Не знам.

преди 8 минути, ncl написа:

Не знам.

Кажи "Божи работи" и всичко ще ти стане ясно. "Неведоми са пътищата Господни" се казва, когато наши предвиждания не се сбъднат.

Само на тъпаците всичко им е ясно.

преди 13 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

  

Отричането на ВДС си го обяснявам с факта ,че не можете да се подчинявате и си мислите че сте венеца на природата ,величаете се , възгордяли сте се  атеистите ,но това с е във ваш ущърб .

Точно така, не сме способни да се подчиняваме нито да ни е страх от неизбежната ни смърт ( някой ден като остареем).
Я се опитай да се поставиш на наше място и се досетиш сам, какво ние атеистите мислим за вас набожните.
Да ти призная вие сте цяла енигма бе, щото всеки си вярва както му е удобно на него.
Много е интересно като чете човек ( на разни езици ) книги учебници по психиатрия и почне да забелязва, че описанието на някои от симптомите почти си важи и за набожните. 
А най-готиното е в хамериканските учебници, където като изреждат разни симптоми по които разпознават наличието на някаква налудност, заявяват че това наличие се брои, ама трябвало да се внимава симптомите да не са предизвикани от някоя религиозна вяра. Демек, ако си набожен никога не те броят за луд, нищо че се държиш като такъв. 

И аз сега не знам, кой е луд и кой е набожен , егати ... 

преди 24 минути, Търсещ истини написа:

Кои и колко са другите небеса?

А малко снимки да кача не искаш ли? 

Не си ли чувал за седмото небе, където обитава Бог. Очевидно е, че седем е търсената от теб бройка. 

Ето ти ги имената в индуизма (не че имената сами по себе си значат нещо):

Тези в черно съответстват по-скоро на кръговете на ада. Над тях е познатият физически свят - бхурлока.

преди 1 час, Белгиеца написа:

Точно така, не сме способни да се подчиняваме нито да ни е страх от неизбежната ни смърт ( някой ден като остареем).
Я се опитай да се поставиш на наше място и се досетиш сам, какво ние атеистите мислим за вас набожните.
Да ти призная вие сте цяла енигма бе, щото всеки си вярва както му е удобно на него.
Много е интересно като чете човек ( на разни езици ) книги учебници по психиатрия и почне да забелязва, че описанието на някои от симптомите почти си важи и за набожните. 
А най-готиното е в хамериканските учебници, където като изреждат разни симптоми по които разпознават наличието на някаква налудност, заявяват че това наличие се брои, ама трябвало да се внимава симптомите да не са предизвикани от някоя религиозна вяра. Демек, ако си набожен никога не те броят за луд, нищо че се държиш като такъв. 

И аз сега не знам, кой е луд и кой е набожен , егати ... 

Абе има Господ ,и толкоз ,аз съм го виждал и общувал два пъти - прави добро за да ти се върне ,ако не в този живот ,в задгробния ,отвреме на време се моли на Господ за туй онуй ,за да ти помага . То повечето си зависи от нас ,защото имаме свободна воля . Само едно ще кажа ,че ако можеш да изкараш 100 лева ,то с божията помощ ще изкараш примерно 130  и повече . Аз имам още някои щрихи да си довърша темата за религията ,, Анжелизъм " и смятам да намаля темпото в Калдата ,щото съм уморен от духовничене.

Напиши нещо в ,,какво са за вас парите " ,че там си по интересен 😂.

преди 4 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Абе има Господ ,и толкоз ,аз съм го виждал и общувал два пъти

Такива като теб са милиони по Света.
Проблемът е, че от гледна точка на психологията това са зрителни халюцинации.
А при психиатрите за същото нещо, диагнозата не е много приятна за писане тука.

