Промяната и специфичността на кръвтта Авраамова, както и тази на хората, на групата около него, е поради отдадеността на Бога, поради взаимното поръчителство, поради трепета в сърцето, поради дистанциране от егоизма и покварата.

Аврам по етнос е шуменец, вавилонец.

Кръвта му е променена от Светлината на Твореца и Аврам се превръща в човека Авраам.

преди 1 час, rurk написа:

Когато човек се отдаде на Бога, кръвната група се променя

Как се променя?

Чрез любовта и мъдростта, поради електро-магнетизма.

В човека започва да циркулира самата святост.

 

Тялото, формата, с всичките му особености и съставности, е грубото проявление на съзнанието.

Когато съзнанието се променя (от Светлината на Твореца), се променя и формата.

Самият процес на промяна, т.н. трансформация, може да тече много плавно, в течение на години, почти незабележимо, гладко, милостиво, но може да протече и бурно, за месеци и седмици, дори за дни.

Характеризира се с болки по цялото тяло, с промяна в гръбнака. Появява се характерен сладък вкус в устата и усещане за... плазменост, на еластичност и живост, докато не се достигне до тяло от светлина, до тяло на блаженството, тяло на любовта, но малцина имат това щастие.

 

Светостта е процес, който се разгръща и има степени на святост, степени на разгръщане на процеса и сега са такива времена, че се случва на масово ниво, защото Христос е на прага и защото 1000-те години мир започнат.

А по-конкретно, подплътено с наблюдения - например от кръвна група О в кръвна група АВ ли, побелели коси се заменят от естествени руси коси ли и т.н.?

 

Толкова свободното и произволно говорене на думички от различни познавателни системи (като например ДНК) досега бях видял само във Х-нет форумите. Тва се мина през "сърдечно съдовата система"... смеси се с толкова много друго... само и само да се нагласи към крайния извод.

Това е въпроса с ПОЗНАНИЕТО и ВЯРВАНЕТО - прост и сравнително адекватен критерий - при вярващия  човек, цялата обяснителна постановка е вторична - първо е налице твърдение, което "ТРЯБВА ДА Е ВЯРНО" защото е прието за такова. После към него идват хилядите обяснителни варианти - които задължително подкрепят първоначалното съждение и по този начин то се утвърждава.

Винаги по това е първия признак че нито е налице ИЗСЛЕДВАНЕ, нито е налице ОТКРИВАНЕ. За хората, които предварително са постановени "крайните изводи", това е края на вселената. Остава им да изследват Кой по кой нов начин, ще нагласи отново и отново крайния резултат като верен, доказан, правилен и... ИСТИНА. Колкото повече начини се събират, толкова повече изглежда че е верен - ОТНОВО ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ КРАЕН ИЗВОД, който дори не е никакъв извод. Той се нарича ПРЕД-УБЕЖДЕНИЕ. И само маските на "съждения" играят в пиесата на "истината".

При познанието - е точно обратното - тръгва се по съжденията и никога не се знае до кой извод ще стигнат те - това е пътят на ИЗСЛЕДВАНЕТО. И всеки извод е временен, относителен, и никога краен. Защото изследването е процес, И всяко "затваряне" е като "край на пътя". Но на милиардите не им стиска. Защото им трябва СИГУРНОСТТА, изразена през този точно пример на КРАЙНА УБЕДЕНОСТ, категоричност, и демонстрация на сигурност. Всяко твърдение "кове" следващото... защото е един цял живот, отразен и определен от стъкмистиката, подреждането, съвместяването на какво ли не - само и само задължителното условие да се спази. Т

Редактирано 29 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 11 минути, rurk написа:

Характеризира се с болки по цялото тяло, с промяна в гръбнака. Появява се характерен сладък вкус в устата и усещане за... плазменост, на еластичност и живост, докато не се достигне до тяло от светлина, до тяло на блаженството, тяло на любовта, но малцина имат това щаст

Промяна в гръбнака? А по-конкретно?

