Не може само да сме сериозни, понякога трябва и да се шегуваме с фактите, да релаксираме

Нещо, което впрочем ми се струва, че ти липсва.

 

п.п. просто споделям - инак, извинявам се, ако се бъркам.

Нещо, което впрочем ми се струва, че ти липсва.

 

п.п. просто споделям - инак, извинявам се, ако се бъркам.

 

.......... .........

Това "значи" си е твой частен извод - доста идиотски - който изглежда само ти си знаеш на каква база го направи.

Кое му е "частното" на извода. Горе се каза, че невидимото било достъпно само за "интуицията". Като отидеш да видиш кои и какво са шизофрениците и какво им е поведението, с лекота би схванал че в техните делюзионни светове, всичко което е "достъпно за тях" е невидимо за "очите" на другите.

 

Точно както и се постулира сред някои "мнения" тук - критериите са същите. Работата е, че делюзиите стават по-важни, защото носят повече нужното за субект или група субекти, които достигат взаимно съгласие именно защото общите им потребности от делюзии стават по-важни от самия живот и емпириката спрямо практиката.

 

Общото и обобщителното сред всички психични човешки проявления става т.н. "пристрастие" - или особеното предпочитание на едно пред всички останали. На делюзията и илюзията пред липсата й - това е нужно на субекта. Можеш да зачетеш сам, в написаното от МЕРИЛ -

пиша мнението си на база на и след вътрешното си убеждение в правотата му.

Толкова е ясно, толкова точно и толкова семпло - изразява всичко в пълнота.

 

Това е девиз, лозунг и обобщителна характеристика на типичния вярващ - убежденията му са неговата истина.

Той самия не може да обясни защо. Но понеже и други сред групите по съответствие на убежденията си, са също като него, те се отразяват едни на други.

 

Например никой от стандартната маса не е възможно да си обясни защо ХАРЕСВА нещо. Защо му допада, защо го съгласява - едно, сред всички останали вариации. Защо неговите убеждения са точно определени, кога, защо и откъде ги е "събрал". Той е забравил отдавна че "негови" убеждения въобще няма - те никога не са били негови, но той също така е изтрил в себе си и това.

Ето така се образува пристрастие - всичко това си има съвсем ясни постановки, процеси и линии на взаимодействия., Но не е ясно никога на самия засегнат от явлението. Той може само да го инициира и проявява. Но не знае защо, освен да си изтъкмява причини, да съставя логика - и така да покрива празното във взаимопричинностите.

Редактирано 28 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Кое му е "частното" на извода. Горе се каза, че невидимото било достъпно само за "интуицията". Като отидеш да видиш кои и какво са шизофрениците и какво им е поведението, с лекота би схванал че в техните делюзионни светове, всичко което е "достъпно за тях" е невидимо за "очите" на другите.

С Aumi (или поне аз) говорим за невидимо за сетивата, а не за невидимо за другите - което е различно все пак.

Той самия не може да обясни защо.

Пак си в грешка. Не правиш разлика между това човек да не може да обясни защо и да може, но да не иска, защото му е писнало да си губи времето да разяснява едно или друго понятие в неговото определение отново и отново.

Направи се на интересен като ме апострофира един вид, че бъркам душата с духа и не намерих за нужно да ти се разяснявам, защото дори и за теб е прекалено да искаш всеки да оформя всяка своя дума с разяснения под черта.

 

Искаш да ти докажа, че знам разликата между дух и душа и че съм използвала думите по този начин, не защото съм ги объркала... Добре. Душата е сетивното тяло на човека. Духът засяга нематериалното в човека, което му дава връзка с Бог или това, в което той привижда божественото. Духът като понятие включва и душата на човека...

 

Сега можеш да се върнеш и да прочетеш отново предния ми пост и да се опиташ да разбереш, че не аз съм писала глупости, а ти не си доразбрал. В което няма лошо... Но... обикновено повечето хора /за да не кажа нормалните/ питат, когато нещо не им е ясно.

Мери, защо опитваш да се привидиш през думите ми, придавайки им разни значения през твоя поглед- кое как съм правил кое какво искам. Въобще не пиша на теб, нито пиша за теб или пък да се занимавам с понятията които си описала.

Хем четеш думи на някой си рамус, хем ги иронизираш и не те интересуват. Не те интересува мнението, отношението или одобрението на някакъв си шебек. Ок - защо тогава продължаваш да се четеш през думите ми, при положение че те въобще не те касаят и  "дори не ги четеш".

 

Мери, ти самата не можеш да обясниш въобще сериозно и задълбочено защо харесваш нещо. Защо имаш тия убеждения, а не други.

