преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Напълно ок съм. Говоря за ума. Вселената и тялото са обречени.

... 

Нали знаеш, че и Будите имат тела? Без тяло не може да има съзнание. Така че не бързай да обявяваш нещо за обречено. Дори и зависимо и променящо се, съвсем без тяло не става. 

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Може да можем, може и да не можем

Не се знае.

 

Знае се. При положение, че едното по дефиниция е проява на другото, се знае. 

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Нали знаеш, че и Будите имат тела? Без тяло не може да има съзнание. Така че не бързай да обявяваш нещо за обречено. Дори и зависимо и променящо се, съвсем без тяло не става. 

Така е. Без тяло няма чувства, възприятие, волеви формации, съзнание. Без съзнание няма илюзии за постоянство, щастие, същност. Без съзнание няма да има с какво да концептуализираме, в какво да вярваме, какво да пишем и по какво да спорим. Кой съставен феномен няма край? Ако нещо е несъставно и постоянно, няма какво да го мислим, то така или иначе си съществува, такова каквото е. Основният проблем е как това "нещо" функционира изобщо и как е възможно да взаимодейства (при положение че е неизменно) с илюзорни феномени, на които им липсва реалност и се проявяват само като видимост, като продукт на кармата, която също е концепция.

на 14.09.2020 г. в 9:05, Śūnyatā написа:

Прочети следващото и ако има нещо неясно около позицията на прасангика можем да го коментираме.

Честно казано това направо ме разсмя. Каква прасангика да обсъждаме ние двамата с теб? Аз си зная възможностите като знание по темата, проблемът е, че ти не познаваш твоите. 

на 14.09.2020 г. в 9:05, Śūnyatā написа:

Ученик: Есть ли у прасангиков воззрение если у них нет никаких тезисов?
Ринпоче: У них нет воззрения в абсолютной истине, и у них нет воззрения в относительной истине. В этом их красота!

И какво, това е едно мнение, обяснение за прасангика на учител от една традиция. Други имат различни мнения и обясняват друго за това дали прасангика прави положителни твърдения за тези неща. Интересно ако не казва нищо утвърдително, как е възможно да имат различия с другите школи. Имат, особено в теорията на познанието и оттам последствията са големи, поне според Гелуг. Аз веднъж, мисля в твоята тема насочих към една беседа на Берзин, в която... абе дълга и сложна работа. Стига сме си въобразявали какво ли не за будизма. Сега ако не се карат  помежду си не означава, че си поддържат възгледите взаимно. Даже кратко, но по-внимателно и по-смирено запознаване с тези теми ще ти покаже, че има проблеми, за които не си помислял, защото просто не знаеш за съществуването им. Щом ще се цакаме с нечии мнения (не собствени такива от скука), поне да добавяме контрапункт. 

„ …Във връзка с теорията на възприятието, Дзонгкапа също така поддържа, че Прасангика обяснява нещата различно от другите школи – от Саутрантика и т.н. – относно начините на познание и така нататък, които никоя от другите школи не различава от гледна точка на Прасангика; запомнете, те казват, че Прасангика не прави никакви позитивни твърдения за нищо от това. Не е нужно да навлизаме в детайли, освен когато имате мъничко подготовка в тези начини на познание.“

„И когато следвате традицията на Дзонгкапа, е важно да оцените това, а също и да знаете, че има толкова много точки, които просто са много, много различни от другите тибетски традиции. И да не мислим, когато чуем учения - което със сигурност е начинът, по който бях мислил много, много години - когато чуем обяснението на Прасангика, да си въобразяваме, че другите тибетски традиции приемат същото. Те не го правят. Изобщо не. Ако поне малко оценяваме това, тогава няма да се объркаме, когато четем книги или слушаме лекции от учители от други традиции. Останалите три традиции имат далеч повече общи неща помежду си, отколкото Гелуг. Гелуг наистина е доста обособена по отношение на много от своите твърдения. Всички общи учения - четирите благородни истини и състраданието и любовта, всички тези неща - са едни и същи.“

на 13.01.2020 г. в 10:33, witness написа:

 

занимава. https://studybuddhism.com/en/advanced-studies/abhidharma-tenet-systems/the-tibetan-traditions/elaboration-of-the-special-features-of-gelug/gelug-cognition-theory-and-understanding-of-emptiness  

 

на 13.01.2020 г. в 13:52, Shiniasu написа:

"Ще прочета пак и пак една лекция на Берзин" - стига си я чела. Прочети я пак след три години. 

 

на 13.01.2020 г. в 13:27, witness написа:

Браво, за колко я прочете, за десет минути и я разбра мигновено от начало до конец. Мерси от такова разбиране, предпочитам да не ми я обясняваш )

Това е било към Шунята. Ама ние сме като хамстери във въртележка. 

преди 21 часа, _ramus_ написа:

отражението няма рамусов смисъл. И има, защото рамус не го е чел по свети писания, нито го е учил в учение, нито вярва в него. Няма нищо по-просто да се изведат разликите между отражението за нещо... и нещото. И има огромен проблем, защото може да се покаже само че има разлика, между отраженията в дадени моменти, при промяна на условия, и някои процеси и особености, които влияят по принцип на отражаемите процеси в психиката на човека. Но никога не може да се стигне до онова, което е отвъд отражението. Няма как, това е генерален и фундаментален проблем и нерешен казус за всички човешки същества.

Отражението не е смисъл на рамус, но рамус влага в него доста широк пълнеж. И специфичен.

Рамус никъде не настоява че пълнежът на понятията с които той работи трябва да се приемат от всеки, за да е спокоен рамус че е "намерил истината".

