преди 3 минути, Shiniasu написа:

че се опитваш да отнесеш духовността до мозъка и ума. 

а не до нравствеността, добротата, смирението и съчувствието. Според кого тия са основните условия за "духовност"?

А може би Джуал Кхул е пример за тия изредените? И всички "последователи" се стремят да са 'служещи', нравствени, добри, смирени и съчувстващи?

Това ли е въпросното "учение". А няма ли нещо друго? А самия той - въпросния - това ли го прави "духовен" и доколко е духовен самият той и според кого?

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Не става въпрос за това, а че се опитваш да отнесеш духовността до мозъка и ума. 

Забравяш и "третата проекция" ...  извън вид знание или познание. Духовността за всеки е характерна, а дали я споделя или не е друга тема. 

Кратко: Това, че тук, споделям част от моята духовност я ясно на всеки поне малко разбрал, че не става въпрос само на някакви сигнали вътре в тялото. 

След като твърдиш, че си безплътен, то добре, но определено зад въпросното стои реален човек, а не вид свръх божество.  

п.п. След като не сме в този свят дали ще се познаваме при положение, че тук в тази свят не се познаваме, а споделяме само и единствено вид дейност на мозъчни импулси?! 

преди 28 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

има по-висша духовност

Ранжирането на духовността е възможно. Обаче остава въпросът на основа на какъв критерий. Все пак, дайте пример за нисша и висша духовност. Ако не- то поне пример за действия породени от висока духовност и такива с ниска духовност. Ако и това не, то поне някой митичен герой, който е общопознат с висока и друг с ниска духовност.

преди 31 минути, Shiniasu написа:

се опитваш да отнесеш духовността до мозъка и ума. 

Моят идеал за дискусия е в диалозите на Платон. Приказват си група умни хора и всеки си казва мнението, а другите го изслушват. Един смята, че любовта е от Ерос, друг от раздвоени титани...

Да, отнасям духовността до психиката. Ти- до нещо нетленно. Това се разбира и не пречи да продължи "симпозиума".  

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Не разбирам защо "Добрият човек е духовен"

Защото духът е един във всичко и във всички. Няма как да си духовен без да поставяш цялото на първо място, без да си надскочил личността си. Осъзнавайки водещата роля на духа в себе си, човек няма как да бъде лош. 

Мога да го обясня и по-подробно, но това би имало смисъл ако предварително си приел определени възгледи. Душата, висшия аз на човека асимилира само положителната опитност, т.е. доброто от живота на човека в резултат от което изгражда нирманакая- тялото в което може да бъде съзнателна в своята сфера. Хората в момента не са способни да запазят съзнанието си непрекъснато във всички сфери и при прехода между тях. Това, което е резултат отрицателните ни действия остава като зародиш на земята (не точно физически, а по-скоро етерен) за да окаже въздействие върху характера и предразположенията на човека в следващото въплъщение. То реално няма място в духовните сфери. Затова и духовно-извисен човек не може да бъде лош. Може да бъде обаче несъвършен.

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

А в това твърдение се изгуби някъде "условието за добротата" (което между другото не си способен да изведеш логично и последователно). И нещо друго повторяемо - през цялото време има когнитивен конфликт между два елемента:

1 - заучения момент със "съзнанието" и неговото развитие, в общ план представен в това последно твърдение.

2 - условието идващо от друга част от идеологията - че е необходимо непрекъснатото тежнение на "външен елемент" на това съзнание - за да се развива.

Не, не се е изгубило. Както споменах, няма как да осъзнаваш единството и взаимосвързаността на всичко съществуващо, необходимостта от хармонични и построени по определени правила системи от взаимоотношения в които да се изяви едно по-висше съзнание и да не си добър. Просто двете неща са несъвместими. Злото е свързано с груби форми и материя несъвместими с висшите светове.

преди 39 минути, Shiniasu написа:

Злото е свързано с груби форми и материя несъвместими с висшите светове.

