Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 17 минути, sound написа:

aххх лелеее, какво направи ти Огън в Пламъци - бедното его ооооооо, о ушите му.

Ами, не... Наистина, считам, че допускате грешка, че четете Рамус по този начин. Целият пост на колегата е прибързана реакция на поста на досадния Рамус. Без зачитане, без вникване. През цялото време реагирате на принципа „Кой пък е този, че ще ни учи или анализира?” И не поемате подадената топка, ако мога да се изразя така. Така не си правите добра услуга. Рамус не притежава моята деликатност и не се стреми да завърши разговора с привиден консенсус, както правя аз. Т.е. моя подход е „айде от мен да мине, поне това стигна до тях, не насилвай нещата”. Колко години тук обяснявам, че за практиката на дарма е нужен учител? И ето вчера този, който ми опонираше най-силно предлага да се съберем и да поканим такъв. И това не е критика, нито подценяване. Той е узрял за идеята, но все още не разбира в достатъчна степен каква е ролята на учителя и ученика, и затова го помолих да прочете намтара на Миларепа. Той понякога се държи като магаре на мост. Аз също. Не правя изключение. Какво толкова каза Рамус? Каза, че колегата има фиксация върху термина Его, който изпълва с някакъв свой смисъл не съвсем точно отговарящ на този в будизма. Това е така и това не е беда. Това е нормално, понеже трябва време за разбиране. По същия начин колегата ползва думички като пустота и зависим произход, когато започне да излага някаква теза. Това също не е беда. Това трябва да се надрастне, т.е. трябва да се стигне до момента, когато говориш твои, а не прочетени някъде думички. Аз, това не е хвалба, но напоследък на няколко пъти пиша нещо в темата за будизъм и после започвам да се чудя дали не съм написал някаква глупост. Тогава започвам да преглеждам сутрите, шастрите и лекциите, които имам и установявам, че съм казал нещо, което е обяснено там и което дори не съм чел, или съм чел преди години и изобщо не съм разбрал тогава. Това е, което се случва с всеки, но иска малко време и усилия. Другото, което каза Рамус беше за търсенето на бърз изход и че няма такъв. Преди време, питах един от нашите учители каква е най-голямата пречка за западните будисти да постигнат нещо. И той каза: Огромни очаквания срещу почти никаква или минимална практика... Спирам, че вече сигурно съм ви разсърдил. Макар да не целя това.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Съвсем преднамерено реагирам по този начин, когато срещна интелектуален пърдеж. Обсъждането и ровене в термини може и да е много будистко начинание, но не е моя път - така, че рамус за мен е подобен на заклет пушач, който обяснява на другите как да спрат цигарите, при това докато ги одимява със собствения си пушек. Тъкмо със назубрени думички се е излагал не един път, тъй че ....... какво явление имаме в случая: направил някой си една мънинка крачица и айдаааа голям порастна; сори, ала това е толкова обичайна и често срещана реакция, че ми е чак банално да я наблюдавам вече. Липсата на самокритичен поглед е един от най- големите бичове на хората нагазили в тези води и е забележително, че колкото повече на човек му липсва самокритика, толкова повече критикува другите. Да унижаваш винаги е по- лесното от да видиш и изтъкнеш позитивните качества на околните - защо ли на?! (нещо, което Шунята засегна по- заобилен начин повече от точно)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, sound написа:

Съвсем преднамерено реагирам по този начин, когато срещна интелектуален пърдеж. Обсъждането и ровене в термини може и да е много будистко начинание, но не е моя път - така, че рамус за мен е подобен на заклет пушач, който обяснява на другите как да спрат цигарите, при това докато ги одимява със собствения си пушек. Тъкмо със назубрени думички се е излагал не един път, тъй че ....... какво явление имаме в случая: направил някой си една мънинка крачица и айдаааа голям порастна; сори, ала това е толкова обичайна и често срещана реакция, че ми е чак банално да я наблюдавам вече. Липсата на самокритичен поглед е един от най- големите бичове на хората нагазили в тези води и е забележително, че колкото повече на човек му липсва самокритика, толкова повече критикува другите. Да унижаваш винаги е по- лесното от да видиш и изтъкнеш позитивните качества на околните - защо ли на?! (нещо, което Шунята засегна по- заобилен начин повече от точно)

Ок. Аз няма да споря. Ти виждаш така Рамус, както го виждах и аз в началото. Това не е упрек. Не го защитавам. Той няма нужда от това. Просто в думите му виждам разбиране, което се среща рядко. Но това е моя поглед, твоят е друг, тъй че всичко е Ок.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 53 минути, dagpo19 написа:

Ами, не... Наистина, считам, че допускате грешка, че четете Рамус по този начин. Целият пост на колегата е прибързана реакция на поста на досадния Рамус. Без зачитане, без вникване. 

