преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Да речем, че съществува един бог. Нарочно избирам езическия бог на тюрките или там които са- Тангра. Този бог има свои правила и не предвижда постмортален съд. Смъртта е край. Какви са за този бог мюсюлманите, християните, будистите, които не вярват в него? С какво са по- различни от атеистите?

Да речем, че съществуващият бог е Аллах. Какви са тези, които не вярват в него? Гяури са и християните, и евреите, и атеистите. 

Да речем, че съществува само Зевс и обкръжение. Той с Юпитер са били доста толерантни и не са се бъркали във верите на другите народи. Не са смятали и атеистите за непълноценни.(хората вярващи в Зевс са друго нещо) 

Искам да кажа, че щом не се знае кой е правилният бог, то всеки може да изпадне от колата на късмета и не е редно да се пали много срещу другите. 

Ами, уважаеми ревностни християни, ако сте пропътували 40 г. из Чистилището и застанете пред Бога, а отдясно му е Анжел с везните? А? Ами ако е Петър Дънов?

И ако само вярата определя правилния бог, то кое му е обективното?

 При Анжелизъма няма неуважение към другите религии ,ние анжелистите просто не споделяме техните възгледи, и представителя на на новото духовно учение е жив .Както вече писах основното в Анжелизъма е да се прави добро ,дори и за всеки случай ,дори и да не си вярващ ,защото отплатата е за цяла вечност.

  Е не е само вярата ,при Анжелизъма всичко е основано на опитност от моя страна .

 

преди 10 часа, Shiniasu написа:

Те са практически безброй.

Това е ноусенс. Практически... е само една версия - тази, която се реализира. Допускането че са налични други възможности , които били в потенциал, е само това - допускане. Дали, колко и доколко...

В теорията на вероятностите се постулира теоретично, че се реализира онази възможност, която е с най-висока вероятност в даден момент. Ти въобще не касаеш положението с "котката на Шрьодингер", но при "разклоненията на вероятностите ти дори допускаш че са всеки миг безкрайни... и "ти било проблем". Не в това е проблемът - можеш да си играеш на допускания колкото въображението ти позволява, но това не променя с нищичко реализацията на проявлението.

"Котката на Шрьодингер" или "Чайника на Ръсел" - са просто теоретични форми, като част от концепции и игра на абстракции. В практически смисъл се реализира само едно. Дали имало друго, защо зара и монетата падат точно на едната страна... - това са игри на въображението "какво би станало ако". Тия игри са нещо чудесно, но не са практични.

В игралната зала и хиляда човека да гледат масата със зарчето, то се спира на една страна и въобще не се интересува от "възможностите" и въжделенията на всеки един мозък от Зяпащите го. Не се интересува и от Котки и квантови теории...

Няма никакво практическо приложение 'Защо от всички възможности се случва само едно". Опита да се проконтролира случването на "нужния" за някого вариант - е също игра. Има и манипулации със зарчета... но това е хитруване. Много им се иска на множеството да избягат от неопределеността и се борят в стремежа да контролират света, заради въжделения, мечти, желания, представи... Да подбират "удобни варианти" на реализациите на възможности. Но зарчето и физиката въобще не се интересуват от това.

преди 6 часа, ncl написа:

Субективното изживяване е илюзия.

за кого? Много са заразни изцепките по разни народни въпроси... но са плитки. Плитки, заради тия, дето се заразяват с тях.

Стига сте "питали Нагарджуна", че ще се спука от смях? То в тая тема само с Нагарджуна някой не си е говорил на по бира или на сутрешно будистко чайче.

Няма кой да питате и няма как вечно някой да играе играта на патерички и на авторитети.

хаха ноУсенс...яко

по-добре на български понякога да се пише. Защото една буква, но разлика от тук до Луната.

Conditio sine qua non е някои термини да се пишат на латински.  

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Няма никакво практическо приложение 'Защо от всички възможности се случва само едно".

Напротив! Всеки знаеш "теорията на монетата" ще е подготвен за следващия залог. По този начин някъде в бъдеще му е гарантирана печалба на стойност първи залог. 