За рамус - истина е само идея - точно както е "крайна, начална, относителна или "бла-бла" истина", които са просто идеи. Както се дроби на идеално и материално, които са просто абстракции... Просто абстракции, но нужни за комбиниране на идеите в някаква система , отразяваща някакъв аспект от битието на човешките същества .... в даден за тях контекст от време, условия, място и етапност.

Пък и отражението е динамичен процес, изменящ се всеки миг, отразяващ ограничено непрекъснато изменчив контекст, както и едновременно отразява и самия ОТразител,( изменящ се всеки един миг...). Самият ОТРАЗИТЕЛ се явява и Отразено, явява се контекст за друг "ОТРАЗИТЕЛ" - тъй като тия две "роли" също са относителни и условни, непрекъснато изменчиви, докато Отразителят се бори да ги "застопори"... Както и че са също абстракции... 

Колкото за "идеята" - идеите са задължително отражаеми явления... и процеси... както е математиката - просто абстракции. Да се борави с абстракции е лесно - когато имитираш и подражаваш други, дето боравят и само им заимстваш "следите" които са оставили. Затова повторителите се наричат "по-СЛЕДО-ватели"...

Идеите без ОТРАЖАТЕЛИТЕ им, които ги пораждат, са нищо, защото идеите са посредник, медиатор за смисли, символи и значения. Никой медиатор не е такъв, без да са налице "крайните звена" във взаимодействието. Теорията на комуникацията е само частен случай на теория на взаимодействията. А комуникацията между човешки същества, се основава на психичните им процеси, в много широк диапазон, във вътрешен и външен план... и никой тук сред темата, дори и форума си няма въобще представа и опит за тия неща.

Заради това ми е толкова смешно, когато гледам напъните за повторителности, само и само някой да се изживее на Онзи, от когото подражава и имитира, чрез онова, което повтаря... Нарамил си всеки онова моделче, което му импонира, пред което се е привидял и проектирал. После си го отстоява, защитава, доказва на други същите като него "Отстоители". ...

Отгоре на всичко, нарича всичко това "мислене" и си наглася примитивно всичко, което не е домислил, проникнал, размислил и разглеждал задълбочено. И всичко е просто една игра - на отражения и ОТРАЖАТЕЛИ. Тук - пред мониторите, докато всъщност тая игра е просто сред главите на ОТРАЖАТЕЛИТЕ, създадена от отраженията им.

Това че "АЗ-а" е една обикновена абстракция, идея... и че заради етапната нужда да бъде създадено, за да се оформи етапна функционалност на психичната отражателна система в процеса й по оцялостяване - е обикновено, просто и естествено. И като гледам какво захласване пада, защото това било свещена истина за някого и припада повторително по нея, дращейки повторително глупости, дори и когато се опитва да я повтаря мантрически и религиозно, както я е заучил, но не я разбира...

Няма нищо дълбоко в това че АЗ се явява абстрактност и в етапен преходен план се явява генератор на заблудни версии в отраженията на ОТразителя. Но в някакъв смисъл - всеки етап се характеризира с някаква съответстваща форма на етапните изменения, в плана на развитието. Не е нужен будизъм в това, нито дадена "школа". Но са нужни някой да се цани за говорител и да се изживява на ролите заради примитивни ползи от усещания и несъзнавани импулси.

п.с.==================

Следа, а като го лайкна, сигурна ли си че си разбрала нещо от написаното... ? Защото ако направим един опит с няколко контролни въпроса... и няма да има човек тук, който да не пропадне в отговорите. Независимо от това един ще си лайква, друг ще "реагира" според него си... докато си настоява, защитава или отстоява своето си...

Прочетох го и не всичко разбрах. Лайкнах го защото оцених, доколкото можах, съдържанието и изчерпателността на това което си казал.

преди 1 минута, Гретел написа:

Прочетох го и не всичко разбрах. Лайкнах го защото оцених, доколкото можах, съдържанието и изчерпателността на това което си казал.

Без да искам Гретел ти отговори. Тя има титла Следа, а Следа има титла Гретел, това съм аз де, не крия че са ми двете картинки.

поне си откровена. Благодаря, за което. Вече е такава рядкост откровеността и прямотата...

преди 10 часа, witness написа:

Честно казано това направо ме разсмя. Каква прасангика да обсъждаме ние двамата с теб? Аз си зная възможностите като знание по темата, проблемът е, че ти не познаваш твоите.

Понеже и колегата апелира към искреност, ще се опитам да ти отговоря прямо.

Това е вярно. Не ги познавам. Най-тежко се заблуждавам когато си мисля, че познавам нещо в дълбочина. Гордостта ме мъчи през целия ми живот. Непрекъснато страдам от нея. Много трудно започвам да осъзнавам, че трябва по-активно да си взаимодействам с другите, защото сам по себе си съм едно нищо.

Не само будизъм - всяка система за вътрешно развитие се основава на сериозни и упорити "разговори със себе си". Нещо като изповед и откровение, в което честността и прямотата излизат на преден план.

Смисълът на такова вътрешно самооглеждане и неговото задълбочаване задължително преминават през "неудобни" и конфликтни лични положения, които неизбежно се формират и конструират в психичната реалност - както  в личен, така и в групов план. Това е нещо като "естествено заварено положение" за всеки човек, който има отношение към самоосъзнаването . Може условно да се изрази, че това обобщение е универсално и няма изключения.

