преди 11 часа, _ramus_ написа:

Сети ли се че ти отговорих на въпросите - за "смисъла" и "постигането", или въобще не ги загря?  

Цитирах отговора ти, но не виждам промяна в поведението ти въз основа на това, което си написал. Как те промени спирането на потока? С медитация ли го постигна или по друг начин?

преди 32 минути, Just a Stranger написа:

Следва точно, че някой съществува. И то обективно във форма (форма, в смисъл на проявена организирана съвкупност от елементи). 

За мен от това, че мислите се проявяват от организирана съвкупност от елементи не следва, че реално съществува някой който мисли. Точно обратното е, и това се доказва след разпадане на съвкупността от елементи. Повече мисли не се появяват. Следователно мислите са обусловени от мозъка, от елементите. Да съществува реално някой който мисли изобщо не е задължително, нито необходимо. 

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

означава единствено, че са били помислени мислите

От мислителя, съгласно мислителя.

Или, че не са били помислени.

Или, че не са мисли, а мислителя не е мислител.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

що и въпросния да не е така...?

Ами, ние си мислим, че и с НЕГО е така, ама ОН си мисли, че е фанал РАЗЛИЧАВАНЕТО за шлифера и ни се подиграва, кви сме неразличители.

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Повече мисли не се появяват.

От НАША гледна тока, на тези, които все още не сме се разпаднали и си мислим, че ги мислим мислите.

преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

От мислителя, съгласно мислителя.

Няма такъв, който да вижда, чува, мирише, вкусва, осезава и мисли. Има само процеси виждане, чуване, мирисане, вкусване, осезаване и мислене.

„Така да бъде, Бахия. Ти трябва да практикуваш така: Когато виждаш форма, има само виждане, когато чуваш звук, има само чуване, когато помирисваш аромат, има само мирисане, когато вкусваш вкус, има само вкусване, когато осезаваш, има само осезаване, когато възниква мисъл, има само мислене. Тогава ‘ти’ няма да съществуваш; когато ‘ти’ не съществуваш, не може да се ‘намираш’ в този свят, не може да се ‘намираш’ в никой друг свят, нито между двата. Това е краят на страданието“.

https://firefightersite.wordpress.com/2022/10/13/бахия-сутта/

преди 27 минути, Śūnyatā написа:

Цитирах отговора ти, но не виждам промяна в поведението ти въз основа на това, което си написал. Как те промени спирането на потока? С медитация ли го постигна или по друг начин?

За мен от това, че мислите се проявяват от организирана съвкупност от елементи не следва, че реално съществува някой който мисли. Точно обратното е, и това се доказва след разпадане на съвкупността от елементи. Повече мисли не се появяват. Следователно мислите са обусловени от мозъка, от елементите. Да съществува реално някой който мисли изобщо не е задължително, нито необходимо. 

Разпадането си има граница и това е монадата. По-нататък не може. Това разбира се трябва да го приемеш на вяра, иначе можеш да допуснеш, че всеки елемент може да се разделя на поделементи до безкрай. Можеш ли да си представиш тази възможност? По принцип законите дори и в следващата сфера са много различни от тези тук, а за тези в световете без форма конкретният ум изобщо не може да има представа. Така че е разумно да се намери баланс между доверието и съмнението. Иначе едва ли може да се излезе от капана на видимото обкръжение.

на 11.01.2023 г. в 19:39, perin2 написа:

Всеки закон и принцип има по презумпция своите изисквания. Ако няма такива, то не е закон/принцип. Природните закони изискват от нас повече "дори" от законите на Р. България. Ако има кармични закони, то техните изисквания би трябвало да бъдат поне толкова солидни и непреклонни, колкото природните.

Законът не е човек, за да изисква, още по-малко пък един естествен закон, просто нещата се случват по този начин. Примерно огледалото отразява онова, което е пред него, но не му поставя изисквания в какъв вид да се появи, просто му "връща образа" по най-обективен начин. Не облича нови дрехи на царя, независимо какво царят си мисли, че е облякъл. 

на 11.01.2023 г. в 19:39, perin2 написа:

По-скоро мисля, че има сериозна неяснота как съзнанието би могло да разбере и да е сигурно какво кармата е определила като добро и недобро, за да отдаде тя на него справедливото следствие. Ако не сме сигурни кое е правилно и кое не е правилно, а само се надяваме да сме го уцелили по случайност, то това е доста обезсърчително и дори бих казал несправедливо.

Кармата нищо не определя като някакво, но в будизма има етични предписания, които не са закони и изисквания, а по-скоро причините и следствията, разгледани от гледна точка на просветления ум. Етичното поведение е крайъгълен камък и в будизма, нарича се "шила" и е част от четвъртата благородна истина за благородния осмичен път, също така е една от парамитите (съвършенства, прехвърлящи на отсрещния бряг на самсара). Етичните предписания са вътрешен ангажимент да се въздържаш от определени деструктивни действия, причиняващи вреда и ангажиране в съзидателни благотворни действия. Водещо е отношението на ненасилственост и доброволност, мотивацията да се въздържаш от причиняване на вреда се основава не на страх, а на състрадание към другите чувстващи същества и поставяне на тяхно място - да не причиняваш на друг това, което не би искал да причинят на теб. Основните правила, препоръчани на миряните са пет: да се въздържаш от отнемане на живот, да се въздържаш от кражба или вземане на каквото не ти е дадено, въздържане от лъжлива реч, въздържане от нерегламентирано сексуално поведение и въздържане от опияняващи вещества. За монасите предписанията достигат до над двеста. По принцип, за петте предписания се смята, че водят до прераждане като човешко същество или във висшите сфери, доколкото този вид етично поведение прави човека човек. 

В интерес на истината, понеже аз зачекнах въпроса за справедливостта, това понятие не се разглежда и не е централен проблем на будизма, за разлика от юдео-християнската нагласа или изобщо западната, включвайки гръко-римските представи. На изток отношението към справедливостта е по-скоро пасивно, доминирано от идеята за кармата, а не на наказващия-награждаващ бог. Будизмът възприема това отношение, като централният принцип за ненасилие не се съгласува с обсебеност от справедливостта, и изобщо в космически мащаб справедливостта не се разглежда като възможна, защото редът от циклични разгръщания на световете е безкраен и няма "първо действие", така да се каже. Всеки свят е причинен от колективната карма на съществата в предишния и всеки свят поражда следващия. Единственият изход от самсара е индивидуалното решение и действие, започващо с осъзнаване на Четирите Истини и ангажиране с умели действия, включващи неизбежно в основата си етично поведение и мотивация за ненавреждане, състрадание и помощ към другите, постоянна бдителност и осъзнатост за действията на собствените ум, реч и тяло. 

 

Шила сигурно в темата "Будизъм за любопитни" е обсъждана доста, сега не ми се търси и може би няма смисъл и достатъчно интерес, но ето инфо от уики по въпроса, за всеки случай и понеже аз не мога да обхвана добре темата. https://ru.wikipedia.org/wiki/Буддийская_этика На руски е обаче

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

„Така да бъде, Бахия. Ти трябва да практикуваш така: Когато виждаш форма, има само виждане, когато чуваш звук, има само чуване, когато помирисваш аромат, има само мирисане, когато вкусваш вкус, има само вкусване, когато осезаваш, има само осезаване, когато възниква мисъл, има само мислене. Тогава ‘ти’ няма да съществуваш; когато ‘ти’ не съществуваш, не може да се ‘намираш’ в този свят, не може да се ‘намираш’ в никой друг свят, нито между двата. Това е краят на страданието“.

https://firefightersite.wordpress.com/2022/10/13/бахия-сутта/

Тогава ще изчезне представата за личност, но индивидуалният поток на съзнанието си остава. И няма как след като е налице осъзнаване и приемственост между последователните моменти на осъзнаване. Не е нужно да мислиш непрекъснато "аз пиша". "аз ходя" и др. под., защото ти не си нито тялото, нито мисълта, нито желанията и с подобно упражнение може да се абстрахираш от представата, че си тези неща. В същото време не трябва да се изпада в другата крайност на несъществуването на индивидуалност. Осъзнаването е винаги индивидуално, (също отговорността, изборът, действието) и то зависи от индивидуалната линия на развитие. Ти си с по-развит интелект, тяло и др. от мравката поради изминат индивидуален път, положени усилия в миналото, без значение дали ги помниш. Но резултатът независимо от непомненето си е тук и се възползваш постоянно от него. И след време в друго тяло и при други обстоятелства съзнанието ще се появи със съответните възможности. Това ще е друга личност, но човекът не е личността. Аналогията с филм в който актьорът дотолкова се е вживял в ролята, че приема филма за действителност, е точна. Но и това колко погрешно се интерпретира понякога. А самото понятие "нереално" винаги предполага нещо по-реално в сравнение с него, эа да съществува. Оттам и извеждането на абсолютната реалност като необходимост за да съществува илюзията. И отново: илюзията винаги е в някаква степен истинска.

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Можеш ли да си представиш тази възможност?

Задължително ли е ?

Непознаваемото, ако съществува, е непредставимо.

А безкрайния разпад, който визираш, е на границата на представимото.

Атом на гръцки означава неделим. Разбира се в контекста на запазване на табличния елемент като такъв, той може да бъде наречен условно и неделим.

Безкрайната регресия е на границите на представимото вследствие нашите разбирания за причинноследствен континуум.

преди 1 час, witness написа:

независимо какво царят си мисли, че е облякъл. 

Не само царя...

Да не говорим, че и огледало и огледало не е едно и също.

Но не това е важното.

Без Протагоровия ЧОВЕК, какво значение има, дали закона изисква или просто така нещата се случват.

преди 19 минути, Реджеп Иведик написа:

Задължително ли е ?

Не. Но като е тръгнал да обявява всичко за съставено от части, да приложи твърдението си наистина към всичко. Иначе  когато е избирателно се получават заблуди и нагласации.

преди 26 минути, Реджеп Иведик написа:

А безкрайния разпад, който визираш, е на границата на представимото

Границата за едни е обичайно за други. А знанието и разбирането се разширяват именно с преминаване на ограниченията.

преди 54 минути, Just a Stranger написа:

Тогава ще изчезне представата за личност, но индивидуалният поток на съзнанието си остава. 

Индивидуален според тълковния речник означава: свойствен на определен, самостойно съществуващ индивид.

Ако четеш това определение, то представата ти за личност е тотално сбъркана, защото нищо не съществува самостойно и не може да се нарече индивид по смисъла на това определение. 

Индивид или личност е само име с което се обозначава огромния пъзел на мозъка. От самото раждане той се програмира да вярва, което му играе лоша шега. Вярва че някаква личност се ражда, страда и умира, което изобщо не е така. 

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Индивидуален според тълковния речник означава: свойствен на определен, самостойно съществуващ индивид.

А ти сигурен ли си, че авторът на определението е будист и влага в думата "самостоен" същото значение като теб? Ако трябва да се определи индивидуалното, то е основно в качеството му на специфична проява като вариация на нещо универсално. Буквалното значение "неделим" също е показателно, затова те попитах доколко си запознат и можеш да приемеш алтернативната представа на тази, която отхвърляш.

преди 12 минути, Just a Stranger написа:

А ти сигурен ли си, че авторът на определението е будист и влага в думата "самостоен" същото значение като теб? 

Определено не е будист, пише безсмислици, а други му вярват. 

Самостоен означава самостоятелен. Няма друго значение, което да се вложи.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Индивид или личност е само име с което се обозначава огромния пъзел на мозъка. От самото раждане той се програмира да вярва, което му играе лоша шега. Вярва че някаква личност се ражда, страда и умира, което изобщо не е така. 

Да не вярваш е крайност, както и да вярваш сляпо. Къде остана средният път? Не може да знаеш всичко, а да разчиташ само на познатото от личен опит те обрича на множество излишни и погрешни действия.

Иначе разликата между личност и индивидуалност е видна от самата етимология на думите. Личността е от раждането до смъртта на тялото - име, телосложение, раса, пол, професия, собственост, възраст - това все се отнася до личността и не е важно за индивидуалността. Точно защото е преходно, дадено до време, след което нищо не остава от него, освен спомен. Индивидуалността е носител на опита - ядрото около което той се натрупва с времето, наред със способностите за осъзнаване и разбиране, редица морални и волеви качества и др., които са неограничени откъм възможност за развитие във времето. Без такова ядро, всякакво развитие е невъзможно. И това не е много трудно да се изведе логически.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Определено не е будист, пише безсмислици, а други му вярват. 

Самостоен означава самостоятелен. Няма друго значение, което да се вложи.

Нито едно от двете обаче не означава "независимо съществуващ". А щом "пише беэсмислици", защо изобщо го цитира и използва като аргумент?

преди 7 часа, witness написа:

Законът не е човек, за да изисква, още по-малко пък един естествен закон, просто нещата се случват по този начин. Примерно огледалото отразява онова, което е пред него, но не му поставя изисквания в какъв вид да се появи, просто му "връща образа" по най-обективен начин. Не облича нови дрехи на царя, независимо какво царят си мисли, че е облякъл. 

Сама го каза - огледалото отразява каквото е пред него. Изискването е да застанеш пред него.

Много хубаво казваш, че законът сам по себе си не може да изисква, защото той не е личност с воля - законът, това е налагане волята на личност. Всеки закон сам по себе си е едно изискване, съответно описаните (както и неописаните) от теб изисквания, които кармата и будизмът имат към поведението на следовниците си имат неизвестен първоизточник (личност със съзнание, разум, воля и цели). Защо този първоизточник не желае или не може да се разкрие и прояви пред хората и защо да му се има доверие са интересни въпроси.

преди 7 часа, witness написа:

Кармата нищо не определя като някакво, но в будизма има етични предписания... за петте предписания се смята, че водят до прераждане като човешко същество или във висшите сфери, доколкото този вид етично поведение прави човека човек. 

Не знам от кармата или от нещо друго, но все някак е било определено спазването на А да води точно до Б. Да го наричаме "естествен ход" или нещо в този род е заравяне на главата в пясъка. Все пак, все някак е било определено дори това кое точно да е естествено и кое да е неестествено и какъв е "единственият изход".

преди 7 часа, witness написа:

идеята за кармата, а не на наказващия-награждаващ бог.

Кармата не е ли наказваща-награждаваща?

преди 7 часа, witness написа:

редът от циклични разгръщания на световете е безкраен и няма "първо действие", така да се каже.

Няма първо завъртане на колелото, това как е възможно?

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Как те промени спирането на потока? С медитация ли го постигна или по друг начин?

Това не е по твоята част - написах сто пъти - обобщава се като ВЪТРЕШНА НАУКА. Тия клишета, наречени "медитации" всеки си ги пълни с каквото му дойде на ума.

 

Така, че да ме питаш "с медитация" ли, за теб тази думичка има съвсем друго значение, още повече че човек, който не разбира, напира да "различи" някой си друг, щото искал да "си обясни някакво си поведение", ама през неговата си призма, така, както е според него си.

За пример само, че разминаването е генерално и ти очакваш да си нагласиш живота, хората, света - по твоите си представи за тях - е, че твърдиш че нещо си цитирал... всъщност нищичко не си разбрал ( от "отговора ми" ).

Няма и как да бъде - тълкуванието на "поведението ми" е според клишираните ти схеми по които си караш, а отгоре на всичко се преживяваш че "осъзнаваш нещо си" и така си "извън матрицата"... И - ето я иронията. Заради същото през цялото време се напреварвате няколко човека да сипете по рамус оценките си как той бил зъл, търсил противодействия, конфликти... А пък духовния последовател на "владиката" тук играе дори на битки някакви, на налагания, натиск, внушения...

Това е елементарен лакмус за съвсем детински схващания и представности и ролята не емоционалните сигнали, преминаващи в дуализми.

Именно заради това от казуса със СПИРАНЕ НА ПОТОКА ти няма как да разбираш, няма как да го направиш, нищичко не знаеш по това и няма откъде да го прочетеш - не и сред популярните будистки чалги, дето ги подбираш и си ги развъртате по виртуала и зад монитора се вживявате колко сте "будисти" и как "медитирате"...

Именно заради това - иронията е, че думичките по които се вживяваш извират от малцина хора, които преооляват бариерите и са някъде напред след процеса на "стопирането" и излизането от него - защото след тия условни описания по 'спирането' предстоят много други стъпки, много поле за съвсем нов подход в самоизследванията и самопознанието.

А аз визирам просто 'спирането на потока' само като формален жалон, с който да изразя колко са дълбоки различията, в опит по някакъв начин да го предам през ограничените ви представи. И всъщност - "ви стопирам" сред фантазиите ви. Именно това ви дразни толкова. Идвате сред форума за да търсите мегдан в който фантазиите да протекат гладко, спокойно, да си ги преживеете без дисонанси - просто социални конекции и взаимни рефлексии... А срещате някакъв си келеш, дето ви стопира непрекъснато и през вашият поглед това е вредно, дразнещо, усещането е за конфронтация, за налагане някакво... А аз не налагам нищичко - просто ви стопирам. НА един по един начин, на другия - според неговите си фантазии... Вие сами ми описвате фантазиите и вярванията си - аз ги стопирам, защото всичко от вашето е обикновена игра на миражи и то е пълно с когнитивни пробойни, необмисленици, липса на логически или смислови връзки - те са парчета, които вие си играете да "слепвате" само и само да получите материал да бъдат "преживени"...

Няма какво друго да направя - ясно ми е, но на вас ще си останат неясни твърде много положения и се мъчите да компенсирате това с фантазии и игри на преживелици. Не пиша че това е лошо, нито вредно... - такова е, каквото е. Каквото можете - това и правите... и дотам. Всъщност това че се дразните има задържаща роля, но това е и специфичен белег че твърде многото различия няма как да се прескочат, че твърде много има за преминаване, отработване, преодоляване... А работата е там, че сте на напълно погрешен път, но от друга страна - това е през моят поглед. Докато за вас си - всичко си е ок и заблудата е пълен ход. Но ЗАБЛУДА - е пак само през моят поглед, докато за вас - си е точно ИСТИНА. Това не е възможно да се преодолее само от едната страна, напук на другата, която потъва в яростна защита на нейното си...

Но това, което правите от толкова много години, е просто блъф, с който се режисирате сами само и само една ваша част да се изиграе през друга част - колко ги разбирате нещата, колко е важно да 'предавате духовните мъдрости", колко смисъл вече сте намерили и колко е важно някой си да се преживява че е "намерил смисъла".

А той смисълът - е огледалото на самия негов търсач. Това е като миража - щом го търсиш, щом много ти трябва, ще си го изфантазираш, точно както жадния и умиращия сред пустинята мозъкът му си играе на "привиждане за спасение, като му рисува 'спасителните картини, точно както биха били в този момент на крайна нужда". В "бялата смърт", при замръзването има също такова "щастливо" явление - мозъкът просто си има негови си "крайни варианти" преди разпада си... При умирането по принцип - всички тия "картини", които са според легендите - с преминаването на живота, със забавянето на времето, с широкия път към светлина и лъчи, с появяването на "водачи", бог, гласове, ангели...  и толкова много други фантазии, които тук разигравате - са от същия типаж явления...

И така - винаги в плен на психичните заблуди, в търсене на усещането за полза, облекчение, сваляне на напрежението, стреса, страховете, тревожността... Едната страна, скрита зад невидимостта и недоловимостта си, режисира постановка на "другата част"...  А за целите на отделянето или спирането на потока - всичко това вече е нужно да е преодоляно, да е отработено, вече да си направил 'брод, мост, преход'.

 

преди 24 минути, perin2 написа:

Няма първо завъртане на колелото, това как е възможно?

А как е възможно да има?

преди 27 минути, perin2 написа:

Не знам от кармата или от нещо друго, но все някак е било определено спазването на А да води точно до Б.

А според мен това просто е осъзнато и описано. Може би е по-подходяща думата "закономерност", защото думата "закон" предизвиква асоциация с човешките закони, което може да е объркващо. 

Кармата не наказва и не поощрява. Примерно някой има зависимост към алкохол и в даден момент умира. Тази му зависимост и свързаните с нея мисли са това, което ще го привлече към съответната сфера на следсмъртно пребиваване. Подобното се привлича с подобното си, а когато няма грубо-материално тяло, определяща е мисълта. Ясно е, че без тяло желанието за пиене няма как да бъде удовлетворено. То ще е дори по-силно, усилено и от сходството със средата и останалите й обитатели. В Библията това е загатнато в вита за Тантал. Всичко се случва без нуждата някой или нещо да наказва човека. Той определя съдбата си сам - съзнателно или не. Дори и Темида е сляпа. Докато е живо желанието, докато вложената някога енергия в него не се изчерпи, съответното състояние ще продължи. А в следващият живот човекът пак ще го има като предразположение и от него ще си зависи дали отново ще го последва или преодолее.

преди 16 часа, _ramus_ написа:

И всъщност - "ви стопирам" сред фантазиите ви.

Фантазиите на са "мои" или "наши" или "твои". Те са естествен безличностен процес, зад който стои илюзия за личност, която всъщност не съществува.

Толкова години "стопиране"... Кой ще го прави след като си отидеш? Обучил ли си някой да те замести

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Кой ще го прави след като си отидеш?

Свято място празно не остава...

преди 21 часа, perin2 написа:

описаните (както и неописаните) от теб изисквания, които кармата и будизмът имат към поведението на следовниците си имат неизвестен първоизточник (личност със съзнание, разум, воля и цели). Защо този първоизточник не желае или не може да се разкрие и прояви пред хората и защо да му се има доверие са интересни въпроси.

Първоизточникът е директното познание на Буда, не е неизвестен. Казал е, че по този и този начин, след определени усилия, е познал разни неща, както уточни Стрейнджър - закономерности, всъщност всичко. И неговият съвет към хората е да не приемат нищо от казаното на вяра, а да го изпитат с ума си и на практика, за което са предложени съответни методи. 

преди 21 часа, perin2 написа:

Няма първо завъртане на колелото, това как е възможно?

Ами... хм  Ако добавим към това, че времето не е обективно явление, нещата стават ненужно сложни за нас да ги разискваме. 

преди 22 часа, perin2 написа:

Кармата не е ли наказваща-награждаваща?

Ако кармата беше някакъв страничен фактор извън индивидуалния умствен континуум, но тогава как би могла да те засегне. Ние сме наследници на собствените си дела, както е казано в една сутра. 

преди 8 минути, witness написа:

Ние сме наследници на собствените си дела, както е казано в една сутра. 

Значи признаваш, че истината е кармично обусловена

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Фантазиите на са "мои" или "наши" или "твои". Те са естествен безличностен процес, зад който стои илюзия за личност, която всъщност не съществува.

ИИИИИ - това отново е фейк. И отново е невежество, измишльотини и лъжи. Отново и отново...

Фантазиите, драги, са си просто твои си умотворения и част от производните на ТВОЯТ МОЗЪК. Няма те теб - няма ги и фантазиите ТИ и глупостите ти, в опит да изиграеш толкова жадуваната ти сценка по "открих спасението и вече десетилетия ви повтарям и уверявам че съм будист, разбирам от будизъм, лъжа че медитирам и практикъувам и ако всички се "спасят" като мен, то целият свят ще бъде спасен". А иронията че именно фантазиите ти ти служат за да си конструираш точно илюзии.

Същият твой мозък поражда и преживяванията, емоциите, личността, с която толкова се пънеш че била илюзия, пък тя си е и хората изучават защо, как и поради какво - е нужна личността, защо и как се пораждат илюзията че "съществува".... И че насън всичко се преживява като "съществуващо", но като се събудиш... и кофти тръпка. И понеже е нужно и така става работата - що да не се конструира и поредното сънуване с вечните детински номера - повярваме си, повтаряме си, поддържаме повтореното, преживяваме го... и воала - сънуваме си не само на сън, при това - жадуваното. Излиза се от съня... и край с бляновете и преживянките колко си велик. Затова и не ти стиска да го спреш, а и възрастовите кризи не дават и си "искат своето". 

Същият твой мозък - ако изключи или влезе в негодност - край на фантазиите, край на илюзиите, край на глупостите, край на надеждите, добрините, вярванията и залитанията в едно или друго цял живот. КРАЙ!!!

Да наречеш фантазиите "безличностен" процес, е малоумие и поредната изфъчката демонстрация по глупопроизводство. Дилетантите, никога не са експерти, без значение на какво се преживяват.

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Значи признаваш, че истината е кармично обусловена

В смисъл? Не те разбирам. 

Ако трябва да отговарям като на разпит, нито признавам, нито не признавам. 

И това са думи на Буда от сутрата, не мои. Сега като ме попита, трябва да си спомня коя беше, да я намеря и да видя контекста. После ще ти кажа. Ако е необходимо )

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Фантазиите, драги, са си просто твои си умотворения и част от производните на ТВОЯТ МОЗЪК.

Мозъкът не е мой. Ако беше мой щях всеки момент да му казвам какво да усеща и какви действия да предприема, но това очевидно не е така. Откъде ти хрумна тази глупост? Можеш ли да дадеш доказателство, че мозъкът е "мой"? 

преди 17 минути, witness написа:

Ние сме наследници на собствените си дела, както е казано в една сутра. 

И в последващо изречение, в един и същи коментар - точно обратното:

преди 17 минути, witness написа:

И неговият съвет към хората е да не приемат нищо от казаното на вяра, а да го изпитат с ума си и на практика, за което са предложени съответни методи. 

Значи - първо е "както е казано" - от филанкииев, щото сутрите са писан текст и се приема че авторите им са авторитетни източници, които никога не се оспорват или анализират критично... И да припомня че в сутрите НЕ СЕ КАЗВА нещо, а е написано. Нищо не гарантира че написаното е вярно, адекватно, правилно, истинно... - но просто така се приема и за целта религиозния последовател така се самоустройва.

И идва поредното клишенце - че БУДА имал съвет към хората... какво - точно обратното на посъветваното, защото неговият СЪВЕТ са думи, които отричат казаното в същите думи. Налице е когнитивна несъвместимост, при това очевидна, но това не пречи с нищичко на милионите религиозни последователи да си ги дъвчат тия "хвърчащи клишенца".

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Да наречеш фантазиите "безличностен" процес, е малоумие и поредната изфъчката демонстрация по глупопроизводство. 

Това, че не разбираш какво пиша, не е "мой" проблем. 

току-що, Śūnyatā написа:

Ако беше мой щях всеки момент да му казвам какво да усеща и какви действия да предприема, но това очевидно не е така.

О... невежество! Сложи си и един помпон на носа, червена шапка и се научи да правиш салто - поне и на вид да заприличаш на клоун, с будистки привкус. Много ще те харесат пожарникарите така...

Отдавна не съм чел толкова глупости на едно място, и с такъв апломб поднесени! 

току-що, Śūnyatā написа:

Това, че не разбираш какво пиша

Естествено - теб само будистите биха те разбрали... И просветлените капитани... духовните (само)дейци