преди 20 минути, _ramus_ написа:

За психична диагноза свиквай да се изразяваш по-точно, по-ясно и по-изчерпателно. ...

Що, трудно ти е да схванеш написаното? 

преди 5 минути, Just a Stranger написа:

Що, трудно ти е да схванеш написаното? 

Не аз - психиатъра. Отсега свиквай - натам си поел и разни "предлози, обяснения и вживявания за мисии" не променят вектора. Броят на 'висшите" също не го променя.

Ако имаш затруднение в кабинета на специалиста - извикай ме да му обясня по-ясно. Въпреки това - отсега свиквай да не губиш времето на хората с излишни изцепки, макар че донякъде те са пояснителни към общата диагноза.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

Та - интересно защо вярването да има нужда от защитаване?

Аз не защитавам вярването, пък и при теб и някои други тук всичко опира до едно автоматично поставяне на етикет "вярване" на нещо, което не познавате. Познавате го буквалистки.  Вие вярвате, че християните вярват в глупости, само защото ви изглеждат такива от висотата на невежеството и самомнението ви, без да сте си направили труда дори да разберете в какво точно вярват, как го разбират и тълкуват. Но нали е по-лесно да изкараш някого идиот, за да изпъкнеш (в собствените си очи и в очите на слепите) като ... не идиот. Така по-лесно и по-весело се живее.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

има едни думи... - чии са - от свещеното същество ли са, в свещеното ти писание ли са писани?

Нали досега беше историйката с "астралното вампирче"... Не че и други историйки не си снасял...

Тя историйката си е същата. А думите са си все думи. Ти обаче винаги заобикаляш неудобните. Винаги. Ей така, измествайки фокуса някъде настрани - в случая с предположение или намек, кой ги бил казал. 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Та - интересно защо вярването да има нужда от защитаване? Как ти се струва - дали едно вярване има покритие, или няма - защо да има толкова важно значение за личността?

Не, вярата няма нужда от защитаване. Това, което има нужда от защита е човешката психика. А вярата е част от тази психика. Няма значение точно в какво се вярва. А ти във фиксацията си срещу вярата (предполагам наследство от миналото ти), фиксация стигнала до фанатизъм, си готов да унищожиш наред с вярата и носещата я психика - ей така уж под предлог, че подлагаш вярата на съмнение. Това, че атакуваш вярата, а не психиката ти служи като самооправдание, но всъщност ударите ти са и върху психиката. И радвайки се, че си предизвикал дисонанс в нечие вярване и съответно психика, черпейки сила от предизвиканите негативни емоции, показваш, че си точно каквото написах. Повече няма нужда да го повтарям. Можеш за самоуспокоение да приемеш, че си успял да ме изкараш от равновесие - за мен е все едно.

преди 52 минути, witness написа:

Вие вярвате, че християните вярват в глупости

И - какъв е критерият за 'вярване' - например - всичките ти думички са идеализирани представи. Наричам ги така съвсем ясно, защото са без всякакво покритие - нито от теб, нито от който и да е друг.

Дали ми изглежда невежество или е такова - кой да каже? Може би удобното е предлога че това е 'висше знание" ? Но самата ти не си способна нищичко от това да  бъде твой опит. Не си способна да го представиш като твоя деятелност... Не само твоя - идеализираните образи, описания и представи - не са познание. Те са колективни фикции нужни и договорени между групи от хора. За тях точно какви са - си е в рамките на "Договорните" и винаги е до ползи. Какви са извън същото - си е гледише на други.

Договорените и заеманите един  о т друг фантазии сред "научната фантастика" от нейния бум от средата на миналия век, не е довел до онова, което те разказваха, предсказваха и писаха идеите си. Дори и да са опити да са с "научна основа". Това е смисъла на нещо - говорило се от някого, пише се от някого, но това нищо не означава, освен ако за ползата на някого той не го привиди да означава. И то - неговото си.

И да ти напомня - че твоят изказ съдържаше "защитаване" - (от чуруци като рамус...) Сега излиза че "не защитаваш вярването" - тогава какво точно защитаваш? 

преди 44 минути, Just a Stranger написа:

Не, вярата няма нужда от защитаване.

Това, което има нужда от защита е човешката психика.

А вярата е част от тази психика.

Няма значение точно в какво се вярва.

Достойно, точно и съвсем в десятката.

Сещаш ли се какво сепуко си правиш на "образа" сред форума? Вероятно не, както и досега не си се сещал. Между другото - един след друг разкривате чудесно какво става "зад завесата от образи, историйки и опити за интелигентни еквилибристики"

Да си дойдем на думата - за "човешката психика"? Може ли да разкажеш за твоята версия и какво общо има нейната неустойчивост с образите на сияйните същества , уверенията, вдъхновителните внушения и утвържденията им? Сещаш ли се - всъщност подсказвам и пиша това от години, но друго си е сам да си го изведеш и да направиш връзката.

Вярата не лекува човешката психика. С нея само се замазват и променят симптомите. Нищо не се лекува с повярване в една или друга история, освен че се маскират някои процеси, които да доведат до изменение в преживяванията.

Тая фалшива нахаканост с която излизаш да се правиш на устойчив, стабилен, знаещ и можещ - е само параван. И ти показвам непрекъснато "отзад, зад маската" какво наднича. Не само ти го показвам - сам го разкриваш, защото то е ранено, озъбено, травмирано и ти дърпа конците от невидимия за теб свят, дето въобще не е "отвъдното". Тоя невидим свят, не е нито астралния, нито менталния - в душата си си го натикал в мазето и там си го заключил да не му чуваш и усещаш хленча, объркаността и агонията.  Наместо това - цар и дворец от стъкмистики, образи, шарении, концепции и измишльотини... само с една цел - да заглушиш една 'жертва" на която ти се явяваш сам точно нейният хищник. И то под предлог че "я защитаваш"

Фалшивите образи дето надничат, са нужните защитни черупки на всеки от вас и се скъсвате да ги държите, защото охлювчето отвътре без черупчица сякаш ще го изядат хищниците...

Това, че вярата не е излекувала никого, може съвсем просто да се изведе образно - докато е налице проблем, вярването го маскира. Не го лекува. Лекуването означава - като го няма хапчето, дрогата, патеричката  - после без тях всичко да е ок.

 А то не е - защото спре ли вярването... и голотата и усещането за безпомощност, нищожност и незначителност отново изплуват. Точно както и наркотиците не лекуват нечия душа, а само маскират симптомите от проблемите в нея.

Една грешна посока е - да повярваш. За някакво време, докато се преживее драма, травма, тежък конфликт - да, има защитно значение, да съхрани докато процесите са объркани и се възвърне баланса. Лесна, бърза, достъпна - но е грешна. Обрича цял живот да се поддържа илюзията и дозата от нея. Лесно е да се провери... но не смеете и чудесно всеки знае, че ако дори за миг остави патеричките от образи, вярвания и убеждения... и ... какво ли ще остане, кое ли ще остане.

Вярването е чудесна илюзорна залъгалка - точно както е залъгалката за бебетата - стимулира оралния рефлекс, а той е свързан директно с някои невронни зони за вегетативно управление на хомеостазата. Прилича на хранене - лъже мозъка че е хранене, но не е. Дъвката и дъвченето й - е същото.

И дори и да не разбирате думичките няма нищо по-лесно от това да опитате - точно това е проблема ви с рамус... защото думичките му пораждат заплаха за една илюзорна фантазна конструкция, нагласена с години да обслужва и поддържа нещо, дето заради същото стои сакато, малко и незначително. А именно в него е "болката на човешката психика". Точно там сте 'болни' и това със залъгалки не се лекува и никога не се е лекувало.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Достойно, точно и съвсем в десятката.

Сещаш ли се какво сепуко си правиш на "образа" сред форума? Вероятно не, както и досега не си се сещал. Между другото - един след друг разкривате чудесно какво става "зад завесата от образи, историйки и опити за интелигентни еквилибристики"

ОК. Явно ще трябва да отговоря и на тази провокация и опит да изопачиш написаното от мен.

