Избираме си родителите значи.

Не точно.

Деца, родители, приятели, роднински връзки... - с много от тях сме от една и съща духовна група.

Прераждаме се отново заедно, за да си помагаме при усвояването на уроците.

Убеден съм в едно.Имаме избор.Избора, който правим определя нашия живот.Тук и сега.Имам много примери със мен самия.Важно е да си изградим приоритети и да се водим от тях.Да поемаме отговорност за решенията си и да следваме пътя си.Да не се страхуваме да търсим нашето щастие.Какво е след като умрем - ще разберем, когато дойде това време.Сега само гадаем.

Не точно.Деца, родители, приятели, роднински връзки... - с много от тях сме от една и съща духовна група.Прераждаме се отново заедно, за да си помагаме при усвояването на уроците.

Да, човек преимуществено се преражда в една и съща семейна верига. Погледнато само от материалистична гледна точка, гените които получава от родителите си са си неговите собствени гени от преди хиляда години, преминали през децата му и техните деца и т.н. И променени от техните добри и лоши мисли (делата се предхождат от мисли), заличени някои дефекти или получили нови дефекти, вследствие на делата им. Защото освен геномът, който е програма за живот съставена от материални елементи, съществува и Енергийна програма, енергийно поле или матрица, която разбърква гените прекъсвайки връзки между елементите и създавайки нови връзки, това става предимно през вътреутробния живот, но и през целия живот на човек. Така лошите дела - греховете в даден живот предизвикват болести през следващ живот. И Библията казва, цитирам по памет: "греховете на бащите се предават на синовете", но и обратното изглежда важи.Който иска да "вярва" на науката, включително и аз, тази идея вече се е появила сред учените генитици и био-физици.

Изглежда не случайно хромозомата има форма на спирала като бобина и връзките между двойките са като кондензатори - нещо като трптящ резонансен кръг.

Антена. Връзка със света. Защо не. 

Прословутата статия от 1972 година

http://robotics.cs.tamu.edu/dshell/cs689/papers/anderson72more_is_different.pdf

Обратното винаги важи, ако има прераждане изобщо. Няма зависим произход, ако съществува дори и един случай, в който не важи обратното. Между другото точно с това се занимава науката, само дето вярващите в науката не обичат да се задълбочават. 

 „Една от най-важните отлики на науката от религията е това, че в науката ние (рано или късно) с готовност променяме мнението си. Тъкмо това наричаме учене. Както красноречиво показва Марио Ливио много от най-прочутите постижения в науката са свързани с идеи, които не водят доникъде.“ - Лорънс Краус

Андерсън е учен и атеист. Той по същество защитава зависимият произход. Болшинството от хората не се замислят и не могат да си представят зависимият произход (по Нагарджуна). Но повечето от учените и свещениците си го представят, и то много добре, поради естеството на работата си. Дори и при тези религии, чиито догми са по същество догми на независимият произход, и техните свещеници, поне някои от тях с течение на времето се осъзнават. Забравих от кой известен учен е цитата

 

"Първоначалните занимания с наука правят човека атеист, но на дъното на чашата го очаква бог."

 

Това не може да е противопоставяне на наука и религия според мен. Ученият е един от най известните, но сега ми е излязло от главата кой беше. Той е и вярващ. Смисълът е, че заниманията с интелектуална научна дейност подготвят учените към осъзнаване на зависимият произход. Сега дали ще се нарече зависим произход, или принцип на съответствието или принцип на симетрията - става дума за едно и също нещо.

 

А вече е въпрос на по нататъшно осъзнаване, да се свърже зависимият произход с неминуемото рестартиране на системата, с прераждането. Най лесно разбираемата зависима логика е логиката на отрицанието. За това и тя основно се използва от философите на промяната като Хераклит, Хегел и Нагарджуна. Разбира се най лесно не означава лесно. 

"Часть силы той, что без числа

Творит добро, всему желая зла."

Мефистофел

 

Нямам превод на български затуй само тези два стиха. Отрицавайки всичко, желая зла, Мефистофел го утвърждава, творит добро.

"Първоначалните занимания с наука правят човека атеист, но на дъното на чашата го очаква бог."

 

Вдъхновяващ цитат, но е невъзможно да се потвърди от човек съществуването на Бог, нито да се отрече, независимо жив, умрял или преродил се е. За това Буда е бил реалист. Не знам защо всеки се надява в края на мизерното си съществуване да получи диплома( за добър ученик) , да се прероди в по-горен клас, фанфари, цветя или ангелско посрещане. Какво пречи, както казва покойния български поет Иван Методиев на вратата да рая да има табела с надпис: "Не чукай! Чукам!" И защо Бог трябва да бъде справедлив спрямо едни „полюшващи се буци с ужас и мечти“?

Вдъхновяващ цитат, но е невъзможно да се потвърди от човек съществуването на Бог, нито да се отрече, независимо жив, умрял или преродил се е. За това Буда е бил реалист. Не знам защо всеки се надява в края на мизерното си съществуване да получи диплома( за добър ученик) , да се прероди в по-горен клас, фанфари, цветя или ангелско посрещане. Какво пречи, както казва покойния български поет Иван Методиев на вратата да рая да има табела с надпис: "Не чукай! Чукам!" И защо Бог трябва да бъде справедлив спрямо едни „полюшващи се буци с ужас и мечти“?

 

Не може, прав си, той и ученият го знае. За това мисля, че става въпрос за симетрията. 

 

И аз осъждам вкарването на морални аргументи в спора за истината. Не го одобрявам.

 

Но има едно но, когато едната истина е прераждането. Като говорим за прераждане, на едната страна на спора стоят свободата и равнопоставеността, не като морални аргументи, а като истината. Разбира се, не всички фенове на прераждането ги схващат така, но в спора така или иначе те са оспорваната истина, не са морал. 

 

Андерсън е учен и атеист. Той по същество защитава зависимият произход. Болшинството от хората не се замислят и не могат да си представят зависимият произход (по Нагарджуна). Но повечето от учените и свещениците си го представят, и то много добре, поради естеството на работата си. Дори и при тези религии, чиито догми са по същество догми на независимият произход, и техните свещеници, поне някои от тях с течение на времето се осъзнават. Забравих от кой известен учен е цитата

 

"Първоначалните занимания с наука правят човека атеист, но на дъното на чашата го очаква бог."

 

Това не може да е противопоставяне на наука и религия според мен. Ученият е един от най известните, но сега ми е излязло от главата кой беше. Той е и вярващ. Смисълът е, че заниманията с интелектуална научна дейност подготвят учените към осъзнаване на зависимият произход. Сега дали ще се нарече зависим произход, или принцип на съответствието или принцип на симетрията - става дума за едно и също нещо.

 

А вече е въпрос на по нататъшно осъзнаване, да се свърже зависимият произход с неминуемото рестартиране на системата, с прераждането. Най лесно разбираемата зависима логика е логиката на отрицанието. За това и тя основно се използва от философите на промяната като Хераклит, Хегел и Нагарджуна. Разбира се най лесно не означава лесно. 

"Часть силы той, что без числа

Творит добро, всему желая зла."

Мефистофел

 

Нямам превод на български затуй само тези два стиха. Отрицавайки всичко, желая зла, Мефистофел го утвърждава, творит добро.

 

Хайде брате Реджеп, да не пишем първата щуротия, която ни хрумне по адрес на науката.

Няма никакво рестартиране съгласно принципа на симетрията.Има движение от десиметрия към пълна симетрия, до достигане до максимално вероятното състояние на системата.

Това е друг вариант на изразяване на втория принцип на термодинамиката, а както знаем от него максимално вероятното състояние е състоянието на системата при максимална ентропия, а това състояние не може бъде преодоляно без ВЪНШЕН източник на енергия.

Не знам как ти хрумва да ги пишеш такива.

Втория принцип на ТД никой учен, никога не е отричал.По този въпрос в научните среди от 200г цари пълно единодушие, а всеки процес и всяко движение е пряко доказателство на този принцип

Хайде брате Реджеп, да не пишем първата щуротия, която ни хрумне по адрес на науката.

Няма никакво рестартиране съгласно принципа на симетрията.Има движение от десиметрия към пълна симетрия, до достигане до максимално вероятното състояние на системата.

Това е друг вариант на изразяване на втория принцип на термодинамиката, а както знаем от него максимално вероятното състояние е състоянието на системата при максимална ентропия, а това състояние не може бъде преодоляно без ВЪНШЕН източник на енергия.

Не знам как ти хрумва да ги пишеш такива.

Втория принцип на ТД никой учен, никога не е отричал.По този въпрос в научните среди от 200г цари пълно единодушие, а всеки процес и всяко движение е пряко доказателство на този принцип

 

За каква система говориш. Съжалявам, че не разбирам от термодинамика, но от общите ми познания по физика, щом говориш за ВЪНШЕН източник, значи става въпрос за затворена (дано не греша термина) система. Фактът, че обобщаваш законите валидни в затворена система, говори че си приел за верен без доказателства независимият произход. Независимият произход действително е несъвместим с прераждането. Тук си прав. 

 

Разбира се, факта че вярваш в независимият произход, не прави автоматически зависимият произход щуротия. Според зависимият произход затворени системи не съществуват. Зависимият и независимият произход са най първоначалните начала. Те не могат да се доказват. Могат да се приемат само на доверие. Истината е въпрос на вкус.

И доколкото съм разговарял с физици, всички са на мнение, че никоя система не може да бъде напълно изолирана от околната среда. Ти си първият, който чувам да обобщава законите за затворена система за валидни за цялата вселена.

Реджеп, няма как да знаем законите които са валидни за цялата вселена на този етап, успокой се и не се напрягай излишно. Повечето спорове са конструктивни, но някои не са. Нямаме поглед на целия времеви хоризонт, нито до краищата на Вселената, не е ли по-добре да се концентрираме върху проблемите тук и сега? Следователно въпросът за прераждането е извън сферата на нашето познание и прилича малко на бълнуване... Вземи поспи малко и през нощта пускаш коментари, ей.

 

Всички съставни неща са преходни.

Предметите възникват и изчезват.

Което идва в съществувание - умира.

Добър е мирът, докато те престанат завинаги.

 

Mahaparinibbana Sutta

Редактирано 12 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Буда е от нашия отбор. При мен сега е нощта. Часова разлика. 

 

Това, което не разбирам в будизма е нирвана. Според мен не може да има освобождение от прераждане.

И доколкото съм разговарял с физици, всички са на мнение, че никоя система не може да бъде напълно изолирана от околната среда. Ти си първият, който чувам да обобщава законите за затворена система за валидни за цялата вселена.

Брате Реджеп.Повярвай ми брате не само че не съм първия, ами има утвърдена и доказана Теорема за ненулево нарастване на ентропията, за която е присъдена  Нобелова награда на Иля Пригожин.Фигурира във всички учебници по ТД.

Обесянвам Брате за 1000000000000 път в този форум.

Ако Вселената е напълно затворена с-ма то тя с времето ще застане в равновесно положение.Известна е на науката под името топлинна смърт на вселената и считана за най-вероятен сценарий за развитие.Така че не аз съм първия, ами ти си разговарял с физиците на други теми.

Разбира се никоя система не може да напълно изолирана от околната среда, но тук се имат предвид системи, които са части от  друга по-голяма система.Например конкретна стая е част от цялото жилище, като останалата част от жилището е околна среда за стаята.

Добре, но кое е околната среда на вселената? Откъде вселената ще вземе енергия за да преодолее равновесието???

Тогава ще трябва да предположиш друга вселена, в която нашата е като стая спрямо жилището.

Кое обаче позволява да пренебрегнем бръснача на Окам и да предполагаме такава вселена.Но дори да предположим такава вселена - тя на свой ред трябва да е максимално вероятно състояние, сиреч равновесно положение и пак опираме до задължително необходимия външен източник и на тази вселена.

Редактирано 12 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Избираме си родителите значи. Носим пълната отговорност за действията си както на този, така и на онзи свят.

Логично звучи. Ако душата е активността, след напускането на тялото, тази активност,  следва активно да си гради ново, да избира материали и родители.

 

Напълно сме виновни за това, което сме, в добрия и лошия смисъл на думата.

Не, не си избираме родителите. Бъдещия ни живот - също.

Ако нещо си избираме, то е в това дали искаме да сме активни в своето саморазвитие или не.

Аз съм чел само една сутра. И философията на средния път, където точно Нагарджуна в прав текст казва "Зависим произход". В будизма няма спор относно прераждането. Не може да има зависим произход и да няма прераждане. Интересно е как тълкуваш този ред от цитата, който си дал.

 

"Изнурителен е дългия път от раждане към раждане."

 

Буда търси начин, как след като умре да не се прероди. За него смъртта е раждане. За мен също. За него е трудно да се освободи човек от кръговрата на преражданията. За мен е невъзможно. Път от раждане към раждане е ясно казано, и няма как да е иначе. 

 

Аз не се надспорвам. Не държа да победя. Пиша за да изясня позицията си, включително и на себе си. С писане е по лесно, особено ако е във форум, където написаното е подложено на всеобщо оплюване. Комплекс за многоценност от който няма отърване, но без който не можеш да напреднеш и крачка във философското разбиране на мирозданието. Ако не споря с Буда, няма как да разбера Буда. Ако не се усъмня в казаното от Буда няма как да твърдя, че съм го разбрал. Защото не съм ли отрекъл нещо много пъти е абсурд да си мисля, че съм го разбрал.

 

Джао Джоу ли беше казал "Ако споменеш Буда измий си устата". Аз бих добавил, ако споменеш Джао Джоу или Банкей също.     

 

Противоречието е неизбежно, но това е истината. В смисъл, в противоречието е истината. С други думи казано свободата е над истината. Свободата като универсално противоречие. Като универсално отрицание, утвърждаване и промяна. Бай Иван защо е свободен. Защото в своите очи, той е авторитета. Той не признава градските авторитети, не признава и авторитета на другаря Тодор Живков. Но се хвали, че си пие кафето с шест лъжички захар, както го пие и другаря Тодор Живков. Той дори не знае дали другаря Тодор Живков изобщо пие кафе. Противоречив е бай Иван и свободен.

Не, не си избираме родителите. Бъдещия ни живот - също.

Ако нещо си избираме, то е в това дали искаме да сме активни в своето саморазвитие или не.

 

Аз искам

Аз съм чел само една сутра. И философията на средния път, където точно Нагарджуна в прав текст казва "Зависим произход". В будизма няма спор относно прераждането. Не може да има зависим произход и да няма прераждане. Интересно е как тълкуваш този ред от цитата, който си дал.

Да, в будизма няма сериозен спор дали има или няма прераждане, защото то не е основополагащо в учението на Буда. Този ред "Изнурителен е дългия път от раждане към раждане." може да се тълкува по всякакъв начин, например че вечер умираш и сутрин се раждаш, просто това не е толкова важно тук и сега.

 

"Отговорът на този въпрос в будизма е деликатен и е създавал проблеми още по времето на Буда. Според Нагарджуна самият Буда е проповядвал, че всеки фактор, свързан с човешкото съществуване, в това число и съзнанието, е зависимо възникнал и поради това не представлява постоянен фактор, който да остава след смъртта. Въпреки това един от приближените на Буда ученици изповядвал, че съзнанието се преражда. Този проблем е бил източник за спорове между различните будистки течения и продължава да бъде такъв и до днешни дни. Според известния будистки изследовател David Kalupahana това идва да покаже колко устойчива, във времето, е метафизичната представа, че "има перманентна и вечна субстанция", която остава след смъртта на човека."

 

Текстът е откъс от книгата: САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС Изд. 2011 г. ©Никола Константинов Петров

 

За да вярваш в прераждането, трябва да знаеш какво се преражда, аз не намирам такава субстанция и не вярвам в "духове", предпочитам да мисля и да изследвам(самоизследвам) отколкото да вярвам във всякакви недоказани неща. Човешкия живот е брутално кратък и няма време за губене, освен ако не намираме смисъл и удоволствие в това да гоним облаци. А ако няма прераждане си губим времето да пишем в тоя форум врели некипели, вместо да се разходим някъде на чист въздух.

 

 

Аз не се надспорвам. Не държа да победя.

 

Кой може да победи в крайна сметка?

Редактирано 13 юни 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Да, в будизма няма сериозен спор дали има или няма прераждане, защото то не е основополагащо в учението на Буда. Този ред "Изнурителен е дългия път от раждане към раждане." може да се тълкува по всякакъв начин, например че вечер умираш и сутрин се раждаш, просто това не е толкова важно тук и сега.

 

"Отговорът на този въпрос в будизма е деликатен и е създавал проблеми още по времето на Буда. Според Нагарджуна самият Буда е проповядвал, че всеки фактор, свързан с човешкото съществуване, в това число и съзнанието, е зависимо възникнал и поради това не представлява постоянен фактор, който да остава след смъртта. Въпреки това един от приближените на Буда ученици изповядвал, че съзнанието се преражда. Този проблем е бил източник за спорове между различните будистки течения и продължава да бъде такъв и до днешни дни. Според известния будистки изследовател David Kalupahana това идва да покаже колко устойчива, във времето, е метафизичната представа, че "има перманентна и вечна субстанция", която остава след смъртта на човека."

 

Текстът е откъс от книгата: САМОВНУШЕНИЕТО В ДРЕВНОСТТА И ДНЕС Изд. 2011 г. ©Никола Константинов Петров

 

За да вярваш в прераждането, трябва да знаеш какво се преражда, аз не намирам такава субстанция и не вярвам в "духове", предпочитам да мисля и да изследвам(самоизследвам) отколкото да вярвам във всякакви недоказани неща. Човешкия живот е брутално кратък и няма време за губене, освен ако не намираме смисъл и удоволствие в това да гоним облаци. А ако няма прераждане си губим времето да пишем в тоя форум врели некипели, вместо да се разходим някъде на чист въздух.

 

 

 

Кой може да победи в крайна сметка?

 

Никой. Така се казва. Говориме си. Не сме се сбили още. И това е нещо. 

 

Прераждането е осъзнаване на цялостната картина съдържаща зависимият произход. 

 

Губим си времето независимо от това кой е прав. Нали за това сме дошли, за да си губим времето, е ако може покрай това и да научим нещо ново, берекет версин.

Ядрото на Аз-а, душата, наподобява шевовете на дреха, едната страна на която представлява животът, а другата - смъртта. Както конецът минава ту от едната, ту от другата страна, така душата продължава да съществува от един живот в следващия.

 

Аз-ът е нещо постоянно, ръководено от закона за причината и следствието, от кармата. Всяко действие предизвиква отговор. Както положителните, така и отрицателните ситуации в живота ни са причинени от кармата, а също и от общата характеристика на личността. Когато са разбрани добре, кармичните закони обясняват как едно невинно дете може неочаквано да израсте в деспотичен възрастен. Кармичните закони ни помагат да разберем защо някой прекрасен човек има само страдания, а друг с отвратителен характер успява във всичко. Очакваме добрите дела в този живот да дадат добри резултати. Когато това не стане, трябва да се вгледаме в дългия, продължаващ много прераждания процес на индивида, за да открием причината.

 

Макар кармата да контролира всеки аспект от живота ни, важно е да се знае, че човек е в състояние да промени своята карма и да повлияе на начина, по който тя се проявява в настоящето. Смисълът на духовната консултация всъщност е да научи човека как да разреши дадена карма, която се проявява чрез проблемите.Израснал съм с вярата, че сме се родили на Земята, за да работим върху разрешаването на различните видове карма, които ни задържат в това измерение. Това ще ни позволи да стигнем до момента, в който ще се издигнем над закона за кармата.

 

Всеки човек се ражда в мрежа от взаимно свързани кармични влияния. Всеки е повече или по-малко подчинен на пет категории карма: лична (индивидуална), семейна, местна, национална и световна. Не е задължително дадено действие, извършено в миналото, непременно да донесе, да кажем, стотици плодове в този живот. Не е толкова просто. В зависимост от сегашното състояние на съзнанието, начина на живот и степента на вярата едно минало действие може да се прояви.

 

И още веднъж - вярвам, че целта на живота е да отменим кармата си, всички видове карма. Човек е отговорен не само за своята лична карма, но и за националната и световната. Цялостният живот прилича на река, която тече към света на просветлението. Реката минава покрай планини, препуска през тесни дефилета и пада от стръмни стъпала. Да си представим, че капките от реката са отделните човешки същества. Свободното движение на реката зависи от това доколко чиста е всяка капка. Когато индивидите разрешат и пречистят своята лична карма, националната и световната ще отпаднат от само себе си. През вековете Абсолютното се е проявявало на Земята в множество свещени форми, за да ни покаже как да направим това. Аз например вярвам, че бог Тамамицу работи чрез нашето светилище, за да помогне на Слънчевата система в нейното придвижване към съвършенството. Подобни божествени проявления има по целия свят.

 

В огромната съвкупност съществуват индивиди. Всяко човешко същество е от значение и има вътрешен дълг към това съществуване. Общото цяло, съставено от частите, е онова, което движи нашия свят. Ако не се пречисти всяка част, не може да се пречисти и цялото. Смъртта на дори едно малко човешко същество засяга живото цяло. Всеки човек съдържа в себе си ядро от божествена сила и неограничени възможности. Когато всеки осъзнае този потенциал, ще стигнем окончателния момент във времето, в което всички ще станем едно с Бога.

 

д.р Хироши Мотояма

Редактирано 13 юни 201411 г. от Aumi (преглед на промените)

Никой.

Разбира се, че никой не се преражда. Даже не се преинкарнира.

Не, не си избираме родителите. Бъдещия ни живот - също.

Ако нещо си избираме, то е в това дали искаме да сме активни в своето саморазвитие или не.

Всъщност никой нищо не избира.

Всичко си тече в реда на нещата.

Rurk, ето това е независимият произход. Нещо извадено от контекста. Няма дума или израз, които могат да бъдат извадени от контекста на всеобщата взаимозависимост. А всеобщата взаимозависимост означава едно - прераждане.