преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Пинокио, ти си само маска

будистката маска говори за световете на Пинокио...

Душица... Между другото - може ли още веднъж да го напишеш - може би да се облекчиш повече... да ти олекне... Все едно - като за първи път...

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Душица...

Пинокио, явно продължаваш да считаш, че имаш душа, че си човек и че си жив. Пинокио, ти си само марионетка, която се мисли за човек. 

Да видим какво казва за живота нобеловия лауреат за физиология и медицина Пол Нърс:

"Събитията от клетъчния цикъл показват важна особеност на живота: всички те се основават на химични реакции, макар и много сложни. Сами по себе си тези реакции не могат да се смятат за живи." 

"Живите същества са химични, физични и информационни машини. Те изграждат свой собствен метаболизъм и го използват, за да се самоподдържат, растат и да се размножават."

преди 18 минути, Śūnyatā написа:

Пинокио, явно продължаваш да считаш, че имаш душа, че си човек и че си жив. Пинокио, ти си само марионетка, която се мисли за човек. 

ЪЪЪ , нещо не го видях достатъчно... Може ли да го напишеш пак...

И ако може - пак цитат така - на невролог, на физиолог... Имаш богата колекция... И понеже много я разбираш науката...

Много е забаввен похватът, с който заедно със свещените слова, си си подбрал и заемки от научни съобщения... разбира се - в популярен формат, защото само такъв ти върши работа...

Друго си е папагалът да казва "пинокио... бла-бла, ти не си жив, само се мислиш... бла-бла"!

преди 12 минути, _ramus_ написа:

ЪЪЪ , нещо не го видях достатъчно... 

Пинокио, ти си едно дете, което се сънува пораснало и зряло. Пинокио, ти си само играчка, събрана от части така, че да симулират истинско същество. Сама по себе си марионетката не представлява нищо. Марионетката не представлява индивидуалност, но съществува само в съотношение с други човешки играчки, поддържащи заедно представата за взаимна реалност. 

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Пинокио, ти си едно дете, което се сънува пораснало и зряло. Пинокио, ти си само играчка, събрана от части така, че да симулират истинско същество.

Сама по себе си марионетката не представлява нищо. Марионетката не представлява индивидуалност, но съществува само в съотношение с други човешки играчки, поддържащи заедно представата за взаимна реалност. 

Яко е. Може ли пак? Нема такъв "будизъм", просто!!!

Повторяемата всяка първа думичка на изреченията - направо кърти като сугестивен похват. Вероятно така си е повтарял папагала... да го научи наизуст и да го ползва за вживянка...

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Нема такъв "будизъм", просто!!!

Пинокио, този будизъм е специфичен, само за марионетки с тежка форма на "идиотизъм".

преди 21 минути, Śūnyatā написа:

Пинокио, този будизъм е специфичен, само за марионетки с тежка форма на "идиотизъм".

Куул! Още може ли от тия папагалски припеви?

Папагалът заби на няколко повторяеми думички... Вероятно от 'тежката форма на идиотизъм" и високата доза вживянка...

https://www.youtube.com/watch?v=ojuzBQw5yVk

На път сме да допълним "този списък" с нови няколко "примера" на папагалски марионетки, които се сънуват всеки на нещо си

- единия  за "самоппосветен и светски будист" - фристайл и будистки просветител,

-Духовен говорител и посланик на "владиката" от духовния си любим комикс,

-автор на нова религия и посланикк на бог,

-сливенски битов алкохолик с роля на академик, философ, народен мъдрец,

-няколко различни деривата на "православни християни" - нито православни, нито християни, но всеки със своите си лудости и повторителни уверения за ролите си...

- просветлен, философ, с два зачота по психология... и според легендата - пенсиониран капитан на кораб.

Из форума има и още:

- летяща вселенска мъдречка, на която гласове през нейното ДНК й нашепват вселенски истини и революционни бунтарски конспирации.

- велик народен философ, фрустриран на тема "жени" и развил мания към антифеминизма, до степен на "антинатализъм"...

Всички до един - герои от техни си приказки, папагалски повтаряни като любим мизансцен за изтрещелостите си. Всеки с неговата си мания, но с няколко повторяеми качества в героите си - всички са добри, умни, мъдри, стабилни, сигурни, силни, устойчиви, начетени от гугловщини, когнитивно елементарни и ... задължително "алтруисти" и човеколюбци...

Всички те са сред виртуала, въоръжени с подбрани заемки от чужди думички, намерени събирани и колекционирани през гуглето, с които да излезнат сред широкия свят и да пропагандират сънищата и делюзиите си, с повторяемия рефрен "знам истината, чекайте да ви светна".

https://rg.ru/2019/05/14/chto-na-samom-dele-upravliaet-postupkami-cheloveka.html

Айдее - нова заливка с чалга и народен популизъм.

Что на самом деле... Добре че е автора да обясни колко ги разбира тия работи. Но пък той си е райтър в популярна народна руска медия, що да му пука, като важното е да си получи хонорара си, заради кликвания. Рецептата - малко халтурка, малко клишета, малко реторични трикчета и многозначителни "въпроси"... и мъгляви "отговори", които са храницата за невежите...

Безпомощността да си носиш шепички водица от 9 кладенци, макар и виртуални, личи от галактическа дистанция. Тя нищо няма да промени, защото БЕЗПОМОЩНОСТТА е състояние на "Безсилния" - на него му остава само да я изрязи. Както и прави, макар и "маскирана"!

преди 3 часа, _ramus_ написа:

БЕЗПОМОЩНОСТТА е състояние на "Безсилния"

Няма такъв, който да е безсилен. Има мисъл, че някой е безсилен.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

... които са храницата за невежите...

Няма невежи. Има мисъл, че определен човек е невеж. Има мисъл, че някой е много умен, но такава личност не съществува, защото тя е подобна на илюзия, в която се вярва че е реално съществуваща. 

преди 17 минути, Śūnyatā написа:

Няма такъв, който да е безсилен. Има мисъл, че някой е безсилен.

Мдааам - за пореден път е шизофреничността от невежествата и невъзможност за собствена критичност.

И така - НЯМА ТАКЪВ... но имало МИСЪЛ ЧИЯ е тази мисъл...? Ти... въобще дали схващаш пълнежа на думата МИСЪЛ?

Можеш да предадеш на съратника ти по фантазии много поздрави - така ти се нареди до неговите измишльотини относно "мисълта, като извънчовешко явление" и "владиката " ще те поздрави за личната ти разтеглива версия на "будизъм". Ако беше жив Гаутама щеше да се спука от смях... или срам - все едно.

 

И нататък, останалите глупости поднесени като уверения - щото буда така е казал че трябва да "мислим"... Обаче - няма как да има и буда, а остава само "мисълта за него". Която обаче - е подобна на илюзия, в нечий илюзорен и заблуден мозък ( сред темата).

Овен това - ако някой може да МИСЛИ би отпаднала необходимостта да се вживява в набедени думички че били на някого си, които да си следва, да си ги реди - без дори да ги "ПОМИСЛИ". Може би - от немощ и невъзможност да го направи.

 

Шизофреничността се стеле като мъгла сред няколко ника, които са толкова силно вманиачени да я изразяват... Всеки, който е опитвал да имитира и подражава на РЕЛАТИВЕН ВЪЗГЛЕД, изпада в шизофрения, защото това няма нищо общо с него, а е опит да го облече като "негова кожа"...

Така става само защото зрелостта не може да се компенсира чрез подражания и имитации. И остава безсилието.

преди 53 минути, _ramus_ написа:

И така - НЯМА ТАКЪВ... но имало МИСЪЛ ЧИЯ е тази мисъл...? 

Ничия не е. Тя е част от процеса на мислене, от обработването на информация. Мисълта, че съществува някой, който мисли, е просто самозаблуждаваща се мисъл. 

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

Тя е част от процеса на мислене, от обработването на информация.

шизофреничен завършек за лека нощ.

Значи - процесът на "мислене", но ЧИЙ... Мислене без "Мислещ" ли ? И всичко това само заради упоритостта да се вживееш в нещо си, защото "буда така бил написал че "трябва". Сигурно Гаутама не е чел плявата и чалгичките на несретните фантазьори, търсещи да се вкопчат в каквото и да е, само да се вживеят на "спасени".

И аха... да мине... пък няма как.

преди 24 минути, Śūnyatā написа:

е просто самозаблуждаваща се мисъл. 

В общ смисъл - и по-големи глупости си снасял сред "темата"...

преди 7 часа, _ramus_ написа:

И аха... да мине... пък няма как.

Мисълта, че не минавало, някъде си, е без значение за практиката. Тя си работи от хиляди години. Дадена е в Бахия сутта:

„Така да бъде, Бахия. Ти трябва да практикуваш така: Когато виждаш форма, има само виждане, когато чуваш звук, има само чуване, когато помирисваш аромат, има само мирисане, когато вкусваш вкус, има само вкусване, когато осезаваш, има само осезаване, когато възниква мисъл, има само мислене. Тогава ‘ти’ няма да съществуваш; когато ‘ти’ не съществуваш, не може да се ‘намираш’ в този свят, не може да се ‘намираш’ в никой друг свят, нито между двата. Това е краят на страданието“.

https://firefightersite.wordpress.com/2022/10/13/бахия-сутта/

Практика? Е, да - нов ден, нови изцепки.

Ти от тия думички, твоите бълнувания ли преживяваш?

И само да ти напомня че поредната изцепка показва че освен клишенца и уверения в стил 'буда така е казал че трябва да си представяме", на друго не си способен:

ПРАКТИКАТА не се дава... на никого. Условията, указанията, общи принципи - може и да се предадат, оставят като следи... но ПРАКТИКА НЕ СЕ ДАВА НА НИКОГО, защото няма как да се "ВЗЕМЕ".

Думите, следите, описанията... не са практика. Картата не е територията, жителите, мирисът, почвата, растенията, вятърът, водата, слънцето... Думичките за нещо са просто "карта". Думичките за "практика" са просто карта, но никога не са практика.

Друго си е относно немощния за друг вариант фантазьор, който съвсем по детски се напира да преживее нещо си, както всяко дете го прави по детските приказки за "лека нощ"... Въпросът е - защо толкова много деца никога не се решават да пораснат за друго, освен вкопчени цял живот в поредните "приказки", вместо да се развият до достойни, големи и зрели хора... И при положение че животът им е посочил и обезпечил предварително пътят, остава им само да го изминат по своя си начин...

И понеже си толкова практик, колкото мухата е китоловен кораб, хиляди думички да прочетеш за "практиката" си оставаш един гол фантазьор по отношение на нея. Тия голи и настойчиви повторяеми уверения, колкото и да се напъваш не минава за "практиката", която имаш предвид.

Доста аналогии има в описанието как стои един тарикат на брега на водата, гледа че в нея някои хора плуват, после остават следи какво било, как било... кое имало значение, как се правило по-добре, кое "плуване" давало резултат, кои движения, кои подробности. Едни - плуват за скорост, други - за дълбочина...

И тарикатът, който никога не е посмял дори да докосне водата се препира и напъва да се фантазира колко много думички е научил за "хората, дето плуват"... взрян сред фантазиите от прочетените си думички.

И понеже шубето, леността, инерциите и комплексите са велика спирачка, същия народен тарикат се преживява като "плувец"... защото не му остава нищо друго - като отгоре на всичкото си е "жаден" .

Та... когато не си дори "докосвал водата" нищо от "мокрия и воден свят" няма как да имаш достъп. И понеже... ти не си сам, сте толкова много непораснали и незрели деца, така си карате с игрите "на спасители и плувци"... Игри - защото са "на сухо"...

По принцип е доста тъжно да забележиш поредния роб, замръзнал във "времето", спрял развитието си, самозаточен в своята клетка. От друга страна - и робът също има "убеждения и мечти, копнежи и миражи"...

Но не в това е проблемът - а е ,че в импулса да избяга от робската си клетка, същия е потънал в сънуването на това "колко е свободен, колко е видял илюзиите, колко далеч и с лекота лети"... Разбира се - наужким, но когато няма друго... и това е нещо.

Между другото описанието за подобен похват, макар и украсен, раздут фантазно и нагизден художествено е описан от Джек Лондон - в "Скитникът между звездите". Децата затворници... се опитват да се фантазират "духовно", и само и само да не оставят фантазията си в която те са свободни, добри, мъдри, силни, големи, значими, независими... и не могат да оставят съня си. Не могат да си го позволят...

=============

на 20.02.2023 г. в 17:20, Just a Stranger написа:

И добре, че е Бадр да те пази и да си затваря очите.

Ечмиадзинската катедрала е първият катедрален храм в християнската история.Седалище е на арменския католикос(глава на арменската църква).С други думи - това е баш арменския поп.

Можеш да му се жалваш, от мен, писмено или устно.Надявам се там да получиш разбиране и подкрепа.

Редактирано 23 февруари 20233 г. от badr (преглед на промените)

преди 6 минути, badr написа:

Можеш да му се жалваш

може и да може, но той не може. Владиката би го погледнал намръщено, разочаровано и строго и - дори може да го "посочи в пръст" и да го нарече "предател"! Няма по-лошото от това сред вселената!!!

преди 3 минути, _ramus_ написа:

може и да може, но той не може. Владиката би го погледнал строго и дори може да го "посочи в пръст" и да го нарече "предател"! Няма по-лошото от това сред вселената!!!

Началника те потупа по рамото, ся кой кат тебе

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Началника те потупа по рамото, ся кой кат тебе

Ти в света на илюзиите ли живееш или в реалността?

преди 3 минути, shishmanovp861 написа:

Ти в света на илюзиите ли живееш или в реалността?

Не знам.

Казва ли ти някой, пък и смее ли човек да пита.

Това беше духовен отговор на просветлен човек.

Ако искаш конкретен отговор, дай определение що е реалност.

преди 40 минути, Реджеп Иведик написа:

Началника те потупа по рамото

Как чудесно описваш че си под шапка цял живот - преносен и буквален смисъл. Ама толкова да личи...

На "будиста" също много му личи... пагоните - как да е, но не са ви направили шапките по мярка и ви стягат цял живот.  Няма по-големи "щастливци", просто!

Между другото - да напомня нещо много просто:

Комплексарите сами си издават комплексите - по компенсаторното поведение. Колкото повече усещат отвътре острия натиск, толкова повече напират компенсациите.

Жадуват за свобода тия, дето отвътре са стегнати и вързани, вкопчени и оградени.. И то сами - сами са в защитната си черупка закопани, а иначе бленуват за "свобода" някаква. Шизофренично се разделят на 'две' и на "светло" излиза едното лице - това парадното, направено като за "света на светлината". А другото - там в гробницата, никой да не го вижда... Обаче - нъц, намира начина, защото държи несъзнаваната страна и няма как в нея то да бъде пренебрегнато.

Жадува и копнее за нещо си, онзи, за когото това му е в дефицит. Дефицитите се описват чудесно от копнежите, желанията, мечтите, мераците, вярванията и фантазиите, защото те са им "огледален образ" и именно заради това играят компенсаторна роля и значение. Иначе психичната барака би се срутила.... 

В общ смисъл обобщението е нещо като "опиши ми в какво и доколко силно -  вярваш, мечтаеш, жадуваш, стремиш... и така ми разказваш какво не ти достига... " И колкото по-силно се усеща дефицитът толкова по-силно и остро е вкопчването в компенсацията му.

преди 17 минути, Реджеп Иведик написа:

Това беше духовен отговор на просветлен човек.

Така ли, брей! В кой филм беше това, че никой не се сеща за сценката? Пък и копнежът да си повториш рецитацията само чака "тригъра си" и "бум"... 

преди 12 минути, _ramus_ написа:

Комплексарите сами си издават комплексите - по компенсаторното поведение.

като например да се обясняват всички човешки стремежи, чрез комплекси. В крайна сметка излиза, че освен мъртвите и неродените, то други НЕкомплексари няма .... мхм

Край острова дет си се просветлил реално ли беше или илюзия?

преди 27 минути, insec написа:

В крайна сметка излиза, че освен мъртвите и неродените, то други НЕкомплексари няма .... мхм

Рамус.

Е, ако изключим случаите, в които началника го потупва по рамото.

Затворил се вкъщи и чете Будизъм.Изолиран си потъва в илюзиите си.