Е, да де ,но питането ни е конкретно със Земята. Нарастването на населението, предполага нарастване на Душите които идват да се раждат тук.

Имаш ли отговор защо точно тук? Защо точно тук има толкова бедност, мизерия и страдание, което според теорията на Прераждането, би трябвало да е следствие от посяти преди това причини?

 

 

 

 

Защото сме планета на много низше Вселенско ниво.

Всъщност към сметките трябва да прибавите и всички онези твари, дето изобщо не ходят у Дома ами си се прераждат веднага още тук.

Едно от обясненията за страдащата Земя.

Защото сме планета на много низше Вселенско ниво.

Всъщност към сметките трябва да прибавите и всички онези твари, дето изобщо не ходят у Дома ами си се прераждат веднага още тук.

Едно от обясненията за страдащата Земя.

Това пак в книгите на Ебън Алегзандър ли го чете, да се образоваме и ние?

Това пак в книгите на Ебън Алегзандър ли го чете, да се образоваме и ние?

в Книгите на мъртвите

Приетото за вярно без доказателства е по вярно от доказаното. Така е в математиката.

 

И какво предлагаш, да приема за вярно, това, което на теб ти харесва ли ?

„Това, което може да се твърди без доказателства, може и да се отхвърли без доказателства“. - Кристофър Хичънс

 

Ами да бъда честен и на мен не ми харесват много неща, но на този етап съм склонен да повярвам, че всичко което виждаме, произлиза от квантовите флуктуации на нищото. Другата алтернатива е абсурдна за мен и мога да дам обобщаващ цитат от по-горния автор:

 

"Щом приемем съществуването на създател и план, това прави човешките същества част от жесток експеримент, в който сме създадени болни и ни се повелява да сме добре."

Редактирано 10 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Е, да де. Отхвърлянето е като приемането. Важи същото. 

 

Ами аз не съм чул за нещо друго досега, освен за зависимият произход, при което да няма създател. А зависимият произход неизбежно рестартира системата. 

 

Опитай да опишеш началото на независимият произход, ама така че на теб да ти хареса.

Опитай да опишеш началото на независимият произход, ама така че на теб да ти хареса.

Да напиша научно-фантастичен роман, така ли? Мога да впрегна въображението си, но подчинявайки го на доказателства от реалността, иначе ще стане обикновено хленчене, това не ми харесва, искам така, ама защо. И прераждане няма да има и ще стане негодно за темата...

Редактирано 10 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Това обясних по горе. За съжаление постовете ни излязоха почти едновременно и не си имал възможност да го прочетеш. Концепцията за реално съществуващи време и пространство с три (или н, където н > 0) измерения, е концепция следствие на независимият произход. Обясних в по горният си пост защо не ми харесва подобна идея.

 

При зависимият произход време не съществува и пространството е с 0 (нула) измерения. Всичко което се е случвало, случва се и ще се случва, се случва тук и сега. Както казва Хегел това, което съществува е промяната изразяваща се в абсолютното движение от тук в тук и от сега в сега. Разбира се при зависимият произход знанието естествено се придобива скокообразно, тъй като е необходимо цялостно схващане на промяната. Оттам идва и идеята за внезапното просветление в някои философски и религиозни школи.

А сега де!Ти си направил опит  да обясниш нещо, но виждам единствено отрицание на  времето.

Като при това, брате Реджеп, ти самия ми обясняваш, че сме писали почти едновременно.

След като не съществува време, ти защо го ползваш за обяснение на дадено събитие.

Защото така е прието, аз откъде да знам, че ще се заядеш за думата. 

 

Не е задължително нещо да съществува, за да се ползва за обяснение.

Да напиша научно-фантастичен роман, така ли?

 

Може и така да се каже. Мисленето има спекулативен характер. Не е измислен още друг начин да се мисли. Самостоятелно де.

 

Иначе да следва причинноследствени вериги, всеки може.

Опитай да опишеш началото на независимият произход, ама така че на теб да ти хареса.

...

Иначе да следва причинноследствени вериги, всеки може.

Няма независим произход, няма независим "Аз", няма пребиваваща същност. 

