преди 7 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Аз не съм посредствен , а посредник между Господ и хората ,

Библията е права, като казва, че най-големият грях, е богохулството!

Много хора в миналото, са се представяли като посредници между Бог и хората и са били убивани с камъни или разпъвани на кръст за тези твърдения.

Днес свещениците, са обявени от Църквата като Божии посредници на Земята, а някои като теб, също се представят като такива.

Но за да ни убедиш, че е така, следва да дадеш доказателство, че Бог те е упълномощил да говориш от Негово име, както и че те е упълномощил да бъдеш Негов посредник!

преди 10 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Аз не съм посредствен , а посредник между Господ и хората ,което е върхово постижение за човек и аз съм постигнал това върхово постижение.

Евреи 9:15
Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

Евреи 12:24
при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

1 Йоаново 2:1
Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.

Римляни 8:26
Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания;

Римляни 8:27
а тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайствува за светиите по Божията воля.

Римляни 8:34
Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас?

Галатяни 3:19
Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.

Галатяни 3:20
Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.

1 Тимотей 2:5
Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Христос Исус,

Евреи 7:25
Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

Евреи 8:6
но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

По определение Бог е вездесъщ и безкраен, следователно, за да докажеш, че няма бог, трябва да стигнеш края на пространство-времето и да минеш отвъд него

Че човекът в пространство-времето ли е? Странно - нали това усещане уж е илюзия?

преди 6 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

  Нещо ако те интересува питай ,ще ти отговоря ,вместо Него .

Проявявам жив интерес към числата от белгийското тото, ако може да го питаш са следващите седмици кои комбинации е предвидил той да излезнат и да ми ги прати на и-мейла ми, па после ще ти пратя пари да си имаш и не ходиш повече на работа.
Можеш да се разбереш с него и да прибави към числата и твоята банкова сметка, да ми е сиурно че си същия на когото трябва да се отблагодаря. Ако иска да сложи и колко процента за тебе и колко за мене да останат от печалбата.
Само не ми казвай че е възложил на рогатия да избира числата, че къде ще търся посредник пък с оня, не ми е ясно.

След като се убедих, а надявам се и някои неуверени читатели, че бог няма, а има само въображаем образ в ума ни за някакъв всемогъщ наш помощник, който ни подкрепя в живота, редно е да продължим там, където е това наше изживяване- в нашата психика.

Подбирам една статия от Варненския медицински институт  http://journals.mu-varna.bg/index.php/vmf/article/download/6255/5485 

Статията набляга на това, че 

Цитат

Всеки проблем има изключения, или моменти, в които е бил минимален или дори е отсъствал. Като говорят за тези изключения,или примери за успех, членовете могат да постигнат контрол върху това, което е изглеждало като непреодолим проблем. Тези моменти позволяват на клиента да достигне до възможността за създаване на решения.
Участниците често представят само една страна от себе си. Фокусираните върху решенията водещи канят пациентите да изследват друга страна от историята, която представят.
Никой проблем не е константа и промяната е неизбежна. Малките промени проправят пътя към по-големите промени. След като една промяна е направена, тя ще доведе до друга, по-голяма промяна. Всеки проблем се
решава стъпка по стъпка.
Всеки може да конструира решения на проблемите си. Няма универсални решения на конкретни проблеми, които могат да се прилагат към всички хора. Всеки човек е уникален и такова е всяко решение.

Става дума за това, че ние сами до сега сме намирали решения на проблемите си, преодолявали или поне отслабвали. Това се е случвало с познати ни ресурси и сега, при настоящия проблем трябва да си ги припомним и отново да ги приложим. Трябва да действаме в своя полза, да правим нещата така, че да възстановим кондицията си и се реабилитираме в живота със свои сили... а ние ги притежаваме.

 

Цитат от горната статия:

В психиатрични условия психотерапията се
осъществява чрез групова и индивидуална ра-
бота с пациентите. Груповата практика е по-дос-
тъпна и дава възможност на повече хора да се
включат. В нея пациентите разбират, че има и
други със сходни проблеми и страдания като
тях. Имат възможността да узнаят как другите
се справят с трудностите и какво им помага.

край на цитата

----------------------------------------------------

А поповете прилагат от 2000 г групови промивания на мозъците. 
След 1944г им беше забранено да го правят, ама след като Горбачов ни продаде с малтийски нотариален акт на янките, те новите господари се разпоредиха БНТ да почне да приканва наивниците да ходят при поповете да наваксат изгубените сеанси на мозъчни промивки.
Защото янките разчитат на поповете да навият наивниците повече никога да не гласуват за комунисти и разни еко левичари. 

преди 6 минути, Търсещ истини написа:

където е това наше изживяване- в нашата психика.

Наблягаш на изживяването ... То било доказателство, че нямало Бог.

Остави това, че си вече убеден, че го няма. Свързваш всичко с усещанията. Твоите и моите усещания са различни.

Коя по точно психика проверяваме?! Твоята или моята или на тук присъстващите?!