Някъде 1990 или даже 1991г един жив човек при разговор твърдеше, че му се е появвявала два пъти богородица някъде из родния му край до Дунава.
Аз тогава жестоко му се подиграх и той стана целия червен и повече никога не е разговарял с мене. Но тогава излизахме от дълъг 45 годишен период през който да си открито набожен беше срамно. Мислеха те за глуповат човек и ти се подиграваха яко.

Преди 1986г съм влизал в 2 софийски църкви на християнски неправославни секти толерирани от комунягите. Членове от тези църкви са ме канили да ги посетя. И в една трета ме кани един, ама не ми се ходеше. Познавах и един член на друга четвърта църква, този последния ми познайник на два пъти ми е помогнал много. Първия път ми намери помещение на партера точно зад университета, да си водя студентки там да се гушкаме. А вторият път, просто заради него останах още 20 минути пред едно кафене и ... ми се усмихна щастието. Ако не се беше появил той тогава и си бях тръгнал по-рано, леле не ми се мисли на какво дередже съм щял да съм сега.
Абе направо си е за вярване, че твоят човек ми го е пратил този помагач.
Ама на, твоят човек не иска да дойде тука да се запознаеме, страни от мене, крие ми се.
И сега излиза че на тебе ти се появява, а на мене ми помага тайно.
Няма справедливост на тоя свят, аз го пренебрегвам а той ми помагал разбираш ли.
Брей това евреите са странни птици !
Абе тоя да не е би-секси нещо и да се влюбил в мене от небето та така да се грижи за добруването ми ?
Ха ха ха ... де да знаеш, случват се всякакви работи на тази планета.

Ама май е по-вероятно някоя от гръцките богини да си ме е харесала, щото си имах гадже гъркиня като млад и тя да бди над мене и да ме закриля. 

преди 20 часа, ncl написа:

"Отче наш, Който си на небесата".

 

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Преди го е имало Бог на небето, на сегашното- не.

Преди хората са гледали небето, а сега си гледат в краката. Мислят, че там между краката им е истината. Архаизъм е това. 

Установи се, че дори със символите не може да боравиш, камо ли с логиката и т.н.  

Не е проблем, че не знаеш истината, не е и проблем, че я търсиш, но методите които ползваш и "най-вече" намиращи се в пространството между ушите, а не между крака, не довеждат до правилни съждения, да не говорим за праведност в словата ти.  

Мили другарчета,

Аз лично съм доволен от своите търсения на истината по темата. Стигнах до някои изводи и усетих, че по- нататък затъвам в дребнавости. Ще погледна други теми, няма да стоя на място, но още в темата "Главата не чака опашката" разсъждавах по въпроса дали трябва да се мъчим да преубеждаваме някого и стигнах до извода, че не е тук мястото за такива работи. 

Оставам с топли чувства към вярващите, пожелавам ви "Доминус вобискум"  и напускам темата, по- обогатен отколкото дойдох.

Т. И.

преди 21 минути, Търсещ истини написа:

Доминус вобискум

Et cum spiritu tuo

п.п. Неестествено звучи на български ... 

Нека Бог ти прости волните и неволни грехове! Амин

на 5.02.2021 г. в 17:11, _ramus_ написа:

Виж му поведението, виж повторяемите емотикони и "реакции", съдържанието на коментарите - едно и също е и така ще е докато го има... докато може. В един припев на песен на Миро - "фалшив герой, в измислен филм"!

Точно в такива ситуации съм невеж за етиката и съответно съм объркан при изборът си на реакция!

Ноо ми е "тъпо"(т.е. чувствам се като тъпанар щото не знам), когато "виждам" в какъв аспект се е "натрупал негативизъм" и как това обуславя поведението на човека и страданието му, ала също така при дори и "козметични манипулации" има бурна "анти-" реакция.

Пробвал съм по-дългосрочна интервенция, но това ме ангажира доста, т.е. за мен е "нерентабилно", но пък има ползотворен еффект за човека. Обаче в момента на дистанцирането ми и "оставянето на самотек" на човека, се получава регресс към старите модели?!?

