преди 2 минути, _ramus_ написа:

това ли го пишеше във въпросната "мъдра книжка", направена за "инакомислещи" и такива дето са отвън на матрицата?

тва ни го разправяше даскала едно време

Еййй, тоз пък и свидетел на Архитекта му е бил даскал...Омммм

И такааааа - сега малко по-сериозни нещица от глупостите които тук се спрягат за "как науката просто открила разни работи, дето религията и в частност определена идеология" била "учила" много преди нея.

И така - ето нещо весело - синтез на аминокиселините от които всъщност е образуват живи организми. Обаче - синтезира се нещо, което дори Създателя не е направил. малииии - какво оскверняване на всевишния... 

Ето оригинала - макар че едва ли някой е толкова навътре в тоя материал, при все че все пак това е "индипендънт", който се позовава на научна публикация.

https://www.independent.co.uk/news/science/major-synthetic-life-breakthrough-scientists-make-first-artificial-enzymes-9896333.html

А ето и статията на български, но има известни неточности, макар че все пак дава общо информационно ниво.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/nauchen-probiv-sinteziraha-pyrvite-izkustveni-enzimi-6028392

======================

Докато си фантазирате свободно относно бла-бла, представени като "наука", някаква си, все пак да напомня, че историята на рационалното отношение към света, е била проблем по принцип за всеки религиозен последовател. И не е започнала от религиозната парадигма, освен като "различаваща се" по единствения дотогава модел, израз на отношение към света, живота, вселената.

Но още в каменната ера някои са забелязвали слънчевите цикли, правили са първите "връзки" между събития, отразявали са ги... И ако религиозния мироглед е бил водещ векове наред, все пак отдавна това не е така. Защото въпросния религиозен мироглед за тия векове не е мръднал с нищо, взимайки модел от писания на неизвестни хора, в сложни и спорни времена и места по глобуса, само и само да се самосъхранят ... някак си. За известно време това е било единственото и все пак е предлагало "нещо". Но от няколко века рациумът е променил човешкия свят условия, култура и начин на живот дотолкова, колкото религията никога не е достигала, въпреки своята далеч по-дълга история.

Разбира се че е безсмислено да се пишат рационални думи, щом се отнася до религиозни последователи и важността на вярата им. Но плямпането на думички от хора които не разбират от наука и рационалност, на други такива хора като тях - има основание, защото е налице съответствие. Но извън него - няма никакъв шанс. Твърде много години рационалния възглед и отношение към света се е борил за откъсване от религиозния. Битките са достатъчно мащабни, защото все пак за хора става въпрос, а не за "нещо си там".

 

Цитат

Откритието, проведено от учени от лабораторията за молекулярна биология MRC в Кеймбридж, също разширява обхвата за намиране на извънземни форми на живот на други планети въз основа на напълно различна биохимия от тази, използвана от живота на Земята.

ъхъ, начи все пак имаме външна намеса...тъй де, много са напреднали тези извънземни форми на живот за да създадът балъци кът хората
които тепърва откриват топлата вода

пп
колкото и голям неверник да съм, това предполага че Адонай на Валкирия е, бил или е реалност или и двете

 

Редактирано 30 ноември 20205 г. от дpъндю (преглед на промените)

преди 2 минути, дpъндю написа:

начи все пак имаме външна намеса

Страшна книжка си чел, ей! нема друга такава... и нема друг такъв читател. Значи топлата вода май за някои е била направо "гореща"...

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Страшна книжка си чел, ей! нема друга такава... и нема друг такъв читател. Значи топлата вода май за някои е била направо "гореща"...

ама ти подаваш линкове, без да ги четеш ли ве?
 

преди 41 минути, дpъндю написа:

...

Дънди .... елементарно е ... отрича, че му липсва емоция и го заменя с = той е духовит.  

Човек, който мислите му са за как да изкара зимата, какво да има на масата, в леглото, за въпросните които се правят на много духовити и считат другите за по-нисши, то какво са?! Инфанти които минават през теб и изобщо не им пука за човечеството, за природата. Хванали "яко" като японски младеж или пенсионер и снимат. Хм, за тях това било документиране. Важно и т.н. 

Не очаквай от хора които не могат да се забавляват с елементарни неща да са възвишени по отношение на своята духовност, да не говорим в своята религиозност. 

Пред оня = Всички сме равни! 

Разликата е, че някои след "интелигентни" удари се изправят, а други не. 

Това са хора които ... хм ... де да си правят опити с психиката на другите, за да извлекат ценното е поносимо, но когато го правят за свое егоистично някакво забавление си е чиста гавра!!!

Както и да е ... Клише: Този който забрави бедността си и се възгордее, че е богат, то знай = не е читав човек!!!

Духовността изисква безкористност!!! Сложиш ли в нея вид корист, значи = не е духовно, а религиозен фанатизъм. 

п.п. Който иска да го анализира, но определено предпочитам да съм идиот, а не "набор от инструкции". 

преди 59 минути, _ramus_ написа:

Ма колко "простичко" да го кажеш?

 

Ами като за теб.