Моите изживявания тук са прекрасни. Това обаче не е свързано с теб или друг потребител, а като цяло.

Кое ми е породило това усещане?! О, моя психична реакция.

Реално, за да се задържа в тоя ми образ е благодарение на един образ тук = Дрънди.

Моята "война" в един сектор бе с резултат, че съм (Погледни една тема ... ) ... После Дрънди ми показа, че можем да се забавлявам и да споделям свое мнение независимо какво смятат за моя образ тук.

От тогава споделям. Е, за някои не им е угодно какво споделям.

В последствие потребителите тук ме определиха. Съгласих се с тях. Никой обаче не знае какво е застанало зад този ми образ тук. Бе тотално оплют и въпреки критиките съм още тук. Защо?!

Ясно съм декларирал интереса си. От там на сетне разглеждай своята си психика и на кой да е от този форум, но психиката на човек няма нищо общо с вярата му!!! Запомни го!!!

За теб е важно изживяването! Няма лошо! За друг е по-важно друго!!! Казва се да е информиран!!!

преди 25 минути, Белгиеца написа:

А поповете прилагат от 2000 г групови промивания на мозъците. 
След 1944г им беше забранено да го правят, ама след като Горбачов ни продаде с малтийски нотариален акт на янките, те новите господари се разпоредиха БНТ да почне да приканва наивниците да ходят при поповете да наваксат изгубените сеанси на мозъчни промивки.
Защото янките разчитат на поповете да навият наивниците повече никога да не гласуват за комунисти и разни еко левичари. 

Да си призная, не съм радикален или поне смятам, че през своята дълга практика религията, но и фолклорните магически практики са постигали някои начини за помощ, които и до сега вървят. 

Примерно изповедта днес се преражда в едни техники при които човек разравя психиката си и намира проблема в миналото;  баенето се превърна в една релаксативна техника, при която човек се отпуска, забравя проблемите и дава възможност сигналите от тялото да стигнат за решение до мозъка;  молитвата се заменя с други думи, които дават вяра на човек, че ще се справи сам. Изобщо в проповедите на тази 2000 год. институция има и полезни за човек неща, стига да бъде поставена в услуга на човека, да бъде изчистен бог и задгробния свят, както и всички черно и бело- дрешковци.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

а ние ги притежаваме.

Горното е само теоретично, но реалността показва че "не всички" - ги притежаваме. Далеч не всички...

Много прекършен народ има, социализацията предлага много благини... но тя също има цена. Много психични проблеми се залагат още с раждането, още с родителите и средата около децата. Всяка възраст има значение, детайла за едни е ключов, за други - без никаква роля. Променливите са толкова много, че дори статистиката спира да върши работа, въпреки че подава данни за условни обобщения и взаимовръзки.

Психичното е деликатна територия, за някой е минирано поле, за други - марианска падина към която 'вечно пропадат към дъното'... Има и малцина, които се добират до управлението и успяват да сложат ред и да предпоставят развитие... Всяка стъпка има значение, но да е стъпка, а не "танго назад"...

Така, че... за основния народ... спасението винаги е "някъде отвън". Така е за всяко дете, когато се ражда, а мнозинството не успява да го преживее и израсне за да стигне евентуално до една по-висока зрялост, самостоятелност... За да стигне до отговорности, практически път...

Именно "спасението отвън", от друг, провокира и поражда универсалната колективна проекция "бог'. Измислянето на един универсален образ, на който да бъдат закачени привидени, но нужни качества... да е всесилен, всемогъщ, да подава, да задава, да поражда, да въвежда правила, да наказва за неспазването, да посочва бъдещето, да прави "големия план", да съдържа скритите нишки на битието... Да послужи "същия" като мерило, давност, да определи "наградата", да подаде помощта и спасението, милостта или прошката...

Всичко това са неща, които огромната маса от незрели хора се опитва да оцелява - като група, където всеки един да послужи на групата. В комбинация с инстинктивизмите и социалните рефлекси... се превръща в защитна и оцеляваща стратегия. Хилядолетия наред е спомагала за оцеляване на хора, като формират идеята за 'свои' и така да разпознават "чуждите"... Това става нужно още от пещерния период на ХОМО - сходните, нашите, своите - на тях може да се разчита, те не са врагове, може да се довериш за децата, за имота, за живота си. При заплаха - заради общата полза се хвърлят на борба всички. Сработването е част от израстването и развитието... но пък е лоно на зависимостта и нежеланието да се израства към независимост...

Достигането до едно единствено божество - не е изведнъж. Векове са били нужни - историята показва че първите версии на тази колективна проекция са били "многоброен вариант" - необяснимото се обожествява, шаманския период внася въпроса за 'духовете', за отвъдното, представите че "тоя живот" не е всичко... Че болестите могат да се целят с танц около огъня, че дъжд може да завали като се 'молиш на това или онва божество. Жертвоприношението е първият белег за важността на тия ритуали и отношението на хората към тази форма на "решения"...

