Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 1 минута, _ramus_ написа:

да, за грешащия - може би няма. Това говори достатъчно за него, байдъуей.

Грешник е всеки тук, въпроса е че някои се изживяват на "ПРАВ(едниц)И". И нарамили личните си вярвания тръгват по виртуала за да ги проповядват. И идват игрите на проповедници, на будители, защитници, пояснители, съветници... Когато в живота липсва нещо... се намира "шорткът" с който да се компенсира. :) 

Отново си прав, но дори и аз, в детинското ми неразбиране на пълния набор от социално програмиране, не съм "отлепил" толкова ... и все още "болят" някой твои думи... верно е, че са полезни, щот ако няма "болка(страдание)" няма и стимул за развитие на Разума... ама, се надявам да не се откажа....и да зарежа "безполезните ситуации"....

...мен са ме били и таман да се откажа вече да влизам в битки, други са ми споделяли, че много съм им помогнал като съм ял боя, дето те не биха искали да "ядат"...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 3,4k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

преди 15 минути, _ramus_ написа:

е напълно адекватно. Да - спира развитието. Не четенето - докато чете, той преживява фантазно нещо си... и не се развива. Развитието почва там, където спира преживяването и фантазирането. докато си сред тях - няма как да се случва развитие.

Докато човек чете роман, умът е активен. Той анализира случващото се в романа и взема науната поука от сюжета. Не е нужно да изживееш нещо за да се поучиш от него. Какво като от гледна точка на четящия случващото се в романа не е реално. То и ежедневният живот е илюзорен от определена гледна точка, но това не пречи на хората да се развивават в него.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, kipen написа:

щот ако няма "болка(страдание)" няма и стимул за развитие на Разума

всъщност такова нещо няма. Друга е маханиката и механизмите... но това е без значение за темата.

Идеята ми е, че разума е територия в която изживяванията са "формално прекратени", на тях им е даден байпас в значимостта и ролята им за "изхода".

няма как от страдание да възникне стимул за развитие - на каквото и да било. Ако беше така - милиардите "страдащи" деца, щяха вече да са буди. Страданието е симптом на "болестите' от растежа. То показва "етапа".

Няма как разумен човек да се занимава със 'страдание', освен символично, алегорично или като част от онова, през което е преминал, като опитност и познание. "детските представи" за РАЗУМ през цялото време включват в него "детските си елементи", защото въображението също има своите ограничения и в него се отпечатват чудесно особеностите на самите "въображатели'. Или с други думи - пишеш какво си въобразяваш и така се пишеш "кой си и докъде си". Дори няма значение че въобразеното ще е репликация или повторително клише.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, _ramus_ написа:

Друга е маханиката и механизмите... но това е без значение за темата.

Ех, аре са... нямало значение за темата... ми че по-голяма, да не каж всички религии, като инструменти за "вкарване у кошарата", се базират точно на този концепт.. а па в тема за "Религия и духовност" да не се изкаже повече по-въпроса не мисля, че е  без значение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
току-що, Shiniasu написа:

Той анализира случващото се в романа и взема науната поука от сюжета.

само човек с аналитична нагласа. Но същия не прави това само с романите, а и е така по принцип - и в живота извън тях.

И между другото - няма нищо в романа, което да не е част от живота на самия Живеещ. Като обаче, от друга страна - не е част от неговият живот, като романа, между другото - е само фантазията на друг човек, направена с елементите на сходно-живеещите.

Въобще не е адекватно че хората така четат романи - всъщност магията на романа е именно в преживяването. И най-изключителните романисти - са именно авторите които умеят чрез словото си да вкарат читателя в магията (му) да преживее през себе си, онова, което чете. Но той преживява чрез себе си фантазията на друг човек. Визирам именно литературния стил РОМАН, нали? :)

Да, освен преживяванията в романа и фантазията на романиста са вплетени много информационни следи. Историкът би погледнал на историческия роман по свой исторически поглед, примерно - ако не се включи в магията на преживяването. Но който влезе в магията - той сънува романа. Трудно ми е да допусна че това не ти се е случвало, предвид профила който си описал за себе си.