Няма значение в какво вярва човек. Така е защото грешките в повярваното не са съществен проблем. Важни са възможностите на интелекта, вместимостта му и способността за разбиране. Погрешните допускания ще се заменят в хода на развитие. Всичко е ок, стига да води до развитие на човека. Да, в един момент той ще трябва да се освободи от всичко илюзорно и неправилно разбрано, но докато то му помага да върви в правилната посока, значи може да бъде използвано. По-голяма е опасността именно в преждевременното изкарване на човека от илюзорните му вярвания. Отделно, че наред с илюзиите, се "изхвърлят" и ценни възгледи. Такъв човек или се срива психически и може да не се възстанови, или отива в другата крайност. В нея си вярва, че е осъществил някаква промяна, но реално не е. Изходът е през уравновесяване на полюсите, в намирането на точката на баланс и овладяването им и така да се премине отвъд тях. А за това са нужни съответните интелектуални, морални и волеви качества. Интелектуални за да се види, опознае и разбере дуалността на съществуващото; волевите за да се положат необходимите немалко усилия; моралните, защото отвъд полюсите на дуалността, личност няма, а само индивидуалност, която е изцяло подчинена на цялото.

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Явно ще трябва да отговоря

Не, не трябва, няма провокация, а и ти нищо не "отговаряш"  - най-малкото че моят въпрос е съвсем друг и няма нищо общо с поредните ти повторени реплики.

РАзбира се - има и значение отново доколко са смислени и какво изразяват. Например:

преди 45 минути, Just a Stranger написа:

Да, в един момент той ще трябва да се освободи от всичко илюзорно и неправилно разбрано, но докато то му помага да върви в правилната посока,

Няма как да има "правилна посока", докато е налице използването на "неправилно разбрано" или заблудно. Щом тия са толкова важни, щом се ползват - тогава кой може да говори за "посока", че дори и "правилна" такава? Воденето към миража в пустинята не води към кладенец с вода. Води само до временно вдъхновение, докато се отива към точката на смърт от жажда. Оцеляващите в пустинята много внимават за миражите и чудесно знаят за тяхната коварност. А дали някой се сеща защо миражът се появява в главата на Заблудения и какво значение има той сред заблудата си "колко се преживява на велик, устремен... и мъдър"...

През годините упорито си повтарял някои доста елементарни идеализирани постулати и картинки с които да представиш вярването, митовете и преживяването им като  "спомагащи за развитието". Може би - но развитието няма само една посока. А това, за което настояваш, декларираш и проповядваш - някакви представни форми на 'дух', на духовно развитие, на други светове и влиянието им... са просто анахронизми от други епохи, сред които ти просто намираш подходящата за себе си "среда" и ползи.

Няма никакъв проблем за вярващия, той да остане в осъзнаването на това че 'вярва" в нещо си. Същия започва изразяването на това свое осъзнаване условно чрез "аз вярвам, че/в...". Но това е вече ниво, макар че хиляди вярващи нямат никакви проблеми да се самонарекат така и да нямат никакъв дисонанс с "другите истини", умело отделяйки ги от 'своята версия'. 

Не така стоят нещата за по-фанатичните от тази група. Те силно настояват че дадена верска позиция... е познание, че е спасителна, че е ценна и важна за хората, че само да я приемат - тя ще ги води до "истинската истина", нищо че може и да не им изглежда такава, че това е път към вселенското развитие, и чрез други версии на народни приказки за привличане на "сходни". Това е проповядване и проповядването е началото на пътя към фанатизирането и радикализирането на вярващия. Проповедника си има свои особености, но при него вярването вече е на съвсем друго ниво като в същото е включено че повярването в една истина, дава спасение, закрила, защита, живот, цели, смисъл и житейска посока - така, както самият той се е 'спасил'...

-----

Проблем е за точно определен психологичен тип, че неговите форми на потребности... не са споделени. Споделянето за тях е изключително важно, нужно и търсено. За целта - тази типология си правят затворени системи за общуване - само помежду си, като през цялото време тече междуличностен обмен в посока на облизостяване на повярваното и ползването му за "колективна спойка".

Минало е времето в което целият социум да е представлявал една такава група в много обширен географски район, но дори и "тогава" чрез власт, закони и наказания, са налагани задължението всеки в дадената група да "живее" според зададени от групата вярвания..

