Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.

Добре дошли!

Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

 

Блогове

Взривени сетивата ни полягат в ранимото зелено на тревите. Небесни въпросителни се давят във пъстрото на ирисите. Тихо е. Небрежна паяжина облаци разтегнали крадат от слънцето седеф, калинка си проправя път през рамото ми, в косите ми кротува вятър и кротичко въздиша лятото в прегърнатите длани. Кротуват мисли - свято съвършенство, присънно пладне, сънени душите... Палитрените чувства приласкала в ранимото зелено на тревите поляга укротена любовта ни.
Привечер окъселите си мисли Загрижено прибирам във килера. С разкрачен почерк пиша – “До премисляне” и ги подреждам там,до мислите от вчера. А после,без наивници - въпроси спокойно със душите си вечерям, обслужвам сносно маниери боси, превързвам съвестите им лазстреляви. Накрая им настройвам телевизора с екрана съчинения да сричат, да мъркат котешки,с присвити ириси и да пресмятат колко ги обичам Но някой ден,навярно ще объркам, душите си ще скрия във килера. С мисли невъзможни ще
Одраскана луна, когато плача съм, разсипано зелено върху миглите - пастелен тюркоаз, а мислите… удавени звезди… И спомени от прах, неонова необич по дланите. Неясен шепот в пепелта от рози усилва тишината. Фалшив акорд от струна на щурец са сетивата, затиснали велуреното тихо през голи клони… Одраскана луна когато съм.
"Комсомолская правда": Братята българи казват: Предадохме Русия, но я обичаме ! "Братята българи казват: Предадохме Русия, но я обичаме" - така са озаглавени двете части на обширен материал в руския в. "Комсомолская правда" за промененото след промените през 1989 г. отношение на българите към Русия. Авторката Даря Асламова се опитва да отговори на въпросите защо се е получило така, защо страната ни се е свързала със САЩ и защо "българският народ, който руснаците са освободили от турско роб
  • dimd
Следи от гълъби и наранено сиво... Мълчание по пръстите затиснали през чашите ненужни спомени. Разсипано зелено зад очите. Докосване студено и чаршафи, попили на самотата дрезгавите писъци. Тръгни си, преди да се намразя.
Игра на жмичка с полицията На плажа, в храстите или до банкоматите да търсим мъжете в униформи Не искаме да сме неблагодарни към хората, които пазят живота такъв, какъвто е. Но такъв, какъвто е, той не е много весел. Дори през лятото. Питали ли сте какво работи полицията?! Всички деца искат да станат полицаи (или пожарникари, или Бойко Борисов, което е едно и също). Но и децата не знаят точно какво прави полицията. Ако престанете да гледате на родната действителност с българските си очи,
  • dimd
FolderShare allows you to create a private peer-to-peer network that will help you to synchronize files across multiple devices and access or share files with colleagues and friends. You no longer need to send large files via email, burn them to CDs/DVDs and mail them, or upload them to a website. FolderShare allows you to share and sync important information instantly with anyone you invite, making it the perfect solution for personal or small business use. How can I use it? * Syn
  • to4i
Изпочупени лампи- спомен за бледи слънца по гърба на паважа, душите сплитат отровени от обич коренища навътре в себе си- да се достигнат, да се изгубят в мирис на тела да се намерят... разлят парфюм- мирише на бардак и още нещо. Тръни и кръв- ръждиви следи по петите, камък в сърцето, пепел и кръстове, рани от мними разпятия. Късно е... а може и да е рано. Изпочупени лампи- сърдечни аритмии по паважа на времето. Ням е олтарът, вкиснато виното. Причастия празни в стисн
Забравена рима Една заключена душа отново е сама, в забравеното "някога" била е тя добра. Но днес сама е в крепостта, до която я доведе лудостта. Едно пресъхнало море отново чака - да го погали слънчевият вятър ... Някога те бяха хоризонт, сега са само сянка, останала без дом. Една изчезнала дъга се скита, над пустинята, тя вика - защото някога бе тъй красива, а днес е само част от всичко сиво. Една забравена жена отново страда, като изгарящ ангел - в св
  • shanna
И така тази друга седмица, стана няколко седмици... Днес най-после я зърнах... дойде на срещата с характерната бавна походка с леко поклащане, говорейки, по телефона. Аз, разбира се, едва се сдържах да не се разплача от радост. Поговорихме си за нещата от живота, всеки сподели какви ги върши... Тя спомена, че се е разделила с Иван. Също така, каза, че иска да бъде сама. Аз се правех, че вече нищо ми няма, въпреки че на няколко пъти бях на ръба да се просълзя. Исках (и още искам) много работи да
Тази нощ тъмнината е изгубила окото си.Няма звездиТишината е точно такава,като онази - "пред изстрел".Прокраднати стъпки...силуети изопнати...невротично превъртане на дублирани ключове... Тази нощ луната си е поръчала почивка,някъде от другата страна на Млечния път,или може би от другата страна на живота ни- там,където мечтите са достатъчно избелели,за да се познават...а огледалата са заключили очите на небето, да не плаче. Тази нощ дори утайката по ръба на чашата евтино винд не изглежда доста
Целувам те, ти стенеш. Боли, когато те целуват за последно. Боли когато знаеш, че от теб не ще остане нищо. Месата се разпадат, костите на прах ни стават. И вятъра, немирен и невинен, разпръсва ни по цялата земя, поне посмъртно ний света да видим, без очи - слънцето не заслепява, но света усещаш, виждаш. Без уши, но вятърът нашепва - сухи клонки от мечти.Без пръсти битие докосваш, морето чувства вместо тях. Без носа си - ухания прекрасни, попиват листата вместо ноздри. И така, понесен над света,
Намълчана. Недошепната въздишка съм. Неми спомени зад празни погледи, сетива пресипнали от викане, недоспала сладост върху кожата... Надежда, като трънче нейде в дланите, а по луната – черно-бели силуети... Единствено упорството да те дочакам, на утрото в очите напрашели свети.
Минавам изправена гордо, поела дълбоко дъх от свежия полски вятър. Вървя и въздишам, стъпките заглушени от висока трева, пазят съзнание за свята пътека. Сън... вечен и безбрежен... Земята е ледена и черна. Няма начин да изляза, или поне теоретично, та какво съм аз? Вдигам ръка, но не виждам, че минава през черната пелена на пръстта. А усещането е странно, сякаш съзнанието ми е някъде с червеите и къртиците. На сърцето му е тъжно и горчиво отново оставено без отговор, само усещането на черната
Излъгана, за кой ли път излъгана и дяволски сама и наобичана съм... По кожата - следи от синева, била за друга- нея са обичали. И тя се е промъквала среднощ в най-скришното на пръстите където целувките ми - парещи следи, са търсили пътека до сърцето му... нешепнат стон, негата зад очите, надраскано по мислите докосване, неистини зад сластни ласки скрити и нощ след нощ... очакване за още... многоточия. Излъгана, за кой ли път излъгана и наобичана сега съм.
For those that are big fans of the command prompt, it often saves time to be able to open a command prompt from a folder you are currently browsing. There are a few ways to do this. Only When You Need It If you will only use this now and then, and don't want to modify your system at all, simply hold down the SHIFT key, and right-click the folder. You'll see the option to Open Command Prompt Here. Always and Forever If you use this function often, why not just have it av
  • to4i
Помощната програма на Windows (WinHlp32.exe) вече не е включена в операционната система Windows. Windows Help (WinHlp32.exe) е помощна програма, която винаги е била част от версиите на Microsoft Windows още от операционната система Microsoft Windows 3.1. WinHlp32.exe е необходима за показване на 32-битови файлове с помощно съдържание, имащи файлово разширение ".hlp". От доста версии насам програмата Windows Help не е имала основни актуализации и вече не отговаря на стандартите на Micro
  • to4i
Прибрам се преди малко към къщи. Минавам с колата покрай една застрахователна компания и какво виждам. Един дебел... наистина грозно дебел циганин чиято риза не успява да покрие висналия му корем. Има си мустаци - задължителни за всеки пазещ светите "ромски" традиции. Бърка си в носа с показалеца на лявата ръка... Ама то един пръст... носа и той не лъже. Половината пройзводно на носа остава по мустака. Сменяме ноздрата и ръката. До циганина чисто нов джип Инфинити..., черен естествено... ин
... и мина право през краката ми. Тъкмо бях спряла за минутка да си почина от устрема, който бях набрала, и спуках гума на веселото ми трабантче, каращо върху меките пухкави облачета на магистралата "Действителност". Чудя се дали има специална винетка за нея, или може би нямам книжка за вискоскоростната пътна лента "Щастие". Не знам, като катаджия изскочи иззад лимоновите дръвчета по продължение на пътя, с отскубнат знак STOP в ръката и ме спря, поиска ми документите, удостоверяващи че имам прав
Ето ме пак - съвсем малко преди първия ми пост Причината за втората ми, така скорошна поява е, че се сетих да сложа едно стихче, което написах съвсем скоро, без умисъл да вложа нещо в него. Но се оказа, че подсъзнанието ми си е свършило работата. А ето го и великото нещу: " Един поглед през прозореца. Търся хоризонта - няма го. Тихо мълча. Тежки капки. Като копия. В перваза забиват се. Нейде зад планините нещо проблясква. Вълнува се. Лъчи тънки. Страхливи. Насочват се
Здрасти, здрасти. Почвам си дневника с надеждата да е малко по-добър от предишния, който започнах. Та, така. Вече ще ви опиша състоянието ми в момента, че хич не е розовко. Седнала съм си на псевдо-президентския стол пред бюрото, нахлупила съм слушалките и давя налегналата ме меланхолия с песни на 3 Doors Down и Ill Nino...и малко Evanescence. Хрупам си обичайните Хогаренас (както ги наричаше продавачката на лавката в старото даскало - Загоренас )... мисля си защо въобще се захванах
Съзнанието ни е неконтролеруемо ... освен ако не сме абслютни "извънземни" Явно така сме устроени, няма начин да го игнорираш и асимилираш изцяло. Всяка една мисъл, всеки един "флуид" или "импулс", или как да го нарека незнам оказва влиание на ежедневието ти на дейстията на всичко дори и да не го усещаш. Съзнанието ти е като друг човек, който някой път дори не съзнаваш, разхожда се по терлички и е непредвидим ... А всъщност са много хора вундеркини стоят си там в мозъкати и приемат импулсите.

Статистика

  • Общо блогове 1774
  • Общо публикации 18719

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.