преди 2 часа, witness написа:

Ами да де Днес пък четох, че според православното богословие същността на Бога е безсъщностна, така казано. Или още как беше... "свръх-същностна скритост". 

Защото, нали, както е в ев. от Йоан, Бога никой никога не е видял, единородният Син, той го обясни. Мхм.

Кой е посредника между Адонай и човеците, Валкирия? Защото без посредник не може, обърни внимание на този важен пункт. Между Твореца и творението има безкрайна пропаст, кое според юдаизма е мостът, връзката? 

И от какъв зор пък няма да може без посредник.Точно обратното е.Ако един Абсолют не може без посредник, то той не е абсолют.И откъде накъде м/у Творец и творение има безкрайна пропаст?

преди 12 часа, badr написа:

И от какъв зор пък няма да може без посредник.Точно обратното е.Ако един Абсолют не може без посредник, то той не е абсолют.И откъде накъде м/у Творец и творение има безкрайна пропаст?

Не го казах, защото ми харесва или за да споря, а защото пропастта между творец и творение се постулира в юдаизма. И в християнството съответно. Ако не вярвате, може да проверите. В юдаизма връзката е еврейският народ като единствен осиновен, като носител на необходимия за познание и изпълнение волята на Всевишния инструмент - безсмъртна душа, или т.нар. "допълнителна еврейска душа", с която останалите човеци не са надарени. За християните безсмъртната духовна душа се придобива единствено в и чрез Христос. 

Не е Абсолют също ако го мислим действащ, защото тогава би бил подложен на промяна, а Абсолютът е неизменен, вечен и т.н.; той е свръх-чувствен, свръх-разумен, над-логичен и не може да бъде познат от тварния интелект, обаче и ти Бадр със сигурност го знаеш, предполагам, че ислямското богословие твърди нещо такова. Дори най-великият пророк на евреите Мойсей, на Синай първо трябвало да влезе в "мрака", тоест в божественият мрак на незнанието. 

преди 14 часа, 3,14 написа:

Троицата е възможност за опознаване на непознаваемото. Имаме безличностен Бог Отец, от една страна, имаме женски принцип Светия дух, от друга, и, от трета, личност - Синът Божий, което ни обезпечава с безкраен семиозис - онова, което съществува независимо от семиозиса, онова, което независимо е… е материята с нейната подчиненост на правила и личността, която интерпретира първите две и ги трансцедентира.

Ох, не...  Нито Отецът е безличностен, нито Св.Дух има определен пол, както и другите две лица, или ипостаси. Според догмата имаме Едно божество с три лица и с една същност, неразделно и неслитно. Проблемът е, че както още в началото се подчертава винаги - тайната на Троицата е недостъпна за разума, за тварния човек, но е достъпна в опита чрез, посредством нещо, наречено "нетварни енергии". Сега аз като пиша да не излезе, че имам някакъв опит в това. Цялото православно богословие е, както казват, основано на опита на обожените, на боговидците и всички особени понятия и формулировки са били изковани за няколко века, въпреки очевидната трудност и невъзможност, заради появята на различните ереси и неправилни тълкувания на този опит. Според него, в него, те "виждали" една светлина, която е три светлини, или три светлини, които са Една... нещо такова казват. Но дори и най-точната формулировка на троицата не е троицата, както и името на някое от лицата не е самото лице. Казват, че в този опит на приближаването към Бога изчезват всички значения, молитвата спирала, а познанието е над-дискурсивно, както пък добавят учените редактори. 

Много смешно си звуча на себе си обаче като се опитвам да преразказвам богословски статии, затова да спра, пък и тук нали се пише за юдаизъм. 

А, да добавя, че в край на краищата наистина споровете са безсмислени, щом тайната си остава тайна, а възможното за човека разкриване е достъпно само след вътрешно преображение, същностна трансформация чрез борба със страстите и т.н. 

Редактирано 29 декември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 14 часа, valkiria1 написа:

• Он открывается через пророков
• Моисей наивысший среди всех пророков

Добре де, и аз казах, че Бог се откривал чрез пророците, но въпросът ми беше чрез какво се е откривал на самите пророци? Епизодът с къпината да вземем, първо се появява Ангел Господен и после говори този Ангел, Малак Яхве, като самият Господ. Там и другаде е същото. Та с кого всъщност общуват Мойсей, Авраам, Агар и другите, които в момента не си спомням да изброя, след като са човеци - а общуват със самия Бог? Самият Ангел Господен и Бог едно и също ли са или не са, или едното някак е образ на другото, явявайки се посредник, нещо споделящо тварното и нетварното, съединяващо сетивния свят на материята, пространството и времето и свръхсетивния, безтелесен, над-разумен, извън времето и пространството свят на Духа. 

преди 17 часа, 3,14 написа:

явно се търсят отговори на невъзможни въпроси - възможно ли е в един единствен момент да бъдеш множествен?…

Пак съм аз, който и да е от всичките)

Не е никак невъзможен въпросът, нито отговорът. Ще се отклоня малко, но мъничко - поне според Гурджиев. Нататък може би се сещаш: ние сме множествени по природа, в моментите в смисъл във времето, а целта на човека според религиите (разбира се монотеистичните) е излизане от тази множественост, от властта на "многото мъртви богове" или еони или цикли, в посока на единството и според него в Едното, тук и сега.

Редактирано 29 декември 20169 г. от witness (преглед на промените)

преди 47 минути, valkiria1 написа:

Няма привилегированост, според традицията Тора е била предложена на всички народи, но единствено Исраил се съгласява да я приеме и спазва.

Предложена е на всички народи и на Исраил, но не е предложена на теб лично. Нито на мен. Тук виждам сериозен проблем. Заветът предполага индивидуално приемане и отговорност за спазването му. Аз поне не бих се чувствал задължен за каквото и да е споразумение сключено между някой от предците ми и Бог. Християните са решили този проблем с кръщенето (въпреки че повечето християни не са наясно точно за какво става въпрос, а и са кръщавани на възраст на която не могат да носят никаква отговорност за решенията си). Не знам как е при евреите, може би и те са го решили по подобен начин.

 

Що се отнася до рода на думата Свети Дух, то всичко зависи от гледната точка. Всяко едно нещо може да бъде както водещо (активно) по отношение на нещо друго, така и подчинено (пасивно). Така по отношение на Адонай (което буквално означава господар и по този начин се явява активния, ръководещ принцип) Светият Дух се явява подчинен. Троицата - Отец, Свети Дух и Син, може да бъде интерпретирана по твърде много начини, повечето от които ще са верни. Както всеки друг принцип, този за противоположностите и тяхното единство, може да се отнесе към абсолютно всичко съществуващо.

преди 2 часа, valkiria1 написа:

 Равините твърдят ,че светът е населен от 70 народности. Толкова са и говоримите езици.

No comment, да прощават равините.

Редактирано 29 декември 20169 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 49 минути, valkiria1 написа:

Как да ти кажа, не знам как я възприемаш тая работа с помазването ,защото тоя дух бил заел образа на гълъб.

което не го оправдава ,че  ръси цинизми в темата  

 

- не бяха ачик цинизми  

Ами нали е дух, може да заема всякакви образи, и не е тоя а е тая.

Помазването ми е много странна манипулация. Не разбирам как едно масло, основно зехтин, може да бъде символ на Свети Дух, въобще не мога да разбера смисъла. 

Редактирано 29 декември 20169 г. от valkiria1 (преглед на промените)

преди 4 часа, witness написа:

Пак съм аз, който и да е от всичките)

Не е никак невъзможен въпросът, нито отговорът. Ще се отклоня малко, но мъничко - поне според Гурджиев. Нататък може би се сещаш: ние сме множествени по природа, в моментите в смисъл във времето, а целта на човека според религиите (разбира се монотеистичните) е излизане от тази множественост, от властта на "многото мъртви богове" или еони или цикли, в посока на единството и според него в Едното, тук и сега.

Едва ли целта в религиите е загуба на многообразието/множествеността…По-скоро се гони идеал на единение с Абсолюта, но това "единство" не е ограничено, нали е омнипотентно?…

преди 13 минути, valkiria1 написа:

Как да ти кажа, не знам как я възприемаш тая работа с помазването ,защото тоя дух бил заел образа на гълъб.

Гълъбът е символ на душата, нали затова Светата Душа е изобразявана като гълъбица, сега…може и да го е наакала и от там да е тръгнал ритуалът с помазването. Шегичка. 

преди 16 минути, valkiria1 написа:

което не го оправдава ,че  ръси цинизми в темата 

Въй, аз съм изтървала…Тюх, все последна разбирам.

преди 13 минути, 3,14 написа:

Гълъбът е символ на душата, нали затова Светата Душа е изобразявана като гълъбица, сега…може и да го е наакала и от там да е тръгнал ритуалът с помазването. Шегичка. 

Не е тръгнал от там. Има го и в Стария Завет.

И не е "Светата Душа" а Светата ДушКа .

Редактирано 29 декември 20169 г. от Sleda (преглед на промените)

преди 21 минути, Sleda написа:

Не е тръгнал от там. Има го и в Стария Завет.

И не е "Светата Душа" а Светата ДушКа .

Ето още нещо в тази връзка: Светата Душка

 

преди 1 час, Sleda написа:

Помазването ми е много странна манипулация. Не разбирам как едно масло, основно зехтин, може да бъде символ на Свети Дух, въобще не мога да разбера смисъла. 

Разбрах, разбрах! Макар че стана 10:30 и още не съм си изпила кафето, но се "съсредоточих" (пърдон...).

Нанесената мазнина, зехтин в древността, попива в кожата. Смисълът на Помазването със Свети Дух е, че Той, Светият Дух попива/влиза в човека.

преди 20 часа, witness написа:

Това е въпрос за "будизма", май. Може и празнотата да "има" различни качества, или нещо като полюси.

Много бързо пишете, аз докато се напъвах да изчета това, бяхте изписали сума ти реплики. Та, нали за Духа и Душката, дето и на мен ми стана симпатична, ставаше реч, затова какво исках да питам... чудех се кой всъщност говори в този текст, защо го даде? Материята, богинята-майка, или някой друг? Не четох много внимателно, да си призная. Общо погледнато като става въпрос за разни богове, те би трябвало да притежават и женския и мъжкия аспект. Същото важи и за душата. 

Мълнията, съвършеният ум, другаде е змия. Обаче, Пи, ако разглеждаш някакво основно божество само като женственост (сетих се за края на "Фауст" - "вечната женственост ни възвисява"), не знам защо толкова се радваш на женския си пол. Не че е повод за скръб де, но по отношение на възможностите за реализация според повечето религии, жените сме сме аут. Според Платон например женското тяло е наказание. 

Женският аспект, женската мистика е творчески принцип, живот. Какво като жените сме аут от повечето религии и не само? Дори "Раждането" на Будата е възможно благодарение женския принцип - пробуждането и излизането над дуализма, за които ни разказва и Богинята от свитъците, намерени в Египет.

Spoiler

25.There was something featureless yet complete, born before heaven and earth; 
Silent-amorphous-it stood alone and unchanging. 
We may regard it as the mother of heaven and earth. 
Not knowing its name, 
I style it the "Way.

61.A large state is like a low-lying estuary, the female of all under heaven. 
In the congress of all under heaven, 
the female always conquers the male through her stillness. 
Because she is still, 
it is fining for her to lie low.

Tao Te ching

 

Редактирано 31 декември 20169 г. от 3,14 (преглед на промените)

преди 2 часа, scepsis108 написа:

Toва "Б-г" е съкращение от какво?

От Бог. Изглежда е въпрос на принцип, доведен до крайност - да не се произнася никакво име, да се съкращава при изписване... не знам, така си го обяснявам. 

 

Мо... какво те прихвана пак.

Тоя "женски въпрос" ти е по инерция. Не си ли го надживяла още. В други свои думи обясняваше за "когато си жена", а когато не си... Ами - не можеш да си "жена" и да си човек. Реципрочно - мъж. Не става. Двете са в два свята. За да живееш в двата едновременно е нужно "някой да ги свърже". Но при свързването и синтеза им - нито един от двата "живеещи" вече не е същия.

Думите ти са ясни от кой "свят" идват. Какво толкова важно ти носят... Толкова ли е виновен "мъжкия свят" за горките жертви - жените. Двата пола играят своята игра - всеки чрез своите си начини. Отгоре на всичкото си го писала и говорила това - не си ли спомняш. БАрута ли е сух или искрата е силна?

Рамус, нямам нищо против да си пишеш твоите проекции за мен. Темата обаче е друга, но ако имаш трудности с проследяването и интерпретацията на мисълта ми, това няма как да е моя грижа.

преди 27 минути, 3,14 написа:

Женският аспект, женската мистика е творчески принцип, живот. Какво като жените сме аут от повечето религии и не само? Дори "Раждането" на Будата е възможно благодарение женския принцип - пробуждането и излизането над дуализма, за които ни разказва и Богинята от свитъците, намерени в Египет.

Тук с нещо бих се съгласила, с друго не. Женската природа е по-скоро пасивност, не експанзия и творчество, ето в Дао Дъ Дзин е представено именно като пасивно, ниско, широко, безформено. А излизането над дуализма е възможно наистина заради "раждането", иначе няма и кой да излиза от него. Ще се изразя както ми е по-лесно, с други понятия, по-митологични - смъртната душа трябва да приеме женската си природа, да стане напълно пасивна, за да зачене безсмъртната душа (съвършения ум) от Духа. 

на 29.12.2016 г. в 10:10, witness написа:

Не го казах, защото ми харесва или за да споря, а защото пропастта между творец и творение се постулира в юдаизма. И в християнството съответно. Ако не вярвате, може да проверите. В юдаизма връзката е еврейският народ като единствен осиновен, като носител на необходимия за познание и изпълнение волята на Всевишния инструмент - безсмъртна душа, или т.нар. "допълнителна еврейска душа", с която останалите човеци не са надарени. За християните безсмъртната духовна душа се придобива единствено в и чрез Христос

Драга Уит, ние все пак дискутираме, което все пак си е спор.Съществено е той да не преминава отвъд етичните баририери, а ние с теб мисля сме далеч от подобни прения.Та тук отново не бих се съгласил. Пропастта, за която споменаваш, наистина се постулира в христянството, но отново за нуждите на догмата.Да, в юдаизма ясно се разграничават творец и творение.Още по категорично е разграничението в Исляма, но нищо от това не говори за пропаст, която следва безусловно да бъде преодолявана при това с невероятни усилия.Напротив, точно такова преодоляване е истинската същност на богоборчеството.Единствения деятел е самият Бог и както сама отбелязваш той е намерил начин да осигури необходимото за познание и изпълнение на волята му.Разбираем е стремежа да бъде заслужено неговото благоволение, неговата милост, неговата подкрепа.Ако всевишният е с теб - нека който и каквото поиска  да бъде против теб.Но всичко това съвсем, съвсем не означава ,че човекът трябва да стане Бог.

 

на 29.12.2016 г. в 10:10, witness написа:

Не е Абсолют също ако го мислим действащ, защото тогава би бил подложен на промяна, а Абсолютът е неизменен, вечен и т.н.; той е свръх-чувствен, свръх-разумен, над-логичен и не може да бъде познат от тварния интелект, обаче и ти Бадр със сигурност го знаеш, предполагам, че ислямското богословие твърди нещо такова. Дори най-великият пророк на евреите Мойсей, на Синай първо трябвало да влезе в "мрака", тоест в божественият мрак на незнанието. 

Отново тук се повтаря грешката на подхода.Да, абсолюта е действащ, но изхождайки от човешкия опит всяко действие поражда промяна и ако вземем предвид втория принцип на ТД, то тези промени в крайна сметка водят до  равновесие или топлинната смърт.Но отново тук стои възражението - а защо човешкия опит бива отнесен към Бога.Да, човешките действия имат този завършек, но божествените в никой случай. Точно затова в ислямското богословие се казва, че сътворението нищо не е придало или отнело у Бога.Отсъства и хипотеза за божествения мрак на незнанието.   .         

Древните българи, първите човеци на земята, са празнували от незапомнени времена раждането на Слънцето всяка година за нова небесна обиколка в деня на Зимното слънцестоене. А дните след зимното слънцестоене са смятали за начлото на новото годишно слънцегреене и са ги отпразнували с много тържества и веселие, за да засилят благотворното влияние на слънчевите лъчи през тези студени месеци. Тази Древнобългарска духовна традиция е дала началото на всички световни религии, Юдаизмът включително.

Българският празник Игнажден и еврейският Ханука са отражение на онази първоначална Древнобългарска духовност на палене на огньове, светлини, свещи. По-късно, в желанието си да се отделят от Древнобългарския си корен и да пренапишат историята си, евреите започват да свързват ханука с определено историческо военно събитие, вместо с древния му корен на почитание към Бога Слънце на Древните българи..

-

на 31.12.2016 г. в 16:44, badr написа:

Да, в юдаизма ясно се разграничават творец и творение.Още по категорично е разграничението в Исляма, но нищо от това не говори за пропаст, която следва безусловно да бъде преодолявана при това с невероятни усилия.Напротив, точно такова преодоляване е истинската същност на богоборчеството.Единствения деятел е самият Бог и както сама отбелязваш той е намерил начин да осигури необходимото за познание и изпълнение на волята му.Разбираем е стремежа да бъде заслужено неговото благоволение, неговата милост, неговата подкрепа.Ако всевишният е с теб - нека който и каквото поиска  да бъде против теб.Но всичко това съвсем, съвсем не означава ,че човекът трябва да стане Бог.

Предполагам намекваш за някакво богоборчество в християнството. Всъщност това ми даде идея за страна, която не бях разглеждала. Ако е така, ще се съглася, че наистина християнството с неговото насилие над природната душа, свръхусилията, изискванията за съвършенство и т.н. е богоборчество. Но то очевидно не е единствено и първо в богоборчеството (поне исторически), а довежда до край започнатото от еврейския народ. По-точно от Израил, което ще рече "който се бори с Бога". Означава още "виждащ Бога". Борбата с Бога трябва да бъде разбрана обаче добре - описва се в 32 гл на Битие, борбата на Иаков с "човека" - иш - и Бога - Елохим - в която Иаков надвива и е наречен Израил. Яков пък нарича мястото на битката Фануил - "лице на Бога". 

А Яков полага огромни усилия още преди да има честта да влезе този двубой, през виждането на "лагера на ангелите" в началото; за който равините казват, че бил не с Бога, а с ангела на Исав или Едом. Може и така да се представят нещата всъщност... а да се тълкува исторически още дори предходната глава е нелепост и не дава нищо полезно. 

Интересно е например, че преди да бъде оставен сам "през нощта" на битката с "човека", Яков прекарва част от придобивките си при Лаван през един поток, нарече Явок - името означава нещо като "пустота", но в смисъл на ущърбност, опустошение.

Редактирано 6 януари 20179 г. от witness (преглед на промените)

.

Редактирано 8 февруари 20179 г. от язе (преглед на промените)

Според историци Празникът Пурим има дълбоки езически корени и е свързан с почитанието на Бог Мърдук и Богинята Истар в Древна Персия. Празнува се през месец март, месецът на Древнобългарската Богиня на Материята и Плодородието Мара. Това е месецът, в който природата се събужда за нов живот и озарената от слънцето земя покълва с новия плод. Ето защо в Арабския език, възникнал въз основа на древнобългарския език, този месец се нарича Азар (Озареният месец).

Великден е християнският вариант на Древнобългарското пролетно празнуване на Богинята майка.

В по-късни времена около Древноперсийския празник Пурим / Пъру е Аккадското му название/ евреите създават своя история, която според историци е измислена художествена приказка за намерението на Акаменидския цар да избие евреите в Персия.

Много е лесно да се говори за "намерения" и да се превърне в национален празник една художествена приказка, в която за пореден път на еврейския народ е отредена ролята на несправедливо преследвана "жертва".

Валкирия, истината не е обида освен за лъжата. Данните, които изнасям са взети директно от Уикипедия!

Там можеш да намериш и историческите данни от различни исторически източници.

А ето и историята, послужила за основа на Пурим за Естер и Мардокай, директно разказана така, както е оред еврейската общност - ти сама прецени приказка ли е или не!

- Според тази легенда млада еврейска жена на име Естер живее в Персия и е отгледана от своя братовчед Мардокай, който след това се оженва за нея. Мардокай обаче има зъл враг в лицето на Хаман, съветник на персийския цар. Хаман мрази Мардокай за това, че последният не му се е поклонил. Ето защо Хаман готви заговор срещу всички евреи в Персия, като иска да накара царя да ги обеси. Естер решава да говори лично с царя, отива при него и разкрива заговора на Хаман.
  Хаман и неговите 10 сина са обесени от царя в резулат на сикането на еврейката Естер. А днес евреите ядат на празника Пурим тригълни мекички с месо, наречени Хаменташен, защото наподобяват триъгълната шапка на Хаман, убит по тяхно искане.

Еврейската легенда за Мардокай и Естер е развита въз основа на Древните български богове в Месопотамия Мардок и Истар, аналози на СебАзи и Зорница. А празникът Пурим е продължение на Аккадския празник Пуру.

Интересно ми е защо, Валкирия, макар, че си модератор на Български форум и пишеш на български езикк, не реагираш така обидено и когато в този форум се обижда българския народ и българската история, включително и от теб/

Многократно сигнализирам модераторите на този форум за словоблудствата и изстъпленията, личните обиди и грозни думи и срещу Българите, и срещу Българщината, и въобще срещу патриотизма в този форум, но тогава ти не реагира, Валкирия!

 

 

Редактирано 13 март 20179 г. от Aliya (преглед на промените)

За месо само ти пишеш, Валкирия!

А ето ти и две връзки за историята на Пурим:

- http://suzeweinberg.typepad.com/suzeblogz/2015/03/pens-and-purim.html

- https://en.wikipedia.org/wiki/Purim

 

Приятно четене!

 

Редактирано 13 март 20179 г. от Aliya (преглед на промените)

Валкирия, именно за "планиране" и намерение за убийство говоря и аз в поста си:

преди 11 часа, Aliya написа:

В по-късни времена около Древноперсийския празник Пурим / Пъру е Аккадското му название/ евреите създават своя история, която според историци е измислена художествена приказка за намерението на Акаменидския цар да избие евреите в Персия.

Много е лесно да се говори за "намерения" и да се превърне в национален празник една художествена приказка, в която за пореден път на еврейския народ е отредена ролята на несправедливо преследвана "жертва".

Евреите не са избити според тази еврейска легенда, избити са обаче синовете на Хъман, посочен от еврейката Естер.

 

ай да ги избием понеже са еврей,а?
Същата логика в Отоманската империя...