Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Ето една статия как човек може да си промени възгледите. Без Бог да го подбутне , не става...

Даниел Цион (1883–1979) – равин и християнин

Хари Салман

 

Даниел Цион
Даниел Цион

 

 

Настоящата статия допълва с някои съществени щрихи сложната картина на социално-политическия и духовен живот в България в трудния и важен исторически период на 40-те години на 20. в.

Публикуването є е израз на възхищението и почитта ни към един велик човек, чийто личен духовен подвиг на дълбока вяра и безусловна преданост към Истината повлиява върху съдбата на десетки хиляди хора. Ние сме убедени, че в основата на този подвиг стои онова, което е в основата на всички религии, на всеки живот – Любовта. Животът и делото на равин Даниел Цион ни учат, че за човека на Вярата няма религиозни бариери. Истинската вяра не разединява, а обединява хората.

ред. колегия на сп. Житно зърно

По време на Втората световна война в България има еврейска общност, състояща се от около 50 000 души, половината от които живеят в София. В по-голямата си част българските евреи имат сефарадски произход, предците им са дошли от Испания след 1492 г. и говорят ладино – испански диалект. Главната синагога, построена в София между 1905 и 1909 г., е най-голямата сефарадска и изобщо третата по големина синагога в Европа.

След Балканските войни (1912–1913 г.) хиляди евреи се стичат към България от различни краища на дотогавшната Отоманска империя и поради тази причина еврейската общност в София иска от сефарадската общност в Солун да им изпрати равини. Солун по онова време е центърът на еврейската култура в Югоизточна Европа, той е най-големият еврейски град в света и е наричан „Майката на Израел“. В него се наброяват около тридесет синагоги.

През 1915 г. главата на равинската семинария „Бет-Йосиф“ в Солун изпраща своя син Даниел Соломон Цион в София.1 Той започва дейността си като хазан* в Ючбунарската синагога. Извършва активна педагогическа и социална работа и пропагандира каузата на ционизма – една идеология, първоначално защитаваща правото на родина на палестинските евреи. За две години е съветник в Кюстендил. След завръщането си в София е назначен за равин и става председател на Еврейския религиозен съд в София. През 1931 г. е председател на Върховния религиозен съд при Централната консистория (общностния съвет) на евреите в България и е с прерогативи на главен равин на България, а през 1938 г. той става председател на Еврейския религиозен съд в България.

През 30-те години Даниел Цион, който дотогава е говорел ладино, вече е научил български и започва да пише и публикува на този език. През 1938 г. той основава списание „Светлина“ и публикува „Пътят на живота“ – поредица от беседи за обществеността. Следва сборникът „Еврейско брачно и бракоразводно право“, написан заедно с Алберт Варсано. През 1940 г. написва книгата си „Кабалата“, а през 1941 г. публикува нов сборник с беседи „Из нов път“. Даниел Цион превежда и публикува текстове от Талмуда (1938 г.) и книга с еврейски молитви. След войната той публикува още три книги: „Пет години под фашистки гнет“ ( 1945 г.), „Тройният път на новия човек“ (1946 г.) – възгледи и съвети за здравето, и „Еврейски празници и традиции“ (1946 г.)

Даниел Цион проявява задълбочен интерес към другите религии и философията. Книгите му разкриват, че е изучавал творбите на значими философи, запознат е и с някои духовни учения (вероятно теософия), включително и с учението на Бялото братство. Той е поддържал приятелски отношения с духовните лидери на България по това време, нещо, за което е бил атакуван от някои членове на еврейската общност. Около 1934 г. и след това, през 1942, са го наричали „дъновист“ и са го обвинявали, че се е „похристиянчил“ и че е станал сектант.2

Във уебсайта на Софийската синагога Даниел Цион е споменат като един от двамата равини, които са служели като проповедници.3 Официално няма главен равин на България за периода между 1925 и 1945 г.; последният такъв е Ашер Хананел, който е бил затворен от комунистическите власти заради отказа му да затвори Софийската синагога и след като е бил освободен, умира в Израел през 1964г.4

В началото на 1930 г. Даниел Цион е поканен да посети Учитeля Петър Дънов. Впечатлен от начина на живот в общността на Бялото братство, той възприема – както пише Йозеф Шулам – някои съществени елементи от учението на Петър Дънов като вегетарианството, навика да посреща игрева на слънцето с медитация и молитва и някои физически упражнения. Петър Дънов е първият, който говори с него за Исус. „Дънов говорел за Исус като за Месия и Спасител. Той говорел също за простия начин на живот на първите ученици на Исус. Тези разговори отворили очите на равин Даниел“ – пише Й. Шулам.5 В продължение на 4 месеца Даниел Цион посещава лекциите в духовната школа на Бялото братство.6 Според Борис Николов Даниел Цион често идва на „Изгрева“, за да разговаря с Петър Дънов и чете томчетата с неговите беседи. Той е прекарал известно време и на летния лагер на Братството на Рила, където е участвал в братския живот. „Той прие християнството – коментира Борис Николов – в дух и истина от Учителя Петър Дънов.“7 В една от книгите си Даниел Цион пише „Бог е любов“ – една концепция, която може би, заедно с други идеи, е възприел от Петър Дънов.

Един ден, при медитацията си по време на изгрева, Даниел Цион вижда пред себе си образа на Исус. Като не знае как да тълкува това, той се обръща за съвет към други равини. Когато образът му се явява за трети път, Даниел Цион го заговаря. Изглежда му, че фигурата се явява директно от слънцето и назовава себе си Йешуа (Исус). Според Йозеф Шулам тогава той се обръща към Софийския митрополит Стефан, който му дава мъдър съвет – да не влиза в нито една от християнските църкви, а да се концентрира върху самия Исус. След този разговор двамата стават близки приятели.

Даниел Цион не се обръща към християнството, а остава верен на Тората. Той възприема Исус като Месия и изучава Новия завет. След като са присъствали на сутрешната служба в синагогата, в събота следобед десетки хора, сред които и лидери на еврейската общност, се събират в дома му в София, за да изучават Новия завет. Мнозина са знаели за вярата на Даниел Цион в Исус като Месия, въпреки което е бил дълбоко уважаван и със стриктното си придържане към Тората той е бил образцов пример на истински юдеин.

Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор. Приятелството между двамата води и до една специална поръчка. Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога. Това са вероятно ритуални предмети, свързани със закона на Мойсей. След войната (и след смъртта на Петър Дънов), те са върнати на евреите.8

След един разговор с министъра на финансите Божилов през юли 1942 г., отнасящ се до преследването на евреите, Даниел Цион получава послание от Бога. Един вътрешен глас му казва, че Божието Царство идва на Земята и че всички, които му се противопоставят, ще пострадат. Той отпечатва 200 копия от това послание: за българския цар Борис III, за висшите политически лидери и държавни служители, включително министрите, правителството, парламента и началника на Софийската полиция. Някъде в началото на 1943 г. той пише писмо специално до българския цар, отнасящо се до преследването на евреите. Предупреждава го с библейските думи, че всеки ще бъде измерен със същата мярка, с която мери другите.

Митрополит Стефан не се съмнява в автентичността на Божието послание, получено от Даниел Цион и обещава да говори по еврейския въпрос с царя и с министър Божилов.9 Уплашени, лидерите на еврейската общност не подкрепят политическите действия на равина. На 2 август 1942 г. те го свалят от поста председател на Върховния религиозен съд в София. Опитват се и да го дискредитират, както вече са се опитали преди осем години.

Със своите действия в полза на еврейската общност Даниел Цион се проявява като истински духовен водач на българските евреи, правещ всичко, каквото е по силите му, за да облекчи изключително тежката ситуация и да ги спаси от надвисналата опасност. Той отказва да бъде религиозен началник, подчиняващ се на уплашените лидери на общността, той говори и действа като истински, смел Божий служител.

В началото на март 1943 г. започва депортирането на евреите от териториите на Югославия и Гърция, окупирани от България, към Полша. Сред българските евреи властва страхът, че и те ще бъдат депортирани – нещо, което наистина е планирано от българското правителство. Това бива предотвратено в крайна сметка от успешните съвместни действия на членове на парламента, висши служители на Православната църква, еврейските организации и може би е решаваща – макар и останала скрита – намесата на Петър Дънов, използвал посредничеството на Любомир Лулчев (един от най-приближените до царя съветници).

В официалната литература за спасяването на българските евреи липсва епизодът за това, че когато Петър Дънов е информиран (вероятно на 6 март 1943 г.) от своя ученик Методи Константинов, висш правителствен служител, че е взето решение за депортирането на всички български евреи, той, чрез Лулчев изпраща до царя следното предупреждение: „Ако изпратиш дори един евреин в Полша, от теб и династията ти и помен няма да остане.“10 Лулчев не можел да намери царя следващите три дни и накрая се върнал при Петър Дънов, който му казал да го търси в двореца в Кричим. Така три дни по-късно, както пише Методи Константинов, (вероятно на 9 март), царят получава предупреждението на Учителя. Той незабавно се връща в София заедно с Лулчев и в кабинета на министър Габровски скъсва на парчета заповедта за депортирането.

Историята не е разказана много прецизно от Методи Константинов, но тя дава липсващото звено за внезапната намеса на царя и как „заповедта от най-висша инстанция“11 е могла да достигне до министър Габровски на 9 март 1943 г. Историкът Бар-Зохар потвърждава, че Димитър Пешев, виден член на парламента, на същия този ден късно сутринта разговаря с министър Габровски, след което насрочва добре разгласена среща с Кюстендилската делегация в 15:00 ч. на същия ден. В това време министър Габровски вече е получил инструкцията „да прекрати планираното депортиране на български евреи в рамките на старите граници на България“. 12

През май 1943 г. се подготвят нови действия срещу българските евреи. На 21 май евреите в София са призовани да се приготвят за депортиране след три дни. Цар Борис е имал смелостта да се противопостави на план А, предвиждащ депортирането им в Полша, в полза на план Б, според който те остават като работна сила по пътищата. Но това се е разбрало впоследствие.

На националния прaзник 24 май е била предвидена голяма еврейска демонстрация, която да призове обществеността да се застъпи пред царя и правителството в полза на евреите. В 5 ч. сутринта Даниел Цион и Менахем Мушанов, член на парламента, пристигат на „Изгрева“, за да се посъветват с Лулчев, който им казва, че демонстрацията трябва да се състои. Страхувайки се от сблъсък с млади националисти, лидерите на еврейската общност са против демонстрацията и затварят централната синагога, чийто равин е Даниел Цион. Заедно с равин Хананел той повежда хиляди молещи се евреи към синагогата в Ючбунар. Митрополит Стефан, който живее наблизо, посреща равините Даниел Цион и Ашер Хананел и отива в двореца, където написва писмо до царя, предупреждавайки го, че ако преследва евреите, самият той ще бъде преследван. Митрополитът казва на Даниел Цион, че още преди това царят му е дал тържествена клетва, че нито един евреин няма да бъде депортиран от България. С тази новина Даниел Цион се връща при очакващите го евреи. В това време няколко хиляди от тях вече са преминали пред двореца. Като един от лидерите на демонстрацията, Дaниел Цион е арестуван и интерниран в лагера в Сомовит.

След края на войната Любомир Лулчев е осъден на смърт от комунистическия cъд. Даниел Цион има смелостта да напише писмо до народния съд на 16. декември 1944 г., в което подчертава помощта, оказана от Лулчев за българските евреи.13

След септември 1944 г. и особено в периода между 1949 и 1952 г. мнозинството от българските евреи емигрират в Израел. Остават само няколко хиляди, предимно в София и Пловдив. В началото Даниел Цион не иска да емигрира, но след като насън получава послание от Бога да го направи, напуска страната през 1949 г. Той става равин на еврейската българска общност в Яфа. Но скоро напуска този пост и отива в Ерусалим, където прекарва цял месец в пост, молитва и усамотение, молейки Бога да му покаже правилния път. През пролетта на 1950 г. „Светият Дух ми разкри, че Исус наистина е Месия, който е страдал заради нас и се е пожертвал заради нашите грехове. Палещият огън в сърцето ми не ми даваше мира, докато публично не признах вярата си.“14 На другата сутрин той отива във висшия равинат в Тел Авив и признава какво преживява.

Публичното признание на Даниел Цион, че вярва в Исус като Месия става голям въпрос в Израел и предизвиква дълги дискусии в пресата. Различни християнски мисионери идват при него, за да получат подкрепата му за своята мисия, но той остава верен на юдаизма. Той е призован обаче да се яви пред Върховния равински съд, който го отстранява от поста равин през 1954 г. Той отстоява пред съда вярата си в Исус.

Руски евреин, който също признава Исус за Месия, дарява на Даниел Цион една сграда в Яфа, която той ползва за синагога на българската общност. Той не говори често за Исус, но както в София, събира в дома си хора след службата на Сабат и им проповядва за Йешуа. Той написва стотици песни, посветени на Йешуа, Сабат и Добрия живот. Публикува много книги. До 1973 г. той служи като неофициален равин на българските евреи. Умира през 1979 г. на 96 години и е погребан с почести.

В Израел и извън него има много групи месиански юдеи, които възприемат Исус като Mесия. През 1993 г. по света е имало около 350000 месиански юдеи, а сега съществуват повече от 400 месиански синагоги по цял свят. Израел сега има около 10–15 000 месиански юдеи.

По мое мнение българските евреи са имали изключителната съдба да бъдат спасени благодарение на сътрудничеството на трима големи духовни водачи на България в този период – Даниел Цион, митрополит Стефан и Петър Дънов. Ролята на Петър Дънов не се признава в официалните изследвания, може би защото по време на комунизма не е било позволено да се публикува нищо за него. Не е много известно и влиянието на Петър Дънов в духовните преживявания на Даниел Цион, вследствие на които той разпознава Исус като Месия.

Може да се твърди, че Петър Дънов заема специално място в биографията и жизнената мисия на равин Даниел Цион. Този образован равин се явява голям юдейски духовен водач с отворен ум, благодарение на което е поддържал приятелство с християнските водачи. Благодарение на вярата си в своята духовна връзка с Йешуа, той е повел българските евреи по нов път към Месията.

 

Послание от Бога

получено от Даниел Цион през юли 1942 г.

Излизайки от министерството, аз бях обладан от едно вдъхновение свише. Един вътрешен глас говopеше в мене:

Царството Божие идва на земята. То наближава и ще ликвидира с всички ония, които вървят по кривия път. Ще останат да се радват на живота и благата само ония, които вървят по правия път.

Човеците и нaродите, които живеят и дават живот и свобода на другите, ще живеят и те. Няма да има вече ограничения. Всяко едно чедо Божие има право да живее и да се развива свободно.

Това е Божията воля! Който се противопоставя на тази воля, ще страда и ще изчезне. Божествената любов, която обгръща цялото битие и всяко същество, ще вземе мястото на омразата и недоразумението. Братството ще замести дисхармонията.

Който приеме това и го приложи, ще бъде осигурен завинаги. Онзи народ, който започне да прилага това Слово Божие, ще успее, защото всичките му политически и икономически дела щe се наредят в негова полза. И обратно. Внимавайте, народи!

Бог говори! Каквото казва, става!

Иди и напиши това Слово Божиe, и раздaй го на цар и управници. Нека се стреснат всички, които вървят по тъмните пътеки!

От равин Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр.

Писмо до цар Борис

(написано в началото на 1943 г.)

ДО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО БОРИС III, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ.

