преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Понякога се мълчи.

понеже ти си примерът - за Дзен, за мълчанието.

Днешната мода е всеки "просветлен" шеметляк да мрази комунистите и Путлер, а и да ръси повторяеми фрази по форуми и теми. Не за друго, а за да покаже че има права и свободи...

 

1 2 3 проба

Не мога да си редактирам постовете.

Що тъй ?

Разбрах, не ми отговаряйте

преди 23 часа, witness написа:

Смешна ли ти се струва? Кучето било женско, само че не било куче а Майтрея. Когато Асанга попитал защо го вижда чак сега, след всичките 12 години, той му казал, че винаги е бил до него, но той все още нямал карма да го види. За доказателство показал дрехата си, покрита със сополите на Асанга, докато си издухвал носа настрани в скита (нечистотиите представят замърсените му мисли). И предложил Асанга да го качи на раменете си и да тръгне из града, за да пита хората виждт ли Майтрея. Всички се смеели, защото не виждали нищо и мислели Асанга за луд. Само една стара жена, която била просто добър човек, му казала - виждам да носиш мъртво куче, и един мъж, който бил предан роб на господаря си, видял долната част от крака на Майтрея и казал - ти носиш някого на раменете си. Всеки виждал според кармата си и на повечето хора тя е да не виждат нищо. 

После Майтрея взел Асанга на небето Тушита и му предал ученията, за време колкото да се изпие чаша чай, а долу при хората с карма да не виждат нищо, или по-скоро да виждат нищо, минали петдесет години. 

Е, това е само около една трета от историята, която разбира се е символична във всяка подробност. 

За ступите-матрьошки? Според легендата Нагарджуна получил учението за пустотата от дъното на океана. Асанга получил ученията, които записал, от небето. Това също е символично. 

Що да ми се струва смешна ?

Не виждаш ли връзката ?

Сигурен съм, че я виждам не защото съм просветлен.

Пропускаш идеята за фракталността на състраданието. Това се опитах да обясня лаконично. Не се смея.

Съчувства на кучето, ама съчувства и на червеите, ама... съня на Нагарджуна

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Най-голямата ирония е, че именно подобни аналогии утвърждават съществуването на душа (висш аз, буда-природа - името няма значение).

Е щом няма значение, значи и Буда е пратеник божи - тъй де, какво значение има за кучето, Питагоровата теорема. Иронията обаче е, че според будизма си човек, ма кат си мераклия да си куче .......

на 13.09.2020 г. в 14:04, Реджеп Иведик написа:

Никой не пише с твойте понятия. Когато четеш някой, за да го разбереш, трябва да попиташ за неговото определение на понятието, в съответния контекст, а не да даваш свое определение, дори и да има такова в някой речник.

В случая именно тук се използват определения за понятия, които са странни. Думата е "майя"и за да бъде определено нещо като илюзия, то трябва да се използва отправна точка това, което не е илюзия. Именно будистите тук пишат за илюзия ей така, сама по себе си, без никаква връзка с онова по отношение на което илюзията се явява илюзия.

Да допълня за илюзията, защото не мога да редактирам. "Майя" означава видимост, което реално не е по-различно значение от общоприетото.

преди 9 часа, insec написа:

Е щом няма значение, значи и Буда е пратеник божи - тъй де, какво значение има за кучето, Питагоровата теорема. Иронията обаче е, че според будизма си човек, ма кат си мераклия да си куче .......

Честно казано не разбирам изобщо какво си написал. 

преди 20 часа, Реджеп Иведик написа:

Това не е вярно. Понякога се мълчи.

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва."

Това е най симетричния възглед. 

Това е клише. Възгледът на различни хора за това клише може да е различен.

преди 46 минути, Shiniasu написа:

В случая именно тук се използват определения за понятия, които са странни. Думата е "майя"и за да бъде определено нещо като илюзия, то трябва да се използва отправна точка това, което не е илюзия. Именно будистите тук пишат за илюзия ей така, сама по себе си, без никаква връзка с онова по отношение на което илюзията се явява илюзия.