Една от първите фази задължително минава през гласово вербализиране. За някои е характерно да имат "свидетел" - или друг човек, или премет, техен символ, създаден вътрешен образ. Голяма част от будистките упражнения с образи и създаване на представи за "разговор", за призоваване, за молба и пожелания... са част от този основен принцип. Същото използват и всички религиозни системи защото са насочени към основната маса от хора, а те са точно с такива характеристики.

Нуждата от "друг образ", пред който да се води "личният разговор" е израз на социални рефлекси и инстинкти. Не го пиша с негативна конотация - просто това е положението и в него няма нищо негативно. Въпрос на етапност и психични особености, на конструиране на иденти и натрупани нерешени конфликтни паметови записи.

В голяма част от хората по планетата основния психичен уклон и аспект е емоционалния. Именно заради това са нужни вербализирания на вътрешните мисли. Механизма на преобразуване на вътрешните движения в думи, е изключително универсален за преобразуване на несъзнаваното в осъзнавано. Няма смисъл да задълбочавам какви са точно механизмите и процесите в детайли, но общият принцип е сравнително обясним - словото и неговите атрибути, свойства, качества, се съотнасят към по-високо когнитивни процеси. Вербализиране на "вътрешни мисли, емоционални движения" поражда възможност за тяхното представяне в материал за високо-когнитивно разглеждане, анализ, подреждане, структуриране... Това става бавно и постепенно, като този общ принцип търпи безкрайни вариации относно ниво, "темпо", широта и дълбочина - при всеки един субект.

......

Това е огромна и сложна тема... и относно нея всеки един може да пише само когато има лична опитност. Когато се говорят готови клишета - веднага личи. Личи и когато думичките не идват от дълбочина, не им е "направено място", идват импровизирано, хаотично и "на парче". Личи когато думичките са чужди

Интернет комуникацията подпомага естествения уклон към прикриване, създаване на маски, на фалшиви образи... които кореспондират с естествените защитни механизми в "изходното и заварено положение". Именно това ги прави толкова удобни, но прикриването, развитието на измислени образи, колкото и да подават нужни изживявания, отдалечават от РАЗКРИВАНЕТО.

Разкриването - е процес на "събличане". Това е вътрешен и личен процес. Срещу него се вдигат сложни вътрешни механизми, които са залегнали в "старите дялове" на мозъка и погрешно светкат със червената светлина на страховете. Огромните съпротиви срещу разкриването са основния вътрешен "противник" който е нужно да се преодолее бавно, систематично, внимателно и упорито. Но от друга страна - РАЗКРИВАНЕТО е неизбежно, ако въобще някой се е насочил към саморазвитие.

Разкриването - е основната вътрешна работа. В нея не влияят по никакъв начин групови фактори, чужди мисли, готови модели. Няма по-личен и самотен акт - от процеса по разкриване. Няма как да се ползват в това патерички от типа на идеологии, на рецепти, на съвети, на "помагания"... Това се прави вътре в самия човек, поради естествените особености на самия процес - "една част от човека, съблича другата (заварената) част...

За теорията, принципите , характеристиките, особеностите, динамиката на процесите, етапността - това е вече за други хора... Това е и наука , знание и познание. Няма делена на "БУДИЗЪМ" или на "филанкишенизъм" в това. Няма идеология, няма учение, защото няма кой да учи на вътрешно развитие.

Умението за вътрешна авторефлексия - нейното пораждане, създаване, насочване и управление... е сложна, изменчива и деликатна територия. Няма писане в това, няма текстове, няма святи образи или канони. Тия идват от "съпротивителните механизми" , непрекъснатият глас на старите записи - че си нищо, че ти трябва нещо, някой, схема, подкрепа, текстове, истини... Че ти трябват повторения... докато точно те е нужно да спрат.

ЗАБЛУДАТА не е негативен механизъм - той просто е част от стремежа за самосъхранение на психиката. Но излизането от естествения фон на вътрешната самозаблуда, е гигантска сложна и тежка задача, в която отвътре в психичното поле се разиграва известно противопоставяне - между заложеното, инстинктивното, заученото, повторяемото, фантазираното... и нещо съвсем ново... и различно. Напълно обяснимо е защо при повечето хора няма как да се получи подобен процес, защото за да се формира, започне и протече са нужни вътрешни основни положения, ниво... после труд и последователност и упоритост в него... И то - за нещо като "против заученото "аз"

Тук хора напълно некомпетентно повтарят личните си вярвания за АЗ-а. Като липсват основни положения, се спрягат готови шаблони и клишета, чрез които милиони хора са създавали своите защити и "лесни обяснения" за да се нагласат нужните "опорни точки" и свързването им с натъкмени "линии". Така псевдологически хватки, трикове или завъртулки   маскират защитите и страховете , подчертавайки на преден план усещането за покой сред защитеното, постановеното, удобното, "ясното" и... "валидираното от други"...

Това се търси от хората които не смеят да стъпят на "своето поле" и да поемат отговорност че ВСИЧКО Е САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТВЪТРЕ. И САМО ТЕ САМИТЕ, ОТВЪТРЕ, е възможния път за регулация, подреждане, решения и пътища.

Не е лесно да се пуснат патериците, заради това масовите форуми се обменят сигналите между "сходни" в масата. Количеството им създава инстинктивно усещане че това е "реда, начина, положението"... само защото те са многото, се поражда заблудата че "това е света, вселената"...

И т.н.

===============

Това са само фрагменти от онова, което се случва когато се поеме път през/към онова, което всеки нарича "СЕБЕ СИ", но не към явната и видимата страна на нещата. Заради това някои са оставили една "вечна фраза", която е код - за всеки един, на което и да е ниво на саморефлексия тя има своето си отражение и усещане за "разбиране".

