Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 6 минути, цър-вул написа:

Вероятни виновници:
- Датата
- Часа
- Метереологичното време
😎

това не е дерт... обаче мисля,че по скоро някаква еволюция ме налази...още малко и  лошата Годзила ще изчезне . destroy all monsters explosion GIF

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 3,4k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Публикувани изображения

преди 8 часа, Belhor написа:

Като чета постовете на колегата Козарев излиза, че и науката не се базира на аргументи.

To според тебе може и да не се базира. Науката се базира само и единствено на факти и доказателства, и точно заради това, всяка версия за произхода на човека, различна от еволюционната, е чиста проба спекулация. Дори панспермията не изключва еволюцията, но хипотеза с божествено сътворение, е против всички рамки на разума. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, kipen написа:

@iИ.дИоNд.Ni, тъй като виждам, че отделяш доста време на виртуални комуникации, а и военни теми, ето ти една интересна история, споделена от войн

ПРОТИВНИЦИТЕ на ПЪТЯ

Spoiler

   Като навърших 71-вата си година, аз започнах да разбирам Пътя на стратегията. Така в 1644 година изкачих планината Ивато На Хиго и се уединих в една пещера. Аз съм воин от рода Фудживара. Казвам се Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара и съм от провинция Харима. Роден съм като самурай, но по-голямата си част от живота и пътя си на самоусъвършенстване прекарах като самотен скитащ ” хранител на традицията ”По това време беше страшен мор и много хора останаха без господар. Някои от нас станаха бандити и извратиха учението, други предадоха вековните традиции на своите предци и от воини-самурай се превърнаха в занаятчии и търговци, други търпяхме лишения, но не предадохме смисъла на своя живот. Наричаха ни ронини, но ние бяхме толкова различни. Много мои съвременници смятат, че аз съм най-великия воин, който се е радвал на Свещения остров, понеже никога не познах загуба, както в двубой, така и по време на битка. Въпреки, че много хора ме превъзнасяха, още от времето когато бях млад, аз не си позволявах да се главозамаям, защото смисъла има не победата и поржението, а стратегията. Затова никога не се разделях с моя меч, дори когато се къпех. Да бъде безупречен бе въпрос на чест за чен. По време на дългия си и бурен живот, преживях много битки и се изправих срещу много врагове. С времето помъдрях и започнах да разбирам, че трябва да започна да се готвя за последната си решителна битка, затова трябваше да предизвикам всичките си противници наведнъж, защото бях разбра, че скоро ще загубя битката с най-страшния си враг. Чувствах, че той е някъде наблизо и че скоро ще ми бъде дадено да го видя. Досега само предчувствах неговото присъствие интуитивно, знаех кой е той. Може би Превеликия Буда щеше да ми помогне в моята битка.
Изкачих се сам пеша до върха на планината, чувствах се като поклонник, а не толкова като велик воин. Когато се изкачих до някъде, усетих как богинята Канон ме направлява и ми подсказва, че деня на битката е настъпил. След известно обикаляне се натъкнах на една пещера и реших да предам своите дарове именно тук. През цялото време осезателно чувствах въздействието на Силата. Тя ме направляваше и ми подсказваше какво да правя. На входа на пещерата оставих доспехите, свалих дрехите си, оставих дори и меча си, с когото никога не бях се разделял. Изведнъж почувствах, че нищо което може да се носи, няма ми свърши работа в последната битка. Винаги съм изпитвал страх да се разделя с доспехите и с оръжието си. Понякога дори ми се присмиваха, защото и в банята, влизах с въоръжението си. Но сега въпреки, че се съблякох не се чувствах гол. Усещах как съм изграден от всички качества, които бях изградил в дългия си път на воин. Това не беше просто моето старческо тяло, а легендата, войнът, който воюваше, побеждаваше и се бореше докрай. Всичко наистина ценно беше в мен, всички техники бяха в моите крака и ръце. Това аз наричах ” земя ”. В мускулите и сухожилията беше заложена тактиката и прийомите за победа. Целият ми опит се концентрира и разбрах, че в преследването на стратегията съм постигнал знания, които мога да използвам дори и когато съм съвсем гол. Това аз винаги наричах”вода”.
Когато тръгнах към центъра на пещерата, всичко около мен се раздвижи и аз проумях, че сърцето и чувствата, които бях изпитал през целия си живот са с мен. Почувствах огромно желание да победя и в тази битка. Това аз наричах ” огън ”. Когато застанах в центъра на огромната пещера, която представляваше нещо като голяма зала в храм, аз се съсредоточих и почувствах духа си в едно единно цяло. Сега проумях, че духът винаги е бил с мен и никога не ме е изоставял. Проумях, че работата върху него е била от полза, въпреки, че това не ми изглеждаше така, докато бях по-млад и силен и че често ми се струваше, че е загуба на време. Тези тренировки в моята школа се наричаха ” вятър ”. След като се изправих и бях готов за битката без да изпитвам страх, без да се замислям за материалните неща, без да изпитвам глад или жажда, без да се интересувам от правдата и неправдата, изпаднах в дълбока медитация и изполването на душата в стратегията аз нарекох ” празнота ” в своята школа.
