преди 39 минути, Just a Stranger написа:

Но осъзнаващият човек ако е фиксиран върху дадено желание,

Айде пак - най-важното е желанието, желаенето и пожелаването... И пак глупости

Пак редене на банални клишета - като на проповед.

на 9.01.2023 г. в 19:36, perin2 написа:

Хората, които изобщо не са чували или са чули недостатъчно за Христос, ще бъдат съдени според наличното в сърцето. Божият закон е написан в сърцето на всеки човек и много хора познават и приемат Спасителя дори и да не знаят за Него.

А какво ще се случи с хората следващи други религиозни учения, но са чували за Христос?

Доверието не е нещо, което се получава насила. Религията, като източник на надежда, знания и възгледи не мисля, че е изключение. Тук не правя разлика между християнство, будизъм и др., а това "да намате други богове освен мен" за мен има малко по-различно значение. Наказание с вечни мъки за това, че не приемаш нечия представа за Бог - едва ли. Още повече, че много последователи не са пример за подражание и това ги прави неубедителни. И някак звучи несериозно те да претендират за нещо повече, само защото вярват в съответния Бог (а то е представа за Бог всъщност). 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

защото вярват в съответния Бог (а то е представа за Бог всъщност). 

Когато не е налице действителност, която да се отрази с някаква степен на адекватност, остават  фантазно конструирани образи.

В случая относно "бог" няма в какво друго да се "вярва", освен в представата на всеки относно същото. Това е парадокс, до който малцина въобще стигат.

С карма - отново е същото...

Фантазните построения нямат никакъв фийдбек, който да поеме ролята на "регулатор" и валидатор за степента на адекватност, освен някакво подобие на "нагласена логика", която несъзнаваното лесно да манипулира, за да получи толкова важния и нужен консонанс, потвърждение и утвърждение. Затова са и толкова много предпочитани тези явления - дават широка свобода за лични нагласации от всякакъв тип, като целта е да достигнат възможност нагласациите да служат за преживяване.

Играете си с представни форми, разигравате си ги всеки по негов си начин... после си играете да си ги презентирате едни на други... И вярвате че това е "дискусия"... 

преди 8 часа, _Aumi_ написа:

А какво ще се случи с хората следващи други религиозни учения, но са чували за Христос?

Шансовете им да се погубят нарастват.

преди 2 минути, perin2 написа:

Шансовете им да се погубят нарастват.

Когато човек остане без разум, или пък изтрещи тотално и загуби пътя към същото - почва да се оправдава с описанието че "нещо си било в сърцето"... Така сваля от себе си личната си отговорност, заради невъзможността и безсилието да си припомни границата между измислицата и действителността.

Когато наречеш че 'нещо си било в сърцето", но ти вярваш че то не е само там, а е "вселенски принцип", е белег за изгубване на тази граница.

преди 17 часа, Just a Stranger написа:

...Ефектът от действията зависи от силата и характера на стремежа. Отговорността за действията е пропорционална на осъзнатостта и способността за различаване...

Благодаря, и аз очаквах подобен отговор. Ако сходен е и отговорът на witness, то неразбираеми за мен са определенията за "непоносима нелогичност" и т.н. на моите отговори.

Бих искал да пробвам една друга линия на въпроси. Ако един човек нарани с думите и/или действията си втори човек (излъже, наклевети, открадне, предаде, насили или др.), това страдание резултат от предходна лоша карма на втория ли е?

преди 37 минути, perin2 написа:

Благодаря, и аз очаквах подобен отговор. Ако сходен е и отговорът на witness, то неразбираеми за мен са определенията за "непоносима нелогичност" и т.н. на моите отговори.

Бих искал да пробвам една друга линия на въпроси. Ако един човек нарани с думите и/или действията си втори човек (излъже, наклевети, открадне, предаде, насили или др.), това страдание резултат от предходна лоша карма на втория ли е?

1. Двамата човеци са “свързани” посредвом действия или мисли в някой предишен живот когато вторият човек е наранил първия, тогава това е лоша карма на втория. Дългът трябва да се плати, първият човек може “да си го върне” през следващ живот. Връзката между двамата, обаче, остава не ликвидирана.

2. Но намесва се Свободната Воля - първият човек може да не се поддаде на подтикващия импулс да нарани втория, съзнателно да игнорира “изкушението”. Тогава лошата карма на втория е ликвидирана, дългът е изплатен и връзката е прекъсната. Така че, Свободната Воля ликвидира карма и създава карма през всеки живот.

 

преди 4 минути, perin2 написа:

Бих искал да пробвам една друга линия на въпроси. Ако един човек нарани с думите и/или действията си втори човек (излъже, наклевети, открадне, предаде, насили или др.), това страдание резултат от предходна лоша карма на втория ли е?

Ще опитам да отговоря, доколкото мога. Изчерпателен отговор предполага по-добро познаване на закона за кармата и от моя, и от твоя страна. 

