http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/molitva.htm

„Благословен Бог наш...“

О, мой боже, правий боже! 
Не ти, що си в небесата, 
а ти, що си в мене, боже - 
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят 
калугери и попове 
и комуто свещи палят 
православните скотове;

не ти, който си направил 
от кал мъжът и жената, 
а човекът си оставил 
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал 
царе, папи, патриарси, 
а в неволя си зарязал 
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът 
да търпи и да се моли 
и храниш го дор до гробът 
само със надежди голи;

не ти, боже, на лъжците, 
на безчестните тирани, 
не ти, идол на глупците, 
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът, 
защитниче на робите, 
на когото щат празнуват 
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже! 
любов жива за свобода - 
да се бори кой как може 
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката, 
та кога въстане робът, 
в редовете на борбата 
да си найда и аз гробът!

Не оставай да изстине 
буйно сърце на чужбина, 
и гласът ми да премине 
тихо като през пустиня!...

http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/molitva.htm

 

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Нещата, за които имам понятие, също не ги разбирам напълно.

Да, но съвсем лицемерно, защото ето следващият пример:

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Духовността е състояние на ума, което може да разкрие всеки, който практикува търпение, който се стреми да не се гневи и да не обижда другите.

Понеже нещата за които си 'имаш понятие' се играеш да ги утвърждаваш, а уж "не ги разбираш напълно".

Цялото ти участие в темата "будизъм за....." е изпълнено от тия 'двойнствени игри" - играе се един образ, но когато е нужно - се предлага друг. Зависи как "гледа огледалото" отсреща и накъде духа вятърът на ползата. А целта е една и съща... едно и също... и повторенията - са едни и същи и са едно и също средство - пак за същото.

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Ако твърдя, че разбирам.... как мога да постулирам, че

има как, дори не е концепция  - ако беше реализирал път и посока на отказ от самозаблуда стигаш винаги до същинско разбиране. Дори го твърдиш много пъти същото... но като репликация на това, написано от други хора - практици, а не фантазьори. Но за да се добереш до връзката, която липсва, измисляш личните си "практики" които... са пак фантазни игри и целящи допълване на самозаблудната си лична версия.

Ти нямаш практика, която да е път. За теб е достатъчно да се успокояваш и да си докараш изживяване на 'сигурност', че ти е ясно, че знаеш, че разбираш. Форума, виртуала и реала са изпълнени с деца и кифли, дето се надпират и надпреварват да "споделят" колко била полезна "медитацията". Разбираемо е, но това никого не е извело от самозаблуда.

Всъщност - точно обратното. Когато се поема курс към скъсване на самозаблуда... ... МММДа, както и да е - това е за друга тема и други хора.

преди 31 минути, acnekt написа:

http://www.litclub.com/library/bg/botev/poezia/molitva.htm

И? Все пак участие - ли е целта?

Има ник отстрани - аватар, представяне, претенции - но вместо изява на същия, се виждат чужди думички... на някого. Вероятно е сбъркана темата с литературния раздел... Или пък - не. Ако не е дрънкане, ще е цитати и позовавания, с внушения от рода "виж кви умни неща съм прочел, видял и много ме кефят... писали ги умни хора, дето са ги измислили, съчинили... Супер яко, а!" Или версията 'ей тва е истината'!

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Да, но съвсем лицемерно, защото ето следващият пример:

Понеже нещата за които си 'имаш понятие' се играеш да ги утвърждаваш, а уж "не ги разбираш напълно".

В примера няма претенция за пълно рабиране на духовността. Това е само ограничено и повърхностно субективно разбиране, което се стремя да развивам в дълбочина.

Все още не е ясно какво е твоето разбиране за духовност... Да анализираш и критикуваш другите ли?

Себе си разбираш ли напълно? Можеш да опиташ да бъдеш искрен...

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Това е само ограничено и повърхностно субективно разбиране, което се стремя да развивам в дълбочина.

не ме занимавай с игрите си, колега. Вярвай си, утвърждавай си, менкай си образите... повторително е, досадно е - вече не ми е интересно и ти нямаш никакъв шанс да разбереш, нито вникнеш. Номерата ти са едни и същи, защитните стратегии - елементарни и съвсем сиви. Цялата работа е да поддържаш една своя лична версия на света, за да получиш лични усещания и изживявания. Парадокса е, - че точно с будизъм, който в основата си показва точно обратния път на това, което се опитваш да го ползваш.

Ползващите не се спирате пред нищо, няма ограничение, кое, какво - претендираш си за някаква си нравственост, но тя отново е в твой личен вариант, нагласена във версия да ти "ходи" на другото фантазиране. Защото... смирението и отдаването, са ти в дефицит - доверието към реални неща, реални хора, система... и пълната липса на личен самоанализ и работа - ако пък не е системата.

Кое, на кого и какво "все още не е ясно" - не е проблем на рамус и не е моя работа. Опитваш поредната версия на "диалог" по неща по които е налице пълна непримиримост от твоя страна. Писнало ми е от отрицанията ти и все пак живота ти си е твой проблем. Както и самозаблудите.

Нарамил си си "кръст", който тежи и води "надолу", докато ти фантазираш че летиш на летящо килимче, някъде към облаците. Вижда се отстрани чудесно, ти си го изписваш непрекъснато - обърнаха ти внимание доста други хора... не че във всяка фантазия няма когнитивни проблеми, но и тя няма ролята да ги вниква и решава, а да създава илюзорно поле за изживяване от сънуване.

 

преди 5 минути, _ramus_ написа:

не ме занимавай с игрите си, колега.

Може би мислиш, че това е само твое право? Не отговори на въпроса. Обвиняваш другите в лицемерие, но ти способен ли си да бъдеш искрен? Въпросът бе: Разбираш ли себе си напълно?

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Разбираш ли себе си напълно?

задаването на въпрос, свързан с абсолютизиране и крайност - не е сериозно, за да отговарям. Нито е смислено, нито е сериозно.

Разбира се че отговорът е НЕ. Нито целта е да се "разбере някой напълно". (Само) разбирането е процес, той няма как да е "напълно" и окончателно. Нищо в познанието не е такова, но такова им изглежда на фантазьорите и народните "мислители", защото те фантазират само чрез въображаеми крайности. Пък и са им нужни да си ги задават и фиксират - като "цели" за стремежи и блянове.

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Може би мислиш, че

А може би - не!

преди 12 минути, Śūnyatā написа:

Обвиняваш другите

децата още си играете на детските си игри - едни деца - на плюения, ритания... Ти - на обвинения, .. Лястовичките - те пък са обидени, докачени от лошия рамус - съвсем детска градина.

Лицемерието не е никакво обвинение, а условно заключение, което е съвсем различно от личния ти прочит и реакция спрямо него. И да си прикачаш към смисъла му конотации, това няма нищо общо с употребата му от мен.

А и темата не е нито съдебно дело, нито наказателно постановление или другарски съд. Нито ти си адвокат, нито аз съм съдия.

преди 26 минути, Śūnyatā написа:

Все още не е ясно какво е твоето разбиране за духовност... Да анализираш и критикуваш другите ли?

Първият въпрос - ОК! Интересува те човекът насреща, нещо "негово". Ама после и задаваш подвеждащ въпрос... и то с уклон към "набедяване", внушаване на някакво качество, което си описал, като присъщо на човекът, на който уж "искрено" задаваш въпрос.

Това "духовно" ли е? Че гледам и ти като доста хора под "духовно" разбираш поведение на човек в отношение на сравнение с некви религиозни образци за подражание....ми че то тва е "религиозност"...

А на псевдорелигиозността тва й е най-досадното.... секи път "подтиснатото" и "прикрито от съзнателното ми" е проектирано като присъщо на "другия/другите", без да се вниква в прекрасната възможност чрез това, което "виждаш у другия" да погледнеш това, което "не посмяваш" да "видиш" у Себе си.

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Може би мислиш, че това е само твое право? Не отговори на въпроса. Обвиняваш другите в лицемерие, но ти способен ли си да бъдеш искрен? Въпросът бе: Разбираш ли себе си напълно?

Използвай "огледалото"! Задай въпросът си към Себе си! Попитай се таз "шунята" нещо абсолютно ли е, към което "да се стремиш" ли е, или е просто състояние на съзнанието, при което наистина да "гледаш" безпристрастно... за момент... в който да видиш това, което ни мож видя... "гърба си"...

Лао Дзъ кат е казал - "Всички са прозрачни, Аз съм мъгла" не е имал предвид, че е "mist-ик", а че много лесно "виждаме грешките на другите", не трудно собствените ни.... даже и в Корана го има - "Като сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" 

В Шунятата не се "търси", "сравнява", а се преживява.... "търсенето", "сравненията", "еталонизирането", нравствеността .... вече си в Маята... и във суетата да "прокламираш" нещо по форуми... па и да се изживяваш като "защитник"...

..... що "вярваш", че другите не знаят кво е "шунята" само защото не описват подобни състояния на съзнанието със "заучените думички" като "заемки" от изток?! 

преди 8 минути, kipen написа:

а се преживява

не се преживява. Всъщност, в някакъв смисъл е обратното - това е отвъд всякакво преживяване. Няма как несъответен субект да описва положения които не са му съответствени. Може само да ги вярва, като си ги въобразява и фантазира, като си докарва изживяване че 'живее' сред тях.

Няма как нещо напълно "отвъд" преживяванията да се "преживее'. Това е въпрос на разбиране и съответствия. Не са само преживявания - той постулира че "щастие, радост, покой, лекота" имало за "Пътуващия". няма по-елементарно посочване за разминаването и липсата на съответствие и "детската и незряла мерилка" защото все пак фантазията и въображението имат ограничения... И те са сред ФАнтазиращия.

Отказът от самозаблудите, характерни за всеки човек, е най-голямото житейско предизвикателство. Чак след като се тръгне по този път - някъде по него са и някакви версии на други състояния на съзнанието, ДУХовност и разни думички от някакъв свят, който не е детския.

Парадоксът е, че въпросния колега постулира за "тръгване и изминаване на такъв път и какво ставало докато се върви", но той няма дори елементарна версия дори на "потегляне', нито че разбира въобще какво означава. Но повтаря неспирно думички нечии - от цитати, от свещени слова и авторитети... нещо което няма никаква стойност за "ПЪТ", нито за "ПЪТУВАЩ" по него.

на 5.12.2020 г. в 22:10, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

  Значи на базата на това най - вероятно. 

Ако искаш да си Христов, трябва да мразиш ,а като си изпълнен с омраза ,от какво ще те спаси Христос - от наказанието на Отец ли? То Христос себе си не е спасил ,та камо ли някой друг 

Това да не са ти залагания за да си играеш на вероятности. Тези цитираните думи сигурно са се появили десетина пъти из темите из форума като някакъв си аргумент за нещо си. Сигурно им е отговаряно достатъчно често за да правя нов опит. Безсмислено е. Който има желание сам ще си намери значението (да най-вероятно то ще е удобното за самия него значение, но той така или иначе друго няма да приеме). 

В цялата тази тема така и не стана ясно какво точно се очаква от религията. На религиите се гледа като на някакъв сбор от възгледи и наставления, които всеки пречупва през собствените си навици, разбирания и цели. Същото е и с духовността всъщност. И когато дадена религия не може да покрие индивидуалните критерии за духовност, тя бива обявявана за бездуховна. И се спрягат разни цитати, и тръгват едни разговори дали е духовно да се яде свинско месо или не е духовно. А онова чуство за тържественост, за възвишеност, за святост, което някои може и да са изпитвали по време на дадена церемония в храм (не задължително християнски), това присъствие, това усещане за нещо необичайно, специално на фона на обичайния начин по който човек усеща света и себе си - не говори ли това религиозно чувство нещо на този, който го е изпитвал? Преди всичко религията не може да даде на човека повече от това, което той може да приеме. И не само религията. Също така ако няма взаимодействие, ако го няма това обединяващото, еднопосочността в стремежите, във вътрешната настройка, то нищо няма да се случи. Как може нещо да въздейства на човека, ако той е поставил преграда между това нещо и себе си? Или ако човекът очаква вид въздействие, което в случая една религия не предполага. Едно музикално произведение или пък каквото и да е произведение на изкуството ще въздейства по един начин на един човек и по друг начин на друг. Нещо вдъхновяващо може да има и в двете, но нещата са двустранни. Човекът трябва да е в състояние да резонира на дадения вид духовност, т.е. на духовността изразена в съответната форма черз съответното произведение. С религията нещата не са по-различни. Само че хората, настроени на друга честота, неспособни да осъзнаят и разберат това, което религията предлага, бързат да я оценят като безполезна, без да осъзнават, че проблемът може да е в самите тях. ...

преди 4 минути, _ramus_ написа:

не се преживява. Всъщност, в някакъв смисъл е обратното - това е отвъд всякакво преживяване.

Благодаря за корекцията! Не се изразих правилно...

Ама и при колегата, както наблюдавам и при доста голяма част от "следите", които оставят пишещите, има едно неосъзнато "прескачане в мащабите"! На мен лично ми требеше бая време да осъзная тоя "циклаж" - прескачането от индивидуалното в колективното(социалното, груповото) и обратно.

"Понятието “нравственост” е съвкупност от правила за поведение, които произтичат от ... морални възгледи". Тва е цитат от тук , щото нямам чак такова дар слово. А  "Моралът в тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните в крайна сметка от икономическите условия на живот възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и пр. Моралът в широк смисъл включва в себе си и нравствеността."  Ала безпрекословното придържане към моралът, като проекция на Социуума, символично е "стремеж към смъртта" на Индивидуалността. В цялата дандания, ма малко тъничко, "прозира" несъзнавания страмеж да "се избяга от отговорността за изборите, конформизма. Докат не се стигне до етапа "Зрял индивидуализъм", малко трудно човек се спира да "агресира" другите и "да им напомня, че са "мръднали от пътя"... ама кой път...понякога "на Стадото/тълпата"... 

И са, ако требе да го парафразирам според моето ниво, па и да го "вържа" в контекста на положението на "шунят"-чето...

Момчето е "тръгнало" по некъв път, щото по някаква механика, даден за него авторитет е написал нещо, а последствие той си го е интернализирал...

ама в цялата картинка си стои и социалното програмиране от семейната и/или обществената среда и за тва е в "вътрешен конфликт" ... и се оплита в мрежите на "нравствеността", ама тази неговата, дето е "ядрото" му.....а чак до ядрото още не може да стигне... не че аз мога, все още, но поне колко за толко съм запознат с конструкцията и къв е смисъла, значението и местоположението на "ядрото" в съзнанието ми, ама не мога да го "видя" добре.

Като некъв синтез от толко писане... се сещам за един провокативен въпрос към @Śūnyatā :

Ако не е морално да се ядат хора, то "духовни" ли са в Папуа Нова Гвинея, когато на "напомнянето" на евангелски мисионер, че не е "добро" да се ядат хора, те го попитали - "Ако не е добро, тогава що твоя бог е направил хората от месо?"

преди 5 часа, Aumi написа:

ези неразбираеми брътвежи са продукт на замъгленото ти съзнание!

Не прекалявай с винцето и ракийката, защото определено не се отразяват добре на мисловните ти процеси!

 

Само като видя това и ми става ясно, че подхождаш с предразсъдъци.

 

Това, че за теб е неразбираемо е ясно, но след  това вече е ... определено продукт на твоя мозък, а не моя ... 

Жива и здрава! 

п.п. Днес изпратих поредния мъртвец. Бях съвсем сам. На мен се падна честта. По-добре да не знаеш как умира човек сам и няма кой да го изпрати. 

Да е жива и здрава социалната работничка. 

Тъ ... За бог да прости! 

преди 54 минути, Shiniasu написа:

 Само че хората, настроени на друга честота, неспособни да осъзнаят и разберат това, което религията предлага, бързат да я оценят като безполезна, без да осъзнават, че проблемът може да е в самите тях. ...

 Проблема е точно в самите тях- нас .

  Пак да напомня ,че има хиляди религии и учения ,на едни им харесва една религия ,на други друга ,други са хейтъри и нищо не им харесва.             Основното в религиите е ,че дават обяснение за това ,което се случва след смъртта и желанието на хората за по - добър живот ги води към търсене на благосклонност от висшата сила ,която може да им подсигури този по - добър живот. Религиите дават указания за това какво да правят хората за да постигнат този по - добър живот. 

 Примерно в Анжелизъма има указание да се прави добро за нуждаещи се ,и това е основното ,което те прави близък до Висшата Сила ( Господ),и това е едно от  действията  ,които ще  подсигурят безпроблемна вечност. Има и други спомагателни действия ,които те правят духовен,но за тях следващата година ,защото имам някои проблеми и ми трябва почивка.

преди 9 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

 

 

 

п.п. Днес изпратих поредния мъртвец. Бях съвсем сам. На мен се падна честта. По-добре да не знаеш как умира човек сам и няма кой да го изпрати. 

Да е жива и здрава социалната работничка. 

Тъ ... За бог да прости! 

 То не е важно колко ще те изпратят ,а къде ще се озовеш след смъртта .? 

преди 6 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Само като видя това и ми става ясно, че подхождаш с предразсъдъци.

Хихи, не знам, ама ми се струва, че и двамата подхождате с предразсъдъци.... че има разумен диалог помежду Ви!

След като Рамуса и Шиниацу "вдигнаха нивото" в темата отново, на мен ми стана неудобно пак да "изръся" нещо детинско, ама Вие двамцата направо ме изкефихте! А пъ веч имам и повод, след твоя пост!

Ако не беше тоя "театър в реално време" немаше как за пореден път да наблюдавам "тетралектичното" взаимодействие между "женско его-анимус"х"мъжко его-анима" и то в неинтегрираните форми на сизигията анима/анимус...

Те и един цитат от Юнг по въпроса... малии, глеаш ли ме колко съм чел...пу-пу да ни съ урочасам....

"Женската природа се компенсира чрез мъжката, затова женското несъзнавано е, тъй да се каже, с мъжки знак. В това се състои важното психологическо различие между мъжа и жената. Съответния формиращ проекциите фактор при жената аз нарекох анимус. Тази дума означава разум или дух. Както анимата съответства на майчиния ерос, така анимусът съответства на бащиния Логос. Далеч съм от намерението да давам прекалено тясна дефиниция на тези две интуитивни понятия. Използвам ерос и Логос само като помощни понятия, за да опиша факта, че съзнанието на жената се характеризира повече със свързващото начало на ероса, отколкото с разграничаващото и познавателното на Логоса. При мъжете еросът, свързващата функция, обикновено е по-слаборазвита от Логоса. А при жената еросът изразява нейната същинска природа, докато нейният Логос нерядко е печална случайност. Той предизвиква недоразумения и дразнещи обяснения в семейния и в приятелския кръг, защото се състои не от разсъждения, а от мнения. Имам предвид априорни допускания с претенцията за, тъй да се каже, абсолютна истина. Всеки знае, че това може да бъде много дразнещо. Тъй като анимусът има слабост към спора, той най-лесно може да бъде наблюдаван в действие при дискусии, в които някой иска на всяка цена да излезе прав. Разбира се, и мъжете могат да спорят по много женски начин, когато са обладани от своята анима, така че са се превърнали в нейния анимус. В такива случаи те са движени най-вече от личната си суетност и чувствителност, докато за жените най-важно е господството на истината, справедливостта и други подобни принципи, защото за суетността им вече са се погрижили шивачката и фризьорът.

Важна роля в женската аргументация играе „бащата”, т. е. съвкупността от усвоени мнения. Колкото и мил, и отзивчив да е еросът на жената, яхне ли я анимусът, никаква логика на света не може да разклати мнението й."  - "Еон изследвания върху символиката на цялостната личност", Карл Густав Юнг

преди 1 час, Shiniasu написа:

не говори ли това религиозно чувство нещо на този, който го е изпитвал

съвсем ясно "говори" - въпроса е "какво" и "за кого" ?

преди 1 час, Shiniasu написа:

религията предлага

всеки си избира "каквото си търси", според това, което е той самия, каквото му трябва, нужно, важно...

Религията предлага някои лесни отговори и среда, сред която да се "изпита нещо си'. Да изпитваш чувства... колкото и да са "възвишени според нещо, някой, лично усещане" няма нищо диховно в "изпитването на чувства или изживявания'. Това са си съвсем човешки естествени процеси, част от психичния живот, регулация, реакции, баланс - хомеостаза или психостаза.

Припознаването на "духовност' само заради "нарочване" че нещо е "духовно" не е нищо духовно. Ама - съвсем нищо.

да вярваш в духовното - не е нищо духовно. да го изпитваш - не е нищо духовно. Да го бленуваш, привиждаш, именуваш или етикетираш - не е нищо духовно.

Всеки си наглася картинката си за да му е от полза и той да получи "от нея' онова, за което жадува. И в това няма нищо духовно - ама съвсем нищичко.

преди 5 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

То не е важно колко ще те изпратят ,а къде ще се озовеш след смъртта .? 

Искрено от вчера се моля. 

Да, тя на времето е била принудително хоспитализирана. 

Тук определено само се перчат, че са духовни и прочие, но определено не са имали контакт с луди хора, за сметка на това хулят на брътвежи и прочие колко възвишено и начетено живеят и как са против страданието. Пълно лицемерие!!! 

Когато направят благо за някой мъртъв и не до там много добре познат луд човек = Да го погребат = Тогава могат да спорят с мен по отношение кое е брътвеж и кое не. Каква реално действителността в техния мозък или в моя или трето!!!

преди 8 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Има и други спомагателни действия ,които те правят духовен,но за тях следващата година ,защото имам някои проблеми и ми трябва почивка.

Духовна почивка, разбира се.

няма такива детинщини, просто. Колега, след "комата" сигурен ли сте че още не сте в нея "останал"? Щото така и така - нещо ви пречи още да "излезнете".

преди 3 минути, kipen написа:

и двамата подхождате с предразсъдъци....

Аз не ... просто отразявам нейния образ.  

преди 8 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

но определено не са имали контакт с луди хора

как да не сме - всеки ден, на едно и също място...

Но няма никаква нужда "да се молим" да отидат на "по-добро място". Никаква нужда - според тях - те непрекъснато пишат колко са напред, умни, добри, мъдри, знаещи, познаващи, доволни, можещи, виждащи... Така че - те са на "най-доброто място" за себе си.

Ама фантазии били - че кво значение да има. То и без това "разни там "реалности"... айде моля" - пък и никакво значение няма ако светлината в тунела и вдъхновението от спасението от злини, нещастия се окаже всъщност насрещния влак по линията в тунела. Никакво значение. Тук субективното възприятие е омешено с добре направена паста от имитации на клишета, парчета от заемки и лични подправки. Но и ударът на насрещен влак... до последно ще се бленува като 'спасение'... Така че - егати реалността, някаква си - за какво е, ако носи субективно или фантазно нещастие, укор, страдания някакви си или негативни  емоционалщини.

Религиите били носили, давали... Религиите са просто човешко производно, като фантастично лекарство, на фантастични "болести и страдания". Няма как - една заблуда за друга като нея - просто взаимна игра на "усещането за повече ползотворната". Пък и - инстинктивизма се представя лесно като "интуиция".

преди 6 минути, _ramus_ написа:

как да не сме - всеки ден, на едно и също място...

Определено не би следвало да подхождаш с вид сарказъм, но ми е известна твоята циничност ... 

Спокойно = няма да ти навреди: Нека Бог ти прости за волните и неволни грехове! Амин 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Парадоксът е, че въпросния колега постулира за "тръгване и изминаване на такъв път и какво ставало докато се върви", но той няма дори елементарна версия дори на "потегляне', нито че разбира въобще какво означава.

Моралът е началото; спокойствието, прозрението и пътя са средата; плода и ниббана са края.

Потегля практикуващият нравственост, а фалшивата низша личност няма дори елементарна версия дори на "потегляне', нито че разбира въобще какво означава. Следват шамата, випасана, Благороден Осмичен Път (правилни възглед, мислене, осъзнатост, реч, поведение, усърдие, съсредоточеност, препитание) и плода от практиката. В случая будистката.

преди 9 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

преди 20 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

То не е важно колко ще те изпратят ,а къде ще се озовеш след смъртта .? 

Искрено от вчера се моля. 

А, защо има нужда от молитва? Нима няма Вяра, че човекът винаги отива на по-добро "място"?! Май субективните оценки  на живота на "погребвания" са минати през абсолютно достоверната система за оценки на оценяващия!?!

преди 11 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Аз не ... просто отразявам нейния образ.  

"Нейният образ", в психоанализата е "потиснатият твой образ"! Ама тва са неща за невярващи...

току-що, iИ.дИоNд.Ni написа:

Нека Бог ти прости за волните и неволни грехове! Амин 

Айде бе... пожелателно ли... или повелително? Брей, тоя "бог.."

поредните "определено, следва, трябва, спокойно, известно ми е"... Едно и също... Едно и също - един и същи.

преди 7 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Основното в религиите е ,че дават обяснение за това ,което се случва след смъртта и желанието на хората за по - добър живот ги води към търсене на благосклонност от висшата сила ,която може да им подсигури този по - добър живот.

Това са твои очаквания. Аз не търся някаква специална благосклонност от висша сила. Нито чак толкова ме интересува живота след смъртта - интересува ме живота по принцип, във всичките му форми на проявление. Интересува ме логиката на случването на нещата. По-добър живот за мен е осъзнаване и разбиране на действителността, а това с безпроблемно съществуване не се постига. Не че понякога не искам да си живуркам безпроблемно в спокойствие и идилия, но знам, че от това се затъпява, ако продължи по-дълго. Та както виждаш, този "по-добър живот" може да се различава доста при различните хора. Желанията, очакванията относно това, какво дадена религия може да даде са различни. И всъщност религията ли дава "наградата"? Дали човек ще получи мечтания по-добър живот след смъртта защото е християнин или мюсюлманин, или просто защото отговаря на определени изисквания, а религията просто го насочва към култивиране на съответните качества?

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

Моралът е началото; спокойствието, прозрението и пътя са средата; плода и ниббана са края.

Потегля практикуващият нравственост, а фалшивата низша личност няма дори елементарна версия дори на "потегляне', нито че разбира въобще какво означава. Следват шамата, випасана, Благороден Осмичен Път (правилни възглед, мислене, осъзнатост, реч, поведение, усърдие, съсредоточеност, препитание) и плода от практиката. В случая будистката.

разбира се - това са 'субективни възприятия"... които иначе не си длъжен да "разбираш". Точно нагласени и подредени - като молитва.

Иначе - не ги твърдиш, разбира се. Не ги и вярваш - просто ги знаеш, сигурен си, даже ги и "провиждаш"...

Потегляла нравствеността -

преди 7 минути, _ramus_ написа:

фалшивата низша личност 

... монашески моделни репликации, ей! Като от букварчетата и приказките за баба Яга.

Кой с каквото си е "закърмен" (програмиран първоначално). Но то няма и как - "килийката" когато е единствения свят, друго няма как да има значение. И преди хиляди години - една и съща репликация,на едно и също. И не задруго - таргета си сходен и векове да са няма значение. Една гигантска повторителница от милиарди. За какво ви е живота, въобще... с тия безкрайни повторения и репликации. 1000 години, 2000, 5000... какви души ви се привиждат че се прераждат, като повторителницата е сякаш безкрайна и не тя прави развитието...

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Следват шамата, випасана, Благороден Осмичен Път (правилни възглед, мислене, осъзнатост, реч, поведение, усърдие, съсредоточеност, препитание) и плода от практиката. В случая будистката.

В случая "будистката" практика не е същинския будизъм...те онзи, за който е характерно постигането на "Индивидуалния път"... това, което идва от Средния път касае поведение на индивид в общество... нирваната Буда не я е постигнал в общество... а под дървото... сам...

...ама страхът да не "изгубим плода от практиката", който да демонстрираме в социуума, идва таман от "нисшата личност"