 


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Четенето на книги, гледането на филми и т.н. сетивността ти е "включена"  и независимо, че това което четеш, гледаш и т.н., то пряко е свързано с твоя воля, която обогатява твоята информираност. В последствие някъде в бъдеще може асоциативно да достигнеш решение за разрешаването на вид проблематика.

Не само в последствие можеш да достигнеш, а и в самия момент на четене. Всичко така или иначе си зависи от съзнанието и ума - и осъзнавайки сюжета на романа и осъзнавайки живота извън романа.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 19 минути, kipen написа:

нямало значение за темата

не, смисъла е че "няма значение за ТИЯ в темата". Тук няма дори основно ниво - няма как да се говори за сериозни положения от широк синтезен характер, при положение че липсва основа и изминат път, липсват качества, опит, умения... Липсват наслагванията които тепърва предстоят.

преди 18 минути, Shiniasu написа:

Всичко така или иначе си зависи от съзнанието и ума - и осъзнавайки сюжета на романа и осъзнавайки живота извън романа.

точно защото зависи от тия - докато се сънува и преживява "като свое" няма как да е налице осъзнаване. Когато това вече би било налице - РОМАНА вече губи възможността си да породи магия и спира да е "магнетичен" и става просто обикновено четиво - един ще отсее в него нещо, друг - друго. Човек с определено ниво на самосъзнание, е тогава, когато (условно) започне да прави разлика между сънуването си и извън него - при реални взаимодействия, без да ползва 'презумпция' и "преводач".

Примерно - за историци и библиолози - библията не е свето писание, а информационен извор на исторически, макар и религиозни, сведения. За шахматист - ще е друго... Докато "религиозния й последовател, който е приел че това са свещени слова от бог, троица, дух или т.н. - изведнъж същото четиво вече има съвсем друг "характер" ...

Не четивата определят начина на "прочитането им". Винаги магията е само отвътре - в интерпретатора, наречен "четящ". Тук сред форума това се предоказва ъгейн, енд ъгейн.

=========

Тук има нещо, на което мога да обърна специално внимание, един много характерен модел, който лесно разкрива етапността и последователността им, както и несъвместимостите:

Всеки роман, който касае "полета на фантазията", както например АЛИСА в страната на... вътре има действие, случва се нещо... има развитие... но накрая АЛИСА се връща в света от който е "влезнала някъде".

Примерно друг вариант - "приказка без край" - героите се потапят сред фантазията си, изживяват, преживяват, преминават нещо си... но накрая книгата свършва, магията спира и... това е все пак естественост.

Докато тук има хора които живеят някъде сред една вкопчена своя фантазна магия и желаят тя никога да не свърши. Много ясно си пишат защо не искат и защо не биха го позволили да се случи. И водят битките си да спрат "магията си", с идеята колко е истинска за тях, по силата на неврални механизми се реализира самозаблудата и нуждата им от нея...

Виждаш ли - читателят дори и да преживява романа, идеята е "книгата да свърши" като се затвори корицата. Това е проблема  че магията на преживяването трябва да свърши и фантазьорът да излезе от сънуването си.

Обаче... фантазията е толкова притегателна, тя придава възможност за преживяване, а първичните дялове на мозъка се лъжат, защото те са програмирани по старата схема - че човек преживява само онова, като рефлексия от "реалния свят". Така е било за "тия сред пещерите и джунглите" - преживяват само онова, което е отражение на "реално случване". Но за ХОМО след тях - се появява възможност мозъка да се изиграва сам, че един дял от него работи фантазно, друг дял - от фантазията преживява и поражда изживявания, а други дялове се лъжат че "това не е фантазия", а е реалност, щом има преживяване не може да не е "истина". 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Еййй, как зад паравана на "другите" поряза детинската ми любознателност....ама... кат се замисля на моето силно желание да разбера, вероятно по-правилно си преценил, че не е удачно във форумния момент да бъде изказан отговор в безпристрастна форма...че може и да ме "заболи" повече, отколкото мога да понеса, преди да загубя съзнателност?! 

