преди 7 часа, Myanmar написа:

 

Това не е вярно. Все едно да кажеш, че колкото повече проблеми от различно естество може да отстраниш на един компютър, толкова по-неспособен си да го ремонтираш. Тъкмо обратното е и знанията служат не само пряко, но и като идеи как да се решат проблеми, за които до този момент не е открито решение. Математиката се гради на това.

Сравнението е нелепо. Математиката е само една от науките за живота. А в него, почти винаги решавайки един проблем, създаваш друг. Дори няколко други. 

преди 7 часа, Myanmar написа:

Ти последно атеист ли си или теист?

Толерантен атеист. Зная, че няма бог, но вярата в съществуването му помага на някои хора в беда. Смятам, че повечето можем да се оправяме и без вяра в бог. 

По отношение това, да бъде описан бог, това е един от начините да бъде доказано или че такова нещо не може да бъде, или че е антропоморфно описание, т.е. човек и създадено от човек.

преди 14 часа, kipen написа:

Спокойно! Изкуственият интелект, дет контролира галактиката също знае за теста на Тюрин! Мечтай си с тоз его подход да станеш "водно будхи", та да "изтечеш" и дъ ни тъ фани "жътвата".

И за това трябват доказателства. 

преди 41 минути, Търсещ истини написа:

По отношение това, да бъде описан бог, това е един от начините да бъде доказано или че такова нещо не може да бъде, или че е антропоморфно описание, т.е. човек и създадено от човек.

Да, описанията са човешки, но това не значи,  че тези описания са реални, а не плод на човешкото въображение, представи и проекции, които може да нямат нищо общо със същността на Бога.

 

преди 42 минути, Aumi написа:

Да, описанията са човешки, но това не значи,  че тези описания са реални, а не плод на човешкото въображение, представи и проекции, които може да нямат нищо общо със същността на Бога.

Нямам нищо против обяснението ви, само да уточня, че смятате Бога за непознаваем и с трансцендентна същност.

преди 4 часа, dioib написа:

 

Виждам, че си чел някои неща.... 

Направи ме хамериканец сега ... хм .. 

От какво да се тревожа?! 

После пък ... прощавай, спокойно, СТРАХ ... 

Ключови думи ...  

Хм ... я да ти предложа да прочетеш това:

  Покажи скритото съдържание

Козе сърце

Стареца събираше гъби в гората. Пенсията на заслужил учител едва ли бе повече от десетина гъби манатарки в реномиран ресторант. Старецът до момента по сметки на кръчмаря вече имаше две пенсии в торбата, но така и пак бе сиромах. Дълги години раздаваше знания на момчета и момичета, а сега същите му бяха гласували мизерия. Развода едно време му отне децата, а и те бяха под влияние на бившата му. Застаряваш стигна до пенсия сам самичък. Оттегли се към родното си място и от тогава все така я караше, след дъжд за гъби и охлюви в гората, през пролетта по плодните дръвчета, лято на бостана, есен в лозята, а зимата пред дръвцата в огнището на дома си. Като се замисляше понякога какво става в страната, му идеше даже да се усмихне, че проблема е за градските набори, а не за селските му другари, макар, че селото лека полека се изпразваше. Беше свикнал със скотския живот и се радваше на всичко около него.

Далече си от истината, но ... ай ... виждам любопитство извън невежеството ти ... навремето създавах литературни герои. Се га ми е по лесно = имам ИИ-чета. Даже сами си пишат репликите ... само ще копирам и поставям в някакво литературно мое произведение. 

За сводка имам и почнат един роман. 

Няма проблем с авторските права.  Така, че всеки е свободен да се себе определи в какъвто си иска мой литературен герой.  

Анализирай и това!  

п.п. и това:

  Покажи скритото съдържание

Клеопа

Без пръсти, без уста, без собствен облик Старецът бродеше.

Замаян, зальохан, със собственото его  той напредваше.

Сила и власт той има, но не се налагаше да я притежава.

Желязото го правеше на дъвка, а самата човешка душа на плюмка.

Жаждата си я утоляваше със своите сълзи, а можеше и с друго.

Отровата поглъщаше със сламка, а вярата със шепи.

Змията разплиташе от дебри и пак светлина пращаше в ада.

Аде, ама дали все пак не е Да, или може би твърдината на свободата.

Засукан, под чехъл даже прокле своето и направи кое то е.

Съдбата своя не прие, защото те му казваха какво е, а той кой е?

Бързината укроти, за да може да се наслаждава, а тайна все бе.

Благо даряваше на това което можи, а имаше и още!

Скръб, а после разтуха, и така украси света който може.

Неразбран или фанатик умря за тази кауза.

Шаран и врабче  заиграха, а очите му заблестяха, за да бъди То.

Ръка протегна, а насреща бе Клеопатра и нея заплоди.

Млякото е варено, а той бе като краставица в компота.

Забравил суетата той избра съдбата на войника.

Прости, но мога и деца да потроша, а играта затихваше.

Лек имаше, имаше, а кой го кръсти?!

Забрави за добрината, А оградата не се вдигне

Словото превърна в погнуса и не разбра, че пропада.

Захвърли всичко, а себе си остави в реката голяма.

Падна на земята и с ръцете си направи господаря.

Потроши далечината, за да не излезе проказата на тавана.

Глътна хладината и очите вече не му трябваха, за да вижда.

Вретеното засука и образа изчезна в тъмнината на екрана.

Не, а трябваше да спре, но болката бе преголяма.

Бавно и без грам воля продължаваше живото на детето.

От грях към по-голям отиваше при мътното от другата страна.

Заспа, а това бе решаващият момент и пропусна вярата гореща.

Простак ли беше или словата му бяха заблудени деяния.

Предаде богу духът си накрая, а тялото захвърли в небесата.

С това и стана края на човешкото в звяра, а То бе пак там.