От две години насам Народното събрание гласува ограничителни закони против моите сънародници; с тяхното прилагане цялото еврейство е заплашено от разорение. Не желая да занимавам Ваше Величество с отражението на тия закони, обаче последните доведоха до състояние на безнадеждна мизерия хиляди работници, амбулантни, дребни търговци и техните семейства. Намирам тая мизерия безнадеждна, защото последните издадени закoни и разпоредби лишават еврейските общини, синагогалните настоятелства и благотворителните дружества от приходите им. А знайно е, че всички тия институти се занимават главно с подпомагане на бедни евреи. Прилагането на тия закони ще доведе до затваряне на училища и синагоги, сиреч ще се установи духовна мизерия при материалната такава на моите сънародници.

Моля Ваше Величество да се поставите в положение на хилядите бащи, майки и деца, които изпадат в черна неволя, без тяхното нещастие да е помогнало другиму. Не е ли казано в Евангелието: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се мери“! Тия положения не са в хармония с Божиите закони за добро, справедливост и разумност.

В името Божие длъжен съм да припомня на Ваше Величество Словото Божие, което имах честта да Ви препратя. Всеки трябва да се съобразява с това Слово, особено Вaше Величество, като глава на българския народ, за чиито съдбини отговаря пред Бога. Ако тия закони (приетите от правителството – бел. ред.) не се прилагат в .действие, България ще стане проводница на Божиятa воля и в нея ще изгрее слънцето на мира за благото на цялото човечство. Амин.

Равин Даниел Цион

От Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 38–39 стр.

* хазан – лице, което изпълнява религиозния ритуал

1. Кратка биография на Даниел Цион , „Кратък биографичен и критичен очерк“, написана от Е. Ански за книгата „Из нов път“ (публикувана по случай 25 години религиозни служби в България), София 1941 г. Ценна информация относно биографията на Даниел Цион може да бъде намерена и в статията „Даниел Цион“, написана от Йозеф Шулам, роден в България през 1946 г. и настоящ директор на Netivya Bible Instruction Ministry в Ерусалим.

http://www.netivyah.org.il/English Web/MidrashaArticles/rabbi_zion.htm

2. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., стр. 47. В следващите две страници Даниел Цион разказва, че се е нуждаел от ясен образ на различните видове философско и религиозно мислене, между които и учението на Бялото братство и че е потърсил помощта на някои членове на Бялото братство за подобряване положението на българските евреи.

3. http://www.sofiasynagogue.com/

4. http://www.sephardicstudies.org/sofia.html.

5. Йозеф Шулам, „Даниел Цион“.

http://www.netivyah.org.il/English Web/MidrashaArticles/rabbi_zion.html

6. Информацията е дадена от Рити Катц, сътрудник на Йозеф Шулам.

7. Борис Николов, из мемоарите му (в препис на В. Кръстев), включени в „Изгревът на Бялото братство“, т.1 (съставител и редактор Вергилий Кръстев), София 1993 г. стр. 487

8. Борис Николов „Диамантите на евреите и скинията на Мойсея“ (в препис на В. Кръстев), в Изгрева на Бялото братство т. 1. (съст. и ред. Вергилий Кръстев), София, 1993 г. стр. 485–486. Борис Николов е присъствал на връщането на диамантите. Той интрепретира молбата на тримата евреи като молба за помощ и готовността на Петър Дънов да приеме на съхранение диамантите като знак, че взема българските евреи под своя закрила. Директорът на Историческия музей на евреите, г-н Владимир Пауновски в телефонен разговор каза на автора на статията, че той не знае за събитията, свързани с диамантите на софийската еврейска общност. Еврейската общност признава ролята, която Петър Дънов е изиграл за спасяването на българските евреи. В музея на еврейската история в София неговият портрет е окачен, със забележката, че той е повлиял върху решението на цар Борис III да отмени депортирането на евреите.

9. Даниел Цион, Пет години под фашистки гнет, София, 1945 г., 53 стр.

10. Методи Константинов, „Спасяването на евреите“ (в препис на В. Кръстев), из „Изгревът на Бялото братство“ т.IV ( ред. Вергилий Кръстев), София, 1995 г., 534 стр.

11. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, Avon, MA, 1998, 128 стр.

12. Michael Bar-Zohar, Beyond Hitler’s Grasp, p 128–130.

13. Копие е публикувано в Изгревът на Бялото братство, т. XXI (ред. Вергилий Кръстев), София, 2005, стр. 401.

14. Даниел Цион в реч пред радиостанция „Гласът на Израел“ на 14 септември 1952 г.

 
 
 
За съжаление повечето от линковете не се отварят.
 
Редактирано от mecholari (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, _ramus_ написа:

Въобще - САТАНА сигурно ми е написано в личната карта, като второ име (а защо да не и фамилия)...

Ее, много наголямо се взе. Сатана е нещо прекалено голямо, за да е написано на чиято и да е лична карта, даже твоята, колкото и да си обособен или се мислиш за обособен. Пристрастен към заяжданията на лична почва и спама по-приляга.

Между другото, Сатана или "противник" има някаква връзка с "Израел", доколкото "изра-ел" означава (доколкото знам и което Рурк не отрази) две неща - едното е "борещ се с Бога", другото е "виждащ Бога". И двете са уместни и верни, защото харктеризират един особен  неизбежен процес, който можем да наречем борба на Бога с Бога. И макар да означава борба с Бога, това не е непременно нещо лошо, както често профански бива схващано. Ама ти друже не знаеш защо, пък и не те интересува, занимаваш се с Колев, който вероятно има някакви пристастия, макар да е добър човек, както повечето тук. Включително ти. 

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Само да напомня, че ти самата нямаш дори основна форма на различаване кое е учение и кое е религия. И че по същество едно и също нещо изпълнява ролята да е учение или религия спрямо потребителя и неговите базисни психични нагласи, възможности дадености и зрелост.

Това не го разбрах :helpwanted4: Ти самият разбираш ли си го? Кое е едно и също нещо, което не различавам? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, witness написа:

....."борещ се с Бога", другото е "виждащ Бога"....

Това не го разбрах :helpwanted4: Ти самият разбираш ли си го? Кое е едно и също нещо, което не различавам? 

Да се бориш с боговете е обречена на неуспех кауза . На бог можеш само да се молиш за благоволение . Друг е въпросът , ако на бог му харесва да се бориш с него за нещо си там ....... А второто е измислица на болен мозък.....! :)

Всяко учение обяснява нещо , учи те на нещото за което не си чувал , осведомява те за него . Свързано с религия , явява се нейно средство . Т.е. такова  учение обяснява изповядваната религия (вярата) .

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Този човек е бил противоречива личност - наистина е бил и равин, и християнин. Че върховния равински съд го бил отстранил от поста равин е част от житейския му път, но не може да се отрече, че все пак е бил и равин. (макар и не през целия си живот)


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 35 минути, valkiria1 написа:

.... не може да бъде едновременно .....

То не е едновременно, а просто в историята му се съдържат и двете призвания. Няма да е коректно да се описва историята на този човек, премълчавайки единия от фактите. "Равин и християнин" е съвсем точно озаглавяване, защото представя личността му в цялост - цялост, която е противоречива. (и няма как да бъде по друг начин)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 часа, witness написа:

Ее, много наголямо се взе. Сатана е нещо прекалено голямо,

Никакво име не може да бъде "по-голямо от този, който го носи. Имената се сменят, никой не ме е питал какво да ми е името в личната карта. :) Шегувам се, но и не само, защото когато дойде време сам да определя свое име, избрах нещо, което сам решавам какво да е то. По същия начин се касае и за всичко останало, идващо и програмиращо по каналите на социалните и личните инстинкти - групата определя чрез възпитанието и подражанието, сугестията на идентичността и същата се изгражда в основите си много преди идентифициращия се да има въобще някаква представа, още по-малко избор или критично да я осмисля... Никой няма как да попречи, когато са налице условия, дадености, възможности и опит - да се избере и реализира всичко това, вкл. и "името", макар че то има чисто второстепенна и преходна роля. 

За "сатана" се пошегувах и беше само ирония, но доста хора през годините с лекота ми лепиха това "име" като нарицателно за реакциите си към мен. Като пример мога споделя нещо от личната ми легенда - още в студентските ми години в консерваторията ми спретнаха "анатема" - два пъти, през две години :).

Колкото до ученията или религията - всяко нещо може да е извор за учене, но ученето е процес на усвояване и натрупване на информация. Религиозния аспект на човека не пречи на ученето, но пречи на информации и интерпретацията им, които дисонират на избраната от него идеология за идентификация. По този начин отвътре съзнателно и несъзнателно му се налага непрекъснато да се побира в една съставена рамка и всичко в неговия свят е нужно да се осъвместява с нея. ВСИЧКО! Инстинктивно и несъзнателно не се допускат процеси, които да дисонират и конфликтират - такива се изживяват като страдание и защитните механизми решават доколкото могат да се справят отново инстинктивно.

С горните думи казах че дали нещо е учение или религиозна идеология, зависи само и единствено от отношението, нагласите и потребностите на този, който търси през това свои ползи, през своите си инстинкти от които е пришпорван. Вярването и религиозността са само следствие от едно, и на свой ред - причина за друго. В този смисъл - те са и симптом за една значително по-широка картина на отношението на субекта спрямо отразения в себе си реал. 

Редактирано от _ramus_ (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Искрено се надявам всички да си спомнят за Енох, ако в тях някога се покаже усещане за избраност, на друга база, различна от сърдечността.
Избраността не е по етност, или по кръв. Тя е според това до колко съпротивата е премахната и до колко човек е отворен, до колко жадува за Светлината на Твореца.
Енох не бе избран по кръв, или на база етнически белези. Избран бе поради отдадеността му, поради верността му, поради това че той избра и държа на Бога.

Всеки човек установен в сърцето, следващ Бога и любовта, която е същински Закон, следващ Божията мъдрост, е светлина за/на света.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1/5/2018 в 6:07, mecholari написа:

.....

Има сведения, че в началото на 1942 г. Даниел Цион посещава Петър Дънов, за да обсъди опасността, надвиснала над евреите, в един шестчасов разговор. Приятелството между двамата води и до една специална поръчка. Трима представители на еврейската общност на София (между които Даниел Цион) идват при Петър Дънов с молба да вземе на съхранение ценностите на общността (между които няколко диаманта), използвани изглежда при службите в Софийската синагога. Това са вероятно ритуални предмети, свързани със закона на Мойсей. След войната (и след смъртта на Петър Дънов), те са върнати на евреите.8

....

 

Доколко това е реален и потвърден факт? Защото съм срещал различни интерпретации и намеци за такова действие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, valkiria1 написа:

......

Празни твърдения . Всеки е способен по всяко време , малко или много да се раздвоява мислено , да бъде едното или другото , или трето даже......Иначе не може да съществува ! :nono:

На мен нищо на ми пречи да се раздвоявам мислено и после да се събирам в едно цяло . Въпрос на знание и умение..........ама стига , че циганката умря...:)

В решаването на противоречията се състои появяването на новото , на това което до сега не го е имало . Това е същността на творчеството и развитието , и прилагането му в практиката . Противоречието е движещата сила , това което те дразни и щеш или не щеш , те кара да вървиш напред.................най- , ама най-простото е - гладен ли си , търсиш за ядене . Иначе следствието е ясно ......

Тъкмо за това религиите са консервативни , спиращи прогреса . В тях няма противоречия : " Бог така каза ! " и се подчиняваш сляпо , без да мислиш.......или както се казва опиум за народа......то и в науката има религия , както и в религията има наука - това е объркващото !....

Редактирано от by_chechi (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

То пък добре, че Дънов е християнин - тъй можем да си прецизираме векове наред и ще е все същото: има различни и юдейски школи, и месиански, и християнски, че и постоянно се създават нови.

Акцента на статията е, че Цион е възприел Исус, като Месията, което е най- основно положение в християнството. И на всеки мислещ индивид не му е нужно да е информиран, за която и да е било религия, та да е пределно наясно, че човек може да си промени възгледите в някакъв момент  - днес може да е мюсюлманин, утре християнин, след година атеист - комунист, а след още 45 първи демократ. Та Валкирия - намери нещо по- стойностно и смислено от знанията ти по буквализъм, щом ти е мерак да ме предизвикваш: били си правели дъновистите реклама ...... още по- изсмукана от пръстите забележка не можа ли да намериш, ти сякаш хич не правиш реклама, изобще даже, напълно чужд ти е този занаят. Твоята работа баш "крадеца вика дръжте крадеца". Съжалявам, че светогледа ти минава единствено и само през призмата на юдаизма - за твоя изненада необременения от свръхестествени алабализми ум, не се ограничава до една единствена гледна точка, та не му проблем да си позволява това кощунство да погледне от всяка една такава. На някои ви е изгодно Исус да е проповядвал християнство, на други месианство, на трети нещо си трето - важното е търговията ви да върви, че ако се опразни касата ви чака гробището за религии: място има за всички, моля не се блъскайте.

п.п. не било болка за умиране - е поне ме караш да се смея -  сигурно щото не те боли на умирачка изписа цял ферман с незначителни и спорни подробности.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не, не - след като току що прочетох какви дивотии си изписала в другата тема, сори: когато си коригираш отношението, тогава. То твоето минава всякакви граници, аман от шуробадженаци - все тая дали сте християни или юдеи.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 7 минути, valkiria1 написа:

така и не ни казваш за пореден път.

И как да стане това - ти можеш да говориш свободно за "насрани задници", а аз бивам наказван за същото.

Когато правилата на този форум почнат да важат за всички - тогава ще разбереш. Всъщност ти си знаеш де - нали тъкмо ти си тази, която трие онова, което пиша и после "ама той нищо не казва". Твърде елементарни и посредствени номера въртиш - така че както казах: когато си промениш отношението, когато правилата на форума почнат да важат и за теб, тогава.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, sound написа:

То пък добре, че Дънов е християнин - тъй можем да си прецизираме векове наред и ще е все същото: има различни и юдейски школи, и месиански, и християнски, че и постоянно се създават нови.

Акцента на статията е, че Цион е възприел Исус, като Месията, което е най- основно положение в християнството.

Нищо не може да бъде по-невярно от това твърдение.Няма нито една християнска деноминация в която се акцентира в/у Исус като Месията.Дори и при свидетелите на Йехова, това не е основното положение.В грамадното си мнозинство на  тази аспект от битието на Иисус се гледа като на нещо едва ли не деветостепенно, допълнително.За всички тях Исус е втората ипостас на самият Бог, което далеч надхвърля всякакво месианство. Всъщност за Исляма  Исус е Месията.

А  статията си е чист фейк, както писа Валкирия.Особено фрапантно изглежда изложеното твърдение, че през деня в събота този равин четял прпоповеди в синагогата, а  след обед обеснявал в дома си, на десетки евреи,  ролята на Исус.

Това и да го видя пак няма да го повярвам, поради милион и една причини.Не зная какви са целите на тази статия, но не звучи никак убедително.

   

Редактирано от badr (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 часа, capnemo написа:

Доколко това е реален и потвърден факт? Защото съм срещал различни интерпретации и намеци за такова действие.

Писано е Том 1 на "Изгревът". Това е поредица от книги , своеобразна памет на случки, събития, частни разговори. Но не се подвеждай, нямам амбицията да ви доказвам нищо. Всъщност, разговора го поведохте в посока, която не съдържа моята основна идея, изкриви се всичко в "богатството на интерпретацията". Хората разказват приказки за лека нощ, но тези за събуждане и "добро утро" са по–хубави.

Има и една поговорка "ще дойде мачка за погачка". Мачката е котка на диалект.

"Диамантите на евреите и скинията на Мойсея"

През време на войната Хитлер реши да се разправи с евреите и започна изселването от тяхното местожителство по цяла Европа и препращането им в концлагерите за тяхното пълно унищожение. Но преди да научим за това се случиха други събития, които ни озадачиха и граничеха с чудеса.

Еврейската община в София бе подушила как ще се развият нещата. Техният съвет на синагогата и управата на еврейската община вземат едно решение, което ни озадачи всички. Идват трима техни представители на "Изгрева", търсят среща с Учителя и в присъствието на брат Боян Боев Го запитват дали може да им запази няколко диаманта, които се явяват като символи при тяхното богослужение в синагогата в София. Тази синагога е най-голямата от всички синагоги в Европа. Това не е случайно - да се построи такава голяма и висока синагога в града, където е Великият Учител. Тези трима представители бяха поставили тези пет-шест камъка в една епруветка. Те можеха да бъдат лесно укрити на всяко място. Но ги донесоха на Учителя, Той да ги пази. Не е ли това мълчалив зов за помощ? Учителят ги прие и каза: "Добре, оставете ги, ще ги пазя!" Най-чудното е, че Учителят прие да ги пази. Даването на упоменатите диаманти представляваше една безмълвна молба към Учителя да ги закриля. А това, че Той ги прие означава, че ги взема тях, евреите, под Своя закрила. Трябва да се знае, че Всемировият Учител бе в България и то на "Изгрева". Това означава, че представителите на евреите в София и техният равин не бяха случайни хора, а бяха от подходяща духовна йерархия в Невидимия свят. Същият този равин след войната отиде в Израел и започна да проповядва идеите от Словото на Учителя, тоест евреите да приемат Учението на Христа, за което бил гонен много от тамошните евреи. По този въпрос Учителят бе казал: "Докато евреите не приемат Христа, те няма да получат право на Отечество. Чак тогава ще се помирят с арабите и с целия свят." Какво стана по-нататък с този равин ще ви разкажа след малко.

А какво стана с диамантите? Известно време след заминаването на Учителя, когато се беше оформил Братският съвет, в един обикновен ден пристигнаха същите трима евреи, които навремето бяха оставили диамантите при Учителя. Те бяха уплашени и разтревожени, защото чули от членовете на Братския съвет, че никой не знае за тази епруветка с диамантите на евреите. Братският съвет се събра и изслуша цялата история, разказана от еврейските представители. Тогава Никола Антов ги пита: "Имате ли разписка за диамантите?" Отговарят: "Нямаме." Антов добавя: "Тогава няма да ги дадем!" Евреите посърнаха и наведоха глави. Каква разписка може да се иска от Учителя? Това беше смешно, глупаво и нахално. Тогава брат Боян Боев стана и каза: "Аз бях там и присъствувах, когато евреите предадоха тези диаманти в епруветката на Учителя да ги пази." Евреите се посъживиха и ободриха. Тогава аз станах и казах: "Щом каза това брат Боян, значи е истина и трябва да върнем диамантите. Не трябва да се хвърлят върху името на Учителя лъжи и клевети заради нас, че не ги връщаме. Значи заради нас хулите ще отидат върху Учителя." Но само аз и брат Боев бяхме за връщането на диамантите, другите, които не искаха да се връщат, бяха Никола Антов, Коста Стефанов и Емануил Иванов. Накрая нашите доводи, че трябва да се застане на страната на истината и да не се хвърля кал върху Учителя заради нашите недостатъци, надделяха. Евреите слушаха нашите разправии. Бяха навели глави и мълчаха. Тогава наредиха да се донесе епруветката и ние всички за първи път разгледахме тези диаманти. Надвесихме се да ги оглеждаме, като ги изсипахме в една чиния. Еврейската делегация стоеше настрана и беше примряла. Не знаеше как ще се развият събитията. По едно време, както ги разглеждахме, Никола Антов запита: "Колко струват тези диаманти?" Боян Боев се обади с неговия гръмогласен глас за първи път. Обикновено в Братския съвет той само мълчеше и не проговаряше нито дума. Само накрая казваше своето мнение за или против. Но тук гласът му затръбя: "Няма значение колко струват, защото са символи за тях в тяхното богослужение. Бог поругаем не бива. Бог Йехова, Бог Саваот, поругаем не бива." Думите на Боян Боев бяха силни, а неговият силен глас ехтеше в стаята. Евреите трепереха от гласа му и за пръв път слушаха неща за онзи Бог, комуто те се молеха и се кланяха. Боян Боев продължи: "Това са диаманти-символи. Това са техни символи и скрижали от скинията на Мойсея тук в София. Нали си спомняте заповедите от скрижалите с десетте Божи заповеди? "Не лъжи!" Аз не излъгах, казах истината, че Учителят ги прие да ги пази в мое присъствие. Другата заповед е "Не кради!" Аз не мога да крада, а вие, ако ги задържите, значи крадете и сте престъпили и газите тези десет заповеди и сте противни на Йехова, на Саваот, на Бога, което е едно и също. Бог поругаем не бива. Амин!"

Евреите стояха като гръмнати. Те плачеха на глас от тази проповед на Боян Боев и неговото застъпничество. След малко и Боян заплака. Тогава разбрахме, че друг говори чрез него, за да се застъпи за символите от скинията на евреите, които бяха донесени и оставени при нозете на Всемировия Учител. Това бе най-чудното явление, което ни се случи след заминаването Му и което засвидетелствуваме в Дух и Истина!


Диамантите с епруветката бяха предадени на еврейската делегация. Те се поклониха и си тръгнаха. На сбогуване ни казаха, че когато имаме нужда от нещо и ако е в тяхна власт да сторят това, винаги могат да направят услуга на Братството в името на онзи Бог, който запази и спаси техните символи и скрижали от скинията на Мойсея в София.
Ние се разделихме и нашите пътища се разделиха. След войната евреите масово се изселиха от България и отидоха в Израел, в своята нова родина.
         

http://petardanov.com/index.php/topic/6715-5-58-диамантите-на-евреите-и-скинията-на-мойсея/#gsc.tab=0

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Има ли някакви тайнства в Юдаизма, тайни Богослужения, или всичко е на показ и всеки Гугъл-здравомислещ човек е осведомен?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1/7/2018 в 20:03, badr написа:

.......

Светата троица на този форум сте от ясни по- ясни - това да сте вечна контра на някой, само защото не е на вашето мнение по дадена тема прави достатъчно видима вашата незрялост, естествено допълваща се от типичната претенциозност за изключително богати познания и не би могло да е друго яч, инак картинката не би била така завършена. А ти конкретно едвали някога ще спреш да ме изумяваш с уникално плоските си .... дори не мога да ги нарека и лъжи, защото за лъжата все пак е нужна и някаква доза истина примесена с хитрост, пък то твоето е тотална измишльотина - с тази ти последна изцепка, как за християнството Христос не бил Месията, пък и да е в най- добрия случай е от "деветостепенно" значение, за пореден път постави личен рекорд по класическа палячовщина. Поздравления за което - наистина си невероятен, срещал съм само един елемент, който все още те води в надпреварата чрез твърдението, че Бог не бил от значение за християнската религия. И според него така - Бог е от деветостепенно значение.  Но като гледам, не е много далеч - вярвам, че можеш не само да го настигнеш, ами и да го накараш да ти диша прахта. Давай все така - ще стискам палци и на теб ще заложа.

п.п. добре, че не вярвам в Бог - че инак заради ненависта, която изпитвате към мен и от Бог ще се отречете. Месии, богове - разни незначителни, деветостепенни неща - за вас, вярващите. Ала виж друго си е вече Цион равин ли е бил, християнин ли е бил, за Дънов едно друго - е това вече си е баш от значение, налЕ. С такива вярващи е ясно, защо религиите са станали за посмешище. И зад сто религии да си криете комплексите - те пак ще си избиват.

Редактирано от sound (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, valkiria1 написа:

Не знам дали твоят опит да ни пощажеш бутафорията на храма на Шломо в Бразилия, иницииран и построен от нарекла себе си "Всемирна Божия Църква", означава ,че ти , който си с най-голямата претенция да познаваш иудаизма тук и да поучаваш, приемаш това сериозно...

В този случай задавам въпроса : драги Рурк, ти Хамлет ли си ?

 

 

Да, видно е, че не знаеш. Предполагаш само разни неща, които си описала. Всъщност представяш себе си. :-)
Човек непрекъснато представя себе си...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 часа, valkiria1 написа:

Какво не виждаме в клипа и какво не знаем?

Кое от нещата там е вяра ? Кое е иудаизъм ? Църква на евангелисти, които се натискат да имитират иудаизма и реликвите му,!?! Това ли е представата за  духовен храм - театър с пластмасови имитации на скъпоценните камъни окачени по стените и няколко палмови дървета домъкнати от Исраел да придадат автентичност на бутафорния цирк.

Хамлет това ли одобрява и нарича духовен Исраел-пластмасовите овчици и смешната имитация на хошен на артиста дето се вживява като първосвещеник ?!

Имаш ли въобще представа  за същността на личността на първосвещеника ?

  Хората изповядващи иудаизъм си имат национална идентичност ,  вяра , обичаи и традиции. Тези в клипчето имат психоза.Така ли представяш себе си и това в което вярваш ?

 

 

Леле, ама кой въобще ти е говорил каквото и да е за какъвто и да е клип. Сама се питаш, сами си отговаряш, само си градиш филми и сама се филмираш...
:-))
Ужас!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

http://psihobg.com/?p=4031

 

Цитат

Молим: с великата сила на десницата Си свали оковите.
Приеми молитвата на народа Си, укрепи и ни очисти Страшни!
Молим: Всемогъщи! Провъзгласяващите единството Ти пази като зеница на око.
Благослови ги, очисти ги, окажи им милост, дари им неизменно справедливоста Си.
Неизменни и Святи, с велика доброта управлявай народа Си!
Единствен, Вс-вишни, обърни се към народа Си, помнещ святоста Ти!
Приеми молбата ни и чуй вопъла ни, Ти пред Който е открито тайното!
Благословено да е името на Царството Му во веки веков!

 

Редактирано от rurk (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 12.01.2018 г. в 15:46, capnemo написа:

 

 

Изключително изпълнение от музикална гледна точка, особено вокалите и на човека зад електрическата китара. Последният ми напомни за брилянтните изпълнения на Дейвид Гилмор.
Наистина голям усет за музиката. Буден човек.

Ето нещо и от мен, в духа на традицията ("Tradition" - в "Fiddler on the Roof" ясно е представено, как традицията не издържа по изконните "ритми на сърцето"):

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 9.01.2018 г. в 7:47, rurk написа:

Да, видно е, че не знаеш. Предполагаш само разни неща, които си описала. Всъщност представяш себе си. :-)
Човек непрекъснато представя себе си...

Шабат Шалом...

Някой да знае какво се е случило с постовете на Валкирия и защо ги няма?! :whist:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...