Въобще даже няма да се сърдя, ако не отговаряш, защото така или иначе не казваш нищо по същество и конкретно и най- вече - нищо ново и повече от това, което сме чели десетки пъти в темата много преди ти да се появиш.

Темата е за будизма, което не означава седемстотин пъти да се пише едно и също определение за нещата по книга и да се обсъжда теория, която самите вие не може да адаптирате в заобикалящия ви свят. Очакваме и собствено мнение по конкретни въпроси от гледна точка на практикуващите будисти, което явно няма как да се случи...

 

Ето например, аз очаквах да коментираш предния ми пост относно будисткия форум, за който споменах и отношението към един обикновен потребител, което определих като арогантно. Но ти написа цяла страница неотносими към проблема неща, като същевременно се направи на интересен и саркастичен, апропо - съвсем не по будистки... разбира се, удобно пропускайки да отговориш по същество и неглижирайки поста ми.

И естествено, като черешката на тортата, намеси и администратори и модератори, които да ме преценяват като офтопик.

 

Хайде, кажи нещо по този мой конкретен въпрос! Защо може да дарявам средства за цели на будистки сайт, а в същото време, след като за три седмици не съм започнала практика, а продължавам само да чета, са имали арогантността да ми се подиграят, че съм достигнала пустотата и да ми сервират празна страница. Или това не е достатъчно възвишено за теб, за да бъде обсъждано?! Или и то не е по темата, щом не е само теоретично въртене на една и съща плоча...

 

Едит - всъщност знаеш ли... по-добре не ми отговаряй! Почти се досещам за отговора ти. Ако не го напишеш, поне няма да се натоваря да чета нещо за седемстотин и първи път...

 

За кой форум става въпрос, моля те да споделиш. Просто да се предпазим от тава  и ние. 

Практикуващите будисти - ами не всички са просветлени за да имат абсолютната бодхичита и да не се дънят и разбира се, че ще се дънят, че ще се правалят, че ще имат падения, но това, което дава практиката е тези неща да стават все по-рядко и накрая съвсем да изчезнат.Не ми е работа да кометирам трети лица и ситуация на която на съм бил пряк свидетел, още повече поднесена само от едната срана.Но дори и да са се издънили, то те не са застраховани против това. Всички практикуващи си има своята обусловеност докато не достигнат просветление, тъй че е нормално да се дънят. :-)Нормално е да бъдат крайни, заслепени и пр..Тъй че не знам точно кое е странното.А и не може да се съди за едно учени по една шепа последователи, които познаваме бегло. :-)Учението е истинно ако докарва последователите си до освобождение, но това освобождение на тава от днес за утре, просто защото обусловенотта, моделите са солидни и е нужно дългогодишно отучване и работа към това да се разпознае реалността.Представи си само 10 дневен курс по випасана медитация какво вади от човека и пак не е достатъчно, но поне човек се сблъсква с подсъзнанието си и вижда какво се таи в него без да подозира.Това прави практиката - постепенно освобождава.Между другото аз немога да нарека себе си будист, защото симпатизирам на всички религии и учения и ги изучавам.Та не се бъркай, че аз съм будист в традиционния смисъл на думата. Въпреки, че изучавам и практикувам будиските учения. Абе сложно е за обяснение. :-)Дано да е задоволително. Жива и здрава!Точно поради това ти убеждение ти писах да търсиш отговора си другаде и че няма смисъл да ме питаш.Другото, сиреч теб, не ми е работа а коментирам.Ок, значи се разбрахме - според теб аз незнам, следователно няма за кое да ме питаш.Мен ме удовлетворява.Бъди здрава! :-)

Аха, ясно, има  върху какво да поработиш още. Егото ти много лесно се засяга. Значи все още си повластен на емоциите си.Лек ти път!

Редактирано 5 юни 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Практикуващите будисти - ами не всички са просветлени за да имат абсолютната бодхичита и да не се дънят и разбира се, че ще се дънят, че ще се правалят, че ще имат падения, но това, което дава практиката е тези неща да стават все по-рядко и накрая съвсем да изчезнат.

Дано да е задоволително. Жива и здрава!

Абсолютно! Преди достигане на просветление, всяко дънене е нормално. Ерго – преди достигане на просветление, дори и практикуващите будисти, са най-обикновени хора, които не са освободени от грешки и виновно поведение само, защото помислите им са били правилни.

И ако това е така, какво по-различно от мен казваш?!

 

 

Иначе лично аз не считам, че човек е потенциално виновен само заради помислите си... Или поне - не е повече виновен, отколкото невинен...

Аха, ясно, има  върху какво да поработиш още. Егото ти много лесно се засяга. Значи все още си повластен на емоциите си.Лек ти път!

Чудесно, значи си открила още една причина да не търсиш отовори от мен! :-) Всичко най-добро и на теб! Бъди щастлива!

За кой форум става въпрос, моля те да споделиш. Просто да се предпазим от тава  и ние. 

Аз не съм будист, но съм етичен човек. Нормално е да имаш съмнения, щом не съм конкретна, но точно в този случай предпочитам хората да се усъмнят в мен, отколкото да напиша нещо излишно, което няма как да докажа.

Абсолютно! Преди достигане на просветление, всяко дънене е нормално. Ерго – преди достигане на просветление, дори и практикуващите будисти, са най-обикновени хора, които не са освободени от грешки и виновно поведение само, защото помислите им са били правилни.

И ако това е така, какво по-различно от мен казваш?!

Нямам намерения да правя никакви сравнения кое по-различно казвам. Който иска да открива разлики, или прилики, нека сам си ги чете и нека сам си прави изводите.

:-)

Чудесно, значи си открила още една причина да не търсиш отовори от мен! :-)Всичко най-добро и на теб! Бъди щастлива!

 Бъди малко по-лъчезарен и не се впрягай толкова за такива дребни неща.

Прочети нещо за тяло на дъгата.

Пробудените не страдат. По-реализираните от тях не боледуват и не умират. :-)

Човекъ не е създаде за смърт и страдание. :-)

 

А защо, след човекът не е създаден за страдание и смърт, страда и умира?

И тези по-реализираните, какъв живот живеят и това да станеш като дърво, може ли да се нарече живот?

 

Нашият свят е така създаден, така че да има раждане и смърт. Всичко в този свят е подвластно на смъртта и тлението на материята.

Друг е въпросът, че този прекрасен свят може да съществува и без страдание, хората могат да станат по-осъзнати и по-добри, и да живеят до дълбока старост, без да боледуват. Тогава животът би бил прекрасен. Сега също е прекрасен, но тази прекрасност и щастието в него, са непостоянни, както се казва и в Будизма.

Редактирано 6 юни 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Гатха Тхера Екавихария

(Уединеният Горски Жител)

 

Хубаво трябва да е, в гората

Да бродиш съвсем сам,

И да няма никой

нито отпред, нито отзад.

 

Решено! Ще замина сам

В гората, прославена от Буда.

Няма по-благодатно място

За силния духом бхикшу.

 

Обхванат от стремеж към целта,

Ще вляза в прекрасната горичка,

Където обичат да се веселят слоновете,

Където радост вкусват йогите.

 

В пищноцветущия Ситаван,

Умил се в прозрачните потоци,

Под свода на прохладна пещера,

Ще се разхождам.

 

О, когато, пребивавам сам

в огромната, прекрасна гора,

Ще се излекувам от язви

И ще изпълня всичко, което съм решил.

 

Така, нека се сбъдне това,

Което се стремя да се случи!

Всичко ще върша сам.

Тук помощници не са нужни.

 

В доспехи сам ще се облека,

Ще вляза решително в горичката,

И няма да си тръгна оттук,

Докато не изчезнат всички язви.

 

Когато ветреца повее,

Прохладен и благовонен 

Ще се изкача на върха на планината,

И там ще унищожа незнанието.

 

Сред цветущите гори,

В прохладната планинска пещера,

Щастлив, успял в свободата,

Ще възликувам на Гариббаджа(1)

 

И виж, вече съм при целта,

Сякаш луна в пълнолуние:

Зная - всички язви са изчезнали

И няма да има нови раждания.

 

(1) Гариббаджа е планинският пръстен обграждащ връх Вултуре (717.5м)

 

превод  Śūnyatā

Редактирано 6 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

http://en.wikipedia.org/wiki/Rigpa

http://en.wikipedia.org/wiki/Rigpa

Мога ли да попитам, само за статистиката, бил ли си в Диамантения път на будизма - Карма Кагю? 

Здравейте на всички,

 

Скепс ме помоли да погледна темата, с която се беше ангажирал последната година и да опитам да помогна с някакво инфо или отговор на конкретен въпрос, ако има такъв. Не можах да изчета всичките ви постове и да схвана кой за какво се бори. Не се ориентирам много в Абидхарма, но мисля, че ще е полезно да дам малко инфо. Абидхарма-питака е третата от питака, т.е. раздел от ученията, които е преподал Буда Шакямуни. Другите са Виная-питака (етичната дисциплина) и Сутра-питака (медитацията). Абидхарма се отнася до мъдростта или осъзнаването на нещата такива, каквито те са. Крайната истина е отвъд интелектуалните спекулации, но все пак има път, който води до нея и който преминава през епистемологията (науката за това как познаваме света и себе си) и логиката. Има и други пътища, които са много директни, но не са достъпни без близко общуване с учител.

Буда Шакямуни е описал дуалното възприятие (невежеството) по различни начини като основните са три – 5-те агрегата (санскр. скандхи), 12-те източника (санскр. аятани) и 18-те елемента (санскр. дхату).

 

В "Ария Три Ратна Анусмрити Нама-сутра" за Буда се казва: "Той е напълно свободен от всяко страдание. Той е изцяло и напълно свободен от скандхите. Той няма дхату и е отвъд аятаните. Той е прерязал всички възли и е изцяло свободен от това, което носи само болка. Той е свободен от самсаричното съществуване. Прекосил е потока. Неговата абсолютна мъдрост е съвършена. Той пребивава в абсолютната мъдрост, точно както Бхагаван Будите от миналото, бъдещето и настоящето. Той не пребивава в нирвана на архатите, а в абсолютното съвършенство."

 

Може да се каже, че Буда Шакямуни е дал три типа описания на дуалното възприятие в сутрите – кратко, което е за хора с много изострен интелект (5-те скандхи), средно, което е за хора със средна способност за разбиране (12-те аятани) и подробно, което е за тези с посредствена способност за схващане (18-те дхату), каквато съм аз, както и повечето хора. Следва, обаче, да се изучат и трите. Няма смисъл да пиша безкрайни постове, както прави Скепс, за да описвам тези неща в детайли. Едно, че няма да бъдат изчетени внимателно и второ, че това ще стимулира мързела на четящия, който няма да се ангажира да прочете оригиналните извори. Затова само ще посоча източниците, които да прочетете. Тези учения са обобщени в две основни произведения – "Абидхарма-коша" (на Васубандху) от гледна точка на Саутантрика и "Абидхарма-самучая" (на Асанга) от гледна точка на Читтаматра (Йогачаря/Виджняна-вада). В нета ги има преведени, но няма смисъл да се започва с тях, защото са доста сложни и ще се объркате. Затова прочетете първите три глави от първия том (внимателно и повече от веднъж) на "Врата открьiвающие путь к знанию" (на руски) или "Geteway to Knowledge" (на англ.) на Джамгон Мипам Ринпоче, който е един от най-големите тибетски учители през 19-ти век. В своята настояща инкарнация, той е баща на нашия основен учител. След това прочетете и "Прерязване на духовния материализъм" на Чогям Трунгпа Ринпоче, която също може да откриете в нета благодарение на добротата на Лама Иво, който не само я преведе, но и сподели.

Ако в този живот се престрашите да установите контакт с автентичен Ваджраяна-учител, то бихте могли да получите и учения за това как 5–те скандхи се трансформират в 5–те Дхяна-Буди, т.е. как дуалното възприятие се преобразува в чисто (недуално) възприятие.

 

Едно от най-важните неща, които съм схванала дотук е, че трябва да уважаваме и ценим всички същества, защото те са били добри към нас по един или друг начин. Това е коренът на алтруистичната мотивация или бодхичита, която води до завършеното и състояние на Буда или т.нар. Просветление. С други думи, ако искате да станете като Буда, то започнете с развиването на доброжелателно отношение към другите.

 

 

Успех на всички!

 

　

　

Редактирано 7 юни 201412 г. от gladiola (преглед на промените)

 

 

С други думи, ако искате да станете като Буда, то започнете с развиването на доброжелателно отношение към другите.

 

Аз май по рождение съм като Буда 

 

Ако в този живот се престрашите да установите контакт с автентичен Ваджраяна-учител, то бихте могли да получите и учения

В този живот не бих осъществил контакт с Ваджраяна учител, бих осъществил контакт с Тхеравада(Пътят на старейшините)учител, когато има такъв в България. Няма нужда от пропаганда, всеки може сам да преценява. 

 

ЗА ПЪТЯ

273

Най-добрият от пътищата е осмократният. Най-добрата от истините - четирите слова. 

Най-добрата от добродетелите - липсата на страст. Най-добрият от хората - този, 

който има очи да вижда.

274

Това е пътят. Няма друг път, който да води към пречистването на ума. Върви по него! 

Всичко друго е измамата на Мара, изкусителя.

 

Буда - Дхаммапада

Редактирано 7 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

"Абидхарма-питака е третата от питака, т.е. раздел от ученията, които е преподал Буда Шакямуни. Другите са Виная-питака (етичната дисциплина) и Сутра-питака (медитацията). Абидхарма се отнася до мъдростта или осъзнаването на нещата такива, каквито те са. Крайната истина е отвъд интелектуалните спекулации, но все пак има път, който води до нея и който преминава през епистемологията (науката за това как познаваме света и себе си) и логиката. Има и други пътища, които са много директни, но не са достъпни без близко общуване с учител.Буда Шакямуни е описал дуалното възприятие (невежеството) по различни начини като основните са три – 5-те агрегата (санскр. скандхи), 12-те източника (санскр. аятани) и 18-те елемента (санскр. дхату).

В "Ария Три Ратна Анусмрити Нама-сутра" за Буда се казва: "Той е напълно свободен от всяко страдание. Той е изцяло и напълно свободен от скандхите. Той няма дхату и е отвъд аятаните. Той е прерязал всички възли и е изцяло свободен от това, което носи само болка. Той е свободен от самсаричното съществуване. Прекосил е потока. Неговата абсолютна мъдрост е съвършена. Той пребивава в абсолютната мъдрост, точно както Бхагаван Будите от миналото, бъдещето и настоящето. Той не пребивава в нирвана на архатите, а в абсолютното съвършенство."

Може да се каже, че Буда Шакямуни е дал три типа описания на дуалното възприятие в сутрите – кратко, което е за хора с много изострен интелект (5-те скандхи), средно, което е за хора със средна способност за разбиране (12-те аятани) и подробно, което е за тези с посредствена способност за схващане (18-те дхату), каквато съм аз, както и повечето хора. Следва, обаче, да се изучат и трите....Тези учения са обобщени в две основни произведения – "Абидхарма-коша" (на Васубандху) от гледна точка на Саутантрика и - "Абидхарма-самучая" (на Асанга) от гледна точка на Читтаматра (Йогачаря/Виджняна-вада). В нета ги има преведени, но няма смисъл да се започва с тях, защото са доста сложни и ще се объркате. Затова прочетете първите три глави от първия том (внимателно и повече от веднъж) на "Врата открьiвающие путь к знанию" (на руски) или "Geteway to Knowledge" (на англ.) на Джамгон Мипам Ринпоче, който е един от най-големите тибетски учители през 19-ти век. След това прочетете и "Прерязване на духовния материализъм" на Чогям Трунгпа Ринпоче"

 

:-)

Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание!

http://religiology.org/religions/buddhism/canonical_books/tippitaka

 

 

Аз май по рождение съм като Буда 

:-)

Си! И всички са! Всички сме! Всеки по отделно е Буда, но не всеки знае това. Не всеки е дълбоко и напълно убеден в тази работа, чрез ясното преживяване и в това е проблема - в неведението, в двата воала.

 

 

 

Буда-природата е рождено право на всяко чувстващо същество и аз винаги казвам: „Нашата буда-природа с нищо не е по-лоша от буда-природата на всеки буда." Ето това е радостната вест, която Буда ни носи от просветлението си в Бодхгая - вестта, която много хора смятат за толкова вдъхновяваща. Неговото послание, че просветлението е у всекиго от нас, ни дава огромна надежда. Чрез практика всички ние можем да се пробудим. Ако това не беше така, не би било възможно през вековете, а и чак до наши дни, да има толкова много просветлени индивиди.

Согиал Ринпоче

:-)

Си! И всички са! Всички сме! Всеки по отделно е Буда, но не всеки знае това. Не всеки е дълбоко и напълно убеден в тази работа, чрез ясното преживяване и в това е проблема - в неведението, в двата воала.

Ти дълбоко и напълно убеден ли си в тази работа, чрез ясно преживяване и отстранил ли си неведението на двата воала?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B0

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B0

 

 

Благодаря! Поне вече знаем какво е буда-бот на уикипедия 

Редактирано 8 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B0

 

 

Един от важните въпроси за човека е "Какво искам", а другия важен въпрос е "Кой/какво съм аз?"

 

Това са двата въпроса, които ни помагат в работата и с осъзнаването на същността ни и с нашите реакции, или с други думи - със Скандхите и Клешите.

 

Когато човек е неудовлетворен той е склонен да развие гняв, яд, агресия, завист, ревност, гордост, високомерие.

Това са реакции в отговор, или опит на съзнанието да компенсира негативите.

 

Кой съм аз? Какво съм аз?

Когато човек започне да работи върху себе си и със себе си, на него му са необходими три важни неща, за да намери отговора на този въпрос.

Първото важно нещо е да види, че нещата са мимолетни (често се ползва думата "непостоянни").

Второто важно нещо е да види, че нещата са страдание, дори и хубавите, заради тяхната мимолетност.

Третото нещо е да се види, че нещата, реално погледнато, нямат своя собствена природа и че са взаимозависими.

 

Това са три от Четирите Печата на Дхарма, като за отговора на въпроса ни, е най-нужно третото нещо.

 

Какво съм аз?

Къде съм аз?

Вглеждайки се в себе си, мога ли да се намеря?

Тяло ли съм, ум ли съм?

:-)

Три неща ще трябва да бъдат преустановени за да се види същностната природа, а те са действието/деятелността (на тялото), деятелността/пораждането на чувствата и деятелността/пораждането на мислите.

Тези три неща са пряко свързани, неразривно свързани с ума, речта и тялото.

 

Дали, ако мърдам съм аз? Да аз съм.

Дали, ако не мърдам съм аз? Да аз съм.

 

Дали, ако чувствам съм аз? Да аз съм.

Дали, ако не чувствам съм аз? Да аз съм.

 

Дали, ако мисля, съм аз? Да аз съм.

Дали, ако не мисля съм аз? Да, Съм.

 

В процеса на анализ, на аналитична медитация, на дълбоко разсъждение (Джнана Йога в Хиндуизма) човек разбира, мислите и съзнанието не го изчерпват.

Дори и без мисли съществуването продължава, но кой продължава да съществува, кое? Нещо си там?Неее, защото то не може да се нарече нещо, понеже е коренно различно от което и да е нам познати неща.

Чрез аналитичната медитация човек разбира, че аз-а е просто една концепция, породена от стеснено възприятие.

 

Открил своята Вечна и Безкрайна, Лъчезарна природа, която в будизма се нарича Просветлена природа на ума, Буда природа, или Ригпа, човек може да се завърне*, но това завръщане, при него човек не се завръща същия - той е вече променен, свободен, защото е познал Вечността си, Анатман, Дхармакая. 

От тук насетне следва това, което се нарича "Самопостигане" - тоест тази природа постига успокоение и в останалите сфери на човека - в сферата на речта и тялото, където се проясняват другите две каи - Самхогакая и Нирманакая.

 

Човек може да тръгне по Пътя/Дхарма и чрез анализ върху Клешите (зловредните емоции), пет на брой:

- неведение/невежество/слепота;

- жажда/желание/копнеж/страст;

- омраза/гняв/яд/агресия

- ревност/завист

- гордост/високомерие

 

задавайки си въпросът "Защо?" и въпросът "Какво всъщност искам?"; "Защо и кое ме кара да се въвличам в тези психо-емоционални преживявания?".

Тези преживявания променят цялата биохимия на човека и той от естествено състояние преминава в неестествено състояние.

Децата са много близко до естественото състояние, но за съжаление не са в него, заради кармичния воал, заради складовата памет и самскарите.

 

Та, това са едни насоки, които много са ми помогнали и които съм получил по силата на Заслугата, която Заслуга е всъщност Заслуга на Буда.

 

Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание!

 

 

Защо не сме щастливи?

 

Защото преживяваме нон-стоп клешите. Защото почти винаги сме в някоя психо-емоционална драма.А преживяваме това поради теснотата на възприятието си, сиреч поради замъгляване/заслепение/неведение - заради скандхите.

 

 

Два воала...

Редактирано 8 юни 201412 г. от rurk (преглед на промените)

В един руски форум четох, че когато човек кихал, в кихането присъствал проблясък на истинската му природа(ригпа). Вярно ли е това? 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%8F%D0%BD%D0%B0

Ето пояснение от проф. Сергей Герджиков:

 

Махaяна-сутрите, въпреки своята философска дълбочина и виртуозност, отстъпват назад спрямо ранните дискурси на Буда, в които ‘празнотата’ (всъщност пратuтя самутпaда, взаимната зависимост) не се свързва нито с намек с някаква абсолютна същност. Просто се отхвърлят битие, не-битие, битие-и-небитие, не- битие-и-небитие. Отхвърлят се прераждане и не-прераждане. 

Махaяна е пълна с пара-докси и метафори, когато трябва да изрази една проста истина, постижима само практически, с философски понятия и нещата от живота. Тогава се стига до раздвояване на истината на ‘викалпа’ и ‘сатя’ (Ланкаватара сутра), на ‘емпирична’ и ‘трансцендентална’. Стига се до най-абстрактното понятие ‘шóнятa’ вместо ясното ‘нихсвабхава’ или без-същностност. Махaяна сутрите обсъждат темата ‘свят’, без да засегнат въпроса защо светът е такъв, а не друг. Защо съновидението на света има този сюжет, който има–нашия свят? А това остава завинаги неясно.

Редактирано 8 юни 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

В един руски форум четох, че когато човек кихал, в кихането присъствал проблясък на истинската му природа(ригпа). Вярно ли е това? 

Природата (на нещо) е само една.

Отражението на природата от "нещото", може да е всякакво и зависи от Отражателя си (субекта).

 

Колкото до "кихането", за което се пита, в цитата:

Вероятно става въпрос за цяла част от практическа насоченост, акцентираща върху някои аспекти на съзнанието на субекта, спрямо възприятието на естествени и свойствени за човешката физиология процеси - кихане, мигане, прозявката, кашляне, въздишането, хълцането, движенията на очите, езика, дишането, множеството микродвижения съпътстващи менталната и е-динамика... и т.н.

Става въпрос относно това, че в дадени мигове на осъзнаване на собствени вътрешни процеси, се крие и възможност за спонтанни стопирания на самосънуването, до специфични микропрекъсвания в които собствения сън започва да се "пропуква". В началото тия пропуквания не се регистрират от съзнанието поради прости причини. Но при задълбочаване на практиката, микропрекъсванията стават все по-чести и тяхното насищане, прави възможно тяхното осъзнаване за субекта. Най-често, това за него става през явлението "ПРОБЛЯСЪК". В някакъв смисъл - това е парадокс - защото се наслагва осъзнаване към мигове в които съзнанието е на "друга честота" и личността се бори за да вкара в собствения си конструиран реал, тия нови явления, които стават все по-значими...

 

В горния прийом, насоката е именно към изместването на собственото усещане за "време", и още множество други "хитрини", които стават ясни само когато практически се отработят и се измине съществен опит през тях...

-------------

Става въпрос относно това, че множество типове СУБЕКТИ, имат различни врати към самоосъзнаване, следователно - и различни собствени тежнения, с които да се работи по-лесно. Разработени са множество практически подходи спрямо всеки тип личност, спрямо различните типологии субекти, разлики в културите, през различните изменения на историческите процеси и епохи. Насочването на работата и фокуса в практическо отношение към гореизведените физиологични процеси е един от тези практически подходи. Практиката на извеждане от самосънуване и конструиране на вътрешно-психична реалност, е малките моменти на възвръщане на съзнанието към бързи и преходни собствени физиологични процеси, които множество медитатори са забелязали, че по време на самосънуването, задължително убягват и стават незабележими. Дали ще е към кихането, дали ще се избере усещането за сърбеж и задължителния рефлекс за чесане, дали ще е хълцането или въздишката... движението на очите... като обекти за концентрация, дебнене и внимаване в тях, не е толкова важно, въпреки че за различните типове личности, има различно предразположение и физиологични особености...

------------------------------

Подбора на подход, и неговото задълбочаване и развитие, е неизбежна част от пътя на конкретната личност в процеса й по трансформация на нейната идентичност. В някои способи, намирането на собствения подход на една личност, е изключителна част от нейния собствен път. Дори и като част от самия подход.

Разбира се - когато става въпрос за групова динамика, се намесва въпроса за "учителя", като външен коректор, наставник, посочващ наготово или чрез серия от внимателни скрити за личността прийоми, към нейния собствен личен метод за практика. Това, както прави кратък пътя, и внася нещо като Шорт-кът към него, задължително се скъсява и житейското натрупване на познание, което пък само по себе си е също важна част от етапите на вътрешна трансформация.

 

Разбира се, разбирането на ролята на учителя спрямо ученика, в чисто практически смисъл, е представно-различна за повечето свободни мислители, с които е пълно в теми, които касаят практики. Но това е неизбежност в настоящия социален реал.

Редактирано 9 юни 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всъщност дали присъства, или отсътва истинската природа, зависи от това дали псъства, или отсъства осъзнаването за нея.Сякаш гледаш една картина на стената. Има ли го бялото платно?!Въпреки, че бялото платно по-скоро се приема за аналогия на Нирваната на Архатите.

Сякаш гледаш една картина на стената. Има ли го бялото платно?!

Въпроса за "бялото платно" е само малка част от много широк диапазон от заключения, че психичното в човека има своите ограничения.

В конкретиката може да се каже, че по принцип възприятията и отражателния апарат са настроени предварително. Например - човешките същества не можем да възприемем процес, който да е бавен, спрямо нашето стадартно ежедневие. Или - по-бърз. Еволюционно първосигналните зони са задали програма, която се пренася и сред психичните функции от по-горен порядък. Това е свързано с личностното и видово оцеляване. Както и поради това, че не е възможно възприятийния апарат да няма "зона" на сигналите на която да резонира. Въпроса за сигналите отвъд зоната... е несъществен. Това се отнася и до всяко сетиво.

 

Поради горното на човека е специфично да разпознава и интерпретира сетивните сигнали с големи ограничения. Заради това човека улавя формата, но спрямо фона. Но фона остава отвъд интерпретираното. По същия начин в динамика е "движението" - движещ обект привлича вниманието, пред неподвижния. Всичко това е свързано с оцеляването сред хищниците.

 

За илюстрация на всичко това, отдавна е изведено кога и при какви обстоятелства и особености, кое какво се отразява. В това отношение са разработени голямо множество модели и описания на това ниво на психично отражение. В нета могат да се намерят хиляди примери на "скрити картинки", и различни други илюстративни способи, които показват колко е лесно да се заблудят сетивния и интерпретативния ни апарат, когато е налице познание за неговите особености, динамика и ограничения. Същото познание е било изведено още преди хилядолетия. Не него например се основава трактата "Светлината и сянката", използван в голяма част от техниките при театъра НО, и оттам - НИНДЖУЦУ. Всичко това може да се изведе от внимателен и системен подход в наблюдението и хората от различни епохи и географии са го реализирали познавателно. После отработили практически...