преди 6 часа, _ramus_ написа:

Но никога до мен не е идвало твърдението... че концентрацията в зона... е защото там било съзнанието и там бил "носителя".

Именно възможността (и способността) за концентрация в определени зони - концентрация, която води до удивителни резултати спрямо обичайното човешко състояние -  за мен дава да се разбере, че да се говори за център, генератор и носител на съзнанието, е достатъчно условно, за да бъде подвеждащо и невярно.

Като цяло за мен темата за съзнанието, освен че представлява основен интерес, то е и изключително специфична, дори бих казал различна, за да защитавам определени тези и позиции - изключенията са малко и те са все в посока "има какво още да се узнае". Особеност при мен е собствения ми опит, който вече съм споделял във форума и съм разговарял за кратко със Скепс по въпроса, и това, което ме информира тогава е, че от гледна точка на будизма, объркването ми се състои в отъждествяването на съзнание със пространство. Не, че вече не бях се запознал теоретично със скандхите и съставната природа на съзнанието, но никога не бях срещал и дума за точно това объркване, и някакъв анализ по въпроса все още не съм намирал - Скепса не му се коментираше повече, с неговите опасения за кармата и заслугите, знаеш че често е излишно обран и лаконичен; само добави, че природата на съзнанието и пространството е сходна в много отношения, и съответно не е рядко срещано някой да се обърка, та само си казах "ок, явно все още не съм психасял напълно, грешката е в допустимите стойности" и не съм го занимавал повече.

Така, че моето объркване - което не отричам, поради простичкия очеваден за самия мен факт, че незнанието ми по темата е направо отчайващо - е такова, че съзнанието за мен не е субстанция, не е функция, не е и процес, съзнанието е нещо по- скоро, като измерение във вселената подобно на пространството и на практика него го няма, то присъства чрез отсъствие, отраженията в огледалото са там, защото огледалото не е покрито, ако е покрито само отраженията ще липсват, но неговото отразяващо свойство си е там. Казано що годе по- опростено, за да има възприемане, не е достатъчно само възприемащия да има съзнание и възприеманото трябва да има. Не знам Ши къде ги е чел нещата, които пише, но отговарят до голяма степен на моя опит - няма форма без съзнание, всички явления и феномени, всичко съществуващо се намира в измерение И на съзнанието. Та си имам едно на ум, че явно визирам нещо, което не е съзнание, но не разбирам какво тогава е и/ или смесвам въпросното "нещо" със съзнание. Но макар и в объркване, то не намирам достатъчно основания, за да приема, че мозъка създава съзнанието - това, че като няма мозък, няма и съзнание, важи за редица други органи, нито пък е потвърдено, че всички форми на психични заболявания са свързани със някакво увреждане на мозъка. Наблюдават се независещи от мозъка психични аномалии, както и обратно. Открива се и информация в паметта, която няма как ние да сме придобили - настрани от езотериките, такива психологически експерименти са правени още преди 100+ години, така че не говорим за някаква мистификация: как така мозъка знае нещо, с което никога не си е имал работа, никаква опитност, никакъв допир. Твърде много фактори следва да пренебрегна, за да приема за чиста монета, че съзнанието е единствено и само продукт на мозъка. Много работа предстои още, както в академичните среди, така и на индивидуално ниво, защото и не го вярвам това, че знанието за съзнанието може да бъде усвоено чисто теоретично, който иска да разбере, който иска да учи, ще трябва и да проведе експерименти със собственото си съзнание, каквото най- общо казано представляват всичките тия практики - било в будизма, йога, БИ, медитации, молитви, асани, кати, мантри и прочие.

преди 25 минути, sound написа:

съзнанието за мен не е субстанция, не е функция, не е и процес, съзнанието е нещо по- скоро, като измерение във вселената подобно на пространството и на практика него го няма, то присъства чрез отсъствие

За да го уподобиш на пространство, трябва по някакъв начин да е измеримо. Пространството може да е безкрайно, но една част от него е стаята ми и тя е 3/5 метра. Понеже съзнанието не може да се мери, то не е като пространството, а като (подобно на) нещо друго.

съзнанието е функция на биологичната материя , кучетата имат съзнание често го губят като отидат на ветеринарен доктор, какво впечатляващо има в съзнанието.Какво общо има това с човешката фикция за Божествени сили в този свят.
В тая тролска тема се пише на поразия защото всички знаят че говорят за фантастични въображаеми неща и по тях може да се пише всичко що някой си въобрази.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

.....

Онова, което измерваме е разстояние м/у обекти, а не пространството.

 

преди 17 минути, Milkydead написа:

..., кучетата имат съзнание често го губят ...

Това е още една особеност, за която не ми се пишеше - съзнание всъщност никога не се губи, с изключение при смъртните случаи, като и тогава не е много сигурно. Но е съвсем сигурно, че докато биологичния организъм е жив, той има съзнание.

Ако кажеш има мозъчна активност бих се съгласил , но разликите между това да имаш съзнание и да си в безсъзнание всеки усеща  като легне да се наспи и се събуди на сутринта.Имаш семантична теория за съзнанието може би.

Да си е безсъзнание, не означава, че съзнанието липсва, а че си в друго състояние на съзнанието. Терминологията в европейските езици отнасяща се за тази сфера все още е оскъдна, в източно азиатските са развили доста по- богат речник, но се съмнявам, че някога ще има достатъчно изчерпателен такъв - пък и едвали е необходим.

преди 41 минути, sound написа:

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

 

Онова, което измерваме е разстояние м/у обекти, а не пространството.

Аха, а съзнанието прилича на пространството, защото както пространството може да вмества обекти, така и съзнанието може да помества идеи. Има подобие, макар и да не ми е кой- знае колко адекватно. По- скоро паметта е хранилището на идеи, а съзнанието има някакви решения, отношения, оценки, самопознание..., но разбрах какво имаш предвид.

преди 3 часа, sound написа:

Така, че моето объркване - което не отричам, поради простичкия очеваден за самия мен факт, че незнанието ми по темата е направо отчайващо

Ами не е "незнание"...знание си имаш, но нямаш установени понятия, в рамките на които да си "подредиш" опитността, така че да ти е по-лесно да си я вербализираш в самоанализа ти и да надграждаш съзнателно при по-нататъшното ти себеизследване. Тва е до време.... при налично желание и развиване на способностите да "надскачаш". То за тва май има термин "когнитивен скок", щото требе да се скочи понекога, а не да се пълзи.

Ся ше потърся не само 3те дефиниции в английския за "съзнание", ами 6-те....и ще ги постна при първа възможност.

преди 9 часа, kipen написа:

Да, но този подход се ползва в компютърните методи за симулиране, които ползваме ние хората

Ние, хората сме създали и компютрите и симулациите, и методите и подходите. Линка, който си дал не виждам инфото в него да отразява казуса.

И въобще - налице са проблеми с изказа и изразяването ти. Силния напън да се хвърляш сякаш си опълченец на Шипка, резултира до разхвърляни идеи, опити за извеждане на нещо си, без да е налице основания, липси в логическите схеми или направо схемите... Просто пляскане и обикаляне по инфота, които сякаш всички четящи трябва да са ти в главата и направо предварително да са схванали идейната ти постановка и аналогиите които си си направил.

Какво пречи да напишеш нещо подредено и последователно... Голям проблем ми е да чета и да събирам аз разпилени парчета... и не успявам в повечето случаи.

преди 9 часа, kipen написа:

че Намерението е атрибут на мозъка, но не на човека като синоним на организъм.

Не на човека, а на органът му, чрез който се извършва управляването на органичните системи.

Човек... това общо е система от елементи. Управляващото звено на всички елементи е само на едно място и органа отдавна се знае кой е и именно той отговаря за целостта на цялата система. Огромен технически проблем е да се поддържа апаратно човешки организъм, когато е настъпила мозъчната смърт. И пак е с компромиси и... е обречено.

В тази система, наречена ЧОВЕК "сърцето" има точно определена роля, както и мозъка. Ползването на "сърце" като символ на чувствената страна е просто заварен мит и няма нищо фактологично на което да се опира.

Пристрастията ти са повече романтична склонност и не са издържани в никои сериозни основания. До този момент не си успял въобще да изложиш ясно и точно не просто убеждението си, а основанията за него - ясно, точно, фактологично... Когато говориш за наука - ти отново си "романтик", а когато става въпрос за наука, за да е нещо "научно" то подлежи на някои условия - за който и да е автор.

От общото ти участие досега, ти ползваш научни постижение за да поддържаш някои свои идеалистични представи, които обаче нямат никаква научна стойност. Дори и така - пак ок, но проблема се задълбочава когато се опитваш да ползва научни казуси и популярни писания, за целите на митологичните ти лични пристрастия.

Не е налице съответствие... не знам дали схващаш как го виждам положението. Някакво усещане ми е налице, че имаш интересни гледни точки... но разхвърляния изказ досега ми е попречил да схвана основанията им. А като твърдения и изхвърляния - не вършат никаква работа на никого.

 

преди 4 часа, sound написа:

 

Е тва вече е съвсем друга работа... Можело значи. Толкова ли много костваше да го напишеш поне до това ниво на подреденост и последователност?

Ок, схванах гледната ти точка. На някои твои въпросителни и "объркването ти" аз имам някои отговори. Относно другото - въобще не го виждам така положението. Но пък аз имам свои въпроси... и липса на отговори...

Някои описани положения в ролята на "основания" - не са издържани, не са и обмислени в детайл. Дори да вземеш точно този написан твой текст, ако внимателно и прецизно разгледаш детайлите му... ще забележиш и сам пропуските и как на положения, които са "неизвестни" всъщност ти запълваш сам за да си ги "донагласиш". По принцип, в мисленето много трябва да се внимава със "свободните аналогии"... при положение че толкова магично понякога  нещо си изглежда като "идеално напаснато" , пък...

Но не коректно да поднасям нещо с идеята че "виж ме аз колко знам и моето е крайната истина". Щом ти е интересно - ще си търсиш и намериш сам и именно това е пътят за вървене. Собственото откритие е най-ценното нещо за всеки казус - поне според мен е така и така ми тръгна живота, че съм вървял все по този път... та досега...

В същия път няма двама еднакво вървящи... Но това не означава че не бих подал нещо, което да те интересува и би ти свършило работа насред вървенето.

преди 26 минути, kipen написа:

.... нямаш установени понятия, в рамките на които да си "подредиш" опитността, така че да ти е по-лесно да си я вербализираш в самоанализа ти ....

В това, че нямам установени понятия си прав, но е преднамерено взето решение. Не си прави труда да цитираш редицата дефиниции за съзнание, благодарско разбира се за намерението!

Виж да се подреди опитността намирам за смислено, но и същата е достатъчно скромна, за да НЕ ми е подредена - предполагам схващаш, но примерно: все едно да подреждам две рандом страници или абзаца от цяла книга. В живота на всеки понякога се случва нещо, като "квантов скок" - може би и "когнитивен" ще е също толкова (не)правилно казано - при който се озоваваш в ситуация, положение или състояние, което ти е съвършенно непознато, не си го очаквал и не го разбираш. Предпочитам да съм наясно, че не го разбирам, вместо да забравя неразбирането си, защото съм го покрил с дефиниции, модели, богове, прочетено я от езотерични трактати, я от научни книги. По- добре истинското незнаене, отколкото неистинско знаене (да не се счита за принцип) - макар някои със право да отбелязват, че и зад най- големия фалшификат, стои зрънце истина.

 

 

преди 13 минути, _ramus_ написа:

Ние, хората сме създали и компютрите и симулациите, и методите и подходите. Линка, който си дал не виждам инфото в него да отразява казуса.

И въобще - налице са проблеми с изказа и изразяването ти

Наистина имам проблеми с изразяването, за това все още пиша тук, щото виждам, че мога да получа помощ как да си подобря използването на изразните средства и стила на изразяване. Макар че вече се замислям дали изобщо има смисъл, тъй като осъзнавам че често се "завъртам в повторения" тука, вероятно щото не мога да се изразявам разбираемо. А и също така, май прекалено много искам да споделя нещо, което е малко трудно да се обясни без натрупан контекст и мои слаборазвити способности за изразяване. Съответно е логично да не губя време да опитвам, ама има нещо ирационално, ако ще и унаследен "романтизъм", да е. Още не съм си го изяснил тоя аспект от мотивацията ми.

Идеята, която опитах да споделя, беше по-скоро за това, че симулирането на реалността чрез използването на компютърна мощ си е наш способ да опишем реалността, но реалността си е реалност независимо от нашите субективни опити за изграждане на напълно достоверни модели за описване. А и също така, в синхрон със споделеният ти разговор за термодинамичните закони и "обхвата" им, исках да наблегна на локалността на наблюденията ни, на база които изграждаме моделите си. Ние сме създали компютрите. Създаденото от нас оперира в програмните рамки, в които сме и самите ние. А още Айнщайн е казал, че не можем да решим проблемите, с начина на мислене, по който сме достигнали до тях.

В крайна сметка, симулациите на реалността са си просто това - симулации.  Освен, ако не се застъпва тезата, че самото ни прието като дефиниции в обществото и споделено като възприятие за реалност е продукт на симулация....то на "будистчето" само това му остана като неизказано твърдение...а на някой други, че "онзи свят" е "по-реален" от този... 

А примерът с компютъризирания метод "Монте Карло" го дадох, за онагледяване на търсенето в посока "модели на реалността" с "външна изчислителна помощ". Щото другия съвременен модел за "надграждане" на стандартния, отделно от теорията за струните, е този на Примковата квантова гравитация и пръкналата се хипотеза за Динамичното причинно триангулиране. А в последните се използва таман този метод - Монте Карло, за да си изследват "изчислените от компа" варианти. 

Просто търсене на модели, но пък има качествена промяна в парадигмата. И при Струнната теория и тази за Примковата квантова гравитация има възможност за многомерно време, а не досагашното разглеждане на времето като едномерно. 

Е те толко трудно ли е да си представим различни времеви потоци в континуума и локални параметри, ограничаващи конвенционалния пренос на информация помежду им. Не е!  и е явно - вече има и понятие като "Брана". Но пък, за да го подкрепим с математически издържан модел вече е трудно. 

Ала най-трудното е да променим радикално парадигмата! Да приемем, че цялостното наблюдение, което извършваме от Земята е просто във времеви момент от индивидуален времеви поток от множество такива. Ние(нашите възможности за наблюдения) като "колективен фокус" сме инерциална система "движеща" се в статично време-пространство, а движението е спрямо точка, която спокойно може да бъде събитието ГВ.

Така "погледнато" локалните параметри на средата си важат като цяло за времевия поток, в който се "движим" и имаме възможност за съзнателно наблюдаване(измерване), т.е. това не противоречи на досегашното знание. Все пак вече от доста време се дискутира "Теорията" за Мултивселената! А пък основният и защитник Макс Тегмарк. Ето интересна преведена статия от него - "Животът е плитка в пространство-времето"

Проблемите, които изникват при радикалната промяна на парадигмата са доста...а според мен в голямата си част са етични...както и подлагат под въпрос материалистическия подход като "мозъка е достатъчен", щото "мозъкът" като материална компонента не се "мести" в модел изграден на основа парадигмата за статично време-пространство. Той, като орган на човешкото тяло си е наличен във всяка ситуация, в която сме физически живи. Всяка ситуация, в която организмовата ни цялост под формата съзнание+тяло съществува във време-пространството. Те тази илюстрация от горецитираната статия е ефектна  

Защо защитавам тази теза? Ми щото така мога да си обясня някой феномени като "пренос на достоверна информация", без да присъства човека в самата ситуация. И тук нямам предвид "ясновидски пророчества", ами просто сънуване на ситуации, които се случват "едно към едно" или пък изследванията за "remote viewing". Също така съм сигурен, че дори и от тукпишещите има хора, които дори и да не могат, но познават хора, които си обменят мисли телепатично. А всичко това и свързано със "сваляне от пиедестала" на "мозъка" и засилен интерес към ИСС(изменени състояния на съзнанието). В това ми се състои мотивацията, но не мога да го изразя разбираемо без натрупан достатъчно контекст.

А пък и все пак съм просто човек с по-развинтено въображение! И наистина това с "романтизма" ми е полезно като "страничен поглед"! Благодаря!

П.П. тва, че при мозъчна смърт не може да се поддържа или (явно технологията е напреднала) е трудно да се поддържа живо тялото, не е достатъчно основание да се предположи, че съзнателния психически процес е изчезнал.  ......само примерно - така, както може да се "движи съзнателния фокус в събития "извън" времево-пространствения диапазон на телесно присъствие на човек, така може и съзнателното съществуване на индивидуалността да продължи да съществува, но проблемът е Азът има ли "индивидуална субстанция" или е "производна от времевия момент", както е егото и личността. До тоз циклаж съм стигнал, ако можеш да ми съдействаш с някакъв критически анализ и допълнително инфо, ще съм ти благодарен!

...бай дъ уей не знам дали си чел историята на този човек - Мирин Дайо, много е странна, поне за мен, щото пред медицински лица си е правил пърформансите.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Толкова ли много костваше да го напишеш поне до това ниво на подреденост и последователност?

Да се опише подредено и последователно едно объркване, не че коства много, ами е възможно е едва, когато объркването е преодоляно, преди това описанието ще е пак бъркотия, така че "обвиненията" за идеално напаснатото са коректни дотолкова, доколкото можем да наречем по този начин "пълната какафония", но което ще е по- скоро философско залитане.

Оценявам благоразположението, което виждам, но ще спестя много текст и ще ти разкажа съвсем сбито нещо друго. Когато погледна през очите на човека, който бях преди 20 години примерно, сегашния ми изглежда, като преминал огромна дистанция - къде бях и къде съм сега, е изумително направо. Но когато погледна през днешните си очи към човека, който съм бил, то дистанцията е толкова малка, че направо липсва, не че има някакво разстояние, а изглежда, като буксуване. В някакъв момент на тия ми интереси станах ужасно разочарован от себе си, поради обстоятелството или може би по- правилно е да се каже усещането, че съм доникъде. Години наред какви ли не практики и колко ли не изчетена литература, а резултата е "доникъде". Как и що този "въпрос" стигна до един тай- чи майстор, а неговия отговор бе: че и аз съм доникъде. Просто не можех да повярвам - може би скромност, може би утеха, още редица може би, но е толкова ясно. Човек, който е грандмайстор, съвсем не безизвестен и получил признание в тези среди, цял живот се отдал на тай- чи, от кога точно не съм се интересувал ,но съм гледал негови клипове на очевадно млада около 20г. възраст, в момента е на 88 години. И този човек съвсем безцеремонно заявява: и аз съм доникъде, предстои още много работа.

В следствие на практиките, които съм пробвал - колко успешно, колко не - така или инак съм преминал през много състояния и перспективи, като някои от тях са били напълно непредвидени, такива, за които въобще и не съм подозирал. Че един от резултатите е, че ми е невъзможно "гледната точка" да я фиксирам в/у само една позиция, но друго което е, че непознатото пространство, което се разкрива пред мен е невъобразимо огромно, а интелектуалното осмисляне не може да стъпи в него - опознавателния процес все повече става от друго естество, при което интелекта е само инструмент, с който се провежда инструктаж.

Така, че моята необходимост - що се касае до други хора - не е от отговори, не е и от въпроси, дори вече не е от самоанализи и самокритика, а от практически инструкции на вещи лица. В съзнанието може да се влиза невероятно дълбоко - от опит го казвам, опит който е достатъчен, за да съм наясно, че подчертаното е ужасно сбъркано, но както и да се напише все ще ми е неправилно, но може да се влиза много, много навътре в съзнанието, предел не знам дали изобщо има, и колкото по- навътре се отива, толкова повече отпадат думите, моделите, дефинициите, теориите, представите. С, което вече съм добре запознат, че се разминаваме драстично - всъщност всички се разминаване, един с един няма на този виртуален кръстопът - но тъкмо заради тези твърде големи различия, съм се отказал да се впускам в по- обширни коментари.

 

преди 6 часа, sound написа:

природата на съзнанието и пространството е сходна в много отношения, и съответно не е рядко срещано някой да се обърка, та само си казах "ок, явно все още не съм психасял напълно, грешката е в допустимите стойности" и не съм го занимавал повече.

Така, че моето объркване - което не отричам, поради простичкия очеваден за самия мен факт, че незнанието ми по темата е направо отчайващо - е такова, че съзнанието за мен не е субстанция, не е функция, не е и процес, съзнанието е нещо по- скоро, като измерение във вселената подобно на пространството и на практика него го няма, то присъства чрез отсъствие

“...природата на съзнанието и пространството с сходна...”. Следва, ако приемем че е така, че съзнанието е всеобщо, както и пространството във вселената е всеобщо. И не разбирам до дъно що е съзнание, това не мога да го разбера напълно. Но обяснението което е приемливо за мен, не че вярвам, а само приемам е следното: човешкият УМ е връзката със всеобщото съзнание, умът е пътят, единственият път между материалните нива и духовните/спиритуалните нива, където е всеобщото съзнание. “Нива” е условно казано, по-добре сфери, области, светове, защото те не са едно над друго, а се проникват и ние сме във всички тях, също и във всеобщото съзнание сме, Умът е връзката между човешкото материално тяло в което Е човекът  и всеобщото съзнание (както материалното тяло е връзката на човека с пространството), умът е връзката между всеобщото съзнание и мозъка. Животните, растенията и т.н. нежива природа нямат ЯСНО съзнание, въпреки че и те са потопени във всеобщото съзнание. Умът е единствения път по който душата встъпва във духовните светове, пътят на духовното/спиритуалното еволюиране, включително т.н. “извисяване” .

Смисловото съдържание на думата “съзнание” което влагаме в българския език отговаря единствено на думата “consciousness”. Conscious означава “в съзнание, в пълно съзнание”, а не “съзнателен”. “Mind”, обаче, на български може да означава много неща, ум, разум, разсъдък, мнение, намерение,и съзнание.

Представката “съ-“ , според мен, може да означава “съ-вместно”, но може да означава и “съ - м”, Аз съм, мен и т.н. Съзнание = Аз знам, че знам.

Идеята, че борбата между виталните сили, които възстановяват човешкото плътно тяло след увредите нанесени му от емоциите и ума, създава човешкото съзнание на Земята, тази идея изобщо не мога да я разбера.

преди 2 часа, sound написа:

По- добре истинското незнаене, отколкото неистинско знаене

И това го схващам, за това толко му се "перча" на Дон Цеци. Щото от циркулиращите в обществото "структурни подредби" на убежденията, доста трудно може да "се отърси" човек, та да стигне до непредубедено възприемане, без предварителни нагласи. На мен рядко ми се е случвало, и то за елементарни житейски ситуации. Просто съм се изумявал каква сила имаме в Умът, с която мигновено изграждаме моделът предопределен от предварителните ни нагласи и "заместваме в незнанието си" реалният образ със самоизфабрикувания ни. Понякога дори не сме съзнателни как възпроизвеждаме "привнесени" убеждения.

Примерно "припокриването" на "всеобщо" с "колективно", без да се взима предвид локалността на наблюдаването през когнитивната ни точка и разумния въпрос "Защо тогава има индивидуално преживяване?".

Също така не ми е ясно напълно кво толкова необяснимо има в "съзнание". Според мен просто е информация, база данни, и взаимовръзките между отделните елементи информация. Съзнанието без субективния фактор е просто поле от информация.

преди 9 минути, kipen написа:

Наистина имам проблеми с изразяването, за това все още пиша тук, щото виждам, че мога да получа помощ как да си подобря използването на изразните средства и стила на изразяване.

Наблегни на художествената литература, препоръчвам да НЕ е научна фантастика. :Д А, за да не срещаш отклик по темите и въпросите, които поставяш, причината е по- простичка и не касае теб - малко са хората тъдява, които въобще имат някакво понятие за нещата, които коментираш. И аз не съм от тях. Тука на няколко пъти линкна към разни статии, от които бога ми наистина се опитах, ала и наистина нищо не разбрах - пък не си ги писал ти предполагам, така че не е до изразните ти средства (в моя случай поне).

преди 35 минути, kipen написа:

Също така не ми е ясно напълно кво толкова необяснимо има в "съзнание". Според мен просто е информация, база данни, и взаимовръзките между отделните елементи информация. Съзнанието без субективния фактор е просто поле от информация.

Повече информация означава ли повече осъзнатост? В такъв случай днешните хора са по- осъзнати от човеците живяли преди пет хиляди години?

преди 1 час, Sleda написа:

....

Този човек толкова си го вързала, че ми става мъчно за него. И не знам какви сходства имат предвид будистите, така че да се развиват теории от нещо само подочуто не е много смислено. А еволюирането не е път на ума, а път на сътворяване - пътят на ума е света, духовния не съществува априори, трябва ти да го създадеш и само ти можеш да изминеш, всички останали, които ще тръгнат по него ще бъдат отведени в друга посока ..... където най- вероятно ще се окажат вързани, от обяснения.

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Ти как го намери? 

Ще се изразя по следния начин - сбъден човек съм. Това означава, че съм правил привидно невъзможни неща. Да, някои само по веднъж (остава си тайна, защо не може да се повтори), но съм ги правил. Всичко това е (по човешки казана) в следствие на това, че съм "математическа натура'. = Успявал съм (несъзнателно) да приложа някакви математически модели към определена ситуация. Нищо друго.   

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Точно. Но това е доста задължаващо всъщност. 

За да намериш Бог в себе си, трябва да посееш семето, да чго подхранваш и да полагаш усилия да израстне и да се усили. Иначе, като е само една нереализирана възможност, какво ще откриеш? 

Не е задължаващо или по скоро бих го оприличил, че изисква отговорност. Не е свързано и с "посяването", а по скоро да отделиш време, за да проумееш, осъзнаеш, "отсееш" божественото в теб. По човешки казано: Да се себе анализираш и определиш кое зависи от теб и кое не зависи от теб. Останалото е да проявиш търпение (отделиш достатъчно време от живота си). Всяко едно усилие може да доведе до "повреждане" и за това въпросното трябва да е умерено. Започнеш ли да изпитваш трудности, то трябва да спреш и помислиш (починеш). 

Ще се изкажа по следния начин: Вярването в Бог е като карането на колело. Веднъж "научиш" ли го, то "остава' в теб. (Образно казано не ти са нужни помощници, за да живееш праведно).  

Атеистите си мислят, че вярващия човек ползва Бог като помощно колело.  Те не проумяват, че реално има "частица" от него в теб. Те, без други хора, около тях, понеже не могат да направят живота си по-хубав затова и смятат, че няма Бог.  

Не би следвало докато си млад да се "тормозиш" (да полагаш умствено усилие) дали има Бог или не. Избираш за себе си готовото = без значение какво и правиш живота си по-хубав от вчерашния.  Да повярваш в Бог определено не е късно никога. Много хора живеят праведно без изобщо да осъзнават, че е така. Други пък живеят правилно (по правила, закони, прочетено, чуто, прието от тях за истина) и все постъпват грешно.  

преди 2 часа, dioib написа:

Успявал съм (несъзнателно) да приложа някакви математически модели към определена ситуация. Нищо друго. 

Опитай се съзнателно да ги приложиш, като не смяташ твои и чужди фантазии.

преди 6 часа, kipen написа:

... засилен интерес към ИСС(изменени състояния на съзнанието). В това ми се състои мотивацията, но не мога да го изразя разбираемо без натрупан достатъчно контекст.

А пък и все пак съм просто човек с по-развинтено въображение!

Няма как да напишеш какво си друсал

преди 33 минути, Śūnyatā написа:

Опитай се съзнателно да ги приложиш, като не смяташ твои и чужди фантазии.

Не говоря за свои и/или чужди фантазии, а за неща които към момента са били необходими за мен или за друг. То.е.ст. ... не е имало вид "искане", а належащо да се случи, за да се осъществи нещо. 

Примерно: Някой казва, че нещо не може, а аз не тръгвам да убеждавам другия, че може, а го правя.  След някакво изминало време и аз се чудя как съм го направил, но вече е факт. 

Наричам въпросните неща 'микро чудеса'. О, да, после е имало: Ти имаше късмет и за това, но определено не вярвам в късмета. 

За да го приложа съзнателно, то първо трябва някой да ме убеди, че е смислено.  То.е.ст. защо само и единствено по този начин ще се получи по-добро бъдеще. Тук шопския манталитет е: Ако нещо е много спешно, то лягам и заспивам. Като се събудя, ако е свършено, то е било спешно, иначе значи че: "Утрото е по-мъдро" от вечерта и отпочинал по надлежния начин го правиш. 

Тук не говорим за "аварийно" действие, а за планирани неща. Когато няма изграден план си трябва импровизация. Няма време за съзнателност, а нещо което към момента се прави. Секунда да се забавиш и потърсиш в съзнанието си информация и нещото вече не е това което е трябвало да стане. 

Навремето получих шамар зад врата когато изказах следното: "Победителите не ги съдят".  Доволно съм поемал отговорността си при безразсъдно поведение.  Това е стряскащото при мен: Не зачитам материалното при осъществяване на идея (цел)!!! За мен материалното не е ценно.   (Включително моето тяло). 

Такова нещо като "световен ум" до сега е само умопостроение на някои, които се опитват да осмислят света. В романа "Соларис", Лем фантазира един океан от органична материя, който мисли и може без посредничеството на езика да комуникира с хората. Това е негово право- той фантазира свят. Сталкер (и той филмиран от Тарковски) също предполага една среда, която се съобразява разумно с тези които са вътре в нея и се променя съобразно техните постъпки и морал. Това е, както казах умопостроение, а не реалност, така че не бива да се разглежда като научен, а само като художествен факт. По същия начин е редно да се разглежда и обясняващия света образ на бог. Това са художествени образи, основани на разсъждения и впечатления на своите автори. Те съществуват като идеи в личното и обществено съзнание. Под обществено съзнание обаче следва да се разбира системата от лични възгледи, които се повлияват и влияят на другите, чрез комуникация- реч,  дейност, изкуство. Личното съзнание, както става ясно от дискусията е цялостната дейност на мозъка по отразяване света и личността.

преди 19 часа, kipen написа:

...При положение, че вече съм предупредил, ще ти го изкажа директно!

Твърдението, че мозъка "извършва" личностни актове е НЕВЕРНО!....

 

Това къде го прочете в моите постове ? Или си фабрикуваш....ей така , " за спорта " .  (тук една запетайка може да обърне смисъла )

Подчертаното хем е Вярно , хем не е Вярно ! 

Колко пъти да обяснявам какво е Съзнание и как функционира ?   (виж в други мои постове - само с един ред от един пост не става ! )

Добре де ! За неразбралите (може би неясно съм се изказал или не съм го споменавал) :

Мозъкът произвежда Съзнание , И ЧРЕЗ Съзнание произвежда Идеи . 

Казано иначе - резни му главата и нито Съзнание има , нито пък Идеи...! И не се опитвай да спекулираш с другите ни мозъци ! 

Хайде и схематично да се види на всяко нещо мястото му :

Мозък -> Съзнание (извършва идеални личностни актове) -> Идеи -> ...обратна връзка към Мозък ->....извършва практически личностни актове .....

Т.е. Съзнанието не е отделна , независима и самостоятелна същност . Производна е на Мозъка .

Явява се висша форма на проявление на мозъчна дейност .

Практиката показва , че Трябва да се повтарят простите неща до втръсване ....защото се "забравят" ! 

преди 9 минути, Търсещ истини написа:

Това са художествени образи

Пропускаш и още един "фантастик".  Той има една книга в три тома или по-скоро продължения на негови разкази: "Фондация и Империя". Обърни внимание на "Мулето". (като художествен образ)  

Та, тези феномени съществуват реално в този свят. Един такъв е Ванга. Навремето са ги наричали пророци. Да, за християните последния е Христос, а за мюсюлманите "важния" е Мохамед, за юдеите пък е по-важно Бог и всички пророци само и единствено в стария завет, за будистите пък е важен учителя Буда. Реално всяка една религия не зачита факта, че е възможно да съществува и в момента син боже сред обществото ни. Дали същия ще се афишира, че е такъв имайки в предвид историята на човечеството?! 

Затова и в някакви книги е написано: Всеки който се афишира, че е нов пророк, то същия лъже.  

По друг начин казано: Във всеки един момент има материално неща от Бог, но същото не е "световен мозък", а е мозък на конкретен човек. Дори да се премахне физически въпросния, то в същия момент някъде другаде се възкресява (възродява). 

По човешки изказано: Харизмата не е съдба.  Ти или го имаш или не. По-смислено е определени човеци да признаят своята суета и приемат факта, че са сноби. Да си сноб не е грях. Това е способ да живееш сносно, но за целта трябва да станеш еснаф. Там обаче има гилдия. Не положиш ли изпит пред въпросната, то е безсмислено да се правиш на "интересен'. 

Продължавай с художествените образи, но определено трябва да разбереш, че си уникален. Наблягай на това в което имаш дарба. О, не знаеш какво е, и смяташ, че философията е твоето призвание?! Заблуждаваш се! 

преди 8 часа, kipen написа:

че често се "завъртам в повторения" тука, вероятно щото не мога да се изразявам разбираемо.

Ами, ето - опровергаваш се. Значи че можело. Това е вече нещо съвсем друго. Най-после!  

преди 8 часа, sound написа:

моята необходимост ... не е от отговори, не е и от въпроси, дори вече не е от самоанализи и самокритика, а от практически инструкции на вещи лица.

Сега... имам какво да ти кажа. След кратко колебание от моя страна, реших че може и да ти е полезно...

Ако смяташ че това ти е излишно - моля, направо прескочи целия коментар.

Но ако го прочетеш, трябва да е внимателно и спокойно.

Ти избираш!

Spoiler

 

Това е познат синдромен момент, част от "болестите по разстежа". Описан е доста в литературата, жалко че споменатият "майстор" не ти го е казал. Може и да е можел, може и да не е сметнал че е нужно, предвид сам да си го преболедуваш.

Всъщност дори не е сложно. Ти си човек, който е силно ангажиран с "ЦЕЛТА" си и си фиксиран в нея. Трябват ти "постиженията", за да можеш по тях да се ориентираш че "правиш нещо", но не е само това. Ти си вкопчен в "напредъка" и особено - целта. Смяташ че само те могат да са "абсолютните доказателства" за да се увериш че "напредваш" и се "развиваш"...

НАПРЕДЪК и ЦЕЛ - са много нужни за мотивацията, защото все пак всеки вид труд среща известна (понякога особено силна) съпротива отвътре, която е нужно да се преодолее. Но когато е налице вкопчване, така самичък отрязваш пътя към онова, което стремиш.

Сам написа че "имало много дълбоки състояния на съзнанието". Да, има ги - обаче защо тогава не се възползваш от тях и не се "успокоиш" и да забележиш и оставиш вкопчеността?

Пътникът върви по Път, особено когато влага повече от себе си, това става постепенно НЕГОВИЯ ПЪТ. Но когато лични качества като "несигурност" и "незначителност" са все още силно влиятелни сред вътрешния свят, те изкривяват възприятието "към себе си". Това е като вид "гравитация" - което отвътре с най-силен момент, на което е сложено най-много енергия, то сякаш придобива повече маса и влияе като чрез "гравитация" на всичко останало.

Вътрешната ти несигурност влияе и на вървенето по избрания път. Не е проблемът в Пътя, не е проблемът в Тай-чи или каквото друго средство е избрано. За мен цитираното от "майстора" е чудесен знак за теб, просто не е искал да се ангажира с повече... Все пак тия пътища са самотно място и всеки ще си мине през неговото. Ако нямаш търпението да се изчистиш докато се развиваш, значи сам спираш това развитие.

През цялото време се усеща една напрегнатост - в думите ти. Едно напрежение, дори прикрита агресия, което от време на време направо ескалира. Тя е основата на цинизма ти, на отношенията.. и на споменатия от теб проблем... Вероятно и като човек си така, но по този начин ти сам съботираш онова, което твърдиш че стремиш, а после "играеш" на разочарован че "си доникъде".

Тайчи , в конкретиката, е само средството. То не е ПЪТЯТ. Пътят не може да нищо друго, освен ТВОЯТ ПЪТ. Ти си представяш че целта е някъде в представата ти за майстор, а човекът ти е казал нещо съвсем различно. От това идва и твоят "шок"... Но не мисля че си направил достатъчно да се възползваш от тия малки моменти на "щтрак" - които изненадата от парадокса имат ефект на 'стоп", сред вътрешния филм. Не че е нужно задължително... но един такъв "стоп" е нещо като "Аха-преживяването" и се нарича "стоп", защото блокира вътрешното течение на "личния филм". Това се визира и в описанието на Кастанеда, наречено от него "спиране на света". Чрез такива житейски парадоксални моменти се получава "стоп" спонтанно - просто това е един естествен механизъм - нещо като психичен шамар за събуждане, който да извади от улея на унеса и предварителното програмирано сънуване в което често изпада всеки човек.

Нямаш "нужда от практически инструкции". Гласовете и "образът на учител", е само за да намери израз един друг ТВОЙ вътрешен глас, сред всеки човек. Твърдиш че имаш познаване за "дълбоките състояния на съзнанието". Защо тогава не останеш в тях спокоен... и балансиран? И останеш така колкото можеш повече...

Не ти е нужен "майстор" за твоите лични неща. Практиката на ТайЧи е само средство да стигнеш до себе си - това са вътрешни китайски изкуства... израстването на човека е в основата на всяко ИЗКУСТВО, дори и с нарцателното "бойно".

Но изборът на ПЪТ е само на средството за вървенето. Представата че "като тренираш движения ще получиш майсторство" е доста опростена и дори наивна. Но тя е нужна на 'Потеглящият" по пътя си. Така започваМЕ всички ( и аз включително, дето също СЪМ ДОНИКЪДЕ ). Отначало не разбираМЕ че целта сме самите ние, именно защото липсва "достатъчното АЗ", кара пътника да търси нещо извън, отвън, да си представя "учител", начина, целта... Без това, вероятно не е възможно въобще "начало на Пътя"... което всъщност е "началото на ПЪТНИКА, в ПЪТЯ към себе си". 

 

 

п.п.2. Има и друго: Светия Дух не се задържа продължително в едно тяло. Въпроса се свежда когато е в твоето да го усетиш. Колко ще е в теб е "божа работа". (тайнство е...)  

преди 22 минути, dioib написа:

п.п.2. Има и друго: Светия Дух не се задържа продължително в едно тяло. Въпроса се свежда когато е в твоето да го усетиш. Колко ще е в теб е "божа работа". (тайнство е...)  

Хи-хи ! 

Определено се нуждаеш от ......гилотина . За да видиш от страни как стоят нещата ! 

`Ма те , хората са го казали бе : 

" Мъка изпитва Душата , когато се разделя с Тялото ! "