За да се освободим от всички привързаности се изисква действително голямо желание за това. Шунята е пустота. Пълна симетрия. Пълен потенциал. Пълно разтваряне на индивидуалността. Индивидът го няма като такъв, той се е разтворил във всемира, има ги само възможностите му за изява, но ги няма ограниченията (опорните точки, истините, заблудите, индивидуалността). При появата на първата най малка възможност, индивидът да осъзнае себе си като индивид, шунята изчезва. Пълния потенциал на пустотата го няма. Потенциала вече е ограничен от появата на това първо ограничение, даващо възможност за разграничаване на себе си от пустотата. 

 

Човек не мисли изцяло дуално. Това е невъзможно. Дуалното мислене, дуалните възприятия, не са лошо нещо по принцип. В Дзен няма абсолютно добро и абсолютно зло. Дуалните възприятия отговарят за възможностите на човека да се разграничава като индивид от останалия свят, както и да различава нещата в този свят едно от друго. Човек обаче има естествена способност да излиза от дуалното мислене, когато му се налага да обобщава, да слива нещата или да слива себе си с нещо, да се слива с някаква общност. Това е частично излизане, но го има, без него е невъзможно живото мислене, човек би бил машина, а той не е. Интроспекцията постепенно води човек до разбирането, че дуалното (разграничаващо) мислене е подчинено на свободното (симетрично, обобщаващо, сливащо) мислене. Примери много. Не само при будистите. Дори и при заклети противници на идеята за пустотата. Известна е фразата на Айнщайн "Интуицията е господаря, а разумът е слугата." Тук ученият под интуиця има предвид задължителните недуални симетрични начало и край на дуалните (асиметрични) разсъждения, наречени от него в случая "разум".

 

Пътят към пустотата се състои в постоянно премахване на ограниченията (обобщаване, сливане). Докато накрая се получи пълно сливане със всемира, премахване на всички ограничения. Пълно изчезване на индивидуалността. Общност с всичко. Изчезване в нищото.

Пътят към пустотата се състои в постоянно премахване на ограниченията (обобщаване, сливане). Докато накрая се получи пълно сливане със всемира, премахване на всички ограничения. Пълно изчезване на индивидуалността. Общност с всичко. Изчезване в нищото.

Така описано звучи по-скоро като Адвайта-Веданта, отколкото като Буда-Дхарма. Вярно е и че Шанкара първоначално е бил будист и заимства много от обясненията на Нагарджуна за пустотата в Мула-мадхямака карика, когато дефинира основните положения в Адвайта.

––––––––––––––––––––––––––––––

Между другото, казва се, че истинско директно виждане на пустота има едва на 1-то бодхисатва бхуми. Дотогава, всичко е малко или много концептуализиране, т.е. нещо като това да обсъждаме вкуса на торта Гараш, без никога да сме я опитвали.

Редактирано 24 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Скепс, пропускаш още нещо да обясниш. Практиката предполага да се освободим от всичките си привързаности, да дадем всичко и то съвсем буквално. Мнозинството, обаче, не са готови да дадат нищо. Е, при това положение как да има резултат? Няма как.

А колко от практикуващите успяват да се освободят от всички привързаности ?

Редактирано 24 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

А колко от практикуващите успяват да се освободят от всички привързаности ?

Няма статистика, но процентът е все по-нисък от 2500 г насам.

Редактирано 24 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Няма статистика, но процентът е все по-нисък от 2500 г насам.

И за толкова години - толкова учение, учители, практики ...и нищо ?!

Редактирано 24 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

А колко от практикуващите успяват да се освободят от всички привързаности ?

Почти никой,просто защото не желае да се автоевтаназира...

Почти никой,просто защото не желае да се автоевтаназира...

Дори и живеещите в манастири ли ?

Не се самоубива. Принципа е много прост всъщност.

Но както писа Скеп изразяването му тук е обикновен концептуален въпрос. И заради това като такъв той не струва нищо и няма никаква практическа стойност.