Изпепелен бе от чувства, а канала остана празен.

Глупостта се върна в ефира и забърка красотата.

С бог и ум сам остана.

Та казваш от художествени произведения може да създадеш профил на автора ... хм интересна гледна точка ... 

В тоя случай прочети Чудомир. Добре е описал селската психология ...  Да, селяните се тревожели ...  

И друго .... хм .... вземете се разберете с Рамус ... сега ... Най Ганьо ли съм или какво Тревожно животно съм ...  

Целият ти пост, в комбинация с цялостното ти представяне "крещи" - "синдром на деперсонализация и дереализиация" 

Синдром на деперсонализация-дереализация МКБ F48.1

"Много възрастни имат опит със синдром на деперсонализация-дереализация в някакъв момент от живота си. ...... То е по-често при хора, които са имали травматични преживявания." .... каткто примерно множество погребения на хора, който са "забравени" от близките си.

"Симптомите на деперсонализация включват:

 - Чувство, че човек е външен наблюдател на мислите и тялото си.
 - Чувства се като робот или неконтролиращ речта и движенията си.

.....

Симптомите на дереализация включват:

- Чувства на отчуждение от заобикалящата среда — например, като живот във филм или сън.
- Емоционално откъсване от хората, които са близки, сякаш са разделени от стъклена стена."

 

От чисто човешка точка ти го написвам, а ти ако искаш се замисляй! Не спираш да "изискваш" някой "да мисли" за теб и да те обсъжда...

....като удавник, който повлича и спасителя - най-големия кошмар за спасителите по морето, когато инстинктивно, без да мисли, давещия се може да задуши с хватката си и спасителя в морето.

П.П. аз също при силни стресови ситуации, в каквито съм попадал в работата си с множество хора съм бил в подобни състояния и съм получавал подкрепа от близки и не толкова близки хора... елементарна човешка загриженост, която тогава, първоначално не възприемах като нужна, но се оказа полезна... страничния поглед е доста ползотворен.. стига да искаме да го приемем

преди 4 минути, kipen написа:

"синдром на деперсонализация и дереализиация" 

Не възразявам ...

преди 1 час, dioib написа:

Ето едно мое "произведение". 

  Покажи скритото съдържание

Морска болест /да бъдеш жена/

 

Ирена бе 18 годишна, току що бе завършила училище и и предстоеше да навлезе в истинският живот.

Стройна, метър и седемдесет и пет /идеални мерки като за манекен/. Гарваново черна коса, безкрайно светлосини очи и безупречни гърди и не само това. Владееше два чужди езика /немски и английски/ и беше не само на ти с компютрите, но бе малка богиня,

особено в ИНТЕРНЕТ. С една дума жена и половина да радва мъжките очи и сърца. Мечтата и бе да стане манекенка и да обикаля светът, но мама и татко и заповядаха да учи право и това си е. Без право на избор!

- Като завършиш, ще разбереш защо - все натъртваше баща и.

- Чедо, абе завърши и сполучи в тоя живот - пригласяше майка и.

Бе родена в малък град в провинцията. Баща и и майка и бяха заделяли от залъка си само и само да съберат пари за следването и. Бяха се съсухрели от това недояждане, но единствената им цел бе благото на дъщеря им.

Ирена замина за София. Малко се цупеше, но бе възпитана да носи отговорности. Много добре знаеше какво са жертвали баща и и майка и, затова се захвана с учението и завърши с отличие, но без пукната пара, защото парите стигнаха само за учението.

Родителите и се бяха пенсионирали по време на следването. Сега едвам изнемогваха със пенсиите си.

- А сега на къде? - се запита тя

През изминалите години беше се откъснала от родният град. Не и се връщаше там, пък и там нямаше и какво да се работи.

По обява във вестника започна да търси работа по специалността, но удряше на камък, защото се изискваше стаж пет години и какво ли не. А и заплащането беше минимално. Е тук там и предлагаха изгодни условия, само дето трябваше да легне с някой. Тя

отхвърляше тази възможност, защото познаваше много случаи на такъв вид преференции, които изчезваха веднага след като си го направила с човека.

- Майната им на мъжете! На тях им е лесно! - псуваше наум тя, а после се мръщеше на думите си. Бе започнала да псува по време на учението и, макар и да не искаше да псува.

Но това бе голата истина, бе безкрайно красива и достатъчно умна и достатъчно бедна.

Понеже все пак се налагаше да работи, пък и баща и и майка и се нуждаеха от пари, защото парите от пенсиите им не стигаха да покрият тока и водата, камо ли лекарствата /за кръвно налягане на баща и и за нерви на майка и/, започна като секретарка в една

фирма. Заплащането не бе добро, но поне шефа и беше човечен и искаше от нея само това за което бе сключила договор с нея, т.е. да бъде секретарка, а не секлецарка.

Бе на двадесет и три и се беше разхубавила още повече. Не използваше грим, не че не искаше, но просто не можеше да си го позволи. Благодарение на това може би кожата и очите и оставаха все така прелестни.

Нямаше приятел, защото всички мъже искаха да им принадлежи, а не да я разберат и помогнат. Бе още девствена. Това я смущаваше малко, но понеже бе възпитана на морал който регламентираше секс след брака не обръщаше много внимание на този факт.

Един ден във фирмата влезе някакъв човек. Бе замръзнал пред разкрилата се пред него прелест на Ирена. Не беше от стеснителните, но направо не знаеше какво да каже.

- Да, добър ден! Какво ще обичате? - лъчезарно се обърна Ирена към него с рядко срещана искрена усмивка.

- Търся господин Масларов - изкашля се той и излезе от унеса  - Казвам се Багрянов имам уговорена среща с него - усмихна и се и той.

- Да! Заповядай те моля! - Ирена бе станала и показваше на госта къде да седни - Сега ще му предам! - вдигна слушалката и се свърза с шефа.

