голямо "присъствие"... щото "оставало четящия евангелията"... Евангелията са просто текстове. Съставени, подбрани, редактирани... текстове. Тя цялата магия е в самия четящ ( чуващ, отразяващ ). Това е и проблема - в магията, наречена общо "приказка безкрай".

Ето толкова прост пример - един и същ текст, и състезание кой как и докъде го "разбирал". Всеки твърди по свой начин, че му е ясно кое - не текста, а "обяснението". Тя битката дори не е за текстовете, а заради магията на интерпретацията и силата на личните и групови отражения. Цялата полемика, дори войни, се водят не заради текстове, нито заради информация... а заради силата, важността и значението на интерпретацията да отразява онова, от което имат нужда потребителите на цялата магия.

Никои текстове не са направили никога, нищо. Работата е в  тия, дето ги ползват - невъзможността да осъзнаят че всичко се определя от самите ползватели, инстинктивно се решава че цялата работа е в "текстовете". Обикновена и проста липса на авторефлексия, открита, дефинирана и ползвана чудесно от хилядолетия, по различни начини, през различни форми.

Редактирано 25 юни 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, sound написа:

Така и така се очертава никой да не отговори на питанията ти - кажи според теб ......... не е ли малко странен този начин на изразяване за Исус, спрямо цялостното му присъствие, което остава в теб при прочита на евангелията?

Рамус тук е напълно прав, всичко зависи от интерпретацията и от интерпретиращия.
За мен лично, има много противоречия в думите приписани на Исус.
Не приемам нито един текст за 100% истина, но пък говорим и обсъждаме текстовете така както са написани, а не евентуално какво би казал Исус. Защото ние сме огледала и виждаме и интерпретираме това, което носим вътре в себе си.

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Мога да отговоря, но отговорите няма да се харесат почти на никого от днес пишещите в темата - най-вече на християните и будистите. На първите, защото се засяга въпроса с превъплъщението, приет в ранното християнство, но отхвърлен в последствие. На вторите защото се предполага съществуването на атман, отхвърлян от много будисти. Атман е част от това, което на запад се нарича човешки дух и божествена искра в човека. Това обаче не е точно личността, която осъзнаваме като себе си в момента. След смъртта на човека, само тази част от неговия опит, която е достатъчно чиста да се свърже с духа ще остане като част от този дух през вечността. Останалото няма как да бъде свързано с духа и то ще остане като карма, която ще предизвика следващото ни въплъщение, за да бъде унищожена. В случая Христос олицетворява човешкия дух.

"Казвам ви, че на всеки, който има, ще се даде; а от този, който, няма, от него ще се отнеме и това, което има." - тук е засегнат един закон свързан с магнетизма и в него е засегната причината поради която много хора няма да разберат това, което написах по-горе. Не само това, но ще му се противопоставят с всички сили.

Да, това е една съвсем различна интерпретация. Но въпросът не беше за това на кой какво ще се даде или отнеме, а кой ще бъде посечен и защо.

ми едни се събират да се разберат взаимно как да интерпретират думите на Гаутама. Други - на исус. И двамата не са написали нищо сами. А и да бяха - не е би имало каквото и да е значение.

Всеки изразява онова, което се случва в него, начина по който отразява света. Свят един - но отразителите му - безкрайно много, като допълнително се отразяват едни на други в комплексна взаимоотразителна игра. Отдавна се живее в света на отраженията - ментални, емоционални, психични...

В развитието си всяко съзнание придобива етапни възможности за отражение (рефлексия). Самото съзнание се поражда също от рефлексията. Всеки етап най-лесно се асоциира с "ниво на отражение". Различните субекти са съзнания в различни етапи и нива на отразяване, но споделят сходни местоположения и имат комуникация помежду си. Именно това е настоящото положения - инерцията на наследеното - че за да има групов живот е нужно да е налично обща рефлексия, пораждаща общи вътрешни нива на отражения. Обаче разликите в самите отразители стават все повече. И вече става все по-трудно да се налагат сходства в отраженията им - оттам и породеното от това, битие.