 

Като гледа човек, как защитниците на прераждането следвате причинноследствени вериги, ум да му зайде 

И в допълнение на предния ми пост по повод прераждането.До нашето раждане нищичко не ни е липсвало - нито болката, нито удоволствията.Не сме чувствали, не сме виждали, не сме чували.Знаем че смъртта е неизбежна и не знаем кога ще дойде, но се страхуваме, защото искаме да сме живи.Искаме да живеем, въпреки болката и трудностите в преследване на нашето щастие.Надяваме се животът да продължи и след смъртта ни и той продължава за живите на тази земя.Искаме и ние да ги виждаме, да ги чуваме, да ги усещаме и след смъртта си и затова търсим доказателства, че съществуваме някак и душата ни живее.Въпросът е, че ако я има душата, как ще вижда, чува и усеща, след като е загубила необходимото за тези възприятия тяло?Ще кажете, че влиза в друго тяло.ОК, но тогава вече е друга личност и какъв е смисъла, след като вече сме забравили.Аз не помня предишната си личност и се харесвам такъв.Искам да продължа да бъда себе си и след смъртта.Няма ли друг вариант на живот след смъртта?Ще ми се да има нещо по-обосновано.

Редактирано 10 юни 201412 г. от i_n_p (преглед на промените)

Въпросът е, че ако я има душата, как ще вижда, чува и усеща, след като е загубила необходимото за тези възприятия тяло?

Чрез съзнанието - а то не е плод на мозъка.

Чрез съзнанието - а то не е плод на мозъка.

Съзнанието се ГУБИ, както всяко нещо във вселената което е съставено от части и се разпада на съставните си части. Да, не е плод само на мозъка, по-комплексно е и не е изучено докрай, което дава възможност за всякакви спекулации, едната от които е прераждането, плод на отчаяния ум. 

Чрез съзнанието - а то не е плод на мозъка.

И аз се опитвам да се убедя в това, но как ще обясниш това, че промените в мозъка влияят на съзнанието.Имам предвид, че при определени обстоятелства - уплаха, стрес, лекарства, удар и подобни, влияещи пряко на мозъка, може да се промени и състоянието на ясното съзнание.

Краткото доказателство, че съзнанието не е функция на мозъка
 

Разглеждайте това за отворено писмо към философите, изследователите на мозъка, физиците, технократите, Рей Курцвейл и администраторите на TED, които цензурираха лекциите на Греъм Хенкок и Рупърт Шелдрейк, посветени на съзнанието. Официалната наука настоява, че мозъкът е изграден от същите вещества, както и всичко останало във вселената – скали, столове, комети, метеори, галактики. Според  учените тези частици не притежават съзнание. Следователно мъзъкът не би следвало да прави изключение. Той би трябвало да показва толкова съзнание, колкото и един камък. Да, ама не. Това беше доказателството. Пак заповядайте.

Разбира се, някои учени биха оспорили (а много други мълчаливо вярват), че, щом хората действително сме съзнателни, това доказвало, че мозъкът излъчва това съзнание – че къде другаде бихме го търсили, ако не в мозъка? Това се нарича възвратно мислене – вече предполагате нещото, което се опитвате да докажете. Всеки първокурсник по логика ще определи такъв аргумент като невалиден.

Някои учени, спонтанно проявявайки мистицизъм, който иначе осъждат, твърдят, че сложната плетеница от атоми, наречена мозък, може – но само в случая на човешкото същество – да наруши всички писани правила в науката, за да възпроизведе съзнание. Доказателства – никакви, само вяра и предположения.

И накрая, имаме цяла плеяда от „нетрадиционни“ физици, които предполагат, че всяко нещо във Вселената притежава съзнание – скалите, столовете, моливите, лампите, дърветата, звездите и галактиките. Чудесно. И все пак техните аргументи омаловажават връзката на мозъка със съзнанието, приравнявайки мозъка с например с ръцете, краката, пъпа или дупето, които също били съзнателни. В този случай – какво толкова? Следователно?

Всички официални научни доказателства, че мозъкът е „център на съзнанието“, са безполезни и абсурдни. А това ни отвежда отвъд научния и философски материализъм – към нематериалното съзнание. Неспособността на физиците за подобни схващания се дължи на тяхното твърдоглавие, нежелание да мислят по тези въпроси или фанатичното отричане. Единственото им спасение е в отрицанието, че изобщо съществува съзнанието. Целия живот, ако ги питате, бил механичен. „Съзнанието“ било халюцинация, резултат от грешно програмирано мислене, а по-добрите схващания щели да превърнат хората в „реалисти“. Това е резервният аргумент на технократите, който им позволява да изпробват трансхуманизма върху живи човешки същества. За тях хората са просто механизми – сложете жичка тук, болтче – там.

Подобни „учени“ са не просто смахнати в опитите им да съхранят човек, като клонират матрицата на мозъка му в машина. Не, те са бясното олицитворение на д-р Франкенщайн.

Автор: Джон Рапопорт

Превод: Станислав Т.

Източник: Activist Post

 

http://www.otizvora.com/2013/09/5805/comment-page-1/

Съзнанието се ГУБИ, както всяко нещо във вселената което е съставено от части и се разпада на съставните си части. Да, не е плод само на мозъка, по-комплексно е и не е изучено докрай, което дава възможност за всякакви спекулации, едната от които е прераждането, плод на отчаяния ум. 

Ще ми се да направя някаква аналогия със съня и загубата на съзнание да е временното състояние преди пробуждане.Ние заспиваме всяка вечер и има моменти в които говорим в полусън, но впоследствие нямаме спомен за това.Сънуваме ясно и минути след събуждането сме забравили.Не може ли да умираме, за да се родим със същото съзнание в друго измерение?

Не може ли да умираме, за да се родим със същото съзнание в друго измерение?

Не може.

Ама че готованец, на готово дай ми го

Трябва да си учиш уроците не разбра ли

Откъде се вземат новите Души, при това стремглаво нарастване на населението по Земята?

Дух и Душа са различни неща. Духът се преражда и въплътява, но ще използвам популярното "душа". Броят на душите в човешката вълна на живот не се променя - нито се създават (или появяват) нови, нито изчезват (или биват изгубени...). Броят на въплътените души на земята се увеличава защото с напредването на човешката еволюция се скъсява времето на съществуването между смъртта на земята и раждането за следващ живот т.е. времето във висшите светове и вследствие на това все повече хора се тълпят тук на земята.Някои от много изоставащите в еволюцията, като приматите - висшите маймуни, които не са животни т.е. не принадлежат на животинската вълна на живот а към нашата, вероятно ще напуснат нашата еволюция, но Духът е вечен, няма да бъдат "изгубени", а ще изчакат еони време за да се присъединят към друга еволюция.

И аз се опитвам да се убедя в това, но как ще обясниш това, че промените в мозъка влияят на съзнанието.Имам предвид, че при определени обстоятелства - уплаха, стрес, лекарства, удар и подобни, влияещи пряко на мозъка, може да се промени и състоянието на ясното съзнание.

И аз се опитвам да се убедя и си мисля - как е възможно "една паница сива каша" т.е. мозъкът да генерира това което СЪМ АЗ. Какво е това супер нещо съставено от обикновени клетки, не е ли по-вероятно то да е само инструмент на Съзнането. Когато инструметът се повреди - уплаха, стрес, лекарства, удар, съзнането да не може да го използва?

Ще ми се да направя някаква аналогия със съня и загубата на съзнание да е временното състояние преди пробуждане.Ние заспиваме всяка вечер и има моменти в които говорим в полусън, но впоследствие нямаме спомен за това.Сънуваме ясно и минути след събуждането сме забравили.Не може ли да умираме, за да се родим със същото съзнание в друго измерение?

Смъртта си е смърт, за съжаление, щом дори и да има прераждане се раждаме отново като друга личност. Но, казват, че след смъртта се озоваваме в отвъдното в пълно съзнание и запазваме съзнанието си много дълго, докато се предвижваме нагоре в невидимите светове започвайки с чистилището. Най-накрая, най-горе, загубваме съзнанието и старата си личност. Но целта на еволюцията ни е да разширяваме съзнанието си, така че накрая да не го губим и смъртта да е победена, иска ми се да вярвам че е така, въпреки че какво ни грее нас обикновените хора. Имало човеци които са го постигнали вече защото не сме равни, има много напреднали и по-изоставащи.

Редактирано 10 юни 201412 г. от Sleda (преглед на промените)

Съзнанието се ГУБИ, както всяко нещо във вселената което е съставено от части и се разпада на съставните си части. Да, не е плод само на мозъка, по-комплексно е и не е изучено докрай, което дава възможност за всякакви спекулации, едната от които е прераждането, плод на отчаяния ум. 

 

Истината е въпрос на вкус. Аз имам навика да се питам, моя вкус ли е, или нещо ми е внушено. 

Ще ми се да направя някаква аналогия със съня и загубата на съзнание да е временното състояние преди пробуждане.Ние заспиваме всяка вечер и има моменти в които говорим в полусън, но впоследствие нямаме спомен за това.Сънуваме ясно и минути след събуждането сме забравили.Не може ли да умираме, за да се родим със същото съзнание в друго измерение?

 

Може, и точно това става, само дето измеренията са илюзия, служещи за обяснение на стабилност в един свят, в който нищо друго освен нестабилност  не съществува. Нестабилност, взаимна зависимост, прераждане. 

Интересно нещо е човека - кажат му нещо, или прочете нещо и хоп - повярва.То не е инкубатр на души, то не е друго - че животните се прераждат. Колко лесно човек се доверява, стига... да му е удобно, да резонира в него.Не че по същия чин не се вярва в Библията, в Свещения Коран, в Багавад Гита, или в Срдечната сутра.Е, има и хора, дето вярват благодарени на лична опитност и на пряко познание.Вярва се на физиката, вярва се на химията, на нещата, които изреждат различни учени... на политиците се вярва, на науката въобще.Преди се е вярвало, че Земята е била плоска и такива като Галилео са си го отнасяли.А утре, утре в какво ще се вярва и дали днешната истина ще е неистина в утрешния ден?Хората много лековато се доверяват, например в книги като Пътя на Душите, или Тибетска нига на живота и смъртта.Доверяват се без налично и силно желание лично да проверят дали е тъй, чрез опит. Без да искат сами да изследват.Сам човек бива да проверява и да придобива познание, а не някакво си там знание от трети лица, защото иначе остава годен за манипулиране и остава без своя истина.А човек без своя истина, придобита чрез пряка опитност, е като без свой живот...Вервате ли ми? Проверете!

Редактирано 11 юни 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Интересно нещо е човека - кажат му нещо, или прочете нещо и хоп - повярва.То не е инкубатр на души, то не е друго - че животните се прераждат. Колко лесно човек се доверява, стига... да му е удобно, да резонира в него.Не че по същия чин не се вярва в Библията, в Свещения Коран, в Багавад Гита, или в Срдечната сутра.Е, има и хора, дето вярват благодарени на лична опитност и на пряко познание.Вярва се на физиката, вярва се на химията, на нещата, които изреждат различни учени... на политиците се вярва, на науката въобще.Преди се е вярвало, че Земята е била плоска и такива като Галилео са си го отнасяли.А утре, утре в какво ще се вярва и дали днешната истина ще е неистина в утрешния ден?Хората много лековато се доверяват, например в книги като Пътя на Душите, или Тибетска нига на живота и смъртта.Доверяват се без налично и силно желание лично да проверят дали е тъй, чрез опит. Без да искат сами да изследват.Сам човек бива да проверява и да придобива познание, а не някакво си там знание от трети лица, защото иначе остава годен за манипулиране и остава без своя истина.А човек без своя истина, придобита чрез пряка опитност, е като без свой живот...Вервате ли ми? Проверете!

Ха, браво! Чудесно си го казал!

А къде остана твоята вяра във всички религии и писания? Няма как да провериш всичко на база личен опит. Просто се доверяваш...това е!Или вярваш и се доверяваш, или не вярваш изобщо в нищо писано и казано, а си правиш собствени умозаключения, спрямо собственото ти търсене и нагласи.

Редактирано 11 юни 201411 г. от Aumi (преглед на промените)

Дух и Душа са различни неща. Духът се преражда и въплътява, но ще използвам популярното "душа". Броят на душите в човешката вълна на живот не се променя - нито се създават (или появяват) нови, нито изчезват (или биват изгубени...). Броят на въплътените души на земята се увеличава защото с напредването на човешката еволюция се скъсява времето на съществуването между смъртта на земята и раждането за следващ живот т.е. времето във висшите светове и вследствие на това все повече хора се тълпят тук на земята.Някои от много изоставащите в еволюцията, като приматите - висшите маймуни, които не са животни т.е. не принадлежат на животинската вълна на живот а към нашата, вероятно ще напуснат нашата еволюция, но Духът е вечен, няма да бъдат "изгубени", а ще изчакат еони време за да се присъединят към друга еволюция.И аз се опитвам да се убедя и си мисля - как е възможно "една паница сива каша" т.е. мозъкът да генерира това което СЪМ АЗ. Какво е това супер нещо съставено от обикновени клетки, не е ли по-вероятно то да е само инструмент на Съзнането. Когато инструметът се повреди - уплаха, стрес, лекарства, удар, съзнането да не може да го използва?Смъртта си е смърт, за съжаление, щом дори и да има прераждане се раждаме отново като друга личност. Но, казват, че след смъртта се озоваваме в отвъдното в пълно съзнание и запазваме съзнанието си много дълго, докато се предвижваме нагоре в невидимите светове започвайки с чистилището. Най-накрая, най-горе, загубваме съзнанието и старата си личност.Но целта на еволюцията ни е да разширяваме съзнанието си, така че накрая да не го губим и смъртта да е победена, иска ми се да вярвам че е така, въпреки че какво ни грее нас обикновените хора. Имало човеци които са го постигнали вече защото не сме равни, има много напреднали и по-изоставащи.

Много добре казано за паницата сива каша и инструмента т.е. тялото като цяло.Тялото ни, включая мозъка е сложен инструмент и това, което ти казваш е добра насока.Аз също си мислех, че е възможно да сме една огромна мрежа от биокомпютърчета на различно ниво на развитие, а съзнанието да е вълната с информация, която обменяме помежду си.

Вервате ли ми? Проверете!

За мен не се притеснявай - аз съм проверила.

И съм била Там.

Интересно нещо е човека - кажат му нещо, или прочете нещо и хоп - повярва.То не е инкубатр на души, то не е друго - че животните се прераждат. Колко лесно човек се доверява, стига... да му е удобно, да резонира в него.Не че по същия чин не се вярва в Библията, в Свещения Коран, в Багавад Гита, или в Срдечната сутра.Е, има и хора, дето вярват благодарени на лична опитност и на пряко познание.Вярва се на физиката, вярва се на химията, на нещата, които изреждат различни учени... на политиците се вярва, на науката въобще.Преди се е вярвало, че Земята е била плоска и такива като Галилео са си го отнасяли.А утре, утре в какво ще се вярва и дали днешната истина ще е неистина в утрешния ден?Хората много лековато се доверяват, например в книги като Пътя на Душите, или Тибетска нига на живота и смъртта.Доверяват се без налично и силно желание лично да проверят дали е тъй, чрез опит. Без да искат сами да изследват.Сам човек бива да проверява и да придобива познание, а не някакво си там знание от трети лица, защото иначе остава годен за манипулиране и остава без своя истина.А човек без своя истина, придобита чрез пряка опитност, е като без свой живот...Вервате ли ми? Проверете!

 

Не всичко може да се провери. А далтониста като провери зеленото и го види червено. Прераждането не може да се провери. И съществуването на дедо Боже също. Може само да се спекулира по тези въпроси, което и правим, сиреч мислим. Спекулирам, значи съществувам. А любопитството гризе човека, или поне мене ме гризе. Като не мога да проверя нещо, какво друго ми остава освен да се усъмня или да повярвам. Тук само и единствено светото спекулативно мислене е от полза, защото кара човека, ако не може да направи конкретна проверка, да търси начини да провери евентуални съпътстващи резултати или "следствия" от приетото за вярно или невярно, които подлежат на проверка. 

 

Разбира се зад всичко стои желанието, искането. Ако не е своето собствено, то е нечие чуждо. Но и чуждо да е, без собственото искане да се подчиниш на чуждото не става. Затова казвам, че съмнението или вярата в нещо, което не подлежи на пряка проверка са въпрос на вкус. Истината е въпрос на вкус. Защото вярата и съмнението породени от волята са истината. 

Дори и да подлежи на проверка, резултатите от проверката също подлежат на спекулативно отношение. 

А как да се провери. И какви резултати ако излязат какво означават. Кой да реши. Пак опираме до волята.

 Но, казват, че след смъртта се озоваваме в отвъдното в пълно съзнание и запазваме съзнанието си много дълго, докато се предвижваме нагоре в невидимите светове ..

Това е цитат от пост на Sieda от 10 юни 2014 , 23.37.

 

Много дълго, много кратко ... времето е относително за всеки от нас и за всеки свят, затова ще използвам израза  -  в този период от време, в който след смъртта запазваме съзнанието си, за да допълня колегата, че точно тогава придобиваме знание за следващото си прераждане до степен да имаме оценки за бащинството на бъдещите си родители.

Редактирано 11 юни 201411 г. от Мария Калошева (преглед на промените)

Избираме си родителите значи. Носим пълната отговорност за действията си както на този, така и на онзи свят.

Логично звучи. Ако душата е активността, след напускането на тялото, тази активност,  следва активно да си гради ново, да избира материали и родители.

 

Напълно сме виновни за това, което сме, в добрия и лошия смисъл на думата.

Редактирано 12 юни 201411 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)