всъщност така написано това е невярно и ти би трябвало да разбираш защо.

Идеалите на висшите светове   са такива само за тия в 'нисшите'. И само за същите това са 'идеали' и фиктивни образно-концептуални построения. 

Всичко това е единствено и само сред ракурса че едно "висше същество" е описало света на висшите светове, посредством посредник от нисшите светове, и на таргет - от същите . И все пак - нуждата да са налице идеали за стремеж, за насока, за посока, за мерило и нещо сборно между "спасителен пояс и патерички" в битката "да се живее".

Може би и за умиращия сред пустинята, да се вдъхва кураж и вдъхновение чрез миража на воден безкрай от сладка вода - е също важно, нужно и вероятно - спасяващо. Но е лъжа - миража е обикновен израз за самозаблудно изкривено възприятие и докато го има - той служи за патеричка... Докато и това отпадне - защото е лъжа и фактически се разминават "видяното" и фактическото положение.

=======

Само да напомня, че казуса за "добрия човек" е в друга тема.

Но независимо от това - искам да запитам "духовните разбирачи", през задължителната им рамка от възприети описания, образи и обяснения, следното:

Добрия човек - добър ли е ако излъже, в името на убеждението си че така 'спасява някого'?

С други думи - примерно нещо от живота - добри ли са /дали вършат добро хората, които лъжат летално болния, че "няма проблем", че всичко това ще премине, че всичко ще е ок и той ще се върне сред тях така както си е било...

Не питам относно лекаря - той има основания, има и клетва и онова, което прави е според зададен канон, който той се е заклел да спазва. Питам за обикновените "близки"... насред този казус.

С това искам да опримеря, колко са забутани "готовите клишета" откъм състоятелност. И това е заради огромните наслагвания от рецепти "как е правилно, кое е важно, кое е нужно и кое е водещо". И че нравствеността има проблеми, когато се сблъска с "доброто".

А доброто - е също съставено от фикции и социални внушения... за ползата на колективните цели. Да, за някакви етапи в социализацията и опитомяването - това има значение. Но да се поставят човешки фикции и образни приказки  като вселенски нива, светове, реалии (без значение нисши и висши), е меко казано (само)заблудно.

Да напомня още веднъж клишето за "ползата на всички". За несъстоятелността на "взаимосвързаността и единността на ВСИЧКОТО"... и още куп от тия лични или колективни версии на обикновени заблудни системи, с които човешкият поток се направлява и му е нужен за посока и осмисляне на екзистенцията си.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Сега ако почитателите и последователите от различните "течения", взели схемите си от филмчета, клипчета, книжки и идеологически послания - изредят всеки своето си верую - вероятно ще настане изложба и дисекция на социалните митологии.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Все си мисля, че тук участват не писателите на въпросните творби, а тия, дето не смеят да напишат сами няколко реда... за да не си създават излишно дисонанси.

Само “Винету”...и ти ли? Повече наистина не смея нищо да кажа  😃

преди 13 минути, Sleda написа:

Повече наистина не смея нищо да кажа

ми как ще кажеш - като те е шубе. Много е лесно да се криеш зад чужди мисли, думи и цитати, с готови клишенца, иронии и подмятания - поне тия са достатъчно безопасни.

Но на мястото на липсващите лични мнения - стоят чужди думички, които обаче са в ограденото с името ГРЕТЕЛ/СЛЕДА. И какво точно е написала ГРЕТЕЛ/СЛЕДА, след като тя се явява само два ника и място за клишета и цитати от литературни произведения. И самата тя е поклонничка на произведенията на ... "някой си" и това изразява отношението й към света, хората, вселената, живота - чуждите думи на някого си.