току-що, мо_хи_ни написа:

А по-конкретно, подплътено с наблюдения - например от кръвна група О в кръвна група АВ ли, побелели коси се заменят от естествени руси коси ли и т.н.?

 

Точно така, но аз лично не съм правил изследвания, но това се случва - нова кръвна група, подмладява човек, косата може да въдвръне цвета си, има характерен блясък в очите, светлина, характерен приятен мирис на тялото и пр.

Необходимостта от сън, храна и секс намалява.

Осъзнатостта и Любовта се увеличават. Явява се ясно разбиране на всичко.

Има един хирург, пише в "абв" форума. Той едно време си е играл да прави изследвания.

Той може да обясни по-подробно и е по-запознат от гледна точка на тялото и медицината.

преди 4 минути, мо_хи_ни написа:

Промяна в гръбнака? А по-конкретно?

Такава каквато ти усещаш - необходимост от "изпуквания", усукване, наместване; усещане на мравучкане, на болки чат-пат, на топлина, на "ток"...

Това са характерни белези.

преди 15 минути, rurk написа:

Това са характерни белези.

Не, просто фантазми.

преди 2 часа, rurk написа:

Има един хирург, пише в "абв" форума.

Значи не ти се иска самичък да ставаш за резил - ще е добре да повлечеш и някой друг с теб. Я ми кажи кой е този хирург, да ида в абв- то и да го питам, какви са тези изследвания, чрез които е установил промяна на кръвната група - не, че нещо, ала явно си имаме кандидат за нобелова награда.

Редактирано 29 август 201610 г. от sound (преглед на промените)

преди 5 часа, sound написа:

Значи не ти се иска самичък да ставаш за резил - ще е добре да повлечеш и някой друг с теб. Я ми кажи кой е този хирург, да ида в абв- то и да го питам, какви са тези изследвания, чрез които е установил промяна на кръвната група - не, че нещо, ала явно си имаме кандидат за нобелова награда.

Аз го питах на лични, човекът написа следното:

Цитат

Привет,

Конкретни лабораторни изследвания в тази насока не съм правил, не съм срещал и в литературата описание на такива, вероятно защото за нас като природно родени хора менталното тяло изобщо не е развито- то е в нещо като зародишно състояние, и което е сигурно- не се влияе от какъвто и да е вид активности от страна на човека- накратко, човек не е способен чрез практики и методики да повлияе в такава степен на "ментала". Но, астрала е друго нещо- там влиянието е осезаемо и двупосочно. В различни емоционални състояние астралното тяло (което има приблизително яйцевидна форма) променя цветовата гама, интензитета, плътността, чистотата и яркостта на цветовете в астралното тяло. Например всички болести според мен започват първо като патология в астралното тяло, причинена от психо-емоционални модели, които човек е създал и поддържа, независимо дали осъзнава това или не. Долу-горе това е, което се сещам в момента във връзка със зададения въпрос, дали ще Ви е от полза обаче- не знам, Вие преценявате.
Приятен ден

 

преди 1 час, мо_хи_ни написа:

....

Ами не знам за теб, не знам и за другите, но поне на мен това ми звучи меко казано доста по- различно от твърденията на rurk.

преди 59 минути, Aumi написа:

Но могат да се променят гените, като се получат разни мутации и полумутации,  в следствие на промяна на съзнанието.

ама си личат фантазьорите... Не е е вредно да се фантазира, не че и книжките в тая посока са проблем. Проблема е когато фантазното започва да замества  "другото". И постепенно се изгубва критерия за разграничаване...

Малко практичност и банален здрав разум не са навредили никому. А често са единственото "лекарство" за "изгубването". Рурки може да пише за личния си опит. Но той никога няма да е ДЖАО БИЧЪМ, нито тамилския светец. Нито ще придобие телата, както са описани. Всеки един от тия е описвал личен опит - чак след като го е преминал сам. Това е въпроса - оставят се следи на път, който вече си преминал. Следите от вече направеното. Това са хората, които правят живота си.