Кармата (но също мислите, предразположенията) е много вероятно да събере въпросните хора. Тогава обиждащият има възможността както да преодолее стремежа си да краде, обижда и др. под., който стремеж се явява наследство от миналото му. Другата възможност е да му се отдаде и да открадне, измами, нарани и др. По отношение на "жертвата" кармата му ще си остане в първоя случай и ще привлече друг "насилник", "крадец" в живота му. Действителността е далеч по-сложна, защото "жертвата" може да привлече примерно "крадеца" със страховете си или със свръхпредпазливост. Не че това не е част от закона за кармата, но обикновено остава извън погледа на повечето хора. 

Думата "карма" идва от "действие", а аз бих добавил мисловно действие, защото всяко съзнателно действие първо се извършва мисловно. Аналогията действие-наказание дава ограничена предстаеа за закона. Може да се допълни с причина-следствие, действие-противодействие и всъщност ключовата идея е за равновесие и баланс. Разглеждайки не само човека, но и човечеството, и земята като единен организъм, законът просто регулира взаимодействието на съсртавящите цялото елементи осигурявайки първо баланс в по-голямата съвкупност, а след това и в по-малките. 

на 9.01.2023 г. в 19:36, perin2 написа:

на 9.01.2023 г. в 16:03, witness написа:

Както вече споменах, кармата е най-сложното нещо, за да знаем във всеки конкретен случай кога какво заслужава някой.

Не е ли малко обезсърчаващо да се следва нещо, което е толкова сложно, че дори обичайно умен човек не може никога да е сигурен какво точно се изисква от него?

Кармата не изисква, това е закон или принцип, може да гледаме на нея като на природните закони. Не изискват, просто действат, независимо дали се съобразяваш с тях. Не знам защо ти изглежда обезсърчително това, че не може да знаеш в подробности как ще подреди нещата кармата в някакъв случай или момент. Може да знаеш основното, а конкретиката не ни е по възможностите. Ако това е обезсърчително, същото е и с невъзможността да знаеш какво в пълнота и как "чете в сърцето" Бог. 

на 9.01.2023 г. в 19:36, perin2 написа:

Да, то всъщност на български е изложено като вечно състояние на ума, а аз все го възприемах, че е на душата. Интересно е доколко на източния език съдържанието на думите "ум" и "душа" се припокрива и различава с нашето, съответно доколко проблемен е преводът и деликатен - смисълът. В такъв случай нирваната може ли да се разглежда като нещо, което съществува и отвъд човешкия ум?

В будизма, и доколкото знам въобще в източните доктрини няма едно понятие за душа. Има разни понятия.. Будистите използват думата "атман" , която обикновено се превежда като душа, вечен аз или дух, и точно атман се отхвърля. Има малко неразбиране по въпроса какво отхвърля будизма в този случай, някои като Шунята стигат до крайности да отхвърлят условния аз и индивидуалността. Мен ако питаш, най-близкото нещо в будизма до понятието душа, както го мислим ние обикновено (ако изобщо разбираме за какво иде реч) е понятието за индивидуален континуум на ума, или поток на ума ("сантана"). Обаче прилики с вечния Аз на индуизма двете нямат, доколкото във всеки момент на умствения континуум няма нищо, което да го определя като мой или твой. Единственото, което го прави такъв, е уникалната последователност от моменти на опита. 

За индивидуалния ограничен ум има разни думи, основната е "читта" на санскрит, освен "виджняна" и "манас", но никое не се припокрива с душата. 

На последния ти въпрос мога да отговоря само като мое мнение (вече нали споменах, че не съм будист в смисъл да следвам някоя будистка традиция) доколкото съм чела нещо по въпроса. Има само една будистка секта (прасангика в интерпретацията на Гелуг), която споменава нещо такова - естествена нирвана. Означава естествения начин на съществуване на нещата, феномените или дхармите, както ги наричат будистите, и е еквивалент на пустотата. Обаче мен ако питаш, и да и не. Нирвана наистина може да се използва като самостоятелно понятие, само като умствен изолат, тоест някаква абстракция, но нирвана е нещо, което се приписва на ума и не съществува отделно от ума.  А в будизма всичко е породено от ума и дори - това е важно - всъщност умът не може да бъде ограничен като "човешки" или някакъв друг. Умът стои зад всичко. Не знам дали няма да е досадно да отговарям със статия, прилагам един кратък материал, който според мен леко открехва въпроса в общи линии, макар да е доста сложно. Написан е от свещеник от Сото Дзен. 

на 18.06.2017 г. в 13:17, witness написа:

 https://www.lionsroar.com/dharma-dictionary-kokoro/?utm_source=Lion's+Roar+Newsletter&utm_campaign=714fdba38f-WR-Jun-16-2017&utm_medium=email&utm_term=0_1988ee44b2-714fdba38f-22698681&goal=0_1988ee44b2-714fdba38f-22698681&mc_cid=714fdba38f&mc_eid=6f8bc81d84 

 

Какво е Кокоро?