Идва момент всеки мит се изчерпва и като че ли чак тогава вярващите в него решават че той бил заблуда. Но е истина, докато го ползват за подпиране, подмяна или скелет на личностната си конструкция. И така - един мит се изчерпва, но само когато идва "ДРУГ" такъв, който на свой ред се обявява за "истина" и отново се почват игрите на пропаганда и проповеди, описания и преживявания колко е "велика истината", колко е вечна, безкрайна, за всичко и всички.

Сега представителите на този психологичен тип са на 'светло" и сред широкия свят. Тепърва същите откриват че нито разбират нито познават за света нещо повече от това, в което са си избрали да вярват. Откриват че имало много други "вери", докато тече битката за "тяхната истина".

Вярването не предполага те да се развиват, защото ги лишава от мотива да разширяват дадено знание. Знание - те си наричат потъването и обогатяването на дадена система от вярвания, чрез възгледи, убеждения, основания, и фантазни украшения и шаренийки. Знание - се нарича нещо, което не се утвърждава самото в/спрямо себе си. Личност - не е онова, което се самоутвърждава само в себе си или сред група от сходни. 

Съвсем елементарните примери сред религиозния раздел на форума ясно показва за зациклянето и прехвърлянето на приоритета на утвърждението на всеки относно личното си вярване. Дали и доколко то съвпада с колективната договорка по същото - дори не го интересува особено. Важното е, че той е награбил "неговия прешъс" и с неговата закрила и защита може да се устреми като индивид.

Но не може. Не става и няма как. Да си индивид, не е защото вярваш че си такъв. Не си индивидуалност, когато си нарамил колективноличната си черупка от илюзии и заблуди. Всеки може да си преживява всичко, без каквато и да е връзка с нещо отвъд преживяването - само сред "мозъка си". Това не означава че щом някой преживява нещо си и се търкаля по инерцията на заблудите и инстинктивизмите си - той е много светнат, щастлив, мъдър, сигурен и знаещ.

Много добре ми е ясно и е изведено в съответните клонове на познанието - защо дадени илюзорно вкопчени държат да уверяват, настояват и утвърждават сред широкия социален реал вътрешните си преживявания относно това как и чрез какво те са се превърнали в деятелни, насочени, целеустремени... И това че така го вярват, усещат и преживяват не означава че е така извън повярваното.

Не е парадокс че толкова упорито се разказва за "илюзиите", за АЗа и Его-то - точно от хората които са с идеята че всичко им е ясно само защото точно така им е нужно да е. Но да вярваш, не означава че разбираш. Да усещаш колко ти е ясно - също не означава че разбираш. Идеята да се менкат взаимните заблуди под предлога че "така някои имали възможност да се спасят" - е главно защото на 'спасителите' им е много важно да утвърдят личната си заблуда. Докато те именно са потънали надълбокото... И не смеят да спрат с 'дозата'... че "онова, там , един призрак с вид на демон, наднича и само чака да ги сграбчи отново"...

на 13.12.2021 г. в 20:14, Just a Stranger написа:

без да се препоръчва страданието

Страданието и бедността не само че са желателни, но са и препоръчителни. 

Така че, колкото повече страдаш и колкото си по-беден - толкова по-добре.

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:22

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай  - Лука 18:25

И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.- Лука 6:20

Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. - Лука 6:21

 

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

Страданието и бедността не само че са желателни, но са и препоръчителни. 

Така че, колкото повече страдаш и колкото си по-беден - толкова по-добре.

Толкова си по вярващ!

преди 4 часа, _Aumi_ написа:

Страданието и бедността не само че са желателни, но са и препоръчителни. 

Така че, колкото повече страдаш и колкото си по-беден - толкова по-добре.

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:22

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай  - Лука 18:25

"Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно". Този епизод в 18 гл. за камилата в ев. от Лука се отнася главно до смирението и до отказване не от материални богатства, така, както обикновено се разбират. За друг вид притежания става въпрос и ако не се изваждат изречения от контекста, а се проследи смисловата цялост - а затова трябва да се прочете внимателно по-напред - може да се забележи, че под богатства се подразбират добродетели и праведност. Частта, свързана с "богатството" всъщност започва с притчата за митаря и фарисея малко преди това: 

9. Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
10. двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
11. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
12. постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Видно е, че фарисеят не се гордее с материални богатства, а със своята праведност. После следва епизода с децата - Исус казва, че който не приеме царството Божие като дете, тоест лишен от гордост за каквото и да е, няма да влезе в него. 