Това е огромна тема, при това обширна, защото е от хибридни парчета познание, с голяма роля на синтеза. Освен това - психичните особености на човека предлагат "феномени" - ако нещо си го представиш - можеш да добиеш усещането че 'го има'... Ако силно вложиш в представата си че го има... значи "сякаш го има". Когато е налице усещане - други примитивни дялове се включват, за които "щом усещаш, значи че е реално' и "значи че идва отвън, значи че го "има" " ... И "липсата" вече не е липса, а е "реализирана"...

Сбъдването на желанията от детска възраст и мечтите на децата много ясно започват да редят "какво не достига:" на едно дете. както и че му се подава лесната възможност ... колкото повече му е нужно, че има начин да си го набави, или да го получи от друг, да извърти спомените, образите, да ги докара до нужното за него"...  Силата на този сценарий е огромна, защото въжделенията на всеки да могат да намират израз и да са "достижими". А при критични психични случаи, при кризи, при заплахи... - това е оцеляващо, подпомагащо, определящо и съхраняващо. И само това има значение...

Ето така психичния свят се залагат положения, които да компенсират "липсите" в материалните и човешки контексти. И факта че една представа и усещането че липсващото "го има" чудесно се вписват в нуждите, потребностите и оцеляването.

преди 22 минути, Търсещ истини написа:

задгробния свят, както и всички черно и бело- дрешковци.

ако нямаше полза от тях, ако не се вписваха в социалните решения и преодолявания... нямаше въобще да съществуват.

Щом се бленува за проблем и се търси пролука към спасение - начин ще се намери. Нуждата определя предлагането... ( и досега)

преди 22 минути, _ramus_ написа:

...

Много огледални клетки и нито ред, че попадна в лигата на джентълмените!

Има едно нещо, което не се разбира достатъчно, не само от невярващите в Бог, но и от част от вярващите. Това е, че вярата е отговорност. Някак си вярата се представя за нещо много лесно и удобно, целта на което е личната полза и изгода. Това разбира се съвсем не е вярно. Да, обещава се светло бъдеще и по-добър живот, но се пропуска, че тези неща си имат своята справедлива цена. Резултатът винаги е и ще бъде според усилията и заслугите, и да се очаква, че Бог ще изневери на тази линия на справедливост, е наивно. Не знам защо атеистите в темата са решили, че Бог евентуално би искал хората да са безпомощни нищожества. И че всичко, което би изисквал от последните е да му се молят и да го почитат. Някак си се опитват да (си) наложат твърде елементарни представи и да дадат твърде елементарни обяснения. Обикновено си намират няколко примера с вярващи с по-ниски интелектуални възможности и такива, чиято вяра не е особено истинска, за да "подкрепят" тезата си. Ясно е какъв е резултатът. 

 

преди 22 часа, kipen написа:

А доста хора не знаят, че има и едно човешко чувство - религиозното чувство, което както всички други е налично в душата на всеки човек. Разбира се, ако приемем характерния подход на ума да фрагментира, за да се получи разбиране, и по този метод резултираме до множеството от чувства, а не едно, "кохерентно"(което е доста трудно като постижение и за тва в различни религиозни практики, езотерични школи или окултни общества тва е оценявано като "квинтесенцията на обучението").

Те тва "религиозно чувство" може да попилее всеки, дори и смятащия себе си за доста разумен човек! Особено, когато няма опитност (осъзнаване, предшествано от разбиране, предшествано от разпознаване и т.н.) за управляване на едно друго човешко чувство - чувството за власт, което "гарнирано" със силното его-желание за изява на Себето, може да "роди" таваз силна "Воля за власт", че фанатизмът може да стигне и до психопатия. 

Не знам какво разбираш под "религиозно чувство", но то не ми изглежда да е това усещане за присъствие от по-висок порядък, тържественост, принадлежност към колективния дух, които могат да се усетят в атмосферата в и около човека. Това усещане просто ще престане да бъде, когато личностните стремежи и желания станат преобладаващи. То не е съвместимо с егоизма. По-скоро описваш някаква форма на фанатизъм, когато човек пак попада под определено колективно влияние, но при него религията е просто маска за изява на личните амбиции на човека. В тези случаи не може да се говори за вяра и за религия, а за зависимост и догматизъм.

преди 1 час, Белгиеца написа:

Проявявам жив интерес към числата от белгийското тото, ако може да го питаш са следващите седмици кои комбинации е предвидил той да излезнат и да ми ги прати на и-мейла ми, па после ще ти пратя пари да си имаш и не ходиш повече на работа.
Можеш да се разбереш с него и да прибави към числата и твоята банкова сметка, да ми е сиурно че си същия на когото трябва да се отблагодаря. Ако иска да сложи и колко процента за тебе и колко за мене да останат от печалбата.
Само не ми казвай че е възложил на рогатия да избира числата, че къде ще търся посредник пък с оня, не ми е ясно.

Не ми казва за числата от лотарията ,и аз пускам редовно в България.

преди 58 минути, Profruit написа:

нито ред,

глупостите са ми втръснали вече. Глупаците - също. Но те съществуват и имат своите потребности. Искат си своето си и си го търсят, настояват ...

Заради това не ме интересуват и  освен за различаване на цветове и сенки, то именно това това може да е единствения принос, който е възможен за мен. Но не са ми интересни - вече. Да си живеят своето си, но не са ми интересни. Те виждат  в това техните си комплексарщини - надменност, гордост... ама как може да съм толкова нахален че ги пренебрегвам, че не са важни, че не носят стойност. Ми за мен са изчерпани и толкова. Нека бог ме накаже че съм честен и директен.

Когато някой не успява да изкара на преден план човешкото в себе си, а живее като удавник сред версиите си за ад и рай... когато отвътре го клати сала, дето е насред бурния океан и акулите кръжат наоколо жадни за кръв... си има други спасения. Да си ги имат, просто мен вече не ме интересуват.

Или фикцията поглъща някого или той успява да изплува като човешко същество, по пътя към развитието си. Не претендирам че не са хора, просто не са ми интересни и с това не се свършва света. най-малкото пък - за тях. Нуждата от детинщини вече е навсякъде и говори достатъчно за социалната зависимост и невъзможността да се израсне тя.

Така, че да си правят говорят, списват или пледират каквото си наумят - просто не ме интересуват. Да си живеят сред вселената им, аз съм пречка - чудесно, махат ме оттам и воала. Се ла ви.

Минал съм през всякакви гари, спирки... щом съм продължил - значи че съм успял да превъзмогна капаните. Други не успяват. Направих каквото можах, не е възможно да направиш нещо за някого, който е потънал сред психозите си и декламира фанатично колко е успял, важен, нужен... а тинята отвътре говори точно обратното.

Не осъждам с нищо това, че хората имали потребности и че имат път и начини за "кратки спасения". Като няма друго - това също е решение. Но и капан. Тяхна работа. Не се дава възможност там, където не е поискана. А тук  точно хората, които носят следите на тежки пропадания, дори с направо житейски характер - напират да покажат колко са "успешни". Това е като затворници, които в затвора се хвалят колко са свободни, богати, велики, властни... докато не звънне звънеца за събуждане и бляновете не спрат, че не се вместват в "дневния режим".

преди 49 минути, Shiniasu написа:

Това е, че вярата е отговорност.

Това е "отговорност' чрез патеричка. Всички знаят че патеричката има много функции. Понякога е само временна, но най-често децата не преминават към порастване... Нищо че са минали фазата да ги държат за ръка, те точно не преминават тази фаза в психичен смисъл и остават зависими от рефлексията на социалната си среда. А това води само до проблеми...

Дали майка ти, или ще те дундурка религията, бог, идеалите или идеологията - няма никакво значение по същество. Или растеж и се развиваш чрез дела и взаимодействие или се хрантутиш сред фикции фантазии и лични проекции.

Така, че - за живота сред патерици - имало и отговорност на патерици. Същността на отговорността е - да останеш без тях. Отговорност - без да е налична вяра. Отговорност с едно, друго, трето - не е фокуса в отговорността.

И семейството е вид приета социална отговорност - но инстинктивно... И какво от това?

Религиозна отговорност... вярата била отговорност... Не - отговорността е тогава, когато няма прилагателно към нея, няма принадлежност, няма външен парапет или кутия сред която да се постанови. Ето това е отговорност.

В тази тема повторяемата теза че лошите атеисти смятали и пренебрегвали вярващите и религиозните като човешки същества - е израз на обикновена комплексарщина и детински инстинктивизми. Въобще не е заради религиозността и въпросните ползват само като параван за липсата си на зрелост.

Дали ще си вярващ или няма да си - е въпроса дали си зрял. Дали въобще имаш път към това, дали вече си намерил изхода... Ако някой вижда бог - като изход към зрелостта си - чудесно. Друг подминал бог, но в друго намерил ползата за себе си - чудесно.

Никой не го интересува кой е лоста с който е преобърнал планетата на детството си... Но това е въпроса - че тук са налични божественици и претенции за религиозности, а човешкия материал е в "разглобено психично състояние".

Сами компрометирате религиозната идея с това че именно в нея сте си намерили пристан да се криете с патеричките си. Не религията е проблема в това, а в децата които се самоблокират да не порастнат.

Това не е до бог, нито до една или друга религия сред която да се скриете за да си намерите патерички и оправдания защо НЕ СТЕ НАПРАВИЛИ нищо по основната си човешка отговорност - да преминете от психично детство, към психична зрелост. А ти ми излизаш с детинщините че съм бил арогантен и не съм лелка в детските ясли.

Реденето на фразите "ма вижте ме че и аз съм човек" и лошите само ме мислят за лош, а аз съм си отговорен, добър, силен, умен, мъдър, знам тайни знания и си имам въжделения. Ми добре - имай си ги, но ги ползвай за да пораснеш, а не да циклиш цял живот на това.

