Ако махнем [Джибрил] ангелите са написани с малка буква, а Духът с главна. Духът е Някой ,Който заслужава преголяма почит. Това е Светия Дух.

Духът е ангела Гавраил (Джибрил),който бащата на Ангелите,така както е Адам на хората.

Джибрил с създаден от Аллах и в него няма нищо божествено,той се подчинява безвъзмездно на повелите на Аллах и няма собствена воля.

Чрез Джибрил низпосланото като напътствие за хората от Аллах (писанията) се предават на Проорците.

39. Аз-Зумар (Тълпите)

20. А онези, които се боят от своя Господ, ще имат въздигнати обиталища, изградени върху други обиталища, реки сред тях ще текат. Обещано е от Аллах! Аллах не нарушава обещанието.

Това са домовете на хората в Рая.

Вътре в родителя Адам-Христос, на който Аллах Му приема покаянието (прощава) първородния грях, е градът в който реки текът.Свещения град в който всеки човек е храм.

Не разбирам интерпретацията ти.Там,където ,,реки текат,, -се имат предвид райските градини.

Родителят е първият, на който му е бил позволен. Той е преди всички там. Той е първият, който е бил в Рая. Хората са част от неговото тяло, защото той е първият от тях.

Точно така.

СУРА ГРАДЪТ

(АЛ-БАЛАД)

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

12. Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път? -

13. Да се освободи роб

14. или да се даде храна в ден на глад

15. на сирак - ( ИЛИ ) роднина

16. или на окаян клетник.

Т.е. когато Аллах намери сирак-Моххамад и го приюти, дава на сирак роднина. Прави через Светия Дух. "Мека" е "Църквата".

В сурата не става въпрос за Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари).Говори се за хората,които могат да избират между доброто и лошото и са посочени нещата,които ще им дадат светлина и избавление.

15 и 16-тук не става въпрос за Пророка на Аллах ( Аллах да го благослови и с мир да го дари),а за наградата която хората ще имат ако нахранят гладен,а ако нахранят роднина получават двойна награда.

Няма смущаващи емоции,хората няма да имат слабости,те ще бъдат различни тялом и духом,ще се разбират помежду си хармонично,като едно цяло;в обяснението се казва:като един дъх и едно биещо сърце.

...

Как ще се случи това? Мечолари написа че липсата на смущаващи емоции е условие за влизане в рая.

Не е ли тогава добра идея работата по освобождаването от тях да започне точно сега.

Ако нямаме гордост например - ще виждаме всички като равни в същността си - различни и хармонични, като едно цяло.

Ако няма смущаващи чувства - светът ще е рай. Точно тук и сега.

Редактирано 27 септември 201015 г. от Вало (преглед на промените)

Духът е ангела Гавраил (Джибрил),който бащата на Ангелите,така както е Адам на хората.

Джибрил с създаден от Аллах и в него няма нищо божествено,той се подчинява безвъзмездно на повелите на Аллах и няма собствена воля.

Чрез Джибрил низпосланото като напътствие за хората от Аллах (писанията) се предават на Проорците.

Това са домовете на хората в Рая.

Не разбирам интерпретацията ти.Там,където ,,реки текат,, -се имат предвид райските градини.

Точно така.

В сурата не става въпрос за Мухаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари).Говори се за хората,които могат да избират между доброто и лошото и са посочени нещата,които ще им дадат светлина и избавление.

15 и 16-тук не става въпрос за Пророка на Аллах ( Аллах да го благослови и с мир да го дари),а за наградата която хората ще имат ако нахранят гладен,а ако нахранят роднина получават двойна награда.

Аха, ами ше*тана как има собствена воля. След сато ангелите нямат такава, по какъв начин му е дошла въобще идеята да се разбунтува срещу Отца си. Така като чета самите религиозни книги и също толкова несвързаните коментари от разните им последователи направо се отчайвам...от тях... Вече не се чудя, защо страната е в положението, в което се намира.

Уф!

Редактирано 27 септември 201015 г. от sliderum (преглед на промените)

Как ще се случи това? Мечолари написа че липсата на смущаващи емоции е условия за влизане в рая.

Не е ли тогава добра идея работата по освобождаването от тях да започне точно сега.

Ако нямаме гордост например - ще виждаме всички като равни в същността си - различни и хармонични, като едно цяло.

Ако няма смущаващи чувства - светът ще е рай. Точно тук и сега.

Будистите вярвате,че желанието поражда страдание и след като всеки човек изпитва желания т.е.смущаващи емоции-вечно ще страда.

В Исляма обаче не е така.

Исляма разглежда земния живот като изпитание и ако нямаше смущаващи емоции нямаше как да бъдем изпитани.Рая ще е за преминалите го успешно,там ще е абсолютната хармония и съвършенство.Целта на земния живот не е постигане на щастие,а служене на Бог.

