преди 28 минути, Реджеп Иведик написа:

Аз не го тълкувам така.

"Аз знам, че нищо не знам" се отнася към непознаваемото.

Естествено, То като такова, ако съществува, е непознаваемо по определение.

Дали съществува не знаем и няма как да знаем.

Добре де, но защо приравняваш непознаваемото с "отвъдното"? Това, че никой не се бил връщал оттам, е твое допускане. Между другото, точно отвъдното се споменава във връзка с въпросния цитат в "Апология". Ще го намеря... Именно където Сократ твърди, че страхът от смъртта почива на фалшиво знание. 

"Понеже да се страхуваш от смъртта, мъже, не е нищо друго, освен да си мислиш, че си знаещ, без да си: да мислиш, че знаеш нещо, означава, че не го знаеш. Никой не знае що е смърт, нито дали случайно не е най-голямото благо за човека, а се страхуват от нея, като че ли знаят, че е най-голямото зло. Това как да не е незнание, заслужаващо укор - да мислиш, че знаеш това, което не знаеш?" 

Обаче не мисля, че тук се има предвид непознаваемост. Само заблуда и предвзети мнения, основани на заблуда. 

 

И най-важното е за кого е непознаваемото такова? Казваш непознаваемо, като че ли съществува само по себе си някъде там. В будизма, примерно, такава идея е абсурдна, защото всичко съществува в зависимост от умствено обозначение. Дори "непознаваемо" е просто обозначение и като такова може да бъде определено и познато. 

преди 31 минути, witness написа:

Това, че никой не се бил връщал оттам, е твое допускане.

Да така е. Всичко свързано с непознаваемото е допускане. Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва.

Може и някой да се е върнал, а аз да не знам, може аз самия да съм се върнал ОТТАМ и да не знам. Може ОТВЪДНОТО да е познаваемо.

 

преди 36 минути, witness написа:

Обаче не мисля, че тук се има предвид непознаваемост. Само заблуда и предвзети мнения, основани на заблуда. 

Сократ не е Рамус, дай да се разберем. Това е един от най прочутите мъдреци на древността.

Ако има възможност да се знае, и ако той знае, защо не им каже ? Защото е гад ли ?

Не, това е съвет, призив за откровеност към себе си.

Сократ не знае, дали ОТВЪДНОТО е непознаваемо. Той допуска, че може да е непознаваемо или познаваемо, но съветва, че откровения анализ води до извода, че не се знае.

преди 44 минути, witness написа:

"Никой не знае що е смърт, нито дали случайно не е най-голямото благо за човека"

Ясно се вижда, че той твърди за всички, включително и за себе си, че никой не знае

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Сократ не е Рамус, дай да се разберем. Това е един от най прочутите мъдреци на древността.

Ако има възможност да се знае, и ако той знае, защо не им каже ? Защото е гад ли ?

Не, това е съвет, призив за откровеност към себе си.

Аз викам да се върнем към будизма, доколкото ни позволява осъзнатото незнание. Сократ има много разкази за отвъдна разплата и прочие. Не се хващай буквално за думите в някакъв диалог, защото смисълът винаги е между редовете и в това трудността. 

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Всичко свързано с непознаваемото е допускане. Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва.

Нали си чувал, че Буда е всезнаещ? Значи той може да знае всичко и непознаваемото е изключено, освен като идея. Просто още една познаваема идея. Никой не отрича, че реалността е отвъд думите, описанията и т.н., и че дори Дхарма е средство да преминеш отвъд тях като сал, но това не значи, че салът не е необходим. Иначе защо са беседите, трактатите и всичко друго. Само разбирането на това обаче не те прави преминал никъде. 

В обусловената реалност, защото тя също е реалност и също се води Истина, а истината е нещо различно от фантазиите и заблудата. 

на 3.03.2023 г. в 22:04, _ramus_ написа:

Пак папагалстваш... 

Пинокио, ти си едно детенце, което си играе с парцалената кукла на въображаемата си "личност". Ти не познаваш човеците. Имаш достъп само до виртуалните образи, които ти се представят. Ставаш за смях с плоски интерпретации и невежество. 

Истинското развитие на личността се заключва в осъзнаването, че реално няма личност. Има само илюзия за личност. 

Да се говори за непознаваемо за мен е абсурд. Такова нещо не може да съществува. Ако съществува, то има форма, характеристики, връзка с останалото съществуващо и може евентуално да бъде осъзнато и познато. В случая се спекулира с отрицание. 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Сократ не е Рамус, дай да се разберем. Това е един от най прочутите мъдреци на древността.

Ако има възможност да се знае, и ако той знае, защо не им каже ? Защото е гад ли ?

Не, това е съвет, призив за откровеност към себе си.

Сократ не знае, дали ОТВЪДНОТО е непознаваемо. Той допуска, че може да е непознаваемо или познаваемо, но съветва, че откровения анализ води до извода, че не се знае.

преди 1 час, witness написа:

"Никой не знае що е смърт, нито дали случайно не е най-голямото благо за човека"

Ясно се вижда, че той твърди за всички, включително и за себе си, че никой не знае

Според съвременната биология функционирането на ума е концентрирано в централната нервна система, като основна роля играе главният мозък.

Функционирането до известна степен не е тайна за науката, но От какво е направен умът? От физическа материя от нашата земя ли е - твърди тела, течности и газове от елементите на Менделеевата таблица и енергия. С естество на електро-магнитно поле ли е? Човек не е само месо, има и ум (имал бил и душа), който най-вероятно не е направен от физическа материя, защото не е измерен, и все още не е създаден изкуствен ум. 

Умът може да е доказателство за съществуването на “отвъдното”, на други светове от друга материя. 

Със смъртта мозъкът престава да функционира, но умът не умира. Непознаваемо е, да, но е допустимо.

преди 22 минути, Just a Stranger написа:

Да се говори за непознаваемо за мен е абсурд.

Така е.

преди 22 минути, Just a Stranger написа:

Такова нещо не може да съществува.

Това е абсурдно мнение, тъй като касае непознаваемото.

Не можеш да познаеш непознаваемото. То не влиза в категорията на познаваемите неща. Съответно няма как да знаеш дали съществува. Ти не можеш да знаеш дори какво означава непознаваемото да съществува.

Щото за познаваемото критерий е човека. За непознаваемото няма как да имаме критерий дали съществува.

Хипотези и предположения.Будизмът не дава отговори.Цялата работа е да си докараме изживяването.

преди 53 минути, Реджеп Иведик написа:

Това е абсурдно мнение, тъй като касае непознаваемото

Не е абсурдно. Ако нещо съществува, то е познаваемо. Може да е непознато, но за да е непознаваемо, то би трябвало да няма връзка с нищо съществуващо. Т.е. непознаваемото не отговаря на основен критерий за съществуване.

преди 7 часа, Реджеп Иведик написа:

Ясно се вижда, че той твърди за всички,

Вижда се... кой го "вижда" - ти ли? Тогава трябва да е "ясно МИ се ПРИвижда, че..."...

И  - "ПРИвижда ти се" че някой си твърдял за всички...

Значи някой... твърди относно "всички"?... Ми то и ти така си "ТВЪРДиш", докато други си "МЕКичат"...

Някой си "твърди" за "знанието" и за "незнанието" - според него си...

И кое го прави толкова значимо, толкова важно? Всеки може да си тълкува нещо си, както и ти, може да го изрази (както и ти) - защо нечие тълкуване да е по-важно, по-значимо, по-меродавно от тълкуванието на други?

И понеже ти така си  ...тълкуваш, нечие друго "тълкувание" и става за многогодишни повторения и празни балалайкания по виртуала?

И хиляда пъти да изпишеш клишетата си... щото фийлинга ти е такъв и няма нищо по-важно да си го изпишеш... особено когато е " че си просветлен"

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Ако нещо съществува, то е познаваемо.

Ей го и "другия" Ти ри-ри-рам...

И кой определя "кое съществува", как го определя, с каква цел?

И ако няма кой да го определи, тогава отпада и "Съществуването и Определеното"?

И с каква цел и значение Определителя определя ... нещо си ( кое съществува или НЕсъществува)?

========

Не че ще отговориш де, но що да не го напиша във въпросителна форма? 

Направо кърти вселенската мъдрост и вселенските летящи "заключения". Колко нахъсано, колко убедено, каква клиширана сигурност приижда на талази и  гази всичко неизвестно и непознаваемо...

Едно "кукуригу" също нямаше да е излишно в края на летящите изхвърляния - едно от друго по-смахнати и шантави. Но и курника с кокошки май липсва.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Истинското развитие на личността се заключва в осъзнаването, че реално няма личност. Има само илюзия за личност. 

Чудесно е, но е за разказ при психиатъра, не сред публичен форум.

Кое ИМА и кое го НЯМА... е в "приказките за деца" и надпирания в хоримага и пожарникарските моабети.

Ти кога точно ще пораснеш... щото КАЛДАТА не е детска градина?

Тайната на успеха : 

 

преди 12 часа, Just a Stranger написа:

Не е абсурдно. Ако нещо съществува, то е познаваемо. Може да е непознато, но за да е непознаваемо, то би трябвало да няма връзка с нищо съществуващо. Т.е. непознаваемото не отговаря на основен критерий за съществуване.

Е тъй де. "Човекът е мяра за всички неща".

Познаваемите неща могат да съществуват или да не съществуват единствено спрямо този критерий.

За непознаваемите знаем, че нищо не знаем.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

И кой определя "кое съществува", как го определя, с каква цел?

Това е някаква имитация на въпрос в опит за поредното заяждане. Но толкова си можеш. Съществува това, което може да бъде осъзнато, наблюдавано, опознато. Самото твърдение в будизма, че всичко е обусловено и зависимо, изключва възможността нещо да е непознаваемо, защото непознаваемото предполага липса на връзка и зависимост с познаваемото и познатото.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Е тъй де. "Човекът е мяра за всички неща".

Познаваемите неща могат да съществуват или да не съществуват единствено спрямо този критерий.

За непознаваемите знаем, че нищо не знаем.

Разсъжденията ти за непознаваемото се основава на презумпцията, че те съществуват. Но точно това е невярно и оспорвам. Все едно да кажеш, че съществува квадратна окръжност и да започнеш да правиш изводи на тази база. 

Това че Земята е кълбо е било непознаваемо но тя си е съществувала такава.Ако нещо е непознато нищо не му пречи да съществува.Защо се налага да е опознато и да съществува в главите ни?

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Съществува това, което може да бъде осъзнато, наблюдавано, опознато.

А ти толкова ли можеш? Щото и трите ти "критерия" важат с пълна сила и за халюцинациите.

С което става ясно защо ти вече не можеш да правиш разлика...

Но абсурдите не свършват дотук, вевднага след едното изхвърляне следва:

преди 5 часа, Just a Stranger написа:

Разсъжденията ти за непознаваемото се основава на презумпцията, че те съществуват. Но точно това е невярно и оспорвам. Все едно да кажеш, че съществува квадратна окръжност и да започнеш да правиш изводи на тази база. 

Значи важното че с "колегата ти" го оспорваш.   А иначе - критерии какво означавало "нещо да съществува"... Защото квадратната окръжност е еквивалентна по абсурдност с "владиката" и огнената йога, зеленият каменояд и кривошията гондола, на божествеността на форумния пореден месианин, на изтрещелостите на вселенската мъдречка с гласовете от нейното ДНК..., но нищо не пречи на поредния фантазьор да си ги въобрази, и да си играе че ги "наблюдава" и "опознава" - демек "всичко това СЪЩЕСТВУВА".

Възможността за осмисляне пада до нула, защото приоритетът е повярванката да е на първо място и на всяка цена. И само защото е избрана за да съхрани фантазьора си сред нея. И става "свещена"... Докато същият фантазьор се изцепи, че иначе "неговото било вярно, но не и безусловно"...

Първият човек се е появил на този свят и без да е осъзнато и познато и досега нали?

преди 20 минути, shishmanovp861 написа:

Първият човек се е появил на този свят

според едни - бил Адам, според други - Лилит, според трети - бил мелез между земна маймунка и инопланетянин. Или експерименти на гущери... А според научното рационално познание - понятието ПЪРВИ ЧОВЕК е лишено от смисъл и значение.

Между другото - и до ден днешен е твърде неясно какво общо се събира в думичката ЧОВЕК, защото според каквото се събере, ще има различно значение... Дори и противоречиво...

 

преди 2 часа, shishmanovp861 написа:

Защо се налага да е опознато и да съществува в главите ни

не се налага, но ние няма да разберем за него, ако не го възприемаме и отразяваме "през главите си?

ПРОБЛЕМЪТ с понятието СЪЩЕСТВУВАНЕ е, че според нечий личен фийлинг нещо си, може да съществува. Но извън неговата глава - такова въобще няма.

Това е огромен проблем в целият човешки глобал, който създава голям брой от недоразумения, подвеждания и заблуди. Те довеждат до проблеми, несъвместимости, неприемливост, конфликти и дори войни.

Не е лесно този проблем да се заобиколи и ние хората сме измислили много и разнообразни начини за това. Въпреки тях, обаче проблемът остава и неговото значение и влияние са огромни и в повечето случаи - деструктивни.

Това е и основния казус за разюзданите отчаяни фантазьори плъзнали по виртуала, за да си разхождат по него личните си фантазии в битката да ги преживеят и така да си играят че 'те съществуват".

на 5.03.2023 г. в 22:26, Реджеп Иведик написа:

Никой не се е върнал от ОТВЪДНОТО, за да ни каже какво е ТАМ.

Едва ли пък някой ще му повярва ... та не казвай никой ...  Уж не си по крайностите, но, да, към момента науката не може да обясни определени феномени. = Все пак да ти припомня, че има случаи обявени за мъртви да се съживяват след повече от пет или повече минути и не помня дори след колко часа. То и затова в моргите те оставят поне за 24-часа ...  

преди 39 минути, _ramus_ написа:

А ти толкова ли можеш? Щото и трите ти "критерия" важат с пълна сила и за халюцинациите

И какво като важат. Описвам познаваемото, а халюцинациите са познаваемо. Не се ли усещаш колко си жалък в опитите да си докараш поредното емоционално засичане? 

преди 3 часа, Just a Stranger написа:

Описвам познаваемото, а халюцинациите са познаваемо.

тия повторяеми въпросчета "не се ли усещаш, не се ли виждаш, защо не се видиш"... Все призиви, как има нахалството някой да не се оглежда през твоите очички... 

А пишеш поредните си недоумици... Значи - сега изненадващо нещо се превърна от СЪЩЕСТВУВАЩО, в ПОЗНАВАЕМО. Щото трите критерия по-горе бяха за... - кое точно, че толкова си се объркал вече... толкова халва, мъгла, тесто и бозица... Да ти напомня ли, макар че е без всякакъв смисъл:

 

преди 8 часа, Just a Stranger написа:

Съществува това, което може да бъде осъзнато, наблюдавано, опознато.

И все напира повярванката да застане на първо място - може глупости да са, каквото и да е... но повярванката трябва да остане на всяка цена... БЕЗУСЛОВНО... да не би владиката да те нерече "предател". Ти си се врекъл, клетва сигурно си положил, за вярност... Това не ти пречи да се фантазираш колко си духовен, свободен...

Някои толкова са се объркали от Будизъм,че вече не правят разлика кое е халюцинация и кое съществуващо.За втълпяването на глупости помага и добрата медитивна практика.

преди 1 час, _ramus_ написа:

А пишеш поредните си недоумици... Значи - сега изненадващо нещо се превърна от СЪЩЕСТВУВАЩО, в ПОЗНАВАЕМО. Щото трите критерия по-горе бяха за... - кое точно, че толкова си се объркал вече... толкова халва, мъгла, тесто и бозица... Да ти напомня ли, макар че е без всякакъв смисъл

Разговорът беше за познаваемото. Но ти си пишеш без да следиш контекста. Интересуват те само малоумните ти игрички. Които всъщност нямат място във форума. 

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Но ти си пишеш без да следиш контекста. Интересуват те само малоумните ти игрички. Които всъщност нямат място във форума. 

Място винаги има за един "идиот" повече. В случая една виртуална или онтологично несъществуваща "личност" ни дразни, за да се научим на търпение, което е основна добродетел в будизма. Ако успее да ни подразни - нищо не сме постигнали в духовен план. 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

за да се научим на търпение

дебилността и страхът не са търпение, драги! Освен това - търпението "не се учи", нито ти се "учиш"... 

Шубето и залогът, че ако изпуснеш за пореден път приказката, вече няма как да си намериш друга - са основното заради което си вкопчен в тази идиотщина, която повтаряш в захлас, сякаш форумът ти е витрина за личната ти мания.

Упоритостта на вкопчването е основното, което ви държи да не се разпаднете. Цял живот се трепете с това, за да се задържите вкопчени. И малоумието да го развявате като някаква лично завоевание или някакъв личен успех... щото "спасявало". Ми голяма гордост - че толкова да е важно да го раздувате и проповядвате за "износ" сред сродните душички...

Глупостите за "контексти" или "основна добродетел в будизма" е поредният изблик на вкопчения, в опит да си затвърди и повторя своята си лична сугестия. Защото... без нея той би се разпаднал - буквално и преносно. Именно това ви крепи, а не някакво си "търпение". Ти въобще какво знаеш за "търпението"...

Вярващите са просто хора на страха и именно той ги крепи към вярата. А вярата крепи страха, вместо да се превъзмогва и преминава през него...

Преди известно време БАДР беше написал две кратки изречения - че страхът бил основното, което крепяло вярата... ( не го цитирам буквално, а по смисъл и моя интерпретация)... И е прав - страхът първо дави човека и в опит да се справи с него се появява вярата и вярването... И повярваниците спасяват от страховете.

---------------

Изглежда че и на иначе духовните и възвишени стожери се усещат като владетели на нещо, което сякаш е "тяхно". На което бих се изсмял, но страхливеца се опитва да се маскира на търпелив, на защитник... всъщност на всякакъв, сред всякакъв свой театър, само и само да остане неговото.

Нямате шанс, сладурчета. Никакъв - маскарада не минава и няма как да мине. Може би е трудно, но понеже сте духовни, търпеливи, виждащи и знаещи... и толкова мъдри, ще го преглътнете.

И да не можете, не ме интересуват личните ви трептения и драми. Заради това изпращам щедро и благородно едно мое "пожелание", превърнато в емблема на хората живеещи в, и около, град Пловдив... Така - от сърце.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Ако успее да ни подразни - нищо не сме постигнали в духовен план. 

Ама как "ще успее" - жаме...

малоумията и милион пъти повторени, не правят плановете духовни. Може би го искаш и жадуваш - за да си го сугестираш толкова упорито, но ти си толкова духовен колкото е бълхата или камилата...