Редактирано от kipen (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, Shiniasu написа:

Не само в последствие можеш да достигнеш, а и в самия момент на четене.

Зависи. Да, нещо от прочетеното може асоциативно да ти даде решение на вид проблематика с която си се сблъскал по-рано, но по съществено е за в бъдеще. Трябва обаче да си способен за асоциативен подход, т.е. привидно нямащи общо неща да ги свърже. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, kipen написа:

вероятно по-правилно си преценил,

не, надценяваш ме. Няма как "да те преценя" правилно. Просто следвам нивото което оставяш и виждам че любопитството е повече в емоционален план. И не е достатъчно и че докато все още има играта на 'страдания' не може да е налице "другото".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Медидацията не е по различна от естествения сън с тази разлика, че съня е неволен, докато при медитация си трябва вид воля. Това е все едно да си взимаш душ, за да си почистиш съзнанието. Да, има хора които киснят по-продължително в банята, но въпросните в последствие придобиват вид болезнена чувствителност и прочие ... 

Нека да започна с това, че има различни видове медитация. При медитация все пак си с будно съзнание. Да, при някои варианти можеш да сведеш мисълта почти до нула, но си оставаш в съзнание. Ако целта е просто да се успокоиш и възстановиш, това си е просто релаксация. Ако решиш да изследваш себе си, психиката си, мотивация, предразположености, отношение към определени неща и т.н., това вече е свързано и с участието на ума. При всички случаи не може да се каже, че медитиращият е извън реалния свят. Е да, има и техники за визуализация, при които човек си представя разни неща, но и те имат определено въздействие - зависи дали човекът е наясно какво точно прави и с каква цел.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, Shiniasu написа:

При медитация все пак си с будно съзнание.

Вярващият също е убеден че е в "будно съзнание". :) Също така - и "Медитиращият". Но дали? Също - И ДОКОЛКО е будно, доколко е "съзнание"...

Ако беше толкова просто - нямаше да я има "магията" и тия списващи сред форума.

преди 8 минути, Shiniasu написа:

Нека да започна с това,

:) възможно ли е да забележиш сам как клишетата заучени от прочита ти избиват в изразността и словото ти. Обаче ти си с идеята че си с "будно съзнание", нали? 

Просто опримерявам горното, от предишния цитат. Всеки коментар тук - е пример за същото (не само твой)

Що е то СЪЗНАНИЕ и какво точно е ОСЪЗНАВАНЕ - е много тънък лед, на който текат психичните пързалки.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, _ramus_ написа:

Ако беше така - милиардите "страдащи" деца

Страдащи защо пък си го сложил в кавички, не може ли в някои случаи наистина да допуснеш, че страдат. От физическа или душевна болка. Да вземем буквално случай с дете, което страда от физическа болка, ти с "детското" му развитие ли ще се занимаваш? Или ще се присмиваш на жертвите на телефонни измамници. От друга страна

преди 22 минути, _ramus_ написа:

няма как от страдание да възникне стимул за развитие - на каквото и да било.

Това важи само за неосъзнатото, отъждествено състояние на страдание. Но може да бъде добър стимул за теб, ако изпиташ състрадание. Да не говорим, че при осъзнаване на състоянията, в които по навик живеем, дори общожеланото щастие придобива горчив вкус и той трябва да се понася, което си е страдание. Работата върху себе си в този смисъл винаги е впрегната с някакъв вид страдание, но в съзнанието вървят едновременно два или дори три слоя на осъзнаване, едновременни противоположни емоции и идеи. Естетическото преживяване е свързано с противоположни по заряд чувства, може да имаш естетическо преживяване на ръба на висока скала или наблюдавайки буря, или четейки роман, които инстинктивно те отблъскват и плашат, но и привличат с красота. Оттам и възклицанието "страхотно". 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, witness написа:

Оттам и възклицанието "страхотно".

и.... прочете ли че развитието започва след като преминат всички тия. Или просто си реагираш, щото си получила "импулс".

