преди 12 часа, Aliya написа:

Събота или Шабат (в днешния си еврейски вариант) е Древнобългарската дума СъБаТа със значение Със БаТа / Богинята Прамайка на дедите ни, която те са наричали Бабата или просто Ба(та).

На този ден дедите ни са се отдавали на духовно осъзнаване и свързване с Богинята, което днес наричаме Медитация, Молитва, Спомняне (Зикр) на Бога.

Древнобългарската Богиня Ба е най-древната богиня в човешкото разбиране за Бога - Тя е прародителката на Съзиданието.

Постепенно в появилите се по-късно мъжко-шовинистични общества, Богинята е заменена с Бог, а евреите са го нарекли Яве - от българската дума Ява / Яви се (т.е. явилият се на пророците).

Освен Ден от седмицата, посветен на Богинята, СъБа е и българско лично име, с което е свързана и Савската царица като потомък на Древните българи, разселили се в Африка преди хилядолетия - Съба, Съби и така нат. са и до днес лични имена на българи. 

СъБа е наречена и Вътрешната човешка същност - Себе. Дедите ни са осъзнавали ясно Божествения произход на Човешката душа и са я нарекли Със Богинята / Божия. И дори са я боготворели като Бога Син СебАзи.

-

 

Велико, велико, идолке! Ти си жива легенда! Поклон!

шабат (прекратяване на деятелността)
шамата (привеждане в покой)
саматхи

"събота" в българския език се появява като чуждица и се видоизменя леко - шабат>сабат>събота.

Истинската дума в българския език, която носи в себе си и която сама по себе си е въпросния смисъл, това е думата "неделя"  от "не деляй", "не върши".

Интересното е, че тя за нас българите се пада седми ден, а седмият ден при евреите и латините за нас е шести.
Някой е кривнал нещата. Дали те, или ние, няма голямо значение.
Явно за да няма пропуск, сме нарушили Божия Закон - шест дена работа, а на седмия си почивай, и почиваме две дни, така сме изгубили шестия ден, който е свързан с разсъдъка - демек сме изгубили разсъдък.
Точно това прави света луд и самоубийствен, саморазрушителен - липсва мъдрост, липсва разум.

понеделник - нещо почва, поначва
вторник - втори, повторение
сряда - средата на делниците (ако те са само пет)
четвъртък - четири, четворно, почетворява
петък - пет
(шестък) събота - от "шабат/сабат" - денят, в който православната църква почита покойниците (от навлизане в Покоя, в Божието Успокоение). Църковно този ден се явява седми, както си му е реда и
неделя - се явява осми, или първи ден, както си му е реда и както си му е реда в руския език се нарича "възкресение", новото начало, което е застъпено в почти целия еврейски култ, включае и в обрязването.
Ние в България яко сме объркали нещата, мармалад. Не ние конкретно с вас, а тези, които са наложили имената от дните на седмицата, а от там и летоброенето, календара. Те така и го преподават - погрешно. Нищо чудно, че всичкия ни живот е погрешен, объркан, хаотичен.

преди 22 минути, rurk написа:

.....

понеделник - нещо почва, поначва
....

Рурк, не се напъвай, етимологията не ти е силната страна. Понеделник идва от По неделя т.е. след неделя.

Освен това ако четеше поне малко щеше да разбереш че и други народи/езици ползват същите думи за дните на седмицата:

https://cs.wikipedia.org/wiki/Dny_v_týdnu

https://pl.wikipedia.org/wiki/Nazwy_dni_tygodnia

 

преди 2 часа, capnemo написа:

Рурк, не се напъвай, етимологията не ти е силната страна. Понеделник идва от По неделя т.е. след неделя.

Освен това ако четеше поне малко щеше да разбереш че и други народи/езици ползват същите думи за дните на седмицата:

https://cs.wikipedia.org/wiki/Dny_v_týdnu

https://pl.wikipedia.org/wiki/Nazwy_dni_tygodnia

 

По-добре е да прецениш дали на теб етимологията не ти куца.

:-)

Поне_делник - почва деятелност, поначва дело/работа.

Хубаво е да се въздържа човек от прибързани квалификации. :-)

Линковете са все към езици свързани малко или повече със славянския език.

Латинските са съвсем различни, както семитските, арабските и пр., и пр.

 

Въпросът е, че хора и народи и до ден днешен взаимстват думи едни от други, кога с акъл, кога без.

В случая, в имената на дните от  календарната седмица, е заложена философия, някакво по-дълбокото значение, което е пряко свързано с космологията и сътворението, като символика и отражение.

Редактирано 11 октомври 20169 г. от rurk (преглед на промените)

преди 1 час, rurk написа:

По-добре е да прецениш дали на теб етимологията не ти куца.

:-)

Поне_делник - почва деятелност, поначва дело/работа.

Хубаво е да се въздържа човек от прибързани квалификации. :-)

Линковете са все към езици свързани малко или повече със славянския език.

Латинските са съвсем различни, както семитските, арабските и пр., и пр.

 

Въпросът е, че хора и народи и до ден днешен взаимстват думи едни от други, кога с акъл, кога без.

В случая, в имената на дните от  календарната седмица, е заложена философия, някакво по-дълбокото значение, което е пряко свързано с космологията и сътворението, като символика и отражение.

Хе, виждам че обичаш да парадираш със знания, но за съжаление знанията ти са кухи. Щом смяташ че ти знаеш повече от професионалните филолози давай. Ти ставаш за смях

И какво ми намеси романски езици (не латински!!!)

Само по-горе писа:

преди 4 часа, rurk написа:

....
Ние в България яко сме объркали нещата, мармалад. Не ние конкретно с вас, а тези, които са наложили имената от дните на седмицата, а от там и летоброенето, календара. Те така и го преподават - погрешно. Нищо чудно, че всичкия ни живот е погрешен, объркан, хаотичен.

Обущарю, не по-горе от обувките!

преди 10 минути, valkiria1 написа:

 ......

Четири дни след Йом Кипур започва Сукот ,който е весел празник.  поздравът за Йом Кипур е " Дано да бъдеш записан с добро в книгата на живота "  Звукът на шофар-а известява края на празника.

Нека името ти бъде записано с много добро в Книгата на живота

(Шофар след края на празника )

преди 17 часа, rurk написа:

Хората в желанието си да утвърдят себе си, или/и своята вяра/религия, стигат до там, че да се държат пренебрежително към останалия свят и често развиват нетърпимост, ненавист и омраза, високомерие.

Като човек, който в желанието си да утвърдиш как виждаш света, ти си единствения който реагира толкова първосигнално към същите "тия", дето според теб са "нетърпими, ненавистни, високомерни и омразни". Дори и те да са такива, защо не ги оставиш далеч от оценките и думите си. Защо не ги оставиш сами на себе си... Ти си праведен, ти си виждащ, истинен, знаещ... какво пречи всичко това да се завърти около личното ти пространство, а е нужно неговото непрекъснато утвърждение, чрез налагането на схемата "вие сте..... щото аз ви го казвам че е така...".

С тия напъни да повтаряш посланията си към "четящите" отново и отново, с типично пасторски уклон, ти си присвояваш дори ролята да си "читател и говорител на Книгата на Живота" чрез идеята че имаш мисия да четеш на незрящите какво е написано в "нея". Не се ли сеща "народния учител и будител" че си навлича "карми" с упоритостта и напъните си за квалификации и прилагателни?

Да ползваш "благословии" и да пожелаваш "отваряния на сърца, очи и умове"... но малко забравяш че трябва първо с твоите такива да почнеш. Иначе се превръща в цирк. А това те поставя в ролята на публичен клоун. Дори клоун, умния такъв може да си позволи самоирония, да се насочи към ролята си... и така да предаде съвсем друго послание. Но не - твоето е типично детско, елементаризирано и твърде наивно. Поне да беше осмислено, да беше осъзнато. А то дори това не е.

===============

Няма по-елементарен начин думичките да се ползват за аргумент за смисъла им. Буквите и думите са символи и са функционални заради договореното им значение от ползващите ги. Те нямат своя обективна и независима същност и значение. В "ала-бала-ница", може да се договори взаимен комуникационен код и именно той да е съдържанието и смисъла, а не буквичките и звуците да са сами по себе си носещи значение.

Няма "истинен език". Няма такъв, който да е свещен, да е задължително "древен". Няма такъв, който да не е измислен за целите на общуването. Общуващите го съставят за да реализират нужди и потребности, сред различни ареали и особености, сред различни времена, култури и нрави. Наивно е сред всичката тази условност и относителност, някой да търси да се подпре отново и отново заради нуждите си от "абсолютност и крайност".

А опита българският език да се представи като "славянски" е относителен и условен, според ползваната схема и подреждане на езиковото наследство на планетата. Според друга система за разглеждане, същия "език" може да се квалифицира като "друг". Обаче нуждата на някой си е да си присвои условното като истинно и абсолютно, дори с дъвченето на "семантики". Да го направи крайно заради нуждите си от такова.

Редактирано 12 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Светото Квантово Евангелие

Глава 2
2:1 Колкото по-нагла е една лъжа, толкова повече й вярват.

посвещава се на херцогинята от Берковица

Всеки мъж е бил дете, но някои израснаха с идоли за супер-мъже. В детските им стаи висяха постери на ван Дам, Шварценегер, Сталоун, Лунгрен. Постерите бяха предимно черно-бели, защото технологията на прекопиране по онези времена предлагаха толкова. Те обаче не бяха подписани, пък и никой не се интересуваше от автора им. Днес с сигурност може да се заяви, че това е фотографа Йони Хаменахем. По името ще го познаете и определено не е чукча, ни конгоанец. А кой създаде този Олимп от звезди? Менахем Голан и Йорам Глобус бяха пионерите! И пак, ни чукча, ни сомалиец. Двама братовчеди от Израел осъществили американската мечта! 1979г–1985г е златната ера на Golan-Globus компания под логото Cannon Group. Култови заглавия като: "Американски нинджа", "Отряд Делта, Кобра", "Супермен 4" и т.н. Днес 21 век 2016г най-богатите израелски евреи са пак в Америка. Американската мечта на най-богатия се казва Marvel Studio. Студиото изпълнило очите на милиони деца: "Хълк", "Човекът паяк", "Х-мен", "Тор", "Блейд", "Соломон Кейн", "Електра", "Наказателят" и останалите мега-мъже. Нищо осъдително. Надушили ниша - направили пари.

Achtung! Achtung!

Никакъв "Списъкът на Шиндлер" не е имало! Либерализмът даде възможност на всеки да интерпретира свободно историята и да филмира своето виждане, чийто място е под знаменателя - художествена измислица. Спокойно може да лепнете тук и дневника на Франк. Исторически Шиндлер е съществувал, а шепата спасени от него евреи е имала цена - пари или скъпоценности срещу живот. Нека корегираме министъра на външните работи на Полша Гжегож Схетин относно спора, кой точно по националност влиза пръв като освободител в Аушвиц. Вратите на лагера първи отваря майор Анатолий Шапиро, хазар по националност. Не ме напуска асоциацията, че хазар ми звучи като гъзар.

Списъкът на Шиндлер е поредната холивудска кино-пропаганда. Филмът внушава, че роденият на 28 април 1908г Оскар Шиндлер е немски бизнесмен, останал в историята като човек спасил живота на  1200 евреи, намиращи се в наци концлагер по времето на ВСВ. Подвига му екранизира знаменитият Спилбърг, а ролята е поверена на култовата звезда Лайам Нисон.

Да, ама не, колкото и да им се иска на излъганите или лъжещите. Събитията в филма са силно изкривени от реалността. Шиндлер не е бил никакъв герой, а просто използвач забогатял от безутешната съдба на евреите. Шиндлер е судет и член на Судетонемската партия! Роден в чешкия град Скитави в немско семейство. В младостта си получава прякора "Мошенник" за участите в далавери и авантюри с парични преводи. Обвинен е от чешките власти за сътрудничество с Абвера и шпионаж в полза на Третия райх. По-късно през 1956г Шиндлер признава този факт, воден от патриотични немски чувства за присъединяване на Судетия към Империята, но истинския мотив е бил "да припечели". Шиндлер попада в чешки затвор, но месеци по-късно е на свобода и се преселва в Полша. Там става фабрикант на емайлирани стоки за бита под покровителството на ГЕСТАПО. Шиндлер давал подкупи срещу разрешение да наема евреи обречени на смърт. Този ход се преписва като откуп на евреи. Когато Шапиро влиза в лагера, Шиндлер успява, да получи разрешение, да премести фабриката си в Чехия. Този момент ражда знаменития списък, а малко преди края на войната той откупва още 200 евреи поради остра нужда на производството. Само че, по това време Шиндлер е бил в следствието за породен опит за подкуп на есесовец. И тук историците казват за 9 списъка за транспорт на концлагеристи от Краков в Брненец, но техен автор е някой си Голдберг съкооператор на Шиндлер. Бившата жена на Шндлер - Емилия подтвърждава тази версия и че всичко се е правило за пари. Шиндлер е бил женкар. Постоянно лъжел жена си. От нея няма деца, но има две извънбрачни.

Евреите са били най-евтината работна сила - работа срещу живот и това е била единствената цел на мошенника. Много от работниците си той печели на покер срещу есесовци. Шиндлер е бил класически далавераджия.

Вместо да демонизра тази персона филмът застава зад личната мифологизация на Шиндлер, защото ако има спасени от този списък, то те са не повече от 50 на брой. След войната Шиндлер създава мита, че помагайки на евреите се разорява и издига намерения за компенсации вследствие на войната. Този мит попада пред очите на Томас Кинийли, публикувал през 1982г книгата "Ковчегът на Шиндлер". По-късно през 1993г този ковчег филмира Спилбърг. Но чест за Томас Кинийли, който с малки букви напомня, че всичко в тази книга е плод на художествено въображение, нещо което Спилбърг пропуска.

След войната Шиндлер емигрира в Аржентина. Еврейски организации свързани с Холокостта стават спонсор на неговата емиграция и нов живот. Подхваща бизнес с нутрии, но се разорява. Изоставя жена си в Аржентина и се връща в Германия. Прави 17 визити до Израел, като първото е през 1961г. Година по-късно в негова чест е посадено дърво в Алеята на Праведниците на Мира. Пропива се и умира през 1974г от рак. Оставя завещание, да бъде погребан в Израел, което бива изпълнено. Прахът му е пренесен в Израел на католическо гробище в Ерусалим. Над плочата има надслов ""На незабравимия спасител от 1200 евреи". Някак странно изглежда, че израилтяните издигат живота му в култ едва през 1993г. Защо не в самото начало през 1958г?

За хората включили мозъка си на "Schindler's List" по-му приляга "Swindler's Mist". За Спилбърг първа радост, защото най-после печели Оскар. За подрастващите израилтяни това е филмирана истина и прословутия списък е окачен в Яд–вашем.

Мда, учениците в Израел учат еврейска история. Историята им учи само за евреите. Римска империя, Наполеон, ПСВ, ВСВ всичко това през призмата на еврейството. И за учениците 1:1 е написано, че САЩ побеждава Третия Райх и че САЩ освобождава концлагеристите. Ни ред за Сталин, Червени армии, Сталинградски битки и прочие нееврейщина. Равините пък изобщо не искат да чуят за 9 май 1945г и ако нещо такова е имало, то следва да се празнува по еврейския календар, а там е манджа с грозде. Тогава за какъв чеп се реже горите на Амазония. Може и без буквари. Идва някой Хайм Голденберг от Щайнберг-Бродърс и филмира по свитъци от синайските мъдреци как предводителя Максимус на Феликс легион се оказва извънбрачно дете на Сара Мордехай. И иху аху наш човек, и  всички в хепиенда.

И повярвайте. Никакви 28 панфиловци не е имало. Грешка в съветски пропаганден вестник ражда тези герои, които получиха втори живот пак благодарение на братята от Холивуд. Народът е жаден за герои и Сара Мордехай ще ги роди.

 

преди 2 часа, Profruit написа:

И повярвайте. Никакви 28 панфиловци не е имало. Грешка в съветски пропаганден вестник ражда тези герои, които получиха втори живот пак благодарение на братята от Холивуд.

Писах преди час или два, но постът ми не се постна, което ме прави подозрителен – възможно е да е бил заличен от Мосад. Но с риск да провокирам глобалните ционистки конспиратори, то ще споделя повторно това, което написах, доколкото си го спомням.

Преди всичко, то не само, че не е имало 28 панфилофци, нито списък на Шиндлер, но (за най-голямо разочарование на невръстната аудитория), то и 300 спартанци не е имало, а какво остава за Влад Цепеш (Дракула), Марко Кралевити или крал Артур. В смисъл, имало ги е, но не така, както са представени в легендите. Какво от това, обаче? Имам предвид, че в някоя паралелна реалност, то е възможно те да са извършили подвизите, които им се приписват. В такава успоредна времева линия Джон Кенеди е разкрил договореностите между Белият Дом и ЕТ, сключени от Айзенхауер и не е станал жертва на атентат. Примерно.

Следователно, няма нищо сензационно в историята разказана от Profruit. Хората имат нужда от митове и създаването им не е патент на Холивуд, Боливуд или еврейските лобита в артистичните среди.

Редактирано 17 октомври 20169 г. от scepsis108 (преглед на промените)

на 11.10.2016 г. в 7:39, rurk написа:

"събота" в българския език се появява като чуждица и се видоизменя леко - шабат>сабат>събота.

Събота е Древна българска дума и едва след това е била взаимствана от араби, латини, евреи.

Единствено в българския език може да бъде проследена етимологията на думата Събота - Божи ден или просто ден за усамотяване с Бога. СъБаТа означава Със Богинята Майка (Ба), а "-та" е типично българското окончание за женски род. Бата буквално означава Бабата, Богинята Прамайка и Създателка на всичко. В древността дедите ни Древните българи са почитали 7мия ден от седмицата като ден за усамотение с Бата / Богинята. Дедите ни са били много по-духовни хора от нас и единствена цел на живота им е било постигането на единение с Богинята, а не трупане на богатства. Ето защо и в Библията е казано, че Бог е творил 6 дена, а на седмия седнал да си почине.  И същото заръчал и на човека. А в Библията е препредадена Древнобългарската първа човешка духовност,  станала основа на всички днешни световни религии. Днешното наименоване на дните на седмицата е похристиянчено и Събота нарочно е изнесена като 6и ден, за да се унищожи Древнобългарската духовност и мъдрост. Дори и българската дума за седем означава точно това - седам (сядам) с Богинята / Бога.

на 11.10.2016 г. в 17:10, valkiria1 написа:

 Предстои Йом Кипур. Най-важния ден за всички изповядващи иудаизъм. Денят на покаянието. Тогава е обявено ,че е получена прошка заради греха със Златния телец.

Празникът на Йум Кипур също е отражение на еврейския произход от Древните българи. Думата Йум първо в арабския език, а след това и във възникналия като разклонение от арабския език еврейски език, означава Ден - Я у Ма има точното значение Небесната светлина (Я) у Ма (във Богинята Майка - У Ма). Денят е бил считан за Светлината на Богинята. Значението му Ден / Дан на днешен български език означава същото - даден ни от Богинята. 

Кипур идва от арабската дума Кабир, като "б" е обеззвучено в "п", което често се наблюдава при производните езици - за пример гръцкият език, обеззвучил повечето съгласни в Древнобългарските имена на градове, села, богове в днешна Гърция. Йум Кабир означава Велик Ден. Самата дума Кипур / Кабир идва отново от Древнобългарската дума Ка-Ба-Ра, където Ба Ра означава Богинята Ра Създателката на света. Кабир / Кипур означава по древното си значение Божествен. Йум Кипур - Денят на Бога / Богинята. 

При юдаизма обаче, както и при християнството, а също и при исляма, се счита, че с външни ритуали, с пости е достатъчно да се свържеш с Бога. За съжаление един Йум Кипур не може да освободи човека от алчността му по Златния телец. Както и убийството на Исус не може да освободи грешните от греховете им: алчност, завист, яд и др.

Редактирано 18 октомври 20169 г. от Aliya (преглед на промените)

на 12.10.2016 г. в 11:05, _ramus_ написа:

А опита българският език да се представи като "славянски" е относителен и условен,

Няма такова нещо като славянски език, както няма и славянски народ. Терминът славяни е измислен през 12 век от църквата, а по-късно е наложен от Екатерина Велика в опитите й да скрие българските корени на руския народ!

Самата дума славянин е българска и означава Славещият Ян, където Ян означава Светлото небе. Знае се, че Древните българи са Хората на Светлината и Слънчевата духовност, а Ян са наричали младото слънце в месеците Януари и Февруари, нарастващо по сила след деня на Зимното слънцестоене, в който ден Слънцето според тях се новоражда за нова годишна обиколка по небето.

преди 3 часа, Aliya написа:

 единствена цел на живота им е било постигането на единение с Богинята, а не трупане на богатства. Ето защо и в Библията е казано, че Бог е творил 6 дена, а на седмия седнал да си почине. 

Последно, Бог или Богиня? Този въпрос винаги ме е обърквал. В патриархалните традиции се говори за Бог, а в матриархалните – за Богиня. Редно е да се изясни какъв е случая. Не че нямам обяснение. Имам няколко дори, но за мен е интересно да науча твоето мнение.

Това със "сядането" също леко ме смущава – в смисъл къде е седнал и върху какво? Подобно питане може да прозвучи наивно, но то е породено от твърдението ти, че на седмия ден Бог или Богинята решил/решила да си почива.

Разбира се, като се има предвид, че в позната ни Вселена има към 100 млрд галактики, които са само няколко процента от всичко съществуващо, а останалото е тъмна енергия и материя, то Бог или Богинята, които са сътворили всичко това, несъмнено е трябвало да си дадат отмора. Разбираемо е.

Редактирано 18 октомври 20169 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 16 часа, Aliya написа:

Знае се

от кого се "знае"?

Да кажа, че тия игри с думички, срички и смисли... са изключително пластични за нагаждане. Защо не е Славян-ин да е обратното - слав-ин-ян. Чрез различни игри по буквички и срички може да се аналогизират странни до абсурдни положения, например ПРО-Слав и ПРЕ-слав да са сходни и да сродява историята на българската историческа столица с бившето село до Пловдив, вече негов квартал.

Съвсем импровизирано ще кажа, че славянските племена не са измислени от църквата, нито е в 12 век. Те си имат произход, корени и история. Името им е обобщение на няколко фактора, произхода на името няма нищо общо с никоя църква. Разбира се че са племена които имат своята история миграция, възход, култура и падения. И че както и всичко друго са били ползвани за пропагандни и политически игри за целите на едни или други интереси.

Друг е въпроса че т.н. "руски народ" всъщност е изключителна мешаница, точно както е в населението на днешна България. Колкото до това да се величае и идеализира "българското"... това вече дори не е модерно, нито оригинално... а издава компенсация на национални комплекси - т.е. проблеми в идентичността.

Просто си намерила поредния обект, който да обожествиш и вкопчиш за него - досега само във времето на моето участие в КАЛДАТА ти си била фанатизирана защитничка на няколко вече различни... религии и това лесно може да се проследи и отбележи от всеки тук. В този смисъл... с идентичността си имаш проблем и това не се е променило, вероятно няма и да се промени. НО.. нямаш никакъв шанс да си намираш основания и аргументи от този тип сред сериозни и интелигентни хора.

Не че тия думички ще променят нещо, ти си караш по пързалката на живота, това ти е начина, това са ти потребностите... Но да имитираш и нагласяш логика и аргументи - за към теб си и пиесата и житейския ти сценарий, може да мине. Но не повече...

Редактирано 19 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 3 часа, valkiria1 написа:

Познай колко инженери, лекари, адвокати и представи си учители лайкват постовете и. По -голямата  част. Писах затова преди време.

...или хора, които се представят за такива. Значи аз общувам основно с такива хора на работа и не, че няма хора, които са да кажем необичайно нерационални, ама са дребно малцинство.

П.П. горе долу толкова вярват и, че възрастта на земята е четирицифрено число по десетичната бройна система (ама не можах да се сдържа ама...)

Редактирано 19 октомври 20169 г. от flare (преглед на промените)

преди 12 минути, rurk написа:

...

А, колко рационално ти се струва да съдиш някого просто така, по националността му? Или по етническа и верска принадлежност?

Редактирано 19 октомври 20169 г. от flare (преглед на промените)

преди 15 часа, rurk написа:

Чеда на дявола!

Не е никак добре.

Запомнете това!

Кои... точно  да го "запомним"... Това ли са за теб "съждения"... 

Николай, пред кого мислиш че ги редиш тия проповеди бе човек? Ми нали пишеш че преподаваш, нали компрометираш по този начин и онова, което правиш и същото придобива бутафорен вид - и йогата и дао и будизъм... язък за претенциите, след като доникъде не са те довели...

Виж се къде си, защо главно във вечерните часове те налягат тия кризи и те хващат карастанчовите - нито чуваш, нито виждаш... нито четеш. Тече сценария, пиесата върви, някъде там пред личното огледало - не виждаш ли в думите си че говориш за неща "сякаш си бил там", сякаш си свидетел и от първо лице си ги разказваш... Тва няколко човека толкова сте се потопили сред религиозните си филми, че като ви налегнат кризите и потъвате в "черните дупки"... Едни сценарии за "българите като божествените деца и самите те повече богове от създателя си... ", други - като проповеди на мисионери, то библейски... Не е ли останал поне от време на време някакъв остатък от обикновен "здрав разум" - поне да се види кой какви ги е надробил сред собствените си думи.

Не е чудно защо тази тема привлече толкова психотични хора и всеки търси да намери в нея поле за изява на екзистенциалните си вътрешни филми, сред които живее. Не се ли сещате че по филмите се разбира тоя, дето живее сред тях, защото "двете" са във взаимно единство?  Не знам дали се сещат и тия, дето четат, но според повика на някои защитни механизми, решават че това написано не се отнася до тях... .

И все пак - има религиозни хора - добре, винаги ще ги има. Това си е част от човешкото и хората. Но когато маниакалното се проявява през каквото и да е - няма начин да не мине в религиозно. Най-големите проблеми на всички религии, през всички епохи и религиозни разновидности, са маниакалните им последователи. Маниите и психотичното са онова, което обезличава всяка стойност в религията, а няма начин как да не се свържат, защото религията е начина на такива хора да се уловят за нещо в пропадането си навътре в "психичните си ями".

Маниакалния човек е без значение за коя религия или идеология ще се вкопчи, той довежда това до крайности, до твърде криви отклонения, само защото той носи това в себе си. Носи огромния си страх, който поражда и всичко останало сред отражателната си форма на "свят", сред която е и самия СТРАХ. И така се капсулират - пораждащото, с породеното ...едното към другото в здравата си прегръдка... сякаш "до края на света".

Редактирано 20 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Той - Шохен, а тя - Шхина...

 

По дефиниция "Каббала" означава "Изпълване" (със Светлина от Твореца) и се лежи на възглед, че Творението, което е наречено "съсъд" е отделено от Твореца, от Светлината Му.

Има и други имена, дето се наричат тези неща, например "Шохен и Шхина" (подобно на Пуруша и Пракрити):

"Книга “Зоар” говори: “Той - Шохен, а Тя - Шихина” и е необходимо да обясним казаното.

Известно е, че във Висшия свят няма никакви изменения, както е написано: ”Аз своето А-ВАЯ (Име) не меня.”. И всички имена и изменения възникват само от усещането на светлината в килим, явяващи се желание за наслада, включени в Малхут - корена на творението. И оттук всичко слиза до нашия свят, към творенията.

И всички тези стадии, започвайки от Малхут, явяваща се корена за създаване на световете и завършвайки с творенията, се наричат с името Шихина. А всяко поправяне се състои в това, че Висшата светлина ще засвети в тях с цялото си съвършенство, и тази светлина, осветяваща килим, се казва Шохен, а всички килим общо се наричат Шихина. Светлината Шохен - запълваща Шихина и се нарича светлина Шохен, защото обитава (шохен на ивр.) вътре в килим, а съвкупността от всички килим се нарича Шихина.
Докато не засияе в тях светлината в окончателното си съвършенство - дотогава това се нарича “време за поправяне”, в което ние ще направим поправяния, позволявайки на светлината да напълни изцяло творението. А дотогава, ще считаме Шихина “в изгнание”, тъй като няма съвършенство във Висшите светове.

И в нашия, най-нисшия от световете, Висшата светлина трябва да напълни желанието за наслада, чието поправяне се нарича “получаване в името на отдаването”. Но докато егоистичното желание е пълно с низки и безсмислени страсти, в него няма място за великите разкрития на Твореца. А сърцето, вместо да бъде вместилище за Висшата светлина, е станало място за отпадъци и нечистотии, т.е. напълно е потънало в долни желания.

И това се нарича „Шихина в праха”, т.е. тя е унижена така, че е стъпкана в праха. И така, всички и всеки пренебрегват святостта и у тях няма никакъв стремеж и желание да я вдигнат от праха - а избират низките ценности. И те доставят страданията на Шихина и така не и дават място в сърцето си, което би станало обител на светлината на Твореца"

"Светлината от Твореца" се нарича и "Светлина Хохма":

"Чуто през 22 Адар (9 март 1953г.) в Тел Авив

Пита се, защо трябва да се привлича светлината на мъдростта, означаваща знание, ако цялата ни работа става с вяра над знанието?

И обяснява: ако праведникът на поколението не притежава знание, то народът на Исраел не би могъл да работи с вяра над знанието. Но именно по това време, когато праведникът на поколението привлича светлината на мъдростта (хохма), тогава знанието (даат) свети на народа на Исраел.

Така и в човешкото тяло, ако мозъкът приема и знае, какво иска човек, то всичките му органи действат, изпълнявайки функциите си и не се нуждаят от никакъв разум – и ръката, и крака, и всички останали органи действат и изпълняват това, което им е възложено. И на никой няма да му дойде в главата да се замисля и да каже, че ако ръката и кракът имаха свой разум, то биха работили по-добре.

Но за органите на тялото не е важен собствения им разум, защото те се оценят по силата на мозъка. И ако мозъкът притежава велик разум и може да действа с пълна вяра, има всичко необходимо и не се нуждае от никакво допълнително знание."

Това е тъй наречения "Път на Гълъба", в последствие де, след като човек е приел Кръщението с Вода, след като е преминал през Кръщението с Огън и след като в него се е случило "Възнесението".

Така, по същия начин кабалистът се обръща към Твореца, в отговор на което Творецът му изпраща от Светлината си (Светлината Хохма), на която Светлина получаващия отвръща със Светлина (Светлината Хасадим) - твоя от твоих.

"Йоан 15:8-16
В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

Йоан 1:16
И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат;"

на 18.10.2016 г. в 19:46, scepsis108 написа:

 

Последно, Бог или Богиня?

Това със "сядането" също леко ме смущава .

Човек, който има проблем да разбере същността на Бога, винаги търси някаква Негова форма, за да се вкопчи в нея И много държи Бога да определи: Мъж ли е, Жена ли е!?:) Или както се пее в хубавата българска народна песен "Лале ли си, зюмбюл ли си?" ...

За Древните българи, първите човеци на земята, Бог е бил повече Жената Майка, Създателката и Вседържителката на живота. Защото дедите ни са били хора със силно развита интуиция и са виждали Бог като Всеприемане, Любов, Закрила и Майчина грижа. И няма как да видиш Богинята по друг начин, ако си се докоснал поне веднъж до истината на Съзиданието.

По-късно, с промяната на земните условия на живот и разселването на Българите около Земното кълбо, страхът постепенно е започнал да прониква в човешките умове поради загуба на връзката с Божественото. Така например Древните българи скитите, заселили първи Близкия изток е трябвало да се сблъскат с един все по-суров пустинен климат, в който е оцелявал само най-силният. Това е довело да закоравяване на човешкото сърце и до налагане Правото на Силния над това на Слабия и беззащитния. Постепенно Вселюбящата Майка Богиня е заменена от образа на суровия и строг Бог Отец, който наказва безмилостно. Жената е превърната в придатък на дома, но Нейната роля на Мъдра и Любяща закрилница на живота е отречена. Апогеят на това антибожествено и античовешко по своята същност развитие можем да наблюдаваме в днешните антиженски гейски времена, в които Жената е унижавана, малтретирана, дори направо отричана като Създателка на Живот. Бих казала дори, днес е поведен Геноциден поход срещу Жената! Пази Боже в Гейски времена да живеем. ...

Бог според мен е и мъж, и жена, и дете, Той е Всичко и Всеки. За Древните българи обаче Той / Тя винаги е бил Личност, а не тълпа. Божествеността е Абсолютната субективност според всички просветлени, стъпвали някога по нашата земя.

Но за да разбереш това и да се свържеш с Божествеността, ти трябва Седене / Садана го наричат в Индуизма), т.е. трябва да седнеш сам със себе си и да се вгледаш в душата си. Да оставиш търчането по външните шаренийки, амбиции за себедоказване, за изпъкване и трупане; и просто да разбереш Кой си всъщност!

За това и Древните българи са въвели Сабат /Шабат го нарекли евреите/ - за да се уединят Със Бата Богинята Баба / ПраМайката/ и да се свържат с Божествената й любов. Затова и са кръстили свещената си книга ТаРа на името на Богинята Тази Ра единствената! Кабала от своя страна буквално означава Принадлежащ (Къ) на Бал Древнобългарската богиня на светлината и кръстница на Българите. Кабала е чест от Божествената мъдрост на Бал Богинята.

Всяка глава в Тара са нарекли Параша от Древнобългарския Бог на Божественото съзнание БаРаАз / ПраАз - Пра съзнанието на Богинята. Защото всяка дума от Свещените книги било то Тара, Библия, Коран трябва да бъде получена от Божественото съзнание, тя не може да е дело на човешко умозрение.

Впрочем в Индуизма, също възникнал от Древнобългарската духовност по подобие на Юдаизма, Параша / Пъръша / Пуруша е именно Божественото съзнание ПраАз-ът.

П.С. Благодаря на Валкирия, че наднича в блога ми и се интересува от написаното в него.

Редактирано 27 октомври 20169 г. от Aliya (преглед на промените)

Цитат

За Древните българи, първите човеци на земята...

А аз искам да попитам, кое е това доказателство, че първите човеци на планетата Земя, са били българи?
 

Защо въобще задаваш такъв въпрос - нали четеше в блога на "българката". Дори я цитираше. ... А и не става ясно - започваш с това че "искаш да попиташ"... А после направо си питаш. Дай сега да се изясни - питаш ли или искаш да го направиш? Защото има проблем - ако искаш, а не питаш - ще продължаваш да искаш и така искането ще се запази. Ако обаче искаш да попиташ, и вземеш че попиташ, след това искането самоотпада. 

Колкото до "Запитаната" - сега е "българка", преди беше мюсюлманка и цитираше сури и свещени слова от Коран (може да се зачете в съответната тема на калдата). Преди това беше християнка,. цитираше господните библейски слова - както и сега - винаги нахъсано, обяснително и съвсем нагласено. Сега с "българския уклон" се смесват всички досегашни запитания в едно, като се допълват с избиване на "женския комплекс" заради компенсация на идентичност по полови признаци. В този смисъл - фокуса вече е в "женската страна на "бог". Очевидно това е търсения момент. Така, че вече бог... е повече "богиня"... Друго си е "богинята, майката"... Тезите за гадните мъже, дето наказват жестоко, дето воюват и убиват вместо да "пазят" и "създават"... са митовете от които пръкват фенимистките. Според тях това, че са "жени" и това че се определят като такива... било грешно, вредно и трябвало да се промени...  и още купчини от недоумици и недомислици, но пък близо до... "народното светоусещане" и "светопоглед", създадени за да народоугодни.

преди 5 часа, Aliya написа:

Бог според мен е и мъж, и жена, и дете, Той е Всичко и Всеки. За Древните българи обаче Той / Тя винаги е бил Личност, а не тълпа. Божествеността е Абсолютната субективност според всички просветлени, стъпвали някога по нашата земя.

а това просто се оставя да говори само за авторката си. В малкото си думи, съдържащи се в "според мен" стават ясни личното ниво на възприятие и отражение. От друга страна - на пръсти са хората които имат куража да сгафят директно, опитвайки се да се потопят в невъзможната тиня на проблема за "описанието на бог". Щото каквото и да е описание... обрича предварително автора му на гаф.

Цитат

Защо въобще задаваш такъв въпрос - нали четеше в блога на "българката". 

Не, не чета блога й. Да не би ти да го правиш?

А сега сериозно...Има ли Алия някакво доказателство, че първите хора на Земята, са били българи?

това са елементарни неща, но за недомислещите хора сякаш са нещо мнооооого голямо и сложно... Тия положения никъде не се учат. Няма ги написани, няма ги изведени, няма ги и синтезирани. Заради това няма кой да е наясно с тях, особено за хора, които цял живот се основават на онуй, което приемат от социалните си обкръжения и никога не са си позволявали да осмислят предварително зададеното и приетото като окончателни постановки.

Всички хора носим в себе си религиозния си аспект. Той е част от социалния комплекс от инстинкти. Ние се раждаме с предразположеност към всичко това. То сработва и се задейства веднага след раждането (дори и преди него), заедно с това на огромния брой други личности около нас.

Основата на религиозния аспект е вродения рефлекс за приемане, копиране и подражание на поведение, което си е еволюционна програма даваща предимство на социалния начин а приемане на готов опит от социалното обкръжение. Налично е при всички живи организми, като е особено характерно за тия, които са с по--висша нервна система, достатъчно пластична за последствени изменения.

Същинската вяра е такова отношение на личност към света, Живота и Себе си, при което липсва потребност от "доказване". Същинската вяра просто приема границите на живота, света и себе си. Приема ги отвън, дали чрез писано слово, което се приема за границата и окончателното описание на явленията и процесите в същата тая граница... или пък неписан социален тип канон - зададен и идващ чрез социалното обкръжение на същата такава личност.

Във ВЯРАТА има много просто основно положение - личността, която е приела канона за свое самоопределение, ако го е приела безпрекословно отпада необходимостта от доказването на каквито и да било негови аспекти или елементи. Както става ясно и очевидно - точно такива личности са изключително малко... И стават все по-малко... 

===================

Съвсем друг е въпроса, че религиозния тип социална вяра е направена за личности с ниско ниво на адаптивност, остра чувствителност и емоционална неустойчивост. Битието на такава личност среща непрекъснато проблеми, защото същата личност ги носи в себе си. ОСтрата тревожност и несигурност, проявени или "спящи" подават необходимост от ограничени положения спрямо които да се зададе битието на такава личност. Тя го търси като необходимост, понеже такава вече е налична и при множество други като нея личности, те помежду си създават договорени нагласени постановки, които да служат като общи опорни точки, като последните допълнително улесняват социалните взаимодействия и отношения. Цената е единствено, че ги "затварят", но за такъв тип личност, това е единствения успокоителен начин за проявлението й сред битието. Успокояването е резултат от намаляването на границата на тревожност и несигурност, а това се приема от старите дялове на мозъка, като потвърждаващ сигнал че "действията и поведението на личността, са сигурни, след като са валидирани от тия около нея и на тях им е донесло същия резултат. Просто старите дялове на мозъка са програмирани изключително ограничено, но все пак - битието е било адекватно на условията сред които тия програми са били валидни.

Едновременно обаче, при изменение на условията, вместо изменение на поведението на личностите спрямо реалните изменящи се условия, групите хора, обременени от приетите канони, продължават с огромна инерция да репликират следваните готови модели от възприятие, мироглед и отражение. За същите всяко изменение във вече подреденото, те виждат инстинктивно заплаха. А на заплахата се реагира защитно, отново чрез програмираните инстинкти, вградени отново в старите дялове на мозъка на всеки ХОМО, както и на всички други животни с по-висша нервна система и може да се наблюдава съвсем лесно и очевидно...

В край на сметка, най-масовата програмирана защитна реакция е... да се запази валидирания вече предишен модел, защото идентичностите на личностите в самоподобни групи са слети с канона според който живеят. След като интерпретирана заплаха за канона, личностите реагират защитно, като го пазят (като себе си) чрез непрекъснато презатвърждаване, което играе ролята на репликация и нейното поддържане. Налице е типична слятост в отражението - колкото е повече затвърждаван груповия модел и схема на битие, толкова това подава спокойствие и ред в групата. Но живота прави така, че да внася непрекъснати изменения. Докато те са с определен темп на промяна, канона се изменя бавно, като следва темпа на измененията. Но когато този темп нарасне, канона вече не е възможно да ги "следва" адекватно, дори и с голямо закъснение... И настъпва "КРИЗА"  - от идентичността, основана на вярата, се получава към криза на КАНОНА, който играе ролята на "гръбнак и център" за групите личности, които са го приели за център на битието си. По същество всички личностни кризи са следствие от "разкъсването отвътре" - между приетото, постановеното вече, следваното, и тяхната неадекватност и недостатъчност, спрямо конкретика или тенденция. В този смисъл породения КОНФЛИКТ между несъвместимости, ражда изживяването за тревожност и страх, несигурност и нетърпимост... Всички тия вкупом са съставките на явлението СТРАДАНИЕ.

Най-характерния белег за хора с ниско ниво на адаптивност е непрекъснатия уклон към "едно време". За тях инстиктивно и подведени от първисигналните кодове, за тях изглежда че щом предишния ден вече е минал, а те са живи, ако същото се повтори и в "днешния", значи че това е гаранция за същото... Това се проектира и уголемява в мащаби - истории, митове, легенди .... за да се привиждат изгубените идеали, които от "сегашното" не могат да се намерят и се търсят в "миналото и проекции за бъдещето"... За такива хора винаги някъде в СТАРИ ВРЕМЕНА са истините, живота, смисъла... За тях всичко, което в "сегашното" не им достига, най-лесния и инстинктивен начин за компенсация са бляновете за "старото време"...  Причината е изключително проста и естествена и отново се основава на програмираните кодове в старите дялове на мозъка. Покриването с интелигентност, имитацията на "мислене" или "логичност" са напълно компрометирани и е лесно да се уловят чрез различни прийоми. Въпроса е, че защитните инстинктивни програми създават много сложно реализиран комплекс от психични явления, които непрекъснато затварят и ограничават периметъра на "защитаващия се".  Следствие от което е и факта, че на него не му изглежда въобще като "защита', всички изменения му се струват естествени... дори не са изменения. Всичко му се струва обикновено, очевидно, ясно... Докато, не се намеси взаимодействие със страничен субект извън неговата система от опорни точки, който да му е достатъчно ясно, да е подготвен и опитен, който да подаде нужната възможност за "сравнение". Докато защитната програма прави точно обратното - търси "резонансни", търси "подобни" личности. Но организирани в единомислие и единоверие помежду си, те непрекъснато подават кръстосани сигнали един на друг и по този начин презатвърждават груповите си илюзии, преминаващи в лични такива.

А в среда на "друговерци" те се интерпретират като предварително "враждебни", най-малкото защото са носители на "друга вяра". Защото те също смятат че "тяхната картина на света е единствено вярната и правилната".

Всичко това рефлектира обобщено и в много сложни "плетки" към цялата човешка ситуация сега, сред целия глобал.

Редактирано 28 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

може би... а може би не.

Нали знаеш за кого "сложното" изглежда така... ? А и има принцип на съответствието - сложното върви със - , и е съответствено на -,  "сложното". 

В същия смисъл е и следващото - умува онзи, който има с какво да го прави...

Всъщност ЖИВОТА е отражение на изключително сложния свят в нас и о около нас. За много хора, същата картина е "проста" - имат уклона да я обясняват с няколко думи, с няколко изречения... или само с една или няколко книги... или пък - с бог.

Какво да се прави - Живота е огледалото на Оглеждащия се през него. Някои го виждат "просто", други "сложно"... дали пък отражението не показва кой е ОГЛЕЖДАЩИЯ се???

----

Всъщност да - СТАТУКВОто е събирателно на начина по който всеки настоява за "днес", да е повторение на "вчера". Утре-то - да е като вчера и днес. Всеки несъзнателно иска да повтаря вече случилото, защото то му е познато и щом го е преживял, е безопасно, е обяснимо, е известно... Всичкото неизвестно от "утре" се натискаме да го обясним и представим с "днешното и вчерашното". Това е инстинкта за репликацията, избиващ в повтаряне. Религията е най-констрастния пример за него - всичко да е както е било... щото истината е някъде сред древните, дето били мъдреци... А древните няма какви да са били по-различно оакани от всички тия, дето са днес. Всичко е толкова отдалечено от днес и тук... само и само да става за проекции... и идеал за повторения.

ЧИст инстинктивизъм, колкото и да се раздува  и боядисва с познавателни и логически имитации и стъкмистики, уклона му е винаги да се презатвърди. Днешното разбиране дори, иска да е и "утре"... СТАТУС КВО е само израза.

Един обикновен и животински страх, живее сякаш за себе си. Вече няма от какво, но продължава да се генерира и да живее през толкова милиарда хора. Нито времето, нито местата, нито условията и измененията им ги интересуват. Като не се намира реално, се сънува, конструират се светове, измислят се описания, строят се конструкции от какво ли не - само и само СТРАХЪТ да живее... да го има...

 

Редактирано 28 октомври 20169 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 2 часа, valkiria1 написа:

 

Много интересен повод за дискусия.

Кой ще посочи защо тази картинка е едно голямо неразбиране и непознаване на двата празника?

А сега де?Би ли обяснила?
Интересно  ми стана след като прочетох това:

Цитат

Цитат

За евреите истинският смисъл на празника е победата на шепа еврейски бунтовници над най-силната тогавашна армия, завладяла целия Изток.

 

 

преди 42 минути, valkiria1 написа:

Ще обясня.

Нека изчакаме да видим дали някой ще се сети за дълбокото несъответствие между двата празника и защо тази картина е нелепост  ..и да  цитата ,който си дал е сериозния жокер за това.

 

 

Това е шега, заигравка с двата празника(некоректна на база различията на религиите), които и по дата съвпадат, празнуват се като семейни и децата получават лакомства. Това бяха приликите.

Разбира се, че има и огромни несъответствия между причините за празниците. Исторически празник на евреите и началото на новото летоброене за християните.

Още повече... самото отъждествяване на дядо Коледа(св.Николай) с Рождество само по себе си е несъответствие. Този символ(дядо Коледа) е възникнал доста по-късно и носи заряда на съпричостността, на благотворителността, тържество на доброто.

Така, че единствената причина авторът да омеша по този начин символите на двата празника е (вероятно) желанието му да покаже, че няма значение какво празнуваме, важното е да сме добронамерени и да се уважаваме един-друг.

 

Редактирано 27 декември 20169 г. от Нел (преглед на промените)