Колегата Скепсис акцентира на страданието.Ако го формулираме така обаче:

Няма щастие, няма произход на щастието, няма прекратяване на щастието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.

Какво става?

Какво става?

Какво да става?

Просто има два различни начина на възприятие, казано най-общо. Това е всичко.

което е тук и сега

Редактирано 9 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Може ли малко инфо за ваджрата, какво символизира като атрибут?

Може ли малко инфо за ваджрата, какво символизира като атрибут?

Ваджрата (тиб. дордже) символизира умелите методи (санскр. упая) и състраданието, а камбанката (тиб. дилбу) символизира мъдростта (санскр. праджня). Най-общо е това.

Редактирано 11 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

А тук има ли нещо вярно?

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%D0%B4%D0%B6%D1%80%D0%B0

А тук има ли нещо вярно?

"Нещо" има, ма така е обяснено, че поражда повече объркване отколкото разбиране...

ОК. Накратко.

1) В индуизма това е атрибут или оръжие на Индра, което е направено от костите на риши Дадхичи. С него Индра праща мълнии и гръмотевици. За детайли трябва да питаш някой индуистки учител.

2) В будизма символизира нещо съвсем различно. Ако е в комбинация с камбанка (дрилбу), то представя метода (упая) и състраданието (каруна), както писах по-горе. Ако е ваджрата е самичка, то представлява истинската природа на феномените и ума, т.е. пустотата (шунята). Също както диамантът е неразрушим и истинската природа на ума е неизменна и чиста.

Има и допълнителни конотации, но те са свързани с Анутара-йога тантра нивото и не е подходящо да се коментират тук.

Редактирано 11 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Благодаря! Ще пиша нещо на лични.

Тук наистина ли има будисти. Никога не съм срещал такива хора.. 

Тук наистина ли има будисти. Никога не съм срещал такива хора.. 

Будисти има къде ли не, ма Будите са кът...

Редактирано 12 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

защо негативното СТРАДАНИЕ е общата дума между удоволствието и болката.

След като в основата си двата типа реакции са еднакви спрямо същината си, то тогава защо през цялото време се постулира с негативната конотация -

допълнително, второстепенно, определено от контекста, което се е появило и е тясно свързано с опита на човека. Това е субективното, произтичащо от определена културна среда, както и емоционално или свързано с опита асоцииране с определено значение или привнасяне на такова към дадена дума или фраза, и е значение, което се реализира в контекста

Добре Скепс,отговори на този въпрос.

Добре Скепс,отговори на този въпрос.

Какъв е въпроса, колега? Питай ме прости неща, моля, че с моя жабешки ум не схващам такива сложни думички като "конотации", "постулации" и "асоциации".

Редактирано 12 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Аз питам за будизма не за теб.Ако бях жена отговорът щеше да е дълъг знам.

Аз питам за будизма не за теб.Ако бях жена отговорът щеше да е дълъг знам.

Така ли мислиш? Не, просто вече няколко пъти съм писал това, което явно трябва да напиша пак, т.е. да се самоцитирам. Надявам се, да е за последен път.

––––––––––––––––––

Трите страдания са (1) страданието от болката, (2) страданието от промяната и (3) всепроникващото страдание. Поради промяната, светското щастие притежава елемент на страдание. Страданието от болката е преживяването на нещастие от чувстващите същества. Всепроникващото страдание е коренната причина за всички страдания. Поради невежеството се образуват формациите на агрегатите (скандхите), елементите и способностите, които пренасят страданието. За обикновените личности, всепроникващото страдание е като мигла попаднала на дланта и не се усеща поради другите две страдания

Редактирано 12 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Има и Вджра танц: http://www.youtube.com/watch?v=1e4AXSPch9w&list=UU7aGZPFu-WJlIMkk-BwZKxA

 

Има и Ваджра танц: http://www.youtube.com/watch?v=1e4AXSPch9w&list=UU7aGZPFu-WJlIMkk-BwZKxA