Има и друго: Едно е да "играеш" сам, а друго е да си в отбор.  Известен е факта, че единствения който печели е организатора (организацията).

Теорията на вероятностите е инструмент подходящ определена продукция да бъде сортирана по качество. В тоя случай бедния е основния "финансист" на богатия. 

Прилагайки въпросната теория, то: "Колкото повече хора не вярват в Бог, толкова по-добре е за тези който вярват в Бог. 

Самите атеисти не осъзнават как са използвани от теистите. = Не е проблем, че  някой живее в "илюзии".  Въпроса се свежда как ги използваш ти.  

http://www.etheroneph.com/gnosis/391-t-mettsinger-fenomenalnaya-sebya-model.html

преди 9 часа, Maleficient написа:

Защото една буква, но разлика от тук до Луната.

Иха  - "разлики", между Тук и Луната. Български... Яко! 

Пъргав "поглед", доста подвижен, по първите думи в абзац  ...  Яко!

И? Нещо - след първото изречение? Явно това вече не е "яко".

Иначе дежурните сутрешни и нощни "запоздозрени" почнаха изхожданията в кенефа. Всеки си нарежда рецитациите и си гони михаля.

Мадхямика е най-весел, с иначе "овнешката" си упоритост сред задължителната си сутрешна доза "тест на фантазията си" - доколко е фантазна и колко силно е нужно да не е. Иначе за илюзии ставало въпрос, за фантоми, но той иначе "не бил сам" като си "говори" пред монитора.    Ми как ще е сам - като в главата му върви цирк, класна стая и будистки театър - в едно. Но не е илюзия - мнееее.

Егото не било съществувало. Напъни - вече години наред папагала повтаря нещо си, дето е елементарно и като наблюдения, и като извод.   Но било проблем за изгубения сред четивата и представите си. Години вече сме свидетели на личния му напън да се справи с личните си ограничения да схваща. Но пък претенциите... Когато прозореца към света и себе си, минава само и единствено през прочетеното и представите от него - така става. 

Нерде Нагарджуна, нерде Метцингер. Проблемите на последния са, че преживява художествено чрез книгата си своята голяма "еврика". Доколко е автентично - все пак е книга и в тази си версия не носи никаква отговорност и може да си пише каквото му дойде на ума. Все пак повечето "примери" в книгата се въртят около невролози и опити за експерименти с възприятия и усещания. "Гумената ръка" е стар експеримент, вече толкова повтарян и разнищван, с толкова "продължения"... че никого не учудва с нищо. Да, стандартното средностатистическо схващане и мироглед му се налага да преживее парадокс и дисонанс - въх каква трагедия. 

Докога ще сме свидетели на невъзможността на един папагал да смели нещо през себе си, само защото го бил прочел някъде си и поради "преживяните си въжделения" (които също не "съществуват" ) вече е с подскоци колко е разумен, прозрял и провидял. Има основание - защото е невеж точно сред тия положения сред които се напира, без да подозира че когнитивната наука и психологическите дисциплини отдавна нямат проблем със "(не)съществуването на АЗа (его)". И в това нито философия, нито Нагарджуна или Метцингер им е нужен.

Папагалниченето толкова години е си е просто опит на папагала да се изживее илюзорно на САПИЕНС. Дори и като папагали за илюзиите... но и именно така става още по-весело и невъзможността стои някъде... сред вечността. Дори и ДАРВИН е бил наясно че от папагал не става "човек", въпреки имитацията и подражанието. 

преди 42 минути, _ramus_ написа:

Иха  - "разлики", между Тук и Луната. Български... Яко! 

Пъргав "поглед", доста подвижен, по първите думи в абзац  ...  Яко!

И? Нещо - след първото изречение? Явно това вече не е "яко".

Иначе дежурните сутрешни и нощни "запоздозрени" почнаха изхожданията в кенефа. Всеки си нарежда рецитациите и си гони михаля.

Мадхямика е най-весел, с иначе "овнешката" си упоритост сред задължителната си сутрешна доза "тест на фантазията си" - доколко е фантазна и колко силно е нужно да не е. Иначе за илюзии ставало въпрос, за фантоми, но той иначе "не бил сам" като си "говори" пред монитора.    Ми как ще е сам - като в главата му върви цирк, класна стая и будистки театър - в едно. Но не е илюзия - мнееее.

Егото не било съществувало. Напъни - вече години наред папагала повтаря нещо си, дето е елементарно и като наблюдения, и като извод.   Но било проблем за изгубения сред четивата и представите си. Години вече сме свидетели на личния му напън да се справи с личните си ограничения да схваща. Но пък претенциите... Когато прозореца към света и себе си, минава само и единствено през прочетеното и представите от него - така става. 

Нерде Нагарджуна, нерде Метцингер. Проблемите на последния са, че преживява художествено чрез книгата си своята голяма "еврика". Доколко е автентично - все пак е книга и в тази си версия не носи никаква отговорност и може да си пише каквото му дойде на ума. Все пак повечето "примери" в книгата се въртят около невролози и опити за експерименти с възприятия и усещания. "Гумената ръка" е стар експеримент, вече толкова повтарян и разнищван, с толкова "продължения"... че никого не учудва с нищо. Да, стандартното средностатистическо схващане и мироглед му се налага да преживее парадокс и дисонанс - въх каква трагедия. 

Докога ще сме свидетели на невъзможността на един папагал да смели нещо през себе си, само защото го бил прочел някъде си и поради "преживяните си въжделения" (които също не "съществуват" ) вече е с подскоци колко е разумен, прозрял и провидял. Има основание - защото е невеж точно сред тия положения сред които се напира, без да подозира че когнитивната наука и психологическите дисциплини отдавна нямат проблем със "(не)съществуването на АЗа (его)". И в това нито философия, нито Нагарджуна или Метцингер им е нужен.

Папагалниченето толкова години е си е просто опит на папагала да се изживее илюзорно на САПИЕНС. Дори и като папагали за илюзиите... но и именно така става още по-весело и невъзможността стои някъде... сред вечността. Дори и ДАРВИН е бил наясно че от папагал не става "човек", въпреки имитацията и подражанието. 

Изобщо не се напрягам да се изживея илюзорно като САПИЕНС. Това е само дума, както са илюзорни и другите думички които си прочел. Ти да не се имаш за САПИЕНС? Марионетка с "изхождания в кенефа" в мозъка и хипер надуто Его, вместо смиренно осъзнаване на действителността и изградена нравствена система. Морал ти липсва Рамусе, който се учи от детската градина. 

Один из взглядов, которого придерживаются многие буддисты, состоит в том, что человеческие существа есть просто части и фрагменты, которые являют собой ничто, склеенные модельки, пустые марионетки, которые полагают себя тем, чем на самом деле не являются.

Но сами марионетки не воспринимают себя таким образом. Очеловеченные марионетки не воспринимают себя марионетками вообще, поскольку если они наделены сознанием, это сознание производит в них непоколебимую уверенность в собственном отличии от прочих объектов творения. Потому что как только вы понимаете, что это вы сами управляете своими движениями — что это вы сами совершаете поступки и сами мыслите мысли, которые рождаются в вашей голове — вам уже ни за что не удастся разуверится в том, что вы являетесь чем-то иным, чем сам себе хозяином.

Трелковский разрешает свою загадку (и загадку Москарды): «В какой именно момент человек перестает быть личностью, которой он сам себя и все окружающие считают?» Ответ: в тот самый момент, когда человек понимает, что пойман в парадокс, из которого для него нет выхода, пока он верит в то, что является тем, кем он не является. Марионеткой, считающей себя человеком.

Томас Лиготи

_____________________

Whoever sees phenomena as like 

A collection of mechanical devices 

And like illusory beings, 

Most clearly reaches the excellent state. 

Aryadeva Four Hundred on the Middle Way

"Еснафът", поне за мен, винаги е бил "образ", който съм разглеждал в негативна конотация , с тази "негова практичност" и никакво богатство на проявени духовни форми, чрез личностните актове! Всичко като действия при "еснафа" е по "габровски премерено" и носи единствено практически ползи. "Не е важно кво си мислил, важното е да има манджа на масата"(или пари по сметката)...."ма ще ми рисуват, ще ми пишат поезия, ще ми композират!...ама де, детски истории, непрактични"

Но пък за сметка на "негативната светлина", в която описах образа на "еснафа", същият има и положително въздействие върху формирането на характеровите специфики и личностните черти у хората!

А позитивните форми на въздействие на "еснафа" са също толкова много, че да балансират "негативните". Например - далновидно разпределяне на времето и усилията, проницателна преценка за възможностите за възползване от ситуациите и т.н.

Но, ако човек се унесе повечко в предните описания на "еснафа", не би се замислил "Защо?" по отношение на "практичността на игричките, независимо, че са чудесни"!

Защо пък да не са практични?! Защо пък да нямат практическо приложение?! Все едно има практика, без предхождаща я теория!

Кво му е непрактичното на "игрите на въображението" на даден човек, по отношение на "какво би станало ако", при положение, че това е "вътрешния въпрос" на цялото множество от учени, постулирали принципите на квантовата механика, та сега да може да сме достигнали до ниво да "водим дискусии пред монитори", а не на мегдана?!?

Същата е и принципната позиция в друга форма на въпроса "какво би станало ако" - "как ли би се изменило възприятието, ако допуснем, че...."!!! И те ти бум в развитието на сферата на котнитивните науки! И то в посока, че "азът" е идентично с "его".....ама само в гръцкия език са едно... А когнитивните науки още не могат да обяснят "КОЙ гледа в монитора?"....ма били некви нарастващи "редове", "рангове", продиктувани от социума "отражения"....а всъщност "наливане на водичка в мелничката на СвръхАза" на човек и координираното му възпроизвеждане на готови модели, "имиджи"...те в Станфорд още миналия век са си направили изследвания, с прогностика, и "рамки" за социален инженеринг - "Changing images of Man" -https://iceagefarmer.com/docs/Changing-Images-of-Man.pdf

Е кво?!? Требе едни да имат основания да си позволят "странни въпроси", а други не?!? За кво е нужно да се изказва позиция, в която могат да се установят "нотки" на мракобесие? Верно, "куражлиите биха се преборили", "сито"...ама тенденцията е в съвременното общество "куражлии да не се отглеждат", щото самото общество вече възпроизвежда модели(image-и), чийто резултат при когнитивното развитие при младите в болшинството резултира като "копи-пейст"(както е при "будистчето"), ама кой се е "родил научен", "оформил сам"... според мен НИКОЙ! Това, че егоцентричното "Аз сам го видях" е налично като субективизъм, не означава, че няма събитие "някой го посочи", независимо че няма съзнателен спомен за подобно събитие! 

Всяко проявено нещо, съобразно сегашното ни ниво на когнитивно развитие, можем да го дефинираме в полярни форми на проявлението му! Ма не бил дуален света! Мое за твърдящите го да е така, ама ...за тях! За болшинството ни не е! И е нужно некой да им го "посочи" или поне да им демонстрира, че може....иначе няма как доста да повярват, че е възможно, което бай дъ уей - определя и статистическата стойност на възможността да се прояви, а па тя вече се спомена че "гравитира" около най-високата стойност. 

Поне да не "тушираме" възникването на въпроса "Защо?" като "неоснователен". Аз примерно, бих защитил страстно подход - "Не те карам, ама не можеш", но не и "не е практично", щото наистина цената е висока, но пък ползите като "разширен мироглед" си струват, според мен! 

 

преди 23 часа, _ramus_ написа:

Какво става днес бре, хора? Малоумието е в някакъв възход ли... щото бая народ днес е в тежка криза към изтрещяване. Някаква фаза е луната ли, хапчетата ли спряхте - заради КОВИД ли... Слънчеви изригвания ли... нещо? Има дни в които направо изтрещяването е като заразно и върви като лавина из народните дебри.

Хихи, ами нормално е, не само вчера, не само днес! Случва се често!

В историята на човечеството има и записани масови случаи! Вероятно е от храната, а може и от нещо друго да е... не са го установили със сигурност! -

Танцувалната чума: масова психоза, отравяне или паранормално явление

преди 1 час, kipen написа:

да се установят "нотки" на мракобесие?

