Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 12 минути, _ramus_ написа:

Няма как едно твърдение да е вярно - ако не се приеме за такова.

Това е твърдение. Погрешно ли ще е това твърдение, ако аз и още цяла група го приемем за невярно?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 16k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

  • Śūnyatā

    1858

  • Реджеп Иведик

    1553

  • NoMeJodas

    1502

  • _Alex&Vanko_

    1366

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Туй е тема за будизъм и не е тема за будизъм!       Ом-м-м-м-м....

Нел, ти предполагаш, че аз съм сигурен в нещо, това са твои идеи и представи. Аз пиша в тази тема с образователна цел, темата е за будизъм. Ученията са различни. Това е чудесно. Различните учени

Не тук, Рам. Дискусията се превърна в някаква безмислено пустословие и надприказване.   Несъмнено... Значи, то всеки претендира, че мненията му са лични и неповлияни, но такива мнения няма. Най-мал

Публикувани изображения

преди 13 минути, witness написа:

Иска да обсъждаме него отново и отново, а той нас. 

ма така ли иска? :lol6:малко клюкарско... като на женски пазар, някак си.

 

преди 9 минути, witness написа:

Погрешно ли ще е това твърдение, ако аз и още цяла група го приемем за невярно?

ще е такова, за каквото го приемете. Извън тази конвенция то винаги е невярно, защото това е резултат от условия, контекст... а те са безкрайни по вариации, дори и като отражения. А ВЯРНО, без пояснение - означава само АБСОЛЮТНО ВЯРНО. И личната вкопченост в това се проявява именно когато "приетото" не е само прието, само при условие, а е основана личността на него... и то става "ВЯРНО" но вече с лично отношение да е такова.

Защитаването на една условност - не я прави да е условност, а е със статут на лично припознаване.

Всичко това се прави за да се изведе от ролята на самия субект - на каквото и да е. А тя винаги е основната. Тук, в темата е по същия начин защитаването - поставят се идеи и концепции, някакви си... Обаче обсъждането им рефлектира в самите личности, за които тия идеи не са просто идеи, а са част от конструкциите на вътрешната им черупка.

Защитаването... на каквото и да е, не е за Нещото, а е защита на личността, която го употребява за своята тъкан.

Защитаването и отстояването, утвърждаването и вдъхновяването... не са нищо будистко... Те са просто атрибути на монашеския и народния уклон, които ползват будизма, както всяка личност, която да намери в него своя версия на шелтър.

Нито едно от четирите изброени психични явления (Защитаването и отстояването, утвърждаването и вдъхновяването) , не е изразявал БУДА. Нито едно от тях. С тях започват последователите му... та и досега. С тях се познава онова, което не е будизъм. С нуждата от истина, с нуждата от правилно, вярно... точно онова, с което е нужно да се скъсат връзките му с личността. Но смеят ли, като са диамантени патерички...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, _ramus_ написа:

ще е такова, за каквото го приемете. Извън тази конвенция то винаги е невярно, защото това е резултат от условия, контекст...

Да така е, зависи от конвенцията и извън нея е нищо. Тогава в този контекст на зависимост от контекст - как така според теб котката може да съществува сама по себе си, независимо от приписан смисъл, етикети и представи?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

А архетипът въз каква основа се появява? Постоянен ли е, вечен ли е, има ли причина? Ами ако чрез генно инженерство се създаде нов архетип, нещо средно между куче, котка и гущер, например, а кучетата, котките и гущерите се заличат от планетата? Тези архетипи не могат ли да изчезнат и никога повече да не се появят?

Какво значение има дали е постоянен и вечен? Мога да отговоря, че времето е илюзия и така да обезсмисля въпроса ти. Въпросните архетипи възникват в началото на съответния период (цикъл, манвантара с определена продължителност) в който живеем. Причината може да се приеме, че е същата, която поражда и всичко останало проявяващо се през съответния период. Тук отиваме към космогония, което всъщност ще ни отдалечи от същественото в случая. 

Нищо ново не може да се създаде от хората. Може само да се изследва, изучава и осъзнава вече съществуващото. Новите идеи, тези при които някой да извика "Еврика" се получават както при медитация, като удар от светкавица върху съзнанието. Условието е получаващият да може да привлече тази "светкавица" към себе си, да може да я разбере, т.е. да разполага с определени знания и интелектуални способности, както и силно желание (но не изразено по начин, че да блокира съзнанието).

Моделът по който се развиват различните видове животни е аналогичен. Не, моделът няма да изчезне и всички същества, които се раждат ще са изява на този модел. Да, ще има вариации,, но общият модел е един и същ. Тук разбира се трябва да се вземе под внимание за това с каква степен на универсалност е моделът. Има базисни принципи, които не се променят в течение на живота на цялата вселена. Може и да има такива, които са валидни за цялата безкрайна поредица от манвантари. Това не е толкова важно. Въпросът е да се осъзнаят и разберат самите принципи.

Ето например тези дни тук се коментира необходимостта умът да работи с концепции. Това само по себе си е един принцип. Ясно е, че човешкият ум не може без концепции, т.е. този принцип е винаги валиден отнесен към човешкия ум. И възникна въпросът, дали може да съществува осъзнаване без наличието на концепции, т.е. условия при които принципът вече да не е валиден. Последното от своя страна би означавало, че той ще бъде заместен от друг по-универсален принцип (знам, че изразът по-универсален е глупост, но все пак ще го оставя)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 23.09.2020 г. в 13:47, _ramus_ написа:

И да има "котка" - за нея няма нужда от "име, дума, понятие или етикет".

Къде и какво е тази независимо съществуваща от концепцията за котка котка?


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 минути, witness написа:

извън нея е нищо

извън нея - Е РАЗЛИЧНО, а не НИЩО. Има съществена разлика и тя е в следващото ти изречение.

