преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Никъде не съм писал за неотразена луна или каквото и да било неотразено "нещо". Всичко което възприемаме е отразено и конструирано от ума ни. Следователно, непрактично е да пишеш за неотразени "неща" и да се произнасящ за свойствата им. Ако приемаш вярата в "нещо" за отражение на истинската реалност, ако приемаш "нещо" което си прочел или твърдиш че си изпитал субективно, то няма как да претендираш за практичност и доказуемост на твърденията си. Те са субективни, сиреч илюзорни, а не обективни.

Пишеш, че всичко, което виждаме е илюзия подобно на отражението на луната върху водната повърхност, но не си писал за неотразена луна? И как може да има отразена луна, ако няма луна, която да се отрази? А отражението винаги представя непълно отразяващото се. Т.е. в отразяващото се има една част, която не присъства в отражението. Това са елементарни положения.

Твърдя, че просветлените същества, които са осъзнали същностното единство на всичко съществуващо би следвало да използват директно осъзнаване, а не такова посредством отражения. Това е така защото при обичайното осъзнаване имаме разделение на осъзнаващ и осъзнавано, т.е. налице е илюзията за отделност и различие. Парадоксът е, че в случая аз пиша как би трябвало да стоят нещата съгласно будистката традиция, а ти - будиста, не ги приемаш.

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Пишеш, че всичко, което виждаме е илюзия подобно на отражението на луната върху водната повърхност, но не си писал за неотразена луна? И как може да има отразена луна, ако няма луна, която да се отрази? А отражението винаги представя непълно отражаващото се. Т.е. в отражаващото се има една част, която не присъства в отражението. Това са елементарни положения.

А в отражението може ли да има "части", които не присъстват в отражаващото се? Които да са конструирани или създадени само от ума? Които да са илюзорни?

преди 6 минути, Shiniasu написа:

Пишеш, че всичко, което виждаме е илюзия подобно на отражението на луната върху водната повърхност, но не си писал за неотразена луна?

Как да не е писал бе. Неотразената луна не е ли сред всичко, което виждаме. Писал е и още как.

преди 29 минути, Śūnyatā написа:

Щом все още изпитвам желания, ненавист, страх, заблуди, това означава, че нямам точна представа за реалността, че блуждая, че умът ми е отровен от вярата в реалността на множеството илюзии които изпитвам.

тия ги обяснявай на "просветления капитан".

И да ти напомня - когато не си... , а си всичко, онова, което изброяваш, то тогава смирено работи и спри да приказваш в образа на настоятел на будистки манастир. Дали нещо пише, тук или там, няма никакво значение - след като е "нужно нещо много повече". Нужно е нещо много повече от повторения, от утвърждения, от наставления в темата спрямо тоя или оня, от будистки оценки и етикети кое е правилно, основно, важно и истина...

Нужно е много повече от сутрешното будистко кафенце, от цитирането, от имитациите и фантазиите, с които се опитваш да изиграеш "излизане от илюзията".

Вживяването в будистки образ - е основния ти проблем в темата, както повлича и образа на просветления капитан. Всички именно това се опитват да ти обърнат внимание, докато ти ги играеш на любимата си роля.

Всъщност - нищо не е нужно НУЖНО!!! Нуждата определя състоянието на НУЖДАЕЩИЯ се. Не е възможно да се надхвърли определен праг, а настоятелната нужда да се направи - само отдалечава от прага, а и тя самата е илюзия, породена от някаква несъзнателна предхристиянска представа за "греха" и спасението от него.  

Много е показно ниското ниво, на раздвоението между декларирания нахакан образ на мадхямик, обясняващ, поясняваш, посочващ, утвърждаващ... и съветващ други... И контраста между ниската обща култура, елементарно незнаене на основни положения именно в това, което се коментира отвъд будизма. Относно самия будизъм друг вече ти направи същите бележки и вметки - но не, арогантността ти да се отстояваш, при това в нещо настояваш че било "свещено" за теб, те хвърля все по-далеч от образа, който се мъчиш да изживяваш.

