Вкарваш,изкарваш и бягаш...Да живеят банкоматите

Скъпа Лили, Получих писмото ти - много се радвам че се чувстваш добре и че лечението на нервите ти в санаториума минава добре. Е, парите бяха малко множко за 4 седмици лежане и дърдорене с доктори, ама за това ще се караме като дойда да те посрещна на гарата. Само че ще се наложи да си ходим пеша до вкъщи, защото нещо ме беше яд на тебе и изтеглих всичките пари от банката, после ги пъхнах в един буркан и го зарових в мазето, а то сега е наводнено /за това после/ и не мога да стигна до буркана - та за трамвай или такси нямаме… Иначе аз съм си много добре. Направо се изненадвам от себе си, как все по-добре мога да готвя. Вече дори няма нужда след ядене да ми изпомпват стомаха в болницата, както беше през първите два дена. Много обичам да си правя пържени картофки, само че не стават като в ресторанта - май другия път ще трябва да ги обеля предварително. Абе защо варя яйцата 2-3 часа и все не омекват. Ти май купуваш специални отнякъде. А, като споменах яйца, да ти кажа, значи тоя тефлонов тиган никаква работа не върши. Сложих да се пържат едни нищо и никакви яйца и отидох за биричка до ъгъла - е, мааалко да съм се позабавил, че срещнах Ванката и пихме по едно, ама най-много ме е нямало 40-50 минути. Като се върнах всичко се беше разтопило и станало на тефлонова палачинка, която обаче нещо не е вкусна. Иначе пожарникарите бяха доста учтиви... Като се махна пушека, се видя, че няма големи поражения, само котката вече не е бяла - и сега като ме усети, че отивам в кухнята, почва да се ежи, дере и бяга. Преди няколко дена исках да си стопля една консерва в микровълновата печка /25 минути на 1000 вата/, обаче консервата се взриви, ама направо изригна, мина като ракета през тавана на микровълновата, после и през тавана на кухнята и - баси майтапа - уцели съседа Попангелов точно, ама точно по топките /то пък за късмет точно по това време и той готвел обяда горе, че и по долни гащи моля ти се, щото му било много топло/. Пък вратичката на микровълновата, изтръгвайки се от пантите, счупи малкия телевизор, дето си го купи да си гледаш сериала докато готвиш. Ей, това ударната вълна не е шега работа. Бе на теб случвало ли ти се е чинии да хванат мухъл. Как е възможно това само за три седмици. На мивката спокойно може да се изследват процеси на биологичното развитие на най-малко 3 вида буболечки. Но ти не се притеснявай - аз съм волеви човек и с доста труд си наложих да измия чиниите. Обаче твоя прехвален порцеланов сервиз на баба ти нищо не струва - не издържа и на 800 оборота центрифугиране в пералнята. Аз реших да икономисам ток и вода, и заедно с порцелана /вече на парчета, ама с много късмет и лепило от тях ще излезнат 1-2 чашки/ сложих и моите маратонки, отвертките и сатъра за пържоли. Обаче явно някоя от по-малките отвертки са минали през дупките на барабана и при центрифугирането са го застопорили /помниш ли тогава, когато на път за морето на магистралата включих задна скорост, нещо подобно стана и сега/ - та беше доста опасно и сатъра, излитайки от барабана, преди да се забие в стената, за малко да ме обезглави. Барабана изби стената на кухнята и сега е на двора, а пък от пералнята течеше още час и половина вода, щото не знаех къде е главния кран за спиране на водата, което обяснява наводнението в мазето. Малко понацапах персийския килим в хола на едно място с кетчуп, сребърен лак за автомобили и маджун /за комбинацията не питай/, ама не е вярно че не излизало. С бензин всичко излиза, ама май не трябваше да пуша докато обработвам петното - сега има прогорена дупка. А, реших да размразя хладилника и да разчистя леда в камерата. Значи с една шпакла, едно длето и чук могат направо чудеса да станат. Кьораво ледче не остана. Е, хладилника сега не изстудява, ами само топли, ама така пък ще имаме винаги топло ядене. Вчера като се прибрах, видях че е влизал крадец. Много ме е яд за старото радио, което беше в банята и ми свиреше докато се бръсна, ама ще го преживея. Други мои работи не липсват. Ама друг път като ти казвам да си вземеш чантата с документите и банковите карти, че може да ти потрябват /нищо че отиваш в санаториум/ - да ме слушаш. Сега ще има да се разправяш и с полицията, и с банките, и с тъпи бюрократи, че и със съдилища. Щото мен пък кой дявол ме накара да сложа нотариалните актове на вилата и апартамента в същата чанта, не знам. Нали ги криехме в хладилника в оня плик, пък - както вече знаеш - хладилника го размразявах и чантата ти беше най-близо да пъхна документите... Гардеробите също са почти празни, ама за теб не е голяма загуба - нали все се оплакваше, че няма какво да облечеш. Ох, да ти казвам ли, да не ти ли...? Aбе по-добре сега писмено, че после като си дойдеш не ми се разваля допълнително настроението. Та така: майка ти ритна камбаната. Получи удар. И защо, моля ти се. Ти знаеше ли, че тя имала любовна връзка със съседа Попангелов отгоре. И като дойде да вземе прането /аз и казах за пералнята, и че ако не изпере, ще дойда по лекясало бельо да те посрещна на гарата/, и като разбра, че той - вследствие на удара с консервата по ташаците - повече никога няма да може да си вдига оная работа, и прилоша и 10 минути по-късно вече я нямаше между живите. Аз си мислех да се обадя на бърза помощ, ама нали все пишат по вестниците, че много се бавели... те за 10 минути и без това нямаше да успеят. Погребението беше вчера, ама не можах да отида, защото нещо ме понаболяваше главата, ама ми мина, не се безпокой. Като се върнеш, може да я изкопаем и да я кремираме, както тя искаше. Пък пепелта ще сложим в един пясъчен часовник, та и тя да свърши малко полезна работа. Чакай, че се звъни на вратата... Трябва да приключвам, че някакъв мутрест тип ми размахва нотариален акт за жилището, че от днес било негово и да не съм се правил на ударен. Ще отида да спя при Ванката, той и без това ме покани, че си бил купил нов 70-сантиметров телевизор - ще гледаме мача. Чао и с любов Твоето мишленце Стамат