Ако живееше в други житейски обстоятелства, нямаше да имаш тия убеждения. Ако живееше сред друга социална или културна среда, сред други исторически или географски характеристики - щеше да имаш други убеждения. И щеше по същия начин да ги защитаваш с идеята че са "проверени" и че са "истина". Това дори не е допускане, защото се вижда че уж света е един, дори двама човека да живеят един до друг, те го отразяват по различен начин и... съответно убежденията им са съвсем различни. Но и - за всеки от тях им изглеждат истински и са готови да ги защитават...

 

Твърдението че убежденията не само че ги имаш, ами и били "проверени" от собствения ти житейски опит, е обикновен фейк и става само за самозалъгване, докато човек си стъкмява личната си легенда, сред социалните версии на същото, които си взима наготово.

 

За мен не е прекалено и не ми трябва да "искам" всеки да си оформя думите. Хората които оформят думите и значенията им, които ги структурират, го правят не защото им харесва. Въобще най-плиткото нещо на тоя свят, като обяснение, мотивация, цел и значение - е тийнерджърския универсален девиз - "само да поискам...". Това става за Хейс и Коелю или от плеядата на другите поп-култур звезди и съзвездия, но не става за нищо - те просто ползват универсални и разпространени навсякъде готови шаблони, на които основават популярността си.

Когато има човек отношение към думите си, е израз на задълбоченост. Изразява онова, което е той самия. За теб и "искането" - като стълб и универсален лесен мотив - сигурно ти се струва губене на време за разни глупави понятия и обясненията им.

 

Обаче - ето че като опиташ ти самата да скалъпиш обяснение, си го виж на какво прилича. Виж какво си обяснила за дух и душата и според теб как ти изглежда - откога и откъде ти си заела "сетивно тяло" да наречеш душата. Какво й е "сетивното" и кое й е тялото - на душата. Ти за думичката душа сама ли се сети или прочете отнякъде? Прочете ли отнякъде точното обяснение - на тая думичка кое точно се съотнася, кое точно е пълнежа й, според какъв контекст, според кое съответно поле в който тя е валидирана.

 

И двамата знаем отговора на въпроса - Ти сама ли измисли думичката ДУША или пък ДУХ. Нито че сама си създала пълнежа им. И че всичко това е обикновена заемка, която обаче дори не си си направила труда, след като си я заела да вникнеш в нея - какво точно се опитва да обобщят тия две формални абстрактни понятия. На какво са понятия, за кого...

Не е нужно да ми се разясняваш, не на мен, нито заради мен - но въпроса е че като го направиш ще изразиш че ти самата си направила това - да го изясниш на себе си. С това, то става акт на самоуважение.

Вместо това - просто се взима наготово, обикновено сред всякакви контексти, понеже ДУША, като думичка се ползва сред народа и християнството, после й се търси натъкмистика и сред всичко останало, защото не може една дума да има само ограничено значение. Тук все се напира че всичко е универсално, щото не е възможно такива умни думички като ДУША, да не са универсални. А същата думичка върви само сред точно определен контекст.

 

И така - ДУШАТА... не че не е същото положението с ДУХА - понятия, които сами по себе си могат да обобщят толкова много, толкова фундаментални, ето че само по две изречения... и дотам. Ако ти се наложи да те попитат и да няма къде да шаваш, да няма как да шикалкавиш, иронизираш или да си говориш с някакъв си тиквеник, дето така и така, толкова и такъв... какво въобще щеше да обясниш - душата и духа - ама към бог. Без бог може ли въобще да има "божествено". Навремето залиташе по будизъм - ама ето че както и да го въртиш - накрая пак до Бог и божественото стигаш - а тия последните ти ли ги измисли, или ги подочу отнякъде. Или пък  - дори си ги доказала по емпиричен и опитен път, в самия си живот...

 

И така - чета те, и ясно разбирам кой какво е писал, кое и какво са "глупости" (което между другото не съм ползвал като етикет или епитет). Думичките изразяват отношението на човека към живота и към обикновени собствени неща, тия дето той самия ползва и се ползва той самия от тях. Думичките сами по себе си нищо не са, но по отношението на автора към собствените му думички доста неща си проличават - докъде, доколко, как, защото това изразява самия автор и отношението му към себе си, през всичко с което се изразява.

 

Съвсем спокойно можеш да продължиш с троснатия си тон на обидено и наранено дете, което много държи да се докаже нещо си, или на което му развалят играчките и игрите му. Мен това нито ще ме засегне, нито ще промени по някакъв начин пътя, целите или мотивацията ми. Не ми е нужно да се правя на интересен МЕРИ, пет пари не давам нито да искам, нито да ми е интересно, докато покривам скуката си. Битки не водя, други имат тая потребност.

 

Не можеш да намериш дори прости обстоятелствени обяснения защо ти си такава, а не друга. Защо ти живееш този живот, твой ли е, или го привиждаш, защо искаш и защо точно това, защо точно в това вярваш, защо са ти такива убежденията. Идеите за ДУШАТА и ДУШИТЕ са само опит да се запълни тази обикновена празнина, с приказни образи и герои, както всеки човек има нуждата от същото. А задължително след запълването, идват и опитите за "доказване", на което е израз и тази поредна тема, както и няколко от другите нейни "посестрими"...

 

Нито един в тази тема, колкото и да се надува на много нахъсан, мислещ или можещ, не е в състояние да обясни задълбочено кое, какво и защо са думичките ДУША, ДУХ и БОГ. Нито един - ако не цитира, не заеме, не се крие зад авторитет или общия поклоннически аргумент "попули"... Нито един - нали се вижда - каквато темата, такива и доказателствата. И става ясно според съответствията за кои и какви субекти всичко това има значение да е точно такова.

Естествено - това не е само до теб. Това е обща характеристика, която именно защото е обща, обобщавам с нея определен човешки психичен тип, с определена думичка. Чисто условно, но и понятията по принцип, както и всичко друго - са условни и напълно относителни. Тук все напират готовите обяснители че било проверено и доказано всичко онова в което вярват. Защото да вярват - не им е достатъчно. Много им е нужно не просто да вярват, а вярваното да е истина, да е проверима, проверяема - ама как, по предварително нагласения начин. Всяка идеология предварително залага към подадените описания и обяснения, начина по който да бъде "проверено" и "доказано" че е "истина".

 

Не може вече да се вярва - във века на интелигентността, вярата вече е нищо - твърдиш си нещо, щото го вярваш - вече не е достатъчно за никого. Сега е ерата на доказването на вярата, колко е правилна. Вече не е вяра, даже думичката почва да не се ползва, а се навлиза в доказването и скалъпването на аргументи и преднамерени насочени логически схеми, които да заиграят призваната си роля - да придадат значение да "докажат" че вярваното е "истина", че е истинско, че... няма начин да не е, щото е толкова велико, толкова истинско, толкова нужно... и толкова много други правят същото.

 

Толкова е показателна стръвта и силния уклон да докажеш нещо... А е обикновена компенсация на толкова прост дефицит на същото отвътре.

Как въобще да приемеш че всичко е относително и условно, а няма никъде да остане място за нещо абсолютно, вечно, крайно или устойчиво, някъде отвъд света, отвъд обясненията, отвъд жалките опити да се доказва нещо си.

Как въобще да се съгласиш да е относителен и бог и божественото, както е относително и душата и буда, средните пътища или пустотите, тъй любими на някои колеги тук, които като си нямат друго, повтарят поклоннически едно и също, защото това могат, това им трябва, толкова и дотам стигат. И... разбира се те въобще не вярват - амиии, те са доказали всичко, особено с аргумента "ад попули" - щом толкова хора го правят, няма как да не е вярно. Хората вече са го проверили, те са го измислили, те са го нарекли, те са свършили всичко... Щом толкова хора го "доказват" само по себе си това е аргумент.

Не е сериозно и не е за сериозни хора - такива... аргументи. Обаче във векове на недоимък, на трескаво търсене, от нужди и потребности, всяка сламка ще изиграе ролята на въже. И на спасение.

Редактирано 29 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

В цял свят има определен набор от думи, които имат своето значение и които са валидирани и общоприети. Това, че ти на всяко понятие придаваш собствен смисъл - няма нито как да ме интересува, нито да промени моят начин на мислене, нито някой е длъжен да гадае ти как приемаш и какъв смисъл придаваш на едно или друго понятие, за да се пригоди към това. 

Аз, а и не само аз, за разлика от теб, предпочитаме да се ползваме от вече откритата топла вода, вместо да губим половината от живота си в това да я открием ние самите. Никой няма да те признае за откривател на вече открити неща.

И последно, но не по-малко важно от предходните, аз и повечето хора на света реагираме, когато някой цитира постовете ни, цитира имената ни и прави разбор на личностите ни и няма как да се абстрахираме и да подминем, защото това е начин Великия Рамус да извежда своите изводи, плъзгайки се по темата, постовете и хората, които по някаква причина четат в съответната тема.

 

п.п. Апропо... Повече от ясно съм казала "това, в което човек привижда божественото". Още - никога не съм залитала по будизма по друг начин, освен най-нормалното чисто човешко любопитство и желание за повече информация. 

На останалото няма да отговарям, защото до там се задържа интереса ми.  

Редактирано 29 юли 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

В цял свят има определен набор от думи, които имат своето значение и които са валидирани и общоприети. Това, че ти на всяко понятие придаваш собствен смисъл - няма нито как да ме интересува, нито да промени моят начин на мислене, нито някой е длъжен да гадае ти как приемаш и какъв смисъл придаваш на едно или друго понятие, за да се пригоди към това. 

Аз, а и не само аз, за разлика от теб, предпочитаме да се ползваме от вече откритата топла вода, вместо да губим половината от живота си в това да я открием ние самите. Никой няма да те признае за откривател на вече открити неща.

И последно, но не по-малко важно от предходните, аз и повечето хора на света реагираме, когато някой цитира постовете ни, цитира имената ни и прави разбор на личностите ни и няма как да се абстрахираме и да подминем, защото това е начин Великия Рамус да извежда своите изводи, плъзгайки се по темата, постовете и хората, които по някаква причина четат в съответната тема.

 

п.п. Апропо... Повече от ясно съм казала "това, в което човек привижда божественото". Още - никога не съм залитала по будизма по друг начин, освен най-нормалното чисто човешко любопитство и желание за повече информация. 

На останалото няма да отговарям, защото до там се задържа интереса ми.  

 

браво......

..........

 

Нещастник......

... обикновено повечето хора /за да не кажа нормалните/ питат, когато нещо не им е ясно.

попитах нещо просто - както теб, така и останалите тук лайкващи и духовни, толкова нахъсани за доказателства "душици" - защо харесват, вярват, защо след това същото става основата на целия им свят и битие?

Защо точно определено, а не всички останали безкрайни вариации на отражението на битието им? Защо подбраното за харесване и привиждане става толкова важно за тях, толкова важно за живота и тях самите?

 

Искаше да попитам - направих го - виж след това коментара си - сбор от популистки декларации, с декларативен тон, в точки... но по същността на въпроса - НИЩО.

 

Много думи, много защита, много декларации, много чувства и емоции... но по същността - нищо. Много е важно всеки да има мнение, но то е също производно на "искам, харесва ми, вярвам".

След като това касае толкова дълбоко всеки живеещ сред битието му, навсякъде и сред всички контексти - никой не е в състояние да изрази механизма по който всичко това се случва, по простата причина че защо да се мъчи да го открива, като може просто да си чака да го ползва наготово - както му е и всичко останало. А то - за същностните неща няма кой, няма и как да се напише, говори. Няма защо да се заимства, защото няма как. Как да намериш себе си и индивидуалното си, през готовата топла водичка

 

Вярването и ползването на топли води, се е превърнало в житейски израз на съответните на същото душици. А темата е - ДОКАЗАТЕЛСТВА... И то не на какво да е - ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО... . Кое и какво ще докажете, как, като и думичките са обикновена топла водичка, дето просто трябва за ползване. Топлата вода, сапунчетата, банята, ваничката - и копанката - всичко наготово.

 

Няма на света нищо от ГОТОВИТЕ топли води, които да издържат на дори среден анализ, ако той не е предварително предпоставен - като фрейм и опорни точки. Заради подбора им е цялата работа и манипулацията с "доказателствата". така, че няма никакъв шанс някой да докаже нещо и то да няма слабо място. Още повече че тук сънуващите сред ваната си с топла водичка, дори не са се напрегнали да направят друго, освен да се "къпят" 

Напротив. Отговорих ти и то не един път. Просто ти не се ориентираш в написаното, защото то не отговаря по някакъв начин на твоите критерии.

 

Питаш защо реагираме по един начин, а не по друг. Не мислиш ли, че е нормално, при условие, че човек търпи развитие. Както си имаме ценностна система за основа, така и търпим развитие като емоция и психика във времето и е нормално да реагираме по различни начини и в различни нюанси на един и същи дразнител в различно време. Но... ще реагираме отново и отново съобразно ценностната си система.

 

Питаш ме защо съм такава сега и каква бих била, ако живеех в друго време. Разбира се, че бих била различна. Бих имала различна ценностна система, съобразена с времето, в което живея. Е, това прави ли сегашния ми живот фейк или евентуалния ми живот в друго време и с друга ценностна система фейк. И защо по дяволите трябва сегашното ми мислене да бъде поставено под въпрос на истинност, само защото /съвсем нормално/ в друго време и при други обстоятелства бих реагирала различно и бих имала различен светоглед... В този абзац говоря в първо лице, но отговорът ми е принципен.

 

Задаваш елементарни въпроси, изпадаш в състояния на пълно формализиране и абсурдизиране на темата, но в същото време винаги успяваш да поставиш хората в обяснителен режим на твоите неразбирания.

 

Относно мнението ми по темата и нуждата от доказване на духовното съм писала в преден пост преди една две страници и не един път всъщност, но и там се захвана за думите и въобще не достигна до същността на написаното. Ако беше, най-малкото щеше да разбереш, че и аз не адмирирам необходимостта от доказване на духовното.

Е, извинявай ама, не считам, че ако лично аз не съм я открила тази пуста топла вода, нямам право да я ползвам или че ще ме къпе по-малко ефективно, отколкото, ако ако я откривам преди всяко къпане.

Редактирано 29 юли 201511 г. от Merryl (преглед на промените)

1, Напротив. Отговорих ти и то не един път. Просто ти ....

 

2. Питаш защо реагираме по един начин, а не по друг...

 

Питаш ме защо съм такава сега и каква бих била, ако живеех в друго време. Разбира се, че бих била различна.

 

Задаваш елементарни въпроси,

 

Е, извинявай ама, не считам, че ако лично аз не съм я открила тази пуста топла вода, нямам право да я ползвам или че ще ме къпе по-малко ефективно, отколкото, ако ако я откривам преди всяко къпане.

1. избягването на отговора не може да послужи за такъв. Пример, следващата точка

Ето въпроса

 защо харесват, вярват, защо след това същото става основата на целия им свят и битие?

Защо точно определено, а не всички останали безкрайни вариации на отражението на битието им?

Защо подбраното за харесване и привиждане става толкова важно за тях, толкова важно за живота и тях самите?

 

Ето твоя прочит на същото:

"Питаш защо реагираме по един начин, а не по друг...".

 

След като най-нормалното нещо било да си различна, сред друга контекстуална културна и социална среда, защо за всяка версия на същата й е толкова важно да докаже че нейното е "истинско"?

Ти хем поставяш положенията _ че ти също смяташ че не е нужно да се доказват съществуванията на едно или друго. Но ти самата се стремиш да докажеш собственото си съществуване чрез правилна призма през която да се погледнат.

 

И още нещо - изкара ценностната система като опорна точка. Но тя, Мерил, не е твоя тая система. Освен че не е твоя, а и показвам ясно че е напълно плуваща, относителна и условна. Тя на едно място е една, на друго място или време - друга. Сред хората, заради хората, заради потребности, заради нужди.

Съглашателството и приемането на колективната система, която приемаш за своя е същия акт - на къпането с ползване на топла вода, която ти просто си потребяваш. Всичко - за утвърждаването на завареното след като то дава шанса да реализираш някаква форма на битие... само и само.

Просто употребяваш - обикновено потребителство. Приемане и отделяне - на нивото на всяка обикновена клетка, или живо същество - напълно несъзнателно, просто участие в инстинктивен биологичен акт. На това ниво не е възможно нито да докажеш, нито да отричаш. На същото ниво ти си обикновен редови изразител на потребление, което никога нищо няма да е направено от него самия, освен акта на потреблението. И да - няма значение за къпането в топла вода дали ще я откриваш или не. То това си е само до човека.

 

Тук няма никакъв личен сблъсък - тук се кръстосват двата погледа на обикновени субективни различия - принципни различия. На потребителя и неговото съставно верую. И на този, който му е нужно да открие и сътвори сам, като акт на индивидуалното му съществуване.

 

Много добре познавам каква е гледната точка на единия и на другия условен тип. Както и задължителните "аргументи" за обяснение и тежест. Тук спрямо първия тип, същите могат да се зачетат на "кило". Те са сред всички пишещи.

 

Но къде е сред всичко това ДУХОВНОСТТА някаква си - това е някакъв тип топловодна духовност, направена за целите на къпещите се сред всичко "стоплено вече".

И като поставям всичко това сред напълно неприемлив за тях контекст, напълно различна ситуативна система - и възниква защитната реакция. Излъчва ми се задължителния за целта негативизъм - също напълно първично и първосигнално, като че като изчезна, като спра да дразня и всичко ще си е отново топло, слънце, топли води и рай.

 

Не ми пречи, реагирайте си който както си му иде отвътре - то и това е начин за утвърждаване. Но сам по себе си е достатъчно показателен.

Редактирано 29 юли 201511 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Душата на човека е съкровище неразкрито, където Бог е написал съкровеното. То само чака благоприятният момент, когато да разцъфти , завърже и даде плод. Защото сладки са плодовете в полите на Благия, и ценен е нектара на човешката душа, който опиянява ангелите и боговете.

Велики са световете на Красотата и безкраен е пътя, начертан от Твореца на Вселените ,пред нозете на избраните.

Сълзите като благовонно миро измиват морните крака, а Духът  оживява и Оживотворява пътника в безкрайността…

След като най-нормалното нещо било да си различна, сред друга контекстуална културна и социална среда, защо за всяка версия на същата й е толкова важно да докаже че нейното е "истинско"?

Не е важно да докаже на другите, а да знае и да вярва заради себе си, за да има своята основа, върху която да гради. За да се идентифицира в собствените си очи. За да бъде себе си.

 

Ти хем поставяш положенията _ че ти също смяташ че не е нужно да се доказват съществуванията на едно или друго. Но ти самата се стремиш да докажеш собственото си съществуване чрез правилна призма през която да се погледнат.

Наистина ли мислиш, че тук доказвам своето съществуване и въобще, че имам някаква нужда да се доказвам по този начин?! Аз и който и да е от нас в темата. Толкова си далеч от истината, че чак е студено. Е, може да има и такива, като всяко изключение от правилото, но е много подценяващо да си мислиш, че който и да е, който въобще се е замислял над тези въпроси, би писал тук с цел себеутвърждение.

 

А относно ценностната система - личната ценностна система си е само на отделния индивид.

 

Апропо - ти сам докосвал ли си се до духовното, или всичките ти опити за откритие опират до граматически и словестни формулировки на понятия и детайли... Усещал ли си го като нужда не само да го коментираш, а да го преживееш. Не мислиш ли, че за читателите в темата би било много по-интересно да споделиш нещо подобно и по-различно от задълбаванията ти в словестните нюанси. Защото от писанията ти не си личи топлата ти вода да е по-различна от тази в самовара.

 

Признаки тролля

 

Постоянные попытки перейти на личности в разговоре.

 

Использование темы спора только для вызова эмоциональной реакции собеседника (демагогия).

 

Напускная недалёкость и неосведомлённость — или наоборот знание всего на свете (обычно прослеживается обратная зависимость между реальным и показываемым).

 

Мнение, коренным образом отличающееся от мнения локального большинства.

 

Невоспитанность, хамское поведение (обычно это признак толстого, то есть неинтересного, очевидного, тролля).

 

Накидывание говна на вентилятор (затрагивание заведомо спорных провокационных тем).

 

Уверенность, что все остальные — «унылое говно» и прочая демонстрация своего превосходства.

 

Есть люди - гандоны*. Человек-гандон отличается упрямостью, тупизной и обострённым чувством собственной правоты. И начинается это с детства, да. Пока человек-гандон маленький, его надо лечить районной школой с пиздюлями молодой гопоты.

 

Если это не лечит - то становится совсем плохо. 

 

Когда эта "тупая упёртая тварь" начинает читать "хорошие" книги, слушать "хорошую" музыку, пить "хороший" алкоголь, смотреть "другое" кино и, что самое главное, с высоты своей просвещённости и эрудированности высокомерно смотреть на других, то упрямость, тупизна и обострённое чувство собственной правоты возрастает, прогрессирует и разрастается, как раковая опухоль. Именно тогда и наступает полный и безоговорочный пиздец, совершено не подлежащий лечению. И как показывает практика, подобные пациенты встречаются в миру через раз. Одним словом — гандоны. Люди-гандоны.

 

*гандон (рус.) - презерватив, кондом, капут

1. Не е важно да докаже на другите, а да знае и да вярва заради себе си, за да има своята основа, върху която да гради. За да се идентифицира в собствените си очи. За да бъде себе си.

 

2. Наистина ли мислиш, че тук доказвам своето съществуване и въобще, че имам някаква нужда да се доказвам по този начин?! Аз и който и да е от нас в темата. Толкова си далеч от истината, че чак е студено. Е, може да има и такива, като всяко изключение от правилото, но е много подценяващо да си мислиш, че който и да е, който въобще се е замислял над тези въпроси, би писал тук с цел себеутвърждение.

 

3. А относно ценностната система - личната ценностна система си е само на отделния индивид.

 

4. Усещал ли си го като нужда не само да го коментираш, а да го преживееш.

 5. Защото от писанията ти не си личи топлата ти вода да е по-различна от тази в самовара.

Така - в точка 1 от цитата - значи АКО НЕ ВЯРВАШ на себе си (или на каквото и да е друго), нямаш никаква основа, на която да се гради. А каква основа въобще може да е вярата в нещо си. И как въобще вярването (дори и да е в себе си), може да те направи да си "себе си" . Като между другото тук е и важен въпроса - КОЕ Е ТОВА "СЕБЕ СИ", какво е това - ряпа ли е, тиква ли е, ангел ли е, или е душа - защото всичките могат да послужат за модел и обекти на вярване, после - на изживяване, като следствие на вярването.

 

съвсем друга постановка е в следващата точка:

Наистина ли "мисля" че тук, МЕРИЛ (или който и да е) доказвал своето съществуване. Вероятно непрекъснатите затвърждаващи и утвърждаващи основни постановки, основни положения и въобще явлението УБЕЖДЕНИЯ, са само за дъвчене на думички. Верроятно убежденията, които бяха цитирани в едно чудесно изречение, толкова декларативно, са нищо - те са си твои лични залитания, не са самоцел, не са доказващи...

Та толкова ли е трудно да се видят думите на който и да е друг - няма изключение. И между другото - НИКОЙ СЪЩИНСКИ ПРИНЦИП НЯМА ИЗКЛЮЧЕНИЯ. Още превода на това изречение идва от древногръцки, доколкото си спомням. И в него значението е - Правилото не е правило, ако има изключение.

 

Продължава в точка 3, извивките и затвържденията на убежденията на МЕРИЛ - ЦС била само на отделния индивид. Като декларация, чудесно. Обаче да видим какво се говори в думичките на МЕРИЛ до момента - непрекъснато утвърждение, че всяка взаимно договорена постановка, която вече е създадена, която е проверена, валидирана от други, води до благо за потребителите си, следователно е правилна, защото им е потребна - стандартно матрично утвърждение. В продължение на повече от 5 коментара, основното ти утвърждение се състои в подчертаването че групово валидираното е основа, която е истинска и нейните принципи, основи и положения са важни, стойностни и са истина...

Ти влизаш допълнително в противоречие - между сугестираните си и подбрани утвърдителни положения, които обаче са в посока на ИНДИВИДУУМА в човека. Докато останалите постановки които тук извеждаш, са точно обратното и касаят правилността и значението на групово ползваното от всяка личност. Вероятно в това ти въобще не виждаш противоречие... всичко може да си кара заедно, бялото е черно, черното бяло, даже двете са сиви...

 

Изведнъж някой се заинтересува кое и какво било духовното за рамус - и какво да се прочете в самия "въпрос" - цитат "усещал ли си го като нужда, не да го коментираш а да го преживееш" -

НУЖДАТА ЛИ ДА ПРЕЖИВЕЯ, или духовното.. Щото каза да питам.

Но и в двата случая, за рамус нито е нужда, нито е усещане, нито е преживяване - нито на духовното, нито на нуждата, нито на говоренето...

 

Та... когато има очи на топлокъпещ се, с водичка от самовар, и да му извадиш очите, той вижда само до и през топлата си водичка.

И целта на всичко това не е "да е по-различна водичка" за потребителите на същото.

Предлагам за размисъл на всички колеги в темата , следната градация с последователност на качествено превръщане , всяко с нова и по-висока степен - с нови качества и свойства :

1.Усещанията и възприятията (сетивата) предизвикват и пораждат чувства и емоции .

2. Чувствата и емоциите оформят душата .

3.Душата предизвиква и поражда Духа.....

Не случайно се казва :" Душата му страда и му е паднал Духът !" , или пък обратното :" Душата му ликува и му е приповдигнат Духът!".....

Между другото и двете състояния са вредни и пречат , когато следва да се правят трезви оценки....т.е.

Разумът следва да владее Духа , а не обратното !...

 

Същият процес се отнася и за усещания и възприятия , знание и мислене , прерастнали в Разум.

Т.е. Разум и Дух  с материален носител мозъка , казано с други думи Съзнание....

При това на Разума приоритет му е Знанието , а на Духа е Вярата........

Съзнанието дали е материя , "фина" материя някаква (ефир да кажем) или нищо съвсем друго -

за сега не се знае !

И няма за що да си измисляме небивалици всякакви ! 

Най-малкото защото самата материя за сега е твърде тъмна област на знание !

Твърди се примерно , че съществува така наречената "тъмна материя" съставляваща 90% от Вселената....и какво ли още ни чака....

Не се знае ! Това е положението ! Свиквайте с това като ще мислите !  

А когато нещо не се знае , то не може да се мисли ! Може само да се измисля....

 

заб.: Ако отграничим чувствата и емоциите в темата , ще останат твърде малко постове отразяващи знание ....

Редактирано 29 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Никога не съм разбирала необходимостта от отделяне на знанията от емоциите. Сякаш човек е цял без чувствата си. Та нали всички източници на знания са съставени от хора. Това като офтопик, ей така, като празни мисли на празен ход...

Безчувствено наслаждаване на духовното... Що ли ще е то...

Никога не съм разбирала необходимостта от отделяне на знанията от емоциите.

Първо , не отделяне изобщо (емоциите са необходими ! (друга голяма тема)) , а тяхното отграничаване от знанието/незнанието и умело управление !

Второ , за да почувстваш и разбереш опитай някакъв умствен спорт - без емоции губиш , но с неуправляеми емоции също губиш.....

Най-малкото - емоцията влияе много силно върху интуицията и концентрацията , усилва мисловните функции .

Когато не е контролирана - започва измисляне , нямащо връзка с действителността !

Следват грешни решения !

Иначе пък , без емоции казваме , че човекът е "заспал"...! 

Аз лично притежавам свойството да "заспивам" във важни ситуации , губя интерес в детайлите !

И пак следват грешни решения ! 

Вярвай ми ! Имам дългогодишен личен опит...

`Ма то и в живота си е така ! 

Редактирано 29 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Никога не съм разбирала необходимостта от отделяне на знанията от емоциите. Сякаш човек е цял без чувствата си. Та нали всички източници на знания са съставени от хора. Това като офтопик, ей така, като празни мисли на празен ход...

Безчувствено наслаждаване на духовното... Що ли ще е то...

Продължавам смислово само от болднатото - иначе с цялото съм съгласна - но още празни мисли (от претопляне с вода ли, що ли) да добавя и аз.

Не знам, упорито го наричат по разни точки на света и времена Диамант, представят го като най-плътния и траен материал. Което е противоположно на най-тънкото, за каквото също го представят, като преминаващ през всичко.

Никога не съм разбирала необходимостта от отделяне на знанията от емоциите. Сякаш човек е цял без чувствата си. Та нали всички източници на знания са съставени от хора. Това като офтопик, ей така, като празни мисли на празен ход...

Безчувствено наслаждаване на духовното... Що ли ще е то...

За човек който не се увлича по Будизма, много будистки се отнасяш. Затова и разпердушини _Ramus_, остана без аргументи и изпадна в обяснителен падеж. Но не е ли по правилно вместо "безчувствено" да е "безпристрастно наблюдаване на духовното"? Въобще възможно ли е и има ли такова нещо?

Редактирано 29 юли 201511 г. от konig (преглед на промените)

.... "безпристрастно наблюдаване на духовното"? Въобще възможно ли е и има ли такова нещо?

Възможно е и се култивира (възпитава) , макар и много трудно !

Нужни са години ....!

А най-добре е още от дете , под компетентен родителски (или наставнически) надзор....много , ама много рядко срещано явление....!

..........при някои "ДНК предразположени ( )" е по-лесно , при други е по-трудно......

Нека и да добавя , че при жените по правило емоциите са по-силни , но за това пък те са "по-земни".

Мъжете пък по правило са фантазьори и много не им трябва за да "захапят"....!

Това е природно обусловено във връзка с половото привличане и видовото продължение...

Редактирано 29 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Безпристрастно, ако е наблюдаване. Но наслаждаването /както аз съм предложила/ може ли да е безпристрастно. Разликата е фина, но съществена. Това относимо към духовното.
А иначе /според мен поне/ безпристрастното също не е липса на чувство, а независимост от външни вляния и натиск. Едва ли някой съдия се ампутира от чувства, за да вземе безпристрастно решение. Напротив. Важно е да си справедлив, запазвайки човешкото си отношение и личното си убеждение.  

Продължавам смислово само от болднатото - иначе с цялото съм съгласна - но още празни мисли (от претопляне с вода ли, що ли) да добавя и аз.

Не знам, упорито го наричат по разни точки на света и времена Диамант, представят го като най-плътния и траен материал. Което е противоположно на най-тънкото, за каквото също го представят, като преминаващ през всичко.

Предполагам, че е така. Може би духовното трябва и да ни пробожда като острие, за да въздейства.

Безпристрастно, ако е наблюдаване. Но наслаждаването /както аз съм предложила/ може ли да е безпристрастно. Разликата е фина, но съществена. Това относимо към духовното.

А иначе /според мен поне/ безпристрастното също не е липса на чувство, а независимост от външни вляния и натиск. Едва ли някой съдия се ампутира от чувства, за да вземе безпристрастно решение. Напротив. Важно е да си справедлив, запазвайки човешкото си отношение и личното си убеждение.

Предполагам, че е така. Може би духовното трябва и да ни пробожда като острие, за да въздейства.

Когато имаш контрол върху средството за летене , можеш да летиш и да постигаш неподозирани висоти !

Тогава в очите на невежите това е Чудо !

Трябва да се изживее за да се постигне пълно разбиране.......

Иначе е плямпаници за "на баба ти хвърчилото" както е общовъзприето....! 

Редактирано 29 юли 201511 г. от by_chechi (преглед на промените)

Когато имаш контрол върху средството за летене , можеш да летиш и да постигаш неподозирани висоти !

Трябва да се изживее за да се постигне пълно разбиране....иначе е плямпаници....

Дали?! Чувала съм, че хората под влияние на наркотични вещества например, достигат до много по-несравнимо неподозирани висоти от тези, които държат винаги да имат контрол...

Когато имаш контрол върху средството за летене , можеш да летиш и да постигаш неподозирани висоти !

Трябва да се изживее за да се постигне пълно разбиране....иначе е плямпаници за "на баба ти хвърчилото" както е общовъзприето....! 

Е поне бабата има контрол в/у фърчилката т.е. средството за летене.

Редактирано 29 юли 201511 г. от sound (преглед на промените)