Изключително очевидно е, че цялото будистко писане е само фрагмент от опитите ти да изживееш нещо, което никога няма да си. Образът, който би искал да бъдеш, но не си - е любима цел за вживяващите се сред религиозни фантазии, прочити и свещени слова писани от тоя или оня. Много хора го правят и без да е в религиозно отношение, това е лесния начин, но и който доставя изживяване, нужно на "НУЖДАЕЩИЯ се". Именно това е образът и станахте пословични и смешни двамата с този нелеп театър.

 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

... то тогава смирено работи и спри да приказваш в образа на настоятел...

Благодаря за напомнянето. Понякога се отплесвам и причина за това е неведението на което съм подвластен все още. Пример за смирение, излизане от образа на настоятел и как се практикува будизъм от кого трябва да взема? От написаното от теб или от написаното в сутрите и трактатите на будистките мислители? В контекста на темата, според теб кое би било по-удачно?

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

А в отражението може ли да има "части", които не присъстват в отражаващото се? Които да са конструирани или създадени само от ума? Които да са илюзорни?

Защо питаш? Буда не беше ли казал, че вселената е ментална. Навсякъде може да има части стига да има някакъв условен критерий на базата на който да се извърши разграничението. 

преди 18 минути, Shiniasu написа:

Защо питаш? Буда не беше ли казал, че вселената е ментална. Навсякъде може да има части стига да има някакъв условен критерий на базата на който да се извърши разграничението. 

За да разбера дали това което пишеш е истина и има общо с будизма, както претендираш? Защо не отговаряш? Не можеш или не искаш? Добре. Да стъпим на това, че представата ни за вселената е обусловена от ума? Кой е условният критерий? Ще те насоча, ако не знаеш. Той е посочен в първото учение, което се приема от всички будисти, че дадено от Буда, касаещо Четирите Благородни (не абсолютни) Истини. В първата от тях.

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

За да разбера дали това което пишеш е истина и има общо с будизма, както претендираш? Защо не отговаряш? Не можеш или не искаш? Добре. Да стъпим на това, че представата ни за вселената е обусловена от ума? Кой е условният критерий? Ще те насоча, ако не знаеш. Той е посочен в първото учение, което се приема от всички будисти, че дадено от Буда, касаещо Четирите Благородни (не абсолютни) Истини. В първата от тях.

Условни критерии могат да се намерят всякакви. Съответно и разграничения могат да се направят най-различни и те всички ще са си съвсем реални съгласно въпросните критерии. Вече ти отправиха намек, че тотално пренебрегваш относителната истина и че по някакъв начин я смяташ не съвсем за истина. 

 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

А в отражението може ли да има "части", които не присъстват в отражаващото се? Които да са конструирани или създадени само от ума? Които да са илюзорни?

Не. Ти така и не схващаш смисъла на понятието илюзия. Илюзия е нещо, което се възприема погрешно. Нищо повече от това.

преди 40 минути, Shiniasu написа:

Условни критерии могат да се намерят всякакви. Съответно и разграничения могат да се направят най-различни и те всички ще са си съвсем реални съгласно въпросните критерии. Вече ти отправиха намек, че тотално пренебрегваш относителната истина и че по някакъв начин я смяташ не съвсем за истина. 

Не. Ти така и не схващаш смисъла на понятието илюзия. Илюзия е нещо, което се възприема погрешно. Нищо повече от това.

В темата не става въпрос за "всякакви", а за тези които се приемат за будистки. Отново се измъкваш като "хлъзгав охлюв". Така не може да има дискусия.

Кое не се възприема погрешно? Илюзия е това което се вярва като незименна истина (относителната истина не се пренебрегва напълно), на база погрешното възприятие (илюзорното съзнание), и така ума се замърсява (привързване/ненавист). Оттам идва страданието - условният критерий в будизма. Какво повече от това търсиш? Щом признаваме съществуването на относителна истина, то трябва да приемем, че не можем да я смятаме за съвсем неизменна истина или за "съвсем реална", както пишеш. Това сложно ли ти е за осъзнаване 

Може да не ми отговаряш, не че си се засилил. Разговорът с теб отдавна е станал безсмислен и безполезен. Това не е негативна констатация, а просто констатация, нищо повече от това. Хубав ден.

преди 35 минути, Shiniasu написа:

Ти така и не схващаш смисъла на понятието илюзия. Илюзия е нещо, което се възприема погрешно.

Никой не пише с твойте понятия. Когато четеш някой, за да го разбереш, трябва да попиташ за неговото определение на понятието, в съответния контекст, а не да даваш свое определение, дори и да има такова в някой речник.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Кое не се възприема погрешно? Илюзия е това което се вярва като незименна истина (относителната истина не се пренебрегва напълно), на база погрешното възприятие (илюзорното съзнание), и така ума се замърсява (привързване/ненавист). Оттам идва страданието - условният критерий в будизма. Какво повече от това търсиш? Щом признаваме съществуването на относителна истина, то трябва да приемем, че не можем да я смятаме за съвсем неизменна истина или за "съвсем реална", както пишеш. Това сложно ли ти е за осъзнаване 

Още първият въпрос показва склонността ти да забиваш в крайности. Показва и липса на гъвкав ум. Но знанието предполага когато обявяваш нещо за илюзия или не за илюзия да си наясно в какъв смисъл е илюзия и в какъв - не е. Няма неизменна истина, защото истината винаги е зависима от това, което отразява. Например аз, не мога да се изкажа за едно дърво, ако няма дърво (идея, представа за дърво). Т.е. истината винаги се отнася до нещо и в този начин няма как сама по себе си да е независима и неизменна - това разбираш ли го? Това обаче означава ли, че трябва да класифицираме всичко като илюзия? Най-малкото наясно ли си, че съществуването на илюзия, (в смисъла за илюзия който влагаш, като всичко, което се възприема като неизменна истина), означава съществуването и на неилюзия? Т.е. ти самият утвърждаваш съществуването на абсолютна и неизменна реалност. Ти го правиш, не аз. Аз рядко навлизам в прекомерни абстракции и абсолютизми и още повече пък да пиша за тях.

преди 23 часа, Реджеп Иведик написа:

Не я знаех. Прочетох в Гугъл. 

Горкото куче, горките червеи, горките микроби, горките растения, горките камъни

Смешна ли ти се струва? Кучето било женско, само че не било куче а Майтрея. Когато Асанга попитал защо го вижда чак сега, след всичките 12 години, той му казал, че винаги е бил до него, но той все още нямал карма да го види. За доказателство показал дрехата си, покрита със сополите на Асанга, докато си издухвал носа настрани в скита (нечистотиите представят замърсените му мисли). И предложил Асанга да го качи на раменете си и да тръгне из града, за да пита хората виждт ли Майтрея. Всички се смеели, защото не виждали нищо и мислели Асанга за луд. Само една стара жена, която била просто добър човек, му казала - виждам да носиш мъртво куче, и един мъж, който бил предан роб на господаря си, видял долната част от крака на Майтрея и казал - ти носиш някого на раменете си. Всеки виждал според кармата си и на повечето хора тя е да не виждат нищо. 

После Майтрея взел Асанга на небето Тушита и му предал ученията, за време колкото да се изпие чаша чай, а долу при хората с карма да не виждат нищо, или по-скоро да виждат нищо, минали петдесет години. 

Е, това е само около една трета от историята, която разбира се е символична във всяка подробност. 

преди 23 часа, Реджеп Иведик написа:

А ти знаеш ли за съня на Нагарджуна преди да получи просветление ?

За ступите-матрьошки? Според легендата Нагарджуна получил учението за пустотата от дъното на океана. Асанга получил ученията, които записал, от небето. Това също е символично. 

преди 1 час, witness написа:

   историята, която разбира се е символична във всяка подробност.

Например значението на името на бодхисатва Майтрея. 

OPTICAL ILLUSIONS can take a variety of forms. The one usually included among the twelve examples of illusion is the circle of fire. This can be observed when a burning object, such as a torch or an incense stick, is whirled around in the dark. The various distinct positions it occupies in quick succession seem to merge into one, and we observe a single, glowing ring.

In the Discourse of the Descent to Lankā, which the Buddha taught in Lan. kā (sometimes equated with what is now Sri Lanka) after visiting the palace of the king of the nagas or sea-serpents, he says to the bodhisattva Mahāmati:

Mahāmati, since the ignorant and the simple-minded, not knowing that the world that is seen is nothing other than our own mind, cling to the diversity of external objects, cling to the notions of being and non-being, oneness and otherness, bothness and not-bothness, existence and non-existence, eternity and non-eternity, as being characterized by self-nature which rises from discrimination based on habit-energy, they are addicted to false ideas. . . . Mahāmati, [the world] is like a wheel of fi re which is no real wheel but which is imagined to be such by the ignorant, but not by the wise.

The wheel of fire is no real wheel because it is a combination of two distinct illusions.

It is interesting to note that the authors of the Abhidharma had quite precise ideas about the length of these fundamental moments. They specify the length of several phenomena in terms of moments: a finger snap is supposed to take sixty moments, a thought ninety moments, there are 4,500 moments in a minute, and 3,240,000 in a day. One moment therefore lasts about thirteen milliseconds. This appears to be quite a good estimate of the duration of the smallest units of subjective time, that is of the shortest duration two events have to be apart so that we can still experience them as two events. This duration depends on the sensory modality in which the event is presented to us—for example, human beings can distinguish auditory events most finely. To experience two sounds as distinct they have to be at least ten milliseconds apart, which roughly corresponds to one moment in the Abhidharma sense.

This view was severely criticized by a variety of later Buddhist authors who saw problems with treating the momentary particles as the foundational level of reality. A criticism formulated by the Madhyamaka school going back to the second-century Indian philosopher Nāgārjuna runs as follows: we think of the Abhidharma moments as produced—one moment brings about the next, which then causes the succeeding one and so forth. But causation between moments, the critics claimed, is something in the mind, not something out there in the world. For when we postulate that a present moment causes a future moment, the future moment is only something supplied by our minds or our expectations. When the present moment exists the future moment does not yet do so, so there cannot be a relation connecting the two, as this would require two existent objects that it could relate. But if the notion of a moment now turns out to involve the notion of causality at an essential point, and if the notion of causality is a conceptual construct, moments cannot escape the charge of being conceptual constructs either. And since whatever is a conceptual construct is mind-dependent to some extent, moments cannot be the rock-bottom of reality. They, like everything else, are an artifice of the mind.

Depending on whether we accept this argument, we therefore have two different ways of interpreting the statement that all phenomena are like the illusory wheel of fire. We can either see them as a fi ctitious superimposition on a real basis, or as an illusory phenomenon founded on something that, in turn, is just as illusory.

Jan Westerhof

на 12.09.2020 г. в 14:59, Śūnyatā написа:

Както и да го наречеш ще си остане само име.

Не, понятие е.  Азът не е нещо друго освен твоето Его. "Закотвиш" ли го на някакъв етап = ти обезличаваш своята личност. 

За разлика от Азът, Душата е гъвкава. В нея се вплита сегашния момент и се получава ново Его. Да, то е различно. Етапите през които минава са известни. Не случайно е приказката, клишето: След определена възраст човек се вдетинява.  Отново придобива оная, забравена някъде в миналото невинност и непринуденост. За разлика обаче от натуралното детско его, то при "дъртото" его има два основни варианта: Или да преразказва, или отново да твори, да мисли, да мечтае, да надскочи тленността си (да се абстрахира от физиологията си) и създаде нещо ново.  

Азът е скован, той е тесногръд. свързан е само и единствено в този свят. Мнозина избират същия, защото се страхуват за след това, за момента когато няма да са в този свят. Неговата мисъл е свързан само и единствено да остави след себе си нещо, което да продължи да съществува. 

В действителност в историята остават само личностите. Те, в бъдеще време могат да бъдат само име или нещо по-значимо.  

Буда е успял, а ти?!

п.п. Твоята интерпретация на будизма е бледа. Дано да получиш просветление. Амин 

на 12.09.2020 г. в 11:18, witness написа:

А ти знаеш ли историята за Асанга и кучето?

Знам я. Благодаря че ми я припомни. Поучителна е. Прочети следващото и ако има нещо неясно около позицията на прасангика можем да го коментираме.

Ученик: Я не понимаю связь между недвойственностью и состраданием. Каким образом недвойственность происходит из сострадания?
Ринпоче: Сначала вы видите сон о страшной болезни. И хотя вы ещё не поняли, что это сон, у вас есть сострадание и понимание ситуации окружающих вас людей. Затем вы внезапно понимаете, что это сон. В этот момент вы постигаете недвойственность. Теперь, видя, что другие не знают, что это всего лишь сон, вы хотите помочь им
это понять – это и есть ум пробуждения. Вот так просто.
1:4.1-2 Существа подобны отражению луны на водной ряби.
Видя существ в их изменении и по своей природе как пустотные,
В трактате «Муламадхьямакакарика» Нагарджуна также сказал: 
«Все составные явления – это иллюзия». Например, если вы спустя год приходите на ту же реку, вы можете сказать: «Я видел эту реку в прошлом году». Но это иллюзия – это не правда! Река, которую вы видели в прошлом году, ушла, исчезла, выпита китами и акулами! Поэтому Нагарджуна говорит, что все составные явления – иллюзия. Это великолепно! Получается, что, до тех пор пока есть непостоянство, будет и страдание. Это особое утверждение махаяны.
Ученик: Если нет потенциала, тогда что является семенем для пробуждения?
Ринпоче: Относительно потенциал есть. Есть иллюзорный потенциал. Чандракирти никогда этого не отрицал. Но действительно существующего потенциала нет.
Ученик: Это означает, что пробуждение в действительности не существует?
Ринпоче: С точки зрения абсолютной истины – никогда!
Всегда, когда Его Святейшество Далай-лама даёт учение – и даже перед получением Нобелевской премии – он читает следующую строфу, имеющую сущностное значение:
Перед Владыкой Буддой,
Давшим учение без воззрения,
Для того чтобы устранить все воззрения,
Я простираюсь.
На самом деле, это и есть цель прасангики – устранить все воззрения.
Ученик: Есть ли у прасангиков воззрение если у них нет никаких тезисов?
Ученик: Есть ли у прасангиков воззрение если у них нет никаких тезисов?
Ринпоче: У них нет воззрения в абсолютной истине, и у них нет воззрения в относительной истине. В этом их красота!
Ученик: Что тогда насчёт Четырёх благородных истин? Определённо, это является воззрением.
Ринпоче: Да, прасангики всё это принимают, но только для других. Вы можете спросить их: «Как можно говорить, что вы вступаете в спор с оппонентами из сострадания? Если у вас нет воззрения, почему вы говорите, что у вас есть сострадание?» Ответ следующий: прасангики не говорят, что их сострадание действительно существует или что оно существует логически. Они прекрасно знают, что сострадание – это иллюзия. И в то же время прасангики больше всего говорят о сострадании. Всё это ради блага других. И то, что мы не можем принять отсутствие у них воззрения, говорит о том, как сильны наши эмоции относительно приверженности какому-либо воззрению.
Если взглянуть на учение мадхьямаки в целом, то нам необходимо постигнуть только две вещи:
o отсутствие собственной сущности личности;
o отсутствие собственной сущности явлений.
o И необходимо очистить два вида загрязнений:
o цепляние за (или веру в) собственную сущность личности;
o цепляние за (или веру в) собственную сущность явлений.
Два верхних пункта – постижение отсутствия собственной сущности личности и отсутствия собственной сущности явлений – это мудрость. Когда мы говорим о том, что необходимо устранить, речь идёт о двух видах цепляния, а когда о том, что необходимо постигнуть – о двух видах мудрости.
Итак, как мы уже поняли, для того чтобы постигнуть отсутствие собственной сущности личности, шравакам и пратьекабуддам необходимо постигнуть отсутствие собственной сущности пяти скандх. И Будда действительно дал шравакам учение о втором виде отсутствия собственной сущности – отсутствии собственной сущности явлений – когда сказал им: «Форма подобна пузырю, и чувство подобно пузырю [на воде]...» Будда говорил о том, что они лишены собственной сущности и не обладают субстанциональным существованием. В действительности они не существуют, они нереальны. Будда также сказал: «Восприятие подобно миражу, а
формирование словно банановое дерево». Банановое дерево состоит из множества слоёв, хотя снаружи выглядит таким твёрдым и цельным, но всё это только слои. Если вы начнёте снимать слой за слоем, то в результате ничего не найдёте – нет никакой действительно существующей цельной субстанции, всё это лишь слои. В цитате также говорится, что сознание подобно волшебной иллюзии. Неведение – это галлюцинация, мираж.
Дзонгсар Кхьенце Ринпоче - «Мадхьамакаватара» Чандракирти - «Введение в Срединный путь»
Начало пути – это точка, когда вы принимаете прибежище, или когда вы принимаете четыре печати, а именно:
o Всё составное непостоянно.
o Все негативные эмоции являются страданием.
o Явления не обладают действительно существующими характеристиками, и у них нет действительно существующей «собственной сущности».
o Нирвана за пределами крайностей. (нирвана – это умиротворение).

на 13.09.2020 г. в 10:23, Śūnyatā написа:

пример....от кого трябва да взема

значи ти трябвало 'примерче" - което да следваш, да го гледаш и да повтаряш ли? Нали будизма не бил религия, нали е учение, дето дори интелектуални напъни били нужни, родени от "спокойни и радостни умове" - защо са ти "лични примери", след като това е вътрешен път? Моделчета и схеми за следване ли трябват?

Дори иронията те вкарва в тъча отново... отново и отново.

Вероятно в сутрите е написано за сутрешното кафе и за арогантните театрални надувки по форуми, в които намираш начин да се изживееш на будистки настоятел, защитник и просветител.

преди 40 минути, _ramus_ написа:

значи ти трябвало 'примерче" - което да следваш, да го гледаш и да повтаряш ли? Нали будизма не бил религия, нали е учение, дето дори интелектуални напъни били нужни, родени от "спокойни и радостни умове" - защо са ти "лични примери", след като това е вътрешен път? Моделчета и схеми за следване ли трябват?

Дори иронията те вкарва в тъча отново... отново и отново.

Вероятно в сутрите е написано за сутрешното кафе и за арогантните театрални надувки по форуми, в които намираш начин да се изживееш на будистки настоятел, защитник и просветител.

Приятелю, макар и илюзорен, алгоритъм е необходим. Иначе, всеки глупак може да твърди, че е постигнал реализация на някакъв "вътрешен път". В контекста на будизма, че е осъзнал илюзорността на привързаността и отблъскването, че вече не се явява предишната заблудена личност. Но постъпвайки противоположно на това, което претендира че е реализирал, когато продължава да се мисли за "голямата работа" и да възприема другите като "арогантни театрални надувки", става очевидно, че това не е така.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

1:4.1-2 Существа подобны отражению луны на водной ряби.

Най-голямата ирония е, че именно подобни аналогии утвърждават съществуването на душа (висш аз, буда-природа - името няма значение). Имало ги е и преди будизма и след наго, в най-различни учения. Така че тук няма нито изключение, нито нещо необичайно. Разбира будизмът утвърждава, че атман, това, което се отразява също е илюзия. И какво значение има - все едно да обясняваш на кучето си как се решават задачи по математика. 

Личността е само едно ограничено проявление на истинския аз, ограничено от определени сканди. Защото скандите правят именно това - определят каква част от съществото може да се отрази/прояви на съответния план (лока) в дадения момент. И най-странното е, че всичко си е казано съвсем ясно, но се търсят някакви различни значения.

Според будистката школа Прасангика Мадхямака, абсолютната истина не може да бъде изразена с думи. Когато започнеш да говориш или пишеш за нея, изговореното и написаното става относително, защото е обусловено от относителен ум. Този "ум" до самия си център е изтъкан от множество взаимосвързани илюзии, така оплетени, че да се възприемат от фокусът на съзнанието като същност или "това съм аз".

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Според будистката школа Прасангика Мадхямака, абсолютната истина не може да бъде изразена с думи.

ти се явяваш неин говорител ли? На основание на...? "любопитство спрямо будизма", или на други интереси?

И какво ако една школа в будизма "смята така"? По принцип - "школата" не може да смята каквото и да е, а се приема така от последователите й. Какво тогава прави всичко това приемане толкова важно?

Защо въобще на някого е нужно да "изрази абсолютната истина", ако ще и да е с 'думи"  - като смята че чрез думи "абсолютната истина не може, и няма как, да се изрази"?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

изговореното и написаното става относително, защото е обусловено от относителен ум.

твоят също, както и на последователите на "школата", които приемат основните постулати като "истина" и чрез думички.

А ШКОЛАТА, всъщност не се основава на приемане, уверения, утвърждения, вярване, стъкмяване на логика, както и на думички, нито на абсолютни истини, говорене или писане... Може би - на нещо друго, и нито едно от тия. Може би това зависи главно от "последователя", а не от школата, защото "школата" едва ли знае че ти си неин последовател и социален виртуален защитник.

Така и не поясни - въпросната ШКОЛА, дето смята едно или друго - тя от какво естество е: философска школа ли е, религиозна ли, научна ли, будистка ли...

В будизма няма ли други школи - те, някак си защо не са представени от други... "защитници и представители"?

А сигурен ли си че основната ти грижа , като образ в тази тема, е спрямо "любопитните относно будизма"?

Странно как е възможно постоянно да се говори за нещо, което не може да бъде изразено с думи. И е много важно школата да бъде изрично назована. Не че според другите школи е различно...

преди 30 минути, _ramus_ написа:

На основание на...?

Бе ти да не си баннат от Гугъл ?

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Странно как е възможно постоянно да се говори за нещо, което не може да бъде изразено с думи. И е много важно школата да бъде изрично назована. Не че според другите школи е различно...

какво да правят иначе последователите... ? сред форумите какво друго им остава, като ако ги няма думичките и... се лишават от усещането си за принадлежност (към школа, примерно). заради това е толкова важно "школата" да е изрично назована.

И да - не че сред другите... школи е различно, защото школите са само разликата в опаковката, докато същността на последователите е еднаква за каквото и да е следване.

От друга страна - социалните инстинкти повеляват всеки човешки субект да стреми и присвои "принадледност" спрямо други като него.

преди 2 минути, Реджеп Иведик написа:

Бе ти да не си баннат от Гугъл ?

А - дежа вю, нещо. Просветления отново и отново повтаря любимите си къси възклицания - да не се хаби в повторението на дълги. Пък и в политическите му брътвежи няма защо да се хаби толкова. Както и в будистките.

преди 33 минути, Shiniasu написа:

Странно как е възможно постоянно да се говори за нещо, което не може да бъде изразено с думи.

Това не е вярно. Понякога се мълчи.

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва."

Това е най симетричния възглед. 

Иначе всеки един възглед би могъл да бъде верен или грешен, така или иначе не можем да проверим непроверимото.

Само Рамус може. Той бие Барон Фон Мюнхаузен в Лакърдиите