Стига бе... да не би да твърдиш че Рамус е свръхосъзнат гений, който само единици разбират :D Ако беше осъзнат щеше да намери правилен подход към другите, но това очевидно не се случва. Невероятно ценно качество, особено прилагано към най-слабите. Мен не може да засегне, понеже отдавна не му се връзвам, но не мога да гледам как се гаври с хората безучастно и то по толкова елементарен и недодялан начин. Някои се опитват да водят смислен разговор, а той ги напада във всеки пост на лична основа, толкова е грозно. Ето тук, преди месец и ти запали фитила:

dagpo19 публикувано 19 юни

Инак, ако трябва да съм честен, ти си едно много тъпо копеле, което дразни всички. И това е едно от най-ценните ти качества...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 минути, dagpo19 написа:

....

Съмнявам се, че си видял рамус, така както аз го виждам - всъщност по- скоро тепърва започваш да го виждаш по моя начин.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, Śūnyatā написа:

 

dagpo19 публикувано 19 юни

Инак, ако трябва да съм честен, ти си едно много тъпо копеле, което дразни всички. И това е едно от най-ценните ти качества...

Точно така.

 

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Стига бе... да не би да твърдиш че Рамус е свръхосъзнат гений

Не. Откъде ти хрумна?

 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Ако беше осъзнат щеше да намери правилен подход към другите, но това очевидно не се случва. 

Хм. Дали, когато „дразни” или „напада”, той всъщност не показва слабите места, когнитивните дисонанси и емоционалните потъвания на някои си хора? Дали мекият подход, когато просто сме мили с другите, винаги работи? Но той не е самокритичен, казва колегата. Това не е така. Рамус е човек, който се самопроверява по начин, по който на много хора не им стиска, но той е твърде сдържан, за да разказва тези неща тук. От друга страна, не му е присъщо лицемерие, за да играе играта на самокритика и търсене на одобрение.

 

преди 32 минути, sound написа:

Съмнявам се, че си видял рамус, така както аз го виждам - всъщност по- скоро тепърва започваш да го виждаш по моя начин.

Не. Познаваме се от години. Разговарял съм с него многократно на най-различни теми и имам представа от неговия начин на живот, интереси и т.н. Не в детайли, разбира се, но в достатъчна степен, за да се ориентирам. Той просто няма навик да споделя такива неща тук, което е разбираемо, но при този формат на общуване, създава твърде неточна представа за него. Т.е. представа за човек лишен от добронамереност, чувство за хумор и такт. Самотник, който не познава женска ласка, нито познава приятелството като общуване и споделяне. Нищо не е по-далеч от истината. За мен един от решаващите моменти, когато си създадох мнение за него, беше като му изпратих една будистка лекция с уговорката да не я разпространява без разрешение на учителя, който я е преподал. И тогава той писа на този учител и получи неговото разрешение. Така постъпват сериозните и зрели хора. Прочие, пак да кажа, че когато взимам отношение по дадена тема, не пиша просто ей така, каквото ми хрумне. Ако реша, че бъркам се коригирам. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, dagpo19 написа:

Хм. Дали, когато „дразни” или „напада”, той всъщност не показва слабите места, когнитивните дисонанси и емоционалните потъвания на някои си хора? Дали мекият подход, когато просто сме мили с другите, винаги работи?

Това го пише и в книгата,която ми даде да прочета, че с благородните си качества и личен пример човек учи другите. Сигурно не съм разбрал правилно, би ли обяснил при кого и как е проработило нещо от стратегията на колегата? Предполагам подходите са в компетенцията на учителите. Съгласен съм че при различните хора са нужни различни подходи, но не може аматьорската с голямата сопа да си правиш експерименти с психиката на хората и да очакваш  положителен резултат.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 30 минути, dagpo19 написа:

Той просто няма навик да споделя такива неща тук, което е разбираемо....

Но пък поне има навика да се рови в кирливи ризи - което също е разбираемо, само че за да има такт в това отношение се изисква въз повече зрялост, инак ....  карми,  причинно- следствени връзки и прочие. От мен такова поведение не очаквай да подкрепям - въобще даже! , с което може би му правя лоша услуга, но когато съзра такава, тогава. 

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

....но не може аматьорската с голямата сопа да си правиш експерименти с психиката на хората и да оачкваш  положителен резултат.

Ми то е повече от ясно Шуня - дали рамус се държи по същия начин и извън форума?! Е - голяма зрялост, нема що.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Śūnyatā написа:

 Сигурно не съм разбрал правилно, би ли обяснил при кого и как е проработило нещо от стратегията на колегата?

Бих, но не сега, а когато и ако прочетеш книгата до края. Тогава ще имаме база да говорим на такава тема.

 

преди 25 минути, sound написа:

Но пък поне има навика да се рови в кирливи ризи

ОК. Къде видя това? Пример би ли дал, т.е. пример когато има лична нападка, която отива отвъд границата на добрия тон. Не визирам реакциите към постовете на колеги, които пишат в нетрезво състояние.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добре де, но темата не е как се е появил Рамус.Оставам с усещането за нещо недотам етично при  обсъждането му  по този начин.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, sound написа:

Да унижаваш винаги е по- лесното

това мо же да бъде написано само от Унизен. Не от някого, не заради нещо - унизен психично, вътрешно. 'Унизеният' човек е емоционално нестабилен, защото не е преодолял тази своя емоцоинално чувствена реакция. Унижението много често, е следствие от силен натиск на "мачкане" от други, от поредица от неотработени лични пропадания и засилено усещане за лична незначителност.

Реагиращите на думите ми са хора с изведена напред емоционална компонента. Такъв тип хора се опитват да се маскират на стабилни хора, но играят обикновен психичен театър на мимикрия.

Същият тип хора сред форума играят заучени предварително роли на емоционално стабилни. Компенсациите във вид на готови съставни сценарии от заучени ментални и концептуални конструкции, им дава нужната завеса и нужното изиграно лице сред форума. Лице - коренно различно от тяхното същностно лице.

Именно това е проблемът и именно тия хора най-силно реагират защото за да се получи тяхната игра те са вложили много усилия. Тяхната игра се основава на достатъчно форумни възможности за свобода в ролята им, и на нужните за целта емоционални "отговори' от други участници - особено нуждата от съгласие, резонанс заради възможностите за потвърждение. Като търсеният ефект е, че при сигнал за потвърждение от друг, сходен на Търсещият сигнала, неговото отражение се асоциира като потвърждение че "не е само в неговата глава" и се получава усещане за обективна валидация. Това е част от социалните инстинкти, на съвсем животинско ниво. 

типичната им емоциионална нагласа превръща всичко в чувстване, борба за усещания и битка за изживяване, защото целта на личния им театър по състяване и изживяване на "друго свое лице от типа  - "онова, което искам да бъда". В него основната цел е именно изживяването което предоставя този театър - чувстването че си друг, само защото го играеш имитирайки онзи, който искаш да си.

Театърът е най-старото човешко изкуство. Актьорът в него получава в рамките на специално създадена микросреда да изиграе роля на друг. За да го реализира в пълнота той се потопява в "другото", за да се реализира максимално въплъщаване... Но сцената е регулирана такава игра - взаимна договорка между публика и актьор. Инстинктивно този начин в вложен сред всеки човек и всяко дете, още от съвсем ранна възраст получава възможността да изживее нещо чрез въплъщаване. Изживяването е просто сбор от микс от създадени комбинации на чувствени и емоционални записи, които на свой ред са стимули за други изживявания - просто вътрешно това се затваря в кръг и едни невронни вериги симулират "входни сигнали", като на тяхно място се създава сборна картина от паметови записи. Докато други мозъчни дялове се подвеждат че "това идва по канала на входната информация "отвън" и се реагира като на "външни сигнали". По този начин се реализират принципно и сънуванията по време на сън - мозъчни дялове затварят вътрешно кръга от системата стимул-реакция и по този начин се реализира "вътрешно предизвикано преживяване, което повежда каскада от поредици преживявания, всяко от което предизвиква следващи"...

Но имитацията няма как да бъде оригинал, който идеята е да се имитира, без въобще да е изминат пътя, без да са преминати практически последователни етапи. Имитацията няма как да се 'въплъти' през тази липса. И това силно личи. Именно сигналите че "има проблем в имитацията" е това, което доста смущава множеството, което ползват този театър за психичните си компенсации. Именно те реагират съвсем защитно и характерно емоционално. Дори и тия, които обират и внимават за реакциите си - в написаното от тях, колкото и да опитват да играят на емоциоинално стабилни и контролирани, се отразява в когнитивните им способности и по това веднага се издават какво "става отвътре" в оня психичен план, който те са в битката да прикрият.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, badr написа:

Добре де, но темата не е как се е появил Рамус.Оставам с усещането за нещо недотам етично при  обсъждането му  по този начин.

 

Да. Това е спам, в смисъл не е по темата.

С Рамус имаме много светогледни различия, имаме безбройни точки, по които се различаваме, но не мога да позволя някаква вендета да му се устройва. Това е причината да реагирам така.

Рамус може да е всякакъв, но не заслужава такова отношение. Това е човек, който изследва себе си по начин, който е достоен за уважение, макар да не следва никаква религиозна, духовна или психоаналитична традиция. Той е избрал да постъпи така. Как може да се критикува това? Той не е избрал да следва Буда, Мохамед или Исус, а да търси отговор в себе си. Респект, понеже това е информиран избор, а не просто хрумка.

И т.н.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

 

Почни да се самокритикуваш, човек, посипи си главата с пепел и кажи, че си същия като тези, на които отговаряш. И тогава те ще се кротнат :D

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, dagpo19 написа:

но не мога да позволя някаква вендета да му се устройва.

Това не е причина да се реагира. А и такава реакция е съвсем емоционална.

Вендетите са просто част от защитната игра на няколко човека, които имат проблем с идентичността си и писането ми сред форума е за тях извор на непрекъснато дразнене. Те търсят сходства сред други участници и ги намират. А проблемът е, че играта им сред форума е точно обратната на "реагиращи същества".

За няколкото години сред форума, съм благодарен че от време на време случвах на достатъчно интелигентни модератори, които да не позволяват да се повлияват от емоционалните реакции. Това още повече дразни Раздразнените. От време на време се стига до пик... Разсейва се... после пак идва... и така. Това е изписано достатъчно и Раздразнените са едни и същи хора... Защото сходствата са съвсем близки...

преди 18 минути, dagpo19 написа:

И тогава те ще се кротнат

защо да се кротват... Довеждането до криза е възможност за нарушаване на съня. Най-търсеният ефект от съставянето на сънищата е именно да се избягва дисонанса.

Сънуващият се се защитава реагирайки. Това че някой реагира емоционално-защитно не означава каквото и да е - форумът не е на детска градина, нито е бг-мама. Тук заявките и декларациите за духовност в личен план, са чисто религиозно предпоставени и са на съвсем малки в психичното си развитие. Не виждам нищо обидно в това - но обидата идва от разминаването на личната игра и онова, което тя прикрива. 

Ти просто не си гледал и възпитавал деца... :) Това че дете плаче за нещо си... не означава че трябва да се направи всичко за да спре да плаче, защото най-често играта на децата е именно плаченето да е инструмент с който да постигнат тяхното си... Ако се повтори достатъчно пъти номера те свикват че "това е начин за получаване на нужното"... А това е проблем именно за самото дете... защото попада в капан на ..... :) ...

Разбираш ли

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 минути, dagpo19 написа:

 Къде видя това?

В друг форум - от тогава така съм решил да се отнасям към него. И си ме разбрал погрешно, щом визираш лични нападки и добрия тон, ако рамус бе на такова ниво, нямаше да може и да се изразява по този начин, съответно и аз нямаше да реагирам така. Някой може да псува и ругае наред - този не е грижа. Друг може да си внушава, че е божи пратеник, а да няма акъл за две стотинки - и този е бял кахър. Толкова си могат, така си постъпват. Но рамус е друг случай - използва интелекта си, за да чувства превъзходството си над другите, с което се изчерпва 99% от участието му в темите. Едно вечно словестно съревнование - па термини, па значения, определения, големия напън да се изтъкне, че аз знам нещо, което другите не знаят. И какво реално не знаят, което само вие го знаете? - наистина ли смяташ, че Шунята не е наясно със забележките, дето рамус му отправи пак ни в клин, ни в ръкав? Наистина ли смяташ, че рамус и ти сте съвсем наясно със смисъла влаган в понятията от будизма, на сто процента? Какъв е този изход, дето му го натресохте - откъде го взехте, че и го нагласихте как Шунята бил бъркал при това на фундаментално ниво разбираш ли? Да речеш, че бъркал е малко нали - трябва да е непременно на фундаментално ниво, щото с фундамента ехеее ..... кой, ако не рамус е майстора по фундаментите и основите, и най- важните, сериозни, значими, съществени въпроси. А после - ма кой кого бил унижавал. Е това какво е? Значи хем Шунята знаел къде е изхода, хем търси учител - ми той се оказва егати шматката невероятна: що просто не излезе през изхода, като знае. Тази арогантност по мое виждане не е чак толкова финна, че да изпитвате кой знае какви затруднения да я схванете, така че вместо да препращаш мен и Шунята да четем с вникване, вземете вие да премисляте по два пъти преди да се изказвате крайно и категорично за другите, щото тъкмо в безразборното раздаване на оценки рамус е ненадминат в този форум, а това си е повърхност отвсякъде, не е никаква зрялост, никакво сериозно отношение, пръдня, жива пръдня. 

И още нещо ще кажа, ако не вденете, губя смисъла да обсъждаме повече тези въпроси. В началото, когато се регистрирах във форума, много хора си мислеха, че саунда е втори акаунт на рамус - не ми отне много време да разбера защо, както и не ми отне много време да разсея тези съмнения без да вдигам излишни шумотевици, които обаче така и не успях да предотвратя, та рамуса в един момент се оказа отритнат от всички и орелчето се беше навряло в миша дупка за доста време. Тъкмо аз по мои си начини се застъпах за него, та да не изчезне съвсем от местното поле. След време така се случи, че попаднах на него в друг форум - там, като го видях само се замолих да не се отпуща съвсем, като тука, ама не би. Такива фермани изплющя за медитацията, че много набързо хората го игнорираха, а крайния резултат бе, че възприеха медитацията, като нещо толкова ужасно досадно, безсмислено и грозно, че им се стори, като вид мазохизъм, като насилие в/у собствената психиката - тези хора нема пипнат медитация поне сто живота напред още. Така че рамуса все още не съзнава какви ги върши с този негов мерак да се изтъкне, като нещо, което всъщност не е - това неговото все още е безотговорно отношение, не случайно мине не мине та си изпляска обичайното не даване на пет пари, явно това е неговия начин да си самонавива, че е голямата работа.

Та толкоз от мене - който разбрал, разбрал. Който не - да си пази кокалчетата на крака, повече обяснения от това ги намирам за излишни.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 15 минути, sound написа:

Е това какво е?

ми... личната гледна точка на Унизеният - ето това е. Имаш си право на нея, пишеш си я... но с нея се автографираш чудесно на каква възраст си и каква е играта... Има само един проблем и той е твой личен проблем - това че думите рисуват съвсем друг образ на онова, което е твоят "кой съм аз". това е проблемът, привиждаш си и през образите на другите онова, което става в твоята глава - което е най-естественото нещо на вселената. Затова имаш глава, затова имаш своят образ, който си и и който се изживяваш че си.

Никъде в думите на рамус няма обида, но има провокация, която е само в една единствена посока - това е емоционалната. Хората със скрити емоционални рани реагират именно на тази провокация. И да не го показват - в писането им личи. Просто няма как да го скрият, защото писането и криенето, театърът - идват само от едно място.

В будизма няма как да си нещо, защото за същото театърът на будизъм не върви с нищо. И дори и да влезеш в сценария да си намериш учител - ако е онова, което ти е нужно - ще направи всичко възможно да срути театрото с което си си в тоя си живот... защото с него нямаш никакъв шанс за израстване. Театрото е просто спасителен пояс, патеричка за временна непроходоспособност, превърната в постоянна.... Това се отнася до всеки актьор, защото това е масов начин за изход от емоционални кризи, които не са намерили възможност за решения и асимилация навремето...

Вие, религиозните деца, сте най-парадоксалните хора - театърът ви заслепява да забележите нещо толкова просто - точно будизма няма никакъв начин, ако практически подходите, за да намерите изход за азът от игралната ви роля. Това означава за същият този "аз" смърт, а вие играете на точно обратното, с разни стъкмистики и заучени сценарии на изживявания как 'оставате през вечността'.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, _ramus_ написа:

Това не е причина да се реагира. А и такава реакция е съвсем емоционална.

Реакцията ми не е емоционална. Изхождам от принципни съображения, които по-горе обясних

 

преди 13 минути, sound написа:

 Но рамус е друг случай - използва интелекта си, за да чувства превъзходството си над другите, с което се изчерпва 99% от участието му в темите.

 

Хм. Не интелекта, но компетентността на Рамус по много теми е много под мойта. Твойта, впрочем, също. Но това няма никакво значение за разбирането.

преди 17 минути, sound написа:

. След време така се случи, че попаднах на него в друг форум - там, като го видях само се замолих да не се отпуща съвсем, като тука, ама не би. Такива фермани изплющя за медитацията, че много набързо хората го игнорираха, а крайния резултат бе, че възприеха медитацията, като нещо толкова ужасно досадно, безсмислено и грозно, че им се стори, като вид мазохизъм, като насилие в/у собствената психиката - тези хора нема пипнат медитация поне сто живота напред още. Така че рамуса все още не съзнава какви ги върши с този негов мерак да се изтъкне, като нещо, което всъщност не е - това неговото все още е безотговорно отношение, не случайно мине не мине та си изпляска обичайното не даване на пет пари, явно това е неговия начин да си самонавива, че е голямата работа.

Верно ли? Аз съм дисциплиниран и пиша само в този форум. За какво говори Саунд не разбирам.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, dagpo19 написа:

Изхождам от принципни съображения, които по-горе обясних

да, според това, което прочетох - просто защитаваш личното си отношение спрямо някого, поради принципни съображения. Не толкова заради рамус...  макар да изглежда точно обратното...

Просто за рамус няма нито вендета, нито атака... Като им кипне, това се повтаря вече толкова много пъти... и толкова съм свикнал. Освен това - именно тия реакции са най-разкриващи какво става "отвътре" в прикриваното... Щото тече "натрупване", докато се правят на "непукиси" и играта че са "над нещата, далеч в будистките небеса и облаци"...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 17.07.2019 г. в 18:20, _ramus_ написа:

Случайностите не са безкрайни. В тях има нишки в по-големи или по-малки вероятностни реализации.

Една случайност, не може да донесе същата по безкрайния ред случайности. Или - написано като за първолаци - реализацията на една случайност, не е случайна сама по себе си и когато се случи, след нея вече не са безкрайни възможностите за случайни събития.. Само понятие СЛУЧАЙНОСТ е формално-смислово и то е помощно в условни разглеждания и концепции от тях. Теорията на вероятностите и някои други дисциплини боравят с понятието "случайност" по съвсем различен начин от "народното" опростено схващане за същото.

И ЖИВОТА никога не е възниквал от нищото - нито в библията е писано подобно нещо, нито в научното познание. Което е само пример че и от двете нищичко не схващаш, а просто си повтаряш папагалски личната религиозна рецитация.

Ако говорим за безкрайност и случайност, мога да кажа със сигурност, че тук единственото безкрайно нещо е твоето доказано празнословие и в това няма нищо случайно. Успех в философстването за лична полза. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 12 минути, _ramus_ написа:

ми... личната гледна точка на Унизеният - ето това е.

Рам, имам молба към теб, която няма да приемеш сега, но чуй ме, все пак. Не се дръж така с децата. Те живеят с фантазии и приказки за буди, бодисатви, богове и демони. Не можеш да им отнемеш това толкова просто, т,е. просто като им го кажеш.

Кога аз наистина разбрах колко струва практиката ми? Ще кажа това, понеже може да е от полза за някого.

Това беше ден, в който майка ми звънна по телефона и ми каза, че има рак на гърдата, и че трябва да я оперират. И аз не изпитах никаква дистанция, никакво разбиране за пустотата на аза и феномените, а най-чиста мъка. Макар тези неща да ми бяха преподавани и обяснявани с години.  И аз си фантазирах, че ги разбирам.

И тогава майка ми даде пример за това какво е поведението на един бодисатва в такава ситуация, за който не мога и не искам да говоря тук. Но това беше моментът, в който позволих на учението за непостоянството да се смеси с ума ми, да се спусне в сърцето ми.

И т.н.

Малко глупаво е обяснението ми, но мисля, че идеята ще бъде схваната.

преди 39 минути, _ramus_ написа:

 Не толкова заради рамус...  макар да изглежда точно обратното...

Така изглежда. Причината да защитавам писанията ти е, че в тях откривам смисъл, откривам неща, които рядко могат да се прочетат поднесени по този начин. Не ги защитавам, понеже ги считам за някаква абсолютна истина, а понеже ги считам за полезни в много отношения.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 38 минути, dagpo19 написа:

...... по много теми е много под мойта.

Е - значи да разбирам, че се чувстваш много добре на върха, нищо че в темите сме останали има- няма пет човека на кръст (за което рамуса е много благодарен на модераторите), нищо че всичките форуми по такива теми заминаха в небитието? Колко още трябва да се стопим, за да се досетите, че някъде бъркаме генерално? - въобще най- напред да се появи този въпрос в съзнанието ви. Едно такова впечатление оставяш, като че ли ще ти е най- добре да си пишеш сам тука?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 минути, sound написа:

Е - значи да разбирам, че се чувстваш много добре на върха,

Това ли разбра от всиччко, което написах днес? Ми ок, т.е. колкото толкова. Не съм ти учител, нямам тези качества. Не си ми ученик. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, _ramus_ написа:

възможността да изживее нещо чрез въплъщаване. Изживяването е просто сбор от микс от създадени комбинации на чувствени и емоционални записи, които на свой ред са стимули за други изживявания - просто вътрешно това се затваря в кръг и едни невронни вериги симулират "входни сигнали", като на тяхно място се създава сборна картина от паметови записи. Докато други мозъчни дялове се подвеждат че "това идва по канала на входната информация "отвън" и се реагира като на "външни сигнали".

Как човек ще се въплъти в друга желана личност, т.е. “актьорът да изиграе ролята на друг”, както си написал, като на мястото на “входни сигнали” се създава сборна картина от паметови записи? Паметовите записи са преживявания на същия този “актьор”/същата тази личност и нищо чуждо на нея постъпващо от желаната друга личност в която той иска да се въплъти НЯМА.

И как картината от паметови записи се създава, какво значи “създава”? Как се генерира командния сигнал който извлича тези паметови записи и как определя точно кои паметови записи да се използват?

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

По този начин се реализират принципно и сънуванията по време на сън - мозъчни дялове затварят вътрешно кръга от системата стимул-реакция и по този начин се реализира "вътрешно предизвикано преживяване, което повежда каскада от поредици преживявания, всяко от което предизвиква следващи"...

Ново за мен, много интересно за мен, обобщено описание на процеса на сънуване. Но пак за мен възниква въпросът, как се задейства този процес, къде е и как действа управляващият блок. Но и само горният цитат е достатъчно интересен.

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Именно това е проблемът и именно тия хора най-силно реагират защото за да се получи тяхната игра те са вложили много усилия. Тяхната игра се основава на достатъчно форумни възможности за свобода в ролята им, и на нужните за целта емоционални "отговори' от други участници - особено нуждата от съгласие, резонанс заради възможностите за потвърждение. Като търсеният ефект е, че при сигнал за потвърждение от друг, сходен на Търсещият сигнала, неговото отражение се асоциира като потвърждение че "не е само в неговата глава" и се получава усещане за обективна валидация. Това е част от социалните инстинкти, на съвсем животинско ниво.

При животните майче няма нищо подобно. Но да, емоционалните отговори от други участници са силно въздействащи, но не само заради потвърждение и обективна валидация, а понякога само като приятелско чувство.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, dagpo19 написа:

Това ли разбра от всиччко, което написах днес? Ми ок, т.е. колкото толкова. Не съм ти учител, нямам тези качества. Не си ми ученик. 

Не само от днес - опитвам се да разбера тенденцията да си вършеем психопрофили един на друг, но все така безуспешно. Не го намирам за смислено това, дори напротив - идея си нямам защо я поддържате и какво би трябвало да се случи по този начин, какво се очаква, но виждам как се стига само до диференциране един от други.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 часа, dagpo19 написа:

Не можеш да им отнемеш това толкова просто, т,е. просто като им го кажеш.

разбира се че не мога, Скеп. Точно затова няма никакъв проблем, освен защитно формиран.

Драма няма никаква, освен емоционална. Никога емоционалните движения не са били нещо, което да се вземе сериозно под внимание. Има съвсем обикновени матрични социални професии в които това е изискване, дори задължение...

Има и нещо друго - това е наречено от мен "капан на рефлексията". Става въпрос за следното:

Примерно - лекарят в психиатрията решава за посоката на неговата рефлексия - дали да е сходна на пациента, или да е обратна.

Всеки родител прави същото, защото децата през възрастовите си етапни движения непрекъснато изпадат в психични пропадания и възходи и това силно се отразява в поведението. Но само родител, който не изпада заедно с тях (или резонансно на тях) е способен да създаде възможност да "излезнат"... Ако деца потънат в сходна рефлексия помежду им, се задействат потвърдителни сигнали и те заедно започват да изкривяват възприятията си. Сходните хора изпадат в "капан на рефлексията". Има безброй примери за описания на такива рефлексии Скеп...

Просто приеми че много добре разбирам и осъзнавам какво правя. Дори и да не го разбираш. Това е интелигентен подход. Можеш да си го позволиш, дори и когато някои сигнали ти стартират обратни реакции.

Отдолу са някои пояснителни познавателни бележки и опити за пояснения - няма как да бъдат разбрани или приети... Нужни са на първо място нагласа, различна от тоя на "обидения, унижения и разсърдения". Но и не е само това.

В сънуването е наличен важен момент - това е сходството (на сигнали които се търсят като обратно потвърждение). Това е задължителен момент, свързан със социалните инстинкти - непрекъснат поток от взаимни рефлексии в общността, която именно я прави да са с усещане за близост между тях. На дълбоко инстинктивно ниво такова усещане е част от стария атавизъм - чужд-свой, като разделението всъщност е пряко свързано със оцеляването - защото това е опасност-защита(сигурност).

Търсенето на сходни сигнали е непрекъснато и в социума това тече в поток във всички посоки. Когато се появи несходен сигнал, това стартира защитни сработвания. Но инстинктите са направени за оцеляване сред физическа среда и те имат функции само сред нея. Когато средата е вътрешно симулирана тия инстинкти не могат да спрат да работят, защото това са най-старите мозъчни дялове и природно те са приоритетни (защото осигуряват физическо оцеляване).

Когато се създаде виртуална вътрешнопсихична конструкция, за защита от физическия контекст, това продължава да работи и има една важна особеност - когато сходни самозаблудни сигнали се смесят, взаимната социална рефлексия спомага за задълбочаване и потъване в сънуването. Това е непрекъснат процес СКЕП.

Сега - за социалното приемливо поведение е - на първо място инстинктивните действия, с бързи непосредствени резултати - това значи детето веднага да се успокои когато заплаче, за да спре. Докато е бебе - това има значение. Този усет майките го развиват в себе си, всяка по свой начин - но инстинктът е - веднага бебето да спре да плаче, защото това е сигнал за... оцеляването - и на майката и на бебето.

Сега - за рефлексията - при сходна на сънуващия рефлексия, от сходни на него рефлексии - търсенето е към удобство и намаляване на усещането за страхуване. Това е основен механизъм за оцеляването - намалява ли усещането за страх, значи  че шансът за оцеляване се увеличава. Природата го е записала в директни непосредствени "програми", без възможности за вариации... Именно те, обаче, поради това че не са създадени за всякакви условия и среда, а са неизменно записани - образуват "капана на рефлексията"...

преди 8 часа, Sleda написа:

Как човек ще се въплъти в друга желана личност

не се въплъщава в "друга реалност'' а създава контекст за герой, който той иска да изживее. Аналогията с театъра е само донякъде, но достатъчно се покрива...

Героят, който е прицелен, не идва "свише", той се създава от идеални представи, фантазии, лично-социално нагласени и сложно формирани, чрез натрупване. Влагането на "идеалите" и "митовете" са определящи посоката на човешките групови форми на битие, и от тях - на личностите от които се образуват. Системата социо-личност е в непрекъснат обмен и зависимост. По принцип в социото това е непрекъснат процес, главно защото основната маса хора това са й механизмите по които функционира и се "движи"...

За "героя" - съвсем очевидно е търсенето на изживяване като компенсация за липсата му ако не е театърът ( сънуването). Създаването на този герой и изборът - кой герой, как да изглежда, какво да говори, как да се държи, какви сигнали да издава - идва чрез имитацията на сборни характеристики ТАКА, КАКТО ГИ ОТРАЗЯВА ИГРАЕЩИЯТ.

Именно последното е доста важно за диференцирането относно това кое се играе - защото ИГРАЕЩИЯТ търси да изживее чрез игра на ИМИТАЦИЯ и ПОДРАЖАВАНЕ.

Н е много трудно - например децата в игрите си правят непрекъснато същото - особено в ролевите си игри - напр. игра на семейство, на бандити и полицаи, на "чичо доктор". Духовните игри тук и извън форума, са основани на съвсем същото . Но докато при децата е взаимна функционална договорка, то личната игра, повторена достатъчно, отдадена с вложена енергия и усилия - довежда до потъване в тази игра и постепенната подмяна на идента... Това се случва напълно несъзнателно...

В основни линии, сред всички народни учения с духовен привкус, са оставени именно средствата за изход от такова пропадане. Непосредственото усещане от играта - е нужното за оцеляващата личност... Но капана на потъването изменя реципрочно и възприятията и отражението и самата личност губи възможностите си за обективно ситуиране какво става отвъд сънуването си...

Нямате си на идея колко са близки и сходни детските игри с това, което върви по форума. Особено в разделите за религиозни теми - защото това е най-подходящата територия за "игрите"...

=====================

Искам да обърна внимание на нещо важно - пропуснах да го напиша дотук - заглавието на темата през моят прочит, е в тясна връзка с това, което пиша тук. Как се е появил "ЧОВЕКЪТ" на "ЗЕМЯТА"... Изписаното е "част" от "това появяване"...  ЧОВЕКЪТ се появява... на някаква "своя ЗЕМЯ'. НЯКАКЪВ ЧОВЕК... на НЯКАКВА ЗЕМЯ (за него)... СЪздава и руши, изменя и наглася, бори, добавя отнема...

И не разбира че го прави... Или разбира - когато премине в следващия си "възрастов" етап...

Докато не го разбира, ЧОВЕКЪТ създава един универсален идеален "герой" който да прави всичко това, но някъде отвъд него, някъде извън... Някакъв сборен социално-договорен идеален образ, който да руши, създава, изменя, бори, дава и отнема - сещате ли се кой е този универсален за всички хора образ... и защо той е толкова нужен? :)

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Накратко обобщено, написното с хиляди ненужни думи от Рамус е - не мечтайте, не си създавайте идеали, оставете всякаква надежда и опити да бъдете различни. Недейте вземайте за пример никого, не използвайте знанието и опита, който човечеството е трупало хилядолетия.

 

Рамус, толкова ли си отчаян от живота, че искаш да докараш до отчаяние и останалите? Сега от Саунд разбрах, че правиш същото и на други места. Това не ме учудна. Гледаш на света от кулата на своята крепост, но не можеш да излезеш от тази крепост. В нея си като в затвор, отделен от света, от звуците и цветовете му. Звуци и цветове, които презираш, защото самият ти си безцветен. Умиращ вътрешно, полуразложен труп, който много държи да остави следа след себе си. Но каква следа?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...