Сред живота си живеят "деца", които още не са разбрали че не са "деца, които страдат от физическа болка", защото това е отдавна отминало, а те го сънуват и бягат от него, защото фантазират че е "истинско". Или се крият цял живот сред фантазните си построения, защото "извън тяхната защитна черупка" светът е голям, лош и смъртта им ги дебне отсякъде.

Развитието почва и е възможно само след като се 'затвори корицата на книгата-фантазията'. Има отработващи моменти, преминава се през един по-широк взор, поглед, опитност - да. Ползите ги има... но няма кой да ги "оползотвори", защото децата (и особено "страдащите" ) са привлечени от магнита на фантазното построение, което също им дава възможност да (се) преживеят, сякаш са извън сънуването. И с все сила се задържат заспали, за да имат сънуване, а не будност. И да - потъналият в магията също е с изживяването и усещането че е "в будно съзнание".

Останалите глупости които ми приписваш ( за "присмиването", вкл. ) - и ти, вероятно също претендираш че си в "будно съзнание". :) Чудесен пример, байдуей, с който предостави стандартна емоционална реакция на "засегната". Да, в някаква литературна тренирана форма, но опаковката не променя съдържанието.

====

Направо "будните съзнания" сред темата трещят да се късат - от будност и осъзнатост. Не са им нужни медитации - и там е същото, защото не медитацията определя Медитиращия, а е обратното.

Нека се зачете темата - почти всеки коментар в нея е на "сънуващ своя си сън". Дори претенцията че по принцип форумите били за "споделяне" - на какво точно? Вижда се лесно кой в какво си е вкопчен, сам си пише защо, според кое, доколко... И отчаяният опит да останат вкопчени направо във вечността. Отгоре на всичкото - развитие било - сигурно, колкото е "и будно съзнанието". Развитие, ама насън. И кво значение да има, след като сънуването поражда изживяване. И формулата - щом изживявам, значи съм буден, значи съм жив - е обикновена и проста самозаблуда. И само защото е спасителна.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 24 минути, Shiniasu написа:

визуализация

Не бих го нарекъл по този начин, но, да, вид мисловна представа е. В последствие може да направиш нагледност (да нахвърлиш щрихи), после да направиш вид оцветяване и вид по-възприемчив за другите образ по който да стане вид нещо в бъдеще. 

Всичко се свежда до колко си в състояние да се концентрираш и възможността ти от многобройните превключвания да ти остане спомен. 

Кратко казано: По мое мнение естествено. Медитацията е способността да изпаднеш в транс съзнателност без това да доведе до вид неблагоприятни последствия било то на теб или на околните и в частност на материалния свят.  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Нема по-големи от тия в Сливен, специално.

Възможно е. Аз съм останал с впечатление, че е от Пернишко...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, _ramus_ написа:

Останалите глупости които ми приписваш ( за "присмиването", вкл. ) - и ти, вероятно също претендираш че си в "будно съзнание".

За нищо не претендирам. Защо реагираш по един и същи начин и то моментално, без да се замисляш. Тази автоматичност да не би да е някакво развитие? От петнайсет години да пишеш едно и също, по един и същи начин, все в същите ненормални количества думи. Между другото, ти не си спрял да се присмиваш и по този начин да ставаш смешен, защото не го виждаш. Ти си сляп за собствените си проявления, кой не ти го е казвал. Задълбоченост само на локуми, иначе вятър в черепа. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 минути, ncl написа:

Аз съм останал с впечатление, че е от Пернишко...

 

преди 6 минути, ncl написа:

Възможно е.

да, той пък е останал с впечатлението че "клонира ОС" и "се забавлявал". :lol6:

Но пък мадхямика дори вярва във фантазията си че "повторенията създавали впечатления и така умът се променял, като път към осъзнаване". Шарени хора, с шарени фантазии, за които те пораждат "впечатления".

преди 4 минути, witness написа:

Задълбоченост само на локуми, иначе вятър в черепа.

така, така - на метлата "само ти виждаш", а рамус е "слепия. :lol6:Той реагира автоматично, той не чете...".

Чудесни примери редиш - много будни, много осъзнати, сериозни... Те децата са само страдалци и мъченици... Ти още не си пораснала и няма как - не заради страданието, а защото се криеш от него. Намерила си всякакви черупки - религиозни, учителни, ментиш си ги комбинирайки... ама само на книжки. като опре да затвориш книжката - и - ще споделиш ли за "практикума си". Не че не си го правила, де - просто напомням, щото може би си с идеята че се развиваш и че "не повтаряш нищо".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 минута, _ramus_ написа:
преди 4 минути, ncl написа:

Аз съм останал с впечатление, че е от Пернишко...

 

преди 4 минути, ncl написа:

Възможно е.

да, той пък е останал с впечатлението че "клонира ОС" и "се забавлявал". :lol6:

Аз пък познавам един от Сандански, дето плува 3 км под вода, с вързани ръце и крака!

Като го питам как го прави, ми обяснява за "същества", но никога не ми е казвал, че може чрез "транссъзнатизиране" да променя неблагоприятно "материалния свят", щото всичко било въпрос "на разрешение"...

Ама като го питам - Яне, а ти що немаш осигуровки, не ти ли се бачка - следва ... Ти не си духовен!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

разбира се - фантазиите са много богати на построения. Добре че са те, щото иначе "как ще се вярва" какво има на небето и земята.

Тук някои и "романи" спрягаха за същото, но...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, witness написа:

Задълбоченост само на локуми, иначе вятър в черепа. 

Не го възприемай като човек и по-лесно ще го разбереш. Това е просто една система от неврони. Към същата изпращаш вид сигнали. ;) Не очаквай вид отговор по-различен от вчера, днес. Защо го прави, то само той си знае. Докато не си направи "ресет" сам, то не очаквай нова мисъл от него. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 минути, kipen написа:

Ти не си духовен!

оо, широк опит имам. Един фантазьор от Русе дойде преди 6 години с ясната идея че той владеел тайно духовно бойно изкуство, дето му било диктувано и разкривано (и тренирано) в медитация и "особено състояние на съзнанието. И... дойде от някакъв си интерес - не точно при мен, а при един пловдивски инструктор в БИ, автор на книги...

Та - идва той и при молбата да "покаже" застава в една изкривена стойка, премрежва очи и... наведен до земята прави опит да докосне с пръст плахо крака на "въображаемия си противник". И с идеята че като го пипнел - и това ще му донесе мигновена смърт. :) И с докосването - това била тайна точка, при съприкосновението с неговата енергия... :) А беше слаб, жилав... и с едно характерно замаяно и отнесено изражение и поведение... Направо - върха на енергийността и ползването й като "смъртоносна" (главно за него). 

И като му показаха че нито носи смърт, нито може да е навежда така, защото ще спре генерално - и Фантазния и фантазията му... Не беше много очарован. Но човека искаше да сподели фантазните си модели с някого... да намери сходен, подкрепа... Тръгна си с идеята че "нищо не се е случило". И пак се окопа в черупката, все едно че... нищо. Доволен, щастлив... той също смяташе че е духовен... ама от тия - най-духовните, дето са "над небето, и под земята".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, _ramus_ написа:

И с идеята че като го пипнел - и това ще му донесе мигновена смърт. :)

А каза ли като По (кунг-фу пандата) - "Стакадууу", щрак с кутрето... и марш в другото измерение?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 минути, kipen написа:

и марш в другото измерение?

аз съм прост човек, при това мъж - не ги разбирам тия работи. Ама въпросния явно ги разбираше - та измерения, той пътувал извън тялото, владеел сили, управлявал и задавал разни работи сред всемира... Дори беше толкова самоуверен че можел да направи "демонстрация" за да покаже че това не били празни приказки, а сериозни духовни и просветени дела.

Така са духовните и сред темата - детинщините минават за "духовни" (игри). Не им стиска да пораснат и да излезнат от черупката, но пък... духовността ги е издебнала и ги тръшка отсякъде.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване