преди 1 час, by_chechi написа:

истинският Реджеп

Истински и истински не е едно и също.

Този е Шахан Гьокбакар. Той ме играе.

Кажи му неразличител и повече не го обиждай !!!

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Гневът е страдание. Просто фокусът на вниманието е насочен към нещо външно, за да не е насочен към неразположението в себе си. Ако си спокоен не можеш да се гневиш. Може да забелязваш чуждите грешки, може и да ги посочваш, но при това няма да губиш своето равновесие. Ако някой или нещо те дразни със съществуването си, това е страдание, а и с това трупаш лоша карма.

Будизмът би трябвало да води до разбиране от страна на практикуващия го. За разбирателството са нужни двама. Съглашението е безсмиселно само по себе си, без някаква обща цел в името на която да се извърши обединяване. 

Да ама пак по лесния начин си обесняваме нещата, незнайно защо. Ефектите от гнева са ясни, ама причината за гнева не. А точно там и съществената разлика. Ако някой който просто си седи и от нямне какво да прави са гневи е едно. Ама ако си несправедливо наказан, потиснат, репресиран. Тогава гнева какво е? Напълно е оправдан, и точно от гнева си има смисъл калто и от състраданието. Защото ако не беше нужен, еволюцията нямаше да го развие. И съм сигурен че 99% от случиите на проява на гнев, има основателна причина. Най често гнев предизвиква, надменното и нагло поведение. Нахалството да си позволи някои без да е заслужил и без основание да се гаври с другите. И особенно когато е породено от елементарна неосъзнатос, и липса на всякакъв усет, да се усети какво прави. Тогава гнева и единственото решение, за работа с такъв. Даже без много много да му се говори. Веднага става някой и му разбива муцурата. Просто защото толкова му е писнало, че даже няма да си прави труда да му обеснява. Директно ще го напука. Защото онзи толкова е изнаглял. че това заслужено си го е получил. 

Така че, от гнев до гняв има голяма разлика. И не е което трябва да се изкоренява. Просто трябва да се научи човек да го контрлолира и насочва, правилно. Точно където има нужда. Защото терапевтичния ефект от гнева и евентулно боя произлязал от него. Са методи доказани от както свят светува.Ако някои си мисли че ще мине метър, жестоко се лъже. 

преди 6 минути, Мо_хи_ни написа:

Ха ха

Що смейш, все едно си разбрала. Смазан и смазан не е едно и също. И получил заслуженото си тоже

преди 6 минути, Мо_хи_ни написа:

Ха ха

Нали, точно както правиш и ти. Аз от теб съм го видял това. Ама то си безъба и само се опитваш. Ама има много мръсни хора които много гандо могат да ти го приложат. и ще се чудиш какво става направо.

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Що смейш, все едно си разбрала. Смазан и смазан не е едно и също. И получил заслуженото си тоже

Нали знаеш историята за смеещият се Буда? Или да я разкажа? 

преди 2 часа, by_chechi написа:

Проблем създават безочието , нахалството и наглостта , тъпото упорство най-вече - Агресивното невежество !

такаааа - друго си е да се плещят учителски приказки, но смешното е като винаги се отнася до другите. А собственото четене стига до болдване, подчертаване и непрекъснати въпроси - дали някой не бил прочел друг негов мъдър текст, дори с наставления, препратки... Иначе - на думички всичко е чудесно... но в други думички на същия "автор" се зачита нещо, което иначе в тия уж се посочва с пръст... Късогледство или лицемерие - това е интерпретационна възможност на всеки, според нивото си на прочит.

преди 1 час, by_chechi написа:

Не са определящи за глупаците - клинично е доказано !

преди 1 час, by_chechi написа:

Тези които не са глупаци преминават в категорията тъпаци

преди 2 часа, by_chechi написа:

 Никакъв разумен довод не е в състояние да ги разклати

разбира се - понеже автора разполага само с "разумни доводи" и той самия е бетон От друга страна - поредицата от мъдрости, съвети, наставления - върви с пълна сила, главно защото това е любимото амплоа в ролята на автора си:

преди 2 часа, by_chechi написа:

поредната "просветлена" тъпотия

преди 2 часа, by_chechi написа:

Не спори с глупака-убий го! 

===============

Тия ги събрах само от последната 'страница" на темата. На другите - не ми се занимава с глупости.

Само да напомня, че положението с учителството и в днешно време е главно в ниското ниво и най-често пълната неадекватност на т.н. "преподаватели". От друга страна - манията и ролята да си даскал - остава доживот... Може би и в "следващите животи" (ако ги има)...

=======

Дори и с достатъчно ясните намеци - за ролята му просто да създава емоционална "тяга" и да поражда обикновена нетърпимост, за автора сякаш това му дава криле в ролята му да посочва, да раздава прилагателни, съвети, модели и шаблони... 

Само да напомня нещо - в психологията на общуването е наличен един синдром - на (т.н.) "разглезено дете". Големия проблем на тия деца е невъзможността за "разчитане" на правила и граници в общуването и оттам - липсата на усет към сигналите на другите за "допустимост". В социума като цяло това е чудесен регулатор на отношенията и взаимодействията. Ако не се подадат тия граници, субекта не му е възможно да се ориентира самостоятелно. Социалните инстинкти при много хора не сработват адекватно. Това е доста често проявено при деца, родителите на които не успяват да зададат ясна, повторяема и точна рамка и модел на взаимно-изгодни отношения и обмен. Създаването на такава рамка е много важна за децата, защото получената яснота и повторяемост на един балансиран такъв модел за общуване, дава едно от най-важните положения за малкото дете - това е спокойствието от предвидимостта. При наличие на емоционална неадекватност, преминаваща и в самото общуване, когато детето го вижда не само спрямо себе си а и помежду родителите или техните ролеви заместители, то не успява да създаде инстинктивен работещ социален модел за поведение, което самото то да репликира и прилага спрямо житейския си път извън семейството. Губенето на тия "граници" е в сила след това цял живот - и примера е точно от "разглезените деца", откъдето идва и популярното название на "синдрома".

=================

С тия думи исках да покажа, че неиздаването на ясни граници за общуване, тече и тук и невъзможността Стефан да ги усети, го лишават от обикновените етични или дори уважителни рамки в общуването... По този начин - да кажа, че неразбирането на динамиката и особеностите в общуването, не са проблем само за Стефан, в случая, а в това че никой от реципиентите не издава адекватни повторяеми сигнали, когато се прекрачват конвенционални стандарти, наложени дори с "правилата на форума"...

Редактирано 28 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Що смейш, все едно си разбрала. Смазан и смазан не е едно и също. И получил заслуженото си тоже

И намазан и размазан също не е едни и също. Ма ти ги обидиняваш в събирателен образ. 

преди 5 минути, Мо_хи_ни написа:

Нали знаеш историята за смеещият се Буда? Или да я разкажа? 

Разкажи я като си почнала, ко са прайш. Даже много искаш да я разкажеш, ми разкажия ма булка. Ко питаш? Или са прайш на интресна? Както винаги. 

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Може би и в "следващите животи" (ако ги има)...

Не знам. Аз ще умра кат труп, щот съм просветлен и не трупам карма. Ма тоз много животи още има да се мъчи.

Рамус е темата, гледа отстрани как са представяш и не та изпуска от очи. Като почниш да изпушваш пак, ще се намеси само да та успокой с гравитациата си. А пък ти да имаш къде да положиш баджак. Какво форумно порно само става тук. Красота.

преди 9 минути, _ramus_ написа:

.............

Пак ли нямаш ко да прайш? Не ти ли е под достойството тука да са знаимаваш с миризливите? Я си стой най добре там горе на астаралния етаж, и си чопли носа. Може и топченца да си правиш ако иска, ама само да си ги лапнал. Пфуййййй........, нищо чудно да си и такъв мизерник. То всичко идва от вътре.

преди 8 минути, Реджеп Иведик написа:

Не знам. Аз ще умра кат труп, щот съм просветлен и не трупам карма. Ма тоз много животи още има да се мъчи.

Ти ще имаш много да се гърчиш преди да ми умреш, няма къде да избягаш. Навирането на главата в пясъка, не е отърване. Така ща напори живота че няма да разбереш от къде ти е дошло. То ти се случва вече де, ама влиза бавно и неусетно. 

Рамусе,

"не спори с глупака, убий го" не го е казал Бай ти Чечо бре. Това е един друг форумен задръстен !

преди 22 минути, _ramus_ написа:

.....

Имам усещането , че не си съгласен . Искаш нещо , но се получава нищо - захарен памук за теб ! 

Изкажи ясна теза . Ама да е една , а не изсипано със самосвала . Дай доказателства с които да се обосновеш . Демонстрирай с пример от практиката ....Не можеш !

Важно е нещо да се плеска , не те сдържа :

За филми говориш - твоя си филм не гледаш ! Ми гледай го (клипа) ! Даже не е смешен , омръзнал е , ако някой въобще пак го гледа...

Като сигнал го получавам , че пак си наплескал нещо , също както в порното - сценарият един и същ (аз му казвам лападуха ! ) , само муцунките се сменят.....

Редактирано 28 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 6 минути, by_chechi написа:

.............

Аз имам чувството че ремуса някои ден ей така просто ще се пукне от собствената си вътрешна ферментация. Това вмирисване отвътре ще доведе само до едно, фекална бомба. Аама аз не съм му приятел, така че няма да съм му наоколо като са пукне. Да му мислят тия дето му се търкат, голямо нацапване ще стане. Ма да му мислят е.

преди 18 минути, Реджеп Иведик написа:

не го е казал Бай ти Чечо

тук всеки носи отговорност с думите си, след като те стоят в неговото пространство за писане, с подпис - неговия ник.

И по същество - няма никаква разлика чии са думите - демонстрацията на арогантност, която не спира, при все че сигналите от другите са повече от деликатни, остават напълно невидими за автора, когото визирам. Търпимостта и възможността да се ползва това като дразнител - е чудесна за самостоятелна работа, но да напомня на СКЕП, че това е обикновен егоизъм - от същото полза не извлича "другата страна", колкото и да се оправдава този акт, с "при него вече нищо няма да помогне и нищо няма да се промени"... Оправданията са чудесно нещо, ползите - също. Но ако един човек манифестира разбиране и компетентност чрез дълбочина, то тогава неговата активна или пасивна роля, би могла да поеме и отговорността и за "другата страна" с действия или бездействия. Но към промяна. Съществуват достатъчно такива прийоми... Дори и да не е възможна промяна в чисто практически смисъл... очевидно че с намеци и деликатност, нито аргументи... не сработват. А никой не смее да зададе директност.

Това е и типичен модел и на всички останали участници - всеки гледа да не се натоварва (въобще, ако е възможно, а само да се разтоварва). Но тук и сред други "духовни теми" са налични сигнали и от хора, които са доста потънали в психичните си дефицити. Ако не се обърне достатъчно внимание на сигналите на тия хора, това е техния единствен шанс за "сравнение". Тук върви просто "ами остави ги да са си квито са си". А лицемерието е - че се прави с ясна илюзия за нееговост, докато всъщност си е съвсем егоистичен акт.

Разбира се сред всичко това няма нищо неестествено, нито че е проблем. Проблем е несходството между заявката кой какво прави и че хората които подават ясни заявки за компетентност и разбиране, за осъзнаване - по един съвсем естествен и не напълно справедлив начин, са единствените които са в състояние да поемат отговорност - и за двете страни, след като става напълно ясно че "другата" е давеща се сред батака си. Това е естеството на нещата и само изглежда "бреме" за по-отговорния. Но отговорността на познанието е едно от най-тежките изпитания за ПОЗНАВАЩИЯ. Самата идея да се "бяга" от отговорността и онова, което тя носи със себе си, показва че носителя и заявителя на познание, още не е узрял да го поеме.

Очевидно е, че тия ми думи не са към, Стефан, така че той няма смисъл да им реагира с вече повторяемите си шаблони. Или че това има някакво значение - обръщам се към всички останали - щото заявките декларациите... както и ръсенето на мъдри копирани думички... не прави с нищо път към ПОЗНАНИЕ. За познанието се изисква адекватен и съответствен на нивото му - субект. Нуждата от повторения и чужди думички, готовости и заучености - няма нищо общо с такъв субект... Нито с ПОЗНАНИЕТО.

Редактирано 28 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Ремусе, постовете ти просто оставт, като използвана толалетна хратия. Никой не се интересува и никой не иска вече, изхвърлена. Защо си прайш труда въобще, определено не е заради някои от нас, ами остава само да го правиш заради себе си. И щом е за това си оправдан.

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Самата идея да се "бяга" от отговорността и онова, което тя носи със себе си, показва че носителя и заявителя на познание, още не е узрял да го поеме.

Аз разбрах кого не визираш. Ама ако искаш и той да те разбере, кажи че не го визираш. Тук така е редно.

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Аз разбрах кого не визираш. Ама ако искаш и той да те разбере, кажи че не го визираш. Тук така е редно.

От много визиране за това сте на това диридже. Насочи вектора и не са занимавай с глупости и ти. Нали знаеш как са прави. 

Ако ти твърдиш че разбираш какво написах - тогава не би трябвало да го съотнасяш към който и да е друг - освен към себе си. Точно това е тънкия смисъл от думичките ми, които си цитирал. Който разбира това - той би поел отговорността. Ако я поеме - той ще е на нивото да схване картината в цялост, а не от удобните фрагментни парчета...

Написаното се отнася и до самия рамус - защото първо преди всичко - става въпрос за мен, щом аз пиша думичките, които пиша. И с тия си всички последни думички, заявявам че нося отговорност - дори и за тия, които нямат дори идея какво означава това. Не е справедливо - с нищо. Но... това е положението с ПОЗНАНИЕТО и съотнасянето му към невежеството и несъзнаваното. Този, който е в състояние да направи нещо - той го прави, не чака "другия", след като дори ясно се вижда че "другия" е далеч под тинята... И трябва да "нагази в нея", дори онзи за когото това е вече отживелица и за него е без всякакво значение. Дори и този, който е нагълтал тинята и се дави в нея - дори да се съпротивлява с всички сили на подадената ръка или въже чрез които да получи поне посоката за измъкване...

Иначе много ви бива да си праскате думички за състрадание, особено в будисткия му смисъл... но само на безопасно разсъждаване и нужната дистанция за размислителства. За дела - амииии... А то - по делата...

Редактирано 28 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Напоняш ми една циганка, която си поръчваше на бутката така. 

"Едно кафе, на пластмаса високо". Което значи дълго кафе в пласмасова чашка. И вика. "И един син вектор". което значи синьо виктори.

Намираш ли паралелите? 

преди 9 минути, Реджеп Иведик написа:

 

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Ако ти твърдиш че разбираш какво написах - тогава не би трябвало да го съотнасяш към който и да е друг - освен към себе си. Точно това е тънкия смисъл от думичките ми, които си цитирал. Който разбира това - той би поел отговорността. Ако я поеме - той ще е на нивото да схване картината в цялост, а не от удобните фрагментни парчета...

Написаното се отнася и до самия рамус - защото първо преди всичко - става въпрос за мен, щом аз пиша думичките, които пиша.

Ти въобще кво се опитваш? 

преди 4 минути, _ramus_ написа:

Написаното се отнася и до самия рамус - защото първо преди всичко - става въпрос за мен, щом аз пиша думичките, които пиша.

Аха, повярвах ти. Между другото, аз всичко съотнасям към себе си. Още от преди просветлението. Но едно ще ти кажа, като просветлен на задръстен. По един начин съотнасях всичко към себе си, когато бях задръстен, по друг начин съотнасям всичко към себе си сега, като съм просветлен.

С което какво искам да кажа, а да. 

Да съотнасяш всичко към себе си и да съотнасяш всичко към себе си не е едно и също.

Ей така полусериозно полу на шега, се води истинския моабет.

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

Ей така полусериозно полу на шега, се води истинския моабет.

вероятно - ти по-добре знаеш - за "истинския моабет". Може би не писах нищо за "моабети", но то и това показва достатъчно показателно за "разбирането"...

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

Аха, повярвах ти. Между другото, аз всичко съотнасям към себе си. Още от преди просветлението. Но едно ще ти кажа, като просветлен на задръстен. По един начин съотнасях всичко към себе си, когато бях задръстен, по друг начин съотнасям всичко към себе си сега, като съм просветлен.

С което какво искам да кажа, а да. 

Да съотнасяш всичко към себе си и да съотнасяш всичко към себе си не е едно и също.

Ей така полусериозно полу на шега, се води истинския моабет.

И накрая нищо не каза. Това нещо на сериозно няма как да се вземе. Важно е рейса на който си да върви, и да ти минават 8-9 месеца в моабет. И не знам освен себе си някой друг убедил ли си че си просветен? Може би и Вунята само, ма той щото е пристрастен, не защото се е убедил че си просветен.

преди 14 минути, _ramus_ написа:

Това е естеството на нещата и само изглежда "бреме" за по-отговорния. Но отговорността на познанието е едно от най-тежките изпитания за ПОЗНАВАЩИЯ.

Не е до "бреме". Никой не може да носи чужда отговорност. Отговорността е и в това да се разбира, че изоставането в развитието на някоя личност, е единствено негова/нейна отговорност от един момент нататък. Иначе няма да има край нито оправдаването, нито подпирането.

преди 53 минути, König написа:

Ама ако си несправедливо наказан, потиснат, репресиран. Тогава гнева какво е? Напълно е оправдан

Не е. Първо, то няма как всъщност да е несправедливо, ако приемаш, че всичко, което преживяваш е резултат от карма. И второ, разграничения като справедливо и несправедливо са присъщи на дуалното възприятие.

Всичко това, обаче, не означава, че трябва пасивно да приемаш всичко, което се случва. Както казва Шантидева в "Пътя на Бодхисатва" (префразирам): Ако те сполети нещастие и можеш да промениш нещата, то няма за какво да се ядосваш или чувстваш подтиснат – просто ги променяш. Ако не можеш да промениш нищо, то отново няма за какво да се ядосваш или чувстваш подтиснат, понеже това няма да ти донесе нищо. И в двата случая, то просто трябва да запазиш едно открито и ведро състояние на ума.

Редактирано 28 май 20179 г. от scepsis108 (преглед на промените)

преди 5 минути, _ramus_ написа:

вероятно - ти по-добре знаеш - за "истинския моабет". Може би не писах нищо за "моабети", но то и това показва достатъчно показателно за "разбирането"...

И така свършват всики прояви на ремуса. Засилен идва тука с мега пост да на зарибява. И със всеки пост намаля обема и съответно разочарованието от това че не са го разбрали. И то с участници дето не знам колко пъти вече са се опитвали. Това освен да е някаква болна мания, друго не виждам.

МО - между ЧУЖДА отговорност... и Отговорност - има съществена разлика. Поне за мен.

Когато е налице носител на отговорност - няма как, няма и защо да се носи "чужда" такава. Когато такъв носител на отговорност ясно и очевидно липсва - взаимодействащия с претенция за осъзнатост, поема цялата отговорност. Това имах предвид с "бреме".

И да кажа, че точно вие двамата със Скеп, според мен доста добре бихте разбрали посоката на думичките ми. Не бих го написал иначе, като разбира се - винаги е налице възможност за грешка в преценката.

преди 9 минути, Мо_хи_ни написа:

Отговорността е и в това да се разбира, че изоставането в развитието на някоя личност, е единствено негова/нейна отговорност от един момент нататък

Това е така само принципно. Проблемът е - при взаимодействие и обмен - условно осъзнат-неосъзнат. При тия транзакции конкретиките имат тесен и широк диапазон от "последствия"... То това е въпроса - за осъзнатия и виждащия широко.

Редактирано 28 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)