Да допълня за илюзията, защото не мога да редактирам. "Майя" означава видимост, което реално не е по-различно значение от общоприетото.

Реджеп е прав. Отправната точка е определението на понятието реално. Според Чандракирти реално е an essence of things that does not depend on others; it is an intrinsic nature. Това не е илюзия.

Това определение се приема от мен и от много други будисти по света, когато се говори за илюзия. Ако ти приемаш различно определение от това, разговорът остава без основа, т.е. няма смисъл да се води.

преди 7 минути, Śūnyatā написа:

Реджеп е прав. Отправната точка е определението на понятието реално. Според Чандракирти реално е an essence of things that does not depend on others; it is an intrinsic nature. Това не е илюзия.

И защо Чандракирти да е критерият? Това е твърде крайна дефиниция според която нищо друго освен пустотата няма да е реално.

Илюзията е илюзия само за този, който е проникнал отвъд нея. И е дотолкова илюзия, доколкото е осъзната. Ако аз говоря за реалността на това, което виждам, ще съм напълно прав, защото ще говоря от позицията на моите си сетива и съзнанието ми отнасящо се точно към тази сфера. 

Аз за разлика от теб гледам на вселената като на едно плътно тяло в която всяко разделение е само условно. Това би трябвало да те подсети, че за мен всякаква независимост е също толкова условна. Реално думите на Чандракирти за мен са много по-логични отколкото можеш да си представиш, но в същото време наистина намирам забиването в подобни абстракции за не съвсем удачни. Прекаленото фокусиране върху тях отклонява вниманието. Илюзията за независима същност например е непостижима за осъзнаване от който и да е тук, не само в този, но и в следващите животи. Но фокусът върху нея е прекалено голям.

преди 21 минути, Shiniasu написа:

И защо Чандракирти да е критерият? Това е твърде крайна дефиниция според която нищо друго освен пустотата няма да е реално.

Илюзията е илюзия само за този, който е проникнал отвъд нея. И е дотолкова илюзия, доколкото е осъзната. Ако аз говоря за реалността на това, което виждам, ще съм напълно прав, защото ще говоря от позицията на моите си сетива и съзнанието ми отнасящо се точно към тази сфера. 

Аз за разлика от теб гледам на вселената като на едно плътно тяло в която всяко разделение е само условно. Това би трябвало да те подсети, че за мен всякаква независимост е също толкова условна. Реално думите на Чандракирти за мен са много по-логични отколкото можеш да си представиш, но в същото време наистина намирам забиването в подобни абстракции за не съвсем удачни. Прекаленото фокусиране върху тях отклонява вниманието. Илюзията за независима същност например е непостижима за осъзнаване от който и да е тук, не само в този, но и в следващите животи. Но фокусът върху нея е прекалено голям.

Пустотата не е реална, нирвана също, защото...

Като ограничени същества, наречени още "живи" същества, осъзнаването "аз съм" или "това съм аз" е единствената ни мярка за съществуване. За някоя друга сещаш ли се?

Не можеш да проникнеш отвъд илюзията. Отвъд Вселената можеш ли да проникнеш?

Сам си отговори, като написа, че независима същност е непостижима. Светът е илюзорен, защото съществува само поради причини и условия. Когато това е осъзнато в дълбочина, няма причина страданието, привързаността и враждебността да се развиват.

Приятелю, не се вкопчвам в гледната точка която описах. Не критикувам възгледа ти за вселената. Не съм бодхисатва. Не искам да те спасявам. Нито искам мен да спасяват. Не ме интересуват "следващи животи". Хубав ден.

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Светът е илюзорен,

защото съществува

само поради причини и условия.

я пак дума, по дума . Четеш ли се въобще? Ей такива изакваш периодично и дори така за теб върви да е "будизъм", пък няма сутра в която да пише, че будизма е кенеф за жадни за изживявания душици.