като искаш да си човек и да се мериш по ЧОВЕШКОТО - тогава приеми отговорността да пораснеш. Без вяра или патерички, без тежести в онова или тва... Като имаш претенции - нали имало "заслуга". Ми заслужи си ги с дела, щото резултатите се виждат лесно.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Че човекът в пространство-времето ли е? Странно - нали това усещане уж е илюзия?

Не-илюзорно усещане няма, понеже няма трайна реалност. 

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Когато някой не успява да изкара на преден план човешкото в себе си... 

... а тинята отвътре говори точно обратното. 

Познаваме себе си... то една човещина, едно състрадание, едно приятелско отношение ли е да се опише.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

 

Става дума за това, че ние сами до сега сме намирали решения на проблемите си, преодолявали или поне отслабвали. Това се е случвало с познати ни ресурси и сега, при настоящия проблем трябва да си ги припомним и отново да ги приложим. Трябва да действаме в своя полза, да правим нещата така, че да възстановим кондицията си и се реабилитираме в живота със свои сили... а ние ги притежаваме.

 

Значи ,да кажа за първото ми изгонване на зло.

 В един квартал нямаха налягане на водата 10 години( смятайте че пускаха перални само през ноща ) ,и аз отидох да изгоня злото (, негативна енергия ,зли влияния,черни магии  ),и 3 дена след като проведох ритуала откриха повредата ,( водопровода се бил спукал точно там ,където минава през реката и не могат да се сетят 10 години). Просто съвпадение за един атеист ,и чудотворно избавяне от проблема за вярващ ,а за професионалист като мен - рутина . Само че много съвпадения . Ами късмета ,който за атеиста е обикновено съвпадение ,за вярващия намеса от висша духовна сила ,и по странни стечения на обстоятелствата вярващите имат повече добър късмет. Само едно ще кажа - вие невярващите атеисти само губите ,но си е за вас де ,вие губите и ще губите ,и най - голямата загуба ще я осъзнаете в момента веднага след  смъртта си.

Това е и като доказателство пред Ауми .

преди 1 час, Shiniasu написа:

преди 23 часа, kipen написа:

А доста хора не знаят, че има и едно човешко чувство - религиозното чувство, което както всички други е налично в душата на всеки човек. Разбира се, ако приемем характерния подход на ума да фрагментира, за да се получи разбиране, и по този метод резултираме до множеството от чувства, а не едно, "кохерентно"(което е доста трудно като постижение и за тва в различни религиозни практики, езотерични школи или окултни общества тва е оценявано като "квинтесенцията на обучението").

Те тва "религиозно чувство" може да попилее всеки, дори и смятащия себе си за доста разумен човек! Особено, когато няма опитност (осъзнаване, предшествано от разбиране, предшествано от разпознаване и т.н.) за управляване на едно друго човешко чувство - чувството за власт, което "гарнирано" със силното его-желание за изява на Себето, може да "роди" таваз силна "Воля за власт", че фанатизмът може да стигне и до психопатия. 

Не  знам какво разбираш под "религиозно чувство", но то не ми изглежда да е това усещане за присъствие от по-висок порядък, тържественост, принадлежност към колективния дух, които могат да се усетят в атмосферата в и около човека.

Ами ти за пореден път "вървиш" след това, което съм написал...и парадоксално на разумното, описваш точно ефекта в поведението от изпитването на "религиозното чувство" в самото изречение, в което твърдиш, че не знаеш какво "разбирам" под понятието "религиозно чувство"!!! Просто дори и не осъзнаваш собствения си егоизъм - да изкажеш ТВОЯТА позиция за нещо, което друг вече е описал и което ти не си разбрал, че вече е направил като описване другия човек! Таман като "асистентчето"!

Но точно по хронологията на поста ми продължаваш със следващия лапсус, като жокерче дето сам си подаваш от несъзнаваното

преди 1 час, Shiniasu написа:

...Това усещане просто ще престане да бъде, когато личностните стремежи и желания станат преобладаващи. То не е съвместимо с егоизма....

Вече "окрилен" от религиозното чувство, но и същевременно несъзнаващ собствения си егоизъм, започваш да изказваш за пореден път твърдения от позиция на "проповедника, който дава насоки" - "ЩЕ ПРЕСТАНЕ" да се изпитва религиозното чувство, тва толкова ценно "усещане" за "общност" и "сливане"....когато... и последващи нравствени поучения за Стремежите и Желанията- какви да бъдат!!!, сякаш ти си "правилния фактор", "властимащия", "определящия", щото "звездите са го казали"!!!...

...Те тази ПОЗА вече е пропита отвсякъде от неинтегрираното ЧУВСТВО ЗА ВЛАСТ(което споменах в поста ми дето си цитирал, ама явно пак си чел като "кон с капаци") , което избива в несъзнавания порив да "посочиш истината", а всъщност е несъзнаван стремеж за "приобщаване към моето, моята вяра, моите варвания, моите доктрини и съответстващите им догми и .т.н" -  всичко, което е МОЕ.

Те това не само е "съвместимо" , ами е самата ПРОЯВА на егоизъм. Его-програмите са основно две - изразяват се в стремежи за Власт/Надмощие и Придобиване/Притежаване! Запомни го, ако обичаш!!!

Защото, в следващата част от поста ти става въпрос вече за "развитието на филма", когато се включва вече "отражението" на това, което излъчи като послание егоистично "навън", но вече "върнато като описание" на "вътрешния ти статус"-

преди 1 час, Shiniasu написа:

По-скоро описваш някаква форма на фанатизъм, когато човек пак попада под определено колективно влияние, но при него религията е просто маска за изява на личните амбиции на човека.

Толкова точно се описа! Само дето, за да вникнеш в самото ти описване е добре да се разбере, че е изцяло неосъзнавано че "религията е просто маска"!!! Щото просто изобщо не се допуска, че е така! И това си има причина, дето няма смисъл да посочвам, щото си е типична за всеки човек - "всеки играе положителната роля в неговия си филм" и изобщо не "изгаря" от желание да "разгледа нещата от друг ракурс".

   А "колективното влияние", което вече не веднъж съм ти намеквал, е от готовите заемки от "религиозни конструкции", които си съдържат техните си специфични догми...ама ти и тогава се възпротиви, че "догма" било некоректно използвано от мен...

преди 1 час, Shiniasu написа:

В тези случаи не може да се говори за вяра и за религия, а за зависимост и догматизъм.

Тъй като знам какви "вътрешни съпротиви" ще се задействат, ако евентуално в прочита ти си стигнал до тук....Бих искал да ти споделя нещо!

Аз съм го "минавал" тоя етап! Ако искаш ми вервай! Знам колко страдание има в преживяването, но най-непрактичното от моя страна в твоята ситуация би било да изпитвам Съжаление за теб! Тва, че "съжалението" е самопоставяне НАД другия също ми беше трудно да го "вдена", но е така! Ако искаш ми вервай!

На това в некои вече не толкова "окултни" практики му казват "трансформация", "гъсеницата да стане пеперуда"! Тъй, че нема кво да те жаля - или ставаш или си го отлагаш до следващото "натрупване" на "случки и събития", които да обусловят възможността за реализиране на катарзис! И това се случва в живота на всеки мъж...за жените не знам, ма и там май е идентично! "Младежът в мъж", "Девойката в Жена"...

Това, което най-силно възпира човек да преминава предизвикателствата на съзнателния живот е неосъзнаването на "манталитетът на жертва"! Последното просто неам нерви да го обяснявам, а па и съвсем егоистично си гледам и времето ми!

Мога да ти дам показателен пример и от вчерашното ти възпроизвеждане на лапсус, с който "вътрешното ти същество" за пореден път "излъчва инфо" за съдържанията му, но ти ги "недовиждаш"! 

преди 17 часа, Shiniasu написа:

Хайде пишете си на спокойствие, че то като чете човек някои постове от днес, то такива жертви като рамус и търсещ истини, няма по целия свят. 

"ОГЛЕДАЛОТО"! .....Уж толко хора са прочели или знаят за този "инструмент", ама никой не го ползва в пълнотата на възможностите, които дава за себепознаването!

Да виждаш "жертви" у другите е явен показател на "жертвата" у теб! Или както имаше нещо такова в Корана -"Когато сочиш друг, останалите пръсти сочат към теб".

преди 37 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

Става дума за това, че ние сами до сега сме намирали решения на проблемите си, преодолявали или поне отслабвали. Това се е случвало с познати ни ресурси и сега, при настоящия проблем трябва да си ги припомним и отново да ги приложим. Трябва да действаме в своя полза, да правим нещата така, че да възстановим кондицията си и се реабилитираме в живота със свои сили... а ние ги притежаваме.

 

Значи ,да кажа за първото ми изгонване на зло.

А бре, Димитров! Ти изобщо зачете ли кво е написал "асистентчето"?!? Или пак изпусна контекста за "ветеринарите"!

Кво му пишеш за твои субективни интерпретации на "връзки" в действителността, когато цитирания от теб се изказва от "Трибуната", и грам не би ти обърнал внимание!

...Ние това, ние онова....за това Ви казвам(па дали съм разбрал или цитирал точно?!?) - Ние ТРЯБВА... съответно вие сте задължени..... баш като комсомолски секретар или секретар на партията едно време... съвсем обикновена Мания за величие!!!

 

преди 1 час, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Не ми казва за числата от лотарията ,и аз пускам редовно в България.

Ааааааа аз повече от година и половина не съм пускал фишче, като отиде тъщата у рая при тъста и забравих за тотото.
Той тоя твоя човек е много добър бе, прибра ги и двамката там при него у рая и сега не се мъчат с ковид криза.
Само дето се направи на циганин та не иска той да им плати изгарянето, ама хайде от мен да мине.

преди 10 минути, kipen написа:

Ами ти за пореден път "вървиш" след това, което съм написал...и парадоксално на разумното, описваш точно ефекта в поведението от изпитването на "религиозното чувство" в самото изречение, в което твърдиш, че не знаеш какво "разбирам" под понятието "религиозно чувство"!!! Просто дори и не осъзнаваш собствения си егоизъм - да изкажеш ТВОЯТА позиция за нещо, което друг вече е описал и което ти не си разбрал, че вече е направил като описване другия човек! Таман като "асистентчето"!