Вожд. Харизма. Път. Прогрес. Банско. Писти. Интерес. Дюни. Бонуси. Кумец. Референдум. Ток. АЕЦ. Колорадо. Аспен. Гаф. Изявление. Масраф. Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод. Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа. Приходи. Бюджет. Тесла. Босфор. TB. Листопад. Рейтинг. Медии. Диктат. Мечки. Рожен. Стадион. Мач. Победа. Шампион. Тигри. Футбол. Еърбъс. Перник. Мъка. Земетръс. Криза. Майчински. Позор. Цаца. Избор. Прокурор. Гаф. Принуда. Прецедент. Клетва. Хумор. Президент. Инфраструктура. Тръба. Газ. Печалба. Веселба. Път. Обама. Интервю. Слава. Блясък. Дежа вю. Урни. Битка. Мат’риал. Яне. Марешки. Парцал. Лято. Избори. Сефте. Бюлетина. Ром. Кюфте.

 

-Знам едно място където ядеш,пиеш и се чукаш безплатно!

-Така ли...къде е?

-Ами незнам...жена ми е ходила там!

- Хаим, днес е Рождество Христово, да отидем да пийнем! - Мони, този празник не е наш. - Хаим, не мога да разбера, защо един евреин да не може да пийне с друг евреин за рождения ден на трети евреин?!

двама араби тръгнали със самолет от вашингтон към ню йорк. единият седял до
прозореца, а другият до него. преди самото излитане влязъл един евреин и
седнал до арабите. свалил си обувките  да му отпочинат краката.арабинът който седял до  прозореца казал:

- искам кока-кола!
евреинът тутакси си предложил услугите да донесе
 докато го нямало арабинът плюл в обувката му. когато евреинът се върнал вторият арабин също поискал кока-кола.евреинът отново отишъл за кола и докато го нямало, вторият арабин плюл в
другата му обувка. след това евреинът се върнал с питието и тримата продължили полета спокойно . когато самолета кацал,евреинът си обул обувките и веднага разбрал каква е работата.