И ГРЕТЕЛ/СЛЕДА не е единствения пример за това как се живее "през социални внушения", когато е безопасно или пък няма въобще ниво да се представят лично осмислени и вникнати версии на отражението за някой си - с цялата сериозност, че той е отговорен за своето отражение, а не е обратното. Щото вече това не е безопасно а и за нивото е нужен труд, системност, упоритост... и кураж - за да се мине през съпротивите, инерцията и мързела.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Идеалите на висшите светове   са такива само за тия в 'нисшите'. И само за същите това са 'идеали'

Това ми хареса в онзи смисъл, че ако

1. човек няма идеал за нещо, 

2. може да се удостовели, че е осъществил това, което е идеал за другите

то той е от по- висш свят/ духовност.

Сиреч, отсъствието на определени идеали е критерий за възвишена душевност само при условие че (ТСТК  = тогава и само тогава когато  ) е усвоил ценностите в идеала. Е, ако идеалът е пералня или кола, те не говорят изобщо за духовност.

Хитро!

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Добрия човек - добър ли е ако излъже, в името на убеждението си че така 'спасява някого'?

При така поставения въпрос, нека погледнем системно. Ако лъже някого в системата, не е добър човек. Ако лъже някого извън системата не може да се твърди нищо. Може да е излъгал за добро на системата си, а може и не. В това е и отговора на конкретизацията- да излъжеш раково болен. Смятам, че това не е добро, защото подава невярна информация на елемент от системата и предпоставя негово неадекватно поведение. В случая хора го правят за да предпазят човека от самоубийство= елемента от саморазрушение, но допускам, че саморазрушително поведение може да се предотврати и без лъжа.

преди 15 минути, Търсещ истини написа:

Хитро!

просто исках да напомня на някои хора, че

Вярванията на малкия човек за хипотетичен идеален Живот в "Големия свят", си остават малки, при всички положения. Защото малкия човек живее в неговия си свят, но се изживява че "разбира ГОЛЕМИЯ", а това ще си остане несъстоятелно и напълно невъзможно извън изживяването му.

През цялото време обикновени и посредствени хора се вживяват за някакви "висши светове и същества, владики и вселенски йерархии и учители", докато жадуват да избягат от малкия си живот, който водят и който именно той им е съответствен.

Помпането чрез инжектирането с идеали и 'велики ценности', служения и вселенски изфантазирания, способстват отново за бягство от собствения реален контекст, в името на това да се сънува и преживява някаква изфабрикувана лична или групова фантазия. И дотам довеждат груповите залитания по измислици, че когато се наложи да се изрекат и представят "със свои думи" не могат да се напишат 5 смислени изречения, да не говорим за 5 абзаца.

От друга страна - толкова се напира към една напълно изфантазирана интелектуалност и някакви новаторски версии на изфабрикуване на концепции. Пък те наивни, колкото създателите и потребителите на същото.

Ей това е "светът на детската градина".

Който не се е докосвал, да пробва - виртуала е пълен навсякъде с деца и детските им приказки, уверявайки колко са "истински и реални". А най-изтрещелите, най-много напират колко са честни, истинни, чисти и верни... Ето например това:

http://dardjiling.blogspot.com/2011/05/blog-post_27.html -

 не е нужен дори внимателен прочит на този уникален фантастичен мишмаш.  Както и примерно това:

https://www.edinenie-vsemirno.net/

в което най-отдолу може да се зачете следната изтрещялост:

Бележка на Росица Авела от 06.06.2020 година
Днес Единният Отец ми рече, че би било добре да сложим на видно място на главната страница на сайта следното:

СЪОБЩЕНИЕ
Относно употребата на буквата „з“

Скъпи приятели,
На сайта умишлено се прекрати почти напълно употребата на буквата „з“ и тече процес на постепенното ѝ отстраняване от всички текстове.
Употребата на тая буква остава само в думи, които правят връСка с илюзията. По тоя начин става ясно, че там има някаква опасност и така да ни е в помощ в бъдеще нейната употреба, вместо във вреда, както беше досега!
Подробното обяснение е в част 10 на статията „Работа върху говора относно превръщането му в Слово”, в част Работа в Духовността.