Това ми е показвало, че нищо, за което не си узрял сам, не може да се "закрепи"(интегрира) пълноценно.

Да, но от тази перспектива излиза, че моето "включване" е един вид агресия спрямо човека, продиктувано от желанието ми да помогна, а то от вече по-дълбоки "програми"!

В тази линия ми беше доста полезно тва дет написа за диоида! Благодаря!

Явно има доста възможности за промяна, но си има и хора, при които е безсмислено да се хаби енергия, щото просто страданието си е техен избор, който е част от "придаването на смисъл".

Поне и аз се ориентирах чрез "Огледалото", защо често възпроизвеждам "садо-мазо" моделите!  А и отчасти откъде ми иде тва желание за помагане.

преди 52 минути, kipen написа:

Точно в такива ситуации съм невеж за етиката и съответно съм объркан при изборът си на реакция!

Реакцията може да е адекватна или не. 

Липсва ти опитност. 

Успех!

преди 6 часа, dioib написа:

Реакцията може да е адекватна или не.

В твоя случай такава дилема не съществува.

преди 1 минута, sound написа:

В твоя случай такава дилема не съществува.

Дали тука или в реала определено реагирам "първсигнално". Другия да е мислил за акцията и дивидентите след нея ...  

п.п. Доволно прост човек съм!!! 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

... разсъждавах по въпроса дали трябва да се мъчим да преубеждаваме някого и стигнах до извода, че не е тук мястото за такива работи.

Тук всеки си бълбука неговите сапунени мехури, а други плюят по избълбълбуканото от първите и си вярват, че "техните" мехури и анализ са най-близко до реалността.

преди 14 часа, kipen написа:

Точно в такива ситуации съм невеж за етиката и съответно съм объркан при изборът си на реакция!

Ноо ми е "тъпо"(т.е. чувствам се като тъпанар щото не знам), когато "виждам" в какъв аспект се е "натрупал негативизъм" и как това обуславя поведението на човека и страданието му, ала също така при дори и "козметични манипулации" има бурна "анти-" реакция.

Пробвал съм по-дългосрочна интервенция, но това ме ангажира доста, т.е. за мен е "нерентабилно", но пък има ползотворен еффект за човека. Обаче в момента на дистанцирането ми и "оставянето на самотек" на човека, се получава регресс към старите модели?!?

Това ми е показвало, че нищо, за което не си узрял сам, не може да се "закрепи"(интегрира) пълноценно.

Да, но от тази перспектива излиза, че моето "включване" е един вид агресия спрямо човека, продиктувано от желанието ми да помогна, а то от вече по-дълбоки "програми"!

В тази линия ми беше доста полезно тва дет написа за диоида! Благодаря!

Явно има доста възможности за промяна, но си има и хора, при които е безсмислено да се хаби енергия, щото просто страданието си е техен избор, който е част от "придаването на смисъл".

Поне и аз се ориентирах чрез "Огледалото", защо често възпроизвеждам "садо-мазо" моделите!  А и отчасти откъде ми иде тва желание за помагане.

...

 

преди 16 часа, kipen написа:

има и хора, при които е безсмислено да се хаби енергия

напълно безсмислено. В живота могат да се намерят далеч по-смислени неща. Има и смислени хора, а личната отговорност е преди всичко относно себе си - своя си свят, своите процеси, своите мотиви, ценности, динамика... Животът е израз на Живеещия го. Реализираното в живота, е ЖИвота на Живеещия го. И все пак - е отрязък от време, някакво. Никой знае дали :"неговото време;' ще е до следващия миг... или до колко "още мигове"...

Виж вътрешните фантазии и Изтрещелите - доколко въобще ти е възможно да допуснеш големите фъшкии дето се раздуват тук да имат каквото и да е покритие. Картинките, клипчета, книжки "виж кво прочетох"...  има бог, говорих си с него два пъти, той ми каза ... и го познах щото гледах един научно популярен филм по кабелната... Пък " в книгата пишело че бог... Пък апостол филанкишиев е казал - бог е ала-бала. и е на "седмото" небе. Ама четох че и са седем небеса и ги виж в тая картинка... Ама чувал ли си че... ама написано е, че... казано е... ама вие не-божните не ме уважавате, ама вие само си затвърждавате небожността и затова си пишете в темата...

И това са раздувки за духовности... щото духовните игри са като всички други въздухарски изцепки. Празното плямпане носи и разтуха, заигравки, пълнеж... и "разреждане" на Изтрещелия. Рефлексията от монитора подава сигнали към вътрешния театър ... и такааа - до края на светааааа...

Луда работа. И всичката лудост е само заради личната полза, дето носи. И същите, с "ползата" настояват колко са хуманни, благородни, човеколюбещи, нравствени и... духовни. Всичко става за глупостите им - стига да им носи нужното.

изтрещелите вече са се научили сами да окичват другия с етикета Изтрещял. Те са си ок, всеки друг е Изтрещелия, особено ако не им е по кефа и по ползата. Когато отпадне какъвто и да е фийдбек и фантазното и ползата остава единственото благо - Изтрещелия вече няма спирка, няма ограда. И нямат спирка... леят се простотии и глупости, щото... било забавно. Ми като си прасе, забавно е да грухтиш колко си духовен, вярващ, истинен, мъдър.. Поне по "прасешки".

В темата точно липсваше простотиите на Кака ви - да ви сведе сега поредната си делюзия колко е светната, колко ги вижда вселенските работи и да се направи и тя на нейната представа на "сияйно същество". Да си изходи етикетите, фантазните свирки и свалки с еднорозите и "единствения" дето да я заслужи в розовите й сънища.

Та - затова същата става за чудесен пример... който евентуално предстои и това не ми е прошепнал бог..

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Изтрещелия вече няма спирка, няма ограда. И нямат спирка... леят се простотии и глупости, щото... било забавно. Ми като си прасе, забавно е да грухтиш...

Как да не е забавно? Ти нали затова си тук, за да се посмееш. 

Космосът от нашите знания, когато се събуждаме, се ражда от тази вселена така, както фокусник прави мехури от сапунена вода, и се докосва до нас толкова, колкото сапуненият мехур се докосва до своя будещ подигравки източник, ако на фокусника му хрумне да го засмуче обратно.

Хипнос - Х. Ф. Лъвкрафт

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Празното плямпане носи и разтуха, заигравки, пълнеж... и "разреждане" на Изтрещелия.

Виждам какво си се научил ...  

преди 5 часа, _ramus_ написа:

изтрещелите вече са се научили сами да окичват другия с етикета Изтрещял.

Има едно клише: "С каквито се събереш, такъв ставаш."  НО, някои не подлежат на промяна. 

Па промениш дадени убеждения наслоени от лични драми и разочарования е труден и продължителен период. За определени хора не си заслужава. Изхода да се обръща внимание само на тези за които заслужават. = Поглеждаш на кои обръща внимание даден човек и лесно може да видиш какво го вълнува. (интересува). Съпоставяш декларираните интереси и се вижда до колко е истински. Няма ли декларирани интереси, то явно нищо не го интересува. Тук е само да докаже на себе си нещо. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Ти нали затова си тук, за да се посмееш. 

Може би... Но какво смешно има в повторенията на един папагал. Смешното е само в началото. Той, освен че повтаря себе си, защото това може, повтаря и каквито докопа думички на други хора...

Папагала ако трябва да каже нещо със свои думи - и му лъсват и цветните перца и големината на главицата и на "онова вътре". Затова - по-лесно е да се маскира с повторения на "хора".

Един му харесва розови еднорози, на друг - готови думички. Глейте кви думички си намерих - преди няколко страници бяха на "Метцер" и неговите страшни духовности, а сега - Лъвкрафт. После ще е на друг, и на друг, и на друг. И в темата на будистките любопитници те оставихме да си я водиш сам - и се вижда чудесно какво можеш, докъде си и колко са цветни перцата докато ломотиш любимите си повторения и сходни фрази.  Но не - не е интересно да си сам в тема и да папагалиш - нужна е публика, някой трябва да играе на огледало и що да не си снасяш любимите си папагалщини, дето "били само празна реторика, щото били просто тест"...

И с празните си глупости заливаш тема, в която ти нищичко не можеш да напишеш, ако не е папагаленето и любимата ти папагалска схема от типа "Краставицата" на Мирча Кришан". Ма кво ти дреме, ти си надАзник, ти си над нещата... Е, празнословие, ама пък кефят някой си... папагал.

Папагала и да кукурига - петел не е и няма как да стане. И да повтаряш думички на някого - като него никога няма да станеш. Да плямпаш будистките си мантри - будист няма как, пък и ти липсва кураж, мотивация и пипе, а мързела е по-голям от вселената. На сутрешни ритуални питиенца и форумни глупости - там вече е папагалско и няма проблем.

Зад имитациите и игричките стои обикновен малък човек, който си е намерил начин да се фантазира на онова, дето го кефи и с което си е намерил да се изживява на онова, което никога няма как да е отвъд фантазиите си.. Не че е сам в това - тук са все като него... "сродни души"... дето са и духовни, морални, светнати, успешни и... герои,  та трещят отсякъде.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Зад имитациите и игричките стои обикновен малък човек, който си е намерил начин да се фантазира на онова, дето го кефи и с което си е намерил да се изживява на онова, което никога няма как да е отвъд фантазиите си.. 

Ти също си малък човек и няма как да минеш отвъд фантазиите си. Обяснението е съвсем просто. Никой не може да постигне реалността непосредствено, защото тя се пречупва през субективното възприятие на всеки, през фантазията му. Самото его е фантазия. Ти си фантазия. Малките и големите човеци са фантазия. Човек с такива интелектуални претенции като теб, би трябвало да го е схванал вече. С други думи, това което Рамус нарича реалност, анализите на другите, които се опитва и си вярва че прави, всъщност не се явява реалност, а илюзия, в случая субективна. Има и колективни илюзии, разбира се. 

преди 7 часа, dioib написа:

Па промениш дадени убеждения наслоени от лични драми и разочарования е труден и продължителен период. За определени хора не си заслужава.

Доста станаха променящите. А и незаслужаващите май вече не са малко. 

Незаслужаващите какво обаче? Ако аз искам някои да са като мен, то незаслужаващите ще са тези, които не заслужават да са като мен. 

Човек обикновено познава своя път до известна степен, но знае много малко за пътищата на другите. И някак си се появява желанието да ги приведе по този негов път, който частично познава. Да, но за другите познат е техния път, а чуждият - не чак дотам.  

Човек себе си променя толкова трудно, но пък амбициите да промениш другия са далеч по-големи. Често неосъзнати. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Ти също си малък човек

не е будистки израз, папагалчо.

Игрите ти на "тестове", които иначе били "празни реторики" не са свързани с рамус или филанкишиев. Това е една обикновена твоя игра и това че в нея 'някой си друг бил едно или друго' не касае никого друг, освен папагала.

нямаш нито едно включване, което ако не е по любимите ти трели, да изрази нещо смислено и достатъчно дълбоко. ама то това били фантазии - и твои, ама и чужди. Това никого не интересува, защото дълбоките ти папагалски пледоарии и дори проповеди, съвети, оценки или етикети... не са будистки, с нищичко.

Имитацията на будизъм съвсем резонно "достигна" да огледалничи съвсем по детски, самият избор на такава реакция чудесно те опримерява. Духовно, нравствено, морално... но пък "гащите" ти ги е шил някой де. Даже и на мадхямиците гащите. А дали "онова", дето е в тия гащи, е "празно" от същност? 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Да, но за другите познат е техния път, а чуждият - не чак дотам.

това няма никакво значение. Незрелия начин на взаимодействие повелява уеднаквяване, вътре в социума. Това си е инстинктивно предпоставено...

Но когато става въпрос за думата ПЪТ, тя няма значение без субекта - ПЪТНИКА. За ПЪТЯ на Пътника - става въпрос, а той е път, когато Пътника пътува през битието си.

Личен път... или групов път... Ти дали имаш свой път, след като си избрал за пътеводител и тротоари набор от няколко десетки книги... в които си видял "истината"? Сред които си си намерил нужното, с което да изиграеш цели, проекции, да си намериш смисъл...???

Път е наличен тогава, когато пътника е в пътуване. Когато са налице изменения, промени... та и развитие. Или зацикляне и повторения?

Когато рамус ползва думичката ПЪТ, това се отнася само до последното - ПЪТ на развитието, по който Пътника го очертава със самите си стъпки. Докато за една маса от хора ПЪТ не може да има личен момент, защото... пътуващия щял да се изгуби, бил малък, слаб, истината е вече намерена, тя е накъде там и пътя е "да стигнеМ до нея" - ако може на групи, на сходни или различни... Но да има черта, да има знаци, да има стрелки... щото иначе - безбрежието, случайностите, преходността... били мнооооого големи проблеми.

преди 44 минути, _ramus_ написа:

Личен път... или групов път... Ти дали имаш свой път, след като си избрал за пътеводител и тротоари набор от няколко десетки книги... в които си видял "истината"? Сред които си си намерил нужното, с което да изиграеш цели, проекции, да си намериш смисъл...???

Какво е личният път, ако не модификация на някакъв общ вече утвърден път? Така че дори и да следваш нечии стъпки, пътят никога няма да е същия. Съзнанието е различно, разбирането е различно, условията са различни... Моят път съм аз самия - един от многото и в същото време неповторим.

А книжките... Преди дни написа, че е можело да са други книжки. Но, не е можело. Всъщност тогава, деветдесетте, са ми попадали и доста други книжки. Но те просто не кореспондираха с нагласите ми. Нагласи, които в този ми живот нямаше какво да изгради. Е, доста по-късно вече можех да обясня случилото се със самскарите от някои източни учения. В началото не съм си давал сметка, защо ей така сам, без никакво странично влияние, започнах да си купувам точно определени книжки. А пазарът тогава беше залят с какви ли не автори. Имало е и автори, които навремето съм чел, но впоследствие съм открил за себе си, че не си заслужават. ...

преди 1 час, _ramus_ написа:

Път е наличен тогава, когато пътника е в пътуване. Когато са налице изменения, промени... та и развитие. Или зацикляне и повторения?

Зацикляне имаме когато човек не успява да намери решение при справянето с нещо задържащо го. Това обикновено е някаква част от самия него, от психиката му. За мен то си е част от пътя. Всичко е част от пътя. Въпросът е кое до какво води, но така или иначе както действието, така и бездействието си имат съответните последствия. Повторенията също. Е да, някои не приемат повторенията, защото са с нагласата, че живота е ограничен. Е да де, но необходимостта от повторения не е нещо, което винаги да може да бъде прескочено. Така че, който успее - успее. Ако не, ще повтаря. Аз не съм изключение.

преди 1 час, _ramus_ написа:

А дали "онова", дето е в тия гащи, е "празно" от същност?

И да и не.

Ако вярваш, че "аз обозначавам" конкретна, неотемна реалност - не е празно - и удоволствието и страданието са си "твои". 

Ако си се опознал (но не като се бараш като Нарцис под наркоза пред огледалото или пред монитора) като Буда, преминал си през един вид катарзис (който не мога да опиша тук по ред причини, така че да бъде разбран) и си осъзнал, че "азът" е илюзия и е в основата на всяко страдание - не.