"Духовността в същността си e един бунт. Тя не е конформизъм, тя не е принадлежност към някаква организация, общество, църква, защото принадлежността се поражда от страх – а духовността е свобода. Страшно е да си сам. Човек обича да принадлежи – към нация, църква, общество, защото, когато принадлежиш към тълпата, ти забравяш своята самота. Тя не изчезва, но ти забравяш за нея. Ти се самозалъгваш, създаваш около себе си сън, сякаш не си сам. Все пак ти си оставаш сам, това е само някакво упойващо средство.

Духовността не е упойващо средство. Тя не те прави несъзнателен, тя ти дава осъзнаване. А осъзнаването е бунтовно. Когато се осъзнаеш, ти не можеш да принадлежиш към никакво общество, към никаква нация, към никаква църква, защото когато се осъзнаеш, ти ставаш съзнателен за строгата красота на самотата. Ти ставаш съзнателен за музиката, която непрестанно звучи вътре в твоята душа… но ти никога не си си позволявал да бъдеш сам, за да я чуеш, да бъдеш в хармония с нея, да бъдеш едно с нея.-

- Ошо

 

 

 

 

 

 

 

на 20.02.2021 г. в 9:29, Aumi написа:

"Духовността в същността си e един бунт. Тя не е конформизъм, тя не е принадлежност към някаква организация, общество, църква, защото принадлежността се поражда от страх – а духовността е свобода. Страшно е да си сам. Човек обича да принадлежи – към нация, църква, общество, защото, когато принадлежиш към тълпата, ти забравяш своята самота. Тя не изчезва, но ти забравяш за нея. Ти се самозалъгваш, създаваш около себе си сън, сякаш не си сам. Все пак ти си оставаш сам, това е само някакво упойващо средство.

Духовността не е упойващо средство. Тя не те прави несъзнателен, тя ти дава осъзнаване. А осъзнаването е бунтовно. Когато се осъзнаеш, ти не можеш да принадлежиш към никакво общество, към никаква нация, към никаква църква, защото когато се осъзнаеш, ти ставаш съзнателен за строгата красота на самотата. Ти ставаш съзнателен за музиката, която непрестанно звучи вътре в твоята душа… но ти никога не си си позволявал да бъдеш сам, за да я чуеш, да бъдеш в хармония с нея, да бъдеш едно с нея.-

- Ошо

 

 

 

 

 

 

 

Не духовността ,а пушенето на цигари на обществено място е свобода.

Всяка цивилизация е съществувала, съществува и ще съществува благодарение на религията. Един духовен човек не би отрекъл нуждата от религия. Нито пък един разумен човек. Религията е просто външна форма на духовността и да се отрича едното е отричане и на другото. Ако религиите са такива, каквито са, то е защото духовността на хората е на съответното ниво. Така че не обвинявайте религиите - те са отражение на вътрешния свят на хората. Останало без религия, обществото е обречено. Защото тази външна форма на духовността, колкото и да е несъвършена, обединява вътрешните светове на фората и им придава обща посока. Всяка единна нация дължи солидността си на религията. А опитите да се разделят религия от духовност са антисоциални. Тук някой може да възрази, че ако хората са с добри намерения, толерантни и водени от любов и съпричастност, светът не би имал нужда от религии, но това е утопия. Религиите са тези, които възпитават тези качества и осмислят придобиването им. 

А религиите са много и различни на пръв поглед, защото духовния свят е твърде непосилен за осъзнаване от страна на хората в неговата цялост и многообразие. Това, което различните религии представят са само фрагменти, които колкото и да ни изглеждат различни, отразяват аспекти от едно и също цяло. Ние самите - всеки един човек, който и да е той, познаваме духовността само в една ограничена степен и то главно представена ни от дадена религия или учение. Това са късчета, които ни се представят, защото цялото е все още несмилаемо за човешкото съзнание. И всъщност всеки си е харесал едно парченце, което приема за духовността, за истински важното и ценното, за единственото и неповторимото, но то си е само парченце.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Ние самите - всеки един човек, който и да е той, познаваме духовността само в една ограничена степен и то главно представена ни от дадена религия или учение.

В цялата тирада непрекъснато се постулира говорене от "името на всички хора". Разбира се, че това е отработен стил на писане, тъй любим на някои форми на "учения" в които абсолютен авторитет непрекъснато се 'обръща' към човечеството, през някакъв си подбран от него 'контактьор' . Това е модел още от зората на религиозните начала, в който същите моделни образи се наричат "пророци" - подбрани посредници между "великото, силното и абсолютното" и обикновените "малки" миряни. Триковете в реториката на ОШО също има този модел - не толкова от самия ОШО, а предпоставянето му за малките човечета дето не могат да надраснат до растеж. Който не е бил баща, цял живот се посвещава на "малки деца" в опит да навакса и посее растеж. Не че не е бил разочарован накрая, но по принцип за разлика от родителя - "децата на Ошо" и до днес не са мръднали, а само нарамили под мишница нова религия, нов идол, нов учител, нов авторитет и пример за следване.