Когато изпаднах в това състояние, аз започнах да предизвиквам противниците. Те не бяха обикновенни, но това не ме притесняваше, аз знаех всичко за тях, защото бях побеждавал всеки един от тях в различен период от живота си. Въпреки това бях нащрек. Знаех за тях, че те не са обикновени. При всеки един човек са различни, при някои хора, някои противници ги има, при други хора ги няма. При различните хора един и същ противник се проявява с различна сила. Най-големия, силен и опасен противник е този, който е изправен в момента пред теб и се бориш срещу него. Освен това победата над един противник, с нищо не помага за нова победа. Тоест всеки противник е смъртоносен и ако малкия проблем може да те унищожи, той е опасен противник. Няма малки и големи противници, те никога не трябва да се подценяват. За човека, най-лесното нещо е да се бори с противниците на друг човек, защото на другите е дадено да виждат грешките ти, но за теб е много трудно да го направиш. Често човек, не можейки да преодолее противниците си се предава и смята противниците си за свои приятели и дори не може да ги възприеме като такива. Противникът съществува само ако го храниш със сила, защото той черпи сила от теб. Ако победиш един противник той престава да съществува. Противникат винаги напада и никога не се отказва. Той е като неизменна част от воина. Образно винаги съм си го представял като море, когато водата се плиска на брега сушата отстъпва толкова колкото водата настъпва, а след това става обратното. Всеки противник може да бъде смъртоносен и да превърне война в сянка. Воинът, който е горял в огъня на сраженията с противниците, знае, че не може да излезе победител, но смисъла е в битката, а не в някаква победа. Защото победата е временно състояние, а битката е целия живот и който търси смисъла в края на пътя не може да оцени, че през цялото време ходи по пътя, който търси .
Знаех и още неща. Например, че не всички противници могат да се видят, най-опасни са тези които нямаш сила да ги видиш и едва след това са тези, които ви е страх да предизвикате. И воина знае, че никога не трябва да е самодоволен и никога не може да е сигурен, защото никога няма да разбере дали някой противник, няма да остане скрит от него.
След като изпаднах в мобилизация и дълбока медитация, изведнъж света около мен се преобрази. По пода от входа на пещерата започна да навлиза гъста мъгла и се стелеше на пластове по пода.
Изведнъж от мъглата започнаха да се изправят противниците. Те бяха вдървени и се изправяха като пружина, както бяха легнали по гръб се изправяха без никакво движение. И всеки един от тях бе въоръжен с блестящи доспехи и шлем, както и държеше резлично оръжие в ръцете си. Аз стоях и наблюдавах всичко това без да се развълнувам и да трепна, защото знаех, че тяхната същност не е човешка, а е демонска. Всеки един от тях мяташе мълнии от очите си и ме заплашваше, но аз вече ги познавах и те не ме плашеха. Цял живот бях учил моите ученици да гледат на врага не с човешки поглед, а с ”погледа, който идва отвъд преражданията, твърд като камъка от който е изсечен Буда”
Противниците стояха на различни места, знаех, че няма значение кой къде се появява, защото всички са еднакво опасни. Все пак ще ви кажа така както аз ги видях:
Първи беше НЕЗНАНИЕТО, той изглеждаше като младеж с още непораснала брада. Такива момчета като него бях виждал много още докато живеех при чичо си и навлизах в пътя на воина. Знаех, че невинния му поглед е заблудил много воини и техните глави стоят в неговата победна пирамида.Той въртеше някак вяло и несръчно меча, но аз знаех, че е безскрупулен убиец. Бях се борил с него години наред и много пъти щях да се предам. Едва след като твърдо реших да следвам пътя на стратегията и станах човек на знанието, разбрах с какъв противник съм имал работа. Най-голямата обида, която аз някога съм произнасял в живота си това беше ”НЕВЕЖА”. Всички хора, които не могат да преодолеят НЕЗНАНИЕТО са мъртви хора и невежи. Характерно за невежите е ,че те си позволяват много да говорят и то с лекота, за неща, от които нищо не разбират. Когат реших, че съм се проборил с ”незнанието” и си мислех, че вече съм тръгнал по пътя на воина, аз вече съм бил встъпил в безкомпромисна борба със следващия си противник. Но аз тогава още не знаех и затова го търсех, но за мое голямо учудване навсякъде срещах само ”незнанието”. Въпреки натрапчивостта на първият ми противник, аз проявих твърдост и не си позволих да повярвам, че съм се преборил с първия си противник и продължих да вървя по пътя на самоусъвършенстването. Един ден отново срещнах ”незнанието”, това се случи на един безлюден каменист път. Тогава следвах пътя скитайки като ронин. Изведнъж реших да атакувам своя противник и извадих меча срещу него и той същи извади оръжието си, и именно тогава забелязах, че изглеждаше като ”незнанието” врагът ми имаше перфектна техника. Освен това забелязах, че колкото по-добре работя аз, толкова по-добър и разнообразен ставаше и моя противник. Защото когато се опиташ да победиш ”НЕЗНАНИЕТО” всъщност разширяваш и възможностите си, но така разширяваш възможностите на противника си. Тогава проумях, че ”НЕЗНАНИЕТО” и ”ЗНАНИЕТО ” са братя близнаци и много хора се отчайват, защото не могат да ги различат.Други опитват да прескочат ”знанието ”, защото не го виждат и те никога няма да разберат, че има такъв противник. Най-много хора разбира се губят битката с този противник, защото не могат да повярват, че ”знанието” може да бъде техен враг, а смятат, че той е техен приятел. Знанието всъщност е много опасен противник, той те прегръща, изгражда ти чувство, че си велик и непогрешим воин. Ако не можеш да се пребориш с високото си самочувствие и не продължиш да се бориш, а реши, че битката е завършила и вече всичко ти е ясно, ти вече си паднал под меча на този противник. Но аз видях ”ЗНАНИЕТО” като противник много ясно и след това вече не беше трудно да го победя. Никога не се поддадох на самодоволството и винаги продължавах да се самоусъвършенствам. Постепенно ставах все по-добър и силен. Един ден разбрах, че без сам да разбера как и кога бях постигнал много от качествата към които преди това се бях стремил.Така аз се преборих и победих този противник.
Вървях по пътя ня стратегията и очаквах да срешна следващия си противник и когато това стана отначало не можах да разбера това.
Когато бях на служба при господаря Матсудайра, а аз бях назначен за ковач на гардовете на бойните мечове. Господарят не знаеше кой съм аз, но въпреки всичко се отнасяше с уважение към мен. Длъжността на леяр на гардове съчетава занаятчийски умения с художествен талант. Гарда на меча беше много важна част от оръжието, тъй като той трябваше да бъде здрав и с такава форма, че да предпазва ръцете. Освен това гарда беше единствената част от меча, която предаваше някакъв облик на оръжието и само там беше разрешено да се прилагат някакви художествени моменти. За тази работа се изискваха специални умения и сръчност, защото в едно малко парче метал трябваше да се вложи много изкуство и това трябваше да стане с много прецизно леене и ковене. Поради това, създателите на гардове за оръжия бяха на висока почит навсякъде и рядко се срещаха. Понеже според всички се справях много добре те ме познаваха като занаятчия, но не и като майстор на меча.