Не че ти е за първи път, но държиш на играта с имитация на общуване, на логика, на "аргументи".

Просто  до този момент още не те е зачел "просветления" за да те лайкне ритуално, както и ти - него. Не че и той чете... но пък играе на играта на "лаконичност".

преди 9 минути, _ramus_ написа:

я пак дума, по дума . Четеш ли се въобще? Ей такива изакваш периодично и дори така за теб върви да е "будизъм", пък няма сутра в която да пише, че будизма е кенеф за жадни за изживявания душици.

Не че ти е за първи път, но държиш на играта с имитация на общуване, на логика, на "аргументи".

Просто  до този момент още не те е зачел "просветления" за да те лайкне ритуално, както и ти - него. Не че и той чете... но пък играе на играта на "лаконичност".

Мислех да медитирам, но от състрадание преди това погледнах дали не е отговорил колегата, затова се "прераждам", за да отговоря и на теб приятелю.

Светът съществува.

Как съществува?

Реално или условно, само поради причини и условия, като видимост?

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Думата е "майя"и за да бъде определено нещо като илюзия, то трябва да се използва отправна точка това, което не е илюзия.

Да и не. Да, защото това е така наречения зависим произход. И не, защото думата майа служи за изразяване на неизразимото, и не знаем дали е валиден зависимия произход или каквото и да било друго.

Трябва да се прави разлика, коя фраза е свързана с абсолютната истина (правилата на логиката и зависимия произход не знаем дали важат) и коя фраза е свързана с относителната истина (правилата на логиката и зависимия произход важат).

Когато казват, че това, което виждаме е илюзия, се има предвид, че е илюзия по отношение на нещо неизразимо и немислимо и неопределимо. И думата отношение не знаем дали е правилна, когато опитваме да замесим в контекста неотносителното.

Грубо казано, не илюзия не знаем какво е и за това не определяме мая като допълнение на не мая

 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Светът съществува.

според кого? Според една или друга школа ли... Или според илюзията на форумните мадхямици? Ти се опитваш да условничиш подражателно, но то идеята е да е залегнало в цялостния план на отражение. Докато имитацията се хваща именно по напъна, а като спихне и се почнат общите фантазни слова - и воала - няма условности, а само утвърждения и повторения. Ако беше станал заклинател, с тия повторения и налучквания щеше да си далеч по-успешен. 

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Мислех да медитирам,

"Мислех да медитирам" е ноусенс и бих се спихнал от смях, ако сега се напънеш и да дадеш важната сутра, с техника на "мислех на медитирам"... Ти "мислиш" и за много други фантазии... но и "мисленето" ти е като тях.

Играта на състрадание е обикновен фейк, както са и медитациите и целия цирк - че и с напъните за ирония.

Благословено да ти е лицемерието. С него си достоен "мадхямик" , както е и "просветления лаконик" от Провадия. 

преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

служи за изразяване на неизразимото

Голям е напъна за изразяване на НЕизразимото. И все е фейк.

И за това кое "не знаем" и кое според какво било - фейка си върви.

И за какво се пънете за нещо си НЕизразимо, след като се напъна е именно да се било "изразило". Но и го прави важно... и за кого ?

Апропо - тия псевдофилософски напъни чий го облужват. Защото съвсем достойно за мързеливци и празнословци се пънете да спрягате игри на смисли, докато думичките които визирате касаят човешки път от последователни стъпки, насочен към някаква практическа промяна на отражението на субекта.

Та - тия форумни игри на сенки и образи, какъв точно ПЪТ касаят, след като са имитация на път, чрез плямпане и репликации на думички?

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Като ограничени същества, наречени още "живи" същества, осъзнаването "аз съм" или "това съм аз" е единствената ни мярка за съществуване. За някоя друга сещаш ли се?

Всяко осъзнаване е мярка за съществуване. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Не можеш да проникнеш отвъд илюзията. Отвъд Вселената можеш ли да проникнеш?

И къде е това "отвъд"? Не е нужно. Когато осъзнаеш, че нещо е илюзия, (но не само на думи), ти вече си отвъд илюзията. А че съществува това "отвъд" е елвментарно следствие от простото логическо разсъждение, че за да бъде определено нещо за илюзорно, то нещо трябва да бъде определено и като реално. Казано с други думи: за да твърдиш, че нещо е илюзорно, би трябвало да си имаш представа за това, което не е илюзорно. Иначе това ще са само думи без съдържание. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Сам си отговори, като написа, че независима същност е непостижима.

Което означава, че няма някаква крайна цел на съществуването, пък била тя нирвана, паранирвана или друга. Означава също, че няма същностни разлики във всичко съществуващо, т.е. разликите са само външни, в проявлението. Също това предполага, че всичко е живо. Над тези неща изобщо замислял ли си се? 

Означава, че същността не може да бъде напълно разкрита и проявена като някакъв краен резултат. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Светът е илюзорен, защото съществува само поради причини и условия. 

В същото време няма първа причина и условие, което внася една доста сериозна разлика в разсъжденията. 

преди 6 часа, Реджеп Иведик написа:

Трябва да се прави разлика, коя фраза е свързана с абсолютната истина (правилата на логиката и зависимия произход не знаем дали важат) 

Когато едно правило е валидно за всичко, което познаваме, това е достатъчно основание да се допусне и за непознатото. Да се предполага някаква друга възможност без да сме се сблъскали с нея или без други основания е несериозно. 

преди 32 минути, Shiniasu написа:

Когато едно правило е валидно за всичко, което познаваме

Всичко, което познаваме е конвенционалната истина. 

преди 33 минути, Shiniasu написа:

това е достатъчно основание да се допусне и за непознатото

Непознатото е също конвенционална истина

Няма лошо да се допусне, макар и да не е непременно задължително.

Така или иначе опознаването върви по пътя на експеримента.

 

Ако обаче говориш за непознатото, в смисъл на крайна истина, тогава няма смисъл да допускаш каквото и да било, тъй като е невъзможно да извършиш проверка и да демонстрираш каквото и да било.

Защото всяко едно демонстрирано явление е отразена луна, както се опитваше да ти обясни Шунята.

преди 44 минути, Shiniasu написа:

Да се предполага някаква друга възможност без да сме се сблъскали с нея или без други основания е несериозно. 

Това е някаква глупост. То и за относителната истина не важи. И мога да го демонстрирам.

преди 25 минути, Реджеп Иведик написа:

Всичко, което познаваме е конвенционалната истина. 

Непознатото е също конвенционална истина

Няма лошо да се допусне, макар и да не е непременно задължително.

Така или иначе опознаването върви по пътя на експеримента.

 

Ако обаче говориш за непознатото, в смисъл на крайна истина, тогава няма смисъл да допускаш каквото и да било, тъй като е невъзможно да извършиш проверка и да демонстрираш каквото и да било.

Защото всяко едно демонстрирано явление е отразена луна, както се опитваше да ти обясни Шунята.

Това е някаква глупост. То и за относителната истина не важи. И мога да го демонстрирам.

Защо изобщо се е появила идеята, че има “непознато в смисъл на крайна истина” ? Тази идея не “отражение в Рамусов смисъл”. Как се е появила, само не ми казвай че е страх.

преди 1 минута, Sleda написа:

Защо изобщо се е появила идеята, че има “непознато в смисъл на крайна истина” ? Тази идея не “отражение в Рамусов смисъл”. Как се е появила, само не ми казвай че е страх.

Защо изобщо се е появила идеята, че има “непознато в смисъл на крайна истина”? Тази идея не е “отражение в Рамусов смисъл”. Как се е появила, само не ми казвай, че е страх.

преди 1 час, Sleda написа:

“отражение в Рамусов смисъл”.

отражението няма рамусов смисъл. И има, защото рамус не го е чел по свети писания, нито го е учил в учение, нито вярва в него. Няма нищо по-просто да се изведат разликите между отражението за нещо... и нещото. И има огромен проблем, защото може да се покаже само че има разлика, между отраженията в дадени моменти, при промяна на условия, и някои процеси и особености, които влияят по принцип на отражаемите процеси в психиката на човека. Но никога не може да се стигне до онова, което е отвъд отражението. Няма как, това е генерален и фундаментален проблем и нерешен казус за всички човешки същества.

Отражението не е смисъл на рамус, но рамус влага в него доста широк пълнеж. И специфичен.

Рамус никъде не настоява че пълнежът на понятията с които той работи трябва да се приемат от всеки, за да е спокоен рамус че е "намерил истината".

За рамус - истина е само идея - точно както е "крайна, начална, относителна или "бла-бла" истина", които са просто идеи. Както се дроби на идеално и материално, които са просто абстракции... Просто абстракции, но нужни за комбиниране на идеите в някаква система , отразяваща някакъв аспект от битието на човешките същества .... в даден за тях контекст от време, условия, място и етапност.

Пък и отражението е динамичен процес, изменящ се всеки миг, отразяващ ограничено непрекъснато изменчив контекст, както и едновременно отразява и самия ОТразител,( изменящ се всеки един миг...). Самият ОТРАЗИТЕЛ се явява и Отразено, явява се контекст за друг "ОТРАЗИТЕЛ" - тъй като тия две "роли" също са относителни и условни, непрекъснато изменчиви, докато Отразителят се бори да ги "застопори"... Както и че са също абстракции... 

Колкото за "идеята" - идеите са задължително отражаеми явления... и процеси... както е математиката - просто абстракции. Да се борави с абстракции е лесно - когато имитираш и подражаваш други, дето боравят и само им заимстваш "следите" които са оставили. Затова повторителите се наричат "по-СЛЕДО-ватели"...

Идеите без ОТРАЖАТЕЛИТЕ им, които ги пораждат, са нищо, защото идеите са посредник, медиатор за смисли, символи и значения. Никой медиатор не е такъв, без да са налице "крайните звена" във взаимодействието. Теорията на комуникацията е само частен случай на теория на взаимодействията. А комуникацията между човешки същества, се основава на психичните им процеси, в много широк диапазон, във вътрешен и външен план... и никой тук сред темата, дори и форума си няма въобще представа и опит за тия неща.

Заради това ми е толкова смешно, когато гледам напъните за повторителности, само и само някой да се изживее на Онзи, от когото подражава и имитира, чрез онова, което повтаря... Нарамил си всеки онова моделче, което му импонира, пред което се е привидял и проектирал. После си го отстоява, защитава, доказва на други същите като него "Отстоители". ...

Отгоре на всичко, нарича всичко това "мислене" и си наглася примитивно всичко, което не е домислил, проникнал, размислил и разглеждал задълбочено. И всичко е просто една игра - на отражения и ОТРАЖАТЕЛИ. Тук - пред мониторите, докато всъщност тая игра е просто сред главите на ОТРАЖАТЕЛИТЕ, създадена от отраженията им.

Това че "АЗ-а" е една обикновена абстракция, идея... и че заради етапната нужда да бъде създадено, за да се оформи етапна функционалност на психичната отражателна система в процеса й по оцялостяване - е обикновено, просто и естествено. И като гледам какво захласване пада, защото това било свещена истина за някого и припада повторително по нея, дращейки повторително глупости, дори и когато се опитва да я повтаря мантрически и религиозно, както я е заучил, но не я разбира...

Няма нищо дълбоко в това че АЗ се явява абстрактност и в етапен преходен план се явява генератор на заблудни версии в отраженията на ОТразителя. Но в някакъв смисъл - всеки етап се характеризира с някаква съответстваща форма на етапните изменения, в плана на развитието. Не е нужен будизъм в това, нито дадена "школа". Но са нужни някой да се цани за говорител и да се изживява на ролите заради примитивни ползи от усещания и несъзнавани импулси.

п.с.==================

Следа, а като го лайкна, сигурна ли си че си разбрала нещо от написаното... ? Защото ако направим един опит с няколко контролни въпроса... и няма да има човек тук, който да не пропадне в отговорите. Независимо от това един ще си лайква, друг ще "реагира" според него си... докато си настоява, защитава или отстоява своето си...

преди 8 часа, Реджеп Иведик написа:

Защото всяко едно демонстрирано явление е отразена луна, както се опитваше да ти обясни Шунята.

“Everything compounded quickly disintegrates;
Nothing lasts longer than a flash of lightning in the sky.
Your time has now come—
The time for leaving home, Disciplined One!

“Conditioned things are impermanent and without stability;
Their nature is to break, like an unbaked earthen vase.
They are like things on loan from another,
Or a city of sand, so short-lived are they.

“All these conditioned things are impermanent by nature.
Like mud plaster applied during the rains,
Or the sandy banks of the river,
They depend on conditions and have a feeble nature.

“Conditioned things are like the light of a candle:
They have the nature of quickly coming and going.
Like the wind, they do not remain;
Like foam, they are feeble and insubstantial.

“Conditioned things are inert and empty;
When examined they are like the stem of the plantain tree.
They are like an illusion that deceives the mind;
They are like an empty fist that tricks children.

“All conditioned things come about
Based on causes and conditions.
One causing the other, they arise in dependence,
Yet all the childish beings do not recognize this.

The Bodhisattva replied: “Enough, Chanda! These sense pleasures are impermanent and unstable. They do not endure and are subject to change. Like the rapids of a mountain torrent, they quickly pass and are turbulent. Like dewdrops, they do not last. Like an empty fist that tricks a child, they have no substance. Like the core of a plantain tree, they have no strength. Like a vase of unbaked clay, they naturally break. Like autumn clouds, they appear one moment and vanish the next. Like a flash of lightning in the sky, they last for just the briefest time. Like a vessel filled with poison, they cause pain. Like poison ivy, they bring discomfort.

“The objects of desire, which are desperately craved by all those with immature minds, are like water bubbles, always changing. Like a mirage, they are caused by mistaken perception. They are like a hallucination that has come about through false thinking. Just like dreams, they cannot satisfy, since one is grasping at a false appearance. Just as it is difficult to fill the oceans, desires can never be fulfilled. Like saltwater, objects of desire only make you thirstier. Like the head of a viper, they are dangerous to touch. Like a deep abyss, they are abandoned entirely by wise people. They produce anxiety, cause strife, and generate distress and faults. Knowing this, the wise ones avoid them, the clever ones deplore them, the noble ones abhor them, and the intelligent ones disparage them. Yet the ignorant embrace them, and the immature rely on them.”

Lalitavistara

преди 9 часа, Sleda написа:

Защо изобщо се е появила идеята, че има “непознато в смисъл на крайна истина” ?

Всякакви идеи се появяват. 

Не е тази идеята. 

Средния Път може да се нарече идейна симетрия. И не може да се нарече така, щото и това е идея.

"Когато заговорим за Дзен и Дзен изчезва"

Дзен е като иманярско злато. Копаете мълчешката. А е гъкнал некой и се забива още девет лакътя надоле.

преди 13 часа, Реджеп Иведик написа:

Всичко, което познаваме е конвенционалната истина. 

Да допуснем че е така. И?

преди 13 часа, Реджеп Иведик написа:

Непознатото е също конвенционална истина

Това не е върно. 

 

преди 13 часа, Реджеп Иведик написа:

Няма лошо да се допусне, макар и да не е непременно задължително.

Не и без наличието на основания за това. 

преди 13 часа, Реджеп Иведик написа:

Ако обаче говориш за непознатото, в смисъл на крайна истина, тогава няма смисъл да допускаш каквото и да било, тъй като е невъзможно да извършиш проверка и да демонстрираш каквото и да било.

Ти и Шунята сте по крайностите. Истината е не само непозната, но и непознаваема. Разбира се това се компенсира от безкрайната поредица от цикли на съществуване във всеки един от които имаме частично проявление на една определена част от непроявеното. Крайна истина може да има само за съответния космически период. Това е максимума, който може да бъде осъзнат за този период. Но това не е абсолютната истина - безграничната и недостижима. Ако съществуваше някакъв абсолютен завършек, той вече щеше да е достигнат от всички.

преди 14 часа, Реджеп Иведик написа:

Това е някаква глупост. То и за относителната истина не важи. И мога да го демонстрирам.

Не, не можеш. Всяко допускане, ако не се основава на нещо вече познато е неразумно и глупаво.

преди 1 минута, Shiniasu написа:

Да допуснем че е така

Така е. Това е конвенционална истина. Това е договорено вече. 

Ако не го допуснеш, само ще тровиш нервите на хората, с които влизаш във философски дебат.

Няма И, така Е и точка. Как така не разбираш ?

преди 5 минути, Shiniasu написа:

Това не е върно. 

Напротив, вярно е. Виж по горе. То Е така и точка. Няма тън, няма мън. 

Не може да наглееш и после да се чудиш що не се разбираме. Ми щото наглееш, затуй. 

Аз ти обяснявам как е, не подлежи на обсъждане, как не вдяна най после.

преди 14 минути, Shiniasu написа:

Не и без наличието на основания за това. 

Преди да репликираш, опитай се да разбереш в какъв контекст е твърдението. Така опроверга себе си. То е ясно, че си се оплел, ама може лесно да избегнеш подобни смехотворни реплики, ако внимаваш с контекста.

преди 16 минути, Shiniasu написа:

Ти и Шунята сте по крайностите.

Дрън дрън ярина. 

преди 20 минути, Shiniasu написа:

Истината е не само непозната, но и непознаваема

Коя истина ?

Конвенционалната истина, която е вече позната, със сигурност е познаваема. Конвенционалната истина, която е все още непозната, е възможно да е както познаваема, така и непознаваема.

Крайната (обективната) истина не знаем каква е и не можем със сигурност да я квалифицираме като познаваема или непознаваема. Всъщност и това не е вярно, или по скоро няма как да знаем със сигурност нищо за нея.

преди 34 минути, Shiniasu написа:

Разбира се това се компенсира от безкрайната поредица от цикли на съществуване във всеки един от които имаме частично проявление на една определена част от непроявеното

Това е някакъв твой си възглед, който няма нищо общо със Средния Път

преди 35 минути, Shiniasu написа:

Но това не е абсолютната истина - безграничната и недостижима. Ако съществуваше някакъв абсолютен завършек, той вече щеше да е достигнат от всички.

Това също като предното

преди 56 минути, Shiniasu написа:

Ти и Шунята сте по крайностите.

Това е психично създадена илюзия. Пишеш по инерция, само празни приказки.

преди 32 минути, Реджеп Иведик написа:

Ако не го допуснеш, само ще тровиш нервите на хората, с които влизаш във философски дебат.

Трови си неговите нерви. Изпъва се и се гърчи да докаже какво... и той не знае. Като малки деца подскачат и мрънкат с Рамус. Последният пък халюцинира, че е защитник на будизма и духовността, че бил много сериозна и зряла личност. Привиждат му се някакви "живи същества", които са превърнали някаква "тема за любопитните" в "кенеф", но не е дорасъл да осъзнае, че "кенефа" е в главата му, поредната психично създадена илюзия. Ако беше дорасъл, умът му щеше да е спокоен.

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

“Everything compounded quickly disintegrates;
Nothing lasts longer than a flash of lightning in the sky.
Your time has now come—
The time for leaving home, Disciplined One!

...

Е, и? Нали имаме обусловеност от предходното? Защо трябва да се търси нещо повече? Времето така или иначе е илюзия. Има само последователност на причини и следствия. А усещането за време се създава от осъзнаването им.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Така е. Това е конвенционална истина. Това е договорено вече. 

Това че нещо е договорено не го прави вярно. Договореното просто определя едни рамки и не е задължително валидно извън тези рамки.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Напротив, вярно е. Виж по горе. То Е така и точка. Няма тън, няма мън. 

Не може да наглееш и после да се чудиш що не се разбираме. Ми щото наглееш, затуй. 

Аз ти обяснявам как е, не подлежи на обсъждане, как не вдяна най после.

По отношение на непознатото не можем да поставяме граници, т.е. да се договаряме, извън съпоставянето му с познатото. Затова и написах, че ако нямаме някаква позната база за съпоставка, то е безсмислено да се допуска нещо.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Преди да репликираш, опитай се да разбереш в какъв контекст е твърдението. Така опроверга себе си. То е ясно, че си се оплел, ама може лесно да избегнеш подобни смехотворни реплики, ако внимаваш с контекста.

Не, ти си се оплел, защото пишеш наизуст и когато се излезе от рамките за които е валидно наизустеното, то вече не ти върши работа.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Крайната (обективната) истина не знаем каква е и не можем със сигурност да я квалифицираме като познаваема или непознаваема. Всъщност и това не е вярно, или по скоро няма как да знаем със сигурност нищо за нея.

Самото определяне на истината като крайна звучи смешно. Щом нещо е крайно, то е достижимо. Затова се говори за абсолютна истина, която е безусловна по дефиниция, т.е. неограничена. Второто изречение не е вярно. За непроявеното можем да съдим по проявеното. Най-малкото знаем как се проявява при определени условия.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Това е някакъв твой си възглед, който няма нищо общо със Средния Път

Е, ако не друго, то Нагарджуна поне потвърждава, че поредицата от вселени е безкрайна (няма първа) и че всяка е следствие от предходната. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Трови си неговите нерви. Изпъва се и се гърчи да докаже какво... и той не знае. Като малки деца подскачат и мрънкат с Рамус. Последният пък халюцинира, че е защитник на будизма и духовността, че бил много сериозна и зряла личност. Привиждат му се някакви "живи същества", които са превърнали някаква "тема за любопитните" в "кенеф", но не е дорасъл да осъзнае, че "кенефа" е в главата му, поредната психично създадена илюзия. Ако беше дорасъл, умът му щеше да е спокоен.

Не знам кой е с опънати нерви. "Какво защитавам" показва как се изживяваш ти самия - като защитник. Изказваш твърдения, но не си ок, когато се появи критика срещу тях. Затова и няма как да се получи дискусия. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Не знам кой е с опънати нерви. "Какво защитавам" показва как се изживяваш ти самия - като защитник. Изказваш твърдения, но не си ок, когато се появи критика срещу тях. Затова и няма как да се получи дискусия. 

Напълно ок съм. Говоря за ума. Вселената и тялото са обречени. Затова можете да критикувате колкото си искате. Но понеже си в тема за будизъм, поне се опитай да установиш откъде идват критиките, от осъзнат ум или от невеж, маймуноподобен. Няма нищо хубаво или лошо и в двата вида ум. Те са необходими, за да върви играта.

The Son of the Śākyas has realized the essential truth
That all phenomena arise in dependence and lack reality.
With a mind like the sky, he is just fine,
Unperturbed by the spectacle of the army of rogues.

Lalitavistara Sūtra

преди 2 часа, Shiniasu написа:

За непроявеното можем да съдим по проявеното

Може да можем, може и да не можем

Не се знае.