 

преди 13 минути, witness написа:

как така според теб котката може да съществува сама по себе си, независимо от приписан смисъл, етикети и представи?

защото и без етикет, има нещо, което поражда отражението. Особено когато одраска, когато изяде рибата на масата или докопа хамстера в клетката. Понятието СЪЩЕСТВУВА трябва да се въведе спрямо кой контекст - в отражението, или в нещо отвъд него. Защото с етикет, или без - хищникът те напада и  вече оставаш без етикети - генерално :) може би за някой друг живот, а може би не.

Нихилизмът е нещо сбъркано заради ограничението в постулирането на понятието НИЩО и пълното отрицание. Но той е просто част от една ментална упражнителна система =- както "идеалното и материалното" - като всички те са точно ИДЕИ - т.е - идеални.

Етикетът е просто "котка" - със сборно съдържание от перцепция, възприятие и отражение. Няма значение дали ще го има или не - има значение само за отражението с което борави човека, защото много явления, които не се отразяват - просто ги няма в отражателния човешки, психичен свят. Но непрекъснато се откриват такива... и е естествено да се предположи че такива съществуват :) И т.н.

В нищо от това няма "правилно" и "истина", освен при условия и сред конвенция Обаче те не се споменават... и се оставя на фантазьора мегдан да си ги съчинява и наглася за да получи ползите си от тях.

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Има базисни принципи, които не се променят в течение на живота на цялата вселена.

не може да има такива. Ние никога няма как да знаем, а само приемаме че те са валидни... Но винаги - спрямо условности и относителност.

Принципите - са тясно зависими от човешкия начин на отражение. Някои от тях за даден момент изглеждат "базисни", докато отпаднат като такива. Но да се обобщава толкова генерално... е заблуда и идва от нуждата и напора на личните възгледи.

Ти ги списваш често - нужните за теб представи за неизменното, постоянното, цялата вселена... А това няма как да са разумни основания.

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, Shiniasu написа:

Ясно е, че човешкият ум не може без концепции, т.е. този принцип е винаги валиден отнесен към човешкия ум. И възникна въпросът, дали може да съществува осъзнаване без наличието на концепции

Не само човешкия, защото концепция или представа не се отнася в случая само до съзнателно произведени умствени образи, а и до, всъщност предимно до, подсъзнателно появяващи се. Те се явяват и на животните напълно естествено без всякаква абстрактна концептуализация като при нас понятията, смислови обобщения, категории. И при тях и при нас на съзнанието се явяват образи, които изглеждат съществуващи сами по себе си от своя страна. Така възприемаме всичко. 

 

преди 2 минути, _ramus_ написа:

защото и без етикет, има нещо, което поражда отражението. Особено когато одраска, когато изяде рибата на масата или докопа хамстера в клетката. Понятието СЪЩЕСТВУВА трябва да се въведе спрямо кой контекст - в отражението, или в нещо отвъд него.

Ти сам посочваш в началото, че е в основата, т.е. отвъд отражението, или образа. Ти предполагаш "непредставима котка" "нещо различно" като независма причина извън отражението. Същото е като при вярното или невярното твърдение. То не може да бъде никакво извън зависимостта си от концепцията какво е и във връзка с всички условия. Да не говорим, че "различно" също е понятие. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 часа, witness написа:

Отражение предполага нещо, което се отразява. Може би проекция е по-подходяща представа?

А да, сетих се - всъщност етикета "ментална холограма" е добър. 

"Проекция" също предполага нещо, което се проектира. Също и използваното "сянка" предполага нещо, което да я хвърля. Прави впечатление, че и при трите посредник е светлината. Идеята беше, че отражението в някаква степен представя оригинала и е идентично с него, но в същото време това представяне е ограничено и непълно. Така че наред с приликата има и разлика. Също така самото отражение се осъществява възоснова на определени правила. Това може да се отнесе към процеса на осъзнаване на външните за човека обекти, освен за начина по който идете намират своя израз в конкретни форма. Принципът е един и същ.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 51 минути, witness написа:

че "различно" също е понятие. 

през цялото време манипулираш и прескачаш между обект и отражението му (като и двете са също етикети).

Вече посочих че дали със или без етикет - но когато тигъра нападне (което е също етикет) се стига до състояние на генерална и окончателна безетикетност :)

Потъването в понятийност, идеи и неусетни фантазии от тях, е синдромът на Академика. Дали светът е само виртуален, защото някой си настоява че неговият свят е само с виртуални прозорци? Дали думите и идеите, словото и посмеността са единственото съществуващо и нищо не може да има отвъд тях?

Дали има нещо отвъд отражението - е само допускане. Защото дори да си в тотална безсъзнателност (условно КОМА, или СМЪРТ например) тигъра също те изяжда без разлика в това дали е етикет или нее, дали го има, дали съществува...

По същия начин е и светлинката в тунела и съжденията по нея - са просто упражнения, защото когато влакът удари Съждителя, вече отпадат всички основания и съждения, заедно с него.

Някои птички в мисленето, си играят дори на играта - ми болестите, смъртта... са само концепции. Демек - като махнем концепциите и представите няма да има нито болести, глад, смърт или нещастия. Играта между отражения и отвъд тях - е безкрайна, защото магията на това отражението да се приема за "реалност" е огромна и е много дълбоко проникната в човешките същества.

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Прави впечатление, че и при трите посредник е светлината.

защото аналогиите в човека най-много се влияят от зрителното му сетиво. То е с най-голям приоритет, защото носи най-много информация ( по дифоулт). По този начин неговите паметови записи са също най-вече зрително запечатани. Оттам - най-вече зрителните представи и фантазии, имат значение.

Това се отразява и в мисленето...  концепциите и абстракциите.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, witness написа:

Уит е само име, което налагаш върху основата на едни писания тук. Тя съществува само така, точно благодарение на теб и другите, които я разпознават. Не може да се каже, че я има по друг начин.