Един ден господаря Матсудайра се упражняваше в работа с меча, а той беше добър майстор на бойните умения. Аз минавах случайно покрай тях, изведнъж господаря ме покани съвсем случайно да му партнирам. Тази покана беше по скоро заповед и ми беше отправена, защото може би аз бях последния човек когото господаря не беше победил вече. Той беше много категоричен. Изведнъж в мен се навдигна едно желание да му покажа нивото си и да му докажа, че има много грешки, които си личаха още от заемането на позиция. Това чувство го подтиснах много трудно. После ми се появи желанието просто да победя. След това ми се появи желанието да защитя честта си и да докажа репутацията си на безупречен воин. Преодолях и това желание и се изправих срещу господаря. В сърцето си нямах никакво желание да победя, не изпитвах желание да нараня или унижа противника. Отначало трябваше да работим с бойни остриета. Оставих Матсудайра-сан да работи, а аз само отстъпвах като не му позволих веобще да ме докосне. Господаря от начина по който се движех разбра, че си има работа с велик воин и падна на колене пред мен като ми благодареше, че съм пощадил живота му, въпреки глупавото му предизвикателдтво. Освен това той се обърна към мен като към учител и ме помоли да му покажа някои от моите секретни техники. Каза ми също така, че самата работа с мен ще бъде чест за него. Тогава аз помолих да ми дадат дървен меч( бокен ) и помолих да ме поставят в утежнена ситуация, заставайки отдолу на стълбите, които водеха към библиотеката. Срещу неговото реално острие и в затруднено положение, аз започнах да се движа и на всяко стъпало му демонстрирах всички възможни начини по които мога да го убия, от различни позиции и в различни ситуации. Матсудайра беше искрено впечатлен и ме помоли да стана негов личен инструктор, както и на армията му. Аз отказах и продължих да вода живота си на скитащ воин. Така открих и преодолях следващия голям противник – ГОРДОСТТА. Неговата сила се състоеше в това, че колкото повече работиш, толкова повече се гордееш с това, което си постигнал.
Един ден от есента на 1605 година, когато си тренирах и усъвършенствах уменията си в боравенето с дървен меч( бокен ) в двора на храма ”Хозоин ” изпаднах в медитация. Същата година бях избил в двубой всички мъже от клана Сейджиро, исконни врагове на моя род Харима. Отидох в храма Хозоин, на юг от столицата. Там се състезавах с Оку Хозоин, който беше ученик на Хоин Иней и най-добър боец на школата в борба с копие. Победих го само с дървения меч и оттогава взех решение да не използвам вече истинско стоманено острие. Вече бях воювал повече от 20 години, като бях победил всичките си противници, а те бяха повече от 60 и повечето от тях бях унищожил. Името ми вече беше се превърнало в легенда за времето в което живеех. И бях започнал да мисля, че вече няма какво да науча и всичко съм постигнал. Така постепенно започнах да губя стимула си. Един ден се разхождах и присъствах на един спор между двама монаси, за смисъла на живота и пътя на Буда. Тогава разбрах, че през цялото време съм се плъзгал по повърхността. И реших, че трябва да вникна в същността на живота и да видя как ще използвам това в моя път на стратегията. Но именно тогава се появи следващия ми противник, а именно РЕПУТАЦИЯТА. И аз осъзнах, че ако се поддам на този враг той ще ме превърне в мъртвец и до края на живота ще трябва да не правя нищо, от страх да не изпадна както отначало в състояние на ученик. И нарочно се заставих и се превърнах в ученик и така преодолях този противник. Всеки ден участвах в спорове със свещенниците и поучителни разговори с настоятели. Така придадох дух на стратегията си.
Една вечер излязох от гостилницата в която бях отседнал и се чувствах много оттегчен и без път и излязох, за да подишам чист въздух и да погледам звездите. Изведнъж забелязах една фигура свита в тъмната сянка отстрани на сградата. Когато излезе иззад ъгъла разбрах, че виждам следващия си противник. Той изглеждаше като мръсен градски просяк. Косата му беше сплъстена и неподстригана, видът му беше окаян. Отначало много го подцених, но после се стегнах и се сетих, че съм виждал този враг и неговото име беше САМОТА. И изведнъж разбрах, че откакто следвах пътя на воина, винаги съм бил самотен, всички хора от предишния ми живот бяха за мен като сенки и никога не допуснах около мен да има други хора, защото Пътя означава Преданност. Пътя изисква от нас да сме безупречни, а това също така означава да имаш високи изисквания към хората около теб. Изведнъж се оказа, че за да бъда воин около себе си трябва да имам само воини, а между воини не може да има приятелство, в общо-приетия смисъл, защото във всеки един момен, те са в Последната си решителна битка и са твърде заети с нея. Самотата винаги се е просмуквала в живота ми и изведнъж ми стана тъжно като се замислих за живота си. Именно самосъжалението, отчаянието и безидейността са оръжия на самотата. Но аз не се поддадох и проумях, че досега винаги бях отблъсквал самотата чрез ентусиазъм, амбиция, заинтересованост и предаване на смисъла на всичко с което се занимавам. И проумях, че Пътя на воина винаги минава в самота. Воинът е най-самотния чонек. Ето, аз например сам се отделих от обществото и се отдадох с жестока преданост в търсене на просветлението. С единствената цел да усъвършенствам своето умение, аз не живеех като останалите хора, скитах из Япония, зимните студове ме пронизваха, ветровете ме издухваха, а дъждовете ме мокриха, не се грижих за косата си, никога не погледнах жена. Никота не предадох изкуството, като практикувам друга професия. Тогава разбрах, че съм победил самотата, защото тя беше престанала да съществува за мен и аз вече не чувствах, че съм самотен. Прибрах се в гостилницата и заспах. Но самотата никога не се предава съвсем и понякога отново и отново ме атакува .