ма голям си драматург.

Просто е - когато седнеш да си чоплиш носа, можеш да си фантазираш и да си задаваш мислено всякакви въпроси - докъдето ти стигат възможностите и пълнежа. Но когато трябват дела, когато е отговорно откъм действие, когато се налагат действия - тогава практическия момент става приоритет.

Когато маймунката седи на клона и се прави че мисли... може да се прави колкото си иска. Но когато е на земята и отвсякъде дебне опасност - е нужно да се действя. Яденето - също е преди всичко действие - по намиране и приготвяне на храната.

Мен ме интересуват повече практическите страни, защото "мисленето" е приятно занимание с игрите на въображение и фантазии, но когато се налага да се работи - не спомага за нищо.

Разбира се, това е сложен казус. Може би ще ти е любопитно и че в менталната практика спрямо действия е наличен т.н. "троен похват". Това е мисловно-аналитичен прийом, който преди специфично и отговорно действие, особено в сложна, бързопроменлива и непредвидима среда, дели на "три" зони на осмисляне - спрямо ситуативните особености.

Първо - подготовка за действието - може да си мислиш каквото ти дойде на ум, докъдето ти 'стига" пипето, опита, практиката... схематизираш, моделираш... това е тип прогнозиране на евентуалните варианти на възможности... Време имаш, но неопределеността е сериозен фактор.

Второ - самото действие - в сложна ситуация е нужно да се реагира бързо, премерено, ползваш подготовката от "първа точка", доколкото успяваш и доколкото в нея е влезнал поне един от възможните варианти. Няма много време за мислене, а е време за действие, понякога с критична важност и скорост.

трето - анализ след действието. Неопределеността вече е отпаднала - действието е вече реализирано, от всички варианти и ход на неизвестните, се е произвел един вариант, ти си действал... идва време за оценка, вникване, анализ... но и като възможна подготовка. Въпреки това - вече нищо не можеш да промениш, защото действието вече се е случило. Но пък това е и подготовка за "ново действие"... и т.н.

В общ смисъл - приятните занимания по доставка на приятности - са нещо чудесно. Но най-често съм изправен пред сериозни проблеми свързани с действието. На неизвестна територия съм, сред проблеми и огромен брой неизвестни. Правя каквото мога - в доста случаи неуспешно. Проблемите са сред всички зони на горния прийом. Празните фантазии не вършат работа, защото за мен практичността им е най-важната. Загубите и грешките - са част от сценария, налични са и похвати, в които се включват варианти на "непредвидими условия" и невъзможност да се премислят предварително и това се оказва най-честия анализ след "действието"... 

Много ми харесват игрите на въображение и да ти кажа, че много години съм бил шампион в нея. Но като дойде моментът на решения и действия... няма място за фантазии, защото те водят до неадекватност и твърде много грешки. Това е просто обикновено обобщение в трета фаза - след :"тия грешки".

Обвързването на менталната дейност с практически стъпки е вид приземяване.  Отгоре на всичко - приземяването те "свързва отново с обективния контекст" сред който е тялото ти. Фантазиите са вид сънуване, генерират изживявания, в които е лесно да се загубиш, да си неадекватен. Със същото се научих, че емоционалните и чувствени движения са проблем когато трябва да се действа трезво и адекватно - проблем са и в трите фази. Оказа се че не е толкова сложно същите да им се сведе ролята до незначителна и да се лишат от влияние върху основното..., както и да ги видя в нова светлина, защото се оказва че често също са инструмент, с който се работи чудесно и се ползват по предназначение. Въпроса е че е нужно управление, и то интелигентно, премерено... Нужно е, не за да се правя на интересен, а защото понякога от действията ми са възможни и силно негативни (вкл и фатални) последствия за самия мен. А това силно "изостря" взора и очиства всякакъв "кич"... който иначе отстрани за фантазьорите им изглежда приказен, романтичен, приятен и да става за заигравки.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

вместо смиренно осъзнаване на действителността и изградена нравствена система.

О, горкичкия... Ма нравственик, та изграден отвсякъде...

Толкова ли си чел бре... една клиширана реторика си нарамил , изостанала още от времето на Атлантида...

Бог и атеистите

1. Атеистите не вярват, че бог съществува
2. Атеистите вярват, че бог не съществува

Тези две съждения са по- елегантно нюансирани от Иванчовите "Ще мина да ви взема" и "Ще взема да ви мина". 

В този случай, алтернативите са изкуствено ограничени и не включват други отношения. Ако приемем първото съждение, в него се твърди завоалирано, че Бог съществува, но атеистите не вярват в това. Ако приемем второто, то пък акцентира, че атеистите, подобно на вярващите вярват, само че в това, че бог не съществува, но това си е бездоказателствена вяра и бог може да си съществува. Софистика.

Именно заради това тези фалшиви алтернативи трябва да бъдат игнорирани. Кое е истината? Атеистите смятат, че конструкцията Бог е субективно създадена в ума на вярващите, но не съществува обективно. Тя помага на вярващите в живота, дава им увереност. 

Представете си нападнато от батковци сираче, което заявява "Като дойде татко, всички ще ви набие". То е уверено да се опълчи, да сплашва. Нападателите са отдръпват пред заплахите му. В неговата картина на света има един "Татко", който помага. В реалността не. 

Е, атеистите знаят, че сме сирачета. Знаят, (не да вярват), че бог няма. ... а сирачетата трябва да бъдат закриляни, а не нападани. Ние, всички сирачета, трябва да се подкрепяме помежду си, а не да чакаме несъществуващият "Татко". А тези, които твърдят, че съществува Бог- Татко, те са сирачета като нас, но са по- наивни.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Знаят, (не да вярват), че бог няма. ...

Знаят от къде?! Нещо са прочели и са повярвали в него. 

Принципно и при теистите съществуват знания от нещо прочетено. 

Без значение дали си атеист или теист, то вярваш в нещо.  Всичко се свежда в какво ще повярваш. До определено възраст вярваш на родителите си или на хора извън семейството и/или родата. 

Така, че определеността да си теист или атеист е до колко си верен (лоялен) на "своя род" и народ.  

Ти на определена възраст може да се отречеш от своята вяра и да приемеш друга. = Казва се свободна воля!!! 

Психологическия аспект е, че срещаш разочарования, защото са се формирали някакви очаквания, че постъпвайки по определен начин със сигурност ще доведе до краен резултат. 

Доволно хора съм виждал, които са били вярващи в Бог и в последствие са се отрекли от него, а така също и обратното. И в двата случа имаме лична драма. По-интересни обаче са случаите в които независимо от "вродена" инвалидност, то човек с воля постига неща които малцина нормални биха направили. Там науката е безсилна. Не може категорично да каже как става, но за сметка на това един вярващ в Бог знае = Казва се Светия дух. Чрез него се вижда божественото, т.е. нематериалния фактор. О, да, психолозите може би ще го обяснят, чрез способността на човек да разсъждава и опознавателната способност, но определено не ще са убедителни, защото ако не е била подкрепата на родителите, то този индивид дали ще оцелее?! Именно любовта към децата е разликата между човек и животно.  Всеки родител би жертвал личния си живот в името на детето си. 

И тук е основната разлика между атеиста и теиста. Атеиста разсъждава като животно. Това не го прави човек, и още по-малко подобие на Бог. За атеиста човешкия живот не е ценност. За него е ценен неговия живот само. Той мисли ограничено и въобще не мисли за човечеството и т.н. За него само материалното е ценност. Същия обаче не е виновен. Просто има ниска култура, но имайки "хартийки" (пари) си мисли за велик. Може спокойно да си позволи да погуби духовността, но въпреки това тя продължава да съществува, защото някои отдават себе си (земния си живот) в името на Бог.

Кратко: Докато има вярващи, ще има Бог. Докато има манастири ще има съхранение на вярата в Бог. Дали някой атеист ще посегне да ги унищожи, а?! Достатъчно е само един да вярва в Бог и определено отново ще "възкръсне" вярата в него.  

Затова: Не спорете, а ползвайте вярващите. За какво е да махате тяхната вяра?! Не бъдете глупави!!!   

преди 17 минути, dioib написа:

Атеиста разсъждава като животно. Това не го прави човек, и още по-малко подобие на Бог. За атеиста човешкия живот не е ценност.

Няма да си хабя енергията. Схемата, избрана за да те характеризира не пропуска на никъде.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Е, атеистите знаят, че сме сирачета.

С колко сираци си говорил?! А с колко "изкуствени" такива (на разведени родители)?! С колко родители загубили детето си са споделяли с теб как се чувстват?! Особено, ако е било единствено и вече не може да имат отново?! 

Били сме сирачета и атеистите знаели това ...  Това било доказателство, че няма Бог. ...  Нямам думи ...  

...

Както и да е ...

...

Атеистите имат знания само и единствено за този свят. Тях не ги интересува нещо извън него. Само, че, извън този свят има истина. Определено един атеист не може да знае същата.  Затова я е подменя с някаква истина, която обаче не е пълната истина. Вярващия в Бог не я подменя. Той следва божите закони и властва в този свят. Същите не са само писани.  Да, има свети писания, но те са наръчник как един човек да живее праведно и да изповядва своята вяра в по-добър живот за своите деца. Рано или късно този свят ще свърши. От човечеството ли зависи или от нещо друго?! Да, човечеството вече може да го разруши, но може ли отново да го направи?! 

 

преди 47 минути, Търсещ истини написа:

Няма да си хабя енергията

Не си заслужава. Той така си живее, с това си живее.

Смешното е, че се нарича "подобие на бог". Ако въобще имаше бог - би се отвратил от... "подобия" , като него. 

Ползата е голяма сила... А и все пак - "подобията" трябва да живеят някак си.  Дори и когато са арогантни и елементарни.

Простичко е решението - се оказа. Функцията "игнор", скрива достатъчно от... подобни "подобия". Чудесно и елегантно решение. След смяната на софтуера на форума, се оказа че вече работи коректно, за разлика от преди това.

Смятам че животът ми не е прекалено широк... за да допускам в него място за безкрайните изпражнения на някого си, само защото той имал нужда от това, за да си живеел. Клик - и айде в "неговата си вселена" да си играе и кукурига колкото си иска.  

преди 42 минути, Търсещ истини написа:

Няма да си хабя енергията. Схемата, избрана за да те характеризира не пропуска на никъде.

Спасявай се както те съветва Рамус.  

Успех!

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Бог и атеистите

1. Атеистите не вярват, че бог съществува
2. Атеистите вярват, че бог не съществува

Вижте, самото понятие А-ТЕИ-ЗЪМ, е ситуирано именно според "бог" - тео. Освен това - горните две точки са варианти, които са нарицателни от гледна точка на "теистите".

Т.н. "други варианти" може и да са налице, но докато понятийно е предпоставено отново около основната думичка "тео", нейния смисъл се явява отново център, около когото се кръжи - както е в двете точки. Центъра на двете изречения не е "вярвам-невярвам", а обекта на тия отношения - бог. Докато е налице бог, каквото и отношение спрямо същия отново ще е форма на "гравитиране' около един център.

За мен фокуса на горните изрази е думичката ВЯРВАМ. Аз съм сложил акцента си в нея, а не в "тео". Поработил съм по въпроса... и толкова. Анализа на това преди години ме доведе до нужда от важен избор, който се оказа много определящ в живота ми. Въпреки всичко - се оказа че решение е възможно и... то си има и своите позитиви, при това - огромни и значителни. Е... има и "цена"

Кой им е виновен на атеистите, че си нямат собствен център и гравитират около чужд, отричайки го. А самият факт, че във вселената дори и от гледна точка на физиката всичко си има център - от атома до галактиките, - говори достатъчно. В този смисъл съществуването на Бог като център на всичко съществуващо може да се изведе като логично. Дори и на хората да не им се отдава да различат този център достатъчно ясно. 

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

А тези, които твърдят, че съществува Бог- Татко, те са сирачета като нас, но са по- наивни.

Представете си религиозните битки в този образен конструкт: две сирачета се сбиват за да покажат, че техният татко е по- силен. Защо го правят? Защото се чувстват застрашени- освен без татко, те ще останат и без фантазията за татко. Естествено, ще победи по- силният, този с повече възможности. Дори този, който е по- яростен и самоуверен. Те обаче защитават не себе си, ще имат синини и кръв, те защитават своето място сред другите. Детинщини ще кажете, но хората се избиват за тях.

Като казвам "татко", надявам се разбирате, че нямам идея за творец, това е метафора= нещо по подобие. А иначе човекът е резултат от късметлийско съвпадение на обстоятелствата за поява и развитие на биологичен живот и е със съвсем естествен произход.

 

преди 6 минути, Shiniasu написа:

във вселената дори и от гледна точка на физиката всичко си има център - от атома до галактиките, - говори достатъчно.

Горното е при въртеливо движение. Светлината се движи линейно. Това за СВЕТЛИНАТА също говори достатъчно.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

За мен фокуса на горните изрази е думичката ВЯРВАМ.

В случая имаме субект и обект. Субекта няма знание по отношение на обекта и в тоя случай отрича, че съществува въпросния обект, но това не е истина, а негова убеденост в следствие на негови разсъждения за тоя свят. Само където Бог е извън този свят. 

Човек или вярва, че този свят е създаден от Бог или определено трябва да докаже от как е създаден, за да опровергае, че не е от Бог. До момента обаче няма разумно обяснение как се е породил този свят, а така също и човек. Да, има хипотези, но не и доказателства, че не Бог, а друго нещо е довело създаването му. Какво е?! Светът съществува нали?! Човек може ли да прави свят?! Май само някъде между ушите си.  

преди 1 минута, Shiniasu написа:

А самият факт, че във вселената дори и от гледна точка на физиката всичко си има център - от атома до галактиките, - говори достатъчно.

Не изпадай толкова ниско, Ши. Ти просто играеш на контра, дори с цената на пободни... измишльотини. Вселената няма център...

Понятието център... си е напълно човешко понятие, а не тео-логично. ПОнятието ТЕО - също. И понеже спомена думичката "атом" да ти кажа, че в него 'центъра' е само условен. А и - без "това, около него" няма как да има и "атом". Досещаш ли се че влезе в аналогия твърде повърхностно и напълно компрометиращо за самия теб. Понеже и четеш доста повърхностно - като за двойкаджия да поясня - по същата аналогия - ако ядрото е 'тео', то без хората, които са си измислили за да си кръжат около нещо си - няма как да има "атом"... Малко е автогол, но това е вече повторяем сценарий... 

На моменти пропадаш до елементарно ниво, Ши. Вероятно ти се играе... на нещо си, но тук през цялото време не участваш сериозно, а с лекота се увлече по ролята на 'антагониста' - тъй нужна на няколко от други... "подобия"...

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Горното е при въртеливо движение. Светлината се движи линейно. Това за СВЕТЛИНАТА също говори достатъчно.

Всеки отделен СВЕТЛИНЕН ЛЪЧ има за източник винаги ЕДНА точка. 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Всеки отделен СВЕТЛИНЕН ЛЪЧ има за източник винаги ЕДНА точка. 

Айдеееее... и днес явно е денят с "магнитни влияния"... Вероятно горното е написано в книгите за "ала-бала йога", но малко са подминали... - и светлинните лъчи и точките. 

Почва да става пиеса на абсурдите и елементарността - само и само да се реагира... някак си.

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

късметлийско съвпадение

 

Едно нещо е важно = Да си от правилната страна на тревата.  Останалото не е късмет, а твои знания с които си и утре.  

Проблема не е в сбиването, а в победа на всяка цена.  

От тази "игра" определено печели друг, но не и тези които се бият. Това са праведните хора.  За тях е безсмислено да се бият или пък да се намесват, защото може да го набият него въпросните себе доказващи се и те ... така ... 

Не вземаш ли страна е най-добре. Тръгнеш ли да ги помиряваш ... определено ще те набият теб ...  

преди 15 минути, _ramus_ написа:

Не изпадай толкова ниско, Ши. Ти просто играеш на контра, дори с цената на пободни... измишльотини. Вселената няма център...

Дали играя на контра или не - но вселената има център.