Аха, ами шейтана как има собствена воля. След сато ангелите нямат такава, по какъв начин му е дошла въобще идеята да се разбунтува срещу Отца си. Така като чета самите религиозни книги и също толкова несвързаните коментари от разните им последователи направо се отчайвам...от тях... Вече не се чудя, защо страната е в положението, в което се намира.Уф!

Винаги се отклоняваш на някъде ти.

Мюсюлманите вярват,че Аллах е създал т.н. духове на земята,невидими за нас същества.Те са със собствена воля като хората и също са изпитвани,раждат се и умират.Имат избора да избират между доброто и злото.Иблис е бащата на духовете,неговата вяра,знания и подчинение пред Аллах го извисяват до Рая.За това и когато му бива заповядано да се поклони на Адам,той се възгордява,отказва да се подчини и спечелва вечния изгарящ огън.Тогава моли Аллах за отсрочка до Съдния Ден и разрешението да въздейства на хората и да показва слабостите им и своето превъзходство над тях.

Ангелите имат друга роля,нямат воля и не правят грехове.Няма да имат награда от Създателя след смъртта,защото не са изпитвани.

Будистите вярвате,че желанието поражда страдание и след като всеки човек изпитва желания т.е.смущаващи емоции-вечно ще страда.

Не става въпрос за вяра. Желанието е емоция, която е следствие от оценка, която не е истинска. Оценяваме нещо като хубаво, приемаме тази оценка за реална и това поражда желание. Желанието е резултат от оценка, която не е истинска. Защото същото нещо, което сега оценяваме като хубаво за някой друг е лошо. И за самите нас след известно време същото това нещо може да не е толкова хубаво, може даже да го намразим. Ние приемаме оценката си за нещата за истинска, а тя не е, нещата не са хубави или лоши, те са взаимосвързани и взаимозависими, появяват се от причини, променят се и изчезват.

Така че това не е вяра. По скоро е здрав разум.

В Исляма обаче не е така.

Исляма разглежда земния живот като изпитание и ако нямаше смущаващи емоции нямаше как да бъдем изпитани.Рая ще е за преминалите го успешно,там ще е абсолютната хармония и съвършенство.Целта на земния живот не е постигане на щастие,а служене на Бог.

Тоест добре е че сме гневни, горди, нетолерантни и зли? Добре е да завиждаме, да мразим, да ревнуваме? Това си е част от изпитанието?

Ако човек не се освободи от смущаващите емоции, няма как друг да го направи вместо него. Ако в рая също ги има, то това няма да е рай според мен.

Аз не бих си избрал да служа на Бог който е нетолерантен и отмъстителен. Защото самият аз ще стана такъв.

Мисля, че се говори за много сходно понятие. Примерно това Самсара или Нирвана, незнам дали е точно казано е подобно на Рая или начина за спечелването му. Ако един човек се стреми към себеконтрол, да се пребори със тези смущаващи емоции, тези негативни чувства, мисли - гняв, завист, гордост или т.нар. седемте смъртни гряха. То накрая със сигурност ще е в състояние на Нирвана или ще си осигури път за Рая. Колкото по-добри са делата ни в сегашния живот, толкова по-добре за нас, както и за наградата, която ще получим. Със сигурност похотта или гордостта са еднакво харам или водещи до страдание или един вид изпит. А и не може да се оставим само на Бог да ни изпитна, а ние нищо да не правим. Или да казваме това е от Бог и трябва да го приемем, а в същност да зависи точно от самите нас. От нашите постъпки. Вероятно е наистина изпит за нас, за нашето съзнание в дадени ситуации какви чувства ще ни владеят. И логично колкото повече подтискаме, преборваме или контролираме негативните мисли, усещания, то това не означава ли и че сме преминали този вътрешен изпит или джихат? И че животът ни ще е по-лесен и добър. И не е ли това същността да служим на Бог? Е, със сигурност може би няма да постигнем тази абсолютна хармония или съвършенство, Алия, но пък не е лошо да се стремим към нея/него. Смятам, че всичко си зависи от нас самите и какъв ще ни е живота сега.

Редактирано 27 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Ислямската представа за рая има малко общо, всъщност нищо общо с нирвана, но нека Вало да го обясни. Направи ми ми впечатление нещо, което Алиа беше казала по-рано, а именно, че в рая ще е позволено това, което тук е забранено (от бога). Следователно, подтискането и контрола над желанията в исляма е отлагане на удоволствието (по Фройд). Това е видно и от начина, по който тя ни описа рая - нещо средно между харем и "БИЛА"... Искам да подчертая, че не считам тази форма на исляма, която ни представят участващите във форума мюсулмани за най-представителната от теологична, философска и етична гледна точка. По-скоро я намирам за твърде фанатична и окастрена. Съжалявам, ако засягам някого, но това е моето впечатление. Бих се радвал, то да се промени, защото се старая да съм непредубеден, доколкото е по силите ми... Жалкото е, че докато правоверните мюсулмани се молят по пет пъти на ден и водят праведен живот, за да заслужат мястото си в рая, много от техните политически и духовни водачи, отдавна си живеят в рая тук и сега. Така е не само в исляма, разбира се.

