаме съществуването й. Тя като концепция и като наименование зависи от нашето съзнание, доколкото ние сме изградили концепция отговаряща на съзнанието ни. Но ако говорим за възникването на Земята, къде е било съзнанието, когато тя е възникнала? Ние правим логически изводи и изграждаме теории на базата на наблюдения и познаване на природните закони. Ние наблюдаваме други сформиращи се планети и на тази база съотнасяме изводите към нашата планета. Но можем ли да кажем, че планетата е възникнала във взаимна зависимост от съзнанието на наблюдателя, след като той се появява по-късно? Планетата не се е появила с появата на първия осъзнаващ я субект. Да, извън съзнанието ни няма да имаме планета, а нещо друго, неопределено, но съзнанието нищо не създава, а просто осъзнава определени аспекти от съществуващото извън него, които облича в думи и концепции.

Да за пореден път кораба потъна!

преди 35 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Времето според мен съществува независимо от съзнанието.

Обясни какво е време.

Движение на Слънцето и въртене на Земята около оста си. Имаме само материя,движение и вакум. Аз незнам нематериалното какво е.

И облаците и въздуха какво са?

Или вие го асоциирате как си прекарвате времето и оттам връзката със съзнанието. Ми нали се движите променя се картината.Местите едно друго се е материя и движение.

преди 6 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Движение

Значи казваш че има движение извън съзнанието - защо намесваш времето? Ползваш ли го като синоним за време?

Редактирано 18 май 20179 г. от Любомир Ико (преглед на промените)

преди 14 минути, Shiniasu написа:

Но ако говорим за възникването на Земята, къде е било съзнанието, когато тя е възникнала?

Считаш, че имаш абсолютна сетивност ли ?

Ако твърдиш, че не считаш да имаш абсолютна сетивност, тогава защо предпоставяш, като каква съществува земята през призмата на абсолютната сетивност ?