Уит е едно явление, създадено в следствие на конкретни причини, част от които задействани умишлено. И докато условията поддържащи това явление са налице, то и явлението ще съществува. Някак си се пропуска, че следствието веднъж визникнало до голяма степен не зависи от породилото го съзнание. Един прост въпрос: ако явлението не съществува отделно от наблюдаващия, то това означава ли, че кармичният закон представа да действа, ако никой не го наблюдава? Ако има въпрос по отношение на едно явление и протичането му, той е по отношение на това доколко ние като наблюдаващи можем да възприемем действителното явление в неговата същност (пораждащи и действащи принципи), пълнота и всевъзможни взаимоотношения с други явления. Въпрос относно съществуването му не може да има. Някак си при положение, че всичко е съзнание и форми (а двете са неразделни едно от друго), да се говори за това, какво би представлявало нещо, ако го нямаше съзнанието, е нелепо.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 3 часа, _ramus_ написа:

Не ме интересува гърча, колеги. Той само ми показва нещо за вас. Вие се изписвате с него всяка дума, всеки път. Не ви харесва - ок, но мен защо да ме интересува. Аз не съществувам за да се харесвам или угаждам на някого. Нито  е така с онова, което списвам.

А това нас какво ни интересува.

Или викаш, не те интересува дали ни интересува.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, witness написа:

Къде и какво е тази независимо съществуваща от концепцията за котка котка?

Значи името и формата се дават за целите на опознаването от страна на осъзнаващия. Те са ограничения, които позволяват на съзнанието да възприеме нещо, което иначе би било невъзможно. Всичко се случва заради развитието на съзнанието. С времето концепциите стават все по-малко конкретни, по-сложни и дълбоки. Сложността на концепциите зависи от способността на съзнанието да ги възприеме. Диференцирането на съществуващото на всевъзможни форми и явления, както и протичането на тези явления последователно във времето е начин абсолютното, неделимото и безкрайното да бъде представено в някакъв ограничен вид, който да даде възможност то да бъде осъзнато (всъщност да се самоосъзнае, защото всеки отделен поток съзнание има потенциала на цялото). Всяка отделност е условна, всяко различие. В абсолюта всичко съществува заедно, неделимо и извън времето и пространството. Това реално е пустотата, небитието, бездната, хаоса, в противовес на космоса, където всяко нещо представлява някаква ограничена проява на абсолюта - непълна, но и развиваща се (индивидуално и във взаимодействието си с останалите същества), стремяща се да изрази неизразимото във все по-голяма степен. Както е казал Нагарджуна, а и не само той - по отношение на пустотата всичко е илюзия. Така че за окончателно и пълно излизане от илюзията и дума не може да става. Ограниченото никога не може да стане неограничено. 

Стана въпрос за това, дали може да се изяви нещо ново. Няма как да се изяви нещо, което да не съществува като потенциал в пустотата. Нещо ново може да съществува за някоя определена система (човек примерно), но това не означава, че някъде другаде из вселената това нещо не е вече проявено в някакъв вид. И със сигурност е познато за всички просветлени същества, чието осъзнаване е надхвърлило познатото ни човешко съзнание.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

не може да има такива. Ние никога няма как да знаем, а само приемаме че те са валидни... Но винаги - спрямо условности и относителност.

Принципите - са тясно зависими от човешкия начин на отражение. Някои от тях за даден момент изглеждат "базисни", докато отпаднат като такива. Но да се обобщава толкова генерално... е заблуда и идва от нуждата и напора на личните възгледи.

Ти ги списваш често - нужните за теб представи за неизменното, постоянното, цялата вселена... А това няма как да са разумни основания.

Както споменах, все някъде трябва да поставим граница. Обикновено това е границата на познатото ни. Разбира се от друга страна всяка граница е въпрос на време да бъде премината и преместена, но това, което ще открием отвъд ще е нещо по-дълбоко, по-пълно, включващо и допълващо предходното състояние. Същото е и с принципите, и предполагам, че това имаш предвид. Но пък някои граници няма да можем да преминем още невъобразимо дълго време.

преди 3 часа, witness написа:

Не само човешкия, защото концепция или представа не се отнася в случая само до съзнателно произведени умствени образи, а и до, всъщност предимно до, подсъзнателно появяващи се. Те се явяват и на животните напълно естествено без всякаква абстрактна концептуализация като при нас понятията, смислови обобщения, категории. И при тях и при нас на съзнанието се явяват образи, които изглеждат съществуващи сами по себе си от своя страна. Така възприемаме всичко. 

Това не го знам. За арупа сферите се казва, че не можем да имаме дори и приблизителна представа, така че не мога да говоря за степени на осъзнатост, които не познавам.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Или викаш,

Ми не - не викам. Не е нужно.

Просто пиша че не ме интересуват личните ви пристрастия - нито спрямо написаното от мен, нито по принцип. Разлики идват когато за някого неговото лично пристрастие е маскирано като "закони", принципи, истини и еквилибристиките с които си е направил личната кошничка.

А тук, не само в тази тема, освен лични пристрастия и резултатите от тях, просто друго не се списва. И това за пристрастните си е по дифоулт и си е вече норма и взаимно-договорена територия.

Обаче нито раздела, нито темата споменават приоритета на личните пристрастия, вярвания и предпочитания, нито личните ползи. Така, че каквото и всеки да го интересува, мен не ме интересува. Това не е социална баница, други напират за групови подхвърляния, лайкове и "реагирания". Мен и това не ме интересува и не участвам в подобни детинщини. Това не пречи детинщините да се спрягат спрямо всичко, главно защото децата това могат и това ги изразява.

Заради детинщините един и същ си спряга образа на антикомунист - в един раздел, на вирусолог - в друг, на революционер и политикан - в трети, на просветлен и философ - в четвърти. Широк спектър , обаче детинщини. :) Други деца пък си играят на други игри - будистки, примерно...  