Дори и живеещите в манастири ли ?

Те са наясно с тая "философия",дават си сметка за разтегнатостта на догмите и живеят до като умрат...

И за толкова години - толкова учение, учители, практики ...и нищо ?!

Как нищо? Напротив! Последният регистриран случай на джа-лу (тяло-дъга или разтваряне на физическото тяло при смъртта) беше миналата година в Бутан. Просто подобни неща се случват все по-рядко. Но не е като да ги няма изобщо. Просто не е, както е било в началото и това е съвсем нормално, защото сме в т.нар. упадъчен период, когато тези учения изчезват. Просто няма интерес или същества, които да могат да се възползват от този шанс. Нищо сензационно. Според ученията, Буда Шакямуни е предсказал, че нещата ще се развият така преди 2500 г В детайли го е обяснил....

Редактирано 24 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Как нищо? Напротив! Последният регистриран случай на джа-лу (тяло-дъга или разтваряне на физическото тяло при смъртта) беше миналата година в Бутан. Просто подобни неща се случват все по-рядко. Но не е като да ги няма изобщо. Просто не е, както е било в началото и това е съвсем нормално, защото сме в т.нар. упадъчен период, когато тези учения изчезват. Просто няма интерес или същества, които да могат да се възползват от този шанс. Нищо сензационно. Според ученията, Буда Шакямуни е предсказал, че нещата ще се развият така преди 2500 г В детайли го е обяснил....

Да, но как , нали има толкова будисти, будистки учители и монаси ?

Да, но как , нали има толкова будисти, будистки учители и монаси ?

Има все по-малко, Ауми. Процентно намаляват. Изобщо не са толкова много, колкото изглежда. Качеството също се променя. Условията са съвсем различни. Представи си, че живееш в някое тибетско село, където на три дена прелита една птица по небето. Умът ти ще е от само себе си по-спокоен. Сравни го с някой, който живее в някой модерен мегаполис, в който всяка секунда всичките му сетива са бомбардирани от хиляди неща. Той е толкова превъзбуден, че дори не може да го забележи.

Редактирано 24 януари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Да, но как , нали има толкова будисти, будистки учители и монаси ?

За някои хора будизмът е духовен туризъм. 

Редактирано 24 януари 201412 г. от gladiola (преглед на промените)

За някои хора будизмът е духовен туризъм. 

Със сигурност е така.

Има все по-малко, Ауми. Процентно намаляват. Изобщо не са толкова много, колкото изглежда. Качеството също се променя. Условията са съвсем различни. Представи си, че живееш в някое тибетско село, където на три дена прелита една птица по небето. Умът ти ще е от само себе си по-спокоен. Сравни го с някой, който живее в някой модерен мегаполис, в който всяка секунда всичките му сетива са бомбардирани от хиляди неща. Той е толкова превъзбуден, че дори не може да го забележи.

Разбира с, условията на живот са съвсем различни. Едно е да живееш в непрекъснат стрес сред много хора, съвсем друго е да живееш някъде в тишина. Няма как всички да бъдем като Буда и да изоставим всичко, защото когато си свързан с други хора е почти невъзможно да останеш непризързан и без емоции, за да не трупаш нова Карма.

Разбира с, условията на живот са съвсем различни.

След завъртането на колелото на Дхарма, учението преминава през 5 периода със средна продължителност от 500 г. Сега сме в последния, който е наречен "период на петте упадъка".

––––––––––––––––––––––––

Има нещо друго, обаче. Прави впечатление, че за Просветлението на Будата се говори като за нещо едва ли не обичайно. Всъщност, това е нещо много специално. Както съм обяснявал, според систематиката в Махаяна пътят се състои от пет етапа и 10 нива (бхуми). Петте етапа са: (1) Път на натрупването, (2) свързването, (3) виждането, (4) медитацията и (5) без повече учене. На третият от тях (пътят на виждането) се достига 1-то бодхисатва бхуми (Върховна радост). На четвъртия се изминават следващите девет (Неопетненост, Озаряване, Сияние, Труден за постигане, Проявление, Отиващ далеч, Непоколебим, Безупречна мъдрост, Облак на Дхарма). Петият етап кулминира в т.нар. ваджра-подобно самадхи, при което се постига напълно просветленото състояние. Според обичайните сутра-учения всичките пет пътя могат да се изминат за между една и три калпи. Самият Буда Шакямуни е разказал в Джатаките за много свои предишни животи, в които е практикувал като бодхисатва. С други думи, той не е започнал да следва пътя в живота, в който се е просветлил, а една калпа по-рано или по-точно по времето на предишния Буда. В ученията на Ваджраяна се говори, че просветление може да се постигне в рамките на 14, 7, 3 или дори един живот в зависимост от вида тантра, която се практикува. В сравнение със сутра това е почти светкавично. Работата е там, обаче, че тези учения не се дават често и за практикуването им се искат някои особени качества, които малцина имат.

––––––––––––––––––––––––––

Другото е, че дори 1-то бодхисатва бхуми е нещо крайно необичайно. Макар и това да не е пълно просветление, то е излизане от кръговрата на обусловеното битие (сансара) и прекратяване на страданието. От този момент нататък бодхисатвата се преражда по силата на своето обещание (обетът на бодхисатва) да помага на другите, а не заради кармична необходимост. Но дори и стъпването на 1-я от петте пътя (на натрупването) вече е нещо значимо. Там акцентът е върху култивирането на ментален покой (шамата-медитация). Някой със стабилна шамата-практика е в пъти по-наред от някой, който не практикува изобщо. С други думи, макар че той все още да няма директно виждане на пустотата, което се случва на 1-то бхуми, поне умее да запазва осъзнатост и внимателност, и така да избягва негативните действия и да практикува позитивни. 

 

Обяснявам това, защото реакции от типа на "Е, как така всички будисти не постигат бързо Просветление", предизвикват озадачено поклащане на глава и усмивки в тези, които разбират за какво става дума.

След завъртането на колелото на Дхарма, учението преминава през 5 периода със средна продължителност от 500 г. Сега сме в последния, който е наречен "период на петте упадъка".

––––––––––––––––––––––––

Има нещо друго, обаче. Прави впечатление, че за Просветлението на Будата се говори като за нещо едва ли не обичайно. Всъщност, това е нещо много специално. Както съм обяснявал, според систематиката в Махаяна пътят се състои от пет етапа и 10 нива (бхуми). Петте етапа са: (1) Път на натрупването, (2) свързването, (3) виждането, (4) медитацията и (5) без повече учене. На третият от тях (пътят на виждането) се достига 1-то бодхисатва бхуми (Върховна радост). На четвъртия се изминават следващите девет (Неопетненост, Озаряване, Сияние, Труден за постигане, Проявление, Отиващ далеч, Непоколебим, Безупречна мъдрост, Облак на Дхарма). Петият етап кулминира в т.нар. ваджра-подобно самадхи, при което се постига напълно просветленото състояние. Според обичайните сутра-учения всичките пет пътя могат да се изминат за между една и три калпи. Самият Буда Шакямуни е разказал в Джатаките за много свои предишни животи, в които е практикувал като бодхисатва. С други думи, той не е започнал да следва пътя в живота, в който се е просветлил, а една калпа по-рано или по-точно по времето на предишния Буда. В ученията на Ваджраяна се говори, че просветление може да се постигне в рамките на 14, 7, 3 или дори един живот в зависимост от вида тантра, която се практикува. В сравнение със сутра това е почти светкавично. Работата е там, обаче, че тези учения не се дават често и за практикуването им се искат някои особени качества, които малцина имат.

––––––––––––––––––––––––––

Другото е, че дори 1-то бодхисатва бхуми е нещо крайно необичайно. Макар и това да не е пълно просветление, то е излизане от кръговрата на обусловеното битие (сансара) и прекратяване на страданието. От този момент нататък бодхисатвата се преражда по силата на своето обещание (обетът на бодхисатва) да помага на другите, а не заради кармична необходимост. Но дори и стъпването на 1-я от петте пътя (на натрупването) вече е нещо значимо. Там акцентът е върху култивирането на ментален покой (шамата-медитация). Някой със стабилна шамата-практика е в пъти по-наред от някой, който не практикува изобщо. С други думи, макар че той все още да няма директно виждане на пустотата, което се случва на 1-то бхуми, поне умее да запазва осъзнатост и внимателност, и така да избягва негативните действия и да практикува позитивни. 

 

Обяснявам това, защото реакции от типа на "Е, как така всички будисти не постигат бързо Просветление", предизвикват озадачено поклащане на глава и усмивки в тези, които разбират за какво става дума.

Благодаря за пояснението, Скепс !

Надявам се, че то ще е полезно и на други, които се интерусават от Будизъм, Карма и Сансара.

Редактирано 25 януари 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

„Всичко съществува“– това, Каччàяна, е еднатакрайност. „Нищо не съществува“– това, Каччàяна, е дру-гата крайност. Без да навлиза в която и да е крайност,Татхàгата те учи на средното учение.Буда

„Всичко съществува“– това, Каччàяна, е еднатакрайност. „Нищо не съществува“– това, Каччàяна, е дру-гата крайност. Без да навлиза в която и да е крайност,Татхàгата те учи на средното учение.Буда

Да, не си почнал ММК с коментара на Калупахана? Имай предвид, обаче, че Калупахана е Тхеравада практикуващ и се стреми да докаже, че интерпретацията на Чандракирти (Мадхямака-Прасангика) на Нагарджуна е погрешна. Преводът на коренния текст (т.е. на ММК) също е малко необичаен, което е нормално, защото това е невъзможно труден за превод текст на места.

Да, не си почнал ММК с коментара на Калупахана? Имай предвид, обаче, че Калупахана е Тхеравада практикуващ и се стреми да докаже, че интерпретацията на Чандракирти (Мадхямака-Прасангика) на Нагарджуна е погрешна. Преводът на коренния текст (т.е. на ММК) също е малко необичаен, което е нормално, защото това е невъзможно труден за превод текст на места.

Да. Не съм чел много такива текстове и коментари, но си личи тенденциозност и емоционална обвързаност. Няма лошо. Като познавам себе си лесно се справям с такива като мен. Освен в случаите, когато успяват да ме надхитрят.

Да. Не съм чел много такива текстове и коментари, но си личи тенденциозност и емоционална обвързаност. Няма лошо. Като познавам себе си лесно се справям с такива като мен. Освен в случаите, когато успяват да ме надхитрят.

ММК е една от перлите на будистката и индийската философия, изобщо. Проблемът е, че Нагарджуна пише "карики", т.е. нещо като философско-логически четиристишия, които са много сбити и без коментар няма как да се разберат. Затова възниква огромна по обем интерпретаторска традиция, както и няколко различни направления на Мадхямака (Мадхямака-Сватантрика, която се дели на Саутантрика и Йогачаря, и Мадхямака-Прасангика). Фактически основните спорове са за коректния начин на изразяване, а не толкова по същността на възгледа. Но двете (изказа и значението) са свързани, все пак. Тези дебати се прехвърлят от Индия в Тибет и в някаква степен се водят до днес. На практика, всяка тибетска школа си има своя коментаторска литература. Нещо повече, дори учители от една и съща школа могат да преподават и обясняват тези неща много различно.

 Нещо повече, дори учители от една и съща школа могат да преподават и обясняват тези неща много различно.

Декларирам , че в областта на будизма съм лаик .

При това ми е недвусмислено ясно , че будизмът по пътя навътре към себе си (опознай себе си , психология , физиология и др.т.) е постигнал неоспорими върхове , макар цитатът по-горе .

Но как стои въпросът с пътя навън от себе си ?

Ако този въпрос не се разглежда в будисткото учение , не означава ли това че той е "половин" учение ?

А ако се разглежда този въпрос , моля за повече информация!

Благодаря за отговорите които бих получил.

Редактирано 9 февруари 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

"не-изчезване и не-възникване, не-унищожение ине-перманентност, не-идентичност и не-различие,не-явяване и не-изчезване, зависим произход,безметежност и блаженство."НагарджунаКакво е моето разбиране. От коментара ползвам само насоките какво може да е "зависим произход". Всичко друго е мое си тълкуване.Не се търсят опорни точки и сигурност. Сигурни и доказуеми неща, на които да се опре обяснението не се търсят. Търси се неопровержимост и непарадоксалност. Почвам отзад напред. Безметежност и блаженство е това, което е. Това е до което достига съзнанието освободило се от заблудите. Зависим произход е средният път. Светът е хераклитов, а не демокритов или пък несъществуващ. Нещата нито съществуват, нито не съществуват, те са в постоянно движение от битие към нищо и от нищо към битие. Времето е илюзия. Промяната е безкрайно бърза. Ако въведем времето като измерител на промяната, колкото и малък интервал от време да изберем, светът е изчезнал и се е появил безкрайно много пъти от началото до края на този интервал, колкото и малък да е той. Всичко е живо. Ражда се и умира. За всеки интервал от време, съществуват малки неща, които се прераждат, и големи неща, които се променят и приближават към смъртта. Големите неща са изградени от малките и по този начин всички са взаимнозависими, а не чрез ненарушими закони. Така се обяснява едновременно, както индетерминираността, така и зависимостите. Реалността е като филм, но кадрите не са 24 за една секунда, а безкрайно много, за колкото и малък интервал от време да е. Малките са по бързи от големите. Малките се запазват като се прераждат, а големите се променят от раждане към смърт. Малките могат да се разглеждат като големи, а големите могат да се разглеждат като малки.

Какво е моето разбиране. От коментара ползвам само насоките какво може да е "зависим произход". Всичко друго е мое си тълкуване.

Има външен и вътрешен зависим произход. Първият е обяснен в Шалистамба-сутра, примерно. Вторият се отнася до т.нар. 12 звена. Основното, което трябва да се разбере е, че зависимото възникване, обусловената реалност и пустотата, крайната реалност на феномените, са неделими. Разбира се, между интелектуалното разбиране и директното преживяване има огромна разлика.

––––––––––––––––––––

Инак, да си призная, изобщо не се чувствам подготвен да обсъждам подобни теми задълбочено. Един от основните коментари върху Мадхямака при е нас е този. Това са близо 800 стр. като само бележките са към 60 стр.

Редактирано 10 февруари 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

"24. Едно съществуващо не се движив някоя от трите посоки.Едно несъществуващо не се движив някоя от трите посоки.25. Човек, съществуващ или не-съществуващ,не се движи в някоя от трите посоки.Следователно нито движение, нито движещо се,нито пространство на движение са налични."Нагарджуна - "Философия на средния път"Моето тълкуванеДумата следователно в предпоследния ред означава, че всичко от началото на 24. до тази същата дума е допускане. Или с други думи може да се каже, че ако е в сила трактовката на Хераклит и Хегел, че всяко нещо едновременно съществува и не съществува и едновременно с това е валиден принципа на относителността на Галилей, Нютон и Лайбниц, то в такъв случай пространството е с нула измерения. Ментално пространство, в което движението и съществуването зависят от възприятията и всичко едновременно е в центъра на света и само субективните възприятия са способни да разграничат движение от покой и съществуване от несъществуване.

Редактирано 10 февруари 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Звучи интересно, но само една малка подробност ме  смущава.В математиката не съществува пространство с нула измерения.