Бе, то много неща има, но дали е подходящо да се пускат тук? Според мен не е. Това конкретно е свързано с нещата преподавани от един от най-големите Дзог чен учители на нашето време, т.е. Намкай Норбу Ринпоче, но то представлява конкретна практика, която се предава в неговите центрове и групи, каквато има и у нас, впрочем. Виж, Сидхартха, всяко учение и практика в будизма е свързано с т.нар. "устни инструкции", които са един вид "ключ" за практикуването му. Те се дават от учител. Особено във Ваджраяна, но не само. Дори и шамата, при която броиш и осъзнаваш дишането не може да се прави без тях. Примерно, в коя книжка ще прочетеш, че на дишането трябва да се гледа, както на язденето на кон? И даже да попаднеш на това някъде, ще разбереш ли за какво става дума без пояснения? Едва ли.

–––––––––––––––––––

Не се заяждам. Моля, просто да не излизаме извън определени рамки. Благодаря ти предварително за разбирането.

Редактирано 12 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Имам едно фундаментално неразбиране...

Не би ли трябвало просветлените хора да имат еднакъв капацитет, при условие че просветленото състояние е еднакво за всички и отвъд него няма накъде. Но не всеки просветлен учител има качествата и силата на Буда Шякамуни, Гуру Ринпоче или Миларепа. Защо сякаш всяка следваща еманация на даден учител, напр. от 12 век до ден днешен е сякаш "по-бледо копие" на предишните. Кое прави един Буда по-пробуден от останалите? Малко като в комунизма, всички сме равни, ама едни с по-равни от други .

За разлики в темперамент или нещо подобно е разбираемо, но от там нататък ми е непонятно...

При християнската традиция това е разбираемо, там се говори за по-чист светец, по-близо до Бога, надарен с повече сили и благодат и т.н., абе въобще по-близо до шефа, обаче тук съм в шах !

Редактирано 13 април 201412 г. от скай-фай (преглед на промените)

Струва ми се, че въпроса не може да бъде поставян така.

На какво основание ще утвърждаването на подобни разлики.Това  е опит за въвеждане на количествени критерии в/у качествени състояния, което ми се вижда нелогично.

Ако същината на преподаваното е една и съща, как откри разликите в еманацията.

Това че някой ти изглежда по блед и семпъл едва ли е коректен аргумент в тази посока.

Имам едно фундаментално неразбиране...

Не би ли трябвало просветлените хора да имат еднакъв капацитет, при условие че просветленото състояние е еднакво за всички и отвъд него няма накъде. Но не всеки просветлен учител има качествата и силата на Буда Шякамуни, Гуру Ринпоче или Миларепа.

Сложно е да се обясни, но накратко. Крайната реализация е еднаква, но активностите им са различни, защото сe проявяват при различни условия като напр. колективната карма на съществата или пожеланията (стремежите), които са отправяли докато са изминавали пътя. Не знам дали е подходяща следната метафора, но може да помогне: има диаманти с различен размер и вид като всеки от тях пречупва светлината по-малко по-различен начин от другите. Природата им, обаче, е еднаква.

Редактирано 13 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Сложно е да се обясни, но накратко. Крайната реализация е еднаква, но активностите им са различни, защото сe проявяват при различни условия като напр. колективната карма на съществата или пожеланията (стремежите), които са отправяли докато са изминавали пътя.

Такова разбиране ми хрумна докато чаках отговора, голяма съм работа .

Още нещо, фундаментално неразбиране на природата на реалноста (тука по-скоро нищо няма да ми хрумне):

това че за щом някой постигне просветление, всички за него стават просветлени, в някакъв смисъл е ясно, при условие че всичко е плод на ума. От друга страна тогава няма да има страдащи и за него "работата" е приключена, уви...Може би отговора е че той вижда пробудената природа и потенциал във всички същества.

Сигурно сътворих бисер  по-горе, ама...

Защо е толкова важно просветлението за един, че е толкова значим за всички? Лама Иво беше писал, че един просветлен е милион пъти от полза отколкото хиляда напреднали практикуващи (цитирам по памет)?

В България рядко идват духовни учители, но идващата седмица разбрах, че идват Чогтрул Ринпоче и Пема Ринпоче.

В България рядко идват духовни учители, но идващата седмица разбрах, че идват Чогтрул Ринпоче и Пема Ринпоче.

Хубава новина. Да беше дал и линк за интересуващите се, ако има такива. Инфо тук.

 

Защо е толкова важно просветлението за един, че е толкова значим за всички? Лама Иво беше писал, че един просветлен е милион пъти от полза отколкото хиляда напреднали практикуващи (цитирам по памет)?

Малко е рисковано да се цитират будистки учители по памет и извън контекста.

Инак, не знам дали това отговаря на въпроса ти, понеже той не ми е съвсем ясен, но в една сутра Будата казва следното: "Субхути! Аз не виждам чувстващи същества, но чувстващите същества, на които им липсва реалност се възприемат като реални [от чувстващите същества]. Следователно, работата в тяхно име е просто условност, приписвана от обикновените хора. Обаче тя не съществува в крайната истина."

Сред Трите Скъпоценности, в които се взима Убежище, т.е. Буда, Дхарма (ученията или пътя) и Сангха (общността от осъществени или реализирани практикуващи), абсолютно убежище е само Буда. Той е източник на ученията и е целта към която се стреми Сангхата, казано най-общо. Това се отнася главно за Махаяна, а при Шравакаяна и Пратиекабудаяна е малко по-различно.

Редактирано 26 април 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Благодаря!

 

scepsis

Публикувано 26 април 2014 - 22:06

"Субхути! Аз не виждам чувстващи същества, но чувстващите същества, на които им липсва реалност се възприемат като реални [от чувстващите същества]. Следователно, работата в тяхно име е просто условност, приписвана от обикновените хора. Обаче тя не съществува в крайната истина."

Това е логично наистина, интересно е че все пак просветление се постига в името на всички чувстващи същества и се дава се такъв обет.

Благодаря!

Това е логично наистина, интересно е че все пак просветление се постига в името на всички чувстващи същества и се дава се такъв обет.

Интересно в какъв смисъл? Странно и неестествено може да изглежда от гледна точка на дуалното възприятие. Но това не е единствения възможен начин на възприятие. От гледна точка на недуалното възприятие, това е най-естественото нещо на света.

а не е ли възможно да е друг вариант, макар и изразен през същите думи - просто пред друг поглед и съответно интерпретация:

 

През дуалното възприятие може да изглежда странно, защото е несъответствено. Става въпрос за качествена разлика.

Но тук има фактор който не е взет предвид в общия израз:

 

От "гледна точка на НЕдуалното възприятие" - но тук въпроса е - гледна точка, но според чий контекст се интерпретира?

 

Нивото на съзнание, едно от които характеристики е НЕдуалното възприятие ( за сред "своята" среда, по съответствие) това при "тях" дори не се нарича "в името на чувстващите същества" - нито е нужно да е "в името на...", нито чувстващи, нито на "същества".

Тук всички тия понятия са с големи разлики в интерпретацията - именно спрямо среда на ДУАЛНО ВЪЗПРИЯТИЕ... Заради нея е направен да е този изказ, с тия особености.

 

Така, че съществува и вариант, при който като се вкара фактора - съответствие спрямо ниво/среда, или с други думи - от кого идва израза, но и за кого е предназначено... Това определя писаното - в името на чувстващите същества... да изглежда по различен начин. От тяхна гледна точка тия думи може би биха били несъответствени ("неверни")

 

Проблема идва от това, че когато се предава "знание" през качествено различни нива на съзнание, налице са все по-големи несъответствия, които се опитва да се заобикалят чрез компромиси - в изказа, понятийно... ползване на аналогии... Обаче именно защото са компромиси, адекватността е невъзможна, заради разликата в съзнание и ниво между подателя и таргет-а.

 

Така, че... като се описва каквото и да е от "горния свят" казано за "долния" е дори "погрешно", но няма друг вариант.  Несъответствието се натрупва допълнително от последващи фактори в средата на "долния свят".

От както е налице света този проблем през цялото време е опитвано да се заобиколи или реши... И все пак - вселената е направила тази "граница" между "нивата" ненапразно.

Редактирано 29 април 201412 г. от _ramus_ (преглед на промените)