преди 39 минути, Śūnyatā написа:

Тъй като реалността е една за всички, основна характеристика като непостоянството е открита и развита и в двете култури.

А, и постоянството доста са го развивали заедно с непостоянството, навивали и завивали като руло докато им се завие свят. Това и една шега на Платон за едното и множеството и как някои досаждали на всички и не жалели даже баща си и майка си да обясняват... докато истиското знание е да разбереш не това, а функциите и пропорциите на това цяло, или нещо такова... А Хераклит да, той и нещо такова казал, че спящите живеят всеки в свой отделен свят, а будните - в един общ.

Мюсюлманите и други може би се питат какъв ли (хубав) би бил светът без християните, християните - без будисти и мюсюлмани и всякакви поганци, и така нататък. Преди това пък някакви други култури са се низали и изобщо сик транзит глория мунди )

Айде стига съм писала глупости 

Цитати да искаш в насипно състояние, като този, изникна сега, дали от Руми - че е по-добре да цениш водата, отколкото каната.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Започнете с тази, а после сама ще се ориентирате: http://atiearth.com/lucid_dreaming/

Съжалявам че полюбопитствах да отворя този сайт atiearth.com. Оказа се Not Secure. От къде ги намирате такива, пък и не можело да се намират с “търсачката”?!?    

преди 7 часа, dagpo19 написа:

Моля, понеже тук не е образователен форум, то потърсете в мрежата книги за съня и осъзнатото сънуване. Такива на български, ако не ползвате друг език, има няколко. Ако наистина имате интерес, то ще ви препоръчам една или две, които може и да не откриете с търсачката.

 

 

преди 14 минути, Sleda написа:

 Оказа се Not Secure.

Така е със осъзнатото сънуване. ((:

При мен си отваря без проблем и от търсачката на "Марк Ван Де Кеере" ми излиза същия сайт.

на 20.07.2019 г. в 0:10, witness написа:

А, и постоянството доста са го развивали заедно с непостоянството, навивали и завивали като руло докато им се завие свят. Това и една шега на Платон за едното и множеството и как някои досаждали на всички и не жалели даже баща си и майка си да обясняват... докато истиското знание е да разбереш не това, а функциите и пропорциите на това цяло, или нещо такова... А Хераклит да, той и нещо такова казал, че спящите живеят всеки в свой отделен свят, а будните - в един общ.

Мюсюлманите и други може би се питат какъв ли (хубав) би бил светът без християните, християните - без будисти и мюсюлмани и всякакви поганци, и така нататък. Преди това пък някакви други култури са се низали и изобщо сик транзит глория мунди )

Айде стига съм писала глупости 

Цитати да искаш в насипно състояние, като този, изникна сега, дали от Руми - че е по-добре да цениш водата, отколкото каната.

Да си буден, според мен, означава да осъзнаеш, че и непостоянството и постоянството са продукт на системата ни за възприятие за реалността, следователно се явяват обусловени, илюзорни явления. 

Въпросът как се е появил човекът на Земята се явява вторичен спрямо системата ни за възприятие, спрямо това което съ-възниква, което е съставно и което ще премине. Следователно отговорът е без значение, понеже разликите в опита, светоусещането, желанията, пораждат различни отговори. Липсата на осъзнаване на недуалността (самсара и нирвана, ад и рай и т.н.), че различните отговори нямат присъщо съществуване (може да се изведе, като ясно се види взаимната им противоречивост, невъзможността им на абсолютно ниво) води до вкопчване, а вкопчването до маса страдания, липса на мир, покой, състрадание.

Водата... всичките ни спомени са записани на вода. 

на 19.07.2019 г. в 20:52, dagpo19 написа:

Това е саморефлексия, не рефлексия. 

горният "резултат от чудене" няма връзка и с 'двата варианта". Както се вижда - това с нищо не пречи да се пишат фантасмагории.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

Както се вижда - това с нищо не пречи да се пишат фантасмагории.