Ти да видиш, имало и "по-висша духовност"... Аз  мислех, че е като бременността - или има духовност или няма. 

 

Много обичам басните за доброто и злото, с които ежедневно се упражняваме, залъгваме и самозалъгваме. 

При положение, че всички сме субекти, с различен вектор на разбиранията, много трудно можем да дефинираме еднозначно тия две етични категории. Затова са ми още по-големи любимци тези, които говорят за тях в абсолютни измерения. 

Какво е "добро" и какво е "зло"? 

Преди всичко това са впечатления за света, и то първични, произлизащи от емоции като болка и удоволствие. Това, което ти доставя страдание, е зло, а доставящото наслада - добро. 

Съответно в социалната среда, когато някой ти е удобен, е добър, и обратно - щом е неудобен, е лош.

преди 2 минути, _ramus_ написа:

Вярванията на малкия човек за хипотетичен идеален Живот в "Големия свят", си остават малки, при всички положения.

Смятам, че човек може да се променя и развива. В т. см. малкият МОЖЕ да стане голям. 

преди 3 часа, Търсещ истини написа:

дайте пример

Пример с ниска духовност = Рамус! За висша не бих си позволил да давам, но същата аз лично съм я виждал в православни отци. Пример = в Сливен отец Евгений. Със същия извън църковните му задължения може да общуваш в свободен разговор и определено успява със обикновени думи, а не усукани да обясни на простичкия човек вид проблематика. Не ползва цитати от евангелията. Тях ги ползва при служба!!! 

преди 6 минути, Търсещ истини написа:

В т. см. малкият МОЖЕ да стане голям. 

как - като се сънува "как било в големия свят"?

Те това го упражнява всеки неграмотник и невежа, щото е лесно и е нужна само фантазия. Ако си нямаш лична - ползваш готовите клиширани социални версии, предлагани навсякъде из виртуала и реала. И всеки да си припознае "според него си".

Нима не се зачита и сред темата ли? Но... и малкия човек имал нужда от неговите си малки неща. Ми да ги има - никой не му ги отнема. Но децата не се смесват с тия в прогимназията и лесно си личат "разликите'. И малките деца вече си нямат детска градина и същата я припознават навсякъде и сред всичко.

преди 1 минута, iИ.дИоNд.Ni написа:

Пример с ниска духовност = Рамус!

Не зная как ще се почувства Рамус, но аз намирам за весело това,че не му отказахте духовност. Доверявам ви се за отец Евгений, а за Рамус се съгласявам, че не е благ и деликатен в приказките си. Все пак, във виртуала можем само да оценяваме думите, а не делата, по които хората се познават. Може би той е добър и загрижен за семейството и никой от съседите не го намира за зъбат... знае ли човек?

преди 3 минути, _ramus_ написа:

как - като се сънува "как било в големия свят"?

не, като практикува.

преди 5 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

усукани да обясни на простичкия човек вид проблематика

простичките хорица не ме интересуват. С нищо. Онова, което е "усукано за малкия неграмотен човечец", за интелигентния - е естественост. И никой не е задължен да превръща публичен форум в класна стая за първолаци. И при положение че първолака се изживява на народен духовен мъдрец, умник и нахакан Бай Ганьо. За тоя и класната стая не помага с нищо.

преди 11 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Пример с ниска духовност = ...

Връщам се на тези думи, защото стигат до идеята, че ВСЕКИ ЧОВЕК Е ДУХОВЕН. Което, свързано с темата означава, че не религията е тази, която го определя. Няма недуховни хора, както няма и хора без психичен живот. Йес! Да!

Е, другото е да се самоусъвършенстваш.

преди 7 минути, Търсещ истини написа:

като практикува.

и как ще практикуваш дифенциално смятане, след като още си на "числата до 10"? Кой ще измине пътя, при кого ще се реализират наслагванията.

Не ме интересува етикета и огледалото на някой или някои. Не се интересува рамус дали е добър или лош, умен или глупав - според който както си намери според щенията си. И рамус - също не се интересува от тия етикети и не ги ползва. И когато ги ползва - е само заради нуждата от сравнения и аналогии - щото "простичкия човечец" е също една гола фикция за такива, като сливенския фатмак, който да си ползва за театралните си постановки сред темите.

Директен и прям съм. И не съм задължен да милвам някого по челцето, нито да го галя докато се гушка и търсил подкрепа докато "пропадал". Не и в тема за духовност и още две три, в които реализирам някои от личните си цели. За мен това са сериозни неща, а не детинщини.

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

почувства Рамус

В случая говорим за образа Рамус, а не човека който стои де факто зад същия.

Ето една хипотеза:

Нека приемем, че аз съм болничен служител (санитарен асистент) на вид инвалид който поради естеството на заболяването си е обездвижен. Може ли да променям неговата мисъл?! 

Как бихте разграничили къде той ми диктува и къде аз проявявам своя мисъл по въпроса?! 

В това отношение не сме до толкова развити в България, че посредством "сламка" да се контактува в социалната сфера. 

Дадох го като пример, поради наличието на въпросния ИИ-чо, който и на двамата ни до известна степен е познат "образ". 

преди 8 минути, _ramus_ написа:

простичките хорица не ме интересуват.

То е ясно като на котка в тъмна стая. 

Жив и здрав бъди. 

преди 8 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Как бихте разграничили къде той ми диктува и къде аз проявявам своя мисъл по въпроса?! 

изключително лесно. Толкова е просто да се различи - то "мисленето" е думичка за дъвкане и джвакане само за деца. Тия, които сме усвоили как да мислим, го познаваме и лесно го различаваме, спрямо тия, дето само го имитират и подражават наготово. Те децата помежду си спрягат "мисленето' както е по народному - за всичко дето им е в главите.

Освен това - образите и авторите им - само за театралните постановчици се различават. При рамус и Румен - няма никаква разлика. Проблемът е винаги само в интерпретаторите, защото изхождат от своята си камбанария, а тя е фантастично обусловена, за да им достави възможности да се изживяват на това, което предлага виртуала, но не и реала.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Толкова е просто да се различи

Фантазирай си!  Не ми пречиш.  

преди 1 минута, _ramus_ написа:

как ще практикуваш дифенциално смятане, след като още си на "числата до 10"? Кой ще измине пътя, при кого ще се реализират наслагванията.

Като стана дума за "малък човек", спомних си Чарли в "Светлините на града". Финалната  сцена беше, как прогледналата девойка по ръката го позна, а той смутено си гризеше ноктите. За това не беше нужно диференциално смятане. 

Другото, за "училище и методика на преподаването на духовност" знанията са още на ниво 2+2, така че няма класове. Може би всички сме първолаци. Наистина, има някои неща, за които се иска интелигентност и познаване на интеграли, но за духовност- не зная какво се иска. Заради това стоя в темата, за да търся истината, която не зная. Добре беше да има учител, ама няма.

преди 23 минути, Търсещ истини написа:

Е, другото е да се самоусъвършенстваш.

Психологически всеки достига своя апогей. Някои до края на живота си са дейни. Те не се самоусъвършенстват, а правят реални дейности и дори на смъртно ложе са се вкопчели в живота и продължават да мечтаят. Да, от страни изглежда, че нарежда, командват, но блясъка на очите им когато им "угодиш" е неописуем. Красотата на една загатната усмивка под неугледния им вид. 

Нямаш си и най-малка представа как като малки деца се радват на снега и че някой ги е извел на вън, а не само да им сменя подлогите и тъпчи с разни хапчета които омаломощават мозъка. 

До толкова мога да споделя! 

п.п. Както ми направиха забележка в една друга тема, то не би следвало да изтъквам себе си. Все пак аз обаче решавам какво да споделя, как и къде, а дали е истина, то определено няма как да разберете. В края на краищата такива като мен изобщо не ви са в полезрението на интересите Ви. 

преди 1 минута, Търсещ истини написа:

За това не беше нужно диференциално смятане. 

Но образът на Чарли - е напълно идеализиран образ. Умилението и преклонението пред визираната постъпка във филма е съвсем инстинктивна и емоционална, но не и обмислена.

Разбирате ли - мотивацията към онова, което се нарича "добро", доста често може да е напълно егоистична. И тук идва въпросът - за кого това е "добро". Цялата работа има значение за оня, онова, онези, към когото е насочена и как той/те го отразява/т.

Да, идеалите имат значение в някакъв етап. Интелигентността също има значение, защото тя е част от път, който минава през наслагвания. Никое парче от пътя не може да се прескочи и много добре си личат ония, дето вече с главата си са "изминали безброй пътища", защото те не са изминали нищо, а само фантазират онова, което си представят относно "изминалите". Вижте нивото на клишетата из темата, а и из целия форум - за да видите какъв е мащаба на фантазните пътешественици. И те съвети дават, наставления, посочвания и за това е цялата работа.

Така малкият човек си представя че е голям. Изминава се път през егоизма, но и през други неща. Идеалът на социума който се постулира като контра на личните и егоистични пориви - не означава непременно ДОБРО. Добро е - за онзи, който има полза. Добро е - за групата, когато тя е от полза за нея. Злото - се постановява който както си му пасва на фантазиите. 

Затова поставих някои несъвместимости по "социалните митове" между различните им "части".

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Разбирате ли - мотивацията към онова, което се нарича "добро", доста често може да е напълно егоистична.

Мисля, добре се свърза добър и духовен човек, но сам споменахте, че е за друга тема. Ще отложа отговора си, за да помисля...

преди 17 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

не би следвало да изтъквам себе си. Все пак аз обаче ...решавам да споделя,

Разбира се, че не изтъкваш колко си добър - само решаваш да го "споделиш". Духовно, разбира се.

Учителката в детската градина се пленява колко умилително е да се зарадват децата на снега... Въх, просълзих се... от смях.

Ех, така е - идеалът за духовността и доброто. Просто идеалът е за тия, дето си нямат друг път... а просто да се изживеят на добри и така - колко са духовни, или пък религиозни. Да напомнят че и в малкия свят "големите работи" са голяма работа. И хич "големите ора" да не се надуват, щото и малките могат

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

но сам споменахте, че е за друга тема

Тя... и другата тема е... пак за детската градина. И независимо от авторката на "оная тема", те списващите са пак едни и същи. И няма как да не са... едни и същи се напират "да решават какво да споделят" докато си навличат едни или други дрешки за пред огледалото на монитора. Както и хора тотално объркани дори и в това че не са си намерили още клишенцата с които да заместят дефицита на пълнеж.

преди 10 минути, Търсещ истини написа:

добре се свърза добър и духовен човек

Ми за мен - никак не се връзва. Ако земята някъде е червена, и кръвта също е червена, означава ли че кръвта и земята се "добре се свързват".

Идеалите са за това - идеологията предпоставя липсващо или минимално ниво на компетентност, на критичност, на осмисляне. Щом има някакво усещане за правдивост, и има възможност да се усети полза, аналогия с други внушения - също от ползи - значи ... воала - ето я истината.

Добротата е изключително изменчива и контекстуално зависима категория. А тук дори живеят с идеята че "тя е вселенски определена", при това "съвсем ясно' и само работата е да се следва, да се разбере, и да й се служи. Ако има проблеми и несъответствия - значи че някой не е разбрал "духовното послание на висшите учители"...

И байдъуей - погледнете визираните линкове - и без никакво взиране ще забележите ясно изключителната наивност, неграмотия и ниво на самозаблуди и... изливане на всичко това в една обща бозичка, която дори не става и за деца.