преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Мисля, че добре и изразително се получава. Хората с нагласи за понятийно мислене, логическо, са склонни да отхвърлят съществуването на бог, докато тези с образно мислене защитават съществуването на Бога. 

Не зная на какво се дължи, но най- близо до ума ми е, че при преобладаване на образно мислене митовете са по- важни от понятията, а идеята за Бог е в по- голямата си част мит, отколкото описание на атрибути, материя и взаимоотношения. 

Много интересно. 

Правиш едно предположение, което не е ясно доколко е вярно. Изглежда ти логично, но хората невинаги са логични и без някаква статистическа подкрепа изводи трудно могат да се правят.

За мен хората при които преобладават чувствата и емоциите не са по-склонни да вярват в Бог. Просто тяхната вяра се основава именно на чувствената представа, която свързват с Него. Хората с преобладаваща склонност към логически анализ се опитват да подкрепят вярата си в Бог с наличните си знания и търсят логическа обосновка. Хората с по-абстрактно мислене евентуално пък ще се опитат да подплатят вярата си с абстрактни разсъждения. 

За да съществува вяра си миля, че задължително трябва да е налице незнание. А незнание винаги има. Усещането за празнота е което ще даде импулс на човека да потърси и избере посока за която смята, че ще запълни празината. Вярата изразява посоката в която човек е склонен да осъществи въпросното търсене. Ти примерно вярваш в науката и търсиш в посока на науката. Избрал си науката, защото в теб е имало вътрешна предразположеност за това, съчетана с външни условия, които да дадат възможност на тази ти нагласа да се изяви. (Будистите чудесно обясняват всичко това със самскарите.) Всеки си избира такава посока, която да кореспондира с характера, способностите, знанията и съществуващите тенденции в психиката му. Това създава привличане, т.е. интерес. Това създава чувство за хармония и спокойствие, докато допускането на нещо, което не е в хармония с вътрешните представи води до дисбаланс и съответно противопоставяне и отричане. 

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Аз продължавам да мисля, че митовете за божества добиват голямо значение в умовете на хора, с образно мислене.

Ще се опитам да ти подскажа един по-различен критерий за разграничаване. От едната страна са тези, за които разсъждават за мита, а от другата са тези, интересуващи се от самия мит, от неговото значение и смисъл. Ти определено си от първите - теб не те интересува мита, а подробностите около него (как се е появил, какво хора вярват в него, защо вярват в него и т.н.).

преди 14 минути, Shiniasu написа:

по-склонни да вярват в Бог.

Така или иначе всеки има различна представа за "Бог" и това много добре го сподели, чрез описанието на "твоята представа за Бог"!

А основното "гориво за писане" на защитниците на тезата "Няма Бог" е гневът от инфантилните представи за "Бог" у някой вярващи и съответната им липса на реципрочно допринасяне в обществото. Това според мен е нелогично! ... щото е загуба на време и енергия, особено да "се бориш срещу.." .  Крайна форма е неосъзнаването на първичния фашизъм в действията

Няма как от прост човек да очакваш да може да допринесе за общото благо толкова, колкото умен човек. А съобразно нивото на интелект има три категории "религиозни". Това вече го изказах като аргумент в "Религия и духовност", ама се тая! Първото, най-ниското ниво спрямо интелекта, антропоморфизира "Бог" и всико в религиите за тях е като "команди за роботи" - това прави, това не прави! А идиотското при подобни е, когато почнат да съдят другите с "техните си аршини". А това, че са толкова тъпи е причината изобщо да не осъзнават, че са тъпи! Дънинг и Крюгер доста добре са го описали - Ефектът на Дънинг-Крюгер ... ......"Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че "главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания", от тази статия за ефекта.

 

А пък основното "гориво за писане" на защитниците на тезата "Има Бог" е да "защитят" с логически аргументи нещо, в което вярват, а това е суета! Щото Вярата е индивидуален подход на познаване, който не се базира на кой знай какво логическо "подреждане" на наблюдаваната реалност! Но "защитата" на "религиозната вяра" вече е с голем потенциал за "подхлъзване" към Фанатизма! Крайна форма е несъзнавнето на фанатизма при "защитаването"

 То между нивото на разум, културата и доверието има някаква зависимост, според мен. За доверието всеки знае, че се гради дълго, а се губи за миг! 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Бих поставил един прям въпрос.

Ако има хора, които ползват патерицата Бог, хубаво им е да са сред вярващи, харесва им да ги водят с патерицата Бог, то честно ли е да им я отнемаме? Без нея те са като без крака.

Ако вярата си е присъща на някои хора и те не обръщат внимание на научните аргументи, а това е непроменимо- вж. форума, то не е ли по- добре да има някаква съвременна вяра, а не оная- "Бой се от бога, почитай царя"? 

Понеже по-рано в темата стана въпрос за етикетиране, ще обърна внимание на това "патерицата Бог", което използваш. Идеята за този етикет се появи по-рано във форума, не помня в тази или в друга тема, и очевидно си я приел с охота. Както се изразих по-горе, този етикет кореспондира с вътрешните ти нагласи и приемането му е очаквано. Проблемът обаче е, че приемайки го, той вече започва да влияе на посоката на мисленето ти. Той създава едни рамки извън които не е лесно да се излезе. Всъщност е невъзможно, ако в определен момент не ги подложиш на съмнение. Дали трябва да излезеш от тези рамки е отделен въпрос.  И ако трябва, дали сега или когато зоната на комфорт, който ти осигурява това определение, започне да се оказва тясна за теб.

Виждам и че си приел и че по принцип вярващите хора не приемат научните аргументи. Също че продължаваш да свързваш вярващите само с вярващите в Бог. Вярващите в науката, които всъщност приемат изводите на последната и едва ли разбират напълно (а и няма как предвид многото области на науката, които човек няма как да обхване всички в дълбочина) споменатите аргументи - тази вяра някак си я пренебрегваш. Ти си също толкова вярващ, колкото вярващите в Бог, само че вярващ в нещо друго. Само в това си мнение посочих три постановки, които си приел защото са ти удобни и в този смисъл се явяват "патерици" за теб. Нуждата от споменатите е в това, че те служат за опростяване. Вземат се готови клишета, защото умът трудно се справя без тях. След като нещо е прието за вярно, то не е удачно постоянно да се подлага на съмнение и истинността му да се извежда отново и отново. Трябва да се появи някакъв вид основание (основание от гледна точка на самия човек, а не такова според нечие чуждо разбиране), което да се окаже достатъчно силно за да породи съмнение и евентуална промяна във възгледа. Така и вярващите в Бог не се разлиават от всеки друг човек. Няма значение какво човек е приел за истина - принципът е един и същ.

 

преди 17 минути, kipen написа:

Няма как от прост човек да очакваш да може да допринесе за общото благо толкова, колкото умен човек. А съобразно нивото на интелект има три категории "религиозни". Това вече го изказах като аргумент в "Религия и духовност", ама се тая! Първото, най-ниското ниво спрямо интелекта, антропоморфизира "Бог" и всико в религиите за тях е като "команди за роботи" - това прави, това не прави! А идиотското при подобни е, когато почнат да съдят другите с "техните си аршини". А това, че са толкова тъпи е причината изобщо да не осъзнават, че са тъпи! Дънинг и Крюгер доста добре са го описали - Ефектът на Дънинг-Крюгер ... ......"Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че "главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания", от тази статия за ефекта.

Така е. Но това важи и за нерелигиозните.

преди 15 часа, badr написа:

Нито е сравнение нито аналогия.Материята е твърде специализирана и не зная как може да се представи популярно.Принципа е че за да има периодичен процес, който да отчитаме, трябва да има разлика м/у състояния и не трябва да се достига до връщане в началното положение.Защото тогава няма промяна, няма какво да се регистрира, че дори няма кой да го регистрира.А дори да е имало промяна, не можем да наблюдаваме последствия от тази промяна.Научните закони губят смисъл, ако се опитаме да връщаме времето преди да е налице промяна.  Регистриращия също е част от системата.Въпросът за метриката е съвсем отделен.

Съгласен съм с това. Просто исках да уточня нещо по "прочита си" и да схвана динамиката в обмена.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Така и вярващите в Бог не се разлиават от всеки друг човек. Няма значение какво човек е приел за истина - принципът е един и същ.

това е така, но изводната част се базира на грешки и неточности в извеждането. Ти грешиш в един много важен детайл - психичният аспект от вярването.

ВЯРВАНЕТО не е просто приемане на нещо. Всеки мислещ човек прави същото.

Психичните процеси на вярващия не са просто 'приемане', а нещо много повече, което се случва след "приемането".

ВЯРВАНЕТО не е интелигентен, нито осъзнат акт. Той е низ от взаимодействия, резултат от потребности - всички започват именно в несъзнаваното. Това е много важно - интелектуализацията на повярваното... е последствие и е акт, който е ДИКТУВАН от полза, от потребности ... И също се поражда и управлява от несъзнаваното. Това е нещо като "подчинена и управляема форма на проява на интелекта".

Никое вярване не се влияе от "аргументи" - ако се повлияе, това не е вярване, а просто 'приемане". Разликата е огромна и качествена, а ти пропускаш най-важния детайл, само защото картината ти от убеждения се рисува от "друго", а не от разума.

Въпроса не е в самата думичка ВЯРВАЩ, а в пълнежа й. Като цяло психичните аспекти на явленията, които представя всеки тук, са в дефицит и оттам се натрупват множество от неразбиране и грешки.

преди 36 минути, ncl написа:

преди 54 минути, kipen написа:

Няма как от прост човек да очакваш да може да допринесе за общото благо толкова, колкото умен човек. А съобразно нивото на интелект има три категории "религиозни". Това вече го изказах като аргумент в "Религия и духовност", ама се тая! Първото, най-ниското ниво спрямо интелекта, антропоморфизира "Бог" и всико в религиите за тях е като "команди за роботи" - това прави, това не прави! А идиотското при подобни е, когато почнат да съдят другите с "техните си аршини". А това, че са толкова тъпи е причината изобщо да не осъзнават, че са тъпи! Дънинг и Крюгер доста добре са го описали - Ефектът на Дънинг-Крюгер ... ......"Стивън Хокинг е бил безкрайно прав в своето изказване, че "главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания", от тази статия за ефекта.

Така е. Но това важи и за нерелигиозните.

А тази ти констатация с какво допринася за "градивното" и с какво "в наливането на масло" в безсмислени спорове?! Според мен беше излишна провокация! Нищо лично! плс

преди 17 часа, badr написа:

преди 18 часа, kipen написа:

Защо?!? Времето като физическо понятие е скоростта на промяна на ...... 

.... пък и спокойно може и да се приеме като интервал между две елементарни събития разположени във време-пространството.

По скоро разлика м/у  състояния на материята.И то при положение, че в системата протича поне един необратим процес.

Съгласно уравненията на динамиката - няма необратим процес.Достатъчно е да се приложи вектор с противоположна посока и частицата може да се върне в началното си положение, при което няма разлика м/у двете състояния.Няма и информация или енергия, която да се съобщава.

Не знам дали си я чел, ала тази статия, според мен ще ти е интересна. 

Николай Козирев, " Времето като физическо явление"

Така е. Излишна провокация беше.

преди 10 часа, Търсещ истини написа:

Бих поставил един прям въпрос.

Ако има хора, които ползват патерицата Бог, хубаво им е да са сред вярващи, харесва им да ги водят с патерицата Бог, то честно ли е да им я отнемаме? Без нея те са като без крака.

Ако вярата си е присъща на някои хора и те не обръщат внимание на научните аргументи, а това е непроменимо- вж. форума, то не е ли по- добре да има някаква съвременна вяра, а не оная- "Бой се от бога, почитай царя"? 

това са ДВА въпроса,

1. Вярващите въобще не са длъжни да "харесват" онова, в което вярват. То за тях има спасителна функция, а не някакъв си "избор, щото тая вяра ми харесва". А и - контрапункта на вярването - е съмнението. Не можеш да отнемеш на някого вярата - но е възможно да го усъмниш, а това е нещо, което той ще се бори със всички средства, именно защото вярването за него нито е въпрос на аргументи, нито на харесване, нито ще се позволи да "отпадне".

2. Вярата и ВЯРВАНЕТО са различни неща. И двете са присъщи на всички хора, в даден етап от развитието си. Налице са сложни наслагвания, при голяма част от които се резултира до стопиране и нещо като "блокажи".

Изкривяването на реалността не може да се осъзнае, защото ползите от него са толкова значими, важни и нужни, че в никакъв случай не би се допуснало от съпротивителните механизми в несъзнаваното. 

И да - има непрекъснато появяване на "нови религии". Промяната сред света подава и нуждата от идеологии които да служат за "вярване". По целия свят се формализират групи по сходства в модернизирани и култови вярвания. Някои от тях са специфични и ограничени, други - по-широки... Едни идеологии са просто модернизиран вариант на стари, други са  опити за нови приказки. Но все пак - в социалното съзнание и динамика имат основно влияние именно тия, които се излъчват от мнозинството и натискът на старото, допълнено от излъчването му до личността през доста и смесени социални канали, са решаващи за "популярността" и масовизацията.

Все пак - идеологизирането е технология, процес. Има достатъчно литература и изследвания по въпроса, голяма част от които са изключително практични и проверени... И работещи.

преди 17 минути, _ramus_ написа:

ВЯРВАНЕТО не е просто приемане на нещо. Всеки мислещ човек прави същото.

Психичните процеси на вярващия не са просто 'приемане', а нещо много повече, което се случва след "приемането". ВЯРВАНЕТО не е интелигентен, нито осъзнат акт. Той е низ от взаимодействия, резултат от потребности - всички започват именно в несъзнаваното. Това е много важно - интелектуализацията на повярваното... е последствие и е акт, който е ДИКТУВАН от полза, от потребности ... И също се поражда и управлява от несъзнаваното. Това е нещо като "подчинена и управляема форма на проява на интелекта".

Вярването е точно вид приемане. Вярата е приемане в съчетание с желание и стремеж за следване на приетата посока.

За трети или четвърти път отнасяш вярването към несъзнаваното и инстинктите. Което е доста крайно и тенденциозно всъщност. 

преди 7 минути, Shiniasu написа:

За трети или четвърти път отнасяш вярването към несъзнаваното и инстинктите. Което е доста крайно и тенденциозно всъщност. 

за много повече (пъти), но утвържденията ти говорят достатъчно че е напълно излишно през твоя прочит. Така е с "интелектуализирането на вярването".

Тук колегата Кирен беше запитал мадхямика "кога ще вникнеш"... или пък "трябва да чуеш другото"... Нали се вижда - че няма как. Възприятието има филтър и няма да допусне по никакъв начин дисонанси и съмнения.

Именно това е достатъчен лакмус за влиянието и нивото на вярването (в повярваното) - съмнението, липсата на алтернативни варианти, избягването на несходства, противоречия, парадокси... Липсата на достатъчна самокритичност, като това се започне именно от повярваната платформа...

Ето това дели разумния човек от ВЯРВАЩИЯ. Колкото и да е интелигентен, ВЯРВАЩИЯТ човек (което между другото е когнитивна типология) има ограничение спрямо вярванията си... А това е сигурен белег за изкривяване, защото мисленето по принцип не е ограничено, ако не бъде ограничено.

 

преди 13 минути, _ramus_ написа:

А това е сигурен белег за изкривяване, защото мисленето по принцип не е ограничено, ако не бъде ограничено.

 

Ха ха. "По принцип" - типично ограничение и сигурен белег за изкривяване. Глупостите изглежда нямат край, но и те са ограничени. 

преди 59 минути, Śūnyatā написа:

"По принцип" - типично ограничение и сигурен белег за изкривяване.

Глупостите изглежда нямат край, но и те са ограничени. 

Вярно е - глупостите ти нямат край, но понякога са смешни - с претенциозността и изфантазираното колко мъдри са.

Второто изречение е единственото вярно нещо, което си написал от години, ей. По коледа, явно, стават чудеса.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Никое вярване не се влияе от "аргументи" - ако се повлияе - това не е вярване, а просто 'приемане". Разликата е огромна и качествена, а ти пропускаш най-важния детайл, само защото картината ти от убеждения се рисува от "друго", а не от разума.

Тежестта на аргументите всеки определя индивидуално. Така аргументите срещу вярващия, колкото и да изглеждат неоспорими за техният изразител, то за този към който са отправени това може да не е така.

Друго, което трябва да се вземе под внимание  е, че по отношение на това, което не се знае със сигурност, вярващият винаги ще предпочете този, който е приел като авторитетен източник, дори и да не го разбира напълно. Това важи за всички вярващи. Това не означава неприемане на аргументи от други източници, а поставяне на едните преди другите.

Трябва да се вземе под внимание и доколко идеята и аргументите в нейна подкрепа са близки до съзнанието на получателя. 

Разлика, както споменах аз виждам между вярване и вяра. Думата "приемане" е подвеждаща. Може да приемем нещо като възможно, т.е. да го допуснем. Може да приемем нещо за истина - в този случай на база логика, вероятност, доверие... Това е все приемане. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

за много повече (пъти), но утвържденията ти говорят достатъчно че е напълно излишно през твоя прочит. Така е с "интелектуализирането на вярването".

Тук колегата Кирен беше запитал мадхямика "кога ще вникнеш"... или пък "трябва да чуеш другото"... Нали се вижда - че няма как. Възприятието има филтър и няма да допусне по никакъв начин дисонанси и съмнения.

В случая пишеш без никаква аргументация. Изказваш определен възглед по отношение на вярванията, който обаче следва да се приеме на доверие. Дали всъщност утвърждаващият не си ти? Нарочно обърнах внимание точно на тези ти думи. Колко важно за теб е те да са истина?

По отношение на възникването на вярванията, то наследството от миналото определено е от съществено значение. Споменах за самскарите, които са наклонностите и предразположенията в човека, сформирани в резултат от миналите му действия (действия са също мислите и желанията). В будизма те могат да са породени и от предишни животи, но това не е толкова важно в случая. Ние сами сме изградили влеченията си, т.е. това, което би ни привлякло да повярваме в нещо. Въпросите самскари са нещо, което ние постоянно променяме - с всяка своя мисъл или стремеж, ние подсилваме дадена нагласа или отслабваме друга. Възможни са и скокове от единия полюс към противоположния на дадена нагласа, но това само го споменавам между другото. 

Това на което искам да обърна внимание е, че с нарастване на знанията, разбирането и осъзнатостта на човека, той започва сам да забелязва тези тенденции в себе си, евентуално да работи в посока на тяхната промяна и така да направлява живота си. Ясно е, че един човек, при когото липсва разбиране за тези процеси, няма как да направи съзнателно това. Освен това е нужна и проява на воля, устойчивост и вяра в успеха, защото наследството от миналото може и да не е много леко. И тук не става въпрос толкова за отрицателна карма, а за негативни тенденции. Защото кармата ще бъде изживяна, но негативните тенденции, които не бъдат трансформирани ще породят нова.

преди 55 минути, Shiniasu написа:

Колко важно за теб е те да са истина?

не, не е важно да са истина.

Няма как в ничии думи да е налице "истина", вкл и в моите. За мен нещо много повече - не може да е налице "истина" - нито в думи, нито в дела, нито в хора. Всичко това са просто проекции и представни форми.

Играя си с несходствата в конструкциите за "истина" на другите хора, като виждам чудесно колко е важно да ги имат и колко сили са вложили в представните си форми - за да им доставят нужното за живота им. Постулирането на представни форми като "истина" има ползи, но са налице и ограничения, които стават проблем и изкривяват възприятието и отражението в опит да се задържи "ползата". Вярващият човек - е когнитивна типология. Не я изучавам само аз, нито ми се налага да цитирам други.

преди 55 минути, Shiniasu написа:

Така аргументите срещу вярващия, колкото и да изглеждат неоспорими за техният изразител, то за този към който са отправени това може да не е така.

В такъв случай ролята на аргументите като "лакмус" отпада напълно. Непрекъснато пояснявам че аргументите нямат стойност при обмен с религиозен последовател, като най-силно това се регистрира когато се интерпретират сигнали спрямо най-важното и фундаментално ядро в личната конструкция. Така, че... вижда се резултата.

преди 55 минути, Shiniasu написа:

Споменах за

споменаваш за прочетени, възприети заемки от положения които ти лично просто сливаш чрез самостоятелни представни запълвания. И ето че за мен - това не може да бъде аргумент... защото в него ти не оставяш нищо от личния си житейски опит, освен от работата на представния си. Личните представни форми нямат стойност на ПОЗНАНИЕ.

И обратно - аз не пиша нищичко от заемки. Не ми се налага и няма защо. Ползвам думички, които са в публичното пространство (макар и в определени среди и аспекти на познанието) само заради ползата от структуриране и социален обмен. Но за теб - нещо което не е в представните ти форми, да го интерпретираш като "аргумент", но най-вече - когато то е със значение на дисонанс.

Вече втори коментар оставяш следи на "фактори, които са важни за съществуването на вярващия и значението на вярванията му". Всичко това е чудесно и до голяма степен може би е вярно. Споделям голяма част от изброеното, съжденията... Но те имат просто оправдателна функция, а не практическо значение. Оправданието нали се досещаш че е със значение на "успокояване" като се намират обяснения "защо не може (или било трудно) да се реализира до дадени резултати. Оправданието е обяснение за грешки, за ненаправено, за липса, за недостатъчност... на нещо си, като условие че "ако би било, то съм щял да сполуча".

==================================

И сега - най-важното за накрая - АЗ СЪМ ЕДИН ОТ ТИЯ ХОРА - които се оправдават, които се спасяват с обяснения, които са намерили пристан във вярвания и лични конструкти. Аз това го нося в себе си... също като теб, както и всеки друг. И не - не е странно.

 

преди 50 минути, _ramus_ написа:

В такъв случай ролята на аргументите като "лакмус" отпада напълно. Непрекъснато пояснявам че аргументите нямат стойност при обмен с религиозен последовател, като най-силно това се регистрира когато се интерпретират сигнали спрямо най-важното и фундаментално ядро в личната конструкция. Така, че... вижда се резултата.

Защо да отпада? Въпрос на подбор (или на улучване) на подходящите аргументи. А колкото до резултата си мисля, че него също всеки вижда по различен начин.

преди 56 минути, _ramus_ написа:

споменаваш за прочетени, възприети заемки от положения които ти лично просто сливаш чрез самостоятелни представни запълвания. И ето че за мен - това не може да бъде аргумент... защото в него ти не оставяш нищо от личния си житейски опит, освен от работата на представния си. Личните представни форми нямат стойност на ПОЗНАНИЕ.

А представите не се ли влияят от житейския опит? А възприетите заемки, след осмислянето им от личността, не са ли познание?

преди 1 час, _ramus_ написа:

Вече втори коментар оставяш следи на "фактори, които са важни за съществуването на вярващия и значението на вярванията му". Всичко това е чудесно и до голяма степен може би е вярно. Споделям голяма част от изброеното, съжденията... Но те имат просто оправдателна функция, а не практическо значение. Оправданието нали се досещаш че е със значение на "успокояване" като се намират обяснения "защо не може (или било трудно) да се реализира до дадени резултати. Оправданието е обяснение за грешки, за ненаправено, за липса, за недостатъчност... на нещо си, като условие че "ако би било, то съм щял да сполуча".

Грешки, ненаправено, недостатъчност има при всеки. Тук нямам нужда да се оправдавам за тях, нито да се оправдавам, с това, че при всички ги има. Да, в живота ми се налага. Точно в това е смисълът на вярата - да се гледа към целта в бъдещето и да се следва. Разбира се настоящото състояние се отчита, но то е преходно. Когато искам да се успокоя спирам да мисля. Или пък се дистанцирам и разглеждам проблема отстрани. 

 

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Вярно е - глупостите ти нямат край, но понякога са смешни - с претенциозността и изфантазираното колко мъдри са.

Второто изречение е единственото вярно нещо, което си написал от години, ей. По коледа, явно, стават чудеса.

 

преди 6 часа, Shiniasu написа:

преди 17 часа, Търсещ истини написа:

Мисля, че добре и изразително се получава. Хората с нагласи за понятийно мислене, логическо, са склонни да отхвърлят съществуването на бог, докато тези с образно мислене защитават съществуването на Бога.

Покажи още  

Правиш едно предположение, което не е ясно доколко е вярно. Изглежда ти логично, но хората невинаги са логични и без някаква статистическа подкрепа изводи трудно могат да се правят.

За мен хората при които преобладават чувствата и емоциите не са по-склонни да вярват в Бог.

Да, правя предположение, което не е ясно доколко е вярно.

Моля за уточнение- "хората при които преобладават чувствата и емоциите" в сравнение с кого "не са по-склонни да вярват в Бог"

а) тези с образно мислене
б) тези с логическо мислене
в) други

 

По разграничението на Отношението към мита- 1. разсъдъчно 2. приемане с вяра, бих добавил и 3. подражателно. Благодаря за идеята

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Проблемът обаче е, че приемайки го (етикетът "Богът- Патерица"), той вече започва да влияе на посоката на мисленето ти. Той създава едни рамки извън които не е лесно да се излезе. Всъщност е невъзможно, ако в определен момент не ги подложиш на съмнение. Дали трябва да излезеш от тези рамки е отделен въпрос.  И ако трябва, дали сега или когато зоната на комфорт, който ти осигурява това определение, започне да се оказва тясна за теб.

Искам да добавя : В някакъв период нещата се осмислят. След това изводът се запомня, а аргументацията забравя. След време, в зависимост от проблемите, а не от съмненията, възниква нова аргументация и етикетиране. Това е за да може да бъдат обхванати новите факти и пробеми. При сегашните условия образът "патерица" е удовлетворителен за мен. Ако фактите не се променят, няма проблем при използването му, едва ли ще се отнеса критично към него.

преди 20 минути, Търсещ истини написа:

Да, правя предположение, което не е ясно доколко е вярно.

Моля за уточнение- "хората при които преобладават чувствата и емоциите" в сравнение с кого "не са по-склонни да вярват в Бог"

а) тези с образно мислене
б) тези с логическо мислене
в) други

 

По разграничението на Отношението към мита- 1. разсъдъчно 2. приемане с вяра, бих добавил и 3. подражателно. Благодаря за идеята

Хората с образно мислене са преобладаващо емоционални, докато при хората с логическо мислене водещ е умът. Така че "хората при които преобладават чувствата и емоциите" са тези с образно мислене.

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Вярващите в науката, които всъщност приемат изводите на последната и едва ли разбират напълно (а и няма как предвид многото области на науката, които човек няма как да обхване всички в дълбочина) споменатите аргументи - тази вяра някак си я пренебрегваш. Ти си също толкова вярващ, колкото вярващите в Бог, само че вярващ в нещо друго.

Темата е, че няма Бог, което споделям. Да вярваш в несъществуващо е едно, а да вярваш в научни изводи, доказани и проверени или поне преценени от авторитети преди издаването като верни е съвсем друго.

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

Не може да отнемем патеричката от старите, които на нея се крепят.

Да приемем, че старите и отчаяните е твърде късно да се променят или оправят. Защо смяташ, че само вярата може да бъде утеха за тях? Има и други патерици. Ето на, има вариант, в който пак да са с патерици, но без вяра.

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

много от тези, дето се катерят по бизнес стълбичката, вярват, че божество им е помогнало и стават доста религиозни

Познавам такива хора. Те харчат за попове както биха хвърлили пачка пари в стриптийз бар. Това е просто акт. И не бяха изобщо добри хора, добри християни или нещо такова. Даже си мисля, че го правят само за другите, не заради своя вяра.

Чувал съм от такива и думи на страх от Бога, но същите извършват престъпления. Имат някакво ранно образование, но в живота си са избрали живот, който им гарантира Ада.

преди 9 часа, Търсещ истини написа:

патерицата Бог помага в някои случаи. Разбира се, по- хубаво е без нея

Кратко и ясно.

А колко хубаво би било да има богове, които ги е грижа за хората... Вие представяте ли си как би се променил света и живота на хората?

преди 9 часа, Aumi написа:

Да, и помага!

То и плацебото помага, но никой не му пали свещи още. Глупава е цялата мания по придаване на важност към нещо, което е просто човешка способност - да има вяра, че нещата ще се оправят.

преди 8 часа, ncl написа:

Значи хем няма, хем е направен от хора?

Когато говорим за бог като човешка концепция, тогава има само въображаеми способности. Не е истински вълшебник, а прост измамник.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

а) тези с образно мислене

б) тези с логическо мислене

Не знам колко пъти вече го повтаряш, но всички хора имат образно (обектно) и логическо мислене. Не виждам как може да ги разделиш. Доколкото разбирам ти го съотнасяш само към представата за Бог, но да ти кажа из калдата има няколко дървени философа, които описват бог по толкова объркан и противоречащ си начин, че се съмнявам, че и самите те имат представа в какво вярват. Като Ауми, която обяснява, че нещо извън нашия свят (трансцендентно) трябва да го усещаме със сетивата си. Как го е усетила, като е неусетяемо и не присъства в проявленията на света, в който се намира тя, надали може да даде смислен отговор.

преди 22 минути, Myanmar написа:

А колко хубаво би било да има богове, които ги е грижа за хората... Вие представяте ли си как би се променил света и живота на хората?

И колко хубаво би било хората да са по-добри и по-човечни! 

Няма как а вършиш зло, а да чакаш добри последствия.

преди 2 минути, Aumi написа:

И колко хубаво би било хората да са по-добри и по-човечни! 

Като се замисля, откривам, че хората са по-лоши и по-нечовечни заради тези по-добрите и по-човечните. Третират ги като балами и се издигат на техен гръб, жертвайки образа, който би се харесал на Господ.

преди 1 час, Myanmar написа:

Като се замисля, откривам, че хората са по-лоши и по-нечовечни заради тези по-добрите и по-човечните. Третират ги като балами и се издигат на техен гръб, жертвайки образа, който би се харесал на Господ.

Е, нали няма Бог, според теб. На какъв гръб, кой и в чии очи ще се издигне, ако Бог не съществува?

преди 39 минути, Aumi написа:

Е, нали няма Бог, според теб. На какъв гръб, кой и в чии очи ще се издигне, ако Бог не съществува?

Издигат се финансово, йерархично, обществено, политически, благодарение на условията, които добрите хора им създават.

Останалото не съм сигурен каква ми е била мисълта, но да кажем, че проповядвайки вярата в бог може да правиш търговия и да се превърнеш в по-лоша версия, от която си бил, преди да си успял в живота.

преди 6 минути, Myanmar написа:

Издигат се финансово, йерархично, обществено, политически, благодарение на условията, които добрите хора им създават.

Останалото не съм сигурен каква ми е била мисълта, но да кажем, че проповядвайки вярата в бог може да правиш търговия и да се превърнеш в по-лоша версия, от която си бил, преди да си успял в живота.

Според теб излиза, че хората които работят, и са се "издигнали" финансово, са по-лоши по презумпция от хората, които не се опитват да подобрят финансовото си състояние.