Докато тук, сред фантазорите, се взимат чуждите следи и подгонени от фантазното, си присвояват чуждия път още в самото фантазиране. Само и само заради проекцията в "очакването за пътя". Точно тия хора никога няма да извървят каквото и да е. Така, че ДНК се мени от "духовността", ама само по вдъхновителните книжки, направени за фантазните читатели и потребителите на фантазии. Така или иначе молекулата на ДНК е подложена на натиск към изменения през целия живот на човека... Но фантазиите към духовността за толкова много хора са ДУХОВНОСТ - не заместител, а единствената им форма. Защото друга - няма как да има, и това е единствения им шанс .,. нещичко поне.

Не един или двама са се изгубили сред вътрешното породено (фантазно, щото за това написано няма смисъл от други думички за него). Не един или двама са се самообрекли да живеят сред него. Не че някога са "избирали", просто следват несъзнателно най-малкото съпротивление и нещо както пеперудата следва блясъка на пламъка, в нощната тъма. Докато изгори в него... Това не е избор - просто инстинкт и нищо от онова, което е способно да промени нещата, още не е в състояние на достатъчна зрялост, за да се прояви.

Редактирано 30 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Недей да се слагаш до рурки, защото ти нямаш какъвто и да е опит, освен сред световете на фантазното. Нямам нужда да съм сигурен в каквото и да било - ти си го пишеш всеки път.

Всяко написано си казваш толкова открито къде си, коя си, каква си, имаш ли или нямаш път. Дори с последните думички - пак заигравката с "пълното право"... едни и същи са ти дори думичките с които намираш оправданията си и търсиш да си нагодиш консонанса. Ти си човек, който е твърде открит към другите за тия неща и е толкова лесно да те "прочетат". Има хора далеч по-прикрити в своите игри, някои от които изкусни играчи. А някои хора си мислят че това било дори "нужно" да се прикриваш максимално. Това също е част от изгубването - докато субекта си играе игрите по прикриване, за да прикрие от самия себе си колко и докъде се е изгубил.

Ти не разбираш, и няма как, че когато хората вървят по своя път и "правят живота си", те не им се налага да "ползват пълни права". Не се занимават да "дават примери от живота на други хора" и не се занимават на игрите на "споделяне", защото ПОЗНАВАТ!!! че личния опит можеш само да оставиш следите. Ти си твореца му, и няма как своя опит във вървенето на най-самотния път сред вселената, да стане "НЕЧИЙ ДРУГ ПЪТ". Това означава да "се намериш". И не че нещо - но това не става за фантазьори, дето оправданието им е, че "имали пълни права да споделят, квото другите били споделили".

Нямаш никакъв шанс да заблудиш някого относно това дали имаш или нямаш път. Никакъв шанс - освен да заблудиш себе си. Не че някой живо го интересува и не че си "единствена" в изгубването си и колективните игри по взаимности и споделяния не променят с нищо битието на изгубилите се, дори и да са на групи и да си играят на взаимни "намирания помежду си". Сто милиарда изгубени хора, не могат да сравнят с един единствен "намерен", дори и всички да му изучат следите наизуст, да ги цитират на псалми, да си играят че знаят, разбират или могат... А си остават невежи. И многото тук не решава каквото и да е, защото става въпрос за "качествен характер". А това е зона от битието в която игрите на трансформация от количество в качество, не вървят... Заради това ти ще си продължиш да си "споделяш" всичко от чуждите следи на хора, които вървят собствения си път. Когато някой няма път, споделя кво било по останалите хора. Когато някой му липсва ориентир, непрекъснато инстинктивно напира да ползва тия на "неизгубените". А грешат... много грешат. Но на пеперудата не можеш да й кажеш да не лети към пламъка в нощта. Тя просто следва поривите си и й остава единствено да се оправдава че това дето го прави също има значение, също е правилно, че може би не е така, тя също има път и избор...