Не е възможно да се преодолее разликите в отражението, които са качествени ( в дълбочина ). А се взимат само думи нечии, като те са само израз на повърхността. От друга страна думите или текстовете са само преносители - резонанса определя качеството на съдържанието. От това са и много наивни напъни навсякъде - към цитиране, а всъщност битката е за интерпретациите. Продължава инерцията на неразбиращите да се състезават за "смисъла на интерпретираното", чрез форми на изказ, слова и думи. Цитирате си ги помежду си, защото магията е целта и средство едновременно, а всъщност се мерите по интерпретациите на същото, не по думите.

Там е работата, че докато едно съзнание не узрее, то не може да диференцира отражението от ОТРАЖАТЕЛЯ, после - от ОГЛЕДАЛОТО. И за него магичния магнит го тегли към пораждането на отразително битие - пораждано от самия него, отразяващо се обратно - пак в него. Изглежда сложно... и е такова. За такова ниво на разбиране вече не е достатъчно само да се чете и повтаря, да се взима едно или друго, чрез запомняне и миксиране по повърхностни сходства.  Не е и достатъчно да си юдеин или християнин, учен или мистик... Тия всичките самоотпадат в нужния момент, на "вратата" на следващото ниво.

преди 18 часа, Aumi написа:

Моля, сега за пояснение, какво иска да каже той с това да се доведат и посекат пред него тези негови неприятели, които не искат да царува над тях?

Щом толкова те притеснява посичането, може да се обърнеш към паралелния вариант на притчата в ев. от Матея 25 гл. 14-30. Там ленивия негоден раб е хвърлен във външната тъмнина, където е плач и скърцане със зъби. Както виждаш, не само че не е посечен, ами има възможност даже да се занимава с нещо  Което сам си е избрал, "отделяйки се".

 

преди 16 минути, witness написа:

Щом толкова те притеснява посичането, може да се обърнеш към паралелния вариант на притчата в ев. от Матея 25 гл. 14-30. Там ленивия негоден раб е хвърлен във външната тъмнина, където е плач и скърцане със зъби. Както виждаш, не само че не е посечен, ами има възможност даже да се занимава с нещо Което сам си е избрал, "отделяйки се".

 

Аз нищо не си избирам. Само задавам въпроси и както се вижда, те са доста  нелицеприятни за християните, затова предпочитат да не отговарят директно  и да обяснят със свои думи ,това което те виждат в казаното там, а повечето от тях обичат да дават отвлечени отговори, опитвайки се да преиначат казаното.

Не разбрах, това подчертаното за кои хора се отнася? Кои са отделените?

Редактирано 26 юни 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 5 минути, Aumi написа:

Аз нищо не си избирам. Само задавам въпроси и както се вижда, те са доста  нелицеприятни за християните, затова предпочитат да не отговарят директно  и да обяснят със свои думи ,това което те виждат в казаното там, а повечето от тях обичат да дават отвлечени отговори, опитвайки се да преиначат казаното.

Ауми, разговор с теб на тези теми е безполезен, ти си като кречатало. Щом вече знаеш отговорите, защо питаш, искаш да ни обясниш какво е казано 1:1 в евангелията ли? Не изпитвам интерес, често казано, от поученията ти и не ти преча да вярваш в каквото си щеш. Теб персонално с какво те заплашва християнството? Преследват те попове и ти звънят на вратата да те покръстват ли? Чети си Ошо, виж колко е успокояващ.

 

 

Истината е правдивост. Правдивостта е светлина, а светлината е блаженство.

Това е моето послание. Който не иска да разбере тези думи, нямам нищо против да продължава да живее в сънищата и илюзиите си, или в тези наложени му от други.

Редактирано 26 юни 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 55 минути, witness написа:

Чети си Ошо, виж колко е успокояващ.

Въпросът с Ошо е твърде комплексен. Ошо определено има добри попадения, но от определен момент нататък го включват в обслужването на проекти за mind-control като MKULTRA, които напълно опорочават активността му. Но, дори и това не е точно така, понеже той става марионетка на своите хендлъри. Това е една твърде тъжна история...

Редактирано 26 юни 201610 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 19 минути, valkiria1 написа:

...

Както казах, приемам за по-достоверно Евангелието на есеите, не защото има неоспорими факти за неговата истинност, а защото то съвпада с моите вътрешни нагласи. По принцип, никой не може да докаже, че четирите канонични евангелия предават дословно думите на Христос.