Редактирано 27 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Тоест добре е че сме гневни, горди, нетолерантни и зли? Добре е да завиждаме, да мразим, да ревнуваме? Това си е част от изпитанието?

Исляма не е Будизъм.

В Исляма има изисквания,които квалифицират нещо добро ли е или лошо.Отговора от ислямска гледна точка на примера,който ми даде в друга тема с любовния триъгълник е,че всичко зависи от намерението.Само Богът знае какви са намеренията на хората,за това е и Ал Адл (Справедливия) и Ал Хакк (Истинния).

Изпитанието ни е да изберем търпението пред гнева,смирението пред гордостта и доброто пред злото,вярвайки,че щом в Курана пише ,,Аллах е с търпеливите'',значи това е най-доброто и правилния избор за човека.Това е службата и джихада:да се пребориш със себе си,да се пречистиш чрез начините,които Аллах ти повелява.

За това Исляма не е задължение,Исляма е напътствие.Целта на всяко изпитание е да откриваме нещо ново и да напредваме към целта.В Съдния Ден хората на които ще им бъде отсъдено да влязат в Ада ще признаят,че напълно го заслужават и,че Аллах е Справедливият.Какво си създал ти,че да определяш правила?

Ти търсиш Бог,който да допада на твоите атеистични разбирания и отговаря на а),б),в),г),д) условия.Искаш да създадеш бог по свой вкус,но забравяш или не виждаш,че ти си създанието и нямаш контрол дори над собственото си тяло.Ако си създал нещо от нищото и имаш абсолютна власт над него,тогава му определяй правила.След като не си, ще се подчиняваш,ще изпълняваш заповедите и ще се надяваш на успех ако си мислещ логично човек.

Коте-това е същността.Бог ни води само към добро.Абсолютната хармония и съвършенство са нещата за които работим в земния живот,а ще постигнем с влизането в Рая.

scepsis-само отлагането на забранените човешки страсти (по Куран-Карим)

Няма човек,който да е 100% щастлив и да не го сполетяват трудности,следователно няма земен рай.

*не знам защо винаги си сменяш мненията,явно е признак на колебание и несигурност.

Философия в Исляма няма.Пътят е лесен веднъж намериш ли го.

Оплетените философии раждат слепи атеисти и ти си пример за това.След толкова назубрен материал още нямаш отговори на екзестенциалните въпроси.Егото се явява непреодолима пречка в твоя случай,подобно на Иблис.Извинявам се за сравнението.С какво ти си по-добър от бай Хасан от Чепинци,който има цел в живота и се моли 5 пъти на ден,за да я постигне?!

Ислямската представа за рая има малко общо, всъщност нищо общо с нирвана, но нека Вало да го обясни. Направи ми ми впечатление нещо, което Алиа беше казала по-рано, а именно, че в рая ще е позволено това, което тук е забранено (от бога). Следователно, подтискането и контрола над желанията в исляма е отлагане на удоволствието (по Фройд). Това е видно и от начина, по който тя ни описа рая - нещо средно между харем и "БИЛА"... Искам да подчертая, че не считам тази форма на исляма, която ни представят участващите във форума мюсулмани за най-представителната от теологична, философска и етична гледна точка. По-скоро я намирам за твърде фанатична и окастрена. Съжалявам, ако засягам някого, но това е моето впечатление. Бих се радвал, то да се промени, защото се старая да съм непредубеден, доколкото е по силите ми...

Жалкото е, че докато правоверните мюсулмани се молят по пет пъти на ден и водят праведен живот, за да заслужат мястото си в рая, много от техните политически и духовни водачи, отдавна си живеят в рая тук и сега. Така е не само в исляма, разбира се.

Нямам точно предвид представата за Рая, а пътя към него(малко трудно се изразявам). Предвид малкият ми опит в християнството и исляма, прави ми точно това впечатление, че човек за да бъде така да се каже богоугоден, трябва да постигне това състояние на Нирвана. Имам предвид да постигне контрол на ума, да премахне всички отрицателни емоции, за да не страда или т.е да не греши.

За подтискането и контрола, мога да кажа - погледни какъв би бил резултата от дадено нещо. Положителен или отрицателен.

А за Рая, е казано че никой човек не знае какво точно представлява, нито да си го представи. Има само малко насоки, дадени в Корана и Библията.

Казано е вяра без дела е нищо.

За политическите и дух. отговорници, какво да ти кажа - те са добър пример и всеки е отговорен за себе си, за собствените си постъпки.

Знаем, че няма безгрешни, както и тук пишещите или изповядващите дадена религия. Много е лесно да изпаднеш в това състояние на фанатизъм. И точно тази промяна, за която говориш тогава ще се смята като изкушение, едва ли ще е с някакъв успех.

Може би изхода е да се разшири знанието и след това мирогледа.

Коте-това е същността.Бог ни води само към добро.Абсолютната хармония и съвършенство са нещата за които работим в земния живот,а ще постигнем с влизането в Рая.

Дамм...

Редактирано 27 септември 201015 г. от fringe (преглед на промените)

Философия в Исляма няма.Пътят е лесен веднъж намериш ли го.!

Философия няма в твоя ислям, драга Алиа. Няма и мистика. Но има и други направления в исляма, които оправдават съществуването му. Това сме го обсъждали... Отговори имам, но не участвам в този форум, за да пропагандирам убежденията си, затова не намирам за нужно да ги споделям наляво и надясно. Още повече, че не мога да ги сведа до една-две готови фрази.

Поздравявам всички наши братя - мюсулмани, които се чувстват еманципирани европейци и които гледат на света чрез себепознание и себеуважение, които са престанали да бъдат роби на който и да било друг...

Каква еманципация, какви предрасъдъци, нали всички сме европейци, още повече след 1.01.2007г. Поздрав към всички историци с респект

С. Хънтингтън(УИКИ) казваше, че там където свършва христянската цивилизация и започва ислямската, завършва и Европа като културно, а не като географско понятие.

С. Хънтингтън(УИКИ) казваше, че там където свършва христянската цивилизация и започва ислямската, завършва и Европа като културно, а не като географско понятие.

Не се страхувай от неизбежното.

Проблемът с плодовитостта на европейските мюсулмани се преекспонира. Ислямският свът се нуждае от секуларизация, образование и скъсване с авторитарно-теократичните политически модели, щото само с петрол и раждаемост на става. Не ми се влиза в политически и културно-исторически анализи. Нали уж си говорим за религия, но все се отклоняваме към политическата реалност.

Исляма не е Будизъм.

В Исляма има изисквания,които квалифицират нещо добро ли е или лошо.Отговора от ислямска гледна точка на примера,който ми даде в друга тема с любовния триъгълник е,че всичко зависи от намерението.Само Богът знае какви са намеренията на хората,за това е и Ал Адл (Справедливия) и Ал Хакк (Истинния).

Изпитанието ни е да изберем търпението пред гнева,смирението пред гордостта и доброто пред злото,вярвайки,че щом в Курана пише ,,Аллах е с търпеливите'',значи това е най-доброто и правилния избор за човека.Това е службата и джихада:да се пребориш със себе си,да се пречистиш чрез начините,които Аллах ти повелява.

За това Исляма не е задължение,Исляма е напътствие.Целта на всяко изпитание е да откриваме нещо ново и да напредваме към целта.В Съдния Ден хората на които ще им бъде отсъдено да влязат в Ада ще признаят,че напълно го заслужават и,че Аллах е Справедливият.Какво си създал ти,че да определяш правила?

Ти търсиш Бог,който да допада на твоите атеистични разбирания и отговаря на а),б),в),г),д) условия.Искаш да създадеш бог по свой вкус,но забравяш или не виждаш,че ти си създанието и нямаш контрол дори над собственото си тяло.Ако си създал нещо от нищото и имаш абсолютна власт над него,тогава му определяй правила.След като не си, ще се подчиняваш,ще изпълняваш заповедите и ще се надяваш на успех ако си мислещ логично човек.

Коте-това е същността.Бог ни води само към добро.Абсолютната хармония и съвършенство са нещата за които работим в земния живот,а ще постигнем с влизането в Рая.

scepsis-само отлагането на забранените човешки страсти (по Куран-Карим)

Няма човек,който да е 100% щастлив и да не го сполетяват трудности,следователно няма земен рай.

*не знам защо винаги си сменяш мненията,явно е признак на колебание и несигурност.

Философия в Исляма няма.Пътят е лесен веднъж намериш ли го.

Оплетените философии раждат слепи атеисти и ти си пример за това.След толкова назубрен материал още нямаш отговори на екзестенциалните въпроси.Егото се явява непреодолима пречка в твоя случай,подобно на Иблис.Извинявам се за сравнението.С какво ти си по-добър от бай Хасан от Чепинци,който има цел в живота и се моли 5 пъти на ден,за да я постигне?!

Алия, стига си дрънкала глупости, тук тия ти номера не вървят, не го ли разбра вече? Я да се върнем на въпросчето на Мечолари.

Бог е казал на ангелите да се поклонят на Адам. Как тълкуваш, сестро, тоя доста важен момент, защо Бог е накарал ангелите да се поклонят на човека? Усещаш ли какво значи този аят?

Исляма е най лесния път към ада. От бай ти Хасан ме отличава това, че никога не позволявам някой друг да мисли вместо мен и знам кой е истинския Бог, ако изобщо съществува такъв.

Проблемът с плодовитостта на европейските мюсулмани се преекспонира. Ислямският свът се нуждае от секуларизация, образование и скъсване с авторитарно-теократичните политически модели, щото само с петрол и раждаемост на става. Не ми се влиза в политически и културно-исторически анализи. Нали уж си говорим за религия, но все се отклоняваме към политическата реалност.

Какъв е проблема с плодовитостта, ами време е и Европа да ражда деца, а не да гледаме само бабички и дядовци. Но пък къде, докато се изучим, докато изградим кариера, материално положение - станали сме на 30 и отгоре. А другаде по света хората по това време имат семейства с по няколко деца. Понякога за сметка на друго.

За имиграцията - хората имат права, но с тях възникват и задълженията. Който не ги спазва - санкция.

Мисля, че религията може да помогне в утвърждаването на моралните ценности на личността. Разбира се, тя да не е крайна. И да не е извинение за липса на образованост и отговорност.

Всичко идва от семейството, възпитанието на децата. Ако родителите са безотговорни, такъв пример ще вземат и децата.

Съгласен!

Ти търсиш Бог,който да допада на твоите атеистични разбирания и отговаря на а),б),в),г),д) условия.Искаш да създадеш бог по свой вкус,но забравяш или не виждаш,че ти си създанието и нямаш контрол дори над собственото си тяло.Ако си създал нещо от нищото и имаш абсолютна власт над него,тогава му определяй правила.След като не си, ще се подчиняваш,ще изпълняваш заповедите и ще се надяваш на успех ако си мислещ логично човек.

Аз лично не търся бог. А и не мисля, че е логично да се следва отмъстителен и ревнив бог. Гневът и ревността не са нещо към което се стремя.

Бог ни води само към добро.Абсолютната хармония и съвършенство са нещата за които работим в земния живот,а ще постигнем с влизането в Рая.

Допустимо ли е неверници да страдат поради стремежа към абсолютна хармония и съвършенство?

Исляма не е Будизъм.

В Исляма има изисквания,които квалифицират нещо добро ли е или лошо.Отговора от ислямска гледна точка на примера,който ми даде в друга тема с любовния триъгълник е,че всичко зависи от намерението.Само Богът знае какви са намеренията на хората,за това е и Ал Адл (Справедливия) и Ал Хакк (Истинния).

Изпитанието ни е да изберем търпението пред гнева,смирението пред гордостта и доброто пред злото,вярвайки,че щом в Курана пише ,,Аллах е с търпеливите'',значи това е най-доброто и правилния избор за човека.Това е службата и джихада:да се пребориш със себе си,да се пречистиш чрез начините,които Аллах ти повелява.

За това Исляма не е задължение,Исляма е напътствие.Целта на всяко изпитание е да откриваме нещо ново и да напредваме към целта.В Съдния Ден хората на които ще им бъде отсъдено да влязат в Ада ще признаят,че напълно го заслужават и,че Аллах е Справедливият.Какво си създал ти,че да определяш правила?

Ти търсиш Бог,който да допада на твоите атеистични разбирания и отговаря на а),б),в),г),д) условия.Искаш да създадеш бог по свой вкус,но забравяш или не виждаш,че ти си създанието и нямаш контрол дори над собственото си тяло.Ако си създал нещо от нищото и имаш абсолютна власт над него,тогава му определяй правила.След като не си, ще се подчиняваш,ще изпълняваш заповедите и ще се надяваш на успех ако си мислещ логично човек.

Коте-това е същността.Бог ни води само към добро.Абсолютната хармония и съвършенство са нещата за които работим в земния живот,а ще постигнем с влизането в Рая.

scepsis-само отлагането на забранените човешки страсти (по Куран-Карим)

Няма човек,който да е 100% щастлив и да не го сполетяват трудности,следователно няма земен рай.

*не знам защо винаги си сменяш мненията,явно е признак на колебание и несигурност.

Философия в Исляма няма.Пътят е лесен веднъж намериш ли го.

Оплетените философии раждат слепи атеисти и ти си пример за това.След толкова назубрен материал още нямаш отговори на екзестенциалните въпроси.Егото се явява непреодолима пречка в твоя случай,подобно на Иблис.Извинявам се за сравнението.С какво ти си по-добър от бай Хасан от Чепинци,който има цел в живота и се моли 5 пъти на ден,за да я постигне?!

Aliah,защо мислиш,.че знаеш абсолютно всичко?!А и какво означава за теб самата-щастието?!Да бъдеш истински щастлива?!...И ако имаше само добро-къде отива правото на избор,понеже,ако човек няма между какво да избира-той/тя реално няма да има абсолютно никакъв избор,а все си мисля,че друга е идеята,а именно човек сам да избере някои неща...Това е службата и джихада:да се пребориш със себе си,да се пречистиш чрез начините,които Аллах ти повелява.

За това Исляма не е задължение,Исляма е напътствие.Целта на всяко изпитание е да откриваме нещо ново и да напредваме към целта.

-С това съм съгласна с теб.Много хубаво си го написала.Само с това каква е целта на изпитанието/изпитанията-съм лено несъгласна,но карай.А и Бог е Един,и за неверниците,и за вярващите,и за всички останали,и въобще всички-но всеки сам възприема нещата по негов/нейн си начин.Кое,как,защо и кога-в доста голяма степен го определяме,и ние самите,хората...Но всеки сам си избира и има това пълно право!

Мюсюлманите са съгласни с отговора на Мечолари.

Блу-хайде моля те запази за себе си представите ти за моята личност

Материалното и духовното трябва да вървят заедно и да са балансирани колко пъти трябва да го повторя!?Показността в Исляма е грях и в двата аспекта.

Мюсюлманите не са екстремисти като Християните: най-набожните,смирени жени са в манастира с обръснати глави и забулени по цял ден монахини,лишени от радостта да са майки и съпруги и постигнали целомъдрието,което лалли описва в традиционния християнски стил:всички Еви са грешни;

или оставени на вечен 'пост' монаси.Също обрекли се на своя глава,напълно ненужно.

В Исляма трябва да съчетаваш службата към Бог със задълженията които имаш към семейството и обществото.Всяко прекаляване извежда от правия път образно казано.

И за Рая говориш глупости Блу,там нищо няма да е както си го представя човек.Описан ни е така,че да разберем,че ще е хубаво,ще сме щастливи и няма да се трудим и страдаме за да осъществим желанията си както в земния живот.Точка.

Мюсюлманите работят за вечно щастие-атеистите за временно,т.е. до смъртта.

Хайде сега изяж ме с двуметров коментар http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Aliah,ок-нямам представи за теб.Така по-добре ли е?!

Но ти кога се завърна от Рая,че знаеш какво е или ще бъде там?!Откъде знаеш,че някои християни сами нямат желание да си обръснат косите и да са забулени,и само в името на Бог да се откажат от това да са майки не са избрали?!Майка Тереза,доколкото знам е нямала деца,пък какво е направила...А какви майки има само-жени,които се женят и раждат деца само,за да си осигурят себе си.Много възвишен идеал,няма що.А в исляма,доколкото знам НИКЪДЕ не е написало,че е задължително човек да се ожени и да има потомство?!Тъй че айде стига пак ни заблуждава.А колкото до това,че в исляма няма философия-знаеш ли,никъде няма философия,ако ние отказваме да я видим,а най-вече философията се състои в това кое сме ние самите-тоест всеки човек си има негова/нейна философия(житейска или някаква друга),пък ако ще да си го признава,дори пред самия себе си,ако ще да го отрича-все тая,за него/нея си е в крайна сметка.А и ми прави впечатление,че уж предимно за духовни неща пишем,пък си против хората с бръснати глави(и в една тема за будизма те възмущаваха жените,които са с прическа нула номер),пишеш,че в Рая всичко,което тук е забранено-там ще е разрешено,абе въобще-наблягаш здравата на чисто материалното...А и откъде ти знаеш Пътя на другите хора?!Остави ги те да си следват техният Път,както ти следваш своя.Какво те ръчка кой какво прави?!На мен ми е все тая,отказвам да съдя,който и да е-просто си споделям мнението.Брех,че имало хора,които знаят за другите какво е най-добре-та,чак по-добре от самите други хора...Странна работа.Aliah,а и ОТКОГА ТИ отговаряш за това с кое са съгласни или несъгласни мюсюлманите?!Ти ВСИЧКИ мюсюлмани ли си?!Наистина внимавай поне малко какво пишеш,че инак става освен странно и смешно...И за квалификациите,и прочие-всичко,което ние си мислим,че го има извън нас-всъщност то е проекция на нещо,което е вътре в нас самите."Познай себе си,за да познаеш Него!"Мисля,че понякога думите са излишни...Просто думите и действията,както и самите хора си личат.И всяко шикалкавене се разпознава.Пак го пиша-да се излъже Абсолюта-това е невъзможно,Той знае АБСОЛЮТНО ВСИЧКО!!!Но нека някои опитат щом толкова ги влече,но нека ни оставят нас,другите сами да изберем по кой път и защо (да) вървим по него,защото аз нямам нужда от придружители(но себеподобни-защо не),аз имам нужда само от Един,но някои хора имат нужда от компания,за да се уверят,че са на правилния път явно или за нещо друго,знам ли и аз вече,хах.

Няма смущаващи емоции,хората няма да имат слабости,те ще бъдат различни тялом и духом,ще се разбират помежду си хармонично,като едно цяло;в обяснението се казва:като един дъх и едно биещо сърце.

Кои неща да се променят?

Защо не се запознаеш с концепцията за Бог в Исляма и тогава да се изказваш?Предопределението и свободната воля така и не ги разбра,опитай с 99 имена на Аллах,може да получиш просветление инша-Аллах Тааля!

Ти пък Слайд,за набожността ставаше въпрос.Праведника трябва да се замонашва и оставя светския живот в мнимото Християнство.В Исляма няма аскетизъм,Исляма е лесна за разбиране и практикуване религия,която е предназначена за всички.

Тц тц тц.Ако в исляма няма аскетизъм-ноу комент.А колкото до замонашването-то е по собствен избор и никъде не е казано,че всичко замонашени са праведни,както че всички забулени жени в исляма са вярващи.За Рая-хвани и най-накрая сама със себе си се разбери-какво ще е там,че така пишеш,че все едно онзи ден си се върнала оттам?!Да,обясни за предопределението и свободната воля-как човек хем може сам да избира,хем някои неща трябва да ги преживее?!И ислямът съдържа в себе си еКзотерично,и е лесно смилаема за масите хора,но езотеричното е бая трудно за възприемане.А и какво толкова против християнството имаш,че чак го наричаш "мнимо"?!В крайна сметка всеки човек прави своя избор.Ти си направила своя и ок,но какво ти пречи това,че има от останалите хора,които са различни от теб самта,и изборът им е друг?!Ти нали уж си доволна с твоята религия?!Какво тогава правиш сравнение,опитвайки се да си докажеш колко по-права и правилна си,понеже си избрала исляма?!Е,според мен дали един човек ще е християнин или мюсюлманин играе малка роля-в крайна сметка в "почти" всяка религия има задължения,и препоръки,както,и напътствия-и човек би могъл да ги следва.Просто за един будизмът е Пътят,за други християнството,за трети исляма,за пети-хиндуизма и т.н..Има голямо разнообразие.Дай всички да сме като от един калъп,а и нужно ли е?!Че то тогава доста неща се обезсмислят.Човек отказващ да приеме другите,дали не отказва да приеме самия себе си по някакъв начин?!В крайна сметка човек,който е ок със себе си и спокоен-той/тя няма нужда да убеждава,който,и да е в свойте лични убеждения,но това означава,и да си на някакво ниво,или всички свободен.А и Аллах знае най-добре!!!Намасте.

Редактирано 27 септември 201015 г. от Blue_Star (преглед на промените)

Ако си създал нещо от нищото и имаш абсолютна власт над него,тогава му определяй правила.След като не си, ще се подчиняваш,ще изпълняваш заповедите и ще се надяваш на успех ако си мислещ логично човек.

Това е поредния бисер на сунитската мъдрост, така както е предадена и усвоена от Алиа. Трябва да започна да си ги записвам, за да ги цитирам в подходящите случаи.

Но Алиа, разбира се, е права що се отнася до основната теологична доктрина в исляма. Етимологически "ислям" значи "мир", но също и "подчинение" или "пълно отдаване". Пълното значение, доколкото аз съм го схванал, е че у човека, който служи на Аллах се възцарява душевен мир. Защо? Защото Ла илаха или лах, т. е. няма друг Бог освен Аллах. Корана представя бог като трансцендентен, всемогъщ, вездесъщ деспот, който обаче е и милостив. Човек е напълно зависим от волята му. Затова за мюсулманите водещото чувство при рефлексията им върху бога е страх и преклонение. Те считат, че именно страха, а не любовта както е в христянството, е условието да се укрепи вярата и да се измоли божията милост. Защо? Защото, само когато човек осъзнае последиците, които ще предизвикат грешните му дела, той ще започне да води праведен живот. Тогава правоверниите могат да се уповават на неговата милост и напътствия.

Друг важен аспект на ислямската антропология е, че човешката природа е в основата си добра и непорочна. Затова и в исляма не се преподава наследствеността на първородния грях. Оттук, обаче, възниква един проблем за ислямската теодицея: ако ние като наследници на Адам и Ева не носим техния грях защо сме наказани да се раждаме тук, а не направо в рая?

Понеже животът е дар от Аллах, както ни учи Алиа, вярващият има две основни задължения: (1) Да е благодарен за живота, който му е дарен. Неверникът е неблагодарник. (2) Пълно отдаване на Аллах. Да е покорен пред Аллах, което ще рече да не е служи на Иблис, т. е. на порока и земните страсти като алчност, гняв, властолюбие.

Затова и историята за Авраам и готовността му да жертва сина си има толкова голямо значение за мюсулманиете. Обаче тук имаме още една колизия, тази между идеята за свободната воля и всемогъществото на Аллах, т. е. предопределението. Каквото и да твърди Алиа истината е, че в ислямската теология този въпрос не е намерил удовлетворително решение, освен ако за решение се счита заключението е, че божията воля е загадка за нас и не ни остава друго освен да сме свободни и отговорни дотолкова, доколкото можем да се стремим да постъпваме според повелите на бога и да разчитаме на неговото милосърдие.

Това е в дескриптивен (описателен) план. Ако изследваме тази доктрина аналитично, например от гледна точка на психоанализата (без значение дали ще изберем Фройд, Юнг или Фром да речем) ще бъде много забавно, но съм забелязал, че нашите сестри и братя мюсулмани са много чувствителни, лесно се афектират и бързо изгубват чувството си за хумор в подобни случаи. Историята с датските карикатури на Пророка е пресен пример, който потвърждава това.

Допустимо ли е неверници да страдат поради стремежа към абсолютна хармония и съвършенство?

Допустимо ли е индивид да страда за неосъзнати грехове от предишните си животи, макар че в този си живот осъзнато се стреми към хармония и съвършенство?

Допустимо ли е индивид да страда за неосъзнати грехове от предишните си животи, макар че в този си живот осъзнато се стреми към хармония и съвършенство?

Идеята, обаче е, че има каузална връзка между недобродетелните действия в минал живот и настоящето страдание. Нещо като вселенска справедливост, която действа автоматично и няма етичен, а по-скоро онтологичен произход. Е, за последното може да се поспори наистина. От друга страна, ако има бог и той е такъв, какъвто е описан в Корана, в неговата власт е да определя правилата на играта. Нашите ограничени мерки за справедливост са неприложими към него... Винаги ми е било чудно как някои хора успяват да съвместяват възгледа за персонален бог на когото се молят, от когото очакват напътствия, утешение и закрила с вярата в прераждането и карма.

Редактирано 27 септември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Идеята, обаче е, че има каузална връзка между недобродетелните действия в минал живот и настоящето страдание. Нещо като вселенска справедливост, която действа автоматично и няма етичен, а по-скоро онтологичен произход. Е, за последното може да се поспори наистина. От друга страна, ако има бог и той е такъв, какъвто е описан в Корана, в неговата власт е да определя правилата на играта. Нашите ограничени мерки за справедливост са неприложими към него... Винаги ми е било чудно как някои хора успяват да съвместяват възгледа за персонален бог на когото се молят, от когото очакват напътствия, утешение и закрила с вярата в прераждането и карма.

Колкото и ясно да е посочена връзката, си остава елемента, че при наказанието, като форма на възпитание трябва да е ясно обусловена причинно следствената връзка - Наказанието е дадено по ... причина! Преминавайки в друг живот ние губим знанието за конкретната причина - в такъв случай, наказанието от сигнал в механизма за обратна връзка, се превръща в обикновено садистично занимание! Съгласен съм с теб - както казват ревизорите - имаме наличие на липса на каквато и да била етика... QED

От друга страна, ако има бог и той е такъв, какъвто е описан в Корана, в неговата власт е да определя правилата на играта. Нашите ограничени мерки за справедливост са неприложими към него...

Това е стара парадигма, за съжаление ние людете упорито се опитваме да я оставим на заден план (също като мен малко по-нагоре) - не бива да се съди за Господ с човешки категории, така както не е подходящо за ябълките да се мерят в метри...

Винаги ми е било чудно как някои хора успяват да съвместяват възгледа за персонален бог на когото се молят, от когото очакват напътствия, утешение и закрила с вярата в прераждането и карма.

Сигурно има и такива... Тук нямам подходящ коментар...

Допустимо ли е индивид да страда за неосъзнати грехове от предишните си животи, макар че в този си живот осъзнато се стреми към хармония и съвършенство?

Няма грехове. Причина и следствие. Всичко, което ни се случва сега е резултат от нашите предишни мисли, думи и дела. И хубавите и лошите неща които ни се случва са си наша "заслуга". Не е предопределение. С всяка мисъл дума или действие сега, променяме бъдещето.

Страданието е свързано с егото. Колкото по-малко е егото, толкова по-малко е страданието. Когато няма его и свързаните с него "смущаващи" емоции, закостенели идеи и навици - няма страдание, преживяването е абсолютно щастие, без значение какво се случва или не се случва. Това абсолютно щастие, безстрашие, мъдрост и смислени действия са наречени просветление и са същността ни.

Причина и следствие е възглед, който не е догма и води до толерантност.

Ако един бог в свещена книга призовава за наказания към различно-мислещите, ако този бог е описан като гневен и отмъстителен, резултатът е че тези които го следват също имат тенденцията да развият тези качества.

Колкото и ясно да е посочена връзката, си остава елемента, че при наказанието, като форма на възпитание трябва да е ясно обусловена причинно следствената връзка - Наказанието е дадено по ... причина! Преминавайки в друг живот ние губим знанието за конкретната причина - в такъв случай, наказанието от сигнал в механизма за обратна връзка, се превръща в обикновено садистично занимание! Съгласен съм с теб - както казват ревизорите - имаме наличие на липса на каквато и да била етика... QED

...

Страданието в този живот не е наказание. Както и обусловеното щастие, което понякога преживяваме не е награда. И двете са резултат само и единствено на нашите собствени мисли, думи и дела. Причини и условия водят до резултат.

Колкото по-малко е егото - дуалистичните идеи, представи и навици и смущаващите емоции, толкова повече се появяват, естествените качества на природата ни. "Слънцето" на истинската ни природа винаги свети, пластовете "облаци" на егото ни пречат да осъзнаваме постоянно това. Когато ги няма "облаците" на егото - необусловените качества на същността ни се появяват от само себе си.

Спомените за това какви сме били и какво сме правили не се губят. Има методи с които можем да си припомним много събития от настоящия ни живот, които в момента са абсолютно извън паметта ни. Колкото по-малко е егото, толкова повече се разширява осъзнаването и в един момент то започва да включва и спомените от преди този живот.