преди 1 час, by_chechi написа:

"Същност-явление" е единство (не може да съществува едното без другото) , при което определяща е същността , а явлението е само решаващо . От това ясно ли е какво следва за мисленето ? Защото от всичко това се "произвежда" смисълът . Едното ако не е вярно или пък изобщо го няма -> на боклука !.......Знае се , от който му разбира !  

Същност и явление не е едно и също. Това, че съществува някакво моментно проявление, което може да бъде наблюдавано и окачествено, в никакъв случай не означава, че е точна, непроменима и абсолютна характеристика на същността. Същността е непознаваема. Има ли я? Няма ли я?…Кой да ти каже и ако ти каже, ще му повярваш ли, а ако му повярваш, това знание ли е? Това, което е познаваемо, са само нейните проявления, явления, но и те не са неизменни.

Spoiler

Един монах запитал Ян-шан: „Често Вие изявявате същината на учението пред хората като чертаете кръгове или изписвате разни знаци – какъв е техният смисъл?“ Ян-шан рекъл:

„Всичко е за забава. Ти, ако разбираше за какво става дума, нямаше не знам откъде тук да идваш. Ако пък не го разбираш – нищо не си загубил. Я ми кажи сега ти, дето обикаляш да се учиш на дао и да овладяваш Чан, можеш ли да посочиш къде точно в собственото ти тяло е скрита съкровената будистка същност? Съществува ли изобщо или никаква я няма? Речеш ли, че е в думите – значи си като слепец, който опипва ушите, хобота и зъбите на слона. Речеш ли, че е в мълчанието – все едно безпаметно опипваш опашката на слона, без да се досещаш какво изобщо е това. Ако приемеш, че нито в думите е тя, нито в мълчанието – все едно, че опипваш отгоре гърба на слон, но застанал по средата, не разбираш точно за какво става дума. Кажеш ли, че има такова нещо като будистка същност – то си като онзи, който опипва четирите крака на слона. Кажеш ли, че няма – значи хвърляш целия слон в пустотата на неведението.[lxix] Всеки от тези слепци с пълно основание твърди, че е познал слона. Но как биха могли да знаят те разликата между името или образа на слон и самия слон? Схванеш ли за какво става дума в тези шест случая, няма да има нужда да опипваш слона. И преди всичко – не казвай, че онова, което виждаш и усещаш в момента, е така и нищо повече. Но и не казвай, че не е. За това Учителят-патриарх[lxx] е казал:

Прозрението не е нещо да го пипнеш.

Но и не-прозрение пък не е.

Ясното двусмислие не претижава.

Свободният на друг не се надява.

Постигнали истината като срещнеш,

ни с думи, ни с мълчание не отговарят.

 

Редактирано 23 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 2 часа, Мо_хи_ни написа:

 Същността е непознаваема. Има ли я? Няма ли я?…Кой да ти каже и ако ти каже, ще му повярваш ли, а ако му повярваш, това знание ли е?

  Покажи скритото съдържание

 

 

Същност и явление разбира се че не е едно и също ! Но са едно цяло ! Примерно разлика между боя и цвят правиш ли ? 

 Ами ти навярно и нито хляб ядеш , нито вода пиеш - хабер за тях нямаш ! Непознаваеми са ! Питам се как въобще оживяваш ? Може би фотосинтезираш , ама то и там светлина , хлорофил и други неща има....това обаче си е наука.....

Виждаш ли с този начин на мислене до какви простотии , до тъпащини се стига ?! Ама защото става дума за други неща , същите тези простотии и тъпащини за някакво супер-свръх ниво на мислене , недостъпно за простосмъртни се вземат....

Редактирано 23 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 15 минути, by_chechi написа:

Същност и явление разбира се че не е едно и също ! Но са едно цяло ! Примерно разлика между боя и цвят правиш ли ? 

 Ами ти навярно и нито хляб ядеш , нито вода пиеш - хабер за тях нямаш ! Непознаваеми са ! Питам се как въобще оживяваш ? Може би фотосинтезираш , ама то и там светлина , и други неща има.....

Виждаш ли с този начин на мислене до какви простотии , до тъпащини се стига ?!

Така е, всичко е в очите на виждащият. Каквото може да отрази, доколкото може, докъдето позволява периметърът на ограничението.

преди 21 минути, Мо_хи_ни написа:

Така е, всичко е в очите на виждащият.

В очите на виждащия е явление  , отражение на това което съществува със своята същност .....Друг е въпросът до колко това отражение е вярно ! Тук му е мястото да се мисли яко ! 

Ако ти пробутат вчерашен хляб за днешен , дали ще познаеш непознаваемото ! 

...Размисли върху израза " нескопосна картина " ! 

Редактирано 23 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, by_chechi написа:

Виждаш ли с този начин на мислене до какви простотии , до тъпащини се стига ?!

Природата на всички явления е свободна от независимо реално съществуване и затова е пуста. Ума не прави изключение или е зависим или независим, трето не е дадено. Само осъзнаване на зависимия му произход може да го освободи от негативните тенденции. Вярата в независим ум поражда вярата в егото като независим арбитър който съди в самсара и се явява основна пречка за освобождение от невежеството. 

Различаващите емоции които считаме за приятни, а други се определят като неприятни. В тибетския будизъм се наричат демони застанали на пътя на освобождението ни, въпреки че никакви демони не съществуват. Те просто са булото което ни кара да виждаме неща у другите или у себе си които ги няма, но ние ги приемаме за реални и реагираме крайно негативно или крайно позитивно. Тези демони могат да имат цвят, форма, да присъстват видимо, но структурата им няма постоянна същност. Те се наричат уловими.

Има и неуловими демони, такива които не се възприемат от органите на чувствата. Но тъй като са неуловими, непостоянни и нямат никаква основа, те също не съществуват. Ума също няма основа, затова каквото и да се появява в него, когато не се вкопчваме във феномените които бълва като реални, като ги концептуализираме, той се успокоява сам в естествената си, пуста природа.

Разделянето при концептуализацията на мисло-формите на правилни, грешни и тн. води до високомерие и гордост, което също ни спъва по пътя към освобождението. Те се проявяват по всякакви възможни начини, но в действителност не съществуват (независимо или като постоянни същности) нито като субект, нито като обект, нито като действия. 

Няма явления, няма ум, няма и отношения между тях. В ума не възникват нито радост, нито щастие, нито обекти за които можем да кажем че съществуват в абсолютен смисъл. Тоест всичко е подобно на съновидение, но "глупавия" ум се увлича в тези подобни на съновидение мними качества. 

След като се убедим че всички явления са илюзорни и подобни на сън се прекратява и вкопчването в тях, като "неща" обладаващи собствено съществуване и виждаме че истинската природа също не съществува, като небе, пусто и открито.

Редактирано 23 май 20179 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 13 часа, Любомир Ико написа:

Естетическите модулации за тези теми са много, особено ако са застъпени с реални изживявания. Описанията не са целта нито средството. Те могат да бъдат темата.

Ако наистина имаш картини това е по-важната половина. Но ако не пробваш изобщо да ги изкараш не зачитам че ги имаш хаха..

" - Можеш ли да свириш пиано - Е па мога и да мога, не съм пробвал."

Но да кажеш че не можеш да рисуваш - в грешка си. Гледай ги децата кви невероятни художници са - виждал съм наистина впечатляващи начини да изобразят теми и мислите си, пък възрастните трябва да са направо машини за рисуване... Това което няма да успееш от раз е да пресъздадеш определена естетика. Трудно е и да се справиш с вихъра на пълното безсмислие, и с голямата неопределеност и нуждата от пълната ти отдаденост. Когато създаваш творчески неща най-сложното е да не си случаен. В рисуването това е особено дразнещо тъй като може да нарисуваш едно нещо по 100 начина и все няма да е нито правилно нито грешно. А се и води че една творба никога не е завършена - а изоставена - защото може до безкрай да я подобряваш и циклиш.

Какви картини по-точно имаш там? Или са някакви еротически 

Добре де , разбрах , че Еротиката те ..Смущава.

Колко Сетивност е нужна за да се осъзнае , че стъпвам на пръсти за да не разстроя "струните ти " ..

Еротиката присъства във почти всички форми , когато имаш 'Струните за нея " .. Особено , когато си Жаден .. 

Полагам усилия да не звуча "натурално" , ала и малко субективизъм се вплита във потребителите , които са опознали Мелодията на стила ми ..

Та оттам и "очакванията " , вградени в предварителни представи и форми.

.........................

Относно Изкуствата - Незавършеността присъства във всяко едно изкуство , било музика , било "слово" , изобразително и т.н.

Една Творба Запечатва един МИГ !

Поради тази "крехка абсолютност" аз съм фен на Символизма .

Символите разказват доста красноречиво и в Дълбочина , подават повече Пълнота и Посока , Идеята Оживява и понася Посланието ..

И както можеш по 100 начина да нарисуваш една "идея" , така можеш и по 100 начина да съчетаеш "звуковата картина" и по още толкова 

да заместиш "словесната Мелодия " , когато пишеш стихове . Примерно .

И винаги ще звучи различно .. и все няма да достига .. Защото всичко "тече и се изменя " ..

Затова се запечатва един МИГ - и в този Миг затваряме една "идея , емоция , чувство , послание " и го подаваме на света ..

И в тази кратка форма на Откровение - някой разтваря собствените си Вибрации и отключва нещо в себе си ..

Това е Изкуството 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

.....

Думи , думи , думи......пусти са , както сам казваш . Един вид празнодумство . Кой го интересуват папагалщини ?! Ами напълни ги с нещо ! Ама е трудно ! Истината излиза на яве и е често болезнена !

....Виждаш ! Аз примери постоянно давам . Никой не ги оспорва - то няма как , защото е истина !....

Пример дай , да видим какво мислиш , какво разбираш , какво се "крие" зад тези думи ! За какво са ми тези празни приказки ?....

Дай пример за демони ! Пък да видим толкова ли са страшни или непотребни ! Щото аз както се досещам , на мен такива демони са ми нужни , "отглеждам" си ги и съм ги впрегнал да ми орат нивите ....

Пример дай Умът от какво е зависим и от какво е независим , как и с какво работи...как да станем по-умни ? Щото аз лично примерно с "омкане" на мантри затъпявам ! Чисто физически го усещам....

Пример дай за тази пълна глупост , дето едва ли разбираш какво си написал , каквото и да си мислил  :

".... не съществуват (независимо или като постоянни същности) нито като субект, нито като обект, нито като действия. ..." - като какво съществуват , от къде се вземат като не съществуват ? .....

Не се обиждай ! Това което си писал е никому нужно и/или с нищо полезно . На теб също ! 

Пример : Само си въобразяваш , че имаш нещо шаренко , сладко и мистично - като захарен памук : " Лапаш нещо - гълташ нищо ! " . Това е то щастие в нищета - Будизъм !  Въображение - ей ти Демон за овладяване ! Никой не ти казва да го убиваш , да го унищожаваш ! Впрегни го в ралото да оре нивата !.....ако съм те разбрал , каквото си искал да напишеш за Демоните , ама не си го направил . Защото не разбираш , а само рецитираш ! За такива примери говоря !....

Захарен памук лапах като дете - в цирка , по панаирите , със светещи от щастие очички , омазан и оплескан в сладкото . И балони шарени , всякакви , с дървена свирка на края . И маймунка на ластик вързана , да не пада на земята имах.....Вярно , че съвсем друг свят беше - приказна , омагьосваща шумотевица.... ! Сега с умиление си спомням ...Вкопчването " Искам на панаира ! " преминава с израстването . Мама и тати знаят , че първо е трябва , после може и най-накрая е искам  ...!.

Редактирано 23 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Аз съм демон и тровя мислите,душите!

Цитат

Разделянето при концептуализацията на мисло-формите на правилни, грешни и тн. води до високомерие и гордост, което също ни спъва по пътя към освобождението.

Моите мисло-форми ако са грешни и съм невежа прави ли те горд? Ако се изтъкваш и претендираш тук високомерие ли е? Казал ли си тук поне веднъж, че си невеж?

преди 8 часа, by_chechi написа:

Главната заслуга на Кант за неговото време е , че развенчава измислицата (явлението) за Бог....

Няма такова нещо. Кант е просветлен. Има правилен възглед.

Хубави приказки в поста ма тря се разбишкат на детайли и примерите са важни!

Целта на изучаването на Будизма е беседване и жонглиране с понятията ли е или какво?

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Природата на всички явления е свободна от независимо реално съществуване и затова е пуста. Ума не прави изключение или е зависим или независим, трето не е дадено. Само осъзнаване на зависимия му произход може да го освободи от негативните тенденции.

 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Разделянето при концептуализацията на мисло-формите на правилни, грешни и тн. води до високомерие и гордост, което също ни спъва по пътя към освобождението.

Сега последно трябва ли да присъства стремеж към правилно мислене или не? И ако трябва, как да се осъществи то без да разделим мисъл-формите на правилни и грешни? Как ще съглъсуваш написаното с необхдодимостта от правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен начин за препитание, правилно усилие, правилно съзнаване и правилна концентрация, след като умът е свързан с всяко едно от изброените.

Ако нещо води до високомерие и гордост, това според мен не е разделянето на мислите на правилни и грешни. Би могло да се превърне в предпоставка, ако човек сравнява своите мисли с тези на околните и ако мислите на околните не са на ниво. Но пък в друга среда, където човек е заобиколен от превъзхождащи го в умствено отношение хора, може да се получи обратния ефект (също така нежелан). Но гордост може да предизвикат не само умствения капацитет, но и обществено положение, материална обезпеченост, власт и много други неща, които възприемаме като свои успехи.

Eдин мой учител използва веднъж метафората за влаковете, които тръгват от една гара, но по различни коловози. Има прозорец, в който те се движат успоредно, а после поемат в различни посоки. Има времеви отрязък, когато виждаме другия влак как се отдалечава от нас, а после го изгубваме от поглед и накрая забравяме за него. Разбира ли се какво казвам, понеже, едва ли ще го кажа отново.

преди 5 минути, scepsis108 написа:

Разбира ли се какво казвам, понеже, едва ли ще го кажа отново.

Разбира се и не се разбира, то е повече от ясно.

Какво обсъждахте, преди учителят да употреби въпросната метафора ?

преди 30 минути, Shiniasu написа:

Сега последно трябва ли да присъства стремеж към правилно мислене или не? И ако трябва, как да се осъществи то без да разделим мисъл-формите на правилни и грешни? Как ще съглъсуваш написаното с необхдодимостта от правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен начин за препитание, правилно усилие, правилно съзнаване и правилна концентрация, след като умът е свързан с всяко едно от изброените.

Ако нещо води до високомерие и гордост, това според мен не е разделянето на мислите на правилни и грешни. Би могло да се превърне в предпоставка, ако човек сравнява своите мисли с тези на околните и ако мислите на околните не са на ниво. Но пък в друга среда, където човек е заобиколен от превъзхождащи го в умствено отношение хора, може да се получи обратния ефект (също така нежелан). Но гордост може да предизвикат не само умствения капацитет, но и обществено положение, материална обезпеченост, власт и много други неща, които възприемаме като свои успехи.

Ума, високомерието, гордостта са свързани с егото. Темата се измести поради от емоционалната нестабилност която проявяват някои от пишещите, като приемат за его това което не се явява его и ума зацикля в това състояние. Между ума и пустотата няма разлика за да я търсим, а правилния възглед е отвъд концепциите.

Редактирано 23 май 20179 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Всичките ти цитати и изказвания са красиви предназначени да пленяват. Ако се казват нещата по-просто ще бъдат подминати както постовете на Байчето.

 

преди 30 минути, Shiniasu написа:

Сега последно трябва ли да присъства стремеж към правилно мислене или не?

Буда природата (татхагата-гарбха), природата на ума, потенциала за Просветление присъства у всички същества.

преди 29 минути, scepsis108 написа:

Eдин мой учител използва веднъж метафората за влаковете, които тръгват от една гара, но по различни коловози. Има прозорец, в който те се движат успоредно, а после поемат в различни посоки. Има времеви отрязък, когато виждаме другия влак как се отдалечава от нас, а после го изгубваме от поглед и накрая забравяме за него. Разбира ли се какво казвам, понеже, едва ли ще го кажа отново.

Разбира се , ама примера не адекватен на действителността ! (не се и учудвам)

Казано е : " Всички пътища водят в Рим ! " . Въпросът е дали и кога ще стигнеш !....

Редактирано 23 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 25 минути, Реджеп Иведик написа:

Какво обсъждахте, преди учителят да употреби въпросната метафора ?

Възприятието.

преди 4 минути, by_chechi написа:

Казано е : " Всички пътища водят в Рим ! "

Казано от кого? Друг може да каже, че всички водят до Пекин, Москва или Марианската падина. Въпрос на гледна точка.

преди 1 час, scepsis108 написа:

Възприятието.

Казано от кого? Друг може да каже, че всички водят до Пекин, Москва или Марианската падина. Въпрос на гледна точка.

Не разбираш смисъла на израза....(не се и учудвам)

На където и да тръгнеш , все там стигаш - на границата на знанието ! Нищо общо няма с твоята или моята гледната точка ! Сега по-ясно ли е ? Това вземи и си го запиши в тефтерчето . Дай го на твоите учители за медитация ....Има нужда ! Щото на границата стават най-големите шашми ! И това си го запиши в тефтерчето , но това те го знаят много добре - правят го на практика ! .....Аз също - разкривам шашмите ! 

Въпросът е дали и кога ще стигнеш ! Това вече зависи от разни гледни точки ! 

Редактирано 23 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Ся Konig като дойде ще нареди! Аз ще си замълча!

Ти никога ни на йота няма да отстъпиш от възгледа си! Това какво е? Ако не високомерие е инат! Елементарни работи ли не са ти ясни та си тръгнал към дълбокото познание?

преди 25 минути, by_chechi написа:

Не разбираш смисъла на израза....(не се и учудвам)

 

На където и да тръгнеш , все там стигаш - на границата на знанието !

Такъв гранично ясен смисъл направо те поразява като мълния свише

Редактирано 23 май 20179 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

преди 20 минути, scepsis108 написа:

Възприятието.

Не разбирам, какви привързаности е опитал да бори с подобна метафора.  Лично аз бих предпочел да използвам движението по друг начин. За интелигентни хора, по ми се струва, че важи сравнението на възприятията на наблюдатели от различни инерциални светове. 

От различни кохерентни светове през призмата на гносеологията и под въздействието на дихотомията.

преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

Не разбирам, какви привързаности е опитал да бори с подобна метафора.  Лично аз бих предпочел да използвам движението по друг начин. За интелигентни хора, по ми се струва, че важи сравнението на възприятията на наблюдатели от различни инерциални светове. 

Световете са различни и не са. Накрая забравяме че са различни. Според мен става на въпрос за вродената ни привързаност към субективното възприятие, към правилния възглед също. Трудно е да се даде пример който да бъде разбран лесно от всички, дори е невъзможно. За интелигентните ясно, неинтелигентните какво ще ги правим? 

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

За интелигентните ясно...

Какво е интелигентен ? Какво е ясно ? Какво им е ясно на интелигентните ?

Редактирано 23 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)