Докато разговаряше със шефа си тя започна да разглежда влезлия без естествено да набляга на подробности те. Метър и осемдесет, строен с безупречен външен вид и осанка на човек който може всичко. Хареса ла го бе, но какво от това?! Стана и малко мрачно.

Той е заможен, зает и едва ли нещо друго би се получило между тях освен да му стане любовница. Едва ли заради нея би се развел и се оженил за нея. Тихичко душата и простена в нея, сякаш е ранена газела.

- "Боже господи какви глупости започвам да си мисля! А къде отиде морала ми за секса след брак и къде отидоха възгледите ми за любовта?!" - започна да се вайка тя - "Нещо ми става, ама какво НЕ ЗНАМ?!"

На излизане от срещата с Масларов Валентин инстинктивно бръкна в джоба на сакото си, извади една визитна картичка и я подаде на прелестното създание под формата на секретарка.

- Аз съм в модния бизнес. Вие определено имате данни за манекенка или за фотомодел. Не искам да Ви обещавам нищо, но ако размислите обадете ми се. - издекламира професионално изкривените си думи - Но.... моля простете ми! - беше се усетил, че подхожда

по дълбоко залегналия си шаблон на професионален моден агент - Усмихна се той, подхвана дясната и ръката, вдигна я и нежно я целуна.

При допира на неговите устни, сърцето на Ирена ускори своя ритъм.

- "Боже господи! Как само пленява ... тази ... негова ... нежност ... и тази ... негова целувка! И няма халка!!" - трепетно мислеше тя. Беше се влюбила. Как стана така и не разбра.

Бе минал само ден от първата им среща, а на Ирена и се струваше цяла вечност. Стоеше в офиса и през три минути поглеждаше часовника. Чакаше с нетърпение да стане 17:30. Вечерта след като ТОЙ я целуна по ръката, тя едва успя да заспи. Първо се въртеше в

леглото, а после към 2:00 бе влязла в чата и бе гледала тъпо монитора. Нейни приятелки я засипваха с въпроси, а тя само окъслично отговаряше. Мисълта и бе насочена към визитната картичка която въртеше между масата и подпирайки я в другия ъгъл с

показалеца си. Тъй както много пушачи въртяха кутиите си за цигари, когато не знаеха какво да правят. Най-накрая не бе издържала и бе хванала телефона. Мислеше, че ще чуе гласът на операторката: "Телефона на абоната не е включен" и се изненада, че чу

свободен сигнал. Инстинктивно понечи да затвори телефонната вилката, но я изпревариха с "Да моля". Всичко останало бе като сън. Само помнеше, че днес има среща с него.

- Как е настроението? - широко се усмихна Валентин при появата на Ирена на уговореното място и час.

Държеше ръцете си отзад. Бе спортно облечен, но стилно и толкова елегантно, че на Ирена и стана неудобно от нейното макар и спретнато, но вехто костюмче. Тя без да иска сведи поглед и започна да го предърпва тук там, сякаш с това би го направила

по-ново.Валентин хвана нейния поглед и действия, усмихна се още по-широко и извади ръцете си отзад. Държеше една червена роза в тях.

- Заповядай! Това е за теб! - подаде розата на Ирена. - И преди да седнем и да си поговорим, ела да те извадя от неудобството, че си несравнима с мен. - той леко я прехвана под лакътя и я поведе по "Витошка".

И пак като сън се завъртя времето за Ирена. Главата и бе празна, всичко около нея се завърташе толкова бързо, че бе пред изпадане в шоково състояние, само дето от това състояние и бе приятно. Първо отидоха в някакъв магазин за бельо. После в някакъв

Бутик и още някъде и накрая във фризьорският салон на "ВИСАЖ". След процедурите Ирина се бе превърна в истинска богиня. И преди мъжете се обръщаха след нея, но след като я излъскаха и шлифоваха нейната обвивка, тя се бе превърна в истински диамант на

женската красота.

- Боже господи! Дева Мария! - дори Валентин не се сдържа при нейният вид когато излезе от фризьорският салон - Сега пък аз трябва да се извадя от неудобството, че съм несравним с теб. - Засмя се той на глас.

- Ами нека да поработим върху теб! - Без да иска подхвърли с лъчезарна усмивка Ирина, а след това и двамата избухнаха в неудържим смях.

Времето летеше. През първата седмица, те се смееха и забавляваха. След втората той и предложи работа като фотомодел. След третата бе хит на страниците на всички вестници и списания. Ирена бе на седмото небе, защото мечтите и от детството постепенно

започваха да се сбъдват. Дори и не забеляза как се отчужди от своите родители, не че не им пращаше достатъчно пари, но рядко се чуваше с тях.

- Да моля! - бе звъннал мобилният и телефон и понеже не и изписваше кой я търси тя зачака отсрещния глас.

Това се случи пет месеца след като бе модел номер едно на България и няколко дена преди рожденият и ден.

- Ало, търся Ирина - беше комшията на родителите и.

- Здравей чичо Славчо! Казвай с какво мога да ти помогна? - приветливо и с дълбока доброта заговори Ирина. Беше го познала. Добър приятел на семейството и.

- Ало, удобно ли е да разговаряме в момента? Не шофираш нали? - попита я той

- Давай чичо Славчо! Спокойно, в офиса съм. - отговори му тя.

- Добре, но първо седни някъде - отвърна той.

- Какво се е случило? - нещо в нея се преобърна.

Баща и бе получил масиран инсулт. Всеки момент го чакали да умре. Все още бил в съзнание, но не бил активен, т.е. не можел да контактува, целият бил парализиран.

И пак като сън времето полетя в и покрай нея. Беше се качила на колата си. Беше шофирала над двеста километра в проливен дъжд. На два пъти без малко да катастрофира заради несъобразена скорост, даже единият път изжули колата си в една мантинела.

И въпреки това не можа да го свари жив. Беше починал десет минути преди да влезе в родният си град. Бе напълно съсипана и обезсърчена. Седна на нещо и заплака. Осъзна ла бе, че е платила с твърде висока цена своята мечта.

Три месеца след това майка и също умря без да я види преди това. Както си седяла и редила пасианси. Докторите ме можеха да разберат причината. Говориха нещо за изравняване границите на кръвното и, но така и не бяха сигурни в епикризата. Ирена пак бе

далеч и пак по телефона и съобщиха. Бе захвърлила телефона си така, че той се разпадна не само на основните си части, но и те се бяха раздробили до неузнаваемост.

Ирена седеше сама на ръба на една скала надвесена над морето. С изпразнен поглед гледаше в безкрайността на хоризонта, там където небето и водата се сливаха в едно. Не мислеше за нищо но, подсъзнанието работеше. То нареждаше: И какво от това, че мечтата

ти се сбъдна? И какво от това, че си заплатила тази цена за постигането и, защото си могла да си го позволиш? И благодарение на кой си имала възможност да пробиеш без да се е налагало да лягаш с някой. И какво от това, че си умна, красива и преуспяла. И

какво от това, след като няма на кого да завещаеш това което имаш? Изобщо какво имаш ти? Една девствена душа, която ще отиде в рая? И защо все отклоняваше сексуалните желания на Валентин? За кого я пазиш тази своя девственост? И за какво ти е тя толкова

нужна? Нямаха край тирадите на подсъзнанието.

Вече 2 години, от както майка и почина, то бе зачовъркало толкова на дълбоко нейното съзнание, че вече не бе останало нищо от съзнателният и живот.

Но най-много я съсипа, когато след като за пореден път отклони сексуалните набези на Валенти за пореден път, той си беше намерил друга. Не в никакъв случай не я пренебрегваше, само дето вече не беседваха по цели нощи, защото Валентин се оттегляше с

интимната си приятелка за през нощта. Денем работеха рамо до рамо и бизнесът им процъфтяваше. Понеже бе завършила право, то тя постепенно се отдръпна от работата като фотомодел и се бе започнала да се занимава с авторските права и изобщо с правните въпроси

на фирмата. Благодарение на нейните способности фирмата набираше скорост и се превръщаше не само във водеща фирма в България, но и бе излязла на международният пазар.

Синхрона между Ирина и Валентин се бе запазил, но вече нямаше пламъка в очите му когато я гледаше, а само някаква дълбока тъга. Именно тази тъга в очите му я досъсипа нея: НЕЙНО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО ПРЕУСПЯЛАТА ЖЕНА.

Макар и на 25, макар и девствена тя се чувстваше на 78 и като, че ли преди десет минути са я изнасилили десетина катила не подбиращи младо и старо в своите сексуални изяви.

Изправи се и погледна в дълбините зад ръба на скалата. Зави и се свят, но стисна зъби. Преодоля повдигането на стомашната течност към устата и. Разпери ръце и скочи. Падайки започна да вика като обезумяла, сякаш светът можеше да и се претича и да я спаси

от този ужас, който бе в нея.

- Ха Ха Ха Ха Ха - неистово се кикотеше и пляскаше с ръце на всички страни сякаш не бе виждала морска вода - Ха Ха Ха Направих го! Улф.... - стенеше тя от задоволство и продължаваше да пръска с вода на всички страни.

При удара във водата за миг Ирена бе изпаднала във вторична паника, защото тялото и беше се понесло към дъното и дори го бе докоснала, а тя не бе успяла да си вземе достатъчно въздух, за да може да изплува обратно към повърхността. Но когато със сетни

сили и пред границата на удавянето тя изскочи над нея, тя разбра какво е да си жив. Бе преживяла ужаса не на едната си смърт, а и на втора след нея непосредствено.

- Да вече знам какво искам! - вече по-спокойно и плавно тя се понеси към брега.

 

p.s. Това е една приказка без край. Не е лесен живота на една жена, но тя си го прави такъв.

 

To be continue...

Не знам дали ще ти е от полза. Но, поне не би следвало да ти навреди. 

Навремето се увлякох в писането на литературни произведения, защото смятах, че те са софтуер за душата. Имах хъс, в "свободното" си време се опитвах да стана писател. Установих, че в романите не ме бива, в стиховете ... абе ... не ги научих тея рими ...  остана ми само "кратките разкази". До колко се получават, то определено след компетенцията на редактор, може и да се получи художествено произведение. Мислих си, че като се пенсионирам = ще се отдам на тоя вид творчество, но дали сега това ми е потребно?! Определено не. Сега ме вълнуват други неща. Те определено не са свързани с Калдата или персони и/или образи от тук. Споделям опит. Същия дали ще е полезен си зависи от другата страна. 

Успех!  

Продължавай анализа ...  

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Зная

Сократ е казал "Аз знам, че нищо не знам, но има такива, които и това не знаят.".

преди 27 минути, Търсещ истини написа:

смятате Бога за непознаваем и с трансцендентна същност.

Субектът не иска или не може(не умее) да разглежда себе си като обект на познание . А трябва за да се случи познание !

Едва тогава би могъл  познае бог/Бог , ако иска и може ......

И защото това не се случва(обикновено) , незнанието се подменя с фантазии за поддържане на психическо равновесие ....

Причините за такова поведение също могат да се изследват .....(Рамус го прави , макар и по неподходящ начин) .

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Две неща.1. Разкажи нещо подобно, което е неестествено, но "се случват без да се нарушават естествените закони".

Обърни внимание, че ти си този, който непрекъснато налага думата "неестествено" по отношение на Бог. Аз никъде не съм казал, че действията на Бог са неестествени и могат да противоречат на природните закони. Всъщност последните са неотменна част от Бог и нарушавайки ги Той няма да бъде "себе си". И преди съм засягал този въпрос, който обаче е доста отвлечен и съвсем нормално не му се обръща внимание. Едно от нещата, които Бог е, това е ред и то неизменен ред. Самото понятие Космос носи именно това значение, неговата противоположност е Хаос. В космосът последният има само относително проявление, което означава, че въпреки възможните прояви на хаотичност, то ред винаги ще има. Когато се говори за всемогъщество на Бог, това не означава извършването на невъзможни неща. Така че по отношение на Бог може да се каже, че е всемогъщ, но в рамките на възможното. 

Може да се говори за свръхчовешки възможности или такива, които не са по силите на обикновения човек. Може да се говори и за възможности, които не са по силите на никой човек, когато е необходимо да се направляват сили от изключителен мащаб - примерно потопът. Но това не означава, че в тези случаи трябва да се предполага някаква неестественост, в смисъл на намеса в самите природни закони.

преди 21 минути, Shiniasu написа:

....този, който непрекъснато налага думата...

Типичен случай на фантазии...

Набляга се на "заплюто" етикетче , без да се обръща внимание какво в същност има в бурканчето....

току-що, dioib написа:

Не възразявам ...:) 

Продължавай анализа ...  

Ок! Ако мислиш, че ще ти е полезно...поне за романа...

В дълбочина, двата основни потока - на "мъжката" и "женската енергия" са ти дисбалансирани! Мъжкото ти его, съзнателната обработка на инфото от света е в морален конфликт с действителността....

.....трудностите при приемането на събитията, гарнирани с личната ти оценка за тях се отразяват на "работата" на анимата ти - вътрешния ти контрасексуален личностен елемент, който всъщност е "връзката" ти с несъзнаваното (чрез анимата мъжете "трансформираме" инфото от подсъзнателните съдържания и си ги свеждаме в разбираема форма .... и за това, когато е неинтегрирана анимата проявяваме поведение като на истерични женки, а  гат и жената е с неинтегриран анимус комуникацията става "майка плаче, тъ са къса, де ли отиде разума").

И всичко това е от дълбоката дисоциация, обусловена от системата ти от убеждения, формирала Свръхаза ти. Последният е шейпнат от религиозната доктрина, чиято ти интерпретация си приел за твое кредую("Христа" не е човешка личност, а е идеален образ, които е недостижим и за тва е идеал, ама доста вярват, че могат напълно да го постигнат и така сами се психират), но качествената й форма е доста радикална... има толкова силна противопоставяне на "Аз, моята Вяра" и "Те, неправоверните".

Това резултира в непреодолима пропаст между това, което според теб е правилно и това, което е светът.... и егото ти, с цената на неимоверни усилия (които със сигурност те изцеждат и физически, умора), се "разчеква" да поддържа "връзката" между "двата ската на бездната".

Нормално е при подобна дълбока дисоциация, чрез инстинктът за самосъхранение, умът да реализира модел, в който да се запази "целостта"(психичната устойчивост), но в основата си, този модел се базира на "разделение", чрез което "напрежението" от дисониращия инфо поток от действителността да се "пренасочва" в "безопасна посока", "далече от идентификацията ти(домът на Аза)", за да не предизвиква, "да изолира", страданието, което е отвъд поносимостта ти към него. Така се ражда и "отричането" като преобладаващо използван от теб защитен психичен механизъм .

А на "повърхността", тва дето си мислиш, че си съзнателния Ти, това което проявяваш като поведенчески модел... проформа на личностни "кръпки", които с цената на огромното вътрешно, несъзнавано напрежение, ти служат за "крехкото покривало" на "дълбоката бездна", която зее, незапълнена... щото си подиснал "женското" в природата си( дори като лапсус сам си го напомни в констатацията ти преди време, че религиозността има връзка с потиснатата сексуалност)...

....древните гърци много добре са описали Андрогините, ама митовете са само приказки... ти да видиш...

 "В своя диалог "Пирът" ("Symposion") Платон разказва един мит очевидно от орфическата традиция. В началото хората са били двуполови и са се наричали андрогини. Те са притежавали белезите на бъдещите два пола. Поради своята гордост, те са били наказани от Зевс - върховният олимпийски бог разделил телата им на две половини така, че разпределил във всяка половина тези белези, които формирали двата пола - мъже и жени. Обърканите нови същества започнали да дирят своите предишни половинки, за да постигнат отново изначалното си единство. Много рядко обаче двете половинки накогашен андрогин са се срещали отново. Когато все пак такава среща станела, между двете половинки се пораждал ерос - любов - и чрез ерос те постигали любовно единение, което им напомняло за щастливите времена, когато човешките същества са били цялостни... Търсенето на своята половинка продължава и при потомците на разПОЛовените андрогини - да търсиш своята половина, този/тая, с която да постигнеш блажената цялост." - този пич го е разказал кратко

В дадена фантазия няма нищо лошо. Тя понякога е забавна, а друг път поражда въображение в другия. Всичко се свежда да се намери подобие (еквивалент) в този свят и се приложи, за да стане по-сгоден за живеене. В случая има набор от религии, които към момента са удачни и някакви с неточно "видими" мирогледи. Да, блуждаещи и себе не ориентирани човеци все още има ... какво да се направи ... Опитват се с своите знания под формата на копче да възпроизведат костюм или друг вид облекло, за да прикрият нещо от което се срамят ... мода ... мда ... по-важно било какво имат между ушите си, а не между краката, но се сетих за това:

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

2. като не познавам  "действащите в тези случаи закономерности" аз ги приемам за предстоящо изследвани от науката, докато други слагат бог и същото вече за тях е прието.

Прието е за възможно. А в много случаи е прието за такова, защото се е случило. Ако някой чуе глас без да види източника или пък вижда аурата около хората (споменавам тези, защото са по-често срещани), повечето учени просто ще им предпишат медикаменти за психиката или зрението. Изследвания не само, че много рядко ще бъдат направени (а и да бъдат, те няма да бъдат оповестени), но и всъщност учените трудно могат да намерят начин да изследват подобни явления. Как ще наберат нужната за изследванията информация освен чрез свидетелството на изследвания човек? Ще изследват функциите на мозъка чрез скенери, ЕЕГ и др. под., но нищо което реално да им помогне. 

То и сега покрай ковид заразата се вижда, как учените са на тотално противоположни мнения един от друг и се водят повече от други интереси в изследванията и изказванията си. И те си имат лобита и често по-важно е да останеш в лобито, пред истината. Ти си чакай да ти съобщят нещо, от което някой да няма интерес. Случва се, но как обикновеният човек ще се ориентира след като почти сигурно е, че други учени ще излязат веднага с контратеза.

Малко хаотично се получи написаното, но една от идеите е, че твърденията не са чак дотам сигурни. Е, изключвам някои, които са се доказали с времето, но това е станало след десетилетия. 

Да се върна на вярващите. Да, те приемат за възможно това, което някой е написал, че е видял с очите си (примерно в Библията). Приели са го на доверие, защото няма как реално да го проверят. Тук обаче се явяват няколко варианта, защото вярата при различните хора е с различни измерения. Някио вярват безрезервно, някои с леки съмнения; някои приемат написаното буквално, други алегорично, а трети някои неща - буквално и някои - алегорично. Някои прилагат прочетеното в живота и така евентуално го потвърждават чрез опита си, докато други си остават само с четеното...

Вече посочит, че неприемането на възможността написаното в Библията примерно, да е вярно, вреди повече. До фанатизъм може да се стигне и в двата случая. И сред атеистите има също толкова фанатици, колкото и сред вярващите. Това е до човека. Но невярващият просто ще каже: това са глупости и ще си отреже всички възможности да потърси в дадената посока. Да, може не всичко в Библията да е вярно; може не всичко да е буквално написано; някои неща може да са се променили или изгубили с времето; някои неща да не могат да бъдат разбрани точно и в пълнота, но допускайки ги човек може да ги изследва. Друг е въпросът колко хора правят това. Но невярващият няма възможността да направи това отсяване, защото в предубедеността си той изобщо няма да започне този процес.

Дължиш ми 50 лв. ! Преведи ми ги по сметка, безконтактно... щото ма йе страх от корони, папи, ИИ-та и галактическата федерация.... номера на сметката е : Сандански, нейде у гората, дето ядем доматите с колци... и пием гроздова, а не кайсиева...

В психиатрията, докторът е първият, който докопа бялата престилка!  

преди 7 минути, kipen написа:

Ок! Ако мислиш, че ще ти е полезно...поне за романа...

За романа викаш ... хм .... ето епилога:

Spoiler

Епалог
Дити: 15.11.2000 год. след РХ ни Земяти
Място: кифе "ЕРОС"/Бългирая/Софая - плинети Земя/Слънчеви састеми
Той седеше в едно кифене а спореше със своя праятел Крум зи възможностате зи овлидявине ни космоси. Спорехи вече с чисове. Крум зипочни ди се азнервя, в къща го чикише жени му, и праятеля му (който бе все още ерген, диже може ди се киже стир ерген)
спореше ни теми която, микир а антересни бе зи моменти твърде дилечни зи осъществявине. Трябвише по-някикъв ничан, без ди го зисегне ди прекрита тоза..., тоза спор.
- Важ сеги Телерак - кизи Крум праповдагнито вече милко - Вселенити е толкови, ими толкови - а той ризпера докъдето може ръце - голями а необятни, и плинетате ни коато ами жавот си толкови, ими толкови - а той ризтра милко пепел от цагирити са между
пръстате са ни дяснити ръки- милко, и а нишате космаческа кориба си по-милка а от тови - а той азчаста пръстате са а покизи средная - че възможностти ди нимера същая, т.е. други форми ни жавот е приктаческа толкови, ими толкови - а той сложа лявити са
ръки под ликътя ни дяснити а ризмихи същити - ринни зи реилазарине. - беше ниастани уморен м ди...
- "Телерак -Терелак, Вселени - Вселани, търсене - нимарине, Аз - Той, 15.11.2000 - 15.11.2260" - трескиво ризсъждивише Телерак. И в маг...
Беше всачко са спомнал. М ди... масла а спомена тъй бясно препускихи в неговая мозък, че той полу в несвяст, полу в тринс се смееше с пълен глис. Крум, и а всачка в кифето се бяхи втренчала в него, и той продълживише а продълживише неастово ди се какота.
- "М ди... из съм привая в тоза спор, м ди... зищото съм ораганили, и всачка около мен - копае, т.е. клонанг ни мен. Но а той е прив, зищото съм пик из, но в други форми а с другити конкретни нисоченост, зищото АЗ аских преда... не са спомням колко
годана - тови. Зищо ла му пречи? Пирдон са пречи. А нами му пречи? М ди... днес е преломная момент ни моето ЕГО, вече съм спокоен, вече съм убеден, вече зния, че ще я нимеря - НЕЯ, мояти Вселани!, НО първо трябви ди прежавея още някой а друг жавот. М
ди... Колко просто бало всачко, трябви ди тръгвим, трябви ди риботя, трябви ди сядим зид компютъри а прогримарим, трябви ди... ибе тръгвим!" - се бе унесъл той.
Той тики стини, че събора столи а полуходейка, полубягийка се понесе към вритити, отвора я, а я остива тики - по нивак - вече зниеше зищо не зитвиряше вритате след себе са а са зитининаки:
- "Уа аа уа аа, тирим ти тим, тирим ти тим, уа аа уа аа, тириммм ти тиммм, ти..., тиммm, уа аа уа аа уа ааааа, хи хи хи."
Светът зи него бе вече по-ризлачен...

в RAW формат е, че е от ерата на 486 ...  

п.п. Благодаря ... хм ... добре, че ни е предоставено пространство където да ни съхраняват глупостите ...  В подходящия момент ще надзърна в "мъдрите" ти слова от към направа на пси о профил някакъв ...  

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Толерантен атеист. Зная, че няма бог, но вярата в съществуването му помага на някои хора в беда. Смятам, че повечето можем да се оправяме и без вяра в бог. 

Толерантен си доколкото няма да убиеш някой теист, ако го срещнеш. Това  че с цитираното продължаваш упорито да се опитваш да наложиш схващането си, че теистите са някакви по-неможещи и незнаещи от атеистите (в случая пишеш, че това са хора "в беда", с което пък демонстрираш и някакво фалшиво благородство). Също и думите "можем да се оправяме без вяра в бог" показва, че гледаш на теистите като по-долен разред хора, които без вярата си в Бог не биха могли да се оправят в живота и, че тази им вяра е продиктувана именно от тази невъзможност. Ти нито си толерантен, нито си благороден, а и си далеч повече фанатик от много вярващи в Бога.

преди 56 минути, Shiniasu написа:

Може да се говори за свръхчовешки възможности

Добре, разкажи за такива реализирани събития.

преди 31 минути, Shiniasu написа:

една от идеите е, че твърденията не са чак дотам сигурни.

Е,  това не е причина за мен да туря Бог и да ми станат незабавно сигурни

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Вече посочит, че неприемането на възможността написаното в Библията примерно, да е вярно, вреди повече. До фанатизъм може да се стигне и в двата случая.

Фанатизмът е когато фундаментализмът се преме за обективност....та само Библия ли има?!?  Само в Християнството ли има "Бог"....

"Вредата" да не приемеш религиозните постановки за Света се реализира тогава, когато нямаш интелектуалния потенциал да си обясниш, но пък имаш силно желание да го направиш. Така си създаваш дисониране между желание и способности, а това води до вътрешен конфликт...от който умело се възползват "проповедници", "гурута" и т.н., щото объркания човек може да се "хване и за сламка". Ама в случая става въпрос за хора, на които силата не им е в мисленето. За тях е добре да има "напътстващ", при това същия да е добре усвоил практическото приложение на знанието от религиозните писания, в които вярва...иначе става "слепец да води глух"...

Ама в тази тема поне не се търсят основания за наличие на "Бог", а основания защо няма "Бог", така както си го интерпретират доста религиозни последователи.

В контекста на това, според мен, е по-добре да се описват причини за подобни интерпретации на хората по отношение на значението на "Бог", а не доказателства, че са прави в интерпретациите им на "Бог"!

И всичко минава през анализ на значението, което се влага в "Бог". От тук идва полемиката! Щото се говори за различни неща и се правят опити за съпоставка, а няма как да се получи това.

Моите предложения са:

1. Ако под "Бог" се подразбира силата, която "движи" "нещата да се случват", то съвременната наука е "изчистила доста голямо поле от догми", в което подобна интерпретация за "Бог" е ненужна щото вече си има имена на тези сили.

2. Ако под "Бог" се подразбира цялостното случване в света, то това е доста абстрактно като форма и не подлежи на доказване, съответно е въпрос на лична Вяра и оформен мироглед на човек, и няма смисъл да търсим общи дефиниции. Тогаз тезата "защо няма бог" за човека, които вярва в подобна интерпретация, би се явила агресия спрямо правото му да си вярва, в квот ще. ......Но и подобни хора, не би трябвало да имат претенции за защита на тезата си, щото пък тяхното би било излишна, агресивна защита на убежденията им, без другите, които не поддържат идентична система от убеждения имат нужда да им бъде "защитавано".

3. Ако под "Бог" се подразбира пък вътрешно чувство, то тогава е напълно излишно да има дискусия(освен ако някой не търси конфликта, за да се "показва"), щото винаги ще се превръща в спор, а той в конфликт! Руснаците ноо добре са го казали - "На вкус и цвет, товарищ нет!". 

преди 45 минути, Shiniasu написа:

Толерантен си доколкото няма да убиеш някой теист, ако го срещнеш. Това  че с цитираното продължаваш упорито да се опитваш да наложиш схващането си, че теистите са някакви по-неможещи и незнаещи от атеистите (в случая пишеш, че това са хора "в беда", с което пък демонстрираш и някакво фалшиво благородство). Също и думите "можем да се оправяме без вяра в бог" показва, че гледаш на теистите като по-долен разред хора, които без вярата си в Бог не биха могли да се оправят в живота и, че тази им вяра е продиктувана именно от тази невъзможност. Ти нито си толерантен, нито си благороден, а и си далеч повече фанатик от много вярващи в Бога.

Не само няма да убия религиозен, но и няма да го разубеждавам. Тук темата е такава. Стремим се да докажем, че няма бог. Не съм влязъл в темата, че има бог за да не развалям седянката на вярващите. Реално от това, че обсъждам някаква идея (в случая, че няма бог) ме обвиняваш във фанатизъм. Намирам го за некоректно, да не кажа глупаво. Мога да обсъждам всяка идея, просто съм се ограничил в тази, защото ми е интересна.

Пример на толерантен атеист. Писал съм го и другаде.

В един филм за ловец на лъвове, канят ловеца да застреля лъв- човекоядец, който е нападнал село, убил е мъж и жена, а момиченцето им се скрило. Детето е в паника, крие се, не може да съществува. Ловецът поговори с него, то му се довери, ловецът й подари муска, която защитава от лъвове... а те много вярват в магиите. Детето се възстанови и заживя нормално. Ловецът изтреби лъвовете- човекоядци и отпътува другаде. Когато отново се появи лъв- човекоядец в селото, детето не се уплаши и бе убито от звяра.

Така че, нямам нищо против хора, които стават по- адаптирани вярвайки в муски, амулети... има тема за магията на розетата от Плиска. Нямам против и тези, които вярват в Бог. Той им помага в адаптацията. Е, когато дойде истинска беда, трябва да си плюят на ръцете или краката.

Казвам им, че не сте на прав път, но не настоявам да водя. Достатъчно зрели сте за де избирате мирогледа си. 

Още един интересен мит. Одисей при всяко препятствие предупреждава моряците си да не правят това или онова, но те не слушат и накрая Одисей сам стига до Итака. Другите са мъртви. Той е вожд, но не е бавачка. Казва им правия път, но не ги държи на верига. Така че всеки да си избира бог или безбожие според разсъдъка. Все едно дали Одисей си ти или аз.

преди 25 минути, Търсещ истини написа:

Добре, разкажи за такива реализирани събития.

Аз мога, но те не са били отчетени като такива и от друг. 

Само веднъж някъде в Йордания на мястото нарочено за покръстване на Исус се спогледахме с друг човек и го усетихме едновременно едно събитие което си бе чудо. 

За да се реализират някакви събития и да се припознаят, че са дело на някой то за тази цел трябва да са регистрирани от клира. В тоя случай се канонизират светци. Сега се сещам за един светец, който когато е бил жив не е имал облика на светец, но в последствие на гроба му се случват чудеса. Клира разбира и след обстоен анализ на чудесата го канонизира като светец. 

Но, при положение, че ти не си вярващ в Бог, то е безсмислено да ти се показват реализирани събития. Едно такова е "вярата в Христос". Факт е, че именно по неговото предполагаемо време на раждане в момента се регистрира хронология на събитията. 

Така, че позволено е и на атеисти да ползват въпросното без да вярват в Христос. 

п.п. Определено се научи да се възползваш и от вярващите и религиозни хора. Те винаги ще ти помогнат, но не ще приемат истината от теб. 

Успех!

преди 46 минути, Shiniasu написа:

гледаш на теистите като по-долен разред хора, които без вярата си в Бог не биха могли да се оправят в живота

По- горе с удоволствие цитирах че религиозните действат атеистично, но понякога мислят религиозно. Наистина им се чудя, като се доверяват на себе си в живота, защо приемат на доверие, че има външна сила, която влияе?

"Бог дава, но в кошара не вкарва."

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Нямам нищо против обяснението ви, само да уточня, че смятате Бога за непознаваем и с трансцендентна същност.

Ще използвам това, за да отговоря донякъде на въпроса ти от вчера - какво е Бог?

"Уточнението", което правиш, дори и да съдържа нещо вярно, в действителност води до крайност и опростяване на възгледа. Представата, че Бог е извън съществуващото е подвеждаща, защото Той е съществуващото. Той е обективно проявеното, но заедно с това и все още непроявените потенциални възможности, които биха се появили обективно при съответните условия. Тази част, която не е проявена всъщност не е някъде отвъд, а е по-скоро в обективно съществуващото. Ако използвам едно символично представяне, то безпределността не е извън окръжността, а е в окръжността (вселената).

Ясно е, че ние никога няма да опознаем Бог напълно, както всъщност никога няма да опознаем и себе си. Това не пречи обаче да познаваме Бог и себе си частично и да развиваме тази представа. 

Бог няма как да се прояви в своята безграничност чрез крайна форма. Той може да се прояви само посредством една ограничена част от себе си. Всъчко съществуващо разделени на безброй части всъщност е проявление на един или повече аспекти на Бога. Всичко съществуващо се развива (дори и това да не е видимо за човека в много от случаите) в посока на това да послужи като проводник за проявяване на все по-голяма част от божественото в себе си. Повечето хора не го осъзнават, но те не са нещо отделно от Бог, а са някаква уникална негова проява в същото време неразделна от всички останали подобни прояви. Предполагам, че е ясно, че хората не са някакъв връх в тази посока.

Написах достатъчно, като не знам доколко написаното ще е ясно. То в никакъв случай не е пълно. Точно обратното - дава една съвсем обща представа.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Е,  това не е причина за мен да туря Бог и да ми станат незабавно сигурни

Пиша го за последен път. Виждам че тотално изопачаваш всяко мнение, което пиша, а това означава, че няма смисъл да го правя. Защо очакваш, някаква сигурност? Вярата в Бог е нужна за да не си преграждаш пътеката към определени знания. Тя няма да ти ги даде наготово. Но невярващият изобщо няма да потърси там където вярващият ще потърси. Сега ти разбира се можеш да излезеш с аргумента, че подобно търсене не си заслужава, аз обаче знам какво съм намерил и знам стойността му. Така или иначе изложиш своите аргументи, защо е по-добре да вярваш, отколкото да не вярваш, а за мен това е достатъчно като цел в разговора. Убеждаването не ми е цел.

преди 1 час, kipen написа:

Фанатизмът е когато фундаментализмът се преме за обективност....та само Библия ли има?!?  Само в Християнството ли има "Бог"...

При положение, че дадох християнството само като пример и посочих това, ти ми задаваш подобен въпрос? А го давам за пример, защото това е религията, която се предполага, че познаваш донякъде. Друг пример с непозната за теб религия ли трябваше да дам?

преди 1 час, kipen написа:

Ама в тази тема поне не се търсят основания за наличие на "Бог", а основания защо няма "Бог", така както си го интерпретират доста религиозни последователи.

Основания могата да бъдат изложени защо някой лично не вярва в Бог. Някои го направиха всъщност, но какво да се направи, като вярващите в този подфорум са повече? Да, общо взето няма двама души, които да вярват съвсем в едно и също, но то няма двама еднакви души и по отношение на много други неща. Има само известни сходства и подобия. Тезата "няма Бог" обаче съдържа и своята антитеза "има Бог" и двете не могат да бъдат разделени. Иначе ще се получи едностранчиво повтаряне на лозунги.