А от това какво се "вижда"? Кой вижда, къде го вижда и какво вижда? Нима това не е фантасмагория? Ако се знае какво не е фантасмагория, какво е реалност и какво измислица, тогава може да се дават определения, но ако не може си оставаме най-обикновени повторители и отражетели на собствените си заплитания. Критикуваното невежество по нищо не се различава от невежеството което критикува, симулира психолог, критик и многознаещ. Това е важно да се осъзнава, а не да се правим на много будни похърквайки в измислените си частни светове. Няма страшно искрено да признаем, че пишем неща които нямат абсолютен смисъл, те са nonsense представени като неизменна истина, тоест те имат само относителен смисъл. Нека не надуваме ненужно балона на егото до висоти в които да станем обект на присмех, за да не се чудим после защо "никой не ме обича, а АЗ съм ебати пича".

Фантасмагорията като явление, призрак, в най-старото известно значение означава - картини рисувани от светлината, фигури, получени с помощта на оптични устройства. Също нещо призрачно, създадено от въображението, не без помощта на системата ни за възприятие. Логично първия синоним на думата е калейдоскоп - детска играчка представляваща зрителна тръба в която под ъгъл (възглед) се създават разнообразни модели. В зависимост от скоростта с която се променя обстановката, в зависимост от кръгозора (представите на някой в пространството) се получава едно редуване, непрестанно изменение на събитията, завихряне, суета, които в по-общ план наричаме Вселена или Самсара.

Други синоними са халюцинация, зрителна измама, ментално разстройство (изкривен, извратен възглед), феерия, вълшебно или приказно зрелище.

В заключение може да се каже, че агресивното навиране в лицето на другите на собствените си възгледи и илюзии, представлява грозна картинка, която неизбежно (симетрично) обуславя последващите реакции и събития. Затова е много смешно или тъжно, когато някой се прави на много зрял и обижда другите че са недорасли деца, фантазьори, имат фиксации и т.н. без да има какво да предложи, освен, разбира се, собствените си фантасмагории, детинщини и фиксации. Както се вижда - нищо не пречи. Ако човек не осъзнава какви реакции обуславя с писането си, няма как да се нарече зрял и разумен човек. 

на 19.07.2019 г. в 16:17, dagpo19 написа:

Тя сякаш никога не е прочела нищо по въпроса.

Защото това не е образователен форум, нито аз съм в ролята на насочващ медиатор. но пък се възползвах от "въпросите"... за да съставя написаното от мен. По същество, обаче - това не са сериозни въпроси, нито се търсят сериозни отговори. И двете не се търсят по форуми и народни писания. Ако точно там се търсят - тогава не се търси каквато и да е сериозност. И е повече наподобяващо игри на настроения и за запълване...

Смятам че, когато човек се декларира като толкова светнат по няколко теми, то това "светване" си върви с някои много естествени съответни качества, дадености. Щом се афишират толкова претенциозни "знания" то би трябвало да означава че някой е извървял път през тях. Защото не ги заявява като научени и усвоени знания, а направо като лични схващания, открития - чрез безлични форми на изказ - любимите средства за изказ на религиозните натури. Както си го прави и "мечтателят Шиниасу"... И няколко други - толкова матрично, че сякаш на конвейр са програмирани.

Как се разбира за разликите между заучените знания и личният вникнат и отработен опит - много просто: Когато се цитират знания, се посочва от кого са, откъде са и какъв е контекста им, възможен личен коментар, встрани от репликирането и позоваването... . В нейните постове това напълно отсъства - може да се зачете, че дори няма кавички, в комбинация че дори не се посочва че нещо си са реплика на чужди мисли и думи, схващания и представност.

Имам и други съображения, например:

Когато някой е толкова нахакано категоричен като пише за света, астрала, вселената и всякакви нейни тайни... от първо лице, само защото е нагълтал писмените хапчета на теософски наследник. Не си спомням вече името му, тя си го е написала сама, преди време... Просто - "това най-много й допадало" (цитирам по смисъл).

Няколко пъти е задавала въпроси - но времето показва че каквито и отговори са без всякаква стойност - всичко си върви като влак по направени релси.