Една фраза, толкова обикновена, толкова кратка... и сякаш вечна...:

КОЙ ... СЪМ.... АЗ!

 

преди 25 минути, _ramus_ написа:

Една фраза, толкова обикновена, толкова кратка... и сякаш вечна...:

КОЙ ... СЪМ.... АЗ!

Приветствам поста който написа, отсъствието на обиди и нападки в него, медитативният му финал.

"Кой съм аз?" Субективно "аз съм" се възприема като център на цяла вселена от желания, страхове и т.н. С "кой" започва стремежът за себеосъзнаване. Стремежът към един по-обективен поглед, защото разликата между субективно и обективно е много голяма.

Според теб, възможно ли е субектът в някаква степен да реализира обективен поглед върху действителността?

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

възможно ли е субектът в някаква степен да реализира обективен поглед върху действителността?

въобще не достига до теб онова, което пиша. Това е примерът, във вид на въпрос.

Съвсем честно и прямо го пиша, и ако за миг си позволиш да 'съблечеш' дрешките на будисткия образ, чак тогава ще останеш прям. Защото в "примера ти, в предишния пост" - това не е прямота и честност... Не е, защото са части от паметови записи и всичко това говори че не е мислено, не е разглеждано в детайли и точния пример за това е именно финалните ти думички от "откровението" - в тях е моделът още от християнските ти времена... дори и още по-напред оставени, някъде в твоето "начално време" - съвсем сурови, необработени, съвсем "незрели"... докато настояваш колко мислиш, колко знаеш, колко "правилности" вярваш... Но това няма нищо общо с онова, което е скрито - консервирано защото дори още не е докосвано, не е разкривано, не е събличано. Няма как, защото се крие зад създадени стени от дрехи, шарения от мисли и конструкции...

Ти не разбираш какво означава ЧЕСТНОСТ и да останеш ГОЛ... Няма и как, защото готовите думички не вървят път, а подават само изживявания. А с тях път никой не е вървял, не върви и никога няма да го върви. Заради това, от гледна точка на "облечения цар" - всичко е ок, пишеш си думички някакви, пиеш си кафето сутрин игледаш живота ти да е ок... някак си.

Това не са нападки, нито обвинения. Мен войни не са ми нужни, играя ролята на детето, дето казало че "царят всъщност е гола маймунка, облечена в царски дрехи". Царската илюзия е в дрешките и опаковките, и не темата те пази, нито защитава. Защото за да си будист, или друг - все някъде дрешките е нужно да се свалят. В това е ключът не само към будизъм и че буда не е бил плямпало, философ и лектор... нито монах или репликатор на "другите двама БУДА, преди него"...

Въпроса е - БУДА дали е "будист" и дали чрез "будизъм" той е стигнал до БУДА... Защото всичко след него е една гигантска човешка бърканица относно неща, които не са за масите хора.

Това са само мисли, не са въпроси, не са отговори... Не са описания, макар да описват фиктивно, условно и относително - защото все пак са слова...

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Мен войни не са ми нужни

Нима ?

Спрял ли си да плюеш ? Не

Ма някой като тръгне да те плюе, войни не са ти нужни.

Хитро е признавам, ама една такава селташка итрос

преди 54 минути, Реджеп Иведик написа:

Спрял ли си да плюеш ? Не

Ма някой като тръгне да те плюе, войни не са ти нужни.

Съвсем "просветлени" слова.. Путлеристка реторика, от времето на Ханко Брат. Свидетел за  "хилятолетния произход" на тая реторика може да е само Лили Иванова, но и тя вече забравя текстовете на песни по концерти, милата. Трудно се слиза от сцената, от сценичния образ - както са и няколкото артисти сред форума и тази тема.

Някак си на артистите изглежда достойно, за да се вкопчат в сцената - със светлините и прожекторите, с фантазиите за публика и неин център, със сценариите за блясък, уважение, преклонение, с привнасяне на чужди изживявания като свои, чрез сценарии от заемки, привидени като "лични".

С тая реторика по-умен никой не е станал. Тая реторика може и да върши работа пред огледалото и фантазните публики и междуличностни игри, заради неизживени комплексарщини и неизлекувани "детски болести". 

А лицемерието и безпомощността по отношение на прямотата и честността, както и по саморазкриването - е най-очевидната детска болест сред описващите се сами. Много отиват на блясъка на "просветлението" и на фалшиви прямоти... Отива и на логическите вкопчени стъкмистики, отива и на претенциите за будизъм, просветлени и мадхямици.

А просто няколко голи маймунки шетат пред огледалото за да се лайкват помежду си колко са "царствени" - едната с дрешки на просветлен, а другата - на мадхямик. До една - голи, и до една маймунки. И до една - вкопчени.  

========

Войни? - мнеееее. Не са ми нужни. Войниците и войните си имат друг свят - състезателен съревнователен, групов, защото зависят само едни от други. Затова имитират, повтарят, репликират, заблудени колко са смирени, колко неуязвими, като са "над нещата".

Понякога просто не мога да побера как е възможно да се живее сред такова нещастие. И това ми напомня защо толкова се придиря за "страданието" и изходите от него. Че защо са ви изходи като сами си го правите? Но пък не можете и да спрете и в тази забавна самозаблудна автоигра не помага нито будизъм, нито Прасангика, нито Путлер или сутрешните кафета...

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Хитро е признавам, ама ...

... делюзията за лично превъзходство не е изоставена. Как да взаимодействаш с една такава "осъзнатост", изживяваща се като самодостатъчна?

преди 52 минути, Śūnyatā написа:

Как да взаимодействаш с една такава "осъзнатост", изживяваща се като самодостатъчна?

Според мен, по правилния въпрос е "От какъв зор ?"

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Според мен, по правилния въпрос е "От какъв зор ?"

А де! Всичко съставно се чупи и счупеното никога не може да се възстанови същото, каквото е било преди. Чупят се неща, чупят се и хора. Виж, делюзиите най-трудно се чупят, защото се мятат от глава на глава и така могат да съществуват докато има човеци. Чоран знаеш ли какво пише? Според мен нещо подобно се е питал и Буда след просветлението, когато е бил на кантар и се е чудел дали да преподава Дхарма изобщо. Ние не сме проповедници, а само любопитни, затова мисля че забележката ти е правилна.

Какъв е смисълът да се изтъкваш в един свят, населен със смахнати, изпаднал в скудоумие и лудост? За кого да полагаме усилия и с каква цел?

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Какъв е смисълът да се изтъкваш в един свят, населен със смахнати, изпаднал в скудоумие и лудост? За кого да полагаме усилия и с каква цел?

На тези въпроси будизмът не дава ли отговор? Или отговорите не те устройват? В думата "изтъквам" пък усетих някакъв положителен оттенък, който не би следвало да го има. Нали азът се изтъква и се вижда когато на някого неизтъкването не му се отдава. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Според мен нещо подобно се е питал и Буда след просветлението,

Новия пик в глупомера... ма "той" откога е БУДА, като това не е личност, не е човек, Буда не е име...

А смешното е фантазния ореол на "според мен...  И БУДА (се е питал) - демек и ти, заедно с "него". Някак си "съмишленици", рамо до рамо... А не си ли пил с него сутрешно кафе... така, по "будистки"?

Защо ми е войнаааааа, като те падат убити самички... Цирковите трубадури на "будизма"...

Monks, while the Thus-Gone One was seated at the trunk of the Bodhi tree, in the privacy of solitude after he had first attained perfect and complete awakening, he had the following thought about those who act in accordance with the world:
“Alas! This truth that I realized and awakened to is profound, peaceful, tranquil, calm, complete, hard to see, hard to comprehend, and impossible to conceptualize since it is inaccessible to the intellect. Only wise noble ones and adepts can understand it. It is the complete and definitive apprehension of the abandonment of all aggregates, the end of all sensations, the absolute truth, and freedom from a foundation. It is a state of complete peace, free of clinging, free of grasping, unobserved, undemonstrable, uncompounded, beyond the six sense spheres, inconceivable, unimaginable, and ineffable. It is indescribable, inexpressible, and incapable of being illustrated. It is unobstructed, beyond all references, a state of interruption through the path of tranquility, and imperceptible like emptiness. It is the exhaustion of craving and it is cessation free of desire. It is nirvāṇa. If I were to teach this truth to others, they would not understand it. Teaching the truth would tire me out and be wrongly contested, and it would be futile. Thus I will remain silent and keep this truth in my heart.”
At that time he uttered these verses:

“Profound, peaceful, stainless, lucid, and unconditioned—
Such is the nectar-like truth I have realized.
Were I to teach it, no one would understand,
So I will silently remain in the forest.

“I have discovered the supremely sublime and astonishing absolute,
The ineffable state, untainted by language,
Suchness, the sky-like nature of phenomena,
Completely free of discursive, conceptual movement.

“This meaning cannot be understood through words;
Rather it is comprehended through reaching their limit.
Yet when sentient beings, whom previous victorious ones took under their care,
Hear about this truth, they develop confidence in it.

“No Dharma at all exists here;
That which has no existence cannot be found.
For one who knows the chain of causation and action,
There is neither existence nor nonexistence here. [F.188.a]

“For immeasurable hundreds of thousands of eons,
I emulated the previous victorious ones,
But I did not attain forbearance for the fact
That there is no self, no sentient being, and no life force.

“When I attained this forbearance
That nobody dies or is born here,
That the nature of all these phenomena is selfless,
Then Buddha Dīpaṃkara made a prophecy about me.

“With my infinite compassion for the whole world,
I will not stand for just anyone to supplicate.
These beings all have faith in Brahmā;
Thus, when he supplicates, I will turn the wheel of Dharma.

“It would only be suitable to bring forth this Dharma of mine
If Brahmā were to fall to my feet,
Supplicating me to explain the stainless and sublime Dharma,
And if there were intelligent beings of good disposition.”

Monks, at that time the Thus-Gone One radiated light from the center of his forehead, which illuminated the entire trichiliocosm with its brilliance. Then, by means of the Buddha’s power, Great Top-Knotted Brahmā, lord of the trichiliocosm, became aware of the Thus-Gone One’s notion. Having understood that the Blessed One was set on keeping the Dharma to himself without teaching it, he thought, “I will most certainly approach and solicit the Thus-Gone One to turn the wheel of Dharma!”
So right then Great Top-Knotted Brahmā addressed the other divine sons of the Brahma realms: “Friends! Even though the Thus-Gone One has awakened to unsurpassable, perfect and complete buddhahood, he is set on keeping the Dharma to himself without teaching it. Alas! This world is doomed! Alas, O friends, this world is really doomed! Thus we must surely go and solicit the worthy one, the perfectly and completely awakened Thus-Gone One, to turn the wheel of Dharma.”
Monks, then the Great Top-Knotted Brahmā, surrounded and escorted by 6.8 million Brahmās, went to the Thus-Gone One. When he arrived, he bowed his head to the feet of the Thus-Gone One, and with palms joined, said this to him: “Thus-Gone One, even having awakened to unexcelled, perfect and complete awakening, you are bent on keeping the Dharma to yourself without teaching it. Alas, Blessed One! This world is doomed! Alas, Blessed One, this world is really doomed! There are clever sentient beings of good disposition with the potential, fortune, and ability to comprehend the meaning of what the Blessed One says. Such being the case, O Blessed One, please eloquently teach the Dharma! Please, O Bliss-Gone One, teach the Dharma!”

Lalitavistara Sutra

много покъртителна история... Просълзих се и тихо поплаках за света, за монасите... Горките благородни души - те просто искали да спасят света... Имало "умни", знаещи, мъдри - щели да "научат" ако някой им 'преподавал Дхарма'.

Никой не знае какво е 'преподал', защото това са детски приказки, но ако се приеме условно - като се вижда какво е нивото на "усвоеното" сред "(У)Потребителите", е тотална трагедия.

Може би не е така за "умните, мъдрите и практикуващите". Но монасите си направили религия от "преподаденото". Умниците - философия, за да си спорят, надпират доказват и предлагат концепции. За трудовия народ направили народна религия - от прости рецепти, ритуали, основни положения ... Въобще - за всекиго - неговото си. За всяка страдаща душа да се привиди като изход от нейното страдание...

Много страдание, ей. Много. Тва живота е многострадален, но пък има "Спасител" ... защото му се помолили на "Големия" да ги спаси. Патетично и героично... направо. О, Буда, какви добри хора, колко състрадателни и благородни. Браво!

И... наивно.

------------

Между другото - не се различава значително смислово, стилово... от подобията на това в Новия завет. Но в общ смисъл таргета е с едно общо ядро от проблеми, щения, нужди и потребности... разликите са само в "опаковката" на социокултурите, бита, етапността... та и досега.

Всяка причинно обусловена психо-физична делюзия за постоянен "аз", която се възприема за реално съществува, може да изрази субективното си мнение по всякакви теми, докато са налице съответните причини и условия.

Субективните мисли, думи и действия водят до резулти, които обуславят нови мисли, думи, действия, нови субективно изпитвани резултати и т.н.

Следователно, ако някой вижда проблем в някое учение и последователите му, то проблемът, чисто субективно, си е само негов.

22.94 Цветя 

В Саватти. "Монаси, аз не споря със света; по-скоро, именно светът спори с мен. Един защитник на Дамма не спори с никого в света. По отношение на това, което мъдрият в света приема за несъществуващо, аз също казвам че то не съществува. По отношение на това, което мъдрият в света приема за съществуващо, аз също казвам че то съществува. 

"А кое е това, монаси, което мъдрият в света приема за несъществуващо, и за което аз също казвам че то не съществува? 

Форма която е постоянна, устойчива, вечна, която не е обект на промяна: това мъдрият в света приема за несъществуващо, и за което аз също казвам че то не съществува. Усещане ... Възприятие ... Волеви формации ... Съзнание което е постоянно, устойчиво, вечно, което не е обект на промяна: това мъдрият в света приема за несъществуващо, и за което аз също казвам че то не съществува. 

"Това, монаси, е което мъдрият в света приема за несъществуващо, и за което аз също казвам че то не съществува. 

"А кое е това, монаси, което мъдрият в света приема за съществуващо, и за което аз също казвам че то съществува? 

Форма която е непостоянна, страдание и обект на промяна: това мъдрият в света приема за съществуващо, и за което аз също казвам че то съществува. Усещане ... Възприятие ... Волеви формации ... Съзнание което е непостоянно, страдание и обект на промяна: това мъдрият в света приема за съществуващо, и за което аз също казвам че то съществува. 

"Това, монаси, е което мъдрият в света приема за съществуващо, и за което аз също казвам че то съществува. 

"Има, монаси, в света едно световно явление, за което Татаагата е пробуден и което е постигнал. След като го е постигнал, той го обяснява, преподава го, заявява го, установява го, оповестява го, анализира го, разяснява го. 

"А кое е това световно явление в света за което Татаагата е пробуден и което е разбрал? Формата, монаси, е едно световно явление в света за което Татаагата е пробуден и което е разбрал. След като го е разбрал, той го обяснява, преподава го, заявява го, установява го, оповестява го, анализира го, разяснява го. Когато то е било така обяснено ... разяснено от Татаагата, ако някой не знае и вижда, какво мога аз да направя с този глупав обикновен човек, сляп и незрящ, който не знае и не вижда? 

"Усещането ... Възприятието ... Волевите формации … Съзнанието е едно световно явление в света за което Татаагата е пробуден и което е разбрал. След като го е разбрал, той го обяснява, преподава го, заявява го, установява го, оповестява го, анализира го, разяснява го. Когато то е било така обяснено ... разяснено от Татаагата, ако някой не знае и вижда, какво мога аз да направя с този глупав обикновен човек, сляп и незрящ, който не знае и не вижда?

"Монаси, както един син, червен или бял лотос е роден във водата и расте във водата, но израствайки над водата, той стои неопетнен от водата, така и Татаагата бе роден в света и израстна в света, но когато преодоля света, той пребивава неопетнен от света."

Канда Самютта

на 15.09.2020 г. в 23:57, _ramus_ написа:

Идеите без ОТРАЖАТЕЛИТЕ им, които ги пораждат, са нищо, защото идеите са посредник, медиатор за смисли, символи и значения. Никой медиатор не е такъв, без да са налице "крайните звена" във взаимодействието.

Дамм... сериозно запрях да мисля къде са тези "крайни звена". Нищо не твърдя, само казвам че не знам. Какви са кои са, какво са? Какво имаш предвид под крайни звена във взаимодействието. 

на 17.09.2020 г. в 13:39, Реджеп Иведик написа:

Спрял ли си да плюеш ? Не

Гледай сега какво става -

на 17.09.2020 г. в 10:13, _ramus_ написа:

Нуждата от "друг образ", пред който да се води "личният разговор" е израз на социални рефлекси и инстинкти. Не го пиша с негативна конотация - просто това е положението и в него няма нищо негативно. Въпрос на етапност и психични особености, на конструиране на иденти и натрупани нерешени конфликтни паметови записи.

както отдавна знаем от него, той вече няма нужда да робува на инстинктивната нужда от друг, с когото да комуникира. Което значи, че във форума и навсякъде си говори сам. Излиза, че има много презрително отношение към себе си като към някаква отразена "посредствена маса" и т.н. 

После ще рече, ма вие само това ли разбрахте, нищо чудно с вашата посредственост. Е, ще го засуче на пет осмици казаното, не като мен дърводелски, но със сигурност сам ще се усуче вътре като пате в кълчища до степен да не може да се намери ни къде е, ни КОЙ Е никога, поне в този живот. 

на 18.09.2020 г. в 8:51, _ramus_ написа:

И... наивно.

Наивно е да се говори отвисоко за будистките сутри или Новия Завет. 

на 13.09.2020 г. в 8:42, _ramus_ написа:

Няма такова просветване, тва биг=банг - не го дига пред това сияние. Аз, лично, съм заслепен завинаги.

Чувствата ни са взаимни. 

Сочни , Вдъхновяващи и Топли.

Почти будистки. 

на 19.09.2020 г. в 10:30, witness написа:

После ще рече, ма вие само това ли разбрахте, нищо чудно с вашата посредственост...

Наивно е да се говори отвисоко за будистките сутри или Новия Завет. 

Да мислиш, че не си посредствен и не си наивен, показва невъзможност за излизане от субективната гледна точка, невъзможност да се реализира и минимум обективност.

Да мислиш, че светът започва и свършва с теб. Да мислиш, че субективния опит и представите ти за действителността са най-висша истина. Много хора мислят така, но от това не следва, че не се заблуждават.

Когато се води диалог, разполагаме само с представите си, но без концепции за форма, явление или духовна истина, не може да се обясни определено учение. Получава се парадокс във взаимоотношението предства-реалност. За започване разрешаването му не е необходимо да си просветлен. Искреност, смирение и упоритост също вършат добра работа.

Според теб, може ли да се "надскочи" субективната и да се реализира обективна гледна точка, в някаква степен?

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Да мислиш, че не си посредствен и не си наивен, показва невъзможност за излизане от субективната гледна точка, невъзможност да се реализира и минимум обективност.

А не е ли именно невъзможността да излезеш от субективната гледна точка посредствено? Нали масата хора не могат да го направят, а само единици постигнали съответното осъзнаване? Освен това си мисля, че няма лошо в това да не си посредствен и да го осъзнаваш. Проблемът би могъл да дойде, когато това е съчетано с гордост, чувство за превъзходство, пренебрежение и липса на съпричастност към другите.

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Когато се води диалог, разполагаме само с представите си, но без концепции за форма, явление или духовна истина, не може да се обясни определено учение.

Умът не може да работи без представи. Съзнание може да има, но това е съвсем базово осъзнаване. Тенденцията е с развитие на съзнанието концепциите да се усложняват, да стават все по-универсални и абстрактни.

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Според теб, може ли да се "надскочи" субективната и да се реализира обективна гледна точка, в някаква степен?

Чувството за отделен и независим аз, според мен, е именно следствие на една концепция към която умът е привикнал. Това деление е условно - има го, погледнато от една определена гледна точка и го няма от друга. Всичко се свежда до това да можеш да погледнеш и от двете позиции, защото която и двете да вземеш по отделно, ще е непълна.

преди 1 час, Shiniasu написа:

А не е ли именно невъзможността да излезеш от субективната гледна точка посредствено? Нали масата хора не могат да го направят, а само единици постигнали съответното осъзнаване? Освен това си мисля, че няма лошо в това да не си посредствен и да го осъзнаваш. Проблемът би могъл да дойде, когато това е съчетано с гордост, чувство за превъзходство, пренебрежение и липса на съпричастност към другите.

Това се опитвах да кажа, ти просто го изрази с други думи. Единици са постигнали пълно осъзнаване, но има много хора, които имат частично осъзнаване. Илюзията, че "аз съм" е център на вселената е започнала да се пропуква.  Гатхата с която завършва Диамантената сутра е прекрасен пример за обективност. Тази махаянска сутра е обяснена от теравада учителят Тик Нят Хан в една от последните му книги - The Diamond That Cuts through Illusion. Тази гатха не казва нищо ново, по отношение на това, което вече е казано в пали канона, а просто повтаря и обобщава обективния възглед на Буда развит в Samyutta Nikaya · SN 22.95. Phena Sutta: Foam.

TEACHING THE DHARMA

“Subhuti, if someone were to offer an immeasurable quantity of the seven treasures to fill the worlds as infinite as space as an act of generosity, the happiness resulting from that virtuous act would not equal the happiness resulting from a son or daughter of a good family who gives rise to the awakened mind and reads, recites, accepts, and puts into practice this sutra, and explains it to others, even if only a gatha of four lines. In what spirit is this explanation given? Without being caught up in signs, just according to things as they are, without agitation. Why is this?”

The Buddha is telling us how to teach this sutra to others. He says that we should explain it according to the way things are, without encouraging the listeners to be caught up in signs. He adds that we should stay calm, not agitated, while we teach.

If we observe someone who is sharing the sutra, we can usually tell whether he or she is doing it in the spirit of signlessness. By being observant, we can hear and feel whether the explanations have in them the idea that “I am the one who is teaching the sutra, and you are the listeners.” In this way, we can tell to what extent the instructor is still caught in the concepts of self, person, living being, and life span. If he or she is heavily caught by those four concepts, their insights about the Diamond Sutra cannot be authentic. The spirit of the transcendent understanding can only be revealed by someone who is free of signs.

To explain the Diamond Sutra, a teacher must be in touch with suchness, the nature of nonduality, the truth that cannot be described. Being in touch with suchness is like digging a well and reaching the point where the water forces its way up. Once we can drink directly from the well of understanding, we are no longer caught by the signs of a self, a person, a living being, or a life span. When we see that someone is free of those signs, even if it is not yet complete, we know his or her teaching is authentic. Even if such a teacher is criticized or accused of explaining the sutra incorrectly, he or she will remain happy and at peace, with no signs of anger or agitation.

The Buddha offers us this gatha to end the Diamond Sutra:

All composed things are like a dream,
a phantom, a drop of dew, a flash of lightning.
That is how to meditate on them.
That is how to observe them.

Composed things are all objects of mind that are conditioned to arise, exist for awhile, and then disappear, according to the principle of dependent coarising. Everything in life seems to follow this pattern, and, although things look real, they are actually more like the things a magician conjures up. We can see and hear them clearly, but they are not really what they appear to be. A bubble, timira in Sanskrit, is an image that we can use to describe appearances. Or if we rub our eyes vigorously and see many stars, we may think the stars are real, but they are not.

After reading this verse, we may think that the Buddha is saying that all dharmas are impermanent—like clouds, smoke, or a flash of lightning. The Buddha is saying, “All dharmas are impermanent,” but he is not saying that they are not here. He only wants us to see the things in themselves. We may think that we have already grasped reality, but, in fact, we are only grasping its fleeting images. If we look deeply into things, we will be able to free ourselves from the illusion.

We can even use scientific research to prove, to some extent, some sentences in this sutra. A table that looks firm and real, for example, may be only space and electrons moving like a swarm of bees at close to the speed of light. Nuclear physicists have said that while going into the subatomic world, they find our common, daily perceptions funny. Regardless of that, a physicist lives his ordinary life as other people do. He drinks tea, and eats bread like the rest of us, even though he knows that his piece of bread is made up mostly of space and a very small number of particles of matter. The same is true of the Buddha. The Buddha knows that all things are like a dream, a phantom, a bubble, a flash of lightning, but he still lives his life normally. He still eats and drinks. The only difference is that the Buddha lives his life in the spirit of signlessness and nonattachment.

After they heard the Lord Buddha deliver this sutra, the Venerable
Subhuti, the bhikshus and bhikshunis, laymen and laywomen, and gods
and ashuras, filled with joy and confidence, undertook to put these
teachings into practice.

Reciting the Diamond Sutra is one of several methods to practice and observe it. At night, you can sit quietly and recite this sutra. Recitation is a way to water the seeds of understanding that lie deep in the soil of our mind. If these seeds are watered infrequently, they will dry up. But if they are watered often, they will sprout and develop. Occasionally, in totally unexpected moments, you will come to a bright and profound realization. Don’t be put off by the repetitive conversations between the Buddha and Subhuti. There are sayings that we need to repeat for ourselves throughout our lives. There are songs that need to be sung often. The more we sing them, the more we are penetrated by their meaning.

It has been wonderful to study this sutra with a group of friends. I am sure you will discover new things in the sutra every time you study it. In our community, whenever we complete a sutra study or recitation session, we join our palms and chant this gatha together, to show our gratitude to the Three Jewels: the Buddha, the Dharma, and the Sangha. Let us do it now:

Reciting the sutras, practicing the way of awareness, gives rise to
benefits without limit.
We vow to share the fruits with all beings.
We vow to offer tribute to parents, teachers, friends, and numerous beings, who give guidance and support along the path.

Thich Nhat Hanh - THE VAJRACCHEDIKA PRAJÑAPARAMITA SUTRA (The Diamond That Cuts through Illusion)

преди 17 часа, Śūnyatā написа:

Единици са постигнали пълно осъзнаване, но има много хора, които имат частично осъзнаване.

Мнооооооого хора... !!!

Мнооого хора са частично осъзнати, частично бременни, частично умни, частично будисти, частично майки, частично убийци или престъпници...

Много хора са частично християни, философи, мислители... те са такива  ЧАСТично, виртуално... от време на време, понякога... като влезнат в роля и свободно плямпане могат да са всичко, което си пожелаят "частично" и после да си станат друго - пак "частично"... Както и сутрешното кафенце също може да се пие "частично", докато се будиства (частично) и се играе на "частично осъзнаване".

Само глупостите не могат да са "част-ични". Вероятно те са някаквото голямо изключение от ЧАСТичността и ЧАСТичните.

Да са живи и здрави "ЧАСТичните форумци и списвачи" , в един частичен форум, с частичен раздел и особено частична тема, в която частични фантазьори си играят на частичните си игри на "Ентелекти и Ентелигенти" (пак част-ични). Влизат и излизат виртуално... и само частично си списват, между иначе частичните си социални и лични игри (също частични).