преди 7 минути, witness написа:

Не е толкова просто, има разбира се такава субстанция и според будистките филос. школи.

Имаш предвид вайбашика и саутантрика?

преди 2 минути, dagpo19 написа:

Имаш предвид вайбашика и саутантрика?

Не) мадхямака прасангика, примерно. 

Най-неподходящата, мхм.

преди 2 минути, witness написа:

Не) мадхямака прасангика, примерно. 

Най-неподходящата, мхм.

И какъв е цитата, т.е. не съм чел какво си писала и цитирала.

преди 16 минути, witness написа:

А с каква цел се прави?

Факт е, че в източника, от който я научих се практикува с доста манипулативна цел и донякъде ми се струват преекспонирани, дори нереални резултатите, които се търсят - но не съм проявявал интерес към това, та съответно не съм пробвал останалите неща съдържащи се в метода. Но конкретно това броене се оказа изненадващо ефективно за мен - например ми помогна един път, когато я бях закъсал много сериозно насън. Друго, че аз от дете имам известни особености със събуждането, а това броене не само, че ми помага да се събудя, но ми помага да проследя процеса на събуждане. Като цяло не е нищо кой знае какво, но определено умът влиза в релси - и отпускаш. :Д

на 20.10.2018 г. в 18:15, witness написа:

„[Вопрос]:

 – Как указывалось, наставник [Нагарджуна] харктеризирует природу [санскр.: svabhāva; тиб.: rang-bzhin] как несоздавшееся и независимое. Следует ли это определение [только] из соглашения (brtag-pa mtha`bzung) или же [действительно] существует такая природа?

[Ответ]:

 – Указанная [Буддой] подлинная сущность (дхармата) явлений называется природой, несоздавшейся и независимой.

Она существует. Ведь в „Толковании ‘Вхождения [в срединность]’“ (15.1-2) говорится:

„Признает ли наставник такую особую природу?

Существует подлинная сущност, о которой Победоносец ясно высказался:

 – „Являются Татхагаты или нет, эта подлинная сущность всех явлений присуствует“.

 – В чем состоит эта подлинная сущность?

 – Это природа глаз и прочих явлений.

 – Какова же их природа?

 – Несозданная и независимая собственная сущност, постигаемая сознанием, свободным от „катаракты“ неведения.

 – Существует ли она?

 – Кто же ответит: „Нет.“?! Если бы она не существовала, зачем нужно было бы бодхисаттвам усердствовать в сотнях подвигов для достижения подлинной сущности?!“

Так доказывает Чандракирти, опираясь на свидетельство сутры.

[Возражение]:

 – Но не [вы] ли отрицали существование природы всех явлений?!

[Ответ]:

 – Разве мы многократно не повторяли, что в явлениях нет ни пылинки самосущей природы, не приписанной нашим же умом?! Поэтому такая природа совершенно чужда даже подлинной сущности, – совершенно-истинному, не говоря уже о прочем. Ведь в „Ясных словах“ (15.2) сказано:

„ – Подлинно присущую огню во [все] три времени глубинную сущность – несоздавшуюся, невозникшую из ничего, не зависящую от причин и условий, в отличие [например] от тепла воды, или здешнего и тамошнего, или длинного и короткого – [мы] называем природой [огня].

 – Разве существует такая собственная сущность огня?

 – Она ни существует как самосущая, ни отсуствует [абсолютно].

Однако, хотя она такова, чтобы слушатели не пугались, приходится [ее] обозначить и говорить: „Условно она существует.“

….

Согласно вышеприведенной цитате [из „Толкования „Вхождения в срединность“], если бы не было такой [природы], был бы обоснован нелепый вывод, что чистый образ жизни не имеет смысла. 140 б

….И так глаза и все другие составные явления не могут быть удостоверены как имеющие природу, определяемую их собственной сущностью; и в подлинной сущности не может быть установлено самобытие. Поэтому самобытия вообще нет. И хотя в абсолютной истине установлена природа подлинной сущности, но обозначение этой природы как „несозданной“ и „независимой“ вовсе не означает, что она самосуща: она установливается лишь условно, поскольку в ней совершенно нет природы, определяемой собственной сущностью (т.е. самобытия).

…Поэтому в состоянии [непосредственного познания] отсуствуют и то и другое – сущность и явления; следовательно, определение обоих – как сущности и явлений – обязательно производится в ином, обозначающем (обыденном) состоянии ума.

Итак, абсолютная истина определяется просто как (1) отсуствие каких-либо измышлений о вещах, „определяемых собственной сущностью“ и (2) избавление тем самым от всех измышлений ложного видения самобытия, когорого нет. Разве признание такой [абсолютной истины] требует признания природы, определяемой собственной сущностью?!

И в „Ясных словах“ сказано (15.2):

„Благодаря тому, что святые не имеют катаракты неведения и не видят того, что воспринимается из-за катаракты незнания [истинного] порядка вещей, объектом их становится сущность (санскр.: svarupa), которая определяется как [подлинная] природа (санскр.: svabhāva) [вещей].

И далее:

„Но, поскольку эта нерожденная природа вещей, [воспринимаемая в самадхи], не представляет собой чего бы то ни было, она является лишь не-вещью, и, не имея сущности, не может считаться [самосущей] природой вещей.“  

Ето го, макар че е доста комплицирано. 

преди 16 минути, dagpo19 написа:

И какъв е цитата, т.е. не съм чел какво си писала и цитирала.

 

преди 4 минути, witness написа:

Ето го, макар че е доста комплицирано. 

 

Да. И къде в цитираното откри да се утвърждава съществуването на изначална субстанция като първопричина и т.н.?

преди 43 минути, witness написа:

Не е толкова просто, има разбира се такава субстанция и според будистките филос. школи. Иначе будизма щеше да е най-глупавото учение от всички.

Щеше да е най-глупавото ако не сътветства на щенията ти ли?

Она ни существует как самосущая, ни отсуствует [абсолютно].

Однако, хотя она такова, чтобы слушатели не пугались, приходится [ее] обозначить и говорить: „Условно она существует.“

Тук както винаги се посочва че не бива да се изпада в крайности, но ти не си съгласна

преди 4 минути, dagpo19 написа:

Да. И къде в цитираното откри да се утвърждава съществуването на изначална субстанция като първопричина и т.н.?

Никъде.

преди 5 минути, sound написа:

Като цяло не е нищо кой знае какво, но определено умът влиза в релси - и отпускаш.

Аз го правя да упражнявам разделяне на вниманието, а броенето ми се струва, е за да ангажира с нещо плитката и разхвърляна асоциативна част на съзнанието, докато друга част наблюдава образите. Образното мислене е свързано с емоционалната част. Първото което установяваш е, че ако изобщо нещо си спомняш от деня, то непременно е емоционално оцветено. Даже идеите, с които си се занимавал, трябва да са засегнали някакво любопитство (което е емоционално отношение) на по-дълбоко ниво, за да остане някакъв "вкус" от тях. Също е интересно при такива упражнения да отчиташ когато нещо отвлече вниманието ти от броенето, от какъв характер е и с какво е свързано. Понякога е по-лесно, понякога почти невъзможно да го правиш, зависи

 

преди 2 минути, dagpo19 написа:

Да. И къде в цитираното откри да се утвърждава съществуването на изначална субстанция като първопричина и т.н.?

Не съм казала "като първопричина". 

По простата причина, че не може да се говори за първо-второ, причина и следствие извън времето.

Ако вие така разбирате "първопричината", т.е. като нещо първо във времето, значи грешите?

Това е прекалено елементарен пропуск. По-трудно е да се разбере въпросът с липсата на собствена същност - и в тази истинска същност, установена (според Дзонгкапа) в абсолютната истина, и във всичко останало. 

преди 10 минути, witness написа:

Не съм казала "като първопричина". 

По простата причина, че не може да се говори за първо-второ, причина и следствие извън времето.

Ако вие така разбирате "първопричината", т.е. като нещо първо във времето, значи грешите?

Изначална субстанция като основополагаща, вечна и постоянна причина съществува според небудистката философска школа Самкхя.

Да се върнем пак отначало. Ти извън времето ли си? Вечна ли си? Имаш ли постоянна причина? Твърдиш че между будизма и Самкхя няма разлика ли?

преди 9 минути, witness написа:

 

 

Не съм казала "като първопричина". 

Извинявам се. Това го е написал Шунята за Самкхя визирайки пракрити.

 

преди 10 минути, Śūnyatā написа:

 

Никъде.

Да, никъде. Между другото, не бих се наел да коментирам такъв откъс без да съм получил обяснение от някой геше. Гелугпа не е стихията ми, но като цяло, то Дзонгкапа дава една от най-радикалните интерпретации на мадямака като отхвърля присъщото съществуване дори на релативно ниво (самврити). Тъй че никакви субстанции няма как да утвърждава. Както казва проф. Градинаров за кариките на Нагарджуна - Всичко е в тънкостите на санскрита. В случая с Дзонгкапа, всичко е в тънкостите на класическия тибетски.

преди 21 минути, witness написа:

Аз го правя да упражнявам разделяне на вниманието....

Е аз с такова нещо не бих се захванал.

преди 10 минути, dagpo19 написа:

Да, никъде. Между другото, не бих се наел да коментирам такъв откъс без да съм получил обяснение от някой геше. Гелугпа не е стихията ми, но като цяло, то Дзонгкапа дава една от най-радикалните интерпретации на мадямака като отхвърля присъщото съществуване дори на релативно ниво (самврити). Тъй че никакви субстанции няма как да утвърждава. Както казва проф. Градинаров за кариките на Нагарджуна - Всичко е в тънкостите на санскрита. В случая с Дзонгкапа, всичко е в тънкостите на класическия тибетски.

Не само Дзонгкапа. И Нагарджуна и Чандракирти и Шантидева го правят. Асанга и Васубандху също не утвърждават, доколкото съм запознат, вечни и постоянни причини. Тук говорим за приемане на краен възглед като собствен, като в суттата която цитирах в другата тема. Санскрит, тибетски и пали не разбирам, но карайният възглед си е краен възглед.

За този който е привързан към собствените си възгледи, който упорито ги подържа и се отказва от тях с трудност, - има непривързаност към собствените възгледи, непридържане към тях с упоритост и лесно отказване от тях чрез което да ги погаси.

Саллекка сутта Маджима Никая 8

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

Изначална субстанция като основополагаща, вечна и постоянна причина съществува според небудистката философска школа Самкхя.

Да се върнем пак отначало. Ти извън времето ли си? Вечна ли си? Имаш ли постоянна причина? Твърдиш че между будизма и Самкхя няма разлика ли?

Аха. Хитро. Толкова хитро, че дори не мога да схвана аргумента на Уит. Въпросната субстанция причина ли е или не поражда ли нещо или не? Понеже, пракрити на Санкхя напр. е активна причина. Тя пробужда към активност пуруша. Това е гениална идея сама по себе си, независимо дали е вярна. Затова ценя Самкхя, която е школата изучавана от Буда, преди да отиде в Бодгая под въпросния фикус. 

преди 6 минути, dagpo19 написа:

Аха. Хитро. Толкова хитро, че дори не мога да схвана аргумента на Уит. Въпросната субстанция причина ли е или не поражда ли нещо или не? Понеже, пракрити на Санкхя напр. е активна причина. Тя пробужда към активност пуруша. Това е гениална идея сама по себе си, независимо дали е вярна. Затова ценя Самкхя, която е школата изучавана от Буда, преди да отиде в Бодгая под въпросния фикус. 

Идеята е гениална, но излиза извън Дхарма, в сферата на метафизиката. От което полза няма, тъкмо обратното.

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Не само Дзонгкапа. И Нагарджуна и Чандракирти и Шантидева го правят. Асанга и Васубандху също не утвърждават, доколкото съм запознат, вечни и постоянни причини. 

Само туй липсва. Всички изброени са махапандити, следват мадямака, макар някои от тях да са писали съчинения, в които са обяснявали възгледа на йогачаря. 

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Идеята е гениална, но излиза извън Дхарма, в сферата на метафизиката. От което полза няма, тъкмо обратното.

Това не пречи да и се възхищавам. Ползата е нещо относително, т.е. зависи от ползващия. Затова има различни философски школи в дарма, т.е. не всеки може да извлече полза от мадямака. За някой може да е полезна вайбашика, саутантрика или виджнянавада. Важно е да на изпадаме в сектанство, а да имаме открит ум. Едновремено с това да следваме това, което разбираме.

преди 10 минути, dagpo19 написа:

Затова има различни философски школи в дарма, т.е. не всеки може да извлече полза от мадямака. За някой може да е полезна вайбашика, саутантрика или виджнянавада. Важно е да на изпадаме в сектанство, а да имаме открит ум. Едновремено с това да следваме това, което разбираме.

Муламадхямакакарика, Мадхямакааватара, Бодхисатвачаряаватара, като чиста Мадхямака са написани точно за да не се изпада в секстанство. Авторите им са се опирали на пали канона. Не виждам противоречие. Това и правя, следвам това което разбирам, доколкото го разбирам.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Тук както винаги се посочва че не бива да се изпада в крайности, но ти не си съгласна

Изглежда, ти също Шунята. Според теб "ни отсуствует абсолютно" трябва да се разбира в смисъл, че не същества ли? Преводът, както е цитиран дословно, е един на руски и правен от вещи хора с инициативата и одобрението на главата на този орден, знаеш кой е той. Така че " и нито отсъства абсолютно" за мен означава, че  (което си е казано от автора) - истинската природата съществува на абсолютно ниво, като абсолютна истина и нейна основа. Не че е нещо, което може просто така да си представим, точно обратното. Обаче да бъркаш нищото с пустотата и да смяташ абсолютното нищо за способно да функционира, излиза извън възгледа на прасангика-мадхямака. 

Така го разбирам аз, може би трябваше да цитирам от по-отгоре...

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Муламадхямакакарика, Мадхямакааватара, Бодхисатвачаряаватара, като чиста Мадхямака са написани точно за да не се изпада в секстанство. Авторите им са се опирали на пали канона. Не виждам противоречие. Това и правя, следвам това което разбирам, доколкото го разбирам.

Да. В нашия институт напр. коментарите върху всяка една глава от текста на Шантидева, отнемаха седем до десет дни с уговорката, че това са много сбити и кракти пояснения върху текста. Все забравям, да ти кажа нещо за превода на сукха, за който писа в един пост. На тиб. е деуа. Може да се преведе като „най-висше щастие”, т.е. състояние, което е отвъд сансаричното разграничение на щастие и страдание. Т.е. това не е онова, което се разбира под светско иши сансарично щастие. Преводът, който предпочитам аз е „блаженство”, макар че това пак може да се обърка с някаква форма на чувствено удоволствие напр. Е, предполага се, че който чете такива текстове ще има някаква ориентация и ще търси вложеното в текста значение.

на 20.10.2018 г. в 18:15, witness написа:

„Разумные! Пустота от самобытия означает обусловленное возникновение, а не ничто – небытие способного функционировать!“ Ламрим ченмо V 38 а – 39 а`

 

преди 3 минути, witness написа:

 

Тъй де. Точно това се има предвид, когато се казва, че двете истини са неделими. Ето, че вече мога да се съглася с теб.

преди 32 минути, witness написа:

Изглежда, ти също Шунята. Според теб "ни отсуствует абсолютно" трябва да се разбира в смисъл, че не същества ли? Преводът, както е цитиран дословно, е един на руски и правен от вещи хора с инициативата и одобрението на главата на този орден, знаеш кой е той. Така че " и нито отсъства абсолютно" за мен означава, че  (което си е казано от автора) - истинската природата съществува на абсолютно ниво, като абсолютна истина и нейна основа. Не че е нещо, което може просто така да си представим, точно обратното. Обаче да бъркаш нищото с пустотата и да смяташ абсолютното нищо за способно да функционира, излиза извън възгледа на прасангика-мадхямака. 

Така го разбирам аз, може би трябваше да цитирам от по-отгоре...

Няма как в нищото да пишем, така че грешка няма. Виж, всъщност е много просто, празнота от постоянна, вечна, основополагаща причина, същност, означава обусловено съ-възникване. Ти си го цитирала. „Разумные! Пустота от самобытия означает обусловленное возникновение, а не ничто – небытие способного функционировать!“ Ламрим ченмо V 38 а – 39 а`

Шантидева пише същото в Бодхисатвачаряаватара : "... никъде не съществува едно условие, което да е способно да създаде всички резултати."

"Нека да поговорим за тези светски печалби – аз лично доста го имам този проблем.
Атиша Дипанкара, един от най-великите будистки учени в Индия, казва нещата по страхотен начин: “Осем неща правят човека слаб.”

Той е имал предвид “Осемте светски дхарми”, или осемте капана, в които падаме:

 

Желание за похвала
Нежалание за критика

Желание за печалба
Нежелание за загуба

Желание за щастие
Нежелание за нещастие

Желание за слава
Нежелание за лоша репутация

 

Те са доста важни. Трябва да ги запаметим, така че от време на време да можем да проверяваме дали не падаме в един от тези капани или дори във всичките. Аз го правя това. То е основата, сърцевината на практиката ми – да проверявам дали падам в някой от тези капани. Лесни са за запомняне: хвалба и обвинение, загуба и печалба, удоволствие и болка, лоша репутация и слава.

Така че проверяваме дали падаме в някой от тези капани.

Аз падам във всичките, особено в първия – желанието за хвалби. Винаги ми харесва да бъда хвален, това е най-голямата ми слабост. Сигурен съм, че това се случва на много от нас: малки, плитки, безполезни похвални думи ни правят много, много слаби. Същото се отнася и за критиката – някакви абсурдни, безпочвени думи на критика могат да болят завинаги.

Смятам, че всички знаете за какво говоря – за това как обичаме да побеждаваме, как не обичаме да губим; колко много обичаме вниманието; колко много не обичаме да бъдем пренебрегвани… Всичко това са капани. Ако паднем в един от тези капани, ставаме слаби.

Аз падам в тези осем капана през цялото време. Не искам да губя приятели, искам да бъда хвален, не искам да бъда критикуван, искам да имам нови ученици, искам внимание, не искам да бъда игнориран. И какво правя? За да получа това което искам и да не получа онова, което не искам, в крайна сметка масажирам егото на други хора.

В идеалния вариант, ако бях истински учител, щях да ви казвам това, което е необходимо да чуете, което може да е доста болезнено. Ако наистина взема на сериозно ролята си на духовен приятел, това ще причини болка на егото ви. В крайна сметка духовният път е да се върви против желанията на егото. Съжалявам, че го казвам, но това е единственият начин.

Ако искаме да бъдем духовни практикуващи, ако искаме да бъдем силни, трябва, така да се каже, да тренираме.
Атиша Дипанкара ни дава прекрасен начин за трениране, наречен лоджонг. Лоджонг е тибетска дума и означава трениране на ума. Тренирането в общи линии представлява да си спомняме, да се запитваме в кои от тези капани падаме."

Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

преди 1 час, rurk написа:

"Нека да поговорим за тези светски печалби – аз лично доста го имам този проблем.
Атиша Дипанкара, един от най-великите будистки учени в Индия, казва нещата по страхотен начин: “Осем неща правят човека слаб.”

Той е имал предвид “Осемте светски дхарми”, или осемте капана, в които падаме:

 

Желание за похвала
Нежалание за критика

Желание за печалба
Нежелание за загуба

Желание за щастие
Нежелание за нещастие

Желание за слава
Нежелание за лоша репутация

 

Те са доста важни. Трябва да ги запаметим, така че от време на време да можем да проверяваме дали не падаме в един от тези капани или дори във всичките. Аз го правя това. То е основата, сърцевината на практиката ми – да проверявам дали падам в някой от тези капани. Лесни са за запомняне: хвалба и обвинение, загуба и печалба, удоволствие и болка, лоша репутация и слава.

Така че проверяваме дали падаме в някой от тези капани.

Аз падам във всичките, особено в първия – желанието за хвалби. Винаги ми харесва да бъда хвален, това е най-голямата ми слабост. Сигурен съм, че това се случва на много от нас: малки, плитки, безполезни похвални думи ни правят много, много слаби. Същото се отнася и за критиката – някакви абсурдни, безпочвени думи на критика могат да болят завинаги.

Смятам, че всички знаете за какво говоря – за това как обичаме да побеждаваме, как не обичаме да губим; колко много обичаме вниманието; колко много не обичаме да бъдем пренебрегвани… Всичко това са капани. Ако паднем в един от тези капани, ставаме слаби.

Аз падам в тези осем капана през цялото време. Не искам да губя приятели, искам да бъда хвален, не искам да бъда критикуван, искам да имам нови ученици, искам внимание, не искам да бъда игнориран. И какво правя? За да получа това което искам и да не получа онова, което не искам, в крайна сметка масажирам егото на други хора.

В идеалния вариант, ако бях истински учител, щях да ви казвам това, което е необходимо да чуете, което може да е доста болезнено. Ако наистина взема на сериозно ролята си на духовен приятел, това ще причини болка на егото ви. В крайна сметка духовният път е да се върви против желанията на егото. Съжалявам, че го казвам, но това е единственият начин.

Ако искаме да бъдем духовни практикуващи, ако искаме да бъдем силни, трябва, така да се каже, да тренираме.
Атиша Дипанкара ни дава прекрасен начин за трениране, наречен лоджонг. Лоджонг е тибетска дума и означава трениране на ума. Тренирането в общи линии представлява да си спомняме, да се запитваме в кои от тези капани падаме."

Дзонгсар Кхйенце Ринпоче

Бъди така добър да посочиш линка към сайта на skydharma, най-малкото от уважение към този, който си е направил труда да го преведе и сподели.

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Няма как в нищото да пишем, така че грешка няма. Виж, всъщност е много просто, празнота от постоянна, вечна, основополагаща причина, същност, означава обусловено съ-възникване. Ти си го цитирала. „Разумные! Пустота от самобытия означает обусловленное возникновение, а не ничто – небытие способного функционировать!“

И точно защото не можем да пишем в нищото, все пак да уточним, че пустотата за мадхямака-прасангика не е липса на същност, а липса на СОБСТВЕНА същност. 

"Пустота от Само-битие"

Ако нещата нямат собствена субстанция не влече извода, че няма субстанция, или че тази субстанция има изобщо някакви, каквито и да е, характеристики. А щом светците виждат, или постигат пряко това - какво е тогава това

преди 19 часа, witness написа:

„Благодаря тому, что святые не имеют катаракты неведения и не видят того, что воспринимается из-за катаракты незнания [истинного] порядка вещей, объектом их становится сущность (санскр.: svarupa), которая определяется как [подлинная] природа (санскр.: svabhāva) [вещей].

 

преди 19 часа, witness написа:

И далее:

„Но, поскольку эта нерожденная природа вещей, [воспринимаемая в самадхи], не представляет собой чего бы то ни было, она является лишь не-вещью, и, не имея сущности, не может считаться [самосущей] природой вещей.“  

А дори  прякото постигане в това състояние не ги освобождава от естественото невежество. 

преди 1 час, witness написа:

И точно защото не можем да пишем в нищото, все пак да уточним, че пустотата за мадхямака-прасангика не е липса на същност, а липса на СОБСТВЕНА същност. 

"Пустота от Само-битие"

Ако нещата нямат собствена субстанция не влече извода, че няма субстанция, или че тази субстанция има изобщо някакви, каквито и да е, характеристики. А щом светците виждат, или постигат пряко това - какво е тогава това

 

А дори  прякото постигане в това състояние не ги освобождава от естественото невежество. 

Обясни какво е според теб е същност, изведено от опита и практиката ти, без да се изказваш какво виждали светците, защото ако не виждаш като тях е безсмислено да защитаваш чужда позиция. Има ли същност независима от своите резултати? Тази същност постоянна ли е или се променя в нещо друго?

Инак отговорът на Дагпо от миналата година е показателен. Ако нещо си променила оттогава ще си проличи. Лично посетих няколко пъти групата на Гелуг в София, два пъти бях на лекциите на един млад геше, но преводът беше много зле и почти нищо не разбрах.

Дали имаш спомен какво е казала една дакини на Наропа, когато е бил един от водещите пандити в Наланда? Не че имаш компетентност сравнима с Наропа, но случая е подобен - разбираш думите, но пропускаш значението. Ползата от това да цитираш и превеждаш Дзонгкапа, ако не практикуваш в Гелуг, които съхраняват и следват неговия подход, е съмнителна. По-скоро се объркваш, отколкото да си изясниш нещо. Ламрим Ченмо не е философска книга, а книга с инструкции как да се следва ламрим, според подхода на Дзонгкапа. Не е смислено да променяш контекста като цитираш откъси от въпросните инструкции, които трябва не просто да се четат, а и да се правят. Мое мнение. Не се засягай, считам, че е редно да ти кажа.