преди 1 час, kipen написа:

Като некъв синтез от толко писане... се сещам за един провокативен въпрос към @Śūnyatā :

Ако не е морално да се ядат хора, то "духовни" ли са в Папуа Нова Гвинея, когато на "напомнянето" на евангелски мисионер, че не е "добро" да се ядат хора, те го попитали - "Ако не е добро, тогава що твоя бог е направил хората от месо?"

Хора които не са развили разума си не могат да достигнат до смисъла на понятието "нравственост", не могат да създадат устойчива цивилизация и култура. Те са обречени на изчезване, защото не си помагат един на друг, а се ядат. Това е обикновена причинно-следствена връзка. Няма закон във Вселената, който да забранява да изядеш брат си на обяд, а баща ти да те сготви за вечеря.

преди 28 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Примерно в Анжелизъма има указание да се прави добро за нуждаещи се ,и това е основното ,което те прави близък до Висшата Сила ( Господ),и това е едно от  действията  ,които ще  подсигурят безпроблемна вечност.

Да оставим настрана проблема с разбирането за добро и с оценката на някого като нуждаещ се. Но всъщност, ако мотивацията е наградата, която ще получиш, това "добро" истинско ли ще е? Да, вероятно е по-добро от нищо, но... Представи си от друга страна, човек изпитващ състрадание примерно към друг човек изпаднал в трудна ситуация, но нямащ възможността да му помогне, въпреки огромното желание да го направи. Кой е по-добър човек? Но и тези два случая какво показват? Да, вторият човек е добър и състрадателен, но дали това е достатъчно? Дали това е достатъчно за да кажем, че той е духовен, ако няма разбиране за живота, ако освен възвишените чувства, които той може да изпитва не е наличен и съответният интелект и знание, за да може не само да се желае добро, но и да се знае защо и как то може да бъде реализирано по полезен за всички начин. Но и това не е достатъчно, защото е нужна и сила на волята за да се реализира желаното. Така че и тук, както винаги може нещата да се разделят на три.

преди 2 минути, kipen написа:

В случая "будистката" практика не е същинския будизъм...те онзи, за който е характерно постигането на "Индивидуалния път"... това, което идва от Средния път касае поведение на индивид в общество... нирваната Буда не я е постигнал в общество... а под дървото... сам...

...ама страхът да не "изгубим плода от практиката", който да демонстрираме в социуума, идва таман от "нисшата личност"

Да не би да твърдиш, че нито един практикуващ будизъм мирянин не може да достигне нирвана, защото не практикува "същински будизъм"? И не може да разбере що е мъдрост, морал и вътрешен покой?

преди 5 минути, kipen написа:

нирваната Буда не я е постигнал в общество... а под дървото... сам

амиии - в манастир, сигурно. Сред монаси, килии, повторения и автосугестии за "нравствености" и вдъхновения заради "тъмното и тясното" сред което се живее масово.

преди 41 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

и това е основното ,което те прави близък до Висшата Сила ( Господ)

Г-н Димитров, а във вашата религия "Висшата Сила(Господ)" има ли някакво интерпретиране като роля на Демиург?! Кой твори "злото" - отново ли единствено "ние-грешниците". И ако е така, това не ни ли приравнява към системно ниво -"Висшата Сила(Господ)"

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

И не може да разбере що е мъдрост, морал и вътрешен покой?

в будизма няма миряни. И ако се ползва западния смисъл спрямо същото - точно така - няма как мирянин да докосне нещо от същината на будизма. Със сигурност - думата "РАЗБИРА" няма нищо общо с мирянина и последователството му на каквото и да е. И как мирянина някак си имитира и "монаха"?

Тия, дето  докосват същината на будизма не са миряни. Народния мирянин си е просто обикновен религиозен последовател - както и там при будистите, така и навсякъде по глобуса и историята му. Няма никакво значение на какво ще се кланя, кой или какво ще му е "бог', свещено слово, канон или приказни описания. Важното е да си направи контрасън на оня, сред който се гърчи - това търси, това стреми...

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Да не би да твърдиш, че нито един практикуващ будизъм мирянин не може да достигне нирвана, защото не практикува "същински будизъм"? И не може да разбере що е мъдрост, морал и вътрешен покой?

Докато в "пустотата Си", дет не е "шунята", възприема Себе си като комбинация - "будизъм + мирянин", едва ли!  "Колективната борба" винаги ще си е водовъртежа на собственото потъване...

преди 23 минути, kipen написа:

А, защо има нужда от молитва?

Защото Вярата е в Господ, но не и към даден човек. Молитвата не наврежда. Все пак не и бе дадено вид опело. 

Не виждам нищо нередно да се молиш или да измолваш. Няма как да знаеш дали ще и бъде простено до деня на страшния съд. До тогава може да се надяваш, че е от дясно на Господ. 

Реално вярата ти е към справедливостта на Господа и пред него се покайваш, защото вече мъртвия не може да си изповяда греховете. 

По-добре би ти обяснил някой действащ отец, но може да чуеш и ако присъстваш на опело. 

преди 16 минути, _ramus_ написа:

в будизма няма миряни. И ако се ползва западния смисъл спрямо същото - точно така - няма как мирянин да докосне нещо от същината на будизма. Със сигурност - думата "РАЗБИРА" няма нищо общо с мирянина и последователството му на каквото и да е. И как мирянина някак си имитира и "монаха"?

Тия, дето  докосват същината на будизма не са миряни. Народния мирянин си е просто обикновен религиозен последовател - както и там при будистите, така и навсякъде по глобуса и историята му. Няма никакво значение на какво ще се кланя, кой или какво ще му е "бог', свещено слово, канон или приказни описания. Важното е да си направи контрасън на оня, сред който се гърчи - това търси, това стреми...

Няма в представата ти за будизъм. Няма защото не пректикуваш Дхарма. Крайният аскетизъм е отречен от Буда още в първото му учение, с което очевидно не си запознат. Ако нямаше миряни, нямаше да има и монаси, защото вторите са зависими от първите. Монасите дават Дхарма на миряните, а миряните им дава храна, като благодарност за практиките които монасите споделят с тях.

преди 51 минути, kipen написа:

Нейният образ", в психоанализата е "потиснатият твой образ"! Ама тва са неща за невярващи...

Мен ме остави. Нито ме познаваш, нито си вещ във вид психоанализа, която се прави на база вид критерии. 

При всеки пси-профил се гледа не само поведението, а и мимиките и вид жестове. През "екрана", през "клавиатурата" = няма начин да се направи вид психоанализа. 

Моя образ тук е "ограничен" и само аз знам защо. До колко съм лицемер, то ти няма как да знаеш. Ако ти нещо потискаш своя образ там където си или тук, то това е твой избор. 

п.п. В случая ме разглеждай като ИИ ("черна кутия"). колкото и ненаучно да ти изглежда.  

преди 51 минути, _ramus_ написа:

Едно и също... Едно и също - един и същи.

Както и ти ... Поне знам, че с тази молитва не ти вредя ...  

преди 2 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Не виждам нищо нередно да се молиш или да измолваш.

Въпросът беше, че ако вярвам, че "покойникът" отива на "по-добро място", то бих се радвал за него,  а не да го съжалявам и да се моля за него.

Макар, че това е част от стереотипа на "отслужването" и явно ти е професия...ще помоля(белким не навреди) да не го премеш като "заяждане"... аз не съм длъжен, събразно социалната ми роля да се придържам към некви "еталони" и за тва си позволявам да коментирам неща, който иначе уважавам, щото съм израстнал в патриархална, семейна, православна среда.

Просто ми е странна позата, в която се самопоставя "изповедника"... ти може и да не си ... но съм се изумявал на "разправии" за 20 лв за "опяване" или "самопоканване" на сакрални събития, за които не е нужно продължително присъствие на "външни" за семейството лица.

 

.... а за "дясното" и "лявото" и за Християнството като "дясно продължение" на стари неща, отпреди повече от 3000 г... то си има информация...

тва ако можеш го обясниш - що "лявото(left, ама като изоставяне)"  и "дясното(right, ама като право, правилно)" са се наложили в западното обществено съзнание, а па "зад маските" на обществената светлина, в "сенките на Нощта" райта, ма грам не важи пред лефта..Left-hand_path_and_right-hand_path

преди 10 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

При всеки пси-профил се гледа не само поведението, а и мимиките и вид жестове. През "екрана", през "клавиатурата" = няма начин да се направи вид психоанализа. 

Така се е "вярвало" доста отдавна, явно съвпада с времето, когато ти си чел нещо за "психоанализата"... вече има аналитична психология... 

преди 1 минута, kipen написа:

Въпросът беше, че ако вярвам, че "покойникът" отива на "по-добро място", то бих се радвал за него,  а не да го съжалявам и да се моля за него.

Чекай мале ...  От де го видя това съжаление ...  

Ех, благодаря ти!!!  Развесели ме.  

Де виждаш, че го съжалявам?!  

п.п. Със социалната работничка си обменихме думи. Тя, не присъства, да, работата ѝ е такава, но сподели, че и било тъжно за София. (Не града, а починалата).

Да, вид тъга има в мен, но не и съжаление. Ти не схващаш божията промисъл, докато аз се смирявам над нея, а остава вид човещина, която изповядвам ... 

Не е проблем, че не ме разбираш , или че не разбираш православието. Просто споделих, изповядах вид молитва тук. Тя е искрена! Не знаеш, защо се прави това = няма проблем, но не аз съм човека който да те научи защо се прави това. Има си енорийски свещеник към който би следвало да се обърнеш, а не някой тук да ти казва защо.  

преди 2 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Де виждаш, че го съжалявам?!  

Виждам "съжаление" във всеки личностен акт, в който някой "измолва висша сила" да "опрости" "греха" на друг човек...а не уповава в "силата в самия човек"... и му "праща досието за разглеждане" при някаква "инстанция" ... външна..

...тва е доста "ежедневно социално", не бива да е "плод" на самото общество, за да втълпявя "греховност" и "послушание".... не, че има нещо "лошо" в това... въпросът е има ли съзнание за другия аспект или е само това, което ни се "нрави"... 

преди 8 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Има си енорийски свещеник към който би следвало да се обърнеш, а не някой тук да ти казва защо.  

Благодаря за поканата, ама и Валкирия доста тъничко офертира... тя поне завоалира "сексапила си", а не кат теб... да си го "вееш", "мачеейки" се... ни мъ кефиш, падам си по жени... и поне "виждам" моята... "вътрешната"...

И да ти кажа честно, по-дикиш бих зел от некой исихаст...ама таквиз има по манастирите... и кат гледам новините - рядко в тези в България...обичам морето, сините вълни, Атон...

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

Монасите дават Дхарма на миряните, а миряните им дава храна, като благодарност за практиките които монасите споделят с тях.

Ам, че то горе-доле е ясно докъде си я докарал...да приемем, че християнското понятие "миряни" го има и в будизма под неква форма на езиков изказ...

Ти от кои си?! Монах ли си, мирянин ли си? Да знам дали да ти "напълня една торба ориз" или да те попитам къде е твоята "торба"...

Щото в "твоята торба" би следвало да "откриеш" и надМЕНното отношение спрямо други хора, в зависимост от културните "достижения" на цивилизацията им и вярата ти, че няма как, без да са "нравствени"(спрямо твоя морал) па да са "духовни"...

...  не ми се струва полезно да се фокусирам на надмощието на дадено нещо, неместо да търся принципа, по който се е получило "разделението" 

преди 1 час, _ramus_ написа:

всеки си избира "каквото си търси", според това, което е той самия, каквото му трябва, нужно, важно...

Религията предлага някои лесни отговори и среда, сред която да се "изпита нещо си'. Да изпитваш чувства... колкото и да са "възвишени според нещо, някой, лично усещане" няма нищо диховно в "изпитването на чувства или изживявания'. Това са си съвсем човешки естествени процеси, част от психичния живот, регулация, реакции, баланс - хомеостаза или психостаза.

Освен с първото изречение, мога да се съглася и с това, че чувствата са нещо естествено. В останалото виждам пристрастност. 

В това че отричаш възможността едно чувство да е духовно, виждам крайност. Да вземем например чувството за съпричастност към определена идея или пък към определена кауза. То може да бъде породено от степента на разбиране на идеята/каузата и степента в която тя резонира със склонностите и желанията на човека. Да твърдиш, че няма нищо духовно в това чувство означава, че няма нищо духовно и във въпросната идея/кауза. Така отхвърляйки духовността в чувствата, отхвърляш и духовността в идеите. От написаното оставам с усещането, че или разглеждаш духовността като нещо съществуващо без никаква връзка с познатото и познаваемото, или пък като нещо несъществуващо.

 

преди 1 час, kipen написа:

"измолва висша сила"

Не си запознат как е при православните, а какво виждаш ти, то ти само си знаеш. Същото няма нищо общо за това което аз говоря. 

Прави разлика между жал и тъга. Молитвата не е вид молба. Това не е като да помолиш или молиш вид твой приятел или по-висше стоящ в службата. 

Това за което ти намекваш е неволя. 

Реално може ли аз да помогна вече на починалия?! Да, аз бях единствен на неговото погребение. От тук на сетне аз не знам къде е и се моля да го бъде приет в Царството Господне, но ти не вярваш в същото и в тоя случай разбирам, защо не ме разбираш, а аз не съм проповедник и след като ти не вярваш в Бог, Човеко-Бог и Светия дух е безсмислено да се занимавам с вид убеждение, че съществуват. Ти просто не вярваш. Нормално е. Не разбираш моята вяра. Също е нормално, но твоите схващания за въпросната "висша сила" се различават от моите схващания по отношение, че този свят е от Бог сътворен, че Адамовия род е съгрешил, и че Иисус Христос ще е съдника ми когато дойде свършека на този свят. До тогава се моля за другите, а не за себе си, защото аз съм добре и мога да се справя както в тоя свят, а така и след свършека му. 

Не ме е страх от Ада!!! Смирил съм се и чакам своя съд!!! Той ще е чак когато свърши тоя свят!!! До тогава ще се движа по Божите пътеки! и/или тези които аз съм си ги направил!!!   

п.п. Кратко: Аз разбирам какво говориш, но ти не ме разбираш, защото не вярваш в православието. 

преди 57 минути, Shiniasu написа:

В това че отричаш възможността едно чувство да е духовно, виждам крайност.

Моля, посочи и някои "недуховни чувства". Когато се опитах да диференцирам "добро" от "духовно" не можах напълно, а не приемам, да са едно. Аналогично и недобри хора ми се виждат духовни. Примадоните са капризни, егоистични, превзети, ,но според мен са духовни. Знам ли?!

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Моля, посочи и някои "недуховни чувства". Когато се опитах да диференцирам "добро" от "духовно" не можах напълно, а не приемам, да са едно. Аналогично и недобри хора ми се виждат духовни. Примадоните са капризни, егоистични, превзети, ,но според мен са духовни. Знам ли?!

Същото чувство съпричастност, но във връзка с някаква материална зависимост примерно. В случая вероятно е по-удачно да се гледа на духовно и недуховно като на полюси отличаващи се по своя заряд. Но така или иначе понятия като духовност едва ли могат да се дефинират съвсем точно. Същото е и с доброто, а проблемът, който виждаш идва от дефинициите, които в случая са непълни. Ти знаеш или усещаш вътрешно, че двете понятия не са съвсем идентични, но дефинициите които имаш не отразяват тази разлика. 

преди 17 минути, Shiniasu написа:

понятия като духовност едва ли могат да се дефинират съвсем точно. Същото е и с доброто

За добро съм приел дефиниция, че това е постъпка, наложена от авторитети като полезна за системата и тя върши работа.

Духовното, под което други подразбират връзка с божеството, смятам, че е "всяка психична дейност". Това определение, обаче среща противоречие с общоприетото, че има хора, т.е. същества с психична дейност и те са бездуховни. Смисълът е, че са насочени към материалното- хапни, пийни, чукни и поспи. Както казваш

преди 22 минути, Shiniasu написа:

някаква материална зависимост примерно

Обаче и този стремеж към материалното изисква интензивен психичен живот. Виц:

Питат лорд Тоби с какво си запълва живота. Той отговаря "С лов и с жени". "А с лов на какво?"- уточняват. "На жени естествено" обяснява лорд Тоби. 

За да ги съблазни, той трябва да има доста хитринки и опит зад себе си. Той трябва да измисли как да го направи успешно. И тук възниква колизията- това умствено усилие (опита от което е развито до изкуство в Кама сутра) дали е духовно. Да не би християнството да смята, че не е духовно, а на изток да е? Тогава духовното зависи от идеологията/религията и е относително. Значи и духовното, както и доброто се определя от авторитетите (били те месии, пророци, вождове, родители или властни другари). Тогава духовно е това от психичната дейност, което подобно на доброто, решава въпроси, свързани с поддържането на социалната кохезия, единство на системата. Само дето доброто е поведение...

Разбираемо ли е или да задълбоча?

преди 4 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

 

Реално може ли аз да помогна вече на починалия?! 

  Не ,не можеш .Но според поповете в православието - можеш ,и си се подвел по тях ,че можеш ,и затова си правил опело и си се молил за опрощение на греховете на починалата жена. Все пак според твоите убеждения ти си направил добро дело. Но  умреш ли един път ( ама хубаво да умреш ,без да възкръсваш, както се е случило при теб ,мен и хайдукпикасо и познавам лично още двама дето са възкръснали) вече си сърбаш такава попара каквато си си надробил и никой не може да ти помогне.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

Така отхвърляйки духовността в чувствата, отхвърляш и духовността в идеите.

това са фантазии и мерки на децата по отношение на свят за който те не са съответствени и само го фантазират и го вярват.  Така правят и децата по време на възприемане на приказка - фантастични светове, образи, действия и... преживяванията от тях. няма какво друго - липсва опитност, липсват наслагване и натрупване, липсват път и всичко, което се прави при "вървенето".

Идеите... на несъответствени хора... са просто фантастичния им свят. Това за някои НЕвкопчени - е просто допълнение към живота им извън идеите. Идеите спомагат, част от допълването към възприятието и "живеенето'. Докато чистия фантазьор просто живее сред нещо, дето той нарича "идеи", а всъщност са неговия фантастичен свят, сред който формира усещането си за 'живота'. Ето това е сънуване и вкопчването е естественост и норма. Защо въобще ги наричате "феномени", след като ролята им е просто да доставя изживяване, а  не просто да се репетира и тренира абстрактно мислене?

За деца в детска градина какво точно да означават финансите, банковото дело, висшата математика, социологията или молекулярната генетика... Но пък децата си докарват образи да имитират "хора", които са оставили следи в тия примерни аспекти на живота. Дори и могат да си фантазират колко са "учени"... и че виртуала и извън него разни неграмотници се изживяват да "доказват като грешна' ОТО, СТО или Струнната теория (примерно). И нямат проблеми да го правят - на игра, на фантазии, на имитации и подражания - затова са игрите. Но никоя игра няма стойността на работата и живота на чичко Алберт. Ето това вече е сериозната работа на "възрастния". Можеш ли да ми дадеш поне един пример тук сред говорилнята на месната детска градина - и не само тази тема, или раздел...

Абстракциите са просто допълваща част към живота. Докато за субекта изгубен някъде сред тях - те са живота му.

Живот и живеене - лишено от взаимодействие с физически контекст около субекта - е сънуване. Невъзможността да се различат е проблем, но не и за субект, който търси спасение именно от сбърканите си "сънувания" - сред други сънувания. От една приказка - в друга, дето да се предлага 'спасението' от "първата".

Имитацията на разсъждения, концептуализиране - е нищожна и напълно ограничена в предварителната рамка на повярваното в приказката, която е приета за "лично изразяване".

Лесно е да намеря проблеми сред всяка версия на приказка, която ми поднася всеки вярващ, тук... или където и да е. Пълно е с когнитивни проблеми, логически липси, несъответствия... защото без условието да се вярва, да се обмисли критично, вникне в детайла - нито една няма никакво основание и не възникват от взаимодействие с реална физическа среда, сред която всъщност даден субект среща съпротиви, не успява да преживява конфликти, не развива умения за адаптация, липсват или не са развити висококогнитивни умения.

Оставането на фаза "дете" не прави от никого "пораснал", независимо колко същия се опитва да представи личния си образ сред приказката си като... какво ли не. Ето това наричам "театър".

Празните приказки тук - са просто плява на деца, които просто имат потребност да играят на "споделяне", на игри, на фантастичен пристан и черупка-утроба - все характерни и естествени за детски потребности. Именно това не е нито дебати, нито общуване - липсват сериозните хора, които да са в достатъчна готовност, зрялост, мотивация за действие и достатъчна степен на когнитивни умения за самонаблюдения, систематичност, последователност, търпение...

Свободното пляскане на фантазии, вживяванията на образи, говорилнята на личните убеждения, позоваванията, дракането...  имат роля и значение само за точно определен таргет... Съвсем ясен е кой е той и на какви особености и характеристики се основава.

преди 8 часа, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

  Не ,не можеш .Но според поповете в православието - можеш ,и си се подвел по тях ,че можеш ,и затова си правил опело и си се молил за опрощение на греховете на починалата жена. Все пак според твоите убеждения ти си направил добро дело. Но  умреш ли един път ( ама хубаво да умреш ,без да възкръсваш, както се е случило при теб ,мен и хайдукпикасо и познавам лично още двама дето са възкръснали) вече си сърбаш такава попара каквато си си надробил и никой не може да ти помогне.