така, че нищо не посочвам, никого не насочвам и дори да издава сигнали че "задавал въпроси" - това може да са от хиляди различни мотиви. Ако е стабилно във времето, значи че е сериозно мотивирано и по този начин ще намери самостоятелно отговори - особено ако няма "къде да се прочетат"... Именно тогава е най-ценно, защото ще минат през самият субект и той ще се въвлече самостоятелно в "отговорите".

Докато тук, според вече заявеното от двата профила на една и съща пишеща - нищо от това не е налице. Няма как религиозни субекти да са новатори, откриватели - те по своята си естественост са повторители на вече "сигурни и проверени" представни или концептуални обяснения и описания. Колкото повече проверени и сигурни - толкова повече магнетични за тях. В този смисъл религиозния субект си е твърд консерватор - не (само) по възгледи, а по психична същност.

То, че интересът и разбирането е нулево си прав..

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Критикуваното невежество по нищо не се различава от невежеството което критикува, симулира психолог, критик и многознаещ.

 такааа - според теб какво точно е заложено в поста ти? Критика - на кое, или на кого...

Веселата част е отново спрягането на "осъзнаване" - и то с типичната заучена "трябваща" форма и множественото число в изказа... като че сте си плюли в устите бре... Имитатори...

За кого си го приготвил тоя псевдоакадемичен поучителен микс?  Като ви прихванат карастанчовите и поредния поучител, говорещ на публиката. Толкова ли е притегателен този образ на пастор и пропагандатор?...

А относно игровата сценка на "говорител, чрез поучителни обръщения - към публика" - има две естествени извеждания:

1 - че избрания образ добре съответства на нуждата на играещия го. А тази нужда - като компенсация на нуждата да се изживее и съответния контекст за това

2 - образът на "публиката" в сценката на "говорителя", съвсем ясно показва сборния й характер, както и сборните й особености - отново като образ в сценката на самия присвояващ си ролята на "говорител". Т

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Това е важно да се осъзнава, а не да се правИМ на много будни похърквайки в измислените си частни светове.

Значи - това е важно да се осъзнава... А другото - не е важно ли?

Или не е важно за кого, какво е "важното"? Както не е и важно че именно за обратното призовава първото и второто изречение в коментара:

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

А от това какво се "вижда"? Кой вижда, къде го вижда и какво вижда?

Имитираш чудесно релативни похвати, но ги ползваш само там, където ти 'духа вятърът отвътре' . Разбира се - съвсем не намясто. ( но според кого )...

Имитираш и други думички, без въобще да ги разбираш:

1 - рефлексия и саморефлексия

2 - фантасмагория... - която си опитал да превърнеш във фиксация през целия си коментар. Поне да беше зачел какви си ги нагласил и съчинявал... И всичко това - в името на едничката цел...

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Имитатори...

И всичко това - в името на едничката цел...

Думата "имитатор" не отразява точно смисъла. Всъщност той е отвъд нея.

Целта е да освободиш ума, после е лесно, тихо, спокойно.

Лека вечер.

преди 1 час, _ramus_ написа:

 

За кого си го приготвил тоя псевдоакадемичен поучителен микс?  

Ма, ти ги учиш на тия неща, бре. В смисъл, че се опитват да ти подражават стилистично. Което е грешка. Ти много умело налагаш твоя дискурс и хората, които искрено искат да ти отговорят се стремят да ти отговорят по същия начин, но пропускат следното - твоя дискурс е монологичен. Той е нещо като писмата към себе си на император Марк Аврелий, т.е. метод да изследваш себе си, да опознаеш себе си чрез реакциите на другите, чрез твоите реакции към тях и т.н.  Напълно легитимен от когнитивна гл.т. метод, но хората, които се опитват да разговарят с теб се объркват.

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

 

Лека вечер.

Сега, ако позволите да се пошегувам, то ще попитам за кого е лека и какво значи вечер?  Това е имитация на отношение, което е еволюционно заучено и обслужва потребностите на имитиращия. Отвъд него, обаче, има свят, светът на рационалните субекти, които са отвъд емоциите и маниерниченето. Те не си пожелават неща като лека вечер или хубав ден.