След това идва "някой си началник" (като "началник" го споменава само ев. Лука, не е ясно за какъв началник точно става въпрос, но определено не е "господар" или нещо от сорта, характеризиращо го като богаташ, по-скоро той е началник в духовна общност, например в синагогата) и пита как да спечели вечен живот и т.н., докато стигнем до изказването за богатия, камилата и иглените уши. И после слушателите на това изявление на Исус задават много издайнически въпрос, още повече, че това са неговите собствени ученици, както споменава евангелист Матей, и че те са "изумени" и разстроени от чутото. Те питат: "а кой може да се спаси?

Ясно е, че да се откажеш от материалните си притежания не е кой знае какво и самите ученици са го направили вече, и ако Исус говори за земни богатства, спасението изглежда лесно постижимо и направо евтино, но защо учениците са разстроени и питат така, сякаш Исус е казал, че абсолютно всеки е богат и затова изглежда обречен да не получи царството Божие. Очевидно не всеки е богат в обикновения смисъл. Онзи праведен от младини "началник" е бил "богат" с добродетели, с постигнати с труд и вътрешна борба душевни качества и те се подразбират под "собственото", от което Петър казва, че са се отказали. Учениците са затруднени като фарисея от притчата, защото тази собственост не е нещо, от което лесно можеш да се отървеш. Въпросът им "кой може да се спаси (щом е така)" ми се струва по-скоро риторичен. И Исус потвърждава - да, така е, човеците не могат да се отърват от единствената си собственост, от същността си, от своите вътрешни качества - но "невъзможното за човеците е възможно за Бога". 

 

преди 28 минути, witness написа:

"невъзможното за човеците е възможно за Бога". 

 

Христос никой не може да спаси, дори себе си. Но Христос го е грижа за другите. Тази загриженост, съпричастност (на гръцки "агапе", на латински "каритас") го прави трансцендентален на реалността и така той я надхвърля. В общи линии такова е посланието и на Гаутама Буда.

 

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Христос никой не може да спаси, дори себе си. Но Христос го е грижа за другите. Тази загриженост, съпричастност (на гръцки "агапе", на латински "каритас") го прави трансцендентален на реалността и така той я надхвърля. В общи линии такова е посланието и на Гаутама Буда.

Агапе е безусловната любов, да, с оттенък на тънка разлика от "обичането" в смисъл на привързаност "по навик". Второто беше "филео" или нещо такова, и двете  - агапео и филео са използвани в последната глава на ев. от Йоан във въпроса на Исус към Петър.

За спасението, зависи какво разбира човек под спасение. В християнството - като крайна цел - е съвършенство и вечен живот, тоест безсмъртие, което малцина знаят какво трябва да означава ... Впрочем идеята за спасение и безсмъртието не е чужда на будизма. Буда също е наричан спасител, само че там спасението е от кръговрата на самсара, не общо от смъртта, но двете са доста сходни в крайна сметка. Освен това Буда е представен да бие "барабана на безсмъртието" в  "Сутрата за благородното търсене", как беше името на пали забравих в момента. 

Арияпариесана сутта, да. 

 

Не ти схващам мисълта за "трансцедентален на реалността". Защо да надхвърля реалността, той е реалността. А Бога, или "единствено благият", може да спекулираме като нещо още повече или по-скоро всеобхватно - не знам. Във всеки случай в тази глава от Лука Исус поправя въпросния началник да не го нарича благ, защото само "един е благ". Това си заслужава да се забележи..

преди 10 минути, witness написа:

Агапе е безусловната любов, да, с оттенък на тънка разлика от "обичането" в смисъл на привързаност "по навик". Второто беше "филео" или нещо такова, и двете  - агапео и филео са използвани в последната глава на ев. от Йоан във въпроса на Исус към Петър.