Когато се преместих в Минеаполис от Япония през 1993, за да обучавам в Центъра за Дзен медитация, дъщеря ми Йоко беше петгодишна. Там тя ходеше на детска градина и след това в начално училище. И докато учеше английски в училище, у дома се стараехме да разговаряме на японски. Веднъж, когато тя беше на седем или осем, говорехме за японската дума кокоро. Аз посочих към сърцето си, както обикновено правим в Япония да покажем къде е кокоро. Тя посочи главата си и каза „Кокоро е тук.“ Бях изумен да открия, че тя вече превеждаше японската дума кокоро с английската „mind“.

Кокоро е разпространена японска дума, носеща значения, предавани чрез английските думи (за) „ум“ и „сърце“. Използвана е като еквивалент на китайската дума xin (шин) и покрива почти същия диапазон от значения. Японският език използва китайски йероглифи за изписване на японски и е изучавал, освен това, китайската литература като съществена част и от светското, и от будисткото образование в продължение на повече от 1500 години, което довело до сходство на значения между китайския и японския за много традиционни думи.

Китайската идеограма за xin изобразява формата на сърцето – конкретният орган в човешкото тяло. Тъй като древният народ на Китай смятал сърцето за мястото, в което се случва психологичната функция, йероглифът предава обхват от значения, включващи сърцето като орган, сърце въобще, ум, чувство, стремеж, център и ядро.

Статията за кокоро в речника на класическите японски думи предава подобни представи:

„Първоначално кокоро се отнасяла за биенето на сърцето, разглеждано като най-важния орган на живота и източник на всички дейности. Оттам, кокоро се отнася до всички човешки действия, засягащи външния свят чрез намерение, емоция и интелект.“

Следователно кокоро притежава три основни значения: сърцето и неговите функции; умът с неговите функции; и център, или същност.

Китайската xin има важна духовна и философска история, тъй като е използвана в китайски преводи на будистки писания за термини като: citta, manas или vijnana. Във възгледа на Сарвастивада трите били разглеждани като различни имена за базовия ум. В Йогачаря обаче, читта се отнася към алая, или съзнанието-хранилище, докато манас се отнася към седмото съзнание, а виджняна към функцията на първите шест съзнания. И трите могат да бъдат преведени с универсалната английска дума „mind“. Още една санскритска дума, hrdaya, обозначава сърцето, център или същност. Тя също е превеждана като xin.

Така и двете думи, шин и кокоро, носят физическо и пространствено значение на сърце, център или същност, и психологическото значение на ум. Много е интересно, че санскритският и английският имат съвсем различни думи за посочване на сърце или ум и нямат дума, която да комбинира и двете значения. Фактът, че и двата са индо-европейски езици може би е причината за тази споделена дихотомия.

„Праджня Парамита Хридая Сутра“ е една от най-популярните махаянски сутри. На японски тя се нарича maka-Hannya-haramita-shin-guo. Shin в названието е друг превод на китайския йероглиф xin, носещ, разбира се, същото двойствено значение и приблизително сходно значение с кокоро. Но най-добрият английски превод е „Heart Sutra“, не „Mind Sutra“, понеже превежданата на японски и китайски оригинална санскритска дума е hrdaya, не citta. Тук hrdaya означава, че въпреки че е къса сутра, същината на голямата шестстотин свитъка „Праджняпарамита Сутра“ е напълно изразена.

 Има още една интересна и важна употреба на xin/shin/kokoro в Дзен литературата, както е пояснена в „Дзен ум, ум на начинаещ“, когато Шунрю Сузуки Роши казва:

„Умът, който винаги е на твоя страна, не е точно твоят ум, той е универсален ум, винаги същият, нито различен от ума на някой друг. Той е Дзен ум. Той е голям, голям ум. Този ум е каквото и да виждаш – този ум е едновременно всичко.“

Макар че Сузуки Роши използва английската дума за ум, за мен е несъмнено, че той изяснява значението на xin, изведено от значението на hrdaya, не на citta. Умът, или citta, не може да е и субект и обект, докато xin обхваща и субекта и всички обекти в целия свят. Разбирането на Сузуки Роши на този принцип идва от трактата на Доген Дзенджи, озаглавен Shobogenzo Sokushinzebutsu (Умът е самият Буда), където той казва –

„Умът, предаден правилно, е единият ум… и всички дхарми са един ум. Умът е планините, реките и великата земя; слънцето, луната и звездите.“

Не смятам, че санскритската citta или английската дума mind носят такова значение, което ни предизвиква с типичен проблем при превеждане. Учияма Кошо Роши често казваше, че xin, използван в Дзен, не е „психологически ум“, а по-скоро „живот“, който включва и субект и обект. През 70-те, когато опитвах да обясня това на американски приятел, той беше объркан от израза „психологически ум“ и попита, „Има ли такова нещо като ум, който не е психологически?“ В Дзен, мисля, ние бихме казали да.

Кокоро (xin, shin, сърце/ум) се отнася за цялата мрежа на зависимото възникване, в която сме родени, живеем и умираме, и за която се пробуждаме чрез нашата практика.

 

 

 

на 9.01.2023 г. в 22:08, _ramus_ написа:

Интересно е, че през твоите очи рамус бил написал подобна идиотщина. Отгоре на всичко - като аргумент, цитираш негови думи, които продължават да нямат нищо общо с твоята интерпретация, но непоколебимостта и твърдата убеденост "какво било написано",

Та ето го СЛАМЕНИЯ ЧОВЕК!!! Иначе същото рамус го бил правил. Така можеш да ме докараш сред фантазията рамус да е всякакъв, да прави каквото си го измислиш, което ти е удобно.  Какво всъщност е написал рамус извън това - е, много важно и защо да те интересува...

Да, добре, ако оставим настрана какво си написал (двама го разчетохме така), стана интересен пример. Да кажем, че ти не си написал дивотията, която аз съм видяла в постовете ти, но твърдя да си я написал, интересно защо рипна да спориш, и защо аз да не правя така? Какъв ти е проблемът, че някой си нещо не те интерпретира правилно и те изкарва извъртащ и пишещ идиотщини (които ти не можеш да напишеш по презумпция). Какво те мотивира да не си съгласен с моето действие? Защото - отговарям - чувстваш това като несправедливост. Гноти сеаутон. Сега остава въпросът дали това чувство се е появило, защото така са те научили в детската градина, майка ти и баща ти и в училище, или би изскочило в теб даже никой да не ти е съобщил значението на думата "справедливост". 

на 10.01.2023 г. в 12:07, _ramus_ написа:

И... голямата работа по иначе голямото четене, много фантазиране и бързички обяснения чрез патеричките на "бялото и черното, светлото и тъмното, праведното и погрешното, чистото и замърсеното"... докарват т.н. "карма" до пълен провал, при иначе дори средно ниво на анализ и осмисляне. И ако кармата не беше патеричка, за нуждаещи се от патерички, въобще никой нямаше да се занимава с нея.

Ами аз само прибягнах до думи, близки до тези използвани в една сутра. Може би не трябваше, за да не ти нарушавам вътрешния мир, де да знам) Малко свободен превод, но как да се преведат на български "канха" и "сукка", съответно "тъмен" и "бял, ярък". Използват се такива двойки понятия от будистите, какво да направим. Има "кусала" и акусала", "сасава" "анасава" и значат разни неща, които и да не ти харесват са там.

Конкретно за светлите и тъмните дела, обяснено е в една сутра от Буда какво има предвид под това. Тъмните са които предизвикват у друг болезнени усещания и преживявания и съответно болезнен резултат за който ги извършва. Светлите предизвикват приятни усещания и т.н. Има и нито тъмни нито ярки, които водят до унищожаване на резултата. 

 

преди 2 часа, Sleda написа:

1. Двамата човеци са “свързани” посредвом действия или мисли в някой предишен живот когато вторият човек е наранил първия..

Задължително ли е да са били свързани така? Ако не са били свързани по такъв начин, тогава?

 

преди 2 часа, Just a Stranger написа:

Ще опитам да отговоря, доколкото мога. Изчерпателен отговор предполага по-добро познаване на закона за кармата и от моя, и от твоя страна.

Да, това ясно. Аз бих се радвал и на неизчерпателен отговор, но поне да е по-ясен. В край на сметка, не разбрах дали в конкретния случай страданието на втория човек е следствие от негови лоши действия в миналото?

преди 3 часа, witness написа:

Кармата не изисква, това е закон или принцип, може да гледаме на нея като на природните закони. Не изискват, просто действат, независимо дали се съобразяваш с тях.

Всеки закон и принцип има по презумпция своите изисквания. Ако няма такива, то не е закон/принцип. Природните закони изискват от нас повече "дори" от законите на Р. България. Ако има кармични закони, то техните изисквания би трябвало да бъдат поне толкова солидни и непреклонни, колкото природните.

преди 3 часа, witness написа:

Не знам защо ти изглежда обезсърчително това, че не може да знаеш в подробности как ще подреди нещата кармата в някакъв случай или момент. Може да знаеш основното, а конкретиката не ни е по възможностите. Ако това е обезсърчително, същото е и с невъзможността да знаеш какво в пълнота и как "чете в сърцето" Бог. 

Не, не е това обезсърчително. Аз това го разбирам много добре и не му възразявам. По-скоро мисля, че има сериозна неяснота как съзнанието би могло да разбере и да е сигурно какво кармата е определила като добро и недобро, за да отдаде тя на него справедливото следствие. Ако не сме сигурни кое е правилно и кое не е правилно, а само се надяваме да сме го уцелили по случайност, то това е доста обезсърчително и дори бих казал несправедливо.

преди 3 часа, witness написа:

В будизма, и доколкото знам въобще в източните доктрини няма едно понятие за душа. Има разни понятия..

Ок, много благодаря за изложението и за материала. Въпросът със съдържанието на думите е доста деликатен и трябва да се подхожда към него с доста внимание, защото води до много неразбирателства. Дано някога имам време да науча повече.

преди 3 часа, witness написа:

Нирвана наистина може да се използва като самостоятелно понятие, само като умствен изолат, тоест някаква абстракция, но нирвана е нещо, което се приписва на ума и не съществува отделно от ума.  А в будизма всичко е породено от ума и дори - това е важно - всъщност умът не може да бъде ограничен като "човешки" или някакъв друг. Умът стои зад всичко. Не знам дали няма да е досадно да отговарям със статия, прилагам един кратък материал, който според мен леко открехва въпроса в общи линии, макар да е доста сложно. Написан е от свещеник от Сото Дзен. 

Материалът е интересен и при мен успя да усложни още малко плетеницата от разнообразни думички, с които някой ден ще се занимая повече.

"Умът стои зад всичко." - Явно не е човешкият ум, явно не е и божествен ум.

Какъв е тогава този ум?

преди 1 час, perin2 написа:

Да, това ясно. Аз бих се радвал и на неизчерпателен отговор, но поне да е по-ясен. В край на сметка, не разбрах дали в конкретния случай страданието на втория човек е следствие от негови лоши действия в миналото?

Да, в общия случай. Допускам и изключения, но при тях са намесени и други фактори.

 

преди 1 час, perin2 написа:

Задължително ли е да са били свързани така? Ако не са били свързани по такъв начин, тогава?

Отговорността е индивидуална. Единият може да се коригира, а другият да влачи проблема хилядолетия. Логично е, ако съществува някаква връзка между двамата, тя да може да ое прекъсне от всяка от двете. 

Говорейки за кармата, нека не забравяме, че и радостта, и страданието във физическо тяло са бледо отражение на тези в сферите на съществуване след смъртта. Така че действителната награда и наказание са там. Тук сме за да натрупване съзнателен опит и да се учим.

преди 29 минути, perin2 написа:

По-скоро мисля, че има сериозна неяснота как съзнанието би могло да разбере и да е сигурно какво кармата е определила като добро и недобро, за да отдаде тя на него справедливото следствие.

Не може. Може да приближи разбирането си до идеалното. Всъщност вечно да го приближава. А това става с опит и помощ от преминалите през същия етап. За животните добро и правилно е едно, за дивака - друго, за съвременния човек - трето, за просветления - четвърто... Да, при това имаме приемственост, надграждане на една обща основа, но разбирането за нея така или иначе е твърде различно. 

преди 3 часа, perin2 написа:

преди 5 часа, Sleda написа:

1. Двамата човеци са “свързани” посредвом действия или мисли в някой предишен живот когато вторият човек е наранил първия..

Задължително ли е да са били свързани така? Ако не са били свързани по такъв начин, тогава?

Не мога да отговоря на въпроса дали “задължително” са били свързани. Човек, би трябвало, да се среща през някой живот на земята с хора с които е бил в близки отношения в предишни животи, защото си е създал дългове към тях и те към него, които трябва да бъдат изплатени, защото Законът за причинно-следствената връзка действа неумолимо.
Но законът за кармата е всъщност Закона за причинно-следствената връзка. Така че едно понесено страдание през даден живот на земята е следствие на някакво грешно действие или мисъл през някой живот също на земята т.е. Причината за страданието е “грях”, а самото страдание е следствието от греха. Грях е = Грешно действие или мисъл - значи против Законите на Природата, които са Закони на Бог, природата е Бог в проявление. Така че, страданието е карма.

преди 23 минути, Sleda написа:

защото Законът за причинно-следствената връзка действа неумолимо.

Коя причинно следствена връзка.

Щото у вас в САЩ има един известен Дзен въпрос.

Коя е причината за смъртта на Кенеди ?

а) куршума

б) пушката

в) убиеца

г) поръчката

д) раната

е) политиката му

................

н) котсесетиш в този дух

Имаш право да ползваш жокер 50 на 50, помощ от публиката или обади се на приятел.

преди 6 часа, witness написа:

Какво те мотивира да не си съгласен с моето действие?

Защото - отговарям - чувстваш това като несправедливост.

Самият въпрос в първото изречение опита ли да си го прочетеш внимателно... ?   Сигурна ли си че го помисли, дали размисли по смислеността му, знаеш ли какво означава "мотивация", съгласие...?

И... само за да си снесеш "второто изречение" от цитата ли? И да наречеш "справедливостта " - ЧУВСТВО, да ми го сложиш насред "мотивацията"... И да го скалъпиш като "отговор" на реторична игра на въпрос и отговор, която сама си играеш...

Сама си нагласяш питането, за да го докараш до твоето си, във вид на "отговор" и всичко това да си потвътдиш че ТИ НЕ МОЖЕШ ДА СИ СГРЕШИЛА - вселената, прочетеното, ученията, истината - всичко доказва че ... справедливостта е изначално чувство. Ама - можело да е и социално, но само шела, само обвивката. Ядрото, вътрешното... нещо си - било заложено, изначално, никой не можел без него... защото вселената ученията, истината така казват и няма как да се заблуждаваш...

И... нищо.

Случвало ли ти се е да се досетиш че си сама пред монитора и цялата фантазна игра на "диалози" с тоя или оня, е тотална заблуда? ОНЯ, онези... всъщност ги няма никакви - ти си играеш на въпроси и отговори, на рефлексии, разиграваш всичко в главата си и чукането по клавишите само изразява тази игра. Вероятно и с бог си така, и с кармата, за която толкова настояваш, обясняваш, описваш... а съжденията ти никакви ги няма. Много четеш, сигурно твоята "мотивация" е изцяло отдадена на "чувството за справедливост" и на още няколко "изначални чувства".

Пък - има човек, има чувства. Няма човек - няма ги и финито на "изначалността", бог, карма и ала-бала. А има и хора, дето поради някои девиации в невронните мрежи няма как да "образуват" чувства - за каквото и да било, еееее, те тия вече са извънбожествени и извън-кармични... Щях и да те питам по-горе какво въобще наричаш ЧУВСТВО, но отпадна - ти си нямаш въобще представа относно същността на това понятие, а си караш както е в "ученията"... 

Жалко е, че си толкова отдадена на "ученията", а поне малко да беше опитала и с "науките"... От друга страна - с тия "чувства"... няма как да стане никаква наука.. 

преди 1 час, Sleda написа:

Но законът за кармата е всъщност Закона за причинно-следствената връзка.

Учителка си, ама само наужким. И ученичка не си....

Няма такъв ЗАКОН. Нито КАРМАТА е закон за "причинно-следствена връзка", защото и такъв ЗАКОН няма и си го измисляте тия дето сте дечица отвътре и си живурката в чернобял свят, в който дори "сивото" вече е скандално да се допусне.

Капитанът предлага нещо просто - а то е, че даден конкретен казус, може да е причина, може да е следствие. Те са контекстуално и интерпретационно зависими и така са напълно относителни - както са "напред-назад", силно слабо, горе-долу...

ПРИЧИНА и СЛЕДСТВИЕ са човешки патерички, нарицателни, със съвсем условно предназначение. Ето защо те НЕ могат да са никакъв ЗАКОН, още повече пък - с някакъв ВСЕЛЕНСКИ привкус.

Популярната чалга за хора-деца, ражда малоумия, които обаче като за тях си чудесно се харчат и лесно минават за чувствари, дето силно им липсват гънки... Но дори това НЕ Е ЗАКОН.

Законите не са това, в което някой си си вярва. Закон - е думичка с друго значение.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Коя причинно следствена връзка.

Щото у вас в САЩ има един известен Дзен въпрос.

Коя е причината за смъртта на Кенеди ?

а) куршума

б) пушката

в) убиеца

г) поръчката

д) раната

е) политиката му

................

н) котсесетиш в този дух

Имаш право да ползваш жокер 50 на 50, помощ от публиката или обади се на приятел.

Щом е Дзен въпрос, отговорът е: Карма

преди 14 часа, perin2 написа:

Шансовете им да се погубят нарастват.

Защото ти вярваш в Новия завет, но пък в другите писания пише съвсем друго. И на кое да вярваме?

преди 8 часа, Sleda написа:

Щом е Дзен въпрос, отговорът е: Карма

Причина и следствие в зависимост от контекста.

Натаманяваме ги.

Ама то и Карма натаманяваме, тъй че може.

Тъй или иначе изглежда всичко натаманяваме.

преди 35 минути, Реджеп Иведик написа:

Причина и следствие в зависимост от контекста.

Натаманяваме ги.

Ама то и Карма натаманяваме, тъй че може.

Тъй или иначе изглежда всичко натаманяваме.

Натаманяваш нещо друго. То е свързано с твоиъе знания и разбирания. В случая с Кенеди изнрояваш обстоятелства, които може да са част от общата картина, може да има и други - въпрос на знания и разбиране е да обясниш ситуацията. Законът дали иманужда от това. Има действие (всъщност низ от действия) и низ от следствия, разпространяеащи се в различни посоки и на различни нива - физическо, умствено... Говорейки за карма, причината винаги е разумна. Към нея в последствие могат да се насложат други причини. Животът е динамичен. Да, следствието реално е резултат от действието на множество причини, но това не изменя принципнно нищо. 

Въпросъх може да се усложни до степен ума тотално да се загуби във всички подробности, които могат да се добавят. Но каква полза от това? За мем поне е важно да се осъзнае важността на индивидуалното действие и мотивация, и посоката в която то въздейства на обкръжаващите и на самия извършотел. А как точно ще се проявят вълничките от хвърления камък в съчетание с валящия дъжд, духащия вятър, плуващите под вода риби и плаващите на повърхността птици, не ми е особено важно. За хвърлящия камъка от значение е, защо го е хвърлил. А отговорът изобщо не е на физическия план на нещата. 

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

Да, в общия случай. Допускам и изключения, но при тях са намесени и други фактори.

В такъв случай каква отговорност за деянието си носи първият човек? Той е бил инструмент на кармата.

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

Не може. Може да приближи разбирането си до идеалното. Всъщност вечно да го приближава. А това става с опит и помощ от преминалите през същия етап. За животните добро и правилно е едно, за дивака - друго, за съвременния човек - трето, за просветления - четвърто... Да, при това имаме приемственост, надграждане на една обща основа, но разбирането за нея така или иначе е твърде различно. 

Ако не може да е сигурен какво е определено като добро и недобро, то не може да е сигурен, че се приближава до идеалното, че идеалното съществува, че "преминалите" наистина са преминали, както и че е просветен.

 

преди 19 часа, Реджеп Иведик написа:

Коя причинно следствена връзка.

Щото у вас в САЩ има един известен Дзен въпрос.

Коя е причината за смъртта на Кенеди ?

Ами, би било доста наивно да се мисли, че всеки резултат има само една причина.

 

преди 20 часа, Sleda написа:

Не мога да отговоря на въпроса дали “задължително” са били свързани. Човек, би трябвало, да се среща през някой живот на земята с хора с които е бил в близки отношения в предишни животи, защото си е създал дългове към тях и те към него, които трябва да бъдат изплатени, защото Законът за причинно-следствената връзка действа неумолимо.

При финансовите дългове има едни интересни понятия - менителница, джиросване и т.н. Ако аз ти дължа нещо, в същото време ти дължиш на трети човек същото, а той от своя страна го дължи на мен, то дълговете са изплатени и няма нужда да се срещаме повторно.

преди 20 часа, Sleda написа:

Но законът за кармата е всъщност Закона за причинно-следствената връзка. Така че едно понесено страдание през даден живот на земята е следствие на някакво грешно действие или мисъл през някой живот също на земята т.е. Причината за страданието е “грях”, а самото страдание е следствието от греха. Грях е = Грешно действие или мисъл - значи против Законите на Природата, които са Закони на Бог, природата е Бог в проявление. Така че, страданието е карма.

Ок, първо къде мога да разбера кое е грях и кое не е? Какви са тези Закони на Природата?

И второ, ако някой човек нарани с греховното си действие втори човек, то страданието на втория е следствие от неговия отдавнашен грях - той си е заслужил страданието с лоши действия в миналото. В такъв случай, първият трябва ли да бъде наказван в бъдеще? Все пак, той е бил инструмент на кармата. Нима кармата първо го принуждава да възмезди на първия справедливото, а после и него го наказва? 

 

преди 11 часа, _Aumi_ написа:

Защото ти вярваш в Новия завет, но пък в другите писания пише съвсем друго. И на кое да вярваме?

Вярвайте в Новия завет, които и да сте вие. Защо ме питаш, след като е тотално предвидимо какво ще отговоря?

преди 7 минути, perin2 написа:

В такъв случай каква отговорност за деянието си носи първият човек? Той е бил инструмент на кармата

Не, защо? Ще дам груб пример. В него ще използвам шоколада само за илюстрация. Да предположим, че ти много обичаш шокошад и си купуваш един от магазина. После отиваш на работа и го оставяш на бюрото си в офиса. Но при това имаш натрупана лоша карма от миналото - да кажем, че си бил пристрастен още от минал живот и не си имал нищо против да задоволиш зависимостта си за сметка на някой друг. В офиса ти влиза клиент, който също изпитва влечение към шоколада. Вижда твоя шоколад на бюрото, вижда възможност да го вземе, тъй като обстоятелствата позволяват да го направи незабелязано. Сега на въпроса ти: той е свободен в избора си и законът няма да го задължи да вземе шоколада, а само ще привлече някой със съответните предразплложения (много да обича шоколад и да няма много против да си го открадне). Ако клиентът се въздържи - добре, тъй като е успял поне в случая да преодолее вредното влечение. Ако открадне, той също ще си създаде негативни последствия за в бъдеще. А и наличните в него негативни склонности ще се усилят, което всъщност е по-лошото. От другата страна си ти. Ако не ти откраднат шоколада, нищо особено няма да се случи. Ще си го изядеш, а влечението ще си остане. В случай, че ти го вземат обаче много ще зависи от реакцията ти. Възможно е да натрупаш още повече негативна карма, ако реагираш с раздразнение, злонамереност, раздуеш случилото се и въобще се оставиш случилото се да те повлече. Ако прежалиш шоколада, осъзнавайки че нищо особено не се е случило, то вероятно от натрупаната карма по тази линия няма да остане нищо. Има разбира се и други възможности. Примерно първоначално да реагираш с раздразнение, но после да осмислиш случилото се, да осъзнаеш, че си действал емоционално и неразумно и да разбереш че зависимостта към шоколада, както и неумението да владееш себе си са неща, които трябва да промениш. 

преди 55 минути, perin2 написа:

Ако не може да е сигурен какво е определнето като добро и недобро, то не може да е сигурен, че се приближава до идеалното, че идеалното съществува, че "преминалите" наистина са преминали, както и че е просветен

Може. Представите за добро-зло, правилно-неправионо и др. са производни на степента на развитие на интелекта. С опита и развитието идва и способността за различаване (вивека), проницателността (интуицията) и други качества на висшия ум правещи човек буквално всезнаеш в определени граници. 

преди 3 часа, perin2 написа:

 

1. При финансовите дългове има едни интересни понятия - менителница, джиросване и т.н. Ако аз ти дължа нещо, в същото време ти дължиш на трети човек същото, а той от своя страна го дължи на мен, то дълговете са изплатени и няма нужда да се срещаме повторно.

2. Ок, първо къде мога да разбера кое е грях и кое не е? Какви са тези Закони на Природата?

3. И второ, ако някой човек нарани с греховното си действие втори човек, то страданието на втория е следствие от неговия отдавнашен грях - той си е заслужил страданието с лоши действия в миналото. В такъв случай, първият трябва ли да бъде наказван в бъдеще? Все пак, той е бил инструмент на кармата. Нима кармата първо го принуждава да възмезди на първия справедливото, а после и него го наказва? 

 

1. Според мен, логиката на финансовите дългове (за пръв път чувам за такива) е неприложима за кармичните дългове.

2. Няма да се впускам, само ще дам пример: абортът, грешка ли е? И ще кажа, че и обществените закони са природни закони.

3. Първият, ако “си върне” на втория наранявайки го, си създава негативна карма и ще страда в бъдеще, защото, ако е еволюирал високо, той ще потисне импулса за нараняване на събрат със свободната си воля и така всъщност прощава на втория и кармата на втория е изтрита, и първият не си създава карма.

на 12.01.2023 г. в 8:52, Just a Stranger написа:

Законът дали има нужда от това.

Не, няма нужда! В духовните чалги можете да си измисляте каквото всеки му скимне и му е угодно за нагласация.

По принцип ЗАКОНЪТ няма никакви "нужди" - имат НУЖДИ само тия, за които ЗАКОНЪТ е сборно понятие относно задължителността на договорените правила регулиращи  общата екзистенция на дадена група. Понятието КАРМА - също няма, и не може да има никакви НУЖДИ.

преди 20 часа, Sleda написа:

И ще кажа, че и обществените закони са природни закони.

го-жоооо - добре че не сте станали правист. Ако бяхте станали - щяхте тук да се смеете на скалъпените си измишльотини...

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

всезнаеш в определени граници

ВСЕ - ЗНАЕЩ... но в "определени ГРАНИЦИ"... освен че заедно с останалото е наивизъм и елементарност, всъщност НЯКОЙ ДА ЗНАЕ НЕЩО, става като го УЧИ, усвоява. Дори интуицията разчита на предварителни наслагвания...  А разни идеализации и фантазми - са само сред детските приказки, съставени от наивизми и разчитащи само на вживяващата си роля за Приказните.

Просто е банално да пляскаш клишета като 'свои мнения", но и от там идват немалко от детинските весели смешки.

преди 22 часа, Just a Stranger написа:

Представите за добро-зло, правилно-неправионо и др. са производни на степента на развитие на интелекта.

Всъщност изброените са производни само на субекти с НИСКО ниво на интелект, и силно изразен "емоционален мозък".

Между другото - менталните качества и възможности не се определят само от степента на развитие на интелекта, нужни са още много други качества, умения, дадености... Също и влиянието на степените на зрялост...

Но в анонимката художественият герой " владиката-гуру-учителят" още не е толкова вселенски, че да ги разбира тия неща.

на 10.01.2023 г. в 21:07, perin2 написа:

Не знам къде, кога, как и в какъв точно бог си вярвал на младини. Изпитвам известно съмнение, че е в християнския, в когото можеш да вярваш, но въпреки това да не получиш безсмъртие. От друга страна можеш и никога да не си чувал за Него, но да получиш такова.

Нали искаше да научиш повече за будизма? В будизма няма вечен създател и няма безсмъртие. Нищо вечно няма, защото всичко което се наблюдава е една непостоянна, изменчива, блуждаща "реалност", в която съществуването на трайна реалност, душа, дори личността е само илюзия, измислица, фантазъм. Реалността е това, което остава, след като престанеш да вярваш в каквото и да било.