преди 1 час, dagpo19 написа:

В смисъл, че се опитват да ти подражават стилистично.

"Те" (условно) се подражават не само на мен. Подражателността е превърната в основа на съществуване, мироглед. Тя е самата е основен процес в образуването на идента. А и е естествена - последователят превръща имитацията и подражанието от представите си, които да следва. Това му се струва най-сигурно и стабилно. И е като мехлем на вътрешното объркване на което се търси така изход.

Чрез същата подражателност се описват откъде са си взели идеалните примери, които имитират за да докарат нужното изживяване в личния си театър. Шиниасу можеш спокойно да изведеш и самия ти - откъде копира личния си стил, как имитира точно онова, което е чел, което си е заимствал, за да се изживява на 'спасител', поучител и ментор... Той дори е копирал и защитните си еквилибристики...

Не, не се опитват да имитират само мен. Тоя поучителен маниер и манифестация на говорители пред публика не се репликира от мен. Шиниасу и Дечкото го правят непрекъснато. Познай откъде са го заучили, защо им импонира и какво усещане се гони, като основна цел?

Както вече по-горе написах - мечтателен будизъм, някакъв си - за единия, за другия - фантасмагоричен езотеризъм, а при третия мегдан за пасторско евангелистко театро.

Но не само те са мечтателите сред религиозните. И не само те гонят михаля на "някакви си мечти" и блянове, щото са им патерички срещу вътрешната психична празнота и гонещите ги бесове.

проблемът с имитациите е, че се кара на усет какво, кое и как - да се имитира. И като не се разбира въобще - се бъркат положенията и понякога се получават много нелепи изхвърляния. Обаче въобще не им пречи на личното театро.

преди 50 минути, dagpo19 написа:

Напълно легитимен от когнитивна гл.т. метод.....

🤣 бе знам аз, че ще пренапишете и психология, и будизъм, ма се колебая дали да ви пожелая успех само или направо да дам заявка за първи последовател. 

преди 1 минута, insec написа:

пренапишете и психология

там е работата че не знаеш - Когнитивната наука не е психология. Просто нищичко не разбираш нито от едното, нито от другото, нито от будизма. Просто е поредното изхвърляне на поредния фалшив ник.

Ей това е безсилието на невежеството, дето дори иронията няма как да скрие.

преди 44 минути, _ramus_ написа:

 

проблемът с имитациите е, че се кара на усет какво, кое и как - да се имитира. 

Да. И аз затова толкова настоятелно помолих Шунята да прочете историята на Миларепа, макар че без обяснения тя звучи като приказка. Ще го обясня за трети път, понеже се иска време тези неща да бъдат разбрани. Всички тези екстремни неща, през които Марпа прекарва Миларепа, са само защото Миларепа е бил съвършен имитатор на съвършен ученик. Не като някои деца, които пишат тук. Но Марпа е бил безкомпромисен учител, който по най-директен и дори брутален начин, е карал учениците си да се освободят от всички преструвки и фантазии. Това обяснение го пиша за тези, които са чели книжката. Без тези обяснения, които дължа на Трунгпа Ринпоче и на моите учители, то тази история е просто забавен анекдот. 

преди 19 минути, dagpo19 написа:

помолих Шунята да прочете историята на Миларепа,

и? - като си го помолил, какво?

И да я е прочел - та какво - ще си зареже цирка в който играе  ли?

Помоли ме да не правя нещо си - ти опитваш същото в друг вариант - и?... Нищо няма да се промени, нищичко. Каквото и да правим...

Този вариант на народен имитационен будизъм е просто мечтателна имитация на полулярен будизъм, езотеризъм или окултизъм или профанизирано някакво си християнство... , със спасителни и компенсационни цели. Същите никове, каквото и да си им казал, написал, изразил, посочил, насочил - с нищо не са мръднали за толкова години. И няма да го направят, защото обратното би било да се гръмнат с театъра с който всичко това се играе. Нито имат куража, нито зрелост - за да го направят. То това не става с форуми... Ако се надяваш на обратното - също си мечтател, в някакъв смисъл.

Затова нито ги съветвам, нито наставлявам, нито играя на добричък, нито заигравам в театрото им. Имено това ги дразни - че не издавам нужните сигнали и се разваля магията на театъра им. И се проваля целта на цялото игрално начинание.

Това, обаче не ги спира... просто ги дразни и реагират. От друга страна - това не ми пречи с нищо да развалям театрото, без значение дали се дразнят. Не очаквам да направят каквото и да е - все ми е тая.

Ти беше написал че в основата си Будата е оставил посланието - че резултата за всяко нещо е в ръцете на Твореца на тоя резултат (перефразирано). Така че дори и за театрото - това си е точно така. Просто целта е изживяванието - в техния случай. И ще си го творят, докато могат, докато се изчерпи. Едва ли това ще е "скоро" ...

 

преди 21 минути, _ramus_ написа:

и? - като си го помолил, какво?

И да я е прочел - та какво - ще си зареже цирка 

 

Да. Т.е. възможно е... Това изисква нещо много лично да бъде дадено, пуснато. Мисля, че той ще може да направи това. 

преди 25 минути, _ramus_ написа:

Ако се надяваш на обратното - също си мечтател, в някакъв смисъл.

 

Искаш да.кажеш, че съм „наивен глупак”, което е така, но което не считам за недостатък Рам. 

преди 47 минути, _ramus_ написа:

 

Това, обаче не ги спира... просто ги дразни и реагират.

 

Те полека-лека ще се научат да не реагират импулсивно. Поне един или двама. И после ще поне един ще предприеме вътрешно пътешествие. Един да е, ще е нещо уникално. 

преди 39 минути, dagpo19 написа:

считам за недостатък Рам.

не съм изразил обратното Дали е недостатък... или е достатък... е интерпретируем казус...

Но от друга страна по-горе беше написал сам за... "рационалните индивиди - за който мечтанията са нещо, което за тях отпада да е важност, приоритет и... компенсация"... Просто напомням само... защото нещата винаги са сложни, но са такива за сложния индивид.

"Сложни" -  са в очите на по-елементарните от него. за тях - си е според тяхното си. За същото - "сложния" е според него си и за него въобще не е "сложно". Или - мерките са според "нивото на Нуждаещите се от ситуиране"... Осъзнаването на взаимовръзките по тази схема дава някои възможности... - за по-нататъшно осмисляне на етажността и цветността на човешката вселена.

преди 6 минути, dagpo19 написа:

Те полека-лека ще се научат да не реагират импулсивно.

едва ли - само ще имитират "нереагиране". вече го и правят - но им личи че само имитират, защото защитните конструкции, които отстояват не помръдват с каквото и да е. И всичко това се прави само и само точно тяхното да си остане непокътнато.

в това отношение ти, точно в този форум, доста пъти си опитвал с един или друг. Понеже съм индивид с рационално отношение - досега не е сработило с нито един. Разбира се - това не означава нищо само по себе си. Но анализът и профилирането подават някои основания за ... това, че няма как да се помръдне някой... Особено - да остави вярата си. Вярата може да сменя обектите за вярване. Но субект основан на своят религиозен аспект - за нищо на света не го оставя, защото това за него е вид умиране... При това - тотално. единствено - изчерпването като генератор на усещане и изживявания. НО това е вече съвсем друг фактор и за него е нужно да се мине през етапите на израстване, през които театъра се насища и започва да се изчерпва  неговата компенсационна функция.

преди 4 минути, _ramus_ написа:

не съм изразил обратното Дали е недостатък... или е достатък... е интерпретируем казус...

Но от друга страна по-горе беше написал сам за... "рационалните индивиди - за който мечтанията са нещо, което за тях отпада да е важност, приоритет и... компенсация"... Просто напомням само... защото нещата винаги са сложни, но са такива за сложния индивид.

"Сложни" -  са в очите на по-елементарните от него. за тях - си е според тяхното си. За същото - "сложния" е според него си и за него въобще не е "сложно". Или - мерките са според "нивото на Нуждаещите се от ситуиране"... Осъзнаването на взаимовръзките по тази схема дава някои възможности... - за по-нататъшно осмисляне на етажността и цветността на човешката вселена.

Удоволствие е за мен да разговарям с умен човек. Никакво значение няма дали съм съгласен или не с такъв човек. Това го пиша заради колегите от форума.

преди 4 минути, dagpo19 написа:

Никакво значение няма дали съм съгласен или не с такъв човек.

и... понеже форумът е сам по себе си "записана история'', да напомня че ти си чел и с други очи същите писания на дразнителя рамус... Рамус е същия... но когато прочита се промени... заради "промените в "Прочитащия" " ... и се получава съвсем друг "резултат"...

Оказа се, че това също може да се имитира - както го реализира написано сред форума една... "трансформърка", която подбра съвсем точно етикета си... Но имитацията пропадна... и се (по)върна на точката от която дразнителят рамус, си дращи в разрез с личните игри на лица, сенки и мимикрии.

"...И такаааааааа - до края на светааааа..." - (рефрен от известен припев на песен, от култов сериал по живково време)

преди 58 минути, dagpo19 написа:

Те полека-лека ще се научат да не реагират импулсивно.

Ако има от кого.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Ако има от кого.

ми дааа - ако има от кого ( да имитират и подражават, докато се изживяват че са "нереагиращи". ). Ама не става - тия неща не се имитират. Не че не се опитва, и то няколко човека. Но няма как да се скрие... Просто няма как - отразява се, отпечатва се... и после "излиза" в написаното... Сладурчета сте... толкова наперени го играете и понякога просто се радвам. какво да правиш друго на игрите на децата... Като си припомням докато аз самия съм играл като тях. Докато и аз реагирах, и аз вярвах, защитавах, настоявах и утвърждавах... сега гледам по реагиращите всичко това и... някак си се опитвам да си го припомня... Как... как да си спомняш всичко в детството. Поне при мен - просто изчезва от спомените... от следите...

така, че - отговора е - "като дораснат"... На тия неща се учи човек - сам. И не като се учи да не реагира, а като разбира защо, как, кое, колко, овладява и работи... За тия неща се иска време, система, последователност и упоритост - все неща, дето не стават нито с фантазирания, мечти, цитати и авторитети, игри на защита на слабите, поучения и утвърждения за празните...

Тия неща не стават докато чевиите отвътре здравата напират и от време на време направо трещят отвътре. Затова са и мечтите и изживяванията на месии, отворковци, просветлени, разбиращи, можещи, знаещи, мъдри... и добри. Последното - е задължително. Но на игра, на имитация и подражание. И силна и настойчива игра - за да се запуши достатъчно възможността да се припомни от какво се "бяга"... и кои са лицата на демоните и ужасът да те погледнат в лицето...

Цял живот се учим "да бъдем добри". А познайте защо е толкова важно и защо толкова усилия се полагат от цялото социо и после - в играещите на "добри"... Слагаме  постановеното и създаденото "добро" лице, маниерничим и това се приема за "възпитание". Дори на състрадание се учим, сложено е на пиедестал и главен социален колективен идеал - направо основен... Пледира се навсякъде, сред всички. Тия, дето не вървят по идеала се постановяват като егоисти, зли, невежи, невъзпитани... за да се гледа на тях негативно...

Маймунски нещица... но на това ниво няма друг начин за обуздаване на дивото... Не и за "дивите".

преди 4 часа, _ramus_ написа:

......

Тъкмо идвах от темата за гръцките плажове и, като видях как сте се засилили си представих как отивам на почивка, и почвам да троша чинии: такъв е обичая - ще кажа - напълно легитимен от традиционна гледна точка.

Естествено и продължението - кой Марпа, кой Миларепа, с демоните кафенце пият, па останалите да им се не види дано и фалшиви, и имитатори.  😂

п.п. ако Диоген обикаляше с викове: "вижте ме - денем нося лампа - вижте ме бе хораааа моля виии с лампа съм, през деня" .........

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Докато и аз реагирах...

 

преди 6 часа, _ramus_ написа:

...докато се изживяват че са "нереагиращи"...