преди 31 минути, Shiniasu написа:

Освен това психичното, ако трябва да се направи паралел с религиите и конкретно с християнството, се отнася до душата.

For the Buddha, consciousness is comparable to a magic show. This is a most extraordinary exposition, not to be found in any other philosophical system, because the soul theory tries to sit pretty on consciousness when all other foundations are shattered. But then, even this citadel itself the Buddha has described in this discourse as essenceless and hollow, as a magical illusion.

The penetration into the conditioned nature of consciousness is tantamount to a storming of the citadel of the illusory self.

Bhikkhu Kañukurunde Nanananda

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

Нямаме критерий да разграничим Възвишено от Земно.

Няма общоприети критерии. Затова споменах идеалите, които всеки си е приел и може да направи съпоставка с тях. 

Аз не сам привърженик на това да се търси дефиниция за духовност, която да бъде приета от всички и с която да се съобразяват. За мен по-важен е принципът духовното да посочва пътя за промяна от това, което човекът е, към това, което счита за по-добро. То е ясно, че оценката и на двете е проблемна и зависи от конкретния случай.

преди 17 часа, Shiniasu написа:

Но така или иначе понятия като духовност едва ли могат да се дефинират съвсем точно.

Ами, според мен може, верно в доста широки рамки, но поне са рамки!

През вековете хората в обществата са изследвали Живота и са дали дефиниция за "духовно". Широката рамка на тази дефиниция се състои в субективното разделяне на целокупните дейности и мотивиращите фактори(нуждите, потребностите) при живеенето на хората в две сфери. 

Сфера на материалното и такава на духовното. Това е и базата на "Пирамидата на Маслоу", но с примерно, йерархично "подредени" основните нужди на човека.

А защо в днешно време, ма толкова се експонира "липсата" на връзка между материалното и духовното?! Защото е въпрос на водещи идеологии. Това са колективни процеси, а ние като индивиди в обществата сме попили/"отразяваме" всеки по нещо...някой хора може и да са нараснали тези "програми", ама повечето сме "в тях"...

...някой пък направо "преживяват" програмираните "рефрени"(на потвърждение и отхвърляне, на "магарето и моркова") в идеологиите...но това е заради "изгубените позици" на Религията в общественото съзнание.

А всяка идеология е основана на идеята "нещо да се промени".... но "визира" масата...тълпата...малко странно, но според мен "визира" и гражданското общество (ако такова има постигнато сред някаква съвкупност от индивиди) посредством интегрирането на идеята за "промяна към по-съвършенно". 

Но все пак целта и същността на идеологията е в това да подчини без остатък човека, за да стане той изпълнител и слуга на тази идеология.

Така или иначе темата е и за "Религия", а според мен, всяка колективно изповядвана(обществена) религия е разновидност на идеология, но е с "насоченост" към отделния индивид, а пък религиозната система от вярвания, убеждения, на която е построена самата религия, често на днешно време, от инструмент за консолидиране на обществото е превърната единствено в способ за контрол... не и без дейното участие на безотговорно понижаващото се ниво на култура сред клира и масите(които вече са повече към "тълпа" - а не " гражданско общество").

А пък това, съвсем естествено обуславя и процес на "индивидуализиране" на основните идеи в религиозните доктрини... не че "топлата вода" не е "открита", ама историята се повтаря... и пак...и пак...само дето други хора вече "преживяват романа", "сценариите"..."училището"

И кофтито, което е субективно мое мнение, е че и в идеологиите и в обществените религии основата на мотивирането на индивидите за "придържане" е Страхът. Страхът от липси, от вина, от грешки и неизбежната реакция на "приобщените към.. идеологията или религията" на "отлюспване"...поради "липса на нравственост".... а това е системата на управление, базирана на Страха. А пък всички форми на Страх, възникват като реакции на реалната липса на задоволеност на цитираните по-гори основни човешки нужди или субективната убеденост, че няма възможност да бъдат задоволени..

А на тази основа се обуславя и широк колективен потенциал, които бива насочван към дадена "господстваща" идеология..."моркова" е самото обещание, че баш по еди кой си начин ще се преодолеят страховете, задоволят нуждите на всички....

Е някой хора са "видяли", че това е практически невъзможно...и са разбрали какво е "Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая"... но в една песен пееха, че "Шоуто трябва да продължи"... е така се е родила концепцията за устойчивото развитие, ама .. и това е само програмен документ дето терията не се прилага на практика, щото трудно се балансира ентропията, когато за негентропичен противовесен фактор се ползва Страхът.

Хубавото за Индивида в цялата дандания, според мен, е че осъзнаването на фарсът, че "прогресираме", "отлепването от борбата", освобождава псих.енергия, която съвсем естествено (иначе като "откровение") се насочва и в "духовното" като индивидуален опит за се "надрасне материалното".

А това на по-ежедневен език звучи като - да се осъзнае "преходността" на дейностите подсигуряване на екзистенцията и да се обърне съзнателно внимание на това, което е "извън" тези дейности. А хората преди нас са описвали и са извеждали "продукти" от "духовния живот", при който човешката Душевност, чрез творчески личностни актове, е възпроизвеждала копия на този "вътрешен живот на Духа" като отражение на Духа и неговите форми, наблюдавани във външния свят.

"Романтизмът" е бил доста красив етап от развитието на западното общество, към което и ние вече клоним. Но на запад вече минаха Постмодерното и вече са се "засилили" към Виртуалното... не че ние ще закъснеем да "отразим" тези процеси... 

...най-малкото чрез импринтирането на заместители на комплексното значение на "духовност", които си имат специфична насоченост...колко е хубаво да сме "духовни", а зад паравана на промененото значение на думата, да се крие "стремеж към изключителност" поради практикуване на некви, доскоро окултни практики... яко тщеславие на неосъзнато разрасналото се Его, което субективно преживява, че е "част от Океана", ама услужливо на самото него си, забравя, че е "капка"... и те ти мании за величие и месиански комплекси. 

 

преди 20 часа, kipen написа:

Ти от кои си?! Монах ли си, мирянин ли си? Да знам дали да ти "напълня една торба ориз" или да те попитам къде е твоята "торба"...

Щото в "твоята торба" би следвало да "откриеш" и надМЕНното отношение спрямо други хора, в зависимост от културните "достижения" на цивилизацията им и вярата ти, че няма как, без да са "нравствени"(спрямо твоя морал) па да са "духовни"...

...  не ми се струва полезно да се фокусирам на надмощието на дадено нещо, неместо да търся принципа, по който се е получило "разделението" 

Не съм монах, мирянин съм. Надменното отношение спрямо други хора не е част от будистката нравственост. Що е то будистка нравственост е описано достатъчно ясно в Калама Сутта. Това, което ще изпита човек в този или друг свят (ако представата за личност продължава да съществува по някакъв начин след смъртта на тялото) е в пряка зависимост (карма или причинно-следствена връзка) от мислите, думите и делата проявяващи се в потока на съзнанието, който субективно се възприема за "аз" и "мое".

https://theravadabg.files.wordpress.com/2018/10/an_3_65.pdf

преди 38 минути, Śūnyatā написа:

For the Buddha, consciousness is comparable to a magic show.

Доста добре към момента, според мен, бе описано "сънуването" на "сънуващия", на който storytellera разказва "приказки от 1001 нощ", но и аз да си споделя един виц:

"- Най-обичам печена патица по пекински!

- Асане, ти ял ли си таквоз?

- Не, ма бате е гледал по телевизията и е било много вкусно!"

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

открил ли си някакво ядро (център, сърцевина) около което се върти или от което се генерира усещането и представата за "себе си" или "аз съм"?

да. Нито се "върти", нито се "генерират усещания".

казусът е изключително сложен, а не просто концептуални завъртулки които някой му допадали и си ги наглася за фантазиране. Може би най-сложното нещо до което съм се докосвал. И най-голямото предизвикателство... и дори опасност, защото експериментирам преди всичко във вътрешния си свят, а се оказа че са налице зависимости и контролни механизми, които се оказаха толкова дълбоки и широки ( и важни ), че поставиха експериментите ми в много сложна ситуация и вече няколко пъти сменям тактики стратегии, прийоми, подходи... Проби - при грешки, айде отново...  А в случая - грешките не са фантазни... и струват цена. Понякога - значителна... като не слагам "ресурсите и енергията". Но пък познавателния потенциал в това се оказа огромен...

Да не споменавам за съпротивите, които са на всяка крачка и освен че е нужно да се преодоляват, а и да се разпознават, защото някои от тях са чудесни... "помощници"

Въобще това са казуси за който не си заслужава тук въобще да се дискутира. Това е път през който не се движа на фантазии, сутрешни кафета, вдъхновителни читанки и раздувки за запълване и игри на "медитации" по рецепти, клишета, уверения и вярвания. Нищо от тия не се оказа достатъчно задълбочено, сериозно - за да МИ върши работа, независимо че опитах да впрегна всяка налична възможност, сред всякакви форми на проявления...

преди 22 часа, Śūnyatā написа:

Хора които не са развили разума си не могат да достигнат до смисъла на понятието "нравственост", не могат да създадат устойчива цивилизация и култура. Те са обречени на изчезване, защото не си помагат един на друг, а се ядат. Това е обикновена причинно-следствена връзка. Няма закон във Вселената, който да забранява да изядеш брат си на обяд, а баща ти да те сготви за вечеря.

Всичко, което се манифестира, е по някакъв закон, които е отражение(описан) естествен принцип!  Няма "обикновени" причинно-следствени връзки, а само принцип на причина-следствие, които по на изток философите са го описали като Карма, ама по-назапад вече са го "заредили" преводачите с емоционалните им дефицити. А това, че някои цивилизации  са "неустойчиви" е следствие от принципа на разпределението около точка на екстремално нарастване, която е между две точки на екстремално намаляване. "Най-" е точно по средата между "има го" и "няма го". Гаус -нормално разпределение

Това, което не се променя, не е това което "виждаш".

 

преди 13 минути, _ramus_ написа:

да. Нито се "върти", нито се "генерират усещания".

Рамусе, а когато "излезнеш" от подсъзнателно индуцираната история, която "преживяваш" и с да го нарека "астралната си проекция", и се "върнеш" в "междинното, преди будното", но се "въртиш" на доста високи обороти ... нещо такова да си преживявал?...

...ако да, може ли малко инфо къде е по скалата на "ежедневно - не се върти, няма усещания"?

преди 47 минути, kipen написа:

е по някакъв закон

всъщност - няма такъв закон.

И там е работата, че самата думичка (както и много други като нея ) се спряга според заученото й религиозно съдържание. Идеята на народния й пълнеж е внушение за неизменност, за стабилно задание и ограничение, което сякаш идва отвън ( от бог, примерно ).

Гражданското значение на същата дума - има съвсем друг характер.

А познавателното му значение - различно от тия двата.

Повечето хора ползват ограничен набор от думи, не внимават в използването им, нямат опит и широка когниция за да намират достатъчно разлики и употребата им за детайли... заради това толкова много думички се ползват синонимно - докато не се получи някой да придобие способността да различава разликата, нюанса и значенията им. Визирам примера с "ПРИНЦИП" и "ЗАКОН". Толкова свободно и произволно се мешат - точно като за детска градина.

Но цялата работа е свободното позоваване при възприемане на готови идеологични схеми. В религиозен смисъл думата ЗАКОН има съвсем специфично значение и внушението и ролята й е да са социални ограничители, регулатори и синхронизатори. Познавателността в това е сведена до минимум - просто се правят задавания със внушение да респектират и спомагат за "спазването" на правилата, чрез страхът от нарушаването им. Дори и с бомбастичните изцепки се целят някакви форми на крайни, вечни и абсолютни правила... които да се представят като "навсякъде и винаги"... щото така е по-лесно.

преди 47 минути, kipen написа:

ако да, може ли малко инфо

питаш ли... или триковете на :"мнение във въпросителна форма". На кого ги продаваш тия номера ? Това са реторики от времето на РАМЗЕС II.

И двамата знаем че питаш за неща, които не разбираш и няма как. Тия 'инфота' не ги пише в Блиц, или в забежките за "квантовото съзнание". А, да - и гугъл не ги предлага... и няма как. Няма ги и по библейските писания, сутри или окултните народни чалги, дето вървят по плебса. "Астрални проекции... и ала-бала"... егати!

Нищо от прочетеното от теб няма нищо общо с думите ми, а са безсилен опит за произволно и повърхностно търсене на сходства и аналогии в твоите представи.

преди 46 минути, kipen написа:

Доста добре към момента, според мен, бе описано "сънуването" на "сънуващия", на който storytellera разказва "приказки от 1001 нощ", но и аз да си споделя един виц:

"- Най-обичам печена патица по пекински!

- Асане, ти ял ли си таквоз?

- Не, ма бате е гледал по телевизията и е било много вкусно!"

Или когато твърдиш, че обичаш нещо или не, твърдението е възникнало в зависимост. Видяното също възниква в зависимост от ума. Всичко което виждаш или не виждаш - зависи от ума. Зависи от условия, които не съществуват само по себе си, защото също са зависими от други условия и т.н. В зависимост от контакта, в зависимост от интерпретацията...

В един от най-древните будистки текстове - "Дхаммапада" е използвана думата manomaya.

преди 26 минути, _ramus_ написа:

всъщност - няма такъв закон.

Всъщност има и безобразното, "детинско" лигаване и жонглиране с думички и препратки към "религиозни закони" си е баш "детска градина"!

На всеки Естествен принцип, записът му в някаква форма се нарича Закон... ако говорим на български, а не на рамуски....

преди 29 минути, _ramus_ написа:

преди 1 час, kipen написа:

ако да, може ли малко инфо

питаш ли... или

ми питам... ако искаш отговаряй, дечко!

преди 19 минути, Śūnyatā написа:

Или когато твърдиш, че обичаш нещо или не, твърдението е възникнало в зависимост. Видяното също възниква в зависимост от ума. Всичко което виждаш или не виждаш - зависи от ума. Зависи от условия, които не съществуват само по себе си, защото също са зависими от други условия и т.н. В зависимост от контакта, в зависимост от интерпретацията...

ти толкова си увлечен по голямото си откритие за зависимостите... че въобще не разбра, че това не означава нищо и представлява един  изкуствено внесен ментален казус. Той има роля сред други подобни казуси, като техен контрепункт. И друга роля - с него се спомага за разчупването на един стереотип в интерпретирането и възприятието. Но нищо повече. Маса подобни трикове са налични и никой не е направил религия примерно от апориите на Занон.

Зависимото съществуване не е концепция дори. Тя не е нито обяснение, нито е истина. Тя е обикновено човешко ментално упражнение по абстрактно мислене и има цели, има задачи, има насоки... и контекст в който тя има основание. Нищо друго. Ама съвсем нищо. Това че си се закачил за него като за основна и опорна конструкция за вярване говори достатъчно за възможностите, целите и потребностите ти.

Освен това - понеже става въпрос за "зависимости" - формулата "опиши ми в какво вярваш - и така се описваш кой си".

преди 2 минути, kipen написа:

ми питам

ми питаш но не мислиш. Нито схващаш... ма просто си питаш де, кво толкова. Игрички да вървят, нещо да се дращи там.

преди 30 минути, _ramus_ написа:

Нищо от прочетеното от теб няма нищо общо с думите ми, а са безсилен опит за произволно и повърхностно търсене на сходства и аналогии в твоите представи.

А това, че държиш да си играеш ролята на ... ок, актрисо... просто търсех съпоставка на някакво преживяване ... елементарен опит за споделяне, ама ти май.... не държиш... както си решиш.... само не ми се връткай като госпожица в детска градина! Келеш.

преди 1 минута, kipen написа:

търсех съпоставка на някакво преживяване ... елементарен опит за споделяне

играй си - не ми пречиш. Свикнахме ти тук вече на номерата, защото са повторяеми. Ирониите са просто безсилие и то няма да се промени с нищичко, ако щеш и рога да си сложиш. Вместо да си губиш времето да "търсиш съпоставки" можеше първо да прочетеш по-внимателно и да забележиш  несъответствието в това че никъде не пиша за 'преживявания". Но не - "що да не си карам както си знам и ми е кеф".

преди 1 минута, kipen написа:

А това, че държиш да си играеш ролята на ... ок, актрисо... просто търсех съпоставка на някакво преживяване ... елементарен опит за споделяне, ама ти май.... не държиш... както си решиш.... само не ми се връткай като госпожица в детска градина! Келеш.

Ти си сигурно последния, който се прежалва да чете бълвочите на рамус. Човека не е стабилен умствено, не е тук да участва в дискусията. Даже не се и прави, че участва в дискусията. Подминавай го, уважавай си времето.

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Свикнахме ти тук вече на номерата, защото са повторяеми

Айдеее, още от детската градина... ама НИЕ ....ама ти.... повторяемост... предсказуемост... ама от кой?

преди 4 минути, Myanmar написа:

Човека не е стабилен умствено, не е тук да участва в дискусията

Много е стабилен... ама просто в самотата на интелектуалните му постижения... е развил нездрав егоизъм, изразяващ се в самоограничената му Вяра, че никой не мое го рАзбере ... пуст перфекционизъм...как може да "стисне Сърцето" в самотно преследване на "вятърни мелници"...

преди 9 минути, Myanmar написа:

не е тук да участва в дискусията. Даже не се и прави, че участва в дискусията.

това е единственото адекватно нещо, което си написал из целия форум, през цялото време на участието си, през всичките си никове. Един своеобразен връх, дори пик... Браво.

Да, това е точно така. Участвам само в определени дискусии, с определени хора, чрез определени техни писания. "Другото" въобще не ме интересува. Разни клоуни, циркове и театри - вече са ми втръснали от показности. При това - тия нямат нищо общо с пълнежа на думата "дискусия''.

преди 6 минути, kipen написа:

ама просто в самотата на интелектуалните му постижения... е развил нездрав егоизъм, изразяващ се в самоограничената му Вяра, че никой не мое го рАзбере

Имах един съученик в гимназията, после той отиде в МЕИ и специализира в Ирландия..... Същият кат Рамусчето! Саможив и с много "пъргав Ум", ама тотален индивидуалист, който в Сърцето си поддържаше едно инфантилно желание за самоизолация, която му помагаше да мисли, но не и да е част от колектив. Малко в повече му идваше елементарното споделяне и във всичко "виждаше схеми".

Но, пък ако не е Рамус, с неговата критика, темата би придобила доста посредствен характер! Не мога да не го призная!

Когато самолета пада, в него няма нито един атеист.

преди 12 минути, _ramus_ написа:

ти толкова си увлечен по голямото си откритие за зависимостите... че въобще не разбра, че това не означава нищо и представлява един  изкуствено внесен ментален казус. Той има роля сред други подобни казуси, като техен контрепункт. И друга роля - с него се спомага за разчупването на един стереотип в интерпретирането и възприятието. Но нищо повече. Маса подобни трикове са налични и никой не е направил религия примерно от апориите на Занон.

Зависимото съществуване не е концепция дори. Тя не е нито обяснение, нито е истина. Тя е обикновено човешко ментално упражнение по абстрактно мислене и има цели, има задачи, има насоки... и контекст в който тя има основание. Нищо друго. Ама съвсем нищо. Това че си се закачил за него като за основна и опорна конструкция за вярване говори достатъчно за възможностите, целите и потребностите ти.

Колега, не случайно те питах открил ли си някакво ядро (център, сърцевина) около което се върти или от което се генерира усещането и представата за "себе си" или "аз съм"?

А ти отговори:

преди 1 час, _ramus_ написа:

да.

На мен пък това ми говори достатъчно за това че си се закачил за него като за основна и опорна конструкция за вярване говори достатъчно за възможностите, целите и потребностите ти.

Благодаря за искреността. Понеже не ми се повтаря едно и също, ще цитирам част от предговора към Ламрим Ченмо. Позициите ни относно природата на действителността са противоположни.

Проникновение в реальность—отсутствие самобытия всех явлений, или пустоту, представляет собой противоядие против неведения, привычного с безначальных времен инстинктивного воображения некой обособленной субстанциальной сущноcти в себе и во всем остальном.