Това е проблема с фантазното, че за целите на нуждаещия се, вътрешно се съставя напълно ново огледало и реалния живот престава да има значение.

преди 5 минути, _ramus_ написа:

реалния живот престава да има значение.

Реалния живот е реален и не е реален.

Цитирането е цитиране и не е цитиране.

Чуждия опит е чужд и не е чужд.

Мисленето в крайности е лоша карма и те отдалечава от правилния възглед. Разбирането, че ти си представата за себе си е като париците от великото стихотворение на великия Славейков.

"Байно нямаш ли парици,

сваляй със уста звездици..."

преди 45 минути, Aumi написа:

 

ама предсказуема си дори в реакциите си. Които именно са банални. Нямаш шанс дори това да промениш. А именно това те показва коя си и каква си.

Твоя вътрешен свят си го пишеш всеки път. Ти да не си с идеята че всеки път като пишеш, си пишеш "външния" свят, а вътрешния ти е надлежно прикрит само и само някой да не вземе да надникне там...

Пет пари не давам нито за авторитетите, нито за кой на кво длъжен. Нито на сърдитите човечета. В това е въпроса - не е възможно дори да забележиш че последното дето си изписала е просто обикновена защитна реакция, бързичка, натъкмена. Какво и как да кажеш на пеперудата че лети към фантазния си пламък, запленил я някъде в "тъмното". Както и да й го кажеш, или изразиш, тя просто "не чува"... глуха и сляпа за друго, освен  блясъка и порива си към него.

Редактирано 30 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

имаше още - от репертоара за защита. Особено към рамус.

Тва с огледалата... си само имитаторка. Дори не го разбираш - както се вижда от употребата и неуместността. Наистина е безпредметно и това чудесно те постановява. Така, че - няма какво да ти обяснявам - всичко си пишеш сама. Невидимо е само за теб си. В този смисъл - дори огледало да има, няма никакъв шанс да замести едно друго "огледало" в която си втренчена и според което ти си духовна, ти си с път, ти имаш много широк вътрешен свят, който обаче не е за разкриване.

Как да разбереш колко е нелепо например да пишеш - че твоя свят бил затворен, но си имала пълното право да си споделяш чуждия опит. Карай да върви там, нещо си. Не че някой го интересува.

Понеже някои хора разбират само езика на цитатит, ще се направя и аз на чуждоговорящ. Преди няколко дни, на стената ми във ФБ, поетесата Виолета Христова беше написала... цитирам:

По-добре дочети телеграмата докрая, вместо да търсиш недостатъци у пощальона! И да го намериш недостоен, той пак е бил най-подходящият.

преди 35 минути, _ramus_ написа:

Както и да й го кажеш, или изразиш, тя просто "не чува"... глуха и сляпа за друго, освен  блясъка и порива си към него.

Тогава…има ли смисъл от казването?

преди 15 минути, мо_хи_ни написа:

Тогава…има ли смисъл от казването?

В някакъв смисъл - не.

В друг смисъл - е по-сложно. Защото всъщност реципиента "не чете" само с "едно нещо" в себе си. Това, което реагира "не е единственото". Няма значение че именно то се "изписва".

Между другото - само да спомена, че както в живия контакт, имат значение и множество "други канали" през които протича информацията в комуникацията между субектите в нея, така и в писменото слово е налице аналогията на "невербален канал". Не е трудно да се научи човек да "го чете". Още повече че той самия е със сложна структура и... съдържа в компресиран вид голяма част от несъзнателното, от това, което се прикрива, от дисонансите, от борбата им за консонанси. И както се "изписва" този канал, така и при прочита, част от интерпретацията също се прави и подсъзнателно. една част формира реактивното според ЛИЧНОТО ЛИЦЕ. Но други части, "живеят" свой живот и също участват в "обмена".

освен това мисля че разбираш какво говоря. Друг е въпроса че понякога е доста забавно - пиша думички и те не са за "парадното лице", дето отгоре на всичко ми играе игрите си за пред мен, за пред "голия си цар" пред огледалото. Същите тия реагират, но това е само на повърхността. Някъде отзад, някъде от "по-дълбокото" има и "други очи, други уши". Там телеграмите имат друг смисъл, а пощальонът е без всякакво значение. Няма значение и защитаването. Мен именно "този свят" ме интересува. Другия, парадния, е толкова елементарен, толкова повърхностен и плосък. Нищо че за толкова хора това е "единствения". А и те не са "виновни". Но най-важното - парадната част създава само воала - за към другите парадни лица. Помежду си те създават колективна парадна реалност. Но "онова", зад тях... е много по-дълбоко. Дори - много "по-живо".

Парадоксално е, че "четейки" какво става по "скрития канал" показвам на пишещия че има неща в писаното от него самия, за които той си няма понятие. Играейки игрите си по защитаване и вкопчен по идеологическите си танци е напълно сляп за самия себе си. Парадоксално е, че Пишещия е толкова напрегнат и вживян да "ми каже" нещо парадното му лице. А всъщност въобще не си дава сметка за това, че "по скрития канал" ми казва нещо съвсем друго, съвсем различно. И когато отразявам именно "различното' субектите се объркват и решават че играя някаква игра, че си правя нещо си, че ги ползвам... А аз само ИЗПИСВАМ ОНОВА, КОЕТО самите те, в себе си не могат да прочетат. И ставам точно нещо като "пощальон" между едно лице и друго лице... в един и същ ЧОВЕК.

Редактирано 30 август 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Минавайки определена възраст, човек така се сраства с начина си на мислене и каналите на отражение, които ползва, че е по-вероятно да отместиш с постовете си брахиозавър, отколкото да видиш промяна…

преди 25 минути, _ramus_ написа:

И когато отразявам именно "различното' субектите се объркват и решават че играя някаква игра, че си правя нещо си, че ги ползвам... А аз само ИЗПИСВАМ ОНОВА, КОЕТО самите те, в себе си не могат да прочетат. И ставам точно нещо като "пощальон" между едно лице и друго лице... в един и същ ЧОВЕК.

Ми, като не пишеш приятни неща, а все изтласкани в дъното на съзнанието неприятности…как ще ти се радват? Че ние цял живот бягаме от тях, дори се изхитряваме да ги направим невидими за самите себе си, пълна дисоациация, непрогледна мъгла, надявайки се, че ние като не ги виждаме и другите няма да ги съзрат…

Виж, ако постовете ти бяха с друго съдържание - ти си неосъзнат лидер и гений, имаш потенциала да преобърнеш света, неординарен ум, пропит с божествена оригиналност - ефектът щеше да е друг.

Редактирано 30 август 201610 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

току-що, мо_хи_ни написа:

Минавайки определена възраст, човек така се сраства с начина си на мислене и каналите на отражение, които ползва, че е по-вероятно да отместиш с постовете си брахиозавър, отколкото да видиш промяна…

ааа, не. Не искам да отмествам каквото и да е. Това дори е вмешателство. Не само че субекта се защитава. За него защитаването си е точно по съответствие. Не се занимавам да руша стени. Просто това е моят начин на "комуникация". След като го открих в себе си, това че "научих някои от езиците на скритите канали" е само съпътстващо и е само нещо като 'проверка за мен самия - доколко, как. Това е един сравнителен и съпоставим прийом. Нищо повече... 