 Едно е да провокираш целенасочена дискусия, друго е да генерираш постове  само с  коментарии за този или онзи.Аз нямам нужда от твоите очи  и уши ,за да си съставя мнение за някой.   Честно,мислех, че вече би трябвало да си омръзнал на самия себе си .Твоите пет за две препускания по постовете и четене под диагонал без изобщо да вникнеш какво ти се "казва" ,  са като   онези  древни ваши,дето разбрали езика на рицарите минаващи през земите ви на път за  Йерушалим, като говор на глухонеми заради ръкомахането . Така започнали да наричат кръстоносците немци. От там сте взели да викате немци и немски език. И ти така ,аз ти говоря на Deutsch, ти ме разбираш на немски.Май племенните инстинкти не са еволюирали.

 

преди 11 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Дънди .... елементарно е ... отрича, че му липсва емоция и го заменя с = той е духовит.  

в линка който той подаде, предполагат че съществуват форми на живот с различна биохимия....демек "Бог създаде човек по свой образ и подобие"
излиза че вероятността Адонай на Валкирия  да го има ич ней малка

Редактирано 30 ноември 20205 г. от дpъндю (преглед на промените)

преди 16 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Духовността изисква безкористност!!! Сложиш ли в нея вид корист, значи = не е духовно, а религиозен фанатизъм. 

А да занимаваш другите със собствените ти заплашителни оценки е безкористно....безценно...за другото има Мастърк..д...

преди 1 минута, дpъндю написа:

в линка който той подаде, предполагат че съществуват форми живот с различна биохимия....демек "Бог създаде човек по свой образ и подобие"
излиза че вероятността Адонай на Валкирия  да го има ич ней малка

Ще отговоря по този начин: Към момента човечеството е 7 милиарда. В един и същ момент на даден човек да му хрумне нещо едновременно с друг е по-голяма в сравнение с миналото. Кой е автора в тоя случай?! 

Навремето населението е било в пъти по-малко, което означава, че въпросната едновременност е била по-малка. 

Кратко: Някои хора не схващат Акселерация и, че не само в "техния" род може да има човек който да разбере истината за този свят или за извън него.  

От край време клишето: Консерватори и либерали е в сила.  Аз защитавам либералите! Консервите ги ползвам само при неблагоприятни условия.  

преди 1 минута, iИ.дИоNд.Ni написа:

Консервите ги ползвам само при неблагоприятни условия.  

аве нека да ги има за всеки случай
знай ли съ га шти потрябват

преди 9 минути, дpъндю написа:

предполагат че съществуват..

Както и предписват...хмм "лечение" на ракови нараствания, щото видиш ли намериха му цаката...на собствената ни имунна система..

Нема да е с наноботове, щот вече имат артифишъл ензим. Е хубаво, де, ама не се споменава структурата на тоз ХNA ензим, еле па подредбата на какви молекули е в основата на имитиращата ДНК  XNA .

преди 2 минути, kipen написа:

А да занимаваш другите със собствените ти заплашителни оценки е безкористно....безценно...за другото има Мастърк..д...

Елементарно е: Казваш занимавам, т.е съм привлякъл внимание. Що ли някои ме забелязва?! Той, ако е концентриран някъде, защо се поддава на това което излъчвам?! Аз, не го засенчвам, а просто махам светлината към него и = хоп = рев ... тоя ми пречи ...  Да се мръдне той, а не аз ...

Виц:

Някъде в далечината, в мъглата,  капитана на самолетоносач вижда светлинка.

- Многокатно предупреждава:

- Внимание, ние сме самолетоносач "Ентъпраз" с водоизместимост ... махнете се от пътя ни. 

Отговор ... никакъв ... до момента в който от другата страна, от към светлината някой успял да намери начин да говори и казал:

- Тук е морски фар на полуостров Балкания, Вие се отклонете, за да не се разбиете!  

Тва, Трансхуманистите, малко са ми като фанатици, с тез желания да модифицират човека...и всеки път в ПР-а на дадена "иновация" стои логото "Правим го за Вас" и ми дават примери или с некви хора с протези или нелечими болести...ма такова е ...Дух на Времето...

 

преди 10 минути, дpъндю написа:

знай ли съ га шти потрябват

Редовно си купувам ... военен навик ...  

преди 1 минута, iИ.дИоNд.Ni написа:

Елементарно е: Казваш занимавам, т.е съм привлякъл внимание. Що ли някои ме забелязва?! Той, ако е концентриран някъде, защо се поддава на това което излъчвам?! Аз, не го засенчвам, а просто махам светлината към него и = хоп = рев ... тоя ми пречи ...  Да се мръдне той, а не аз ...

Виц:

Някъде в далечината, в мъглата,  капитана на самолетоносач вижда светлинка.

- Многокатно предупреждава:

- Внимание, ние сме самолетоносач "Ентъпраз" с водоизместимост ... махнете се от пътя ни. 

Отговор ... никакъв ... до момента в който от другата страна, от към светлината някой успял да намери начин да говори и казал:

- Тук е морски фар на полуостров Балкания, Вие се отклонете, за да не се разбиете!  