Поначалу кажется, что нам, хоть чуточку знакомым с квантовой физикой, должно быть легче, чем нашим предкам, понимать каждую вещь (в том числе и тело) как несубстанциальное, вибрирующее «облако» энергии, существующее (вернее, происходящее) в неотрывной связи с «окружением», поэтому у нас вроде бы меньше и неведения... Увы! Многие, хотя и знают о таком взаимобытии, не способны поддержать его осознание и несколько минут. Нам гораздо привычнее воспринимать все видимые, ощутимые вещи как самодовлеющие сущности, а уж тем более—невидимые вещи: такие как сознание, или ум, который мы часто представляем как «тонкое существо», «душу», живущую в нашем теле, а не как поток происходящих зависимо восприятий, мысленных реакций, умопостроений и т.д

Поэтому для проникновения в запредельность тех ложных, глубоко привычных представлений, рождающих страстную привязанность, ненависть и прочее зло, недостаточно «чужого» принимаемого за аксиому знания, каким бы возвышенным или научным оно ни было, а необходимо самим прочно удостовериться, убедиться в отсутствии самобытия даже у мельчайшей «частицы» и кратчайшей «вспышки» сознания, применяя опирающийся на безмятежность тонкий логический анализ. С него и начинается процесс проникновения...

преди 8 минути, kipen написа:

Но, пък ако не е Рамус, с неговата критика, темата би придобила доста посредствен характер! Не мога да не го призная!

Рамус е един от най-добрите. Трудно се намира по-добър учител по търпение от него.

преди 35 минути, kipen написа:

в Сърцето си поддържаше едно инфантилно желание за самоизолация, която му помагаше да мисли

При този пациент и самоизолацията не е помогнала да започне да мисли Гледам, че не се уважаваш достатъчно и продължаваш да си чупиш нервите с него, ама в крайна сметка твой избор си е, kipen.

преди 30 минути, Belhor написа:

Когато самолета пада, в него няма нито един атеист.

И с чисти гащи. Изводът е, че като оплескаш гащите и почваш да си вярващ. Малко кофти звучи като реклама, обаче.

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

 

Рамус е един от най-добрите. Трудно се намира по-добър учител по търпение от него.

Учител не. Средство за трениране на нерви.

преди 5 минути, Myanmar написа:

При този пациент и самоизолацията не е помогнала да започне да мисли Гледам, че не се уважаваш достатъчно и продължаваш да си чупиш нервите с него, ама в крайна сметка твой избор си е, kipen.

И с чисти гащи. Изводът е, че като оплескаш гащите и почваш да си вярващ. Малко кофти звучи като реклама, обаче.

Ти возиш ли се на самолет?

преди 1 минута, Belhor написа:

Ти возиш ли се на самолет?

Летял съм, но не със самолет.

преди 1 минута, Belhor написа:

Средство за трениране на нерви.

Средство за чупене на нерви.

преди 3 минути, Myanmar написа:

Летял съм, но не със самолет.

Решавай тогава набожен или оцапан.

Всъщност, ако оставя настрана шегите, които все пак са върха на "излизането" от прекалено разумното и "потапянето/потъването" в неразумното живеене в абсурда, има нещо, което се "носи" от доста "форумно време" в темата, ама не се коментира!

Отношението към смъртта! А па в тема за "Религия и духовност" без подобна дискусия, нещо ми е постно! ...Язък за "усмихнатото чеверме"...

току-що, kipen написа:

Отношението към смъртта!

Веруищите намират утешение в болното им Его, че няма да има край, а ще има продължение и то щастливо. Това е храна за Егото, което не може да понесе, че ще служи само за тор на земята. И докато са веруищи яката работят по сделката - сега свещ, сега баница, сега ще се кръстя, барем мина за християенин, нищо, че от 10-те божи заповеди имам 1-2 да не съм нарушавал, аз много си тача Господ и той вместо в Ада ще ме прати в Рая, където ми е обещан вечен кеф.

Ей такива неща занимават хора, които претендират, че са духовно извисени. Нищо чудно, че при развита старческа деменция и напреднала възраст хората почват да вярват в тези елементарни сделки. Нужно е наистина да не са останали много мозъчни клетки за да се вярва в детински мечти.