За спасението, зависи какво разбира човек под спасение. В християнството - като крайна цел - е съвършенство и вечен живот, тоест безсмъртие, което малцина знаят какво трябва да означава ...

Каритас означава уважително отношение към другите същества, емпатия, без значение раса, вид и вяра. Има такава организация в католическата църква (Каритас), която помага на всички в нужда, не само на католици, но и на невярващи. В този смисъл каритас и е средството и целта.

преди 1 час, witness написа:

...И Исус потвърждава - да, така е, човеците не могат да се отърват от единствената си собственост, от същността си, от своите вътрешни качества - но "невъзможното за човеците е възможно за Бога". 

преди 36 минути, witness написа:

Това си заслужава да се забележи..

Заслужава да се забележи и че това е поредният цитат, който остава анонимен. И чрез който пълниш личното си поле, с твоя ник. Няколко религиозни хитреци го правите това - всеки да си докара уместията заради които живее сред фантазната си кошничка.

Иначе вероятно някой е длъжен да обикаля по цитатите и сборките от същите откъде са, кои са и защо са... Ми... да видел някой колко важни вселенски истини имало и кое какво означавало от народните приказки и притчи отпреди повече от 2 хилядолетия.

В същият цитат от по-горе се изобилства от 'видно е/ ясно е... и внушения от преразказите подобно на ученическо упражнение по литература. От някого си, целящ да убеди кое, как и защо трябвало да се разбира. Пък защо точно така - вероятно на някакъв анонимен автор, цитиран от анонимна списваща, за която цитираното се явява....??? Какво точно, след като е нищо и никакво? 

Кое на какво приличало и как можело да се съпостави - будизъм с християнство... ма що да не - те посланията даже си приличали. Даже и безсмъртието, спасението и разни други интерпретации по сутри и библейски глави - направо са едно към едно... 

Луда работа, ей! Тва християнство всеки си го делка, менка и си дъвче според разтежението на дъвката си и по това какви 'балончета' да прави с нея.

Невероятни "знания" лъхат от цитатите и коментарите. Какви да са - като се забележи "през кой преминават"?

И пак, и отново - голите думички си личат по безотговорщината на дъвкащите ги. Голи думички... щото са само думички. И са нищо и никакво така...

преди 5 часа, _Aumi_ написа:

Страданието и бедността не само че са желателни, но са и препоръчителни. 

Така че, колкото повече страдаш и колкото си по-беден - толкова по-добре.

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство. Лука 18:22

Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай  - Лука 18:25

И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.- Лука 6:20

Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. - Лука 6:21

 

Вече обърнах внимание на камилата и игленото ухо. Вторият цитат представлява обръщение към точно определен човек. Продажбата на всичко е символичен акт на отказ от привързаността към земните притежания. Затова откъсът продължава с "и ще имаш съкровище на небето". Докато човек е привързан към земното, той обръща само епизодично внимание на духовното, ако изобщо обръща някакво внимание, и няма как да има сериозни достижения в него. Но както казах и вчера, ако липсва привързаност и ако духовното е водещото, а не земното, то притежанията не са проблем. Колко са постигнали това обаче?

Когато се говори за сиромаси, просяци, бедни, нищи и т.н. трябва да се има предвид и това, че признавайки своята духовна бедност, човек съответно признава и необходимостта от придобиване на духовни "богатства" и полага усилия в тази посока. Осъзнаващият незнанието си е търсещият знания. Бедността в случая е относителна и зависи с кой се сравняваш. Когато човек има високи цели, нормално е да прави съпоставка с тези, които вече са ги постигнали. Така ще си има по-реална представа къде да насочи приоритетно усилията си.

Гладът в четвъртия цитат също се отнася не до физическата, а до духовната храна, както и насищането. Това, което написах предния път за неизбежното редуването на радост и тъга в живота на хората, също е валидно. Думите в Библията често имат по няколко значения.

Психопатията е личностно разстройство, което се характеризира с липса на емпатия и угризения.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Съчувствие

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Психопатията е личностно разстройство, което се характеризира с липса на емпатия и угризения.

Това в сутрите ли го пише, или е буквално от тоя линк?

И между другото - си сбъркал и линка, и темата. И с "будизма" - също. Но толкова си можеш де - и по-големи глупости си снасял...