Ако, са твои / което ме съмнява / то...противоречиш си. Виж какво си писала за Евангелието на есеите?.

И в какво се състои противоречието?

Да, според моето лично мнение, Евангелието на есеите, би могло да се приеме като по-достоверно от останалите, поради причината, че там е обрисуван образа на един наистина свят човек, такъв какъвто би трябвало да бъде един истински духовен водач и учител. Нещата които проповядва там, може да се струват на някои като захарен памук, но ако наистина Исус е бил последван от толкова хора, би трябвало тези хора в него да са видели  един наистина съвършен човек, когото са нарекли Божи син. А такава титла може да се даде само на съвършено свят и чист човек, който проповядва не насилие и разделение с меч в ръка, а призив към мир и любов към всички същества, към един чист и свят живот.
А това че останалите евангелия допадат на множеството, на масата, не са критерий нито за правдивост, нито за истинност. Защото историята и фактите показват, че тълпите винаги са вървели след заблудите и са ги издигали в култ.

едно от нещата които ме шокираха на младини беше как е възможно няколко написани текста да се превърнат в "житейско верою" на милиарди хора. Не го отричам като факт, но хвърлих години на рисърч за да вникна в механизмите на това.

От друга страна в написаното току-що има проблем - обличането в опит за логика - че исус бил последван от толкова хора... и че трябвало да бил съвършен човек... От друга страна, в следващото изречение - тълпите винаги са вървели след заблудите.

Има проблем само в рамките на няколко изречения и са взаимоизключващи се, а авторката не вижда това, заслепена от нуждата да облече в логични и интелигентни дрехи и имитация на аргументи, собственото си пристрастие.

Също така - якак си остана невидим за същата авторка въпроса - винаги в следването не се гледа кое е правдивост, нито кое да е истина. В истина се превръща онова, което е договорено в тълпата като обща нужда помежду им. Факт е, че и досега милиарди предпочитат да оставят няколко съчинени текста да се водят по тях. Но и самата авторка прави същото - само текстовете са сменени, заради нуждата нагласите да намерят каквото и да е потвърждение и по този начин да се манифестират като 'истина'.

С това исках да кажа и друго - предпочитането на всички да забелязват какви са проблемите при другия пишещ, но не и в собствените си думи, мисли, убеждения...

И ако давам примера с АУМИ, е защото той е сравнително лесен за извеждане на смисъла, чрез представените думи и противоречията помежду им. Същото се забелязва сред над 90% от пишещите.

Редактирано 26 юни 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 20 минути, _ramus_ написа:

едно от нещата които ме шокираха на младини беше как е възможно няколко написани текста да се превърнат в "житейско верою" на милиарди хора. Не го отричам като факт, но хвърлих години на рисърч за да вникна в механизмите на това.

От друга страна в написаното току-що има проблем - обличането в опит за логика - че исус бил последван от толкова хора... и че трябвало да бил съвършен човек... От друга страна, в следващото изречение - тълпите винаги са вървели след заблудите.

Има проблем само в рамките на няколко изречения и са взаимоизключващи се, а авторката не вижда това, заслепена от нуждата да облече в логични и интелигентни дрехи и имитация на аргументи, собственото си пристрастие.

Също така - якак си остана невидим за същата авторка въпроса - винаги в следването не се гледа кое е правдивост, нито кое да е истина. В истина се превръща онова, което е договорено в тълпата като обща нужда помежду им. Факт е, че и досега милиарди предпочитат да оставят няколко съчинени текста да се водят по тях. Но и самата авторка прави същото - само текстовете са сменени, заради нуждата нагласите да намерят каквото и да е потвърждение и по този начин да се манифестират като 'истина'.

С това исках да кажа и друго - предпочитането на всички да забелязват какви са проблемите при другия пишещ, но не и в собствените си думи, мисли, убеждения...

И ако давам примера с АУМИ, е защото той е сравнително лесен за извеждане на смисъла, чрез представените думи и противоречията помежду им. Същото се забелязва сред над 90% от пишещите.

Като казах, че е последван от толкова хора в началото, имах предвид онези хора които тогава са видели неговата духовна чистота, но нямах предвид тълпите религиозни последователи, които не са последвали Христос, а Църквата. Колко от тези тълпи милиони религиозни, следват истинското учение на Христос? На тълпите им дай да се разделят на тълпи - аз  съм християнин, аз съм адвентист, аз съм съботянин, аз съм юдеин, аз съм мюсюлманин...И къде е разликата, освен в умственото разделение? Разликата е само в това, че едните са приели едни текстове и писания за истина, другите - други.
Това че казах, че приемам Евангелието на есеите за по-достоверно, дадох като пример за сравнение. Естествено е всеки да отразява това което носи в себе си. Колкото и да ни се иска, не сме станали толкова съвършени, за да бъдем напълно безпристрастни. Впрочем  лично аз, не съм пристрастна, а изказвам моята лична гледна точка като страничен наблюдател. Това че в голяма степен ми допада казаното от Ошо  или Буда, не мисля, че ме прави пристрастна, колкото и така да изглежда, а по-скоро виждам в техните думи много повече истина, отколкото в другите учения.

Редактирано 26 юни 201610 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 15 минути, Aumi написа:

На тълпите им дай да се разделят

Тълпата е една и съща - и тая дето "видяла" някаква си духовна чистота, и тая, дето са религиозни последователи. Ти самата ги "разделяш" заради нуждата си да представиш непротиворечиво отново и отново положения от вътрешния ти свят, които е много важно за теб да са "твоята истина". 

Колкото до "разделението за което пишеш - във всяка тълпа има две взаимно изключващи се тенденции, породени от два различни инстинктивни импулса - единия е - към събиране със себеподобни. А другия - нуждата от разделяне заради обособяване на принадлежност ( идентификация по принадлежност, със задължителни дефинирани "белези" според които да се "различат" от останалите ). Смисъла на тия две противоречащи си прояви е доста дълбок и не е мястото тук да влизам в анализ и извеждането им. Само ще допълня, че тия "два инстинктивни импулса" са налични вътре във всеки човек, и придружават неговите етапни изменения в развитието му. Именно - защото са вътре у всяка личност, същото се проявява и в групите им.

Приемането на едно или друго, задължително те поставя в пристрастност. Друга дума за същото е "допада ми" (харесва ми, съгласна съм... - все аспекти от изказа на пристрастието). При всички вярващи е същото. Така, че - дали мислиш или не мислиш, думите ти са един от чудесните ти примери за пристрастие, много контрастни при това. И именно пристрастието прави така, че... в "думите на... да виждаш "много повече истина, отколкото в другите учения".

Делението - за което пише Валкирия, въобще не е само на основите на етични или обществени ценности. Някои разделяния, за да постигнат своята цел на нужда от обособяване, бързина на отделяне, в търсене на поддръжници, направо поставят силни контрасти с "други", вече утвърдени социални идеологии. Винаги в началото се търси популизъм, но при някои, какъвто е примера с Юдаизма, е било нужно за оцеляване. То в началото въобще не е било в сегашния му вид. С хилядолетията е адаптирано за променливите на времето, но е може би единствения пример за социална идеология, тясно примесена между житейски практицизъм, и религия. Двете са изключително добре напаснати и сплавта от това личи и до ден днешен.

Редактирано 26 юни 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 15 минути, _ramus_ написа:

едно от нещата които ме шокираха на младини беше как е възможно няколко написани текста да се превърнат в "житейско верою" на милиарди хора. Не го отричам като факт, но хвърлих години на рисърч за да вникна в механизмите на това.

Вникна ли? Понеже механизмите са, според мен, прости на базово ниво, но многообразни на техническо ниво. На базово ниво се използва това, че перцепцията или сетивното възприятие е по начало фрагментирано и дуално. Има познаващ субект и познаван обект. Този режим на възприятие автоматично поражда отношение или оценка, която е полярна, т.е. обекта или е харесан, или не е.

Ако това се схване, то манипулирането е въпрос на умение да се натиснат правилните бутончета, които да задействат желаните нагласи.

преди 28 минути, _ramus_ написа:

От друга страна в написаното току-що има проблем - обличането в опит за логика - че исус бил последван от толкова хора... и че трябвало да бил съвършен човек... От друга страна, в следващото изречение - тълпите винаги са вървели след заблудите.

Да, макар че според легендата Исус бил следван от 12 ученика, а тълпите, които е привлякъл накрая са го разпнали. Не римляните, Ирод или Пилат, а неговите фенове. Което си е в реда на нещата.

преди 6 минути, scepsis108 написа:

На базово ниво се използва това, че перцепцията или сетивното възприятие е по начало фрагментирано и дуално. Има познаващ субект и познаван обект. Този режим на възприятие автоматично поражда отношение или оценка, която е полярна, т.е. обекта или е харесан, или не е.

това е за друг разговор, но не и философски, нито будистки. Дуалното възприятие се определя от нещо преди него - това е идентификацията. Без нужната подготовка по този комплексен процес ще пишеш думички като горните. Философията взима само нужното от психологията, Психологията - прави същото с философията. Никъде в тия двете не се прави същински задълбочен синтез... Такъв може да се реализира само вътрешно. Самата идея на "СИНТЕЗА" води неизменно към това. И не е насочено само към "науката или говоренето". СИНТЕЗА се реализира в психичен план, като вид задълбочена самостоятелна работа. Останалото е само съпътстващо и второстепенно, въпреки че "другите" виждат точно него.

преди 25 минути, valkiria1 написа:

повтарям, че нито една от думите на Исус за любовта между хората никога не е възможно да станат действителност. На теб и всички други ,които обичате да се носите  / или ни внушавате това / в розовите облаци на вероятната всемирна любов

Разбира се, че е така. Това е още един погрешен или дуален начин на идентификация с двете мними полярности – Добро и Зло, Тъмно и Светло. Обаче, това са глупости на търкалета, според мен, понеже Ин и Ян не презентират никакви морални категории. Това първо. Второ, понеже тези полярности са взаимозависими и взаимоподържащи се. Не може да имаме Ян без Ин или обратно.  

току що, scepsis108 написа:

Разбира се,

Но груповия живот има нужда от ясно разделение на ДОБРО и ЗЛО, съчетани с критерии за разграничение. Темата тук точно за Юдаизма, мисля че показва чудесно че няма как да е налице житейски предписания, без да е наличен "критерите" които да спомагат за задължителното различаване. Това е и заслугата на обвързването на религиозността с изключително финото постановяване на житейските принципни положения от ежедневието, като те взаимно се синергетизират и с това се превръщат в чудесни готови форми на заимстване и следване... И кръга се завърта. Силата на внушението, че предписаното е божествено и едновременно с това - че 100% гарантира хармонията, целостта, на всички нива, през всички детайли... Та внушението се самоподдържа чрез "доказателствата" за същото.

Това е характерно и за други... да ги нарека "идеологически дефинирани социални системи". Но аз лично не познавам друг глобален и исторически пример, който дори да наподобява "юдейската идеология".

преди 2 минути, _ramus_ написа:

 Такъв може да се реализира само вътрешно.

Реализирал си го, както личи.

ОК, макар че звучи неубедително дори за човек, който е добронамерен към теб, какъвто съм аз. Не просто неубедително, а несериозно. Не се засягай, обаче.

Допускаш една принципна грешка в тона, с който пишеш постовете си. Колегите ти я посочват по един или друг начин, но ти не обръщаш внимание и си караш, както си знаеш. Но ще ти я кажа и аз, пък ако искаш помисли.

Рам, ти общуваш с хората в темите във форума като с някакви непълноценни и ограничени същества. Позицията ти е, че имаш прозрение за нещата, което другите нямат и е малко вероятно да имат някога. Това не е много смислено, понеже голяма част от нещата, които казваш са общоизвестни или са повърхностен преразказ на някои модерни когнитивни теории. Не навлизаш в дълбочина, понеже това вече изисква конкретика... Това е намек. Ако продължа да пиша нататък, има опасност да се обидиш, макар че уж не се обиждаш. Затова спирам.

 

не е мястото тук, както вече казах. Допускам много грешки - някои принципни, други - конкретни.

Ти самия също не навлизаш в дълбочина. Ако искаш да се пробваме в дълбокото, само казвам че не това е темата нито мястото, нито начина. Знаеш какви са, но досега никога не си приел да се реализират.

Така, че да оставим детинщините с "обиждането" на децата и поне да се опитаме да сме по-сериозни. Нека поне на думи покажем със себе си че сме поизраснали някои етапи... 

току що, _ramus_ написа:

не е мястото тук, както вече казах. Допускам много грешки - някои принципни, други - конкретни.

Ти самия също не навлизаш в дълбочина. Ако искаш да се пробваме в дълбокото, само казвам че не това е темата нито мястото, нито начина. Знаеш какви са, но досега никога не си приел да се реализират.

Така, че да оставим детинщините с "обиждането" на децата и поне да се опитаме да сме по-сериозни. Нека поне на думи покажем със себе си че сме поизраснали някои етапи... 

ОК. Само да кажа, че имам същия недостатък, когато разговарям във вирта с хора, които не познават дадена тема по начина, който я познавам аз. Склонен съм да ги подценявам, обиждам и иронизирам. В този смисъл, критиката ми е насочена колкото към теб, то толкова и към мен. И всъщност, единствено към мен, но ползвах теб за огледало. Тъй че не приемай сериозно думите ми, понеже те проектират просто моите недостатъци върху теб.

 

В думите ти има известна адекватност и тя се основава на реактивността и нерешени вътрешни проблеми сред всеки четящ.

Онова, с което обикновено най-много предизвиквам реакции, това е вложената доза елитаризъм в онова, което изразявам. Това провокира автоматично слагане на готовия етикет на "надменен, горделив, саможив, егоист". Масово е и за мен е просто летва, което ми показва общата нагласа на реактивните. И че точно с тях няма как да се общува сериозно и задълбочено. И не го правя. Освен това - "мекия приятелски тон", с който ти самия си характерен, не ми е резонантен. Аз съм остър човек - прям и директен, така съм и със себе си. Нещата с които се занимавам и начина по който живея, ме правят да съм по-рязък и категоричен. Особено с хора, които непрекъснато смятат че е нужно да товарят образа ми като нужния за тях обект през който да оправдаят и обяснят свои недоимъци. За мен тия неща е нужно да се отработят и тогава да се говори за сериозни неща от теми за човека и битието му. Но това е до мен, не съм длъжен да спазвам изискванията на един или друг, независимо, че непрекъснато ми се натяква "напиши кратко", тъпня, глупости... и прочее детинщини.

Има двама-трима човека, които тук надмогнаха инстинктивното в реагирането... и вече на същите мои думи веднага се появява "различен" прочит. Сериозния човек винаги търси основата на явленията в себе си, при себе си, в своето поле. Докато първосигналния прави точно обратното - винаги вън от него.

Да, изледвал съм явленията за които говоря. Единствения СИНТЕЗ се реализира вътре в самия СИНТЕЗИРАЩ. И да - независимо от иронията, аз го ПРАВЯ, то е процес, течащ само в "сегашно време", не вчера, не утре. А не "да съм го направил" ( в минало свършена форма ).

Синтеза е непрекъснат процес. Той е безкраен, защото цялостта също не е "края" - динамичното съчетание между статика и динамика, между анализ и синтез, между покой и движение... - това е същината на ДИНАМИЧНИЯ КОМПЛЕКСЕН СИНТЕЗ, като единствената негова тенденция е към разширяване на периметъра на боравене... с вектор "ТОТАЛНОСТ".

Така, че не се обиждай - има теми, по които не си подготвен. Не си ги учил, не си готов, ако не се почне много отдалече. Заради това единствено ЖИВО слово може да се породят възможности за дълбок динамичен обмен, в който поне да опитам да разгърна положения, които са ти непознати, но които имаш потенциал да вникнеш... ако си го позволиш.

Редактирано 26 юни 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Така, че не се обиждай - има теми, по които не си подготвен.

Разбира се. Ти пишеш по всякакви теми, в които са тотален лаик, но с общи съждения. Вчера си помислих следното: Ако даден пост на Рамус бъде прехвърлен от една тема в друга и прикрепен към подходящо мнение, то той пак би звучал като отговор. Което е смущаващо, меко казано.

Схващаш ли, какво казвам изобщо?

на June 24, 2016 в 12:45, Aumi написа:

Разбирам...

А как ще коментираш тези негови думи:

Матей 3:10
А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огъня се хвърля.

Матей 7:19
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

Йоан 15:6
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

Лука 19:27
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

 

на June 24, 2016 в 13:08, Aumi написа:

Не, той не казва това, той казва какво да правят с тези, които са му неприятели и не го следват.

Лука 19:27
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

 

преди 17 часа, Aumi написа:

 

Да, това е една съвсем различна интерпретация. Но въпросът не беше за това на кой какво ще се даде или отнеме, а кой ще бъде посечен и защо.

 

 Лука 19:27 "а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен." Това не го казва Исус за някакви свои врагове които да бъдат посечени , това го казва "някой си благороден човек който заминаваше за далечна страна..." т. е. ПЕРСОНАЖ от приказката която разказва Исус. Исус разказва някаква приказка в която някой изрича горните думи. Смисълът на приказката беше обяснен от Shiniasu.

Матей 3:10, 7:19 и Йоан 15:6 за Лозата, ами казал е че лозарят отрязва всяка пръчка която не дава плод, а всяка пръчка която дава плод чисти я за да дава повече плод. Това има ли нужда от тълкуване?

Редактирано 26 юни 201610 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 21 минути, scepsis108 написа:

Схващаш ли, какво казвам изобщо?

  Разбира се, нима е толкова трудно, при все че ти по принцип се изразяваш чудесно.

Явлението за което говориш, е доста точно изразено и напълно отговаря на мисления ти експетимент.

Както се вижда - в тема за юдеизъм виж кви ги пишем. Аз не пиша за юдеизма - СИНТЕЗА е онова чрез което през всяка тема, аз виждам нейното проявления в общ контекст. За мен няма тема, която да не касае самия човек и онова, което е вътре в него. Всяка тема е проявлението на вътрешното.

Всяка тема касае социологични процеси, психични процеси, просто в тяхната конкретика, като в повечето случаи е твърде тясна и ограничено-фрагментирана. Някой смята че дълбаенето в малкия й периметър - е признак за "професионализъм" и върха на компентентността. Може и да е така... но може и да не е. Поне за мен - не е. В конкретиката - Юдеизма за мен е само фрагмент от много по-голяма и мащабна картина от взаимодействия, условия и процеси  и израз на всичко това... И точно така и за това пиша. Във всички теми - съм така. Има такива в които имам "конкретни знания", но те не ме интересуват особено, защото общата картина е по-важна и приоритетна за СИНТЕЗА.

Философските положения които си учил, разгледани в синтезен план, се променят качествено и по-голямата част от тях стават неадекватни. А често за теб са си останали като мнения, теории, решения на проблеми... които обаче дори проблеми не могат да са, какво ли остава за "решенията" им. Дуалното в случая, което представи по-горе, въобще не е основата на идентичността. Обратното е - "дуалното" е проява в процеса на идентификация. Като се има предвид, че идентификацията протича в напълно неосъзнат автоматичен план, често в съвсем безразборни флуктуации, създаващи вътрешните конфликти. А последните стават ядрото на "двигателя" за непрекъснатия импулс към тяхното "решение".

Нищо от това няма къде да го прочетеш. Това не може да се учи, обикновено това предизвиква най-силните прояви на реакции - заради липсата на проекция на път, на достъпност. Но не може да се учи - не може да се чете за него и после да се създава мнение, оценки или другите ала-бализми сред фрагментарните периметри. Не може да се заимства, заради същото - не става да си го съшивам от "модерни когнитивни теории" които да си ги смесвам произволно.

Същото се отнася до СИНТЕЗА и КОМПЛЕКСНОСТТА - тя не може да се заимства. Тя е плод задължително на самия индивид, вътре в него е "завода за СИНТЕЗ". Анализа може да се приучи, да се следва, да се научи и прилага. Но СИНТЕЗА - няма как. Поне опитвам да изразя нещо, по отражението виждам че не успявам... Но... толкова мога.  доколкото въпроса касае мен, в системата от взаимодействия.

Редактирано 26 юни 201610 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, scepsis108 написа:

 

Разбира се, че е така. Това е още един погрешен или дуален начин на идентификация с двете мними полярности – Добро и Зло, Тъмно и Светло. Обаче, това са глупости на търкалета, според мен, понеже Ин и Ян не презентират никакви морални категории. Това първо. Второ, понеже тези полярности са взаимозависими и взаимоподържащи се. Не може да имаме Ян без Ин или обратно.  

 

А нима Буда не разделя нещата на добро и зло, на щастие и нещастие?

116.  Ако човек бърза към доброто, той трябва да се пази от лоши помисли. Ако човек е муден в добрите си дела, умът му намира наслада в злото.
117.  Ако човек извърши грях, нека не го допуска отново. Нека той не намира наслада в греха. Плодът на злото е страдание.

118.  Нека човек никога не спира, ако това, което върши е добро. Нека се наслаждава на доброто. Плодът на доброто е щастие.

119.  Дори злодеят вижда щастие, докато неговото зло дело не узрее. Но когато това стане, тогава злодеят вижда зло.

120.  Дори добрият вижда зло, докато неговото добро дело не узрее. Но когато това стане, добрият вижда щастие.

121.  Нека човек не мисли лекомислено за злото, като си казва: то никога няма да дойде при мен". Даже от падащите капки се напълва каната. Глупецът се изпълва със зло, дори ако го събира малко по малко.

122.  Нека човек не мисли лекомислено за доброто, като си казва: „то никога няма да дойде при мен”. Даже от падащите капки се напълва каната. Мъдрият се изпълва с добро, дори ако го събира малко по малко.

123.  Нека човек страни от злите дела така, както търговецът с малко спътници и много богатство - от опасния път, а човекът, който обича живота - от отровата.

124.  Този, чиято ръка не е наранена, може да докосва отрова с ръката си. Отровата не действа на този, който не е наранен. Ето така не съществува и зло за този, който сам не върши зло.

125.  Ако някой оскърби безобиден, чист и невинен човек, злото се стоварва обратно върху глупеца, който го е извършил, така както пясъкът, хвърлен срещу вятъра, се връща обратно.

126.  Някои хора се раждат отново. Злодеите отиват в ада, а праведните - на небето. Тези, които са освободени от всички земни стремежи, постигат нирвана.

127.  На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където човек би могъл да бъде освободен от бремето на извършеното зло.

128.  На небето, насред морето, в дебрите на планините, в целия свят никой не знае такова място, където смъртта да не може да победи смъртните.

...

167.  Не следвай закона на злото! Не живей лекомислено! Не следвай лъжливо учение! Не бъди приятел на света!

168.  Пробуди себе си! Не бъди ленив! Следвай закона на добродетелта! Добродетелният е блажен както в този, така и в следващия свят.

169.  Следвай закона на добродетелта, а не закона на греха! Добродетелният пребивава в блаженство както в този, така и в следващия свят.

170.  Гледай на света като на сапунен мехур! Гледай на него като на мираж! Царят на смъртта не вижда този, който гледа на света с такива очи.

171.  Ела, погледни този блестящ цвят, подобен на царска колесница! Глупците са погълнати от него, но той не може да изкуши мъдрите хора.

172.  Човекът, който навремето безразсъден, по-късно постигне въздържаност, огрява този свят подобно на луната, освободена от облаци.

173.  Човекът, чийто злини се изкупуват от добрини, огрява този свят подобно на луната, освободена от облаци.

174.  Тъмен е този свят и малко хора виждат в тъмнината му. Малко са тези, които отиват на небето, подобни на птици, избягали от мрежата.

175.  Лебедите следват пътя на слънцето. Те кръстосват небесната шир благодарение на своята свръхестествена сила. Мъдрите хора напускат този свят, когато победят Мара и войнството му.

176.  Ако човек е престъпил един закон, говори лъжи и се надсмива над друг свят, не съществува злина, която той да не може да избърши.

177.  Лишените от състрадание не отиват в света на боговете. Само глупците не възхваляват щедростта. Мъдрият човек се наслаждава на щедростта и чрез нея ставащ благословен в другия свят.

178.  По-добра от властване над цялата земя, по-добра от] отиване на небето, по-добра от царуване над всички светове е наградата за първата стъпка в светостта.

- Дхамапада