Тия обобщителни тарикатлъци, в коментара преди мен, са нещо чудесно ако Списващият ги НЕ се намира просто в един форум и пише срещу изображението на монитора си. При положение че случаят е точно такъв, Пишещия се фантазира че прави декларация от името на човечеството, на всички хора, че прави послание от... кого? Всъщност го прави на себе си и на 'своите си" резонанти, с представата че така е полезен, че прави добро, че малките хора винаги им е трябвало някой да им сложи опорки, патерички, като си нямат думички - да ги привидят през някакъв общ изразител...

Освен че написаното изразява представностите и особеностите на само една човешка прослойка и не се отнася до друга, опита да се говори от името на всички издава обикновено народно невежество, основано на заблудата - всички сме едно и са като мен, от името на Декларатора. Това че въпросния вярва на заблудата си не е проблем за никого. Това че въпросния вярва на заблудата си - го прави просто заблуден.

 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Това са късчета, които ни се представят

Отгоре на всичко, в тия летящи обобщителни фрази се зачитат и други представни заблуди - че "някой ни "представя религиите" а не са производно на самото човечество. Вмъкването на лични вярвания в една декларация, сякаш се чете на 'вселенско народно събрание' е най-малкото некоректно, освен че е лицемерно.

Радвам се че живея сред времена в които все повече нарастват проблемите които религиозните начала носят сред социуима. Тия проблеми няма да отмрат, нито ще изчезнат докато е налице огромната инерция на тия психични атавизми. Големите и бомбастични изхвърляния във вид на обобщения, по-горе - са просто гласът на вкопчените в едно минало, а не в едно бъдеще.

В съвременната епоха се направи всичко възможно да се прекъсне все повече нишката на старите атавизми към новите времена и поколенията които ще живеят сред тях. Няма религия, която в днешно време да не изживява гърчовете си по постепенното си отмиране... защото това вече няма нищо общо с бъдещият живот на социума. Вече са налице други регулации, други форми на 'събирателност' за колективните хора.

Много години още ще вървят инерциите на вкопчените консерватори - главно от хората които са дезадаптивни и нямат друга възможност освен вкопчеността към "старите представности'. Това са естествени положения и колкото и да се величаят отминалите идеали, те вече са изиграли своята роля и са обречени във времето.

Никой не го интересува че някой си не може да израсне атавизмите си - който, както докъдето... толкова.

преди 35 минути, _ramus_ написа:

...

Въпросът беше само кога ще реагираш. Просто когато са засегнат някои основополагащи фактори за развитието на цивилизацията като вяра, въображение (което ти наричаш фантазия) и религия (като външна форма на духовността и морала), не можеш да не се противопоставиш. Ти си изцяло изтъкан вътрешно от всичко противоположно. Цялото ти участие във форума се върти около противопоставянето на религиозността и вярата. Всичките ти представяния за възрастен, опитен, знаещ всъщност показват липсата на потенциал за развитие - ти самият отричаш необходимостта от такъв потенциал отричайки вярата и въображението. Остава едно сухо отражение, криво и повтарящо се. Поредният пример е по-горе, а упадъкът става все по-отчетлив.

преди 23 минути, Shiniasu написа:

за развитието на цивилизацията като

вяра, въображение (което ти наричаш фантазия) и

религия (като външна форма на духовността и морала)...

Ти изцяло изтъкан само от личните ти делюзии,Ши.

Освен че не си способен да правиш качествена разлика между КОНТРОЛ и УПРАВЛЕНИЕ сам си написа че същото се отнася и до доста други примерни положения:

между ВЪОБРАЖЕНИЕ И ФАНТАЗИЯ.. с допълванение към тях с качествено различното ВЯРА  

И РЕЛИГИЯТА - с ДУХОВНОСТТА, която пък е нещо съвсем различно.

ДУХОВНОСТТА е религиозно поставена само и единствено сред религиозните последователи и така пише само в религиозните им приказки - като една от опорните им вярвания и служи за помпене на онова, за което са вкопчени. Малките хора винаги имат нужда от "големи образи" с които да се прикачат. Това е един от стимулите в социалните инстинкти , чрез които да образуват групи...

Още в предишният век Духовността започна да излиза от завареното религиозно лоно, Ши - при това, в социален план. Разбира се - не и за теб. не и за толкова много 'сродни на теб', хора.

Въздигането на неумението за различаване те поставя с губеща позиция от всякакви переспективи. Ти си човек, който няма никакво отношение към развитието и промените, Ши. За теб тия са просто "подаръци" от висши същества и си вкопчен с хилядолетните приказки относно същото.

Няма да го израснеш заради вкопчването. Неистово вкопчване, Ши. Бетонирането дори няма да те успокои, а ще те пришпорва цял живот. Няма как да устоиш на времето и на промените... А ти се бориш като си си направил една своя "пещера" за да си живееш само в нея. Добре, но опита да се преживееш "от пещерата си" как това е цялата вселена, за всички хора - е неугледен и твърде наивен.

Да живееш в пещерата си - е спасителен импулс, но оставането в нея цял живот - те прави просто "неандерталец". Нито хората, нито животът, нито твоят живот - е още "сред джунглите", а ти си караш "в пещерата"... поради някакви си импулсни пориви и шубе.

Именно заради същото си си намерил "религиозността" и предпоставената от нея "духовност" - с тях си си направил каменните стени на пещерата. И наливаш бетона допълнително...

 

преди 24 минути, Shiniasu написа:

ти самият отричаш необходимостта от такъв потенциал отричайки вярата и въображението.

Не се упражнявай в защитни игрички от скапана реторика, Ши. Опитвал си го вече толкова пъти - няма шанс да мине. Нито отричам вярата, нито въображението. Спри грамофона дето ти свири в главата, защото "музиката му' е фалшива.

преди 1 час, _ramus_ написа:

ДУХОВНОСТТА е религиозно поставена само и единствено сред религиозните последователи и така пише само в религиозните им приказки - като една от опорните им вярвания и служи за помпене на онова, за което са вкопчени. Малките хора винаги имат нужда от "големи образи" с които да се прикачат. Това е един от стимулите в социалните инстинкти , чрез които да образуват групи...

Отново изопачаваш тотално написаното от мен. Написах, че религията е външен израз на духовността, но ти изкара сякаш за мен духовността е производно от религията. Не, религията е производно на духовността и не може да се разглежда отделно от нея, а още повече двете да се противопоставят. 

Останалата част от мнението ти са поредните празни приказки незаслужаващи внимание. 

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Написах, че религията е външен израз на духовността, но ти изкара сякаш за мен духовността е производно от религията

Аз написах че ДУХОВНОСТТА е свързана с религията само сред религията. За религиозните приказката е такава. Искаш ли да кажеш че въобще го прочете?

А разни  " външни изрази" кое на какво е :

преди 6 часа, Shiniasu написа:

...са поредните празни приказки

и раздути заучени фантазми. Ако падне вярването в тях - нищо и никакво. А вярата си е само в главата ти. Отново не си способен да различиш - кое е вътре в нея и съня ти, кое е отвън - без да го има съня.

За религията може да се говори и без да си религиозен. За ДУХОВНОСТТА - също. Не и ти, разбира се. Тия две понятия са обагрени само в един план за теб.

преди 18 часа, Shiniasu написа:

Останало без религия, обществото е обречено.

Това няма как да се случи. Не случайно смятам Атеизмът за религия. Религията е пряко свързана с вярването на човек в нещо, в някой, в науката, в собствените си способности и/или вярване в Бог. 

Духовният човек е осъзнал своята вяра и/или своите вярвания, и мислите му са, не за битовите ежедневни проблематики, а са свързани със моментното състояние на света (въобще), както и с проблематиките на човечеството, като основен фактор за измененията на този свят.  

преди 3 часа, dioib написа:

Това няма как да се случи. Не случайно смятам Атеизмът за религия. Религията е пряко свързана с вярването на човек в нещо, в някой, в науката, в собствените си способности и/или вярване в Бог.

Да, обаче атеизмът не предполага приемственост. Вярата при религията свързва човека с нещо превъзхождащо го, с нещо което вече е на друго по-високо ниво. Колкото и тази връзка да е неразбрана и изопачвна от хората - сведена до тяхното ниво (а това всъщност няма как да е по друг начин) тя ги прави част от нещо по-голямо. Прави и отделния човек, и човечеството като цяло част от нещо по-голямо, дава им вече изпитана посока и не ги държи в изолация като атеизма. 

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Вярата при религията свързва човека с нещо превъзхождащо го

Не си подготвен и импровизираш повърхностно с тия слова.

Нещо ти избяга "религията" - като "външен израз на духовността". въобще и не намекна кое точно е 'вътрешния израз на духовността'. Освен че и двете са романтични и поетични  задявки от дъвките за религиозни последователи. За проповеди става, но за друго - не.

В едно нещо се приближаваш малко до същината - това е, че религиозната вяра в бог свързва човека с 'големите неща'. С две уточнения:

Да - малките хора имат нужда да се свързват с 'големите неща".

малките хора по принцип имат силна потребност да се свързват едни с други - пак заради "голямото". Кошерните инстинкти карат малките хора непрекъснато да се усещат застрашени когато са сами и това ги стимулира непрекъснато да са 'кънектнати' с тия около тях. Физически това се разпростира и сред явление като "психична социална зависимост'. Може да се забележи навсякъде и дали ще е религия или ще са огромния брой други разновидности на непрекъснати социални залитания - няма никакво значение формата, защото същината е една.

И тук точно е проблема с несъвместимостта на ДУХОВНОСТТА с религиозния теизъм - едното е стремеж на мравката към мравуняка, а другото е израз на индивидуалното развитие.

Духовност не вирее в групи, нито в тълпи. Духовността е израз на следващи етапи - много след колективните "деца" и напъните им да намалят тревожността и несигурността си като живеят , отразяват , възприемат... кошерно.

 

преди 20 часа, Shiniasu написа:

Да, обаче атеизмът не предполага приемственост.

От гледна точка на абсолюта е вярно, но в действителността съм наблюдавал приемственост. Да не тръгваме в какви проценти е , защото да, от атеист може да стане теист, но обратно не. = Вярването в това, че няма Бог е равнопоставено на това, че има.

Духовността е по-скоро "усилено" вярване в религия или други ценности, които пряко не са свързани с материалния свят. Мнозина считат, че само религиозни хора могат да са духовни. Затова и отъждествяват духовността с някаква религия. Духовно възвишения човек не обръща внимание на религиозните отенъци в другите. Неговата религия, ако изповядва някаква, му помага, а не му пречи, за да контактува с хора изповядващи друга религия, но забележи ли, че другия се е фанатизирал (е "свръх" набожен = консервирал в съответните вярвания) го анатемосва. = Не го игнорира, не го клейми, а представа да комуникира по съществени въпроси с човека изпаднал във въпросния фанатизъм. По този начин информира обществото, че фанатикът е потенциално опасен не само за човечеството, а и за света.

Мнозина атеисти са добри хора. При тях се наблюдава приемственост, т.е. техните потомци също са добри хора, но уви са склонни на "вербуване" от не до там духовно чистоплътни хора. Това е една проблематика в този нов век след доминиращата "власт на атеистите" в миналото, т.е. по-скоро проблема е в светската власт, която към момента е "разклатена", а тя пряко влияе върху формиране да духовност в човека.

Би следвало духовно възвишените човеци, независимо от своята религия, да са много внимателни в настоящите процеси в обществото, в светската власт и по-голяма степен да са отговорни по отношение на своите проповеди, за да не се стига до ексцесии, но уви, някои са се възгордели и въпреки полученaта някаква официална титла в съответната религия злоупотребяват с властта си. Това обаче вече е вътрешен проблем на дадена религия. В много случаи някои нарочно обръща внимание на тези вътрешни проблеми, за да манипулира обществото. Да, уви, в този случай не може да се води конструктивни диалози между различно вярващи хора.

Тук, в този форум, дори си имаме "гордост", която цели именно това = да насади на другите участници непоносимост. По-духовно развитите не му се връзват, но уви забелязвам, че мнозина са се залъгвали, че са духовно съзрели. От това, то другият, само това чака, и се забавлява по негов си, извратен, начин на отявлен психопат. (В случая неговата религиозност е без значение. (Сам си е присвоил титла в религията "психология' и смята своята си духовност като абсолютна (върхова).)  

преди 3 часа, dioib написа:

Вярването в това, че няма Бог е равнопоставено на това, че има.

Не мисля, че може да се съпоставя вярването на едно с вярването с друго. То си е все вярване. Но темата е за религиите и духовността. Може да се вярва във всичко - в политически партии и платформи, в детски приказки, на рекламите по телевизията, на една или друга научна теория... Вярата при религията е само частен случай, а атеизмът всъщност е израз по-скоро на неверие. Сега някой ще каже, че който не вярва, че има Бог, вярва, че Бог няма. Но това всъщност не е точно да вярваш в нещо. В случая с атеизма се приема една антитеза, която сама по себе си е лишена от съдържание. Няма го обектът.

 

преди 3 часа, dioib написа:

Мнозина считат, че само религиозни хора могат да са духовни. Затова и отъждествяват духовността с някаква религия.

Духовността може да се изрази по различни начини. Самото понятие "духовност" не е с някакъв точно фиксирано съдържание и обхват. Това, което е отвътре, духът, не може да се ограничи в някакви рамки. Затова и формите му на проявление са различни. В частност религиите са различни, но това не означава, че духовното се проявява едниствено чрез религиите. Това, което е по-специфично при религиите е, че те преставляват една колкетивна форма на проява на духовността. В рамките на тези колективни форми индивидуалните проявления могат да са твърде различни. И двете - колективното и частното следва да могат да се различат. 

Как може разстроен ум да разбере пътя?

 

Дхаммапада

преди 9 часа, Shiniasu написа:

В случая с атеизма се приема една антитеза, която сама по себе си е лишена от съдържание. Няма го обектът.

При някои атеисти има съдържание (обект). Те пряко свързват обекта (себе си) със своето тяло. = Те приемат, че само те съществуват, а всичко друго зависи от тях.

Разликата между разумните атеисти и фанатичните атеисти е: Първите добре знаят, че много неща не зависят от тях, докато други отъждествяват себе си с Бог (именно те отричат съществуването на Бог), защото са наследници на Фараон. = Смятат другите за свои роби. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Как може разстроен ум да разбере пътя?

точно това се питам толкова години - като видя всеки твой пореден коментар.

преди 1 час, _ramus_ написа:

точно това се питам толкова години - като видя всеки твой пореден коментар.

Зависи с какъв ум го гледаш, разстроен или чист от крайности. 

преди 53 минути, Śūnyatā написа:

Зависи с , разстроен или чист от крайности. 

Аха - от това ли зависи? Брей!

А цитата от "дхамапада" и в него ли така е написано?

Любопитно е също така - че от думите ти излиза че "умът" може да гледа ! Пък тя думичката е "вижда" и не "умът вижда"... Бълтаенето с думичката "ум" - за невежите си звучи универсално и си го плещят където им пасва на празното. Но пък "друго си е сутрите да се папагалят" и докарват допълнително дозичка от преживяването на фалшивия образ. 

Разбира се - за такъв духовен и прилежен "практик", разликите между "гледа" и "вижда" не може да има. Може би защото не е написано в "дхамапада".

Това си ти - пример за обречеността на папагала... и лъжеца.

 

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Това си ти - пример за обречеността на папагала... и лъжеца.

В написаното си само ти и твоя ум. 

на 6.08.2021 г. в 9:12, Just a Stranger написа:

Вярата при религията е само частен случай, а атеизмът всъщност е израз по-скоро на неверие.

"Неверие" в "божества"!!! Всъщност се вярва, че няма "божества", които са некви съвкупности от недостижими за нормален човек личностни характеристики, пък и със сила за въздействие доста "по-голяма" от човек.

Колкото и да е трудно за разбиране за религиозен последовател, то става въпрос за нещо просто! Расте общественото познание и "божествата" се заместват с конкретни думи, изразяващи понятия, отразени от факти, които са научно доказани. Примерно - множеството от хора определят обществените процеси, множеството от фундаментални сили определят физическите прояви, и т.н. .... не остана място за "Бог" във физически проявеното и просто обясненото, но пък в непознатото, в зоната "не се знае" - там може да има всичко, просто щото не се знае...но пък колко силно е желанието да има нещо, ма точно желано?!?...

В езика, понятието "атеизъм" има претърпяло развитие след Просвещението, в което е обозначавало "неверие в католическия Бог".  И вече не се основава на "лишена от съдържание антитеза" на теизма, а съпоставянето между теизъм и атеизъм е с антиномичен характер ....ама инерцията по "старите коловози" и липсата на желание за разпознаване на промените, при някой хора са константни...

на 4.08.2021 г. в 16:39, Just a Stranger написа:

Не, религията е производно на духовността и не може да се разглежда отделно от нея, а още повече двете да се противопоставят. 

Всъщност никои не противопоставя двете! А малкото хора, които се опитват да опишат разликите, са приемани "на нож", борбено, от религиозните последователи. Толкова пък да не са разбира, че религиозността НЕ Е равно на духовност, и че може да се говори за духовност без религиозност?! Дори си го написал, че "религията е производно", но пък споменаването на "духовност извън религиозността" те кара да "подскачаш защитно" и да проектираш собствените ти противопоставяния в двора на другите.

Спомене се "духовност" и веднага се "свързва" с "религиозност". Ми че то това е прикрита агресия в налагането на убежденията! Дори и не се осъзнава това. Няма грам съзнателност, че веднага се "отлита" в полето на противопоставяне между теизма и атеизма!!! Да не коментирам пък, че едно е да се коментират разликите между религия и духовност, а друго е да се "защитават вярващите" от скалъпени обвинения, битуващи само в съзнанието на скалъпващия ги.

на 6.08.2021 г. в 9:12, Just a Stranger написа:

Не мисля, че може да се съпоставя вярването на едно с вярването с друго. То си е все вярване. Но темата е за религиите и духовността. Може да се вярва във всичко

Уж не може да се "съпоставят вярвания", а пък точно това се прави при непрестанното критикуване на атеизма, без да се разбира какво е "атеизъм" вече...а не на времето.

на 6.08.2021 г. в 9:12, Just a Stranger написа:

...атеизмът всъщност е израз по-скоро на неверие. Сега някой ще каже, че който не вярва, че има Бог, вярва, че Бог няма. Но това всъщност не е точно да вярваш в нещо. В случая с атеизма се приема една антитеза, която сама по себе си е лишена от съдържание. Няма го обектът. (този обект, дето според теб го има)

Глупости!!! Изказа нещо "по-скоро" какво било според теб, а после вмени, че някой щял да каже нещо... пък и дори и да се изкаже некой "атеист", би изхождал от теза "лишена от съдържание"?!?!?, щото ти се решил вече какво е "атеизъм".

...един път се заиграваш със Страха, а той произтича от теб, и втори път прескачаш няколко пъти между колективно и индивидуално ниво в коментарите си....

Никой разумен не би се хванал на подобно манипулиране на четящия, с подобни "черно-бели", детински противопоставяния....виждате ли - ако "някой" не вярва в "божества", значи не вярва в Бог...демек е различен и естествено за инфантите - е против нас..."вярващите", резониращите на този модел. Чиста заигравка на противопоставяне на цяла социална група срещу изказалия "различно", "неправилно" мнение!!! А къде отиде манипулатора, който извършва това противопоставяне?!? Скри се в Тълпата....

Значи "атеистът" - той "Не вярва в Бог"- той вече е набеден като различен....сякаш не се приема правото му да вярва в квото си ще....Брейй, толко страстно да се защитават "правата", "правотата", "правилността" на "вярващите", а па за другите - кво те интересува, техното е "по-скоро" нещо си.... принципно това е идентично като процеса на проявата на шовинизъм....и то от претендиращи да са "духовни" хора....

  ....алооо, детската градина ли е, че тука едни деца са доста агресивни и изгарят от несъзнавано желание да се борят с различни от тях...

на 6.08.2021 г. в 9:12, Just a Stranger написа:

Самото понятие "духовност" не е с някакъв точно фиксирано съдържание и обхват.

Да, но има поне една точно определена граница - какво не е! Хората от толко време са направили основно разделение на две сфери на социалния живот, в който се развива (поне до съзряването) и индивидуалния живот. Основното деление е на "материално" и "духовно"!

А това, че винаги, когато се споменава "духовно" от религиозни в тимбите им съществува еквивалентност с "религиозност" си е техно решение, избор! А защо го натрапват като "правилно", по-вероятно е, за да придадат по-висока стойност на избора си. Съвсем естествена психична проява на его програмките, която се изразява от стремеж за поддържане на високостойностна себепредстава, от която произтича високата самооценка, често нереалистична. 

.....толкова нереалистична, че човек да си позволява да пише глупости като "религия и други ценности", което е същото като "краставици и други животни"...или пък лаик в психологията да критикува неща, които не разбира и обясняването на които, за него са "повторения" от "певачки"... ...или пък неразумен човек да дава определения кои "атеисти" били разумни и кои не ..... щото било свободен форум и всеки може да си пише, ама кво става с темите, какво им е заглавието - боли те фара дали се превръщат в кочина за изхождане.... 

 

на 6.08.2021 г. в 22:56, Śūnyatā написа:

на 6.08.2021 г. в 22:53, _ramus_ написа:

Това си ти - пример за обречеността на папагала... и лъжеца.

В написаното си само ти и твоя ум. 

Хихихи, а ти си Графа-"Дим да ме няма", така ли?! Колко удобно...без грам свян извади от контекст и другото в поста не се отнася до твоите личностни актове?!  ...актувай жена ти, бре човек...даже като рецидивист я актувай - рецидива е повторно престъпление...накажи я няколко пъти, тъ дъ видиш че има живот и преди смъртта...

 Щраусче... дупето ти се вижда над пясъка...все пак пишеш, заявил си се като присъствие....па с кво "гледаш" или "виждаш" над пясъка сигурно е под опашката... ...ала не си извън "пясъчника", нищо че ти е вирнат задника...

Всъщност в това, което обичайно се визира под религиозност няма нищо религиозно - разни социални норми, политика, че и на търговия често отиват нещата: основен продукт "надежда за хората"; за покръстените има и промоции. Преди доста години бях мярнал едно интервю с генерал Л. Гоцев, човека рече "това не беше комунизъм, комунизъма е голема идеология", а като го попитаха какво беше тогава "е как какво - демокрация", ашколсун. Тъй и с религиозността - религиите съдържат във всякакъв план, толкова жестокост и насилие, че какво им е религиозното, какво им е духовното. По библейски разкази самия Бог е изтрепал толкова народ, че Хитлер, Сталин и Мао взети заедно не могат го стигна. В исляма, дори войната е обявена за свещен акт, егати идиотщината, колкото повече неверници изтрепеш, толкова си по- духовен. Е къде рамус ме беше питал преди време какво съм му харесвал на Августин - впечатление, което толкова ме втрещи, че въобще даже не му отговорих, светеца Августин, според който по- добре очистващия огън на кладата, отколкото вечния огън на пъклото; голем светец нема що, направо пращи от религиозност. Поне половината императори, царе, крале и прочие владетели в историята са канонизирани за светци, свети Константин Велики, тоя дето най- много им разсипал религията, те го обявили за светец. Или пък просветления идол на Соник, "почитаемия учител Сяо" - той кух, като гъдулка, просветлен бил, религиозен бил, духовен бил, две седмици лъскал чикии и хоп станал просветлен, егати рекордьора братче, най- малко Нобелова награда и да го впишат в Гинес, а Буда да вземе да се прероди, че да види как се прави.

на 20.08.2021 г. в 13:08, kipen написа:

тъ дъ видиш че има живот и преди смъртта...

Това е сън и главната причина за съня, а Хипнос и Танатос са братя... "И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му..."

В това последното оригиналното значение на "дълбок сън" беше "екстаз", нещо като да си извън себе си. 

Да, на гръцки е "екстасис", като едно от значенията е изместване, преместване.

на 20.08.2021 г. в 16:28, insec написа:

Всъщност в това, което обичайно се визира под религиозност няма нищо религиозно - разни социални норми, политика, че и на търговия често отиват нещата: основен продукт "надежда за хората"; за покръстените има и промоции.

Съгласен съм донякъде с теб. До "институционализираната" религия.

Хареса ми и използването на думичката "обичайно"! Любим филм ми е "Обичайните заподозрени"! Кайзер Созе се оказа, че не е този, който описваше Кинт Бъбривия (Кевин Спейси) на агентите на ФБР, че е Кайзер Созе.

А пък не съм съгласен донякъде с теб, защото "религиозност" има и индивидуално значение в аспекта му на силна вяра в някаква система от вярвания, изразена от убеждения, че някакви постулати са самата истина. Като тази дефиниция я използвам в позитивен контекст на описание на "човек отдаден на вярата си" с изричното уточнение, че същия човек е възприел някой етични норми на поведение, характерни за емоционално зрял човек. Иначе би ставало въпрос за религиозен фундаменталист, с който е невъзможно да се води ползотворен разговор извън познатото и повярваното му.

Но това на мен кво ми харесва и с кво съм съгласен си е мой проблем. Виж, това на какво се основава "религиозността" като аспект на някакво развиване на духовността на човек е друго. В основата на този процес е т.нар. "религиозно чувство", което е описвано като понятие не само от "религиозни последователи"( напр. Густав Льобон в "Психология на тълпите"). Ся кой човек как ще опише обвземащото го "религозно чувство" и последващото качество и количество на мислите в мисловния процес, задвижен от този "вътрешен порив", следствие на напиращото "религиозно чувство" е специфично за всеки човек, като производна на "интелектуалния му багаж"(съответно дали изобщо би могъл да опише процеса). Ала това "чувство" е характерно като наличие в психиката на всеки човек..  .....дори и на тези, които горделиво ще изтъкнат, че това не важи за тях (това, че се отрича, потиска или измества нещо, не означава, че не е налично... "рел.чувство" битува дори и при социопатите, ала там егоистично предпоставените интереси определят и качеството на въздействието на "религиозното чувство", което често избива под форма на мания за величие...дори често лидерите на некви неформални соц.групи са социопати, които не се съобразяват с нормите и подчиняват груповото поведение на егоистичните си интереси, като отъждествяват себе си с цялата група...ама така или иначе така е навсякъде щото е въпрос на мащаб - да излъжеш един човек е престъпление, да излъжеш хиляди е статистика, да излъжеш цял един народ - си Емо Чолаков и метеорологичните му прогнози)

 

на 21.08.2021 г. в 13:27, witness написа:

на 20.08.2021 г. в 13:08, kipen написа:

тъ дъ видиш че има живот и преди смъртта...

Това е сън и главната причина за съня, а Хипнос и Танатос са братя...

На същия принцип на построение, но в обратна посока, би могло да се каже, че главната причина за сънят за Хипнос и Танатос, е че някой сънува друг свят, а не живее в този.      ....Стойчо Керев си беше кръстил предаването - "Въпрос на гледна точка"...

Но, ако влезна в кловоза ти, макар че няма натрупан контекст, а само спекулативно подхвърлена идея в нищото, то бих уточнил, че Хипнос и Танатос може и да са братя, ама майка им и баща им - Никта и Ереб, имат и други деца.... примерно Ерос. (на някой места се споменава, че майка му е Никта, а не Афродита....се появил от яйце, снесено от Нощта, заченала от Тъмнината.)

Фройд толко добре е дал основата като е именувал най-дълбоките трансперсонални психични "потоци", а па ние да "забием" само на Танатос ли? (Деструдото, Мортидото)

Ерос е първопричината за "потока" на Либидото, а "брат му" Танатос - за Деструдото. Което на ежедневен език е, че когато човек се клати от страх, не може да обича. И всъщност произтича и различаването и последващото разбиране, че Любовта и Страха, ама онази, много дълбоката сизигия от чувства са двете страни на една монета.

Пишеш в темата за будизма "да си спомняме себе си", та и го използваш в контекст, в които си споменала и за "смъртта"... ок, "наблягаш" в метакомуникативните послания на Танатос, само че аз предпочитам "баланса" и за това ще ти опонирам:

 Не е нужно да помним себе си. Достатъчно е да действаме от позиция на "градящия човек", независимо че всичко някога ще се разпадне. Така сме себе си, без нуждата да помним какви сме. Ние просто сме.

А пък конкретно за "мадхамика"....при това неразумно отдаване на Танатос, ми съвсем естествено е да "отиде" при Никта(нощта) и Ереб(тъмнината) и от тази "позиция" да е толко фокусиран върху "непостоянството" и липсата на субстанционалност....кът го нема Ероса щото сам си го е трансформирал в брат му Танатос, кво да се очаква освен нихилистично отношение към света прозиращо в постовете му.

За тва наблегнах на това да вземе да оправя по-често младоженката му...та белким му тръгне либидото по-интензивно, за да балансира силното му залитане в деструдото. Ама ум царува, но и ум робува....а той вярва, че е много умен....та чак се вживява, че е мъдър колкото хората, които цитира безкрайно... а всъщност пропагандира бездейственост в материалното, щото всичко все некога се скапва..."услужливия будизъм" в действие...

 

Понятието "духовност" можем да го разгледаме в два противоположни аспекта : единия верчески, другия по-рационален. 

Във верчески аспект духовност е, когато отдаваш повече време, усилия, концентрация, за личностното си развитие, в повечето случаи обвързано с дадена етично-философска-религиозна доктрина. Като изключим институционалната религия, вярата е дълбоко личен процес и е присъща за стремленията на духа. И когато личността не досажда на останалите хора около себе си, със своите разбирания, търсения, заблуди/самозаблуди/, в това няма нищо лошо. Дори е насърчително човек да се замисля за нещо повече от хляба и битието. 

В другият аспект, по-рационалният, от една страна можем да откроим човека, който следва своето личностно развитие чрез образование, квалификации, придобиване на умения. Това също е духовност, защото е следствие на непримиримостта на духа с ограниченията на настоящето. От друга страна, можем да съзрем човек, който е събрал богата палитра от живи впечатления чрез опита. Такива са пътешествениците, авантюристите, всички онези луди глави, които вършат неща, които ние намираме за невъзможни. И макар да липсва чисто религиозното начало, доста често тези хора, в процеса на събиране на тези впечатления изпитват религиозни явления в душите си ... 

Духовността е преди всичко субективно разбиране, плод на психическите процеси на човека ... Когато си сам на върха на висока планина, и изпитваш стихиите, които върлуват там, съвсем релевантно е да се поклониш, както пред Божието величие и мощ, така и пред природните сили, породили ги... 

Духовността или разбирането за духовност, може да бъде вредна, през изкривеното огледало на съзнание, опитвайки се да обясни и на околните света, през призмата на опростенческо-мистериозна версия за заобикалящото, изключвайки и не приемайки никаква друга версия за света.