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Думите в Библията често имат по няколко значения.

Няма такова нещо. Думите в библията... са обикновени написани думи. Колко значения и какви - това е до интерпретацията им по време на прочита им.

Скъсвате се да пляскате кое какво значение имало, как трябвало да се разбира и тълкува. Тълкувателите са цяла "мафия" в религиите - точно както са търговците са между стоката и потребителя й, така са и тълкувателите - между текста и таргета му, чрез "подходящото значение на думите"...

Точно заради същото колкото и човека да напишат своите тълкувания на текст толкова нюанси на интерпретирането ще резултират. Особено пък текстове с висока абстрактна стойност и метафорични похвати...

Именно заради това се вихрите толкова свободно със словата и тълкуванията - щот е на аванта, щото нищо не давате и не дължите. И за нищо не отговаряте, нито е някой ще ви гледа за "покритието".

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Заслужава да се забележи и че това е поредният цитат, който остава анонимен. И чрез който пълниш личното си поле, с твоя ник. Няколко религиозни хитреци го правите това - всеки да си докара уместията заради които живее сред фантазната си кошничка.

на някакъв анонимен автор, цитиран от анонимна списваща, за която цитираното се явява....??? Какво точно, след като е нищо и никакво? 

Няма цитат, това бяха мои разсъждения върху онова място в евангелието от Лука. Не съм ги прочела никъде. Самите цитати от евангелието поставих в кавички. Надявам се, че поне тук не е забранено да се тълкува Новия Завет. Вече, че на теб това и всичко подобно ти е нищо и никакво, ми подмини го, нямаш ли си друга работа. Жив и здрав, както се казва. 

Ако още си мислиш, че е цитат, можеш да потърсиш тълкувания на 18 глава от Лука и виж какво ще намериш. Не се учудвам, че разбирането за отношението в евангелията към богатството се е бетонирало в най-популярната форма, че се говори единствено за банални материални притежания. Докато според мен,колкото и да е нахално, определени места в текста представляват смислов парадокс при общоприетото тълкуване и налагат паралелно тълкуване.

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

необходимостта от придобиване на духовни "богатства" и полага усилия в тази посока

Исус отива доста по-далеч в изискването си тук. Той поощрява спазването на заповедите и любовта към ближния, но като че ли никак не съветва някой да се гордее с "духовните си притежания". Той им казва, че трябва да са като деца, иначе царството Божие е недостъпно за тях. Притчата за надутия фарисей, който се самооблажава именно заради "духовните си притежания" и разкаяния митар, който е оправдан точно защото няма с какво да се похвали. 

преди 1 час, witness написа:

всичко подобно ти е нищо и никакво

Нищо и никакво е - защото това са празни думи. Наричам ги така, защото са изпразнени от съдържание и смисъл - просто защото за тия, дето ги говорят... само си ги говорят.

Думите нямат "свой независим смисъл". Те са само символни медиатори на информация. Част от тази информация е колективно договорена и служи за регулация на колективното битие. Това е най-елементарната част, защото сред социума има огромна маса елементарни хора. А и елементарността по принцип е най-сигурното общо кратно сред тоя социум. Думички с високо абстрактни значения... не могат да имат "общо кратно" в елементарното ниво на социума. Пък думичките са същите - говорно, графично...

Като поетеса знаеш че може и да пишеш стихове, които после някой си друг може да си резонира на нещо свое си, без никаква аналогия между твоят смисъл в стиха. Оставяш нещо... но ти не можеш да изнасилиш някой си и да му го 'вденеш' в главата каквото ти е било и според теб - в думичките ти.

Та - няма как да са налице автори на текстове с абстрактно значение, и да има съответствие в интерпретатора им, ако не е налице резонанс. Това означава, че хора, които са минали по път, оставят следите на преминатото от тях по този път. Други, дето нямат нищо общо с първите, четат и си фантазират как чрез думичките на Пътниците си присвояват преживяването, че и те са такива. Пък са си най-обикновени лентяи. Да - лентяи! Думички за дела и постижения, сложни пътища, кураж и преодоляване на съпротиви и огромни лични битки... стават дъвки за готованковци, които просто си четат и го преживуркат сякаш е комикс. 