Но... и нещо повече. Например рядко, но се случва, при анализа всъщност да се получи извод, който ясно ми показва нещо просто - изиграл съм точно ролята на пощальон. Части от един субект, не може да достигне до "парадното му лице", сред парадния му свят. И вместо комуникация отвътре, се случва отхвърляне и едно сляпо "дърпане", точно както си е съответствено на парадното лице, сред парадния му свят. Разбирам че сигнала тече и че той е "вътрешен", но през писаното слово тук, аз превеждам нечутото, недоловеното, с думите и "езика" на парадното лице, през парадния свят. Правя нещо като "шорткът". Трудно е да се каже че "го правя", само участвам в една сложна вътрешна игра, като случаен страничен елемент. Именно - само "пощальон"

Някои неща е по-добре да си останат скрити…Така, както най-голямото зло - надеждата лежи затворена на дъното на кутията на Пандора. Човек е с определено парадно лице, защото не ми би могъл да оцелее с друго в обстоятелствата, в които е бил поставян като дете, тийн, в ранната си младост… Не всеки има смелостта и силата да се изправи пред себе си. А и не е нужно. Все пак това е най-голямото познато изпитание за един човек - да застанеш лице в лице със себе си. И често води до самоубийство.

Да, и според мен, може да се каже така. Те така или иначе "си остават скрити". Нали се вижда - каквото и да е - си остава скрито и всеки си застава "по местата". Мисля, че най-малко ти виждаш как е в самия форум, в конкретния случай - скритото продължава да си е скрито.

Всеки човек пред себе си играе много сложна игра, на много пластове, напълно невидимо за парадното си лице. То затова е парадно - то играе ролята на покривало, на "кутията". Това само хората, които могат да си позволят да се потопят в дълбокото, го познават какво означава.

Разкриването е процес, той не е "бум" и вече се открива. Това е много сложен начин по който вътрешните аспекти " си говорят и обменят помежду си" И това е в рамките на всеки човек. Близки помежду си аспекти - между двама човека, резонират и също обменят. В рамките на един човек, вътре в него е нещо като "ХЪБ", като информационен пул. Има и неща, които ги "виждам", но не ги разбирам. Има и такива, които въобще не съм способен да ги разпозная и "не ги виждам". Така, че... дали и кое е "правилно" не знам, няма и как - оставям се "живота" да ме води без идея да имам накъде, кое е правилно, кое ми е познато, кое е важно, истина или  вярно. Нали затова е "НЕПОЗНАТОТО"

преди 2 часа, мо_хи_ни написа:

 отколкото да видиш промяна…

Тя промяната, ако ставаше с подобно надменно отношение, да принизяваш и унижаваш другите .....  когато рамуса демонстрира, че може да печели сърцата на хората, тогава и ще обърнат  внимание на коментарите му: в което се състои и тайната на учителското поприще. Да раняваш е лесното - това всеки го може. Да лекуваш обаче - е препоръчително най- напред, първо ти да си здрав. Комичното при рамуса е, че се опитва да предизвика в другите ефекта да "застанат лице в лице със себе си", при положение, че самия той избягва това - съответните реакции на хората, тъкмо това му показват, пък нека си вярва, че разбира аналогиите с огледалата.

преди 2 часа, sound написа:

Тя промяната, ако ставаше с подобно надменно отношение, да принизяваш и унижаваш другите .....  когато рамуса демонстрира, че може да печели сърцата на хората, тогава и ще обърнат  внимание на коментарите му: в което се състои и тайната на учителското поприще. Да раняваш е лесното - това всеки го може. Да лекуваш обаче - е препоръчително най- напред, първо ти да си здрав. Комичното при рамуса е, че се опитва да предизвика в другите ефекта да "застанат лице в лице със себе си", при положение, че самия той избягва това - съответните реакции на хората, тъкмо това му показват, пък нека си вярва, че разбира аналогиите с огледалата.

Не всички хора имат психологична нужда да "печелят сърца", да бъдат "лечители", "учители", "гуру"…понякога комичното е повече от достатъчно. Ако не друго, поне е искрено.

преди 7 минути, мо_хи_ни написа:

Ако не друго, поне е искрено.

Странно е как заливането с помия винаги е искрено - а може би не е чак толкова странно.