Влизането в образи и роли... си е съвсем детинско занимание. Свят голям, деца секви и на различни "възрасти". Само дето се бъркат кой на коя е - както помежду си, така и лично... И бъркотията си е - просто игра на бъркотии. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Няма как да се изяви нещо, което да не съществува като потенциал в пустотата

това е само част от един предположителен модел и схема за описания на неизвестното. Твърдителността не го прави универсално, нито истина.

На моменти ти се втвърдява изказа - по-точно се абсолютизира смислово изказаното. Това го прави неадекватно в разговор за условности, относителността на "има-няма", съществува или НЕ .... Няма как да има осъзнати когнитивни положения за "неподвижност, крайност и абсолютност" сред изменчив свят, сред изменчиви отражения, в едно изменчиво същество, с изменчива същност...

Грешна стратегия е да опитваш да контрастираш на обърканите идеи на мадхямика, с втвърдени абсолютни послания. Разбира се - това е през моята когнитивна призма.

Тук всеки напира да изведе писаното от себе си, като го предпостави като "принципни положения". Това е битката за неуязвимост и част от защитна стратегия на личността. Тя се играе и в академичните среди, при това там е особено обиграно и чудесно отработено. Именно - в точните науки е трудна работа, но в другите области на живота - се играе с лекота, заради динамичния и изменчив терен на абстрактите и свободата на боравенето с тях. 

И нещо друго - повторенията не изглеждат повторени, ако са ден за ден. Повторенията се забелязват в обща картина на свързаност... Само определен типаж субекти, ги изразяват повторителните елементи и утвържденията. Дебата е просто обмен, но когато се дебатира чрез набор от заемки и лични убеждения, това вече не е дебат и личностите влизат в контакт с териториите на които са основани. Заради това са налични личните реагирания, на иначе съвсем неглежни и отнесени от ежедневието казуси.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, witness написа:

Те се явяват и на животните напълно естествено без всякаква абстрактна концептуализация като при нас понятията, смислови обобщения, категории. (интересно ми е да посочиш примери и разгледаш версия на биологични схеми в информационния пренос в различни видове живи същества. Интересно ми е - защото такова нещо няма как да направиш, но го твърдиш задавайки го като обобщение, защото така си си го нагласила, а не че си го изучавала внимателно.)

И при тях и при нас на съзнанието се явяват образи, (няма такова нещо - например при къртицата :) ) които изглеждат (на кого?)  съществуващи сами по себе си (!!!) от своя страна (това вече става каламбур и тотална когнитивна бъркотия).

Така възприемаме всичко. (!!! - това е несериозно, дори и за несериозен дебат в какъвто винаги напираш да участваш, защото бягаш от отговорност и ангажимент спрямо думите си, а и зад тях стоят главно заемки и миксове)

това е поредица от невярни обобщения само и само да възникне имитация на синтезна картина, подходяща за някаква предварителна версия на възглед.

На всяко ниво в написаното са налични проблеми, липса на когнитивни и логически осмислени връзки, които не кореспондират с нищо от областта на познанието, а са само основни представни схеми, нагласени да служат на личната представна кошничка на някого.

Този подход е приложим към всеки, с всякаква лична конструкция, защото в нея има сериозни проблеми при внимателно и систематично изследване. Вместо да си го направите сами - честно, открито, сериозно и задълбочено, се впускате да отстоявате вече нагласените си лични библии. И всеки е доста зает с импулса да ги пропагандира насред социалната масовка. Обаче не е свършена домашната работа, вътрешната работа... и резултатите от това личат, та бодат. :)

Освен това - има два типа подхода - единия е за основна насока в търсенето на несходства, на отхвърлени тези, на парадокси, на невлизащи в някаква концепция критерии, аргументи, на дисонанси... Това е подход към разрушаване на личната къщичка, която е създадена по дефоулт защото тя е инициирана заради оцеляването.

И другия подход - инстинктивния . Той е вече познат и е навсякъде сред масовата матрица - градене на защитени версии на обяснения, които да обосноват и валидират вече предварителни нагласи, готови схеми. Те пък са призвани да предоставят на Защитаващия ги субект усещане за яснота, за ситуиране сред пространството и времето, за насока, път, да му подадат цели, стремежи, да привиди награди, да получи от тях значимост, да привиди начините за изходи от бремето на битието...

Затова всяко писание ви прави толкова уязвими, докато напора е да се огледате през него като защитени. Обаче отвъд личния сън, се попада в други призми и личните схеми вече нямат нужния магичен ореол за Омагьосания от тях.

Именно опазването и защитаването на вече създадената утроба, ви прави уязвими, макар усещането да е точно обратното. Защото във всичката магия по сънуването на страшни сънища и градене на крепостни стени и клетки... не може и няма развитие. Просто няма ... Сами си затваряте вратите, със страховете на уязвимостта, с идеята че така ще се усетите устойчиви, стабилни, да няма страх... Но спира развитието - колкото повече се гради крепостта около личността, толкова тя се се обрича на застой. И за нея остават просто цикличните повторения...

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Здравейте

Темата е интересна и естествено е довела до основното. Какво не е будизъм. Надеждата на практикуващите е все една - че пробуждането е някъде тук, на една ръка разстояние, съзнанието се разпуква като пъпка и цъфти, разтваряйки всичките си защитни слоеве, за да бъде осветлено и да провиди в невидимото. Да се докосне до непознаваемото. Да премине отвъд времето и пространството, отвъд битието.

Но не виждам отговора на въпроса - кое да премине и какво да остане? Каква е цената на преминаването. Ако едно съзнание - на човек с вътрешна рефлексия за себе си, който се самопознава по отраженията на своите действия в реакциите на заобикалящия го свят/хора/самосъзнание - знае за себе си, то преминавайки отвъд познатото, съзнанието вече е трансформирано и е непознаваемо от първоизточника си.