Следващите противници се изправиха пред мен в един много труден за мен, а и за цяла Япония, момент. През 1636 година южните кланове и християните събраха голяма армия и се възбунтуваха срещу най-великия воин и пълководец и най-справедлив господар Йеясу Токугава. Аз тогава бях на 55 години и вече бях изморен от битки и сражения, но осиновения ми син Йори участваше като капитан и аз бях привлечен също. Отдадоха ми почести като на голям воин. Това беше най-кръвопролитната битка провеждана някога в Япония. За три денонощия ” гърди в гърди ” основно с катана, бяха избити около 70 000 души. Битката беше жестока. Непрекъснато сечях, вече не знаех колко хора бях избил. Настроенията ми се сменяха с развитие на битката, ту ме обвземаше някаква масова психоза и ярост, ту изпадах в апатия, но продължавах да сеча. Отначало при загубата на желание изпитвах страх да не би да загубя живота си, но постепенно избих толкова хора, че престанах да оценявам живота, в това число и собствения си. Сърцето ми се беше вкоравило и не изпитвах нищо към никой. Не можех да спра и изведнъж разбрах, че тялото ми е просто инструмент за убиване в ръцете на някой друг. Контрола и майсторството, които бях работил толкова години да постигна не бяха мои. Продължавах да сеча и постепенно загубих чувството си за Път, идеята си за добро и зло, продължих да убивам, но и това престана да има значение за мен от едно време натам. Така открих следващия си противник, а именно УМОРАТА. Той изглеждаше като безличен, обикновен воин, изправи се срещу мен в битката. Когато го погледнах изведнъж осъзнах безсмислеността на битката и че това не е мой война и всичко в мен крещеше да спра и да се откажа, да се предам и че може би дори е по-добре да умра, само и само да намеря покой. Но изведнъж намерих сили и се преборих с всичко това и просто продължих битката. Така преодолях следващия си противник и се сетих, че вече го познавам от преди и след това винаги в момент на слабост ми се е появявал, защото неговото второ име е ” слабост ” а когато тя те превземе преди да си се изморил се нарича ” мързел ”. Ето дори когато пиша тези редове съм уморен. Някои хора смятат, че като остарееш враговете започват да те атакуват, но аз смятам, че по-скоро те винаги ге атакуват, но като остарееш ставаш по-чувствителен към тях и започваш да им обръщаш повече внимание.
Същият ден, когато вечерта си почивах, получих мощен пристъп на СТРАХ. Това беше най-силния ми противник. С него бях общувал и воювал през цялото време, той беше мой съветник, приятел и ….враг. Изведнъж тази вечер проумях, че на другия ден ще , умра, усетих го с цялото си тяло и дух. Знаех … бях сигурен, че ще умра и целият ми живот започна да минава пред очите ми. Страхът се процеждаше през цялото време и постепенно ме обсебваше. Заспах за един – два часа рано сутринта, въпреки че бях мъртво уморен от сечта предния ден. Картината на собствената ми смърт се смесваше с кървави сцени от предния ден. Сутринта станах и светкавично взех решение какво да правя. Не направих нищо специално, реших, че щом досега цял живот съм смятал, че това е правилния начин на живот и борба, сега накрая няма да изневеря на живота си. Никога не бих допуснал да се обърна с гръб към страха и да бягам, нямаше да направя това и сега.
Сутринта станах проведох сутрешното си ритуално къпане (шикантаза ). То се състои в изкъпване и тоалет, концентрацията с която се изпълнява е голяма, защото всеки воин трябва да се приготви да посрещне смъртта този ден. Този ритуал много ми помогна и аз съвсем се подготвих да посрещна смъртта. Въпреки, че смъртта тази сутрин присъстваше по различен начин. Измих се, хапнах и когато започна битката, аз отново се включих вътре. Тогава разбрах, че победих още един от враговете си, защото страх се побеждава само по един начин, като се изправиш срещу него. Но пък и страха никога не може да бъде победен напълно. Не умрях този ден, защото не се уплаших и имах смелостта да се изправя пред смъртта. Така преодолях страха, а когато не те е страх не можеш да умреш, могат да те убият, но не и докато си жив да възприемеш, че си умрял.
Така стоях в центъра на пещерата и всичките ми врагове ме бяха обкръжили като стари приятели и аз чаках, защото знаех, че в този ден ще се срещна и с най-страшния си враг. Всички стояхме като вцепенени, аз ги гледах и си спомнях различни случки в които бях се срещал с тях. И стоях и чаках …чаках времето минаваше, а нищо повече не се случваше. И аз се взирах, за да видя дали няма нещо което да съм пропуснал. И изведнъж като мълния ме порази просветление. Разбрах, че през цялото време през което бях стоял последният ми враг е бил пред мен. Но той е най-страшния противник, защото на много хора не е дадено да го видят, а това е най-страшното нещо. Защото повечето хора го ползват като средство, той предоставя възможност и е нещото върху което градим пътя и живота си. И разбрах, че докато съм чакал нещо да се случи аз вече съм губил и разбрах също така, че докато съм побеждавал този или онзи противник и съм водил всичките си битки, аз съм губил от този последния противник и проумях, че него никой не може да го победи и даже малко хора могат да го видят. И проумях, че аз вече бях загубил и ще загубя последната си битка с него. Изведнъж ме обзе ярост, а после примирение и не знаех как да го победя, защото моето време вече свършваше и нямах повече време, за да спечеля. А името на този противник беше …ВРЕМЕ. И ето аз прекланям глава и въпреки, че не мога да победя и ще си отида така от живата, проумях, че начин да му противодействам се състои именно в това и бях щастлив и благодарих на Буда. Седнах по най-бързия начин и написах всичко за тази случка. И ако ти днес стоиш и четеш йероглифи, това означава, че все още битката продължава и ти ще продължиш битката с враговете. Въпреки, че битката няма да бъде моя битка, а ще бъде твоя битка. А срещу ВРЕМЕТО не е възможно да се победи, но щом има битка това вече е победа за воините. И така ти читателю мой, надявам се млад самураи, прочете за битките, която аз един стар воин от Харима, проведох в живота си. Бих се радвал ако съм можал да ти бъда с нещо полезен, множете и разпространявайте знанието за доброто и за Пътя на воина. Ако някаква ирония на съдбата унищожи тези листове, за мен ще остане удовлетворението от смислено изживяния ми живот и легендата, която имах щастието да преживея.