Първо не съм правил опело. Опелото е ритуал, който се извършва от свещеник. Същото е тайнство. Аз съм обикновен мирянин. Това което направих е вид упокойна молитва. Същата има единствено смисъл за мен. Грубо казано: Упокоих своя дух. 

За разлика от теб, то аз не си позволявам директно да контактувам с Господ.  Доволно съм се отдавал на вид предизвикателства. Доволно съм направил и други "пътеки" различни от Господните.  Доволно съм си "сърбал попарата" и определено не очаквам помощ. Забравяш факта, че съм израснал в общество от атеисти и нищо тяхно не ми е чуждо.  

Това откровение което ме "споходи" е в следствие на низ откровения и вид моя свободна воля (избор) под формата на решение. В него основното е Светия дух. Приех го и получих своето "спасение" в тоя свят. То е свързано с мое смирение. Вече не се стремя да изнамеря свой начин на решаване на вид проблем, а ползвам на готово неща които са ми в наличност. Нямам ли необходимите неща, то първо си ги осигурявам, а не "изобретявам". 

Да, станал съм мързелив човек. Защо трябва да полагам вид усилие, за да реша проблема?! Оглеждам се около себе си и "скалъпвам" нещо пригодно с което си решавам проблема. НО, навремето успявах да помагам и на други, сега обаче = не! Споделям свои знания, а дали другия ще се възползва от същите и ще си реши своя проблем не ме касае. Попитат ли ме = отговаря, но подробности не давам. Това не ме прави добър православен, въпреки това вярвам в добрината в хората. Тя на "ниско" ниво е много по-добра от на "високото" ниво.   

п.п. Попарата е такава каквато си я надробиш. По вкусови качества може да не е перфектна, но е хранителна.  Като не искам да ям собствена попара, прескачам до "ресторанта" и си облажвам егото.  Колко е хубаво да не мислиш за прехраната си.  Живота в пенсия от ден на ден все повече ми харесва.  Младите да дерзаят!!!  Нека с уменията си постигнат повече от мен! Амин

п.п.2. Ако не си разбрал: Аз съм извън светското общество и свят. За въпросното общество или свят съм само едно ЕГН с вид права и задължения. 

преди 21 часа, _ramus_ написа:

Разбира се че отговорът е НЕ. Нито целта е да се "разбере някой напълно".

Благодаря за отговора. А оттам докъдето си стигнал, открил ли си някакво ядро (център, сърцевина) около което се върти или от което се генерира усещането и представата за "себе си" или "аз съм"?

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Духовното, под което други подразбират връзка с божеството, смятам, че е "всяка психична дейност". Това определение, обаче среща противоречие с общоприетото, че има хора, т.е. същества с психична дейност и те са бездуховни. Смисълът е, че са насочени към материалното- хапни, пийни, чукни и поспи.

"Всяка психична дейност" само по себе си е достатъчно изразително словосъчетание. Освен това психичното, ако трябва да се направи паралел с религиите и конкретно с християнството, се отнася до душата. То е свързано с вътрешния свят на отделния индивид, с мислите, емоциите, желанията, представите и т.н. В този смисъл духовното за мен са само тези мисли, емоции и стремежи, които могат да се нарекат възвишени. Те кореспондират с определен идеал (на отделния човек или на обществото, или на някаква група от хора). Ясно е, че щом идеалите на хората са различни, то и разбиранията за духовност също ще се различават в съответствие с приетите идеали. Вижда се, че духовното надхвърля обичайното състояние на човека. Духовното е това, което го извежда към нещо по-добро. За разлика от човека, който е ограничен, за духовното няма граници. То винаги е над нас, подобно на хоризонта, който пътуващият никога не може да достигне. 

преди 7 минути, Shiniasu написа:

духовното за мен са само тези мисли, емоции и стремежи, които могат да се нарекат възвишени.

 

Вижда се, че духовното надхвърля обичайното състояние на човека. Духовното е това, което го извежда към нещо по-добро.

Нямаме критерий да разграничим Възвишено от Земно. Това не е като табела на пътя "Ограничение на скоростта до 50 км." и радарът да отчита.

... а стремежът към самоусъвършенстване е нещо добро, но и то не може да се наблюдава обективно. 

Виц: По дрехите ме посрещнаха, по ума изпратиха... накратко два пъти ме биха. 

И да речем този се вразуми и иска да се самоусъвършенства, отиде с по- подходящи дрехи и го бият само веднъж. Явно има стремеж. Духовен е. Но този критерий с боя не работи винаги.