Това е капан - параграф 22, в който лесно се улавяме, докато се опитваме да си представим абстрактни понятия като вечност, божествена любов, безкрайност, смърт

Хем търсим да осветлим другата страна на Луната, където нас ни няма, хем и ние да сме там. Да получим всичко в едно. Защото забравяме, че когато е отвъд, вече няма аз. Няма памет за себе си, няма саморефлексия, няма познание и опитност на Азът. А какво има - азът не може да знае. Това е магията, която ни тегли с най-мощния нагон, нагонът към смъртта. Голямото противоречие, че докато сме живи се стремим към смъртта, за да разпознаем неразпознаваемото. Големият страх от неизвестното, което ни поставя в среда на загуба/липса на контрол. Без стабилна почва под краката си, се реализираме в реалност, която не е приемлива и я отхвърляме, изтласкваме я в несъзнаваното, за да я заменим с припознати отражения, предварително заложени във вътрешния, познат свят.

Така работи човешкия ум. Това е защитния механизъм от реалността, която е непознаваема и неконтролируема. Той сработва на базата на готови модели, които се стартират с припознаването на "същия" спусък и приравняването на ситуацията "като онази другата". Механизмът позволява отработена реакция като предишния път - ова пести време за обработка на данни и позволява на ума да се занимава с други неща. Но пък оставя модела работещ на автоматик и прави изходът от него невидим. Нужно е, за да се предпазим от неудобството на своите слабости. Егото няма желание нито да си признава, нито да се променя. Егото е активно, за да съхранява личността, която е иззела функционалността на пълноправен стопанин на живота на човека, който се идентифицира с нея - удобно и в зоната си на комфорт.

Всички си градим личности, с котио се идентифицираме. Често пъти чувам хора да казват - такъв съм, не мога д асе променя. Това е вяра, но не е и реалност. Имаме нужда от този защитен слой, но щом изчерпи полезността си, продължаваме напред, като си бутаме сами защитите и минаваме през кризите. 

Легендата за Буда разказва, че той е преживял много кризи и точно в най-тъмната си сянка, когато се е обезверил и е бил готов да се откаже, е минал от другата страна.

Сигурно се е отказвал стотици пъти и като всички нас е разционализирал изводите си и ги е приемал за истина, но преди да стигне до кризата и его-срив, не се е променил.

Кризата е светлината, която докосваме, когато минем през най-тъмното, страшното, неприятното, неизвестното. Когато оставим настрана подпорите и скочим с пълно доверие в себе си 🙂 в Бога бих казала.

Хубава вечер на всички 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, _ramus_ написа:

Разбира се - това е през моята когнитивна призма.

Не разбра ли, че никой не се интересува от изгорелите газове на това, което наричаш "моята когнитивната призма"?

Първо: когнитивната призма не е "твоя", защото илюзията за "аз", която се изживява като "Рамус" е само краен продукт на така наречената "призма", йероглиф в съзнанието, което е съставено от един куп привнесени отвън йероглифи. Разликата между тях е само в това, че в едните йероглифи се вярва като в "аз" и "мои", а в другите като "те" и "техни".

И второ: Някои от възприеманите за "твои" халюцинации може да ти изглеждат много духовни, зрели, отговорни, без недостатъци, но и най-добрата халюцинация си остава само халюцинация.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, _ramus_ написа:

Този подход е приложим към всеки, с всякаква лична конструкция, защото в нея има сериозни проблеми при внимателно и систематично изследване. Вместо да си го направите сами - честно, открито, сериозно и задълбочено, се впускате да отстоявате вече нагласените си лични библии. И всеки е доста зает с импулса да ги пропагандира насред социалната масовка. Обаче не е свършена домашната работа, вътрешната работа... и резултатите от това личат, та бодат. :)

Освен това - има два типа подхода - единия е за основна насока в търсенето на несходства, на отхвърлени тези, на парадокси, на невлизащи в някаква концепция критерии, аргументи, на дисонанси... Това е подход към разрушаване на личната къщичка, която е създадена по дефоулт защото тя е инициирана заради оцеляването.

И другия подход - инстинктивния . Той е вече познат и е навсякъде сред масовата матрица - градене на защитени версии на обяснения, които да обосноват и валидират вече предварителни нагласи, готови схеми. Те пък са призвани да предоставят на Защитаващия ги субект усещане за яснота, за ситуиране сред пространството и времето, за насока, път, да му подадат цели, стремежи, да привиди награди, да получи от тях значимост, да привиди начините за изходи от бремето на битието...

Затова всяко писание ви прави толкова уязвими, докато напора е да се огледате през него като защитени. Обаче отвъд личния сън, се попада в други призми и личните схеми вече нямат нужния магичен ореол за Омагьосания от тях.

Именно опазването и защитаването на вече създадената утроба, ви прави уязвими, макар усещането да е точно обратното. Защото във всичката магия по сънуването на страшни сънища и градене на крепостни стени и клетки... не може и няма развитие. Просто няма ... Сами си затваряте вратите, със страховете на уязвимостта, с идеята че така ще се усетите устойчиви, стабилни, да няма страх... Но спира развитието - колкото повече се гради крепостта около личността, толкова тя се се обрича на застой. И за нея остават просто цикличните повторения...

 

Заболяха ме очите бе човек, бетер си от Бай Чечи. Може ли да се подчертае и болдне толкова текст. Иначе съдържанието си е същите монолози пред огледалото както винаги. Сега по възраженията ти.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Те се явяват и на животните напълно естествено без всякаква абстрактна концептуализация като при нас понятията, смислови обобщения, категории. (интересно ми е да посочиш примери и разгледаш версия на биологични схеми в информационния пренос в различни видове живи същества. Интересно ми е - защото такова нещо няма как да направиш, но го твърдиш задавайки го като обобщение, защото така си си го нагласила, а не че си го изучавала внимателно.)

Това е тема за будизъм, а не за биология. Относно пояснения за "биологичните схеми в информационния пренос в различните видове живи същества" (претите, гандхарвите и нараките дали са включени?) може да се обърнеш към събеседници от научния форум, ако ти обърнат внимание. Неща от рода на това което казвам го твърдят в съответствие с опита си будисти. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

И при тях и при нас на съзнанието се явяват образи, (няма такова нещо - например при къртицата :) ) които изглеждат 2 (на кого?)  съществуващи сами по себе си 3(!!!) от своя страна 4(това вече става каламбур и тотална когнитивна бъркотия).

Образите не е задължително да са само зрителни, ти нямаш ли друг сетивен опит като например осезателен, слухов, вкусов и т.н., според който да се ориентираш и да си създаваш представи? Имаш. Възражението с къртицата не се приема. 2 На създаващото образа и познаващо образа съзнание, на кого. 3 и 4 А как мислиш на къртицата ѝ се явява дупката и другата къртица, като зависимо възникнала ли. Или мислиш, че нищо не се явява в съзнанието на къртицата? Това е предположение на база на моя опит, разбира се - че за нея както и за теб светът се явява стабилно установен отвън, от своя собствена страна, както и аза  - те ѝ се явяват, тя живее според устройството на сетивата и ума си, които са следствие на кармата ѝ, макар да не борави с понятия, абстракции и имена. За имената не съм сигурна, учените разправят, че делфините си служели с имена. В Индия даже искаха по едно време да ги обявят за личности. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Така възприемаме всичко. (!!! - това е несериозно, дори и за несериозен дебат в какъвто винаги напираш да участваш, защото бягаш от отговорност и ангажимент спрямо думите си, а и зад тях стоят главно заемки и миксове)

Извинявай, но не помня да съм давала обет пред теб или да съм поемала някаква отговорност, освен да спазвам правилата на форума, разбира се. :) Днес май имам много свободно време за харчене. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Не разбра ли

че това са думи към друг човек.

Не разбираш че вярванията ти нямат нищо общо с познанието. Повторенията на философски казуси нямат нищо общо с нещо извън тях. Фантазираш се с упражнения за мислители, с които ти не можеш да мислиш а се фантазираш че са реалности, че са живот, че са жадуваните ти истини.

Ще ти пиша за идването си в София - да видим какво ще стане с "живото"... както сам предложи. Дано да не е като ''предложението на просветления от Провадия" че от празните му просветлени балони останаха само парчета провалени празни думички.

преди 5 часа, witness написа:

но не помня да съм давала обет пред теб или да съм поемала някаква отговорност

и аз не помня. Така че Не те извинявам - няма и защо. Подхвъркаш по настроения, кълване, рязяне и езотерични нелепости, тази или онази информация... с безкрайни колекции от тях. Защото отговорността има значение... и не - не става с обети. Единственото е обещанието и отговорността към себе си. Точно онова "несъществуващото" себе си...

Как си възпитавала сина си, като някъде в душата си ти самата си още "около 12 годишна" е когнитивна мистерия. И не - не е въпрос.Понякога нелепостите ти стигат до вселенски висоти, допълнени с обикновен момичешки тийн-инат, навързан с терминологични възли и "любими четива и фантазии". Ей така - напук. 

КОгато се играе на диалози и се подхвърка по идейни цветчета, цветове и форми, думите са обикновено нищо... Нищо - защото и преди тях и след тях всичко си остава същото, и пак се циркулира сред вътрешните повторения. Едно безкрайно дежавю... докато думите започнат да имат значение... за тоя, дето ги пише или говори. Може би... някога, някъде... дето няма да се появяват астралните духчета да се хранят от твоята чиста, бистра и духовна вселенска енергия. РАзбира се - заедно с чорапеното чудовище под леглото, в тъмното, и бог - отгоре на небето...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 8 часа, _ramus_ написа:

че това са думи към друг човек.

Не разбираш че вярванията ти нямат нищо общо с познанието. Повторенията на философски казуси нямат нищо общо с нещо извън тях. Фантазираш се с упражнения за мислители, с които ти не можеш да мислиш а се фантазираш че са реалности, че са живот, че са жадуваните ти истини.

Ще ти пиша за идването си в София - да видим какво ще стане с "живото"... както сам предложи.

Сигурен ли си, че не разбирам и че не пишеш на "друг човек", много по-различен от този в представите ти? Някъде да съм афиширал, че съм вярващ или че познанието има същност? Е, имам някои пристрастия, но кой няма? Какво ти дава основание да мислиш, че отвъд философските казуси има някаква реалност? Някъде беше писал, че си фен на филма "Матрицата", ама явно не си схванал в кой кадър дават ключа към разгадката. Филмът не казва нищо ново, което да не е казано в будизма, в съня на Нагарджуна за ступите и в други примери. Будизмът не е нещо повече от Red pill - червеното хапче от филма "Матрицата", символично лекарство против лъжливите видения на "реалността".

Заповядай. Няма да си първия с когото се виждам от тази тема. Успокой дишането преди това, нали знаеш как става :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 часа, _ramus_ написа:

че това са думи към друг човек.

Не разбираш че вярванията ти нямат нищо общо с познанието. Повторенията на философски казуси нямат нищо общо с нещо извън тях. Фантазираш се с упражнения за мислители, с които ти не можеш да мислиш а се фантазираш че са реалности, че са живот, че са жадуваните ти истини.

Ще ти пиша за идването си в София - да видим какво ще стане с "живото"... както сам предложи. Дано да не е като ''предложението на просветления от Провадия" че от празните му просветлени балони останаха само парчета провалени празни думички.

и аз не помня. Така че Не те извинявам - няма и защо. Подхвъркаш по настроения, кълване, рязяне и езотерични нелепости, тази или онази информация... с безкрайни колекции от тях. Защото отговорността има значение... и не - не става с обети. Единственото е обещанието и отговорността към себе си. Точно онова "несъществуващото" себе си...

Как си възпитавала сина си, като някъде в душата си ти самата си още "около 12 годишна" е когнитивна мистерия. И не - не е въпрос.Понякога нелепостите ти стигат до вселенски висоти, допълнени с обикновен момичешки тийн-инат, навързан с терминологични възли и "любими четива и фантазии". Ей така - напук. 

КОгато се играе на диалози и се подхвърка по идейни цветчета, цветове и форми, думите са обикновено нищо... Нищо - защото и преди тях и след тях всичко си остава същото, и пак се циркулира сред вътрешните повторения. Едно безкрайно дежавю... докато думите започнат да имат значение... за тоя, дето ги пише или говори. Може би... някога, някъде... дето няма да се появяват астралните духчета да се хранят от твоята чиста, бистра и духовна вселенска енергия. РАзбира се - заедно с чорапеното чудовище под леглото, в тъмното, и бог - отгоре на небето...

В един пост оплю сички.

Ма нямаш равен.

Ся ни дразниш да скиваш кой за какво ще се закачи ли ?

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, pakost написа:

Но не виждам отговора на въпроса - кое да премине и какво да остане?

Всичко свързано с личността има стойност само за личността. То е ценно само в рамките на илюзията и няма място извън нея. Всъщност нищо не преминава от илюзията извън нея. Става въпрос за осъзнаване, за опознаване, за разбиране и за различаване. Човекът в илюзията не е различен от човека извън илюзията. Той си е пак същият, само че вече съзрял заблудата в която се е намирал. Тук има един важен момент и това е въпросът доколко сме способни на такова осъзнаване. Без съответното развитие на интелекта (манас) човек не може да възприеме истинската действителност. Така че преди да има шанс за осъзнаване, някои качества трябва да се развият. А те се развиват в живота тук и е по-добре това да става съзнателно.

Докато живеем живота си на земята (и при условие, че приемаме, че след време отново ще се преродим) можем да си зададем въпроса: какво от нашите мисли, знания, умения, навици, чувства, идеи, притежания, желания и стремежи.... ще има стойност в следващото ни въплъщение и тези след него, и какво ще остане тук след смъртта ни? Така може би ще открием част от нещата, които ни привързват към този свят. 

Всичко в което сме вложили част от енергията си, от съзнанието, от мислите си, ще продължи да живее докато тази вложена енергия не се изчерпи. А за това мислите ни следва да са насочени в друга, правилна посока (кое е правилно разбира се сами трябва да открием). Това, което не можем да вземем със себе си след смъртта, но вложената в него енергия не е изчерпана, ще ни принуди да се родим отново в този свят, за да не остане неизживяна карма (а и то показва, че съществува зависимост от която не сме се освободили).

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, witness написа:

Неща от рода на това което казвам го твърдят в съответствие с опита си будисти. 

мдааа - достойно. :)

неща от рода... казвам ги... твърдят... опитни будисти... :lol6:Приказки за детската градина. Понеже някой казвал нещо си... като го повтори някой друг... и става просто клюкарница, развален телефон и тотални глупости. Някой го изразил... друг го пише, но от свое име, защото така го прочел. еднакви думички (като дори и това не е така, щото преводи, интерпретации...) но когато изразяващите са различни... и настава бъркотевицата. Но пък аиндрома на академика...

Като че думичките някак си носят свой живот... пък те само отпечатват хората които се изразяват с тях, а не хората дето ги повтарят, при положение че не ги пораждат и няма как. И като ги "породят" и става като в кръчмата.

Всъщност си нещо като "пчеличката Мая". Дори "името" е чудесна символика, нищо че не ти е това по ЛК. Интересно - с Адаша разговорите не са такива. 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, pakost написа:

Легендата за Буда разказва, че той е преживял много кризи и точно в най-тъмната си сянка, когато се е обезверил и е бил готов да се откаже, е минал от другата страна.

Сигурно се е отказвал стотици пъти и като всички нас е разционализирал изводите си и ги е приемал за истина, но преди да стигне до кризата и его-срив, не се е променил.

Кризата е светлината, която докосваме, когато минем през най-тъмното, страшното, неприятното, неизвестното. Когато оставим настрана подпорите и скочим с пълно доверие в себе си 🙂 в Бога бих казала.

Когато се преминава някаква граница, която бележи съществена промяна - такава след която вече няма връщане назад, - то това винаги е съпътствано от тежко изпитание. В Библията това е представено от изкушението на Христос в пустинята; Буда е изкушаван от Мара, в окултизма това е Пазачат (Обитателят на Прага). Това е момент в който на изпитвания се предлага в изобилие от всичко това, което следва да бъде отхвърлено, от всяко желание, притежание, зависимост, които са били силни и мечтани в миналото. Това е тест при който става ясно дали все още не е останало нещо скрито, което да привързва изпитвания към миналото му.

Също така може да се открие нещо и в думите, че най-тъмно е преди разсъмване. Говорейки за кризи, тази свързана с отчаянието дали усилията, които се полагат не са една голяма заблуда; въпросът защо жадувания резултат така и не идва; чувството за самота, изоставеност (отново ще направя препратка към Христос и думите му на Голгота: Господи, защо ме изостави!); чувството, че си в мрак, изолиран в Бездната без нищо на което можеш да разчиташ... Това са все неща, които освен всичко друго идват и да покажат на изживяващия ги невъзможността на заблудата, че човек е нещо сам по себе си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, Shiniasu написа:

Всичко свързано с личността има стойност само за личността.

в такъв случай да оставим ИЗВЪНЛИЧНОСТНИТЕ думички за тия в ИЗВЪНЛИЧНОСТНИТЕ СВЕТОВЕ.

Защото в темата надговорването е фантазии на личности за свят, в който те нямат място. Но нямат друг вариант, освен да го гледат личностно и заради това просто си го фантазират - НЕ-ЛИЧНОСТНОТО.

СТАВА ВЪПРОС за основен казус, свързан с несъответствието по ниво. личности, при това религиозни и вкопчени с вяра в убежденията си ги афишират и защитават с някакви словесни и псведологически трикове. От личните си архиви който каквото си е натоварил и гледа да го плесне сред "публиката", докато той си е сам пред монитора.

Егови хора се опитват да се фантазират какво би било в свят без ЕГО - демек без тях. Но го правят от света на ЕГО-то (СИ). Блатни шарани бълбукат подводно за някакъв свят сред "небесата"... и дори някои шаранчета фантазират как им порастват крила от хрилете и че "имало начин да летят, щото имало някои дето били успели" и оставили думички и описания. И фантазьорчетата дето ги четат и повтарят като от комикси - и вече са суперлетящи, направо сред космоса.

Заради това през цялото време повтарям че темата е просто фантазьорска и няма нищо общо с будизма. Празните приказки са по целия форум, какво пречи да се плямпа и за будизъм. Но точно толкова като за молекулярна генетика и гаражните й форумни коментатори, щото са прочели набор от сутри, колкото и "специалистите" - набор от клипчета и УИКИ.

не е сериозно нищо от написаното... И всеки мой опит да се спише нещо по-сериозно удря на отпор, защото няма как да се спише от хората които са тук. Всеки си гледа неговата си библия и се втурнал да си я доказва

В контекста на темата - всъщност БУДИЗЪМ се списва и разпространява, пропагандира и афишира от тия, които НЕ СА БУДА. И Мадхямика има наглостта да списва той колко разбирал будизма и как рамус имал нещо против Дхарма. Наглостта е просто безкрайна, но пък... като се пуснат няколко възвишени цитата... и хоп - будизъм та дрънка.

============

Много точно е коментирането от колежката ПАКОСТ. Точно в десятката, а не е писала тук досега. Основния казус - е точно в центъра и веднага личи от човек, който поглежда темата в цялост и има идея за основни положения. За пореден път се яви дете, което отново написа че "царете, пажовете и придворните" са просто голи маймунки, които си играят на царски игри. Просто го направи деликатно и внимателно. Добре че аз не съм така... :)

преди 59 минути, Shiniasu написа:

Всичко свързано с личността има стойност само за личността. То е ценно само в рамките на илюзията и няма място извън нея. Всъщност нищо не преминава от илюзията извън нея. Става въпрос за осъзнаване, за опознаване, за разбиране и за различаване. Човекът в илюзията не е различен от човека извън илюзията. Той си е пак същият, само че вече съзрял заблудата в която се е намирал. Тук има един важен момент и това е въпросът доколко сме способни на такова осъзнаване. Без съответното развитие на интелекта (манас) човек не може да възприеме истинската действителност. Така че преди да има шанс за осъзнаване, някои качества трябва да се развият. А те се развиват в живота тук и е по-добре това да става съзнателно.

Докато живеем живота си на земята (и при условие, че приемаме, че след време отново ще се преродим) можем да си зададем въпроса: какво от нашите мисли, знания, умения, навици, чувства, идеи, притежания, желания и стремежи.... ще има стойност в следващото ни въплъщение и тези след него, и какво ще остане тук след смъртта ни? Така може би ще открием част от нещата, които ни привързват към този свят. 

Всичко в което сме вложили част от енергията си, от съзнанието, от мислите си, ще продължи да живее докато тази вложена енергия не се изчерпи. А за това мислите ни следва да са насочени в друга, правилна посока (кое е правилно разбира се сами трябва да открием). Това, което не можем да вземем със себе си след смъртта, но вложената в него енергия не е изчерпана, ще ни принуди да се родим отново в този свят, за да не остане неизживяна карма (а и то показва, че съществува зависимост от която не сме се освободили).

ШИ... пак ти се запусна програмата за проповеди. Не знам какво ти носи това,макар да предполагам. Но не е сериозно, не е актуално, не е смислено... Отново ставаш говорител и изразител на убежденията и вярата си.

Виж писаното... погледни внимателно - още от първия абзац. Всичко това са фантазни утвърждения за които ти нямаш основание. Нито едно основание. Дори не са логично свързани и се виждат "кръпките" с които запълваш парчетата.

И да - в темата никой ги няма, но поне да се спре с изхвърлянията, защото се превръща просто в място за изхвърляне (кенеф) на личните изблици и отражения... за нещо си. Живи хора не пишат за "отвъдното" - тия дето пишат, значи че не са наред, че не знаят какво са, кои са...

Мъртвите едва ли пишат за света на живота, но живите фантазьори просто се скъсват от въображаеми светове, с идеята че като повтарят и репликират чужди думички или микс от тях... се изживяват на изфантазираното.

Става малко като в шарж - опитваш да контрастираш на Мадхямика, а сам ставаш точно като него.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 часа, _ramus_ написа:

В контекста на темата - всъщност БУДИЗЪМ се списва и разпространява, пропагандира и афишира от тия, които НЕ СА БУДА. И Мадхямика има наглостта да списва той колко разбирал будизма и как рамус имал нещо против Дхарма. Наглостта е просто безкрайна, но пък... като се пуснат няколко възвишени цитата... и хоп - будизъм та дрънка.

В заглавието на темата е посочено /любопитни/, а не БУДИ. Ти нямаш никакво основание да критикуваш когото и да било, защото си извън дискурса на темата и не ползваш набора от понятия с които оперират пишещите в тази социална група.

Ти си против всичко, не само против Дхарма. Ти не коментираш, а субверсираш темите в които се опитваш да изпъкнеш. "Наглост" е просто синоним на "Рамус".

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване