преди 18 минути, valkiria1 написа:

Юдейско богословие

В юдаизма богът е едновременно трансцендентен, единствен и непознаваем. Общението с него се осъществява само посредством Талмуда, Тората и приложените към тях коментари.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Богословие

Това е пълна глупост... Уикипедия понякога е полезна, но не тук. Глупост е да напишеш, че "общението с бога се осъществява само посредством талмуда и тората". Те са сборници с думи, както и библията, но не са част от моя организъм, нали? Четейки и размишлявайки и действайки човек се стреми да разбере и да се пречисти, останалото е божа работа, Валкирия.

Брей, много съм заспала, чак след пет минути видях защо наистина е глупост, и то голяма този цитат... ами той казва че общението с Бога е невъзможно, понеже е трансцедентен и непознаваем, и след това обяснява как се осъществява общението с него - чрез книги. И те са важни разбира се обаче не не

Редактирано 27 юни 201610 г. от witness (преглед на промените)

Не мислиш ли, че става въпрос само за външния образ и подобие?

Защото ако се разбира буквално, би трябвало да сме богове?А тогава играта загрубява!

преди 2 минути, valkiria1 написа:

За хората изповядващи иудаизъм общението с бога се явява чрез Тора ,която за нас е божието слово.

Затова съм удебелила уточнението :

 

преди 3 минути, valkiria1 написа:

Аз ти говоря за " Армани", ти ми показваш как се крои костюм със строителен метър / образно казано / 

 

Какво армани, ти разбираш ли колко е нелепо изказването в цитата от уикипедия, чакай да си добавя редакцията от горния пост тук

преди 15 минути, witness написа:

Брей, много съм заспала, чак след пет минути видях защо наистина е глупост, и то голяма този цитат... ами той казва че общението с Бога е невъзможно, понеже е трансцедентен и непознаваем, и след това обяснява как се осъществява общението с него - чрез книги. И те са важни разбира се обаче не не

 

преди 55 минути, scepsis108 написа:

на нивото на което се води дискусията,

тц тц ей затова цялата земя сме на висота

преди 1 час, scepsis108 написа:

Разлика има, но не я формулираш прецизно, т.е  ако позволиш, то ще те коригирам малко.  Ведическите даршани подържат не пантеистичен, а панантеистичен възглед, макар и не всички, но на нивото на което се води дискусията, няма полза да се навлиза в още повече детайли, понеже ще е объркващо. С други думи, въпросният Брахман е едновремено трансценденет (като в строгия теизъм) и имантентен (като в класическия пантеизм) по отношение на тварния свят или мая. Точно, защото мая е негов сън, както посочваш, то той присъства и е творец на съня, но едновремено с това е трансцедентиран от него.

Благодаря, за уточнението, но целта ми беше просто да посоча главните разлики, а навлизането в детайли ще размие разликата. Например монотеизма (по специално на християнството или някои школи на кабала и суфизма) може да бъде описан и като панентеизъм, но подобно описание по-скоро описва приликите отколкото разликите между възгледите.

Редактирано 27 юни 201610 г. от koldun (преглед на промените)

преди 1 час, valkiria1 написа:

Ами нали ти преразказах и цитирах Талмуд  и Тора..каква повече тео-логия от това ?Хайде да не се налага да ти обяснявам в още пет поста какво е Тора и Талмуд и защо те са иудейската теология :

Юдейско богословие

В юдаизма богът е едновременно трансцендентен, единствен и непознаваем. Общението с него се осъществява само посредством Талмуда, Тората и приложените към тях коментари. Талмудът е съставен с усилията на няколко стотици, дори хиляди тълкуватели, старателно размишлявали в продължение на векове, продължаващо и днес - 15 века след написването му^[1].

https://bg.wikipedia.org/wiki/Богословие

Ми, ти нищо съществено не си казала към момента по въпроса. Тора, Талмуд и хиляди коментари и коментари на коментарите, пък толкова ли не можа да се сетиш за някой коментар по въпроса, който да излага нещата по-детайлно. Аз не те карам да ми преразказваш Тората и Талмуда, а тъкмо от някой коментар по въпроса се интересувах. Можеше просто да посочиш някой автор или да дадеш линк към нещо писано по въпроса ако ти са известни, пък ако не са ти известни можеше да кажеш, че не знаеш и толкова. Както и да е, сам ще си потърся нужната информация, мислех си, че като изповядваш юдаизма ще си по на "ти" с материята, но явно съм се объркал.

преди 12 часа, valkiria1 написа:

както ти казах нямаш пост ,който да не редактираш.Дори в редакцията  продължаваш да ръсиш глупости....преди да бъдат  събрани и записани ,знаеш ли колко века пророците са предавали словата на Адонай  устно ????

Продължаваш да се натискаш за титлата "главен мазохист " на темата ,нали ???

Не бих ти отнела първенството, моля. И, какво значение има дали е устно или писмено словото? То има за цел да насочва съзнанието на възприемащия го, което насочване може да се явява под формата на разнообразни символи като числа, образи, пропорции, също като вид и част от словото - както е случая с устройството на мишкана, предназначено да въздейства върху умовете на всеки от събраните там. Същото е предназначението на иконите например. Но ти като чуеш някои "ключови" думи, реагираш първосигнално... напълно по навик.

Та проблемът е по какъв начин, посредством какво слушащите словото стават способни да го разберат и да се поправят, и да действат и мотивират в съгласие с него. Защото никой не може да отрази, или да разбере, или да усети, или да дойде в съприкосновение с нещо, което няма своя еквивалент в самия него, в неговото устройство, поне като потенциал. Затова може би твърдят, че през шабат евреина получава особено допълнение в душата си, за да стане способен да усети и разбира висшите светове... чрез шехина, "сиянието на Славата божия", "божието присъствие", неотделимата според някои същност от бога; и по въпроса за това какво точно е шехина тълкувателите сред равините са толкова разделени, колкото (давам га само за пример, макар нищо чудно да става въпрос за същото) някои православни богослови относно функциите на София, премъдростта и т.н.

Това са трудни за формулиране теоретични въпроси, понеже се движат по границата с практиката, така че аз не се натискам да ги разнищвам, но да ги споменем, а не да се смеем, без да знаем на какво като децата.

преди 20 часа, skalata_73 написа:

Кажи ко прай моя приятел Shah Rukh Khan ?

Здравей,

Не знам, но вярвам, че е добре.

 

 

преди 20 часа, M.Николов написа:

При условие, че човек е несъвършен, не следва ли да се подлага на съмнение и неговото тълкуване?

Следва, много ясно. След като бог е непознаваем и пътищата му са неведоми. Какво друго ти остава освен да се съмняваш и да критикуваш. Аз доколкото разбирам, в това се изразява и тълкуването, дето го тълкуват 15 века, или колкото са там. Сигурно има и просветлени равини с правилен възглед. И не равини. Разбирането на непознаваемостта на бог е много важно, чисто логически.

преди 22 часа, valkiria1 написа:

Защо да е несъвършен ?

"Рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26).

"И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божи образ го вътвори: мъж и жена ги сътвори" (Бит. 1:27).

 

Т.е. Бог мъж ли е или жена? Или и двете? Освен това ако Бог е трансцедентален за какъв образ и подобие изобщо може да става въпрос?

преди 3 часа, valkiria1 написа:

Иначе чети Рамбам ,само ,че как ще разбереш него

Че кво има за разбиране?

Цитат

Езичник, който се занимава с изучаване на Закона, заслужава смърт. Той трябва да се занимава само с (изследване) на седемте заповеди. Така също, езичник, който пази почивния ден, дори ако това не е седмия ден, ако го е отделил като събота, заслужава смърт. Няма нужда да заявяваме, че той заслужава смърт, ако си направи нов празник. Общият принцип е: на никого не е позволено да прави нововъведения в религията или да съставя нови заповеди. Езичникът има избор или да стане истински прозелит, като приеме всички заповеди, или да се придържа към своята си религия, без да добавя или да изважда нещо от нея. Следователно, ако той се занимава с изучаване на Закона, или спазва ден за почивка, или прави някакво нововъведение, той бива бит или наказан по някакъв друг начин и бива уведомен, че заслужава смърт, но не бива умъртвен (* никога не е късно)...

Мойсей Маймонид

* забележка на колдуна, който трябва да бъде претрепан с камъни  или пък правен на чеверме щото е колдун.

От ясно - по-ясно. Написано в прав текст, изобщо никакъв проблем с разбирането. Но, аристотеливските трактовки са ми леко скучни, и не съвсем по вкуса. Виж Филон Александирийски е съвсем друга бира - дето се вика, все пак Платон е учил Аристотел на философия пък от писанията на последния се е учил Мошето с дървесната рода. Точка за Дарвин! или пък не .

преди 3 часа, valkiria1 написа:

 Талмуд и Тора 

 

преди 4 часа, valkiria1 написа:

 Как ще "строиш " етажите на сграда ,като не си построил основите ?! 

Ми, никак !!!!

Аз не не съм от зидарите !!!

Нито зидар, нито архитект !!!

преди 4 часа, valkiria1 написа:

само плагиатство и копипейст 

Ама добре ми се получава.

 

преди 2 часа, koldun написа:

преди 6 часа, valkiria1 написа:

само плагиатство и копипейст 

Ама добре ми се получава.

Колдуна, докато се ровеше нета, откри нещо впечатляващо, или поне впечатляващо за него. . Машала на автора, ашколсун на майка му, евала на баща му.  Може и да не е съвсем по темата  за юдаизма, но има отношение към нея и си струва да се прочете, по мое мнение.

Копипейст едно към едно:

Цитат

Теургия - Моята воля е Твоята Любов

Божеството се разкрива като безкрайна любов. Но хората продължават да живеят в духовна нищета. Търсят щастието и не го постигат. Защо?

  Любовта е нещо, което хората всъщност старателно избягват. Новият Завет наистина е учение на любовта, но е нещо много трудно за осъществяване. Със Стария Завет обаче всичко си е наред. Там си има ясни правила, които трябва да се следват. Прави това, не прави онова. В Новия няма правила. Или има само едно – обичай.  

  В Стария Завет има една своеобразна красота. Човек търси Божеството, но го търси в тъмнината на незнанието. Стъпките му по пътя са колебливи. Често не знае на къде да върви. Как и къде да го търси Него – Непознатия. Търсенето може да се превърне в една агония, в която има едно дълбоко желание – копнеж, но как да бъде осъществено. Как да се постигне непостижимото? Юдеизма казва: Бог не може да бъде намерен , освен ако Той не го пожелае.

  За намирането на Божеството е необходима среща на търсещия и Търсеното. И именно в тази среща е любовта. Тя е необходимо и неизбежно условие за срещата. Но любовта е нещо плашещо дори в обикновените човешки взаимоотношения, а какво остава когато се отнася до Божеството. Любовта е нещо много ирационално и това плаши хората. Обикновено човекът търси любовта , но когато я открие бяга защото е опасна. Едва ли има нещо по – опасно от нея. Любовта е ирационална, а човекът е рационален. Какво става с Христос когато разкрива любовта като същност на битието. Превръща се в най-опасният човек в Израел – царството на рационалния Юдеизъм. Толкова опасен, че е нужно да бъде умъртвен за да не разпространява някаква идея за любовта като път към божието царство.  

  Основният проблем е между ума и сърцето. Със сърцето се обича, а умът иска ред. На ума е нужен закона, правилото, а не любовта. Умът държи на установените социални структори, на правилата, закона, а не на хаоса който носи любовта. Умът обича реда, а не хаоса.  

  Старият Завет е завет на закона. Закон и ред вървят заедно. Мойсей при цялото му величие не прави нищо повече от това да положи основите на една бъдеща държава давайки на евреите един религиозен закон и нравствен кодекс. Тоест организира социума . Индивидът се губи. Онова, което е полезно за правилното функциониране на системата е важното. Индивидът е пожертван за благото на обществото. Божеството е Богът на Израел. Отношенията между човека и Божеството са отношения на правото. Не случайно в основите са на западното право и цивилизация са залегнали част от заповедите на декалога.

  Христос със своето учение е един опасен анархист, който срива толкова удобната и рационална уредба на социума. Измества фокуса от обществото към индивида. Божеството вече не е Богът на Израел, а лично и любящо. И взаимоотношенията между Божеството и човека са вече отношения на любов.

  Любовта е нещо опасно за ума, той я избягва на всяка цена. Любовта е хаос, а ума обича реда. Редът е сигурност, а любовта не сигурност. Затова умът не я приема опитва се да се спаси от хаоса. Умът може да бъде установен в нещо такова като брака, но не и в любовта. Социалната структура е ясна и логична, но чувството е хаос. Ако човек допусне любовта в себе си, той допуска един вътрешен хаос, който разбърква всичките му ценности и преценки, сривайки представата му за света, оставяйки го гол и беззащитен изложен на ветровете на съдбата.

  Божеството, смъртта и любовта са тясно свързани. Когато малкото дете се ражда първото нещо, което прави е да вдиша. Последното нещо, което умиращия прави е да издиша. В еврейския текст божието има се изписва като : IHVH (йод, хе, вав, хе ) – свещената тетраграма. Много е писано за тетраграмата , незнайното име на Бога, което давало мощ на маговете и други такива. Истината е много проста. Името е съставено от звуковете на вдишването и издишването. IH – вдишване и VH – издишване. ( Бит. 2:7 И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.) В кабалистичната традиция на посвещение, когато бива разкривана тайната на божието име, менторът многозначително обявява, че сега ще произнесе тайното име на Бога след, което запазва мълчание. В това мълчание е разкрито името на Бога. Ако неофита е разбрал – добре, ако не е – не е.

  Вдишване – живот, издишване – смърт. Ритъмът на битие и небитие, живот и смърт - това е тайната на Божието име. Ако човек се страхува от смъртта той се страхува и от Божеството. Срещата с Божеството винаги минава през смъртта. За да бъде намерено Божеството е необходимо да се приеме смъртта. Смърт и Бог са имената на едно и също явление, на един и същ процес. Бог е и двете и живот и смърт. Щом се приема едното, трябва да се приеме и другото. Ако смъртта бъде приета като Бог, това трансформира цялото човешко същество.

  Това е изключително ирационално. Умът има своето битие в динамиката, а смъртта е точно обратното на динамиката. Затова и умът избягва много старателно мислите около смъртта и евентуалната среща с нея. Това да се приеме смъртта е точно обратното на това, на което е бил учен човек през целия си живот да цени живота и да отхвърля смъртта. Ключът в приемането на смъртта е в себеотдаването. Себеотдаването е любов и доверие. Тук ключът е в правенето на избор. Изборът на свободната воля да се отдаде на Божествената.

  Това е любовта. Любовта е дълбоко разбиране, ясно виждане на реалността такава каквато е. В акта на приемане на Божествената воля, човекът умира и се възражда като ново божествено същество. Смъртта идва като нещо уникално несравнимо по своята красота преживяване. Бог се разкрива. И тогава човек се научава да живее с Божеството всеки миг. С всяко вдишване да оживява и с всяко издишване да умира. Това са двата аспекта на човешкото същество, които за първи път се сливат в единно хармонично цяло без съпротива и отхвърляне. Ако човек умира със всяко издишване той се отпуска и се отдава, тогава със всяко вдишване в него навлиза живота – нов и божествен.  

  Това е абсолютно ирационално и умът за първи път достига своя предел и по необходимост утихва. И тогава се разгръща дълбокото осъзнаване на любовта като същност на битието. Двата не противоборстващи аспекта се сливат в безкрайното не двойствено битие. Небе и земя вече не са разделени, а са единното Царство Божие. Няма праведност и грях, а има осъзнаване. Праведността и греха не са качества присъщи на някое действие, а са качества на съзнанието влагани в действието. Не какво се върши, а как се върши. Те са наличието или липсата на осъзнаване. Любовта дава един особен вид внимание и чувствителност – осъзнаване, което помага на човека да почувства своя път, за да може да разбере всяка ситуация и да откликне адекватно.

  Любовта е истинското дълбоко осъзнаване на битието. Чувството се превръща в, съзнание в светлина, че всички и всичко е едно и също. Предел отвъд който не може да се премине. Тогава вече не остава нищо за постигане. Любовта и битието стават тъждествени и това е истинското лице на реалността. Тогава човек вижда ясно реалността на нещата. И любовта се излъчва от него естествено, както аромата от розата. Тогава човек може да види реалността на друго човешко същество ( конкретно ). Да види божествения потенциал в него. Потенциала присъстващ в мига, който в същността си е вечност. И тогава не може да не бъде обичано това друго същество – другия човек. Любовта естествено се излъчва към другия. Търси потенциала в другия и му помага да се разгърне и осъществи. Любовта се излива без очакване за отплата, резултат. Просто се помага на другия без мисъл за бъдещето. Любовта просто си тече без никаква мотивация, тя просто помага.

  Другият е едно битие, в което любовта естествено се излива и ако тя бъде приета безрезервно и свободно, човек попада в своя център и е изпълнен с чувството, че е намерил своя истински дом. Безрезервното приемане от другия центрира съзнанието дълбоко в сърцето. Когато другият приеме излъчващата се към него любов безрезервно, човекът наблиза в едно битие, което е отворено и приятелско, което не отхвърля или променя нещо от него, а го приема такъв какъвто е. Тогава се изразява и разкрива истинската същност на човека без маски. Човекът е самият себе си, своята истинска същност и маските са излишни. Дълбоко центриран в сърцето си той е в истинския си дом, където е извора на цялото битие. И това е изворът на цялото безпределно битие, един божествен извор, от който извира всичко и в който се връща всичко. Дългото пътуване към дома е свършило. Човекът вече е трансцедентност отвъд времето и пространството. Той може да гледа във времето и пространството, но същноста му е отвъд тях. Това е, което Христос нарича Царството божие.
  Това, че човекът се е върнал у дома си не означава, че е станал всезнаещ. Просто съзнанието е станало огледало отразяващо реалността. А умът започва тепърва да изследва една нова божествена реалност, но той вече е променен и е хармония със сърцето.

  Това е пътя на човека.

  “ Отче наш, Който си на небесата!  
  Да се свети Твоето име,  
  да дойде Твоето Царство,  
  да бъде Твоята воля…”

  Ако човешкото сърце се промени, няма начин и обществото да не се промени.

bezimenen
 
http://okultno.info/forum/13-176-1

 

 

Колдун, ма на една гола любов може ли да се живее?

Ние не сме фотосинтезиращи, фини същества - ядем, серем, пърдим, смърдим, а като ни тръшне някоя по-тежка болест, буквално започваме да воним. Красотата на духа е именно в това, че успява да вдигне и вдъхнови тази воняща, разпадаща се маса и да я мотивира, ако се наложи, дори да жертва пихтиестите си телеса в името на онова, в което вярва. Без вяра човекът е зомби и вярата е може би единственото, истински "духовно" и затова напълно ментално състояние на съзнанието, та не знам защо в духовните неща отново се намесват телесата и ни се внушава да се концентрираме на точно определен орган, отхвърляйки за пореден път ума?! Баш умът е този, който ни прави индивидуалисти, а не туптенето на сърцето, което е моторът на тялото, но ние нали за духовното сме отворили приказка или?

преди 4 минути, valkiria1 написа:

 

 К

Да. На теб добре ти се получава. Дори ти отива. Последните ти два поста са едно ярко доказателство за твоето безсилие и некомпетентност  да водиш диалог  на тема иудаизъм и импонират само на разръфаните краища на болното ти въображение. Много ясно ти личат потурите, но защо през цялото време се опитваш да ни внушиш ,че си  облечен с "Версаче "

В този форум е имало и по- амбициозни  религиозни и литературни клошари ,натоварени с предразсъдъци и злоба, чиято воня се разнасяше из нета, така ,че твоята миризма на чесън и мухъл не може да им съперничи. Ти си поредния ,който сам си организира клане  над собствения здрав разум  и нормалност.

Надявам се разбираш ,че си аут от по-нататъшни диалози с мен.

Защо винаги овърташ?! Защо винаги за неща които не ти изнасят гледаш как заобиколно да обидиш хората които ти задават неудобни въпроси ? Ти искаш да се води дискусия която само на теб ти изнася.

преди 13 минути, valkiria1 написа:

Надявам се разбираш ,че си аут от по-нататъшни диалози с мен.

Ксенофобията в момента се разпространява като вирус, стана причина за цял Брекзит, а скоро ще си имаме и Тръмп за президент и както винаги, трябва да има жертвен агнец, върху който да бъде хвърлена цялата вина за безумието човешко, та…ако не са мохамеданите или източно европейците, то по-добре позната, стара историческа рецепта, ще да се евреите! 

На мен отдавна ми се повдига да чета постове за плакатната любов, когато виждам реалността и знам, че само друг тип съзнателност е способна да промени и да превърне човека от звяр в "ангел", но целта не е хората да се заобичат - т.е. да израстнат умствено, а да бъдат ползвани за целите на Game of Thrones. Затова и се препоръчва концентрация върху сърцето, щото, разбираш ли…умът бил подвеждащ… А и като добавим към това, че самостоятелното мислено е едно тежко упражнение, то става ясно и защо копи-пейста е на почит. Аз отивам си гризна бананче за закуска, щото нямам никакви претенции за духовност, най-обикновен мамун съм. 

преди 12 часа, Shiniasu написа:

Т.е. Бог мъж ли е или жена? Или и двете? Освен това ако Бог е трансцедентален за какъв образ и подобие изобщо може да става въпрос?

Това е интересен въпрос! Би ми било интересно да прочета повече в тази връзка.

Редактирано 29 юни 201610 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

преди 3 часа, мо_хи_ни написа:

Това е интересен въпрос! Би ми било интересно да прочета повече в тази връзка.

би ти било интересно да прочетеш юдейския вариант на Адонай ли, или въобще? Щото ако е второто - каква форма може да се приложи към най-договорената колективна компенсационна проекция в историята на ХОМО. Тоя примитивизъм скоро не се вижда да се израства от същия, предвид колко силно му е необходим.

Каквато форма се договорят помежду си различните типове потребители на бог, тази си ползват. Между другото - това е и един от много точните белези за "ниво" - за едни е мъж, за друг - жена, за трети - безполов, четвърти - бащица, пети - безформен със засукани съчинени критерии от типа "това е сила, която създава, ръководи, управлява"... - само и само да върши работа.

А вкопчените им трябва форма, дори и като образ да е. Някои интелектуални образът като не им стига и го усложняват с хиляди описателности, характеристики, дракат се заради интерпретациите (пак договорени) и... така си върви каруцата на измисленото битие, чрез "преживяване". В което образа и ролята на бог е много важна и нужна.

Редактирано 29 юни 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 минута, valkiria1 написа:

.....

В четири отношения човек наподобява създанията горе и създанията долу . Подобно на животните яде, пие, продължава рода си, облекчава се и умира. Подобно на божествените създания  той ходи изправен, говори, притежава интелект и вижда./ в смисъл не само да гледа /

...

Защо ли само малка част от хората изпълняват горните две неща.....

преди 2 часа, valkiria1 написа:

 

Една част от човека е божествена, другата е земна и това е в контекста на горе писаното.

С риск да го приемеш за спам, но едната част е Небе (Ян), а другата Земя (Ин). Добро разбиране има в Тората и другите ваши учения, според мен, понеже не са ли двете (Земята и Небето, божественото и земното) сътворени от Адонай? В правилна ли посока разсъждавам, Вал, или допускам грешка в разбирането на това, което казваш? Ако е последното, се извинявам предварително, понеже съм пълен лаик в тази сфера.

 

преди 41 минути, valkiria1 написа:

 Аз просто твърдо смятам,че вяра и дела са неразривно свързани. Няма как да вярваш в Бог, но да не спазваш заветите му и ,че пътят за спасението на душата е точно спазването на думите  и обета от завета .Така както са правили нашите патриарси .  Така ,както е обещано от самия Адонаи. 

Да. Небето и Земята, божественото и земното, Ян и Ин произтичат от Източника или Адонаи. Залитането в едната или другата посока нарушава баланса и реда. Самият Първоизточник е отвъд тези дуалности, но се проявява посредством тях.

Не го изразявам добре, но схващам идеята и я намирам за чудесна и задълбочена.

Благодаря за отговора.

 

 

Редактирано 29 юни 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

Щом основната идеята е човека да прославя твореца, защо твореца ни е дал разум и чувства, защо изобщо ни е дал свободна воля и право на избор?

преди 18 часа, мо_хи_ни написа:

Ние не сме фотосинтезиращи, фини същества - ядем, серем, пърдим, смърдим, а като ни тръшне някоя по-тежка болест, буквално започваме да воним.

Не те разбирам, как любовта ти пречи на яденето, пърденето и прочие физиологични дейности.

преди 18 часа, мо_хи_ни написа:

Колдун, ма на една гола любов може ли да се живее?

Определено не те разбирам, какво значи "гола любов". Любовта е чувство и отношение. Добави към това, което имаш вече и чувството на любов и ще видиш може ли или не може да се живее с любов. И ако вместо любов изпитваш омраза - това ще засити ли гладния ти стомах повече? Съмнявам се. Ако обаче изпаднеш някой ден в ситуация да умираш от глад, много по-вероятно е някой човек с любов в сърцето да сподели храната си с теб, отколкото някой, който те мрази или е равнодушен към съдбата ти.

преди 18 часа, мо_хи_ни написа:

Красотата на духа е именно в това, че успява да вдигне и вдъхнови тази воняща, разпадаща се маса и да я мотивира, ако се наложи, дори да жертва пихтиестите си телеса в името на онова, в което вярва. Без вяра човекът е зомби и вярата е може би единственото, истински "духовно" и затова напълно ментално състояние на съзнанието

Малко си в грешка, това го прави любовта съчетана с вярата. Жертвата в името на онова в което се вярва е акт на любовта, а не на вярата. И с вяра човека пак може да е зомби дори по-голямо зомби отколкото без вяра. Вярата без любов, особено религиозната вяра е нещо опасно - създава фанатици. И такава вяра по скоро би пренесла тебе в жертва отколкото да се себежертва. Да вярата е ментално състояние, инструмент на ума, но толкова. Тя си е действие на рационалния ум, възможност да се абстрахираме от конкретното и да работим с виртуалното, но толкова. Вярата е нещо като клапан, тя може да пропуска в ума някакви виртуални неща - представи и умът да работи с тях така както работи с образите на конкретното. Определено вярата е много важна - дава устойчивост на ума и съзнанието в потока на битието, но в нея няма нищо духовно. Тя си е най-обикновено свойство на ума, което функционира нонстоп. Без вяра човек не може да направи и най-простото волево движение, прави го именно защото вярата му дава убеждението за повторяемост, за постигане на определен резултат, дава му устойчивост, предвидимост. Вярата може да доведе човека до духовността, но вярата сама по себе си не е духовност. И в тоя смисъл тя не е духовно състояние на съзнанието. Любовта - да, тя вече е духовно състояние. Любовта обаче не е от порядъка на рационалния ум.

Рационалният ум при човека е стесняване и фокусиране на съзнанието. И тук вече се връщаме към  темата и юдео-библейските  неща.Така нареченото "грехопадение", изгонването на човека от райската градина е именно развиването на рационалния ум. Знаеш там за еволюционната теория предполагам, как приматите са еволюирали до съвременния вид на човека - хомо сапиенс. Някъде из постовете по напред видях, че Валкирия споменава Адам Кадмон - небесния човек - архетипа. Казано по друг начин Адам Кадмон това е човечеството, изобщо човека. Някъде по напред бях резюмирал същността на християнството и там споменах, че Логоса задава информационната матрица на всяко нещо във вселената. Адам Кадмон от една страна е именно тази информационна матрица на човешкия вид. Когато човекът се развива през историческите периоди, от времето си на пещерен човек до наши дни му се налага да се фокусира все повече и повече върху заобикалящия го свят. Ние се развиваме като технотронна раса. Кога и къде сме поели по този път на развитие е трудно да се каже, но сме тръгнали по този път. Оцеляването на човека в началото е зависело от това той да фокусира ума и възприятията си върху конкретния заобикалящ го свят. Определено светът не е гостоприемен и оцелява най-приспособимия вид. Човекът се е приспособявал, като няма големи зъби и нокти е развивал ума си. Открил е огъня, копието, лъка и стрелата, колелото, започнал е да строи жилища, да сее и жъне, да отглежда животни... и така до днешните ни хитроумни машинарийки, без които не можем. През това си историческо развитие човекът фокусира своето съзнание все повече и повече върху заобикалящия го свят. Фокусирането на вниманието върху заобикалящия свят е стесняване на съзнанието. Възприема се добре тримерния свят и обектите, които са непосредствено важни за оцеляването. Ясно се вижда едно, но пък не се вижда друго. Онова, което религиите и мистиците описват като духовен свят, не е някъде отвъд, то си е част от същия този заобикалящ ни свят, просто човекът е спрял да го възприема. В началото за да него разсейва е изолирал една голяма част от света във възприятията си. Буквално е тръгнал и забравил да спре по пътя на технотронното развитие като кон с капаци (слагат едни наочници на конете, които им позволяват да виждат само пътя пред тях, но не и в страни ). Ето това е прословутото грехопадение. Човекът напуска райската градина - той е отписал, зачеркнал е една огромна част от битието. Обърнал и е гръб като на нещо маловажно, с което не си струва да се занимава и след това забравил за нея. И само откъслечните спомени и случайните зървания на "другото" вплетени в митовете му напомнят, че има и още нещо, че не винаги е живял така. Дали това е грях - да грях е защото грехът е грешка. Дали е наследствен греха - да наследствен е, защото грешката, която прави човешкият вид впускайки се по този път на развитие се кодира в гените му. Влияе ли грешката на архетипния модел Адам Кадмон - да влияе. В архетипа, в базовия код е записана грешката. По своя ли воля яде човека от дървото на смъртта - да по своя воля, сам избира историческия си път и съдба.

Любовта. Какво е любовта? Любовта е всичко. Люб - добър, мил, хубав, прекрасен..., Любо - добро, красиво, скъпо, мило..., любое - всяко, всичко...,Любов - славянска дума означаваща еднението на "Аз" с обкръщаващия свят. ЛЮ - люди, хора. БО - бог, В - вед, зная. Любов - обич.

Цитат

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия (симпатията е благосклонност и насърчителност в отношението към другия), в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чувство, което се споделя от близки, влюбени и такива, които имат интимни отношения.

Уикипедия

Любовта е дума събираща в себе си всичко най-прекрасно и обичано. Любовта е разширяване на съзнанието, докато рационарния ум е стесняване на съзнанието.

преди 18 часа, мо_хи_ни написа:

та не знам защо в духовните неща отново се намесват телесата

Дух, душа и тяло са човека. Не са три отделни неща, ами са едно. Няма дух без тяло. Всъщност духът е едновременно и душата и тялото. Тялото е формата на организация на материята. Не бъркай плътта с тялото. Тялото е формата. Плътта е един от материалите изграждащи формата правещи я плътна така да се каже.

преди 19 часа, мо_хи_ни написа:

и ни се внушава да се концентрираме на точно определен орган, отхвърляйки за пореден път ума?! Баш умът е този, който ни прави индивидуалисти, а не туптенето на сърцето, което е моторът на тялото,

Защото докато този мотор - сърцето работи си жива индивидуалност, и пак този мотор е нужен на ума ти за да се осъзнаеш като индивидуалност. И като се осъзнаеш като индивидуалност искаш да си нещо друго, защо да си индивидуалност е самотно занимание. И тогава виждаш някое прекрасно същество и сърцето ти започва да бие лудо, пърхат пеперудки в стомахчето, тоест някъде в слънчевия сплит (пак в сърдечната област) и ти прималява едно такова под лъжичката та чак ти се подкосяват коленете и забравяш за всяка индивидуалност. Ума ти вече е фиркан от окситоцина в който се къпе мозъка ти, излязъл е в отпуска и не му пука, ни за логика, нито за сметки и си припява някъде "градил Илия килия" с подобаващо пиянско фъфлене. Та затова всички мистични школи акцентират върху сърцето. В тази област се усеща чувството описвано като любов.

Ай, стига толкоз писане, че стана много. Пък за любовта достатъчно имаше в оня копи-пейст.

преди 19 часа, мо_хи_ни написа:

но ние нали за духовното сме отворили приказка или?

Ти кажи.

преди 15 часа, valkiria1 написа:

 

В Битие Раба,  Сифре и Псалмите е дадено обяснение за тези неща.

 

И душата и тялото на всички творения,  създадени  на небето, са от небето и душата и тялото на творенията, създадени на земята ,са от земята , с изключение на човека ,чиято душа е от небето, а тялото му от земята. ако човек следва Тора и делата му са според волята на Адонаи, той е като създадения горе според писаното в псалмите :

6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния. 

Но ако не следва Тора и делата му не са според волята на Адонай ,той е като създанията долу според писаното в Сифре Второзаконие :

7 А при все това вие ще умрете като човеци,

Двойствената природа на човека е описана и по друг начин в Битие Раба.

В четири отношения човек наподобява създанията горе и създанията долу . Подобно на животните яде, пие, продължава рода си, облекчава се и умира. Подобно на божествените създания  той ходи изправен, говори, притежава интелект и вижда./ в смисъл не само да гледа /

Според равинското учение човекът  е венеца и завършека на Сътворението. Подчертана е идеята за родство между Адонаи  и човека, но има и бездна ,която ги дели. Една част от човека е божествена, другата е земна и това е в контекста на горе писаното.

На мен пък друго ми направи впечатление. Дадена е дефиниция на Божествено Създание! (даже в множествено число).

И така, що е БОжествено Създание: нещо което ходи изправено, което говори, притежава интелект и вижда (в смисъл на разбира) и НЕ яде, не пие, не се размножава, не се облекчава и НЕ УМИРА. Пък някои твърдят, че Божеството било трансцедентно т.е. непознаваемо.

п.п. Исках да бъде като шега, не знам дали успях.

Редактирано 30 юни 201610 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 1 час, Sleda написа:

На мен пък друго ми направи впечатление. Дадена е дефиниция на Божествено Създание! (даже в множествено число).

И така, що е БОжествено Създание: нещо което ходи изправено, което говори, притежава интелект и вижда (в смисъл на разбира) и НЕ яде, не пие, не се размножава, не се облекчава и НЕ УМИРА. Пък някои твърдят, че Божеството било трансцедентно т.е. непознаваемо.

п.п. Исках да бъде като шега, не знам дали успях.

Успя и не успя, както и следва да бъде. И да не бъде.

Не може да се избяга от представите изобщо, еле пък както твърди оня пишмян физик, от човешкостта на човека. Дори и аз, дето съм просветлен, ако говоря постоянно като себе си, има и няма, добро и зло, луд и нормален, ще ме вземат за яко изкуфял, което е лъжа и истина.

Така, че когато не говорим изкуфяло, все валидираме някоя теза, макар и временно, като отричаме, макар и временно, нейната противоположност. Сега, дали ще валидираме, че бог е белобрад старец седнал на облак, или непознаваем познат, или плоска земя, която се крепи на един слон стъпил на 4 костенурки, какво значение има. Все е смешно и не е смешно.

В смисъл, че изглежда умно, докато не задълбаеш до втория ред костенурки и не попиташ, "ами те върху какво са стъпили ?".

И така е с всяка една теза, с изключение на безкрайните регресии. Но да не забравяме, че и те са тези и не следва да се абсолютизират, както и обикновените смешно несмешни, лудо нормални тези.

"Тези, които вярват в пустотата са болни"

Нагарджуна

преди 3 часа, koldun написа:

Ти кажи.

Благодаря ти, че отдели време да ни запознаеш с представите си. От толкова много любов и любовно опиянение в поста ти все още се питам как така ксенофобията е успяла да се намести в съзнанието ти?! 

Ти имаш ли отговор за себе си, който да е по-малко "любовен" и малко повече разумен?

преди 5 минути, мо_хи_ни написа:

Благодаря ти, че отдели време да ни запознаеш с представите си. От толкова много любов и любовно опиянение в поста ти все още се питам как така ксенофобията е успяла да се намести в съзнанието ти?! 

Ти имаш ли отговор за себе си, който да е по-малко "любовен" и малко повече разумен?

Не питай върху какво са стъпили костенурките. Всяка теза може да се обори с въпроса, "а върху какво са стъпили костенурките ?"

Преведете си го на Тора или на Адонай. Логиката е една, няма еврейска българска. И бог е един. За всички. Е малко е българин, но ние нямаме вина за това. Нито евреите. Такъв е живота.

преди 8 часа, Реджеп Иведик написа:

"Тези, които вярват в пустотата са болни"

Нагарджуна

Най-после да напишеш нещо читаво, макар и да е малка част от един от многобройните ти постове. Поздравления!