Мисля, че в написаното от мен имаше две възможности за тълкуване на въпросното религиозно чувство. Мисля че стана достатъчно ясно, коя поддържам и с коя не съм съгласен. А това, че от написаното от теб изобщо не ми стана ясно, ти какво разбираш под "религиозно чувство" е факт. Не казвам, че проблемът е в теб - може да е в моето неразбиране. 

Занапред ще гледам по-рядко да коментирам написаното от теб, въпреки че така форматът в който пишем малко се обезсмисля. 

преди 17 минути, kipen написа:

Вече "окрилен" от религиозното чувство, но и същевременно несъзнаващ собствения си егоизъм, започваш да изказваш за пореден път твърдения от позиция на "проповедника, който дава насоки" - "ЩЕ ПРЕСТАНЕ" да се изпитва религиозното чувство, тва толкова ценно "усещане" за "общност" и "сливане"....когато... и последващи нравствени поучения за Стремежите и Желанията- какви да бъдат!!!, сякаш ти си "правилния фактор", "властимащия", "определящия", щото "звездите са го казали"!!!...

Тези архетипни роли (мисля че по Юнг), не усещаш ли, че ги превръщаш в етикети, които лепиш бих казал доста прибързано.

От прочетеното обаче виждам, че всъщност ти под "религиозно чувство" всъщност нямаш предвид точно същото, което аз. Така че опитът за съпоставка на двете разбирания, който направих, всъщност се оказва на място (поне за мен). Последното ти изречение е тотална глупост. Ако ме познаваше, щеше да го знаеш. Но ти си разбиращия от психология - кой съм аз, да ти противореча.

Всъщност, ако ме познаваше, щеше да знаеш, че това е една от слабостите ми - твърде съм отстъпчив и трудно налагам позицията си, без значение дали съм прав или не.

преди 30 минути, kipen написа:

което избива в несъзнавания порив да "посочиш истината", а всъщност е несъзнаван стремеж за "приобщаване към моето, моята вяра, моите варвания, моите доктрини и съответстващите им догми и .т.н"

То от толкова несъзнавано не знам остана ли място за осъзнатост. А "моите" доктрини - направо съм залял форума с тях. Само че като помисля, ти и рамус напоследък ги споменавате доста по-често, за разлика от мен. Сега няма да правя предположение защо.

 

преди 1 час, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Значи ,да кажа за първото ми изгонване на зло.

Остави ги тия неща...виж как денси тъз мома

преди 37 минути, kipen написа:

Тъй като знам какви "вътрешни съпротиви" ще се задействат, ако евентуално в прочита ти си стигнал до тук....Бих искал да ти споделя нещо!

Разбира се, че знаеш. Ти си психолога, който вече е направил пълен портрет на човека насреща. Те съпротивите само подкрепят валидноста на модела - винаги са добре дошли. И да ги има, и да ги няма - все си на далавера. 

преди 42 минути, kipen написа:

Аз съм го "минавал" тоя етап! Ако искаш ми вервай! Знам колко страдание има в преживяването, но най-непрактичното от моя страна в твоята ситуация би било да изпитвам Съжаление за теб! Тва, че "съжалението" е самопоставяне НАД другия също ми беше трудно да го "вдена", но е така! Ако искаш ми вервай!

А би ли описал "тоя етап", защото така нещо ми е трудно да преценя точно какъв етап си преминал и на какъв етап аз се намирам според теб?

преди 49 минути, kipen написа:

Да виждаш "жертви" у другите е явен показател на "жертвата" у теб! Или както имаше нещо такова в Корана -"Когато сочиш друг, останалите пръсти сочат към теб".

Може и да съм се видял като жертва. Но определено и другите двама опитаха да се покажат поне в по едно свое мнение като такива. Не разбирам обаче ако съм се почувствал по някакъв начин обект на несправедливо отношение, това проблем ли е?

преди 46 минути, kipen написа:

"!

Кво му пишеш за твои субективни интерпретации на "връзки" в действителността, когато цитирания от теб се изказва от "Трибуната", и грам не би ти обърнал внимание!

.

Да ,ама ти го прочете,следователно ,не че обръщам специално внимание на него ,защото точно това мнение - мое - го пейстнах и в още 2 теми. Нямам намерение да отговарям на лични ,за всеки по отделно ,а и затова сме във форум.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

глупостите са ми втръснали вече. Глупаците - също.

Скалата има изказ тук: Убий го, не го мъчи, но ти си избрал сложното игнор ...

Та ... и ти лека по по-лека ставаш равняваш се с тях ... и о ... вече си в "черния списък" на някой ... Ами сега?!  

преди 30 минути, Shiniasu написа:

Мисля, че в написаното от мен имаше две възможности за тълкуване на въпросното религиозно чувство. Мисля че стана достатъчно ясно, коя поддържам и с коя не съм съгласен.

Човек, отпусни малко тоя обръч! Замисли се! Пълна глупост е да се дефинира с думи едно ЧУВСТВО!!! То се изпитва! Формата, придаването на определения е функция на УМА! 

С умът си доста хора са правили изследвания и са давали "рамкови определения", но "сглобяването" си е индивидуална отговорност! И влияе доста на качеството на живот, да не кажа "определя"!

преди 30 минути, Shiniasu написа:

Не казвам, че проблемът е в теб - може да е в моето неразбиране. 

Ето пак "Манталитетът на жертва", .... постоянно търсене на "проблеми"...

Рамус толкова кратко го написа

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Ако някой вижда бог - като изход към зрелостта си - чудесно. Друг подминал бог, но в друго намерил ползата за себе си - чудесно.

"Проблемът" идва, или както споменах "може да попилее", когато "Зад" "религиозното чувство" не се разпознае и Чувството за власт! Тогаз се търсят "проблеми" у другите и не се "откриват" у търсещия ги!

Измислил съм си един афоризъм - "Не можеш да дадеш свободата на друг, ако не си си я дал на себе си!". Всеки го възприема различно, пък и оценките за мен като изказал го също са различни... и в това НЕ ВИЖДАМ проблем!

Установил съм си и нещо друго! Комплексът ми за малоценност се реализира на основата на постоянните ми "сравнения".... еле па с безкрайното!  

 

п.п. Още нещо

преди 40 минути, Shiniasu написа:

Тези архетипни роли (мисля че по Юнг), не усещаш ли, че ги превръщаш в етикети, които лепиш бих казал доста прибързано.

Юнг е дал отправна рамка и за това юнгианската психоанализа е такава, а не просто психоанализа(Фройд). Защото човекът е направил доста изследвания, на доста континенти, сред доста култури, за да застане зад коцепцията си за "колективното несъзнавано". А НЕ КОЛЕКТИВНО СЪЗНАНИЕ, както някой "визионери"-"трансхуманисти  внушават и върви "пропагандата" у тълпите!

И го е направил това "разделение", поради факта, че приема за компроментирана(поради едипов комплекс) гледната точка на Фройд, че всичко се основава на сексуалния инстинкт! Нещо, което на днешно време вече е развито и се смята, че инстинктите са най-общо два - за самосъхранение и стаден, а сексуалния инстинкт е проява форма на инстинкта за възпроизвеждане, а и двата са форма на тозе за самосъхранение! Има и един като синтетичено възникващ от двата - инстинктът за растеж и развитие, но това не съм сигурен, че е прието на широка обществена дискусионна основа! (то при тва инфантилизиране, кой ли го е еня за подобни "дискусии").

Конкретно при Юнг няма "архетипни роли", това са последващи интерпретации на психолози и са си го въвели таман тези психолози, развиващи първоначалните идеи на Юнг. Примерно - в книгата на Каръл Пирсън ”Да пробудиш  героите в теб”, авторът изследва дванадесет такива : Невинният, Сиракът, Войнът, Грижовникът, Търсачът, Разрушителят, Любовникът, Творецът, Владетелят , Магьосникът , Мъдрецът и Шутът.

Юнг е описал четири основни Архетипа - Цялостната личност, Сянката, Анимата и Анимуса. Има последствие при детайлизирането и други. Важен и този разработен от сътрудничката на Юнг - Мари луиз фон Франц - архетипът "Дете" в книгата й "Проблемът с puer aeternus".

Но поне за теб, на този ти "етап", според мен, ще ти е полезно да разгледаш тази статия - "Чувството за създаване", Мария Вълкова,

и конкретно тази глава -Трета глава, "КУЛТУРАТА И КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО. ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ - ИНДИВИДУАЦИЯ И ТРАНСЦЕНДЕНЦИЯ - КАРЛ ГУСТАВ ЮНГ", от която е следния цитат : "Обикновено сянката е разположена в личното несъзнавано, но корените й се разполагат и по-дълбоко - в колективното несъзнавано. Индивидуацията започва с извеждане на сянката "на светло" - на съзнателно равнище. Помъдряването, хармонизирането на личността задължително включва осъзнаване, опознаване, овладяване на скритите, нехаресвани и нежелани наши страни.

Това е труден път, за да тръгнем по него е необходим "значителен морален кураж - казва Юнг - та нали същността на осъзнаването й е да се признаят за действително съществуващи тъмните страни на личността" (Юнг 1995: 14). Това е причината Азът да се съпротивлява на осъзнаването. То е мъчителен процес и отнема доста време - продължава авторът. Човек трябва да положи усилия и "да преодолее известна морална съпротива като суета, честолюбие, високомерие, озлобление и пр." (Юнг 1995: 25).

Освен разбираемите съпротиви на Аза, затрудненията са свързани и с това, че Сянката се състои от липси, пропуски - нямам възпитание, нямам състрадание и пр. В точките на сянката културното равнище е по-ниско, налице е известна непълноценност."