Това е записано през първите десет дни от десетия месец в двадесетата година на Каней ( 1644 )."

 

Те това. :) 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 33 минути, цър-вул написа:

Гледам, че подгряваш BBQ. Ами, това не е дамско занимание. ;) 

 абе имах и по хубави времена:( ,Мечолари ми посвети даже стих , и го сложих за спомен в профила си ,  а  сега к`во ,като взехте да крякате еволюция, та еволюция, ами еволюирах :sobbing:

на 19.07.2013 г. в 6:57, mecholari написа:

Царице на исраел,

забий кинжала си дълбоко във сърцето ми,

да цъфне като роза

и с кървави ръце рисувай в проза...


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, valkiria1 написа:

взехте да крякате еволюция, та еволюция

Ааа, нье - аз съм за дивергенция. Пък била тя постигната и с революция. 
Ъх, и крякането е функция на орган, който не ми е даден. :D 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 26 минути, васил козарев написа:

 Дори панспермията не изключва еволюцията, но хипотеза с божествено сътворение, е против всички рамки на разума. 

Продължаваш да се заиграваш с неща, които не знаеш. Какви са тия детски приказки  от рода на Али Баба и летящото килимче.

Панспермията е течение създадено точно от противници на Дарвин.Уйлям Томсън физик,учен ,основоположник на термодинамиката  е твърдо против писаниците на Дарвин. Последния е бил любител естествоизпитател без никаква солидна научна подготовка, когато се качва на кораба "Бигъл".През това време Томсън открива Третия термодинамичен ефект ,който носи неговото име.Твоите дрънканици напълно съсипват и малката симпатия, която някой има към еволюционната теория тук. Панспермията само променя мястото на началното действие  и не отменя наличието на Творец..Разбира се преди това трябва да се уцели момента, кой точно астероид  ще донесе качествени спори ,които да не изгорят при преминаването през стратосферата. Колко пък противоречи на теорията за Големия взрив отделна работа.Не е ли време да престанеш да се самоубиваш в тоя раздел?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, kipen написа:

Не знам...просто я копнах историйката, щото ми се стори, че някои неща в нея ще са интересни на @iИ.дИоNд.Ni...

Какво имаш предвид под "спойлер на тялото на теста"?

Spoiler

Това!

Това се прави на по-големи текстове. ;) или ... 

Така който иска го отваря, а който не = не. 

Кратко: По този начин било културно и не "привличаш" (разсейваш другите. :) 

Да не говорим примерно за, че може и на ЛС. ;) 

Споко = и аз все още не съм я научил тази суб култура ... 

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Shiniasu написа:

Не отговори на въпроса, но зададе друг. Информацията е вид форма. Самата дума го подсказва. Физическият носител за мен не е нещо различно от информацията.

Тогава какъв отговор на въпроса ти да дам - дали ги смесвам? Ти сам си отговори.

преди 18 часа, Myanmar написа:

Оборва те наличието на изкуствения интелект. А тъкмо квантовата физика дава решение как да създадем мозък, който превъзхожда цялото човечество наведнъж.

0000291856-article3.jpg

Американският технологичен концерн Google обяви, че е създал компютър, постигнал „квантово надмощие“, извършвайки за 200 секунди изчисление, което би отнело около 10 000 години на най-бързите суперкомпютри.

https://www.investor.bg/harduer/459/a/kvantov-kompiutyr-na-google-reshava-za-minuti-zadacha-za-10-000-godini--291856/

Информацията е именно физическия носител.

Исках да кажа, че нищо не се появява само по себе си. Поне такива са ни наблюденията на този етап от развитието на разума на човечеството. Това важи и за изкуствения интелект.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Тогава какъв отговор на въпроса ти да дам - дали ги смесвам? Ти сам си отговори.

Що искаш да отговоря вместо теб:Смесваш ги. Което намирам за погрешно, но това си е твой проблем.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, kipen написа:

пътя...

Spoiler

Признавам си, не го допрочетох. 

Известна ми е философията на "свободните самураи" и това, че не всеки от тях е ронин. 

Основното е следното: За да имаш противници, то първо трябва да имаш Император.

Империите по вид организация на обществото са вече "далече" назад в историята. 

Духовността на един самурай започва и свършва с неговия Император. 

Погрешно е да се смята, че в последствие (след кончината на императора) въпросния самурай трябва да се оттегли и да се себе усъвършенства. Това противоречи на кодекса на самураите.

Що се касае за свободните хора, то същите не усвояват вид бойни умения. Те може и да са създадени от "несвободни", НО към даден момент от живота си избират да се движат по свой път, а не така както е "начертано" по територията където са родени. Същите тръгват на път, за да намерят къде да живеят без вид господар. Според техните схващания не би следвало да срещат противници, за да се налага да се отбраняват. Реално те не се интересуват от обществения живот и в тоя случай не биха оставели вид завет за в бъдеще. За тях не е меродавна вид мъдрост, която да бъде предадена към бъдещи хора които желаят да станат свободни и миролюбиви. 

Те, живеят тъй както умеят и определено не пишат стихове или проза. :)   

Въпросната духовност се отнася за хора родили се в общество в което принципалът е Императора! Извън въпросното общество не е меродавна! 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, васил козарев написа:

Науката се базира само и единствено на факти и доказателства, и точно заради това, всяка версия за произхода на човека, различна от еволюционната, е чиста проба спекулация.

Науката не се базира само и единствено на факти. Ако беше така, нямаше да има различни научни теории по един и същ проблем. Колкото до еволюционната теория и нейната научност, можеш да погледнеш този текст, който показва други гледни точки (също на учени) и също подкрепени с факти.

http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ferrell/vfec/chap12.htm

http://bojidarmarinov.com/bgrecon/Ferrell/vfec/chap13.htm

Можеш да прегледаш и другите глави, но тези двете се засегнаха в темата.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Материята е само и единствено носителя на информация. Човек или придобива способност да я обработва или не. От въпросната информация той или съгражда вид нов носител (по свое подобие) или възпроизвежда върху друга материя информацията. 

Затова и познавателните способности на човек в случая не играят роля по отношение дали ще остави информацията на друг (подобен на него) носител или ще избере друга форма на материята, където въпросната информация да се съхрани. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 53 минути, Shiniasu написа:

Що искаш да отговоря вместо теб:Смесваш ги. Което намирам за погрешно, но това си е твой проблем.

Да, смесвам ги, но не намирам проблем или грешка в това, следователно проблемът не е мой. Ти вече отговори като написа:

Информацията е вид форма. Самата дума го подсказва. Физическият носител за мен не е нещо различно от информацията.

Дуалността - "ум" и "тяло" е отречена от Буда. В това няма нужда да се вярва, а може да се провери чрез собствен опит. "Ум" и "тяло" съ-съществуват във взаимоотношение едно с друго.

Това също може да ти е от полза, за да разбереш какво мисля, пиша и практикувам:

The Buddha

Gautama Buddha, Buddhism and the body, and Pratītyasamutpāda

The Buddha (480–400 B.C.E), founder of Buddhism, described the mind and the body as depending on each other in a way that two sheaves of reeds were to stand leaning against one another and taught that the world consists of mind and matter which work together, interdependently. Buddhist teachings describe the mind as manifesting from moment to moment, one thought moment at a time as a fast flowing stream. The components that make up the mind are known as the five aggregates (i.e., material form, feelings, perception, volition, and sensory consciousness), which arise and pass away continuously. The arising and passing of these aggregates in the present moment is described as being influenced by five causal laws: biological laws, psychological laws, physical laws, volitional laws, and universal laws. The Buddhist practice of mindfulness involves attending to this constantly changing mind-stream.

Ultimately, the Buddha's philosophy is that both mind and forms are conditionally arising qualities of an ever-changing universe in which, when nirvāna is attained, all phenomenal experience ceases to exist. According to the anattā doctrine of the Buddha, the conceptual self is a mere mental construct of an individual entity and is basically an impermanent illusion, sustained by form, sensation, perception, thought and consciousness. The Buddha argued that mentally clinging to any views will result in delusion and stress, since, according to the Buddha, a real self (conceptual self, being the basis of standpoints and views) cannot be found when the mind has clarity.

https://en.wikipedia.org/wiki/Mind–body_problem#The_Buddha

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Материята е само и единствено носителя на информация. Човек или придобива способност да я обработва или не. От въпросната информация той или съгражда вид нов носител (по свое подобие) или възпроизвежда върху друга материя информацията. 

Затова и познавателните способности на човек в случая не играят роля по отношение дали ще остави информацията на друг (подобен на него) носител или ще избере друга форма на материята, където въпросната информация да се съхрани. 

В случая ставаше въпрос за формата. Ти пишеш за материята. Формата най-общо казано е организирана материя. Разсъжденията относно материята сама по себе си, са твърде абстрактни, за да ги обсъждаме. Просто в думите ще се изгуби смисъла. Така или иначе пишем за информация, без да сме дефинирали понятието. Първосигнално в мен възникна определението, че това е вяка една съвкупност от взаимозависимости, които съзнанието е способно да възприеме. Значи без съзнание не може да се говори за информация и за форма. Формата е материалната страна, а знанието е това скритото, което се изявява чрез съответната форма. Не може да се отдели формата от информацията, защото знанието се представя пред съзнанието във форма. Но в същото време те не са и едно и също. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Да, смесвам ги, но не намирам проблем или грешка в това, следователно проблемът не е мой. Ти вече отговори като написа:

Информацията е вид форма. Самата дума го подсказва. Физическият носител за мен не е нещо различно от информацията.

По-горе обясних позицията си малко по-обстойно. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 часа, цър-вул написа:
преди 12 часа, valkiria1 написа:

взехте да крякате еволюция, та еволюция

Ааа, нье - аз съм за дивергенция. Пък била тя постигната и с революция. 
Ъх, и крякането е функция на орган, който не ми е даден. :D 

Кво си буташ "дивергенцията" в нашта връзка с ездачката! Ама, де, дивергент с дивергентите! Тя е само МОЯЯЯЯЯ...

зорлем откачих Мианмаро, че беше тръгнал надървени въглища да ползва ВВQ... ...дивергенто - с него май шъ съ погодИм... ама са па и стихове иска... лелееее... ненаситница!

 

преди 3 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Въпросната духовност се отнася за хора родили се в общество в което принципалът е Императора! Извън въпросното общество не е меродавна! 

Е то "теза-противотеза-синтеза" е общовалиден принцип, независимо опитността в какъв тип общество е придобита... "Важното"

беше в споделената вътрешна психодинамика на литературния герой...

 

преди 12 часа, васил козарев написа:

Науката се базира само и единствено на факти и доказателства, и точно заради това, всяка версия за произхода на човека, различна от еволюционната, е чиста проба спекулация.

Г-н Козарев, допуснете за момент, че "спекулацията" може и да е в самата Теория на еволюцията! Все пак сам цитирахте Карл Попър, а той човекът, това му твърдение за фалцируемостта на научните теории го е извел от Теоремата на Гьодел за непълнотата...колкото и съвършено да е изведена една теория, тя е непълна, защото изграждането й се базира на отрицанието на това, което се разглежда... а Светът е едновременен... и всеки наш научен модел на описване е всъщност някаква извадка, в която дори и в Науката се Вярва, че сме описали проява на Естествен Закон, под формата на принцип...а ВСЯКА Теория е субективно обяснение за Закона... и е такава до последващото й издържане на изпитателни тестове...

...помислете разумно - ако Теорията на еволюцията беше фундаментална и напълно истинна(та да подхождате абсолютистки използвайки "отрицанието" - "всяка версия извън...е спекулация), то "гражданското" й име щеше да е Закон за еволюцията! ....

.... към момента в полето на генетичното развитие има май само един набор от Закони - на Мендел ...

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

The components that make up the mind are known as the five aggregates (i.e., material form, feelings, perception, volition, and sensory consciousness)

Требе ти малко алкохолче.... Цок2 , Ха още 5, Охааааа. Липсват ти двата "въглерода", иначе мое и да го докарваш до "Браунов газ"(свободен от "водната решетка" водород), ама да стигнеш до поне първоначалното буди на Охааа( -ОН  в структурата на С2Н5ОН-то), пиянството наречено "Живот", требе да добавиш липсващото "2"... а па то май 2 винаги е "полярността"...  ....Те Шиниацу ти е носителя на противоположното на твоята АННАТА... Той, за сметка на теб е тръгнал към АТМАН-а...

Па, ако ти е интересна неква хипотеза за "Синтез", те ти един американски индиец кво е извел като "размишления" - Atman in Sunyata and the Sunyata of Atman

бай дъ уей .. тая импровизация в уйкипедията за майнд-бодито е добре разработена в Теорията за квантовото съзнание... ама и там "западния модел" си стои в границите на рационализма.... както това е "отразено" и в текста, който си цитирал от уикито...

Примерно Вайрокана е един от 5-те Буди, ама е станал "от" след 5-ти век - пример, и това като механика е станало аналогично на "редакциите" на Библията по разните му там "Събори". "Вайрокана" е станал един от 5-те, според мен, за да може да се синхронизират "петте тела" с "Петте пътеки на Бодхисатвите", само дето тези "пътеки" касаят съзнателни действия, а не възприятия.

Същината на различните Буди тела, като различни "степени" във възприятията е базирана на 7. И това е видно от старите традиции в Пали канона, в които още няколко века преди новата ера са упоменати "The Seven Buddhas of Antiquity (Saptatathāgata)" - "Седемте Буди на античността", което си е "7-те измерения на възприятието", до което може да достигне човек когато "надрасне" егото и остави "буда тялото" в него да се "прояви". Нещо като различни "нива" - примерно "его", "будхи",  та до "самадхи" или до "същински Буда" - "бодхисатва"... просто пример...а не кат тези 5 дето си ги цитирал от уикито...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Материята е само и единствено носителя на информация. Човек или придобива способност да я обработва или не. От въпросната информация той или съгражда вид нов носител (по свое подобие) или възпроизвежда върху друга материя информацията. 

Затова и познавателните способности на човек в случая не играят роля по отношение дали ще остави информацията на друг (подобен на него) носител или ще избере друга форма на материята, където въпросната информация да се съхрани. 

Капитулирах в опитите си да ти разбера мисълта. :brickwall: 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Физическият носител за мен не е нещо различно от информацията.

Дуалността - "ум" и "тяло" е отречена от Буда. В това няма нужда да се вярва, а може да се провери чрез собствен опит. "Ум" и "тяло" съ-съществуват във взаимоотношение едно с друго.

Добре, само не съм сигурна точно какво разбираш под тяло или физически носител. Ако е рупа скандха, понятието трябва малко да се разшири отвъд представите ни за грубо физическо тяло и физически свят, това което виждаме и усещаме.

Понеже самите пет сетивни органа, вратите на възприятието, са дадени като изградени от тънка невидима материя и различни от физическите си носители. Но и те имат специфична форма. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Материята е само и единствено носителя на информация. Човек или придобива способност да я обработва или не. От въпросната информация той или съгражда вид нов носител (по свое подобие) или възпроизвежда върху друга материя информацията. 

Затова и познавателните способности на човек в случая не играят роля по отношение дали ще остави информацията на друг (подобен на него) носител или ще избере друга форма на материята, където въпросната информация да се съхрани. 

 Това ме навежда на мисълта ,че ще можем в бъдеще да си копираме съзнанието да речем в някой компютър и да си живеем с проекции няколко живота едновременно ,което ще се случи след смъртта ни ,но идните поколения може би ще се преселват в отвъдното като едновременно ще са и в земния живот.Сега за сега съзнанието ни се съдържа в едни мозъци тежащи около 1400 грама ,а в бъдеще съзнанието ни туку виж започнало да се побира в микрограма материя там нещо си подобна на компютър.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 39 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:
преди 4 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

....където въпросната информация да се съхрани. 

 Това ме навежда на мисълта ,че ще можем в бъдеще да си копираме съзнанието да речем в някой компютър и да си живеем с проекции няколко живота едновременно

То оставаше и някъде другаде да ти "наведе" мисълтта... Единият се чуди как "да се съхрани", а другият "къде".... те трансхуманистите вече го предлагат, амаа и им требват доброволци, за да постигнат техния мечтан "киборгов свят"....

"И води ме към вечен живот. Enter"

"Учени ще връщат хора от оня свят със замразяване на мозъка"

"Нова компания за мозъчно копиране обещава смърт на потребителите"

 

не бива съзнанието да е мозъка.....ама материализма до тук води...фокусиране върху "тела", а не върху "същности"..

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, васил козарев написа:

Науката се базира само и единствено на факти и доказателства

И къде са доказателствата, че си произлязъл от маймуната? Това са само предположения.
Винаги в началото (всяко правило има изключения) на всяко откритие/теория е предположението > хипотезата. Изключение са случаите, когато фактът те тресне...като Архимед или сър Исак примерно.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, kipen написа:

споделената вътрешна психодинамика на литературния герой...

Имам свой подобен литературен герой, а така също и други. 

Независимо от това, така наречената "психодинамика" няма допирна точка с духовността и/или религията. 

Психиката играе роля когато примерно ти се отнеме вид сетивност и/или вид подвижност, но не и на духовността. 

Не бих казал, че дадена духовност се гради на база психологически особености, от където следва, че появата на вид духовност не е на база гени, нито на база разсъждения. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, valkiria1 написа:

Аз  не казвам,че не вярвам  в науката ,

Там е работата. И да се "стегна" ти ще вярваш в това, което си избираш и според нужди и ползи. В науката - ето, написа си го сама. Пак до вярване опира.

А аз НЕ вярвам - нито на науката, нито на религията, нито на едно или друго. И нито едно от тях не е "доказвало" произхода на човека. НИто едно! Едното има теории и чудесна събирателна система от предположения, която е проверявана непрекъснато за валидация, работи се с нея и е основа на моделите в рационалните представи за живота, произхода и измененията в него.

А другото - също нищо не доказва. Другото е просто писмени приказки за деца, които определени деца си ги харесват, привлича ги, носи им... нещо си. Не употребявам думата 'деца' с никаква негативна конотация. това не променя с нищо детския начин на възприемане на текст, който сработва съвсем първосигнално в четящия го и той се 'докача'.

Така, че нито едно от двата условни варианта, нищо не доказва. Ама - съвсем нищо. Няма сериозен учен, който да твърди че еволюционната теория 'доказва' произхода на живота. :) Това е наивно и може само някой да го вярва. По същия начин е и БигБанг :) И спрягането на имената които са поставили първата стъпка в тия познавателни хипотези (ДАРВИН и ХЪБЛ) нямат отдавна нищо общо с цялата концепция. Смешно е да се критикуват тия две имена и да се спрягат като едни или други, защото ако те бяха живи да погледнат "развитието' на идеите им - нямаше да си го познаят по нищо.

Ако погледнеш общото кратно - на вярването в едно или друго - да, научната концепция, и религиозната такава си стават за вярване и по този начин вярващия си взима от което му е изгодно парченца и си жонглира с тях. Демек - взима си от всяка една за да си  ги наглася да са му от полза. Така са и примерите тук. 

Това че един или друг били религиозни, какви били семействата им - това е бил материала, това е имало, такива са хората. Вероятно и Леонардо е минал през храма, но минал и заминал. И без да съм Леонардо, и аз така - минах и заминах "през храма". Не съм се родил невярващ - просто минах по своето си. Затова са етапи - за да се израстват, да се минава от един в друг.

Животът е промяна. Той е развитие. Всеки човек - също е една непрекъсната динамика и нищо не остава неподвижно и неизменчиво в него... и навсякъде другаде. Всичко се движи, повторенията не са движение, щом довеждат до повторения. Нищо предишно не е в сегашното и всяко движение носи своето си "сега". може да изглежда само че всеки ден се повтаря... но не е така - всъщност нито една секунда, не повтаря нещо, което е било преди нея. Нито един миг не се покрива с нещо преди него.

Може да повярваш на заблудата че днес е като вчера и защо не - и утре да е като днес. Някои предпочитат заблудата, други - им е любопитно какво е отвъд нея. Всеки е някъде по пътя си.

Склонността да се живее с повторения и модели от предишни отражения е човешка склонност, но това е съвсем друга тема и за нея тук няма подготвени. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

копираме съзнанието

Понеже в момента се занимавам с клониране на ОС, то да, ще е възможно прехвърляне на съзнанието на друг носител, но определено в тоя случай ще се наложи да се премахнат вид драйвери и се монтират други, а това означава, че не ще бъдем ние. ;) Грубо казано ще се наложи вид калибриране по отношение на сетивата на новия носител. О, да, той ще мисли по нашия начин, но не ще може да постъпва като нас. ;) 

Има и нещо друго. Някои от нас остаряваме по-бърже. Както се казва в песента: "Остаряваме бавно ... по-видимо аз ... ;) или обратното ... :) 

Знаеш ли какво е усещането когато някой твой набор те погледне и види, че не си се изменил от как те познава преди 50 години, или как един млад те погледне, види, че не ползваш помади и се усъмни в думите ти, че си на възраст на неговия дядо?! :)  

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Това ме навежда на мисълта ,че ще можем в бъдеще да си копираме съзнанието да речем в някой компютър

ъъ - нека все пак да не споменаваш думичката "мисъл". Още не можеш да различаваш "мислене" от фантазиране. :lol6:

А също така и че освен разликата между тия две думички, бог докато ти е нашепвал вселенските истини, си е премълчал за някои въпроси от съвсем житейско и образователно естество. :) Така, че - пак разказваш за някакви филмчета, дето си гледал, някъде, някога си.

=====

И да запитам някои пишещи - защо въобще се изаквате да плямпате положения, които само ги подозирате, и то малко "сънено" - като казуса за информацията и носителя. То квантови съзнания, то нива на съзнателности, псевдонаучни изцепки и свободни съчинения... И вече - говорителите, насред говорилните им.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, _ramus_ написа:

ъъ - нека все пак да не споменаваш думичката "мисъл". Още не можеш да различаваш "мислене" от фантазиране. :lol6:

Spoiler

Това, че ти фантазираш не означава, че другия постъпва като теб.

Вижда се твоя начин на мислене. Същия е способен само и единствено да деградира. 

Жал ми става, че си ограничен, но това си можеш. 

Живей си в ограничената ти способност на познание!

Тук сме именно за това, да обменяме мисли по отношение на вид тема, към момента ти не си споделил своя мисъл, а само и единствено коментираш вид разсъждения на друг.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване