преди 7 минути, Śūnyatā написа:

Усетих че послъгваш.

твоят усет е велик и е легандарен. Описан е в толкова много сутри, легенди и форумни глупости - вече над 10 години.

Хубаво нещо е "да усещаш"  - толкова магично, значимо... И не е това, което е.

Добре че ги "усещаш" работите... Поне един да има толкова велико "усещане".

И аз искам да мога така да "усещам", ама не. Будизъм... и усещания - - нямам думи, просто, онемял седя пред монитора и чакам "пожарната да влезе", щото... аз не съм това, което не съм, а съм друго, дето съм, но не съм Съмността и Съмнителя.

Без да усещам, в очакване съм на духовния говорител и представител на белите йерархии от владици, да сподели духовните си познания и мъдрости, макар и анонимни.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Но щом модераторите позволяват - пиши си монолозите. 

Да видим докога. Щото рамусчо става все по-неадекватен на моменти и доста често започна да губи контрол над изявите си. Казах му да се успокои, ама то инат. 

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

Казах му да се успокои

благодаря ти... много ми помагаш, но не мога да се успокоя. КОгато се развълнувам и почва да ми се доспива.

ТИ си толкова мъдър, толкова благороден, зрял... пък на мен ми се доспива и сърцето ми се къса че ще пропусна миговете на благите и мъдри слова, които владиката ще ти сподели да ги разнесеш по форума...

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

Щото рамусчо става все по-неадекватен на моменти и доста често започна да губи контрол над изявите си

ооо, написано от теб това звучи "жестоко истинно". Вярваш го, нали?

 

преди 10 часа, Just a Stranger написа:

Щото рамусчо става все по-неадекватен на моменти и доста често започна да губи контрол над изявите си. Казах му да се успокои, ама то инат. 

Няма как да се успокои, докато не осъзнае, че мозъкът поддържа илюзията за реална и постоянна личност. В случая пишейки и заяждайки се с другите в темите в интернет. Всъщност никакъв "рамусчо" не съществува. Съществуват множество фантазми, които се зареждат всеки момент на база данните от мозъка. Сутрин мозъкът в тялото се събужда и до вечерта проецира мисълта, че е единна личност, която е свръхинтелигентна (друг фантазъм) и оборва фантазмите на другите. Но това е само "един" самозванец. 

на 5.01.2023 г. в 17:15, Just a Stranger написа:

Това не е адресирано до мен, но ще обърна внимание, че точно липсата на справедливост е примитивизъм, доколкото е присъща на по-нисшите видове - животните. Връщането към неразумното и животинското и неразбирането, че без справедливост не може да има напреднала цивилизация, не е особено възвишено. 

Да, ама Рамус ни убеждава в обратното, че идеята за справедливост е нещо характерно за примитивите, респективно идва от животинското ни наследство, а "напредналите" общества трябва да я надрастнат. Оригинално. И линкове пуска да се образоваме, само дето не ги чете да види поне, че морето не му е до колене. В съдържанието от втория линк казват, че "не е позната човешка общност, в живота на която да не съществува идея за справедливост". И съвсем малко размисъл трябва на човек да го разбере. Той обаче не та не. 

на 5.01.2023 г. в 17:23, _ramus_ написа:

само така изглежда - защото "сякаш ги има и преди нас, и след нас"... но са си социално обусловени.

И да - изглежда че ако ги отменим - какво ли ще правим в хорските групи, как ще се регулира социалния живот без тях... Интересно ли ти е - дали е възможно... но с представата че "справедливостта сякаш ни била присъща"... няма как да ти е възможно.

Това е проблемът в размишленията - те са обусловени от личностната и групова рамка от култура, възпитание, наслагване, конкретна среда... И винаги изглежда че сякаш "всичко това, което заварваме, ни е изначално присъщо".

Обаче - ето един аргумент:

Ако разбирането на един човек е променено от представните му форми, ако има подходяща подложка от вярвания, сугестии... цялата работа със 'справедливостта' пропада веднага. И изведнъж - вече престава да е "присъщо"

Не ми променяй думите, не съм казвала, че справедливостта ни е присъща, а че изискванията за справедливост са ни присъщи. Дали справедливостта ни е присъща е друга бира. Правиш го несъзнателно, но все пак прибягваш до "сламен човек" често, и най-вече когато увърташ. 

Дали ми е интересно дали може социалния живот да се регулира без съобразяване с понятието "справедливост", да, много, и може да ни дадеш пример за такова общество. И забележи, че социално обусловени и обект на договор са критериите за справедливост, но не и самата идея. Наистина аз не мога да си представя общност или група, в която справедливостта да не е засегната по никакъв начин пряко или имплицитно. Ако е човешко общество, разбира се, не стадо, ферма или сборище на "различни" хора с особени потребности. 

 

преди 7 часа, witness написа:

Дали ми е интересно дали може социалния живот да се регулира без съобразяване с понятието "справедливост"......

aми, като дойде царството небесно на нашего господа Исуса Христа, нали ще станем безгреховни и повече няма да си пожелаваме жената на ближния.

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

нирвана е представена като "нероденото, неустановеното, несъздаденото, необусловеното". По мое мнение има доста общо, поне в нашите несъвършени представи. 

Има, но досега носех впечатлението, че нирваната е крайното и желано състояние на душата, а не самостоятелно понятие.

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

историята е истинска

Не съм разбрал, че изобщо има история, какво остава истинска. Аз коментирах няколко изречения, които описваха твърде обобщителен пример за невменяем и\или малоумен човек, започващ с няколко "ако". Такива примери има милиони и няма как да знам какво конкретно имаш предвид.

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

никакво бреме не носи през живота си

Разбира се, че носи. Лудостта и злобата са товар за душата. Често товар е и ограниченият ум. Ти имаш предвид бремето на съвестта и разума, с което съм съгласен, но не са само те.

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

непоносимо нелогично.

Подозирам, че обръщаш повече внимание на личната си емоционална поносимост и по-малко на логиката.

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

Дори ако "небето" беше някакво място, където може да бъде допуснат всеки без оглед на качеството и състоянието на съзнанието му.

Ако съзнанието не е в състояние да различава морални категории, то логично към него не се прилага моралният закон, както той се прилага към нормалните хора. Какво в подробностти се случва с такава душа след смъртта не бих могъл да знам.

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

Ако пък предположим, че след отпадането на физическото тяло душата по вълшебен начин се очиства от "греховете" и те са плод единствено на плътта, то тогава защо душите да бъдат наказвани след смъртта? Последствията от греховете се наследяват съвсем очевидно и чрез тялото и чрез възпитанието, обаче това означава ли, че децата са наказвани заради родителите си? Някои обясняват, че децата не са наказани заради родителите или предците си, ами страдат от техните грехове. Което ми изглежда извъртане, за да не се потвърди първото. Каква е разликата дали страдаш вместо някого или от някого, страданията са си страдания. При всички положения, ако не предположим предишно съществуване и простъпки на самата "душа" преди настоящия живот, такива наказания изглеждат несправедливи. И с последното не казвам, че хипотетично Бог или съдбата са несправедливи, а че ние не си обясняваме добре причините за нашите несъвършенства и произтичащите от тях страдания. 

Начинът никак не е вълшебен - само Христос очиства греховете. Вечното наказание за душите хората сами си го причиняват, волево отричайки и откъсвайки се от Христос. Следвайки този ред на мисли, децата наистина са наказвани от родителите си, но само на земята. Относно вечността, тяхна е свободната воля да спасят или погубят душите си. В случая мисля, че се досещаш, че подходящ въпрос е защо смяташ, че оценяваш адекватно какво е наказание\награда? Отделният човек няма достатъчно панорамен поглед върху вселената и времето, за да може наистина да знае състоянието на друг човек дали и за кого е наказание или награда и относно частните случаи бихме могли само да предполагаме и да ни "изглежда" като едно или друго.

По-интересен въпрос при твоите вярвания обаче би бил например дали престъпленията на лудия му натоварват допълнителна лоша карма за "следващия" живот?

преди 4 минути, perin2 написа:

Ако съзнанието не е в състояние да различава морални категории, то логично към него не се прилага моралният закон, както той се прилага към нормалните хора. Какво в подробностти се случва с такава душа след смъртта не бих могъл да знам

И какво ще разбере едно неразличаващо съзнание от рая? А и различаващото - не е ли ограничено до способността си да различаеа? И това всъщност определя доколко пълно ще е изживяването. Как си обясняваш, че едни хора поначало са лишени от способността да възприемат света (пък бил той и рая) с разбиране?

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Няма как да се успокои, докато не осъзнае, че мозъкът поддържа илюзията за реална и постоянна личност.

Нашият свят и това което ни заобикаля сме го приели за действителност.А без да знаеш какво е действителност няма да знаеш какво е илюзия и това е повтаряно многократно тук.Мозъка възприема и обработва.И докато спиш той пак обработва.Сподели в каква илюзия те е вкарал мозъка?

на 7.01.2023 г. в 18:59, Just a Stranger написа:

И какво ще разбере едно неразличаващо съзнание от рая? А и различаващото - не е ли ограничено до способността си да различаеа? И това всъщност определя доколко пълно ще е изживяването. Как си обясняваш, че едни хора поначало са лишени от способността да възприемат света (пък бил той и рая) с разбиране?

Аз говоря само за неспособност да се различава морал. Не знам какво точно означава изобщо "неразличаващо съзнание" и не мисля, че някъде има такова, което да не може да възприеме рая и\или ада.

преди 17 часа, perin2 написа:

Не знам какво точно означава изобщо "неразличаващо съзнание" и не мисля, че някъде има такова, което да не може да възприеме рая и\или ада.

Какво обсъждаме? Нереалният Бог и някои аспекти на неговата несъществуваща вселена. 

преди 18 часа, perin2 написа:

Аз говоря само за неспособност да се различава морал. Не знам какво точно означава изобщо "неразличаващо съзнание" и не мисля, че някъде има такова, което да не може да възприеме рая и\или ада.

Ставаше въпрос за тези, които са се родили малоумни.Ти, ако съм разбрал правилно спомена, че те не са отговорни за действията си и ще попаднат в рая. Но какво от това, след като са малоумни? Що за рай ще е и що за живот - вечно идиоти?

на 7.01.2023 г. в 18:47, perin2 написа:

на 5.01.2023 г. в 11:22, witness написа:

нирвана е представена като "нероденото, неустановеното, несъздаденото, необусловеното". По мое мнение има доста общо, поне в нашите несъвършени представи. 

Има, но досега носех впечатлението, че нирваната е крайното и желано състояние на душата, а не самостоятелно понятие.

Това ми е малко трудно за обяснение, имам предвид даже на себе си. Доколкото будистите отричат вечната душа, няма как нирвана да е състояние на душата. Доколкото нищо не се разглежда само по себе си, а взаимозависимо, и нирвана би трябвало да е свързана със самсара. Нирвана и самсара са проявления на ума, доколкото всичко е проява на ума, а умът и неговата активност не може да се отделят едно от друго, той поражда всички видимости, които познава - нирвана и самсара изглеждат като двете страни на една монета, два аспекта на едно и също, като единият аспект е променливото и обусловеното, а другият е неговата истинска природа, която е нирвана. 

Това е мой опит за обяснение, аз сама не претендирам да е ясно или правилно, или че в момента съм доволна от него) Ще се оплета в абстракции, ако продължа да опитвам.

на 7.01.2023 г. в 18:47, perin2 написа:

Начинът никак не е вълшебен - само Христос очиства греховете.

Добре, и така да е, като казах вълшебен имах предвид не трябва ли там някакъв процес от страна на самия човек по предварително очистване и подготовка да има, онова "изправяне на пътищата пред Господа", за което говори Йоан в пустинята... Ако няма и ей така абсолютно всеки веднага може да стане "пациент" на Христос, наистина е доста вълшебно очистването. 

А даже ако човекът е правилен, така да се каже, готов, ама не е християнин и през ум не му е минавало да става такъв (поне номинално) по различни причини, ще го забележи ли Христос, който единствен спасява? Какво става с будистите, мюсюлманите и т.н.

 

на 7.01.2023 г. в 18:47, perin2 написа:

По-интересен въпрос при твоите вярвания обаче би бил например дали престъпленията на лудия му натоварват допълнителна лоша карма за "следващия" живот?

Не знам дали са вярвания или предположения. Както вече споменах, кармата е най-сложното нещо, за да знаем във всеки конкретен случай кога какво заслужава някой. В мислите, думите и действията на човека през живота му са примесени различни светли и тъмни, по правило подсъзнателни желания и импулси, които са следствие от и причина на други такива. Има една сутра посветена на този въпрос, Буда разяснява защо може да има различни резултати след смъртта, при все че карма отдава всекиму своето. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Какво обсъждаме? Нереалният Бог и някои аспекти на неговата несъществуваща вселена. 

Нереалните богове са безброй и точно тях не ги обсъждаме.

Аз просто отговарям на зададени въпроси и то с известно нежелание, защото по начало пиша в тази тема, за да провокирам обсъждане и да науча повече за будистките вярвания.

 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Ставаше въпрос за тези, които са се родили малоумни.Ти, ако съм разбрал правилно спомена, че те не са отговорни за действията си и ще попаднат в рая. Но какво от това, след като са малоумни? Що за рай ще е и що за живот - вечно идиоти?

Не се знае какво точно се случва с интелектуалния потенциал след смъртта. Дали ще са вечно идиоти е само догатка, в която лично аз много се съмнявам.

преди 7 минути, perin2 написа:

Не се знае какво точно се случва с интелектуалния потенциал след смъртта. Дали ще са вечно идиоти е само догатка, в която лично аз много се съмнявам.

"Не се знае" е ок като отговор, но много църковни авторитети и последователи предпочитат грешниците да са наказани завинаги. А това, което е отговорно за греха, също е част от интелекта. Радвам се, че допускаш възможността за последващо развитие след смъртта при идиотите, но аз смятам за проява на любов и разум предоставянето на такава възможност и за всеки друг, когато осъзнае тази необходимост, пожелае и положи усилия за промяна. 

преди 3 часа, witness написа:

Доколкото будистите отричат вечната душа, няма как нирвана да е състояние на душата. 

Да, то всъщност на български е изложено като вечно състояние на ума, а аз все го възприемах, че е на душата. Интересно е доколко на източния език съдържанието на думите "ум" и "душа" се припокрива и различава с нашето, съответно доколко проблемен е преводът и деликатен - смисълът. В такъв случай нирваната може ли да се разглежда като нещо, което съществува и отвъд човешкия ум?

преди 3 часа, witness написа:

А даже ако човекът е правилен, така да се каже, готов, ама не е християнин и през ум не му е минавало да става такъв (поне номинално) по различни причини, ще го забележи ли Христос, който единствен спасява? Какво става с будистите, мюсюлманите и т.н.

Хората, които изобщо не са чували или са чули недостатъчно за Христос, ще бъдат съдени според наличното в сърцето. Божият закон е написан в сърцето на всеки човек и много хора познават и приемат Спасителя дори и да не знаят за Него.

преди 3 часа, witness написа:

Както вече споменах, кармата е най-сложното нещо, за да знаем във всеки конкретен случай кога какво заслужава някой.

Не е ли малко обезсърчаващо да се следва нещо, което е толкова сложно, че дори обичайно умен човек не може никога да е сигурен какво точно се изисква от него?

 

преди 14 минути, Just a Stranger написа:

аз смятам за проява на любов и разум предоставянето на такава възможност и за всеки друг, когато осъзнае тази необходимост, пожелае и положи усилия за промяна. 

Ами, аз също така се съмнявам, че важи само за идиотите.

преди 14 минути, Just a Stranger написа:

"Не се знае" е ок като отговор, но много църковни авторитети и последователи предпочитат грешниците да са наказани завинаги. А това, което е отговорно за греха, също е част от интелекта.

Църковен авторитет ще знае, че всички хора са грешници и, че всички биха могли да избегнат вечното наказание. Ако не го знае, не е никакъв авторитет.

преди 42 минути, perin2 написа:

Не е ли малко обезсърчаващо да се следва нещо, което е толкова сложно, че дори обичайно умен човек не може никога да е сигурен какво точно се изисква от него

Малко изопачаеаш думите на Уит. "Не знаем какво заслужава някой" означава по-скоро да не съдим (особено прибързано), а не че не това, което пишеш. Грешки винаги са възможни поради несъвършенството на човек, но от значение е чистият стремеж да се причинява полза, а не вреда. За тежестта на кармата от значение са моривите. Мисля че в случая няма съществена разлика с християнството. В Библията също е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. ..." /Матей 7/, което си е един вид описание на основите на същия закон. 

на 7.01.2023 г. в 11:36, witness написа:

ама Рамус ни убеждава в обратното, че идеята за справедливост е нещо характерно за примитивите, респективно идва от животинското ни наследство, а "напредналите" общества трябва да я надрастнат.

Интересно е, че през твоите очи рамус бил написал подобна идиотщина. Отгоре на всичко - като аргумент, цитираш негови думи, които продължават да нямат нищо общо с твоята интерпретация, но непоколебимостта и твърдата убеденост "какво било написано", а ти само го четеш и ти остава само да напишеш личната си реакция... Всъщност по този начин си докарваш нужния негативен и погрешен КОНТРАСТ, за да дойде на фона на него твоята ПРАВИЛНА и РАЗУМНА ТЕЗА... Че можела си да станеш политик, ако не бяха някои... ограничения!!! 

Странно ми е - как разчиташ на адекватността на интерпретациите си, при положение че четеш и твърде много други абстрактни текстове. Обаче те са ти по вече утвърден модел и ти липсва каквато и да е гъвкавост и адаптация спрямо нещо, което е извън вече утвърдената схема. Особено при възникване на дисонанс... и айдееееее - рамус ВИ БИЛ УБЕЖДАВАЛ....

Та ето го СЛАМЕНИЯ ЧОВЕК!!! Иначе същото рамус го бил правил. Така можеш да ме докараш сред фантазията рамус да е всякакъв, да прави каквото си го измислиш, което ти е удобно.  Какво всъщност е написал рамус извън това - е, много важно и защо да те интересува...

Това е малко изненадваща за мен неадекватност. Иначе създаваш друго впечатление и признавам че се подведох...

преди 2 часа, perin2 написа:

Божият закон е написан в сърцето на всеки човек и много хора познават и приемат Спасителя дори и да не знаят за Него.

Поредната нелепица, но не това е интересното. В мен непрекъснато стои едно леко недоумение : ->При положение че всъщност всеки един е толкова неадекватен точно заради личното си пристрастие... И си го виждате помежду си, коментирате си го, издавате сигнали, как никой от вас не е способен да си го види сам, а е воден толкова силно от вътрешната си заблуда че той точно е правият, че той вижда истината, че той знае правдата, вижда ясно и истински нещата и че именно това е Истинския свят...

Толкова е силна личната самозаблуда, че нуждата от непоколебимост контрира всяка възможност за личен критичен мониторинг, без задължителния "хомот" на фантазната защитна призма, в ролята на лична крепост.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Малко изопачаеаш думите на Уит.

Ааа - добре че е "малко"...

Но пък - добре че "само той го прави"... !!!

на 6.01.2023 г. в 22:59, _ramus_ написа:

твоят усет е велик и е легандарен. Описан е в толкова много сутри, легенди и форумни глупости - вече над 10 години.

Хубаво нещо е "да усещаш"  - толкова магично, значимо... И не е това, което е.

Добре че ги "усещаш" работите... Поне един да има толкова велико "усещане".

И аз искам да мога така да "усещам", ама не. Будизъм... и усещания - - нямам думи, просто, онемял седя пред монитора и чакам "пожарната да влезе", щото... аз не съм това, което не съм, а съм друго, дето съм, но не съм Съмността и Съмнителя.

Без да усещам, в очакване съм на духовния говорител и представител на белите йерархии от владици, да сподели духовните си познания и мъдрости, макар и анонимни.

 Значи , аз като казвам ,че Анжелизъм е истината вие не ми вярвате. 

В анжелизъма трябва всеки поне един път в живота си да е ходил на стриптиз клуб и да е ползвал рационално клуба и работничките там . За жените , поне един път в живота си трябва са ползвали услугите на  жиголо или поне да са склонили някой харесван обект на техните плътски страсти , с заплащане да бъде техен.

преди 14 часа, perin2 написа:

Нереалните богове са безброй и точно тях не ги обсъждаме.

За мен всичките са нереални, защото няма емпирични данни за тяхното съществуване. Но всеки може да измисли фантом, чието съществуване да не може да се обори разумно, защото предполагаемата сфера на неговото съществуване е отвъд емпиричния свят, нашите сетива, че и отвъд нашата Вселена. 

Да вземем за пример християнския Бог, в когото съм вярвал на младини. Изискването тук е само да повярваш в неговото съществуване. Повярвай и ще получиш безсмъртие. Ще бъдеш спасен от тягостния свят на Сатаната, който обитаваш. Затова те питах преди време търпим ли е за теб този свят. Можеш ли да го приемеш такъв, какъвто е или имаш нужда да търсиш спасение в нещо отвъд него? В други светове, във въображаеми светове. 

Реални ли са тези богове или са илюзорни? Това за мен нямаше значение. Когато станах вярващ напуснах "реалния", тягостен и неудовлетворителен свят и се заселих в "нереалния", но напълно удовлетворяващ ме свят на християнския Бог. Така че критерият тук е чисто прагматичен. Ако недодялания ерзац-свят е способен да удовлетвори потребностите ми, значи той е реален - в този смисъл, че предоставя материал, от който може да се построи напълно търпим живот. 

преди 20 часа, Śūnyatā написа:

Какво обсъждаме?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

За мен всичките са нереални, защото няма емпирични данни за тяхното съществуване.

====================

всеки може да измисли фантом, чието съществуване да не може да се обори разумно

Иначе - заигравката е типична. Всичко, дето "другите" си фантазират се разпознава че "няма емпирични данни". Но за твоята собствена лудост - всичко е разумно, практично, действителнол..

на 6.01.2023 г. в 22:57, Śūnyatā написа:

Усетих че послъгваш. 

От фантазмите дето се въртят в главата ти няма излизане. 

Жестоко!!! и Смешно!!!

на 7.01.2023 г. в 9:01, Śūnyatā написа:

Няма как да се успокои, докато не осъзнае, че мозъкът поддържа илюзията за реална и постоянна личност.

и...отново любимата си ежесекундна мантра - ей така, друго си е да си я преповториш като "решение на иначе "мозъчните ти дисонанси". Едно иначе универсално решение, за което едно че нямаш никакви емпирични данни, и друго - че механизмите на смисъла и значението на думичката ЛИЧНОСТ, както и конструкцията и динамиката й са чудесно изследвани и систематизирани, а ти си нямаш понятие за нищичко от това. И само защото се фантазираш че си се "научил вече" от учение от преди 2500 години, преведено от аматьори и манипулатори, интерпретирано от "благородни" решители на социални проблеми, от разни "търсачи на мисии"... И сред цялата тази гмеш, ти си с претенциите че нещо разбираш само защото така вярваш че е...

на 7.01.2023 г. в 9:01, Śūnyatā написа:

  Всъщност никакъв "рамусчо" не съществува. Съществуват множество фантазми, които се зареждат всеки момент на база данните от мозъка. Сутрин мозъкът в тялото се събужда и до вечерта проецира мисълта, че е единна личност, която е свръхинтелигентна (друг фантазъм) и оборва фантазмите на другите. Но това е само "един" самозванец. 

Иначе - "еммпиричните доказателства" нещо не се виждат никакви. Но пък глупостите и невежеството се лее, още щом намесиш и "мозъка и базите данни"... за всяко от които ти си съвсем реален и действителен СПЕЦИАЛИСТ и ЕКСПЕРТ.

преди 20 часа, witness написа:

В мислите, думите и действията на човека през живота му са примесени различни светли и тъмни, по правило подсъзнателни желания и импулси, които са следствие от и причина на други такива.

И... голямата работа по иначе голямото четене, много фантазиране и бързички обяснения чрез патеричките на "бялото и черното, светлото и тъмното, праведното и погрешното, чистото и замърсеното"... докарват т.н. "карма" до пълен провал, при иначе дори средно ниво на анализ и осмисляне. И ако кармата не беше патеричка, за нуждаещи се от патерички, въобще никой нямаше да се занимава с нея.

на 9.01.2023 г. в 20:29, Just a Stranger написа:

Малко изопачаеаш думите на Уит.

По-скоро измествам темата. Иначе напълно разбирам отговора, който за жалост според мен не е съвсем задоволителен за поставения въпрос. Когато луд човек извърши престъпление, какво влияние ще му окаже това деяние за евентуалните следващи животи? Този въпрос го зададох, защото аналогичен беше зададен към мен за моите вярвания.

на 9.01.2023 г. в 20:29, Just a Stranger написа:

"Не знаем какво заслужава някой" означава по-скоро да не съдим. 

 Не мисля, че тя е имала това предвид. По-скоро означава, че не знаем.

на 9.01.2023 г. в 20:29, Just a Stranger написа:

Мисля че в случая няма съществена разлика с християнството. В Библията също е казано: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. ..." /Матей 7/, което си е един вид описание на основите на същия закон. 

Не, не е това. Цитатът не забравява на човек да отсъжда и оценява, а изисква от съдника (щом ще съди) сам да има предварителна готовност да поеме определеното наказание, ако е извършил съответно престъпление.

 

 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

За мен всичките са нереални, защото няма емпирични данни за тяхното съществуване. 

В такъв случай се притеснявай малко повече за емпиричните данни в подкрепа на твоите твърдения и упования.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

Да вземем за пример християнския Бог, в когото съм вярвал на младини. Изискването тук е само да повярваш в неговото съществуване. Повярвай и ще получиш безсмъртие.

Не знам къде, кога, как и в какъв точно бог си вярвал на младини. Изпитвам известно съмнение, че е в християнския, в когото можеш да вярваш, но въпреки това да не получиш безсмъртие. От друга страна можеш и никога да не си чувал за Него, но да получиш такова.

 

 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

преди 24 минути, perin2 написа:

.

Не знам къде, кога, как и в какъв точно бог си вярвал на младини. Изпитвам известно съмнение, че е в християнския, в когото можеш да вярваш, но въпреки това да не получиш безсмъртие. От друга страна можеш и никога да не си чувал за Него, но да получиш такова.

Да вземем за пример християнския Бог, в когото съм вярвал на младини. Изискването тук е само да повярваш в неговото съществуване. Повярвай и ще получиш безсмъртие. 

И на двамата ,ще ви кажа ,че безсмъртието е гарантирано , но зависи от земният живот по какъв начин ще протече тази вечност. 

преди 13 минути, Anzhel Dimitrov написа:

И на двамата ,ще ви кажа ,че безсмъртието е гарантирано , но зависи от земният живот по какъв начин ще протече тази вечност. 

Ние назовахме само безсмъртие, но и двамата имаме предвид само хубавото безсмъртие. 😉

преди 23 минути, perin2 написа:

По-скоро измествам темата. Иначе напълно разбирам отговора, който за жалост според мен не е съвсем задоволителен за поставения въпрос. Когато луд човек извърши престъпление, какво влияние ще му окаже това деяние за евентуалните следващи животи? Този въпрос го зададох, защото аналогичен беше зададен към мен за моите вярвания

Преди да отговоря има нещо по-важно, което трябва да бъде отбелязано. Целта на раждането на земята и живота в тяло, без значение лек или тежък, е постигането на определено ниво на осъзнатост (+ някои морални и волеви качества). Тежките условия не са толкова наказания, но те се явяват единственият начин за един неразумен човек да осъзнае поведението си.

Ефектът от действията зависи от силата и характера на стремежа. Отговорността за действията е пропорционална на осъзнатостта и способността за различаване. Всичко си е съвсем логично. В този смисъл малоумният няма да натрупа толкова негативна карма колкото един съзнателно стремящ се да навреди човек. Принципът: "каквото посееш, това и ще пожънеш", си е валиден. Но осъзнаващият човек ако е фиксиран върху дадено желание, постоянно ще добавя още и още енергия към първоначалната. Идиотът, а и малкото дете, действат по-скоро емоционално, а емоциите се пораждат и утихват бързо, непостоянни са, енергията се пилее...