Ай, спри се с тва лелеяне за внимание!

Еййй, старчески синдром, че другите имат нужда да ги напътстваш, а само си просиш внимание...

Просто обърнах внимание на несъответствието в изказаното и премълчаното...па ти ако искаш пак го избивай на поучения....и обещания...

преди 59 минути, дpъндю написа:

в линка който той подаде, предполагат че съществуват форми на живот с различна биохимия....демек "Бог създаде човек по свой образ и подобие"
излиза че вероятността Адонай на Валкирия  да го има ич ней малка

и това в научна, а не религиозна публикация!!! Рамус си вкара як автогол с линка към тази публикация.

Аз откога пиша,че Наука и Библия не са в конфликт. Науката, природните закони, само потвърждават и не отричат библейската информация.  Единственото известно  приложение на еволюционната теория в биологията, е при изкуствения отбор. Той обаче съществува далече преди теорията на Дарвин и генетиката е напълно достатъчна за обяснението му.

Повечето еволюционисти, дори Дарвин /подчертавам това/ не са били атеисти , а агностици. Който си е направил труда да прочете нещо от него, знае добре какво пиша.
Ако Дарвиновата теория беше така непротиворечива и вярна и издържана нямаше да има изобщо нужда част от самите му последователи  да предлагат идеята за "обнадеждаващото чудовище", а други да възлагат надеждите си на извънземния произход на живота в частност панспермията. В края на краищата никой, дори самия Дарвин не твърди  ,че това което е видял с "Бигъл"по света   е  категорично становище.Фантастиката само по себе си  не е лоша литература /някои сме фенове на Айзък Азимов/ ,  но такава, която все-пак се изживява като литература, а не като наука.

 

 

@iИ.дИоNд.Ni, тъй като виждам, че отделяш доста време на виртуални комуникации, а и военни теми, ето ти една интересна история, споделена от войн

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

   Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията. Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ” хранител на традицията ”По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самурай се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поржението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъде безупречен бе въпрос на чест за чен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото бях разбра, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка.
Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, войнът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ” земя ”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах”вода”.
Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ” огън ”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ” вятър ”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и изполването на душата в стратегията аз нарекох ” празнота ” в своята школа.
Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновенни, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникат винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне война в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси .
Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него.
След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода.
Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше резлично оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда”
Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях:
Първи беше НЕЗНАНИЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когат реших, че съм се проборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието” врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”НЕЗНАНИЕТО” и ”ЗНАНИЕТО ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат.Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а реши, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”ЗНАНИЕТО” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата към които преди това се бях стремил.Така аз се преборих и победих този противник.
Вървях по пътя ня стратегията и очаквах да срешна следващия си противник и когато това стана отначало не можах да разбера това.
Когато бях на служба при господаря Матсудайра, а аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и ковене. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча.
Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих веобще да ме докосне. Господаря от начина по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателдтво. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч( бокен ) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да вода живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал.
Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещенниците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си.
Една вечер излязох от гостилницата в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданност. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общо-приетия смисъл, защото във всеки един момен, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно самосъжалението, отчаянието и безидейността са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния чонек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никота не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува .
Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ” гърди в гърди ” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечях, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обвземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сеча. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сеча и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е мой война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ” слабост ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ” мързел ”. Ето дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги ге атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание.
Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и ….враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще , умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех … бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега.
Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза ). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял.
Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках …чаках времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време през което бях стоял последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше …ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живата, проумях, че начин да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураи, прочете за битките, която аз един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал ако съм можал да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживяния ми живот и легендата, която имах щастието да преживея.

Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней ( 1644 )."

аааааааа, тоя пост няма да го чета

Той не е за теб, бре колега! Ти нямаш проблем със самотата...па и Времето като последен "противник на пътя" не личи да те побеждава 

преди 2 минути, дpъндю написа:

аааааааа, тоя пост няма да го чета

не знам какво ми става днес. За трети път съм съгласна с теб.

преди 33 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Ще отговоря по този начин: Към момента човечеството е 7 милиарда.

Осъвременявайте си данните. Няколко пъти съм писал. Човечеството вече е 7 милиарда и 800 и няколко милиона.

Аз пък ще го прочета. Няколко пъти.

преди 27 минути, kipen написа:

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

Да беше вкарал под спойлер тялото на теста...

преди 26 минути, дpъндю написа:

аааааааа, тоя пост няма да го чета

То си е за пропускане в такъв вид.

преди 22 минути, valkiria1 написа:

не знам какво ми става днес.

Вероятни виновници:
- Датата
- Часа
- Метереологичното време
😎

преди 10 минути, цър-вул написа:

преди 40 минути, kipen написа:

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

Да беше вкарал под спойлер тялото на теста...

преди 39 минути, дpъндю написа:

аааааааа, тоя пост няма да го чета

То си е за пропускане в такъв вид.

Не знам...просто я копнах историйката, щото ми се стори, че някои неща в нея ще са интересни на @iИ.дИоNд.Ni...

Какво имаш предвид под "спойлер на тялото на теста"?