- колко ще продължава това - въздъхнал той - тази вражда... тази
ненавист... тази омраза?! колко дълго ще си плюем в обувките и ще си
пикаем в колата?!

Редактирано 4 февруари 201313 г. от valkiria1 (преглед на промените)

През войната Нане и Вуте се срещат у полева болница. Вуте целия гипсиран само очите му се видат. - що напраи бе земяк? - Па те- одим си я и гледам на една табела пише "МИНИ" - и ти кво? - Епа минах....

Как жените от различните народи се борят с мъжката изневяра. 

Французойката: 

- Ако мъжът ми изневери веднъж, аз му изневерявам два пъти! 

Българката: 

- Ако мъжът ми изневери веднъж, аз му изневерявам цял живот! 

Hегърката: 

- При нас всичко е по-просто. Ако мъжът изневери веднъж, му отрязват 15 сантиметра, още веднъж - още 15 сантиметра. А когато му останат само 15 сантиметра, никой не го иска!

**********************************  

Съпружеска двойка седи в хола и 

гледа фигурно пързаляне. На леда се 

пързаля перфектна фигуристка.

 Мъжът /замечтано/:

 - Ех, ако ми падне, каква волна 

програма ще изпълня с нея...

 Жената /мрачно/:

 - Първо да видим, как ще се справиш 

със задължителната...

********************************  

Офис на фирма. Работният ден е приключил, навън е вече тъмно. В офиса са останали само двама човека - красивата секретарка и един счетоводител. По едно време счетоводителят казва: - Иванова, я загаси лампата. - Стига, бе, Петров, как може да ми правиш такива предложения? - Моля те, бе, Иванова, моля те, загаси я! - Петров, ти си полудял. Как не те е срам? Счетоводителят става и гаси лампата. Секретарката: - Помощ! Охрана! - Стига вика, ма! Я погледни какъв часовник имам! Свети в тъмното!

Редактирано 4 февруари 201313 г. от kolev_74 (преглед на промените)

Синът на футболист се прибира у дома след последния учебен ден. Баща му го пита: - Е, как е? - Отлично! Продължиха ми договора за пети клас с още една година.

Чистачка в полицията с жалба за изнасилване. - А как се случи? - Ами, миех пода на стълбищната площадка, той се прокрадна отзад и... - И не можахте ли да избягате? - Къде да бягам? Отляво - перила, отдясно - стена, отзад - този гад, а отпред бях измила, не исках да оставям стъпки...

- Хаим, днес е Рождество Христово, да отидем да пийнем! - Мони, този празник не е наш. - Хаим, не мога да разбера, защо един евреин да не може да пийне с друг евреин за рождения ден на трети евреин?!

 

Голяма неразбериха има тука. Ходи ги разбери. Уш е евреин пък е обед елилим. Ай сиктир! Или не е верно - или филпинците са семити...

Надпис в асансьора - "Обичам Васко!" По-долу - "Споко глупачке, Васко е гей!" Още по-долу - "Не съм глупачка, а глупак!"

Ханко Брат Рамбо Силек Сър Пичук Дърт Aнян и тримата му с китари Смело с ръце Дон Дуков 2 Мони кабел учи Арнолд Шварц е негър Фанта с магории Пияни виж ни! Питат ли Медей Зората? Николайко Перник Доко, гащи чакам Института по метеорология КАМБАН Донки Ход Добрич Интолов Ей, сиди си Паренка ша духа Родна реч .. о, майна сладка

Циганче свири на цигулка на тротоара. Минава човек, заслушва се и възхитен му казва: - Момче, ти си Паганини! Вундеркинд! Виртуоз! Циганчето гледа неразбиращо...: - А ти па щот си 'ного убав...!

 

Ханко Брат Рамбо Силек

това е култово и направо трябва да отиде в "бисери"

Баща към син:
- Сине, не тичай след всяка фуста... в Шотландия сме! :D 

Aтлетичен, добре изглеждащ млад мъж влиза късно през нощта в денонощна аптека. -Седем презерватива!-поръчва той. Младата аптекарка с две годишен стаж в Макдоналдс: -За тук, или за вкъщи?

Aтлетичен, добре изглеждащ млад мъж влиза късно през нощта в денонощна аптека. -Седем презерватива!-поръчва той. Младата аптекарка с две годишен стаж в Макдоналдс: -За тук, или за вкъщи?

ха ха ха...яко!

Айфоните са поредното доказателство, че има световен еврейски заговор - даже симкартата си трябва да обрежеш!

Катаджия спира перничанин:

- Книжка имаш ли?

- Имам!

- Технически преглед минала ли е колата?

- ДА!!!

- А защо си без колан???

- Ееееееееее, стига бе, братуе, кой носи коуан върху анцуг...

Най-новото техническо въведение в последния iPhone - като минава покрай по-стари iPhones.. пуфти презрително.

Село... Нощ.... Младеж и девойка седят на пейка и гледат небето... Той пита: - Виждаш ли тази звезда горе? Тя: - Виждам... Той: - Това си ти. А онази виждаш ли я? Тя: - Виждам... Той: - Това съм аз. А онези двете една върху друга виждаш ли ги? Тя, усещайки накъде вървят нещата се сгушва в него и отговаря: - Даааа, виждам, виждам. Той замечтано въздъхнал: - Това съм аз на мотора...

Прибира се един почерпен и жена му го започва с метлата от вратата. - Ще пиеш ли бе простак, ще пиеш ли бе, а? - ще пиеш ли? - Добре деее, добре, стига си викала, щом даваш толкова зор - сипи по една ракия.

Мъж се прибира неочаквано от командировка,повикал жена си,не получил отговор и учуден от липсата на всякакво движение из жилището,нахлул в спалнята и открил че тя е в леглото,завита през глава.Усъмнен,той решил да провери дали наистина е заспала и се развикал :

 -Пожар,пожар,ставай жено и грабвай покъщината да изнасяме........

Жената скокнала незабавно,грабвайки телевизора,но мъжът и пак извикал:

 -Вземи си първо дрехите,че си гола ма...

В този момент,като гръм от ясно небе прозвучал непознат мъжки глас:

 -И гардероба,и гардероба....

Съпругът,излизайки от първоначалното обзело го вцепенение възкликнал:

 -Абе кой говори тук ,какво става....

От гардероба се чул същия непознат мъжки глас:

 -Ние,панталоните....

Училище в САЩ. Учителката представя нов ученик – Такиро Судзуки от Япония. Часът започва и тя казва: - Сега ще видим дали познавате историята. Кой е казал “Свобода или смърт!”? Никой не знае, но Судзуки вдига ръка: - Патрик Хенри, Филаделфия, 1775 г. - Много добре, Судзуки. А кой е казал “Държавата е народът и като такъв никога не може да умре”? Сузуки става: - Ейбрахам Линкълн, Вашингтон, 1863г. Учителката поглежда другите деца и им казва: - Засрамете се, деца! Судзуки е японец, а знае по-добре от вас американската история. Тих глас от последните чинове: - Да им го начукам на японците! - Кой каза това? – изкрещява учителката. Судзуки вдига ръка: - Генерал Макартър, Пърл Харбър, 1941 г. и Ли Якока на събранието на акционерите в Крайслер, Детройт, 1982 г. Учениците стоят в пълна тишина, когато пак някой се обажда: - Да го духаш! Учителката, извън кожата си: - Стига вече! Кой беше това? Судзуки: - Бил Клинтън на Моника Люински, Белия дом, 1997 г. Някой друг извиква: - Судзуки е лайно! Судзуки веднага отвръща: - Валентино Роси, мото-състезанието Гран-При в Рио де Жанейро, Бразилия, 2002 г. Всички изпадат в истерия, учителката припада, а на вратата се появява директора: - Да го еба! Никога не съм виждал такъв хаос. Судзуки е готов: - Министърът на финансите Симеон Дянков, за новия бюджет, София, 2013 г.