Заради това е НИЩО И НИКАКВО - защото тук са се събрали хора, които плямпат чужди думички, за чужди пътища, за чужди дела, преходи, постижения и резултати... Менкат си ги, заради възможността да се преживеят сходно и всеки сред себе си да презатвърди едно лично преживяване. Лично преживяване - за чужди дела, чрез чужди думички. Ето това са лентяите.

Именно заради това думичките са кухи. Кухи са защото нямат съответствие сред тия, дето ги дъвчат, за да си докарат едно или друго.

Кое какво означавало, кое какво било - преразказ и литературен анализ, на нещо си. Все едно домашна работа в по литература. Че някои дори и това не могат ми просто преписват и... дотам.

Така, че - "очевидно е, че"... "ясно е, че" - са чудесни лични вметки, но са неадекватни извън теб. Въобще не е ясно, няма как да е ясно, нито очевидно и има още много други "не/ясности" в същия текст, за които ти не си списала. Може би защото няма как, знам ли?

на 14.12.2021 г. в 14:49, witness написа:

при теб и някои други тук всичко опира до едно автоматично поставяне на етикет "вярване" на нещо, което не познавате.

Заради това си е точно ВЯРВАНЕ и това да се пълни тенджерата с тълкувания и псевдоакадемични напъни - има значение само за тоя, дето ще се бъхти да извежда какво точно им куца на християните, според правилото за единството и правата корелация между дефицит и вярвания.

какво точно вярвали, защо го вярвали ... само според тях си това е "велико и таинствено". И всичко - само заради личното преживяване, което вярването докарва на Вярващия.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Христос никой не може да спаси, дори себе си. Но Христос го е грижа за другите. Тази загриженост, съпричастност (на гръцки "агапе", на латински "каритас") го прави трансцендентален на реалността и така той я надхвърля. В общи линии такова е посланието и на Гаутама Буда.

 

Агапе означава безусловна любов. Дали наистина е такава любовта на Христос към хората?

Всеки може да тълкува и интерпретира цитатите като си ги наглася така, че да съвпадат с неговите вярвания.

Но не виждам тук любов или спасение без условия.

 

Лука 19:27
А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.

 

 

И аз не виждам тук любов и спасение.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Нищо и никакво е - защото това са празни думи. Наричам ги така, защото са изпразнени от съдържание и смисъл - просто защото за тия, дето ги говорят... само си ги говорят.

Празни са за теб, защото от твоята камбанария не виждаш смисъла.

 

преди 1 час, witness написа:

Исус отива доста по-далеч в изискването си тук. Той поощрява спазването на заповедите и любовта към ближния, но като че ли никак не съветва някой да се гордее с "духовните си притежания". Той им казва, че трябва да са като деца, иначе царството Божие е недостъпно за тях. Притчата за надутия фарисей, който се самооблажава именно заради "духовните си притежания" и разкаяния митар, който е оправдан точно защото няма с какво да се похвали. 

Една наистина задълбочена доктрина на православието е изпадането в прелест.В Исляма концепцията е подобна, но е облечена в една по-скоро юридическа обвивка или поне на мен, доколкото познавам материята, ми изглежда така.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Това в сутрите ли го пише...

Пише и за асоциалните и ненавиждащи другите като теб. 

Моята религия е много проста. Моята религия е добротата.

Далай Лама

преди 3 часа, _Aumi_ написа:

Но не виждам тук любов или спасение без условия.

Любов и спасение са различни неща. Любовта може да е безусловна, но разумът у редът примерно, задължително са свързани с условия. 

Строгост и милосърдие - и двете могат да са проява на любов и да са полезни, ако са приложени на място. А и целта каква е? Да си живурка някой в безгрижие цяла вечност или да израстне? Защото за мен примерно осигуряването на първото не е проява на любов. Тук може да се намери и някакъв отговор на въпроса, защо Бог, който е Любов, допуска злото в света. 

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Любовта може да е безусловна,

Няма безусловна любов и това го доказва самата Библия.

Бог казва, че ако го слушаш, ще те възнагради, но ако не го слушаш